РЕШЕНИЕ

№ 418

гр. С., 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20215440101040 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца Г. Д. Ш. с правната квалификация на чл. 178 ал.1, т. 3 вр.чл. 187 ЗМ., както и иск по чл. 86 от ЗЗД срещу ответника О. гр.С. за заплащане на сумата в размер на 1 801, 29лева - главница, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до изплащане на вземането, 372, 16 лева – мораторна лихва върху дължимата сума за извънреден труд /с допуснатото изменение на размера на претенциите/.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца- адв.С.. Исковете се поддържат и в писмена защита.

За ответната страна юриск.В. оспорва исковете. Представя писмена защита.

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника О.- С. исковете се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за вземането за периода 01.04.2018г. до 30.09.2018г., тъй като вземанията за възнаграждения за труд се погасяват с изтичането на тригодишна давност съгласно чл.111 б.4а" от ЗЗД и чл.358, ал.1, т.3 от КТ, в която е предвиден тригодишен давностен срок по всички останали трудови спорове. В случая търсеното възнаграждение има характеристиките на трудово възнаграждение.

Правят се възражения, че статута на ищеца като с. на М. се урежда единствено от нормите на ЗМ. и не са приложими Закона за държавния с. и наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл.187, ал.1 от ЗМ. е уредена нормалната продължителност на работното време на държавните с.и- 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Прави се също възражение, че следва да се вземе предвид нормативно настъпилата промяна през сочения от ищеца период 01.04.2018г.- 30.09.2020г. /"ДВбр.60/07.07.2020г./ В процесния период на ищеца редовно е плащан извънреден и нощен труд.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответника, становищата на процесуалните представители на страните, писмените защити, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, заключението по назначената ССчЕ установи следното от фактическа и правна страна:

В разпоредбата на чл. 176 от ЗМ. е установено, че брутното месечно възнаграждение на държавните с.и, работещи в М. се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМ. към основното месечно възнаграждение на държавните с.и се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМ. нормалната продължителност на работното време на държавните с.и в М. е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22, 00 и 6, 00 ч. Според ал.3 на същата разпоредба работното време на държавните с.и се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМ. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. В ал.7 на чл.187 от ЗМ. е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В чл.187, ал.10 от ЗМ. е регламентирано, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните с.и по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С издадените Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., и Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г. се предвижда работа на смени с полагане на труд през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период. След посочените Наредби са издадени Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните с.и в М. за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, като с последната се отменя Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните с.и за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните с.и по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за М. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМ. държавните с.и, които полагат труд за времето от 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на труда по отношение разпоредбите, отнасящи се за нощния труд и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като подзаконов нормативен акт, издаден за приложението на КТ. В ал.2 на чл.9 от цитираната Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ако се изключи приложението на правилата на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове с оглед горните доводи, би довело до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо държавния с. в М. и спрямо работниците и с.ите, чиито правоотношения се уреждат от правните норми на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Според заключението по назначената ССчЕ Г. Д. Щ. като с. в системата на М. при РУ гр.С. и РУ гр.Ч. при ОД на М.- С., . за процесния период Oi.04.2018 г. - 30.09.2020 г. е изпълнявал служебните си задължения при работа със статут на държавен с. по смисъла на чл. 142, ал. 1. т. 1 от ЗМ., като на смени, всяка с продължителност от 32 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време.

За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016 г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните с.и в М.. В тях е определено, че: „ Работното време ма държавните с.и в М. се изчислява в работни дни -подневио, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.” За процесния период основната заплата за длъжността, която заема Г. Д. Щ. е променяна, както следва: от 01.04.2018г. до 31.12.2018г. - 809, 00 лв. от 03.01.2019Г. до 31.12.2019г.- 890.00 лв. от 01.01.2020г. до 30.09.2020Г. - 979.00 лв.

За процесния период Г. Д. Щ. е положил общо 191 нощни смени или 1528 часа нощен труд, от които 68 часа, положени на официални празници отразени по тримесечия, както следва: за периода 01.04.2018 - 31.12.2018 г. - 51 бр.нощни смени или 408 часа нощен труд, от които 26 часа, положени на официални празници; за периода 01.01.2019 - 31.12.2019 г. - 76 бр.нощни смени или 608 часа нощен труд, от които 24 часа, положени на официални празници; за периода 01.01.2020 - 30.09.2020 г. -- 64 бр.нощни смени или 512 часа нощен труд, от които 18 часа, положени на официални празници.

При извършената справка на документите, находящи се в О. на М. гр.С. вещото лице констатира, че на Г. Д. Щ. е заплатен положеният нощния труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

За периода 01.04.2018 г. - 30.09.2020 г., ищецът е положил общо 1528 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з- 1429/23.11.2017г. на м., издадени на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМ., където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните с.и се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв.“.

Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” - чл.9, ал.2 е 1747.

Разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 219 часа.

Извънредният труд за с.ите на М. се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и 100 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение за работа през официалните празници.

Общата сума на начислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за' периода 01.04.2018 г. до 30.09.2020 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за Г. Д. Щ. е 1 801, 29 лева, подробно изчислен по тримесечия.

Според заключението размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”, изчислен от 01-во число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася до 30.09.202! г./датата на завеждане на исковата молба/ е 372, 16 лева, Вземайки предвид така изготвеното заключение, съдът намира, че исковете подлежат на уважаване съобразно заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза, като се отчете периода, за който вземането е погасено по давност. Частично основателно се явява възражението на ответната страна за погасяване на вземането на ищец за възнаграждението- само за периода касаещ първото тримесечие по претенцията, а именно възнаграждението за тримесечието април, май и юни на 2018г.Задължение за плащане за това тримесечие и с падеж 01.07.208г., а исковата молба е предявена на 30.09.2021г. Вземането се погасява с тригодишна давност. Или, видно от таблицата с №1 към заключението по ССчЕ- недължими се явяват сумите в размер на 126, 71 лева за главницата за възнаграждение, 41, 28 лева- мораторна лихва/к.13 и к.14, първи ред, касаещи второто тримесечие на 2018г./. При това, без посочените суми, исковете следва да се уважат до размер на 1674, 58 лева за главницата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, а за мораторната лихва- 330, 34 лева. Исковете за разликата над 1674, 58 лева до пълния претендиран размер от 1801, 29 лева и за мораторната лихва за разликата над 330, 34 лева до пълния претендиран размер от 372, 16 лева подлежат на отхвърляне.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането по давност за тримесечието след м.юли до 30.09.2021г. Последните не са погасени по давност, тъй като дължимостта им настъпва от първо число след изтичане на тримесечния период. Или, вземанията са, както се посочи по- горе в размера им, установен от вещото лице- С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски в размер на 400, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

С отговора на ответника се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Ищецът претендира заплащане на такива разноски в размер на 400, 00 лева, които не надвишават установения размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и подлежат на присъждане, отчитайки, че са заявени два иска.

Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-С. държавна такса върху уважените искове в размер на 125, 02 лева, както и разноски за вещо лице в размер 150, 00 лева, които са изплатени от бюджета на съда.

По горните мотиви, съдът