Решение № 7191 от 4.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 817/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.124 от Закона държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по жалба от М. А. М., [ЕГН], с постоянен адрес гр. ••••••, [жк] [адрес], чрез адв. Н. С., срещу Заповед № РД-05-01-8 от 09.03.2026 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, с която на жалбоподателката, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл., е прекратено служебното правоотношение като „Главен директор“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ при Областна дирекция „Земеделие“ – Варна. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл.146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Излага, че служебното  правоотношение с Областна дирекция „Земеделие” - Варна датира от 2008 г., като през периода от 23.07.2008г. до 18.03.2025г. е преминала последователно през длъжностите: Зам.-началник на ОСЗ-Варна, Началник отдел „Регионална политика”, Главен експерт в Главна дирекция ”Аграрно развитие” и Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие”. В периода 02.02.2015 г. до 29.07.2015 г. е назначена по трудово правоотношение и на длъжност Директор на Областна дирекция ”Земеделие” - Варна. На 18.03.2025 г.  е връчена Заповед № РД 25-05-01-6 от 17.03.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“, с която служебното  правоотношение е прекратено, на основание чл. 107, ал. 2 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител и във връзка с чл. 16, т. 5, буква „а“ и буква „б“ от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация за получена най-ниска годишна оценка за изпълнението на длъжността. С Решение № 8488/28.07.2025 г. постановено по адм. дело № 678/2025г. по описа на Административен съд - Варна, оставено в сила с Решение № 2123/24.02.2026 г. на Върховен административен съд, постановено по административно дело № 9958/2025 г., заповедта за прекратяване на служебното  правоотношение е отменена. Твърди, че на 09.03.2026 г. се явила в 9.00 ч. в Областна дирекция „Земеделие” – Варна, където  е връчена Заповед № РД-05-02-65/09.03.2026 г. и е възстановява на същата длъжност - Главен директор на ГД „Аграрно развитие”, считано от 09.03.2026 г., като непосредствено след получаването , на жалбоподателката е връчена и Заповед № РД-05-01-8/09.03.2026 г., с която на основание чл.107, ал.1, т.5, във връзка с чл.108, ал.1 от ЗДСл. служебното  правоотношение е прекратено, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Счита, че тази последователност от действия не представлява добросъвестно изпълнение на съдебния акт, а разкрива предварително формирана административна воля за отстраняването  от длъжността независимо от постановеното съдебно решение. Счита, че формалното възстановяване е използвано единствено като техническо средство за създаване на привидна законност на последващото уволнение, което фактически обезсмисля постановената от съда защита. Поведението от страна на органа по назначение представлява недопустимо заобикаляне на задължителната сила на съдебното решение, чрез което административният орган се опитва да неутрализира последиците от съдебния контрол върху неговите актове. Жалбоподателката сочи, че не са налице материалноправни предпоставки за издаване на акта, тъй като не е налице обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от АПК. Излага доводи, че за да е налице „обективна невъзможност“, следва да са осъществени три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение, като в конкретният случай тези предпоставки не са налице. Счита, че промяната в изискванията за заемане на длъжността, въведени чрез длъжностна характеристика от 20.03.2025 г. са извършени без да е налице нормативна промяна или необходимост, с цел единствено да бъде прекратено служебното  правоотношение. В подкрепа на изложеното сочи, че първоначалното  уволнение е извършено на 17.03.2025 г., а изменението на изискванията за образование в длъжностната характеристика са въведени в условията на висящ съдебен спор. При тези обстоятелства твърдяната „обективна невъзможност" не е резултат от независими факти, а е пряка последица от едностранни действия на самата администрация, предприети в период на съдебно оспорване и като средство за последващо отстраняване на евентуално възстановен от съда служител, поради което е налице злоупотреба с право от страна органа по назначението. Твърди още, че оспорената заповед е немотивирана и не съдържа фактически обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Сочи, че не са извършени и изменения в Устройственият правилник на Областните дирекции „Земеделие", с оглед на което няма основания и за изменение на изискваната за образование в длъжностна характеристика. Поради изложеното не са налице конкретни фактически основания, налагащи промяна в длъжностната характеристика и да обуславят извода за невъзможността на изпълнението на служебните  задължения. Твърди и нарушение на принципа на правната сигурност. По тези съображения, моли за отмяна на оспорваната заповед и за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Н. С., който поддържат жалбата на изложените в нея основания и моли да се отмени оспорвана заповед. Претендира присъждане на сторените разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Ответната страна – Директор на Областна дирекция по „Земеделие“ – Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Р. И., в писмен отговор оспорва жалбата. Изтъква, че Заповед № 25-05-01-6/17.03.2025 г. на Директора на ОД „Земеделие“- Варна, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, е връчена на 18.03.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена е подадена на 28.03.2025 г. в Административен съд Варна, поради което изменението на длъжностната характеристика, извършено на 20.03.2025 г., не е в условията на висящ съдебен спор. Промените в длъжностната характеристика са продиктувани единствено от съображения за административна целесъобразност и стремеж към оптимизиране на работните процеси в съответното административно звено, имат изцяло обективен характер и не са насочени към дискредитиране на конкретни служители. Оспорва твърденията за липса на материалноправни предпоставки за издаване на заповедта. Сочи, че въпреки стриктната регламентация в Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, органът притежава оперативна самостоятелност при вземане на решенията дали и кога да инициира изменение на длъжностните характеристики, като извършената преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Излага, че във връзка с установено забавяне през 2025 г. на задачи от компетентността на Главна дирекция „Аграрно развитие“, със Заповед № РД-25-04-68/06.03.2025 г. Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна е възложил изменение на длъжностните характеристики на служители. Към момента на издаване на горепосочената заповед, длъжността на главен директор на ГД „АР“ е заемана от жалбоподателката - г-жа М. М., която в качеството си на непосредствен ръководител е разработила длъжностните характеристики на служителите. Позовава се на последващ доклад на директора на ОД „Земеделие“- Варна до министъра на земеделието и храните, в който подробно са изложени предприетите действия относно отстраняването на установените нередности при осъществяването на административната дейност, включително и са предложени мерки спрямо отговорните длъжностни лица. Счита, че изложеното е доказателство за наличието на фактическите предпоставки, довели до промяната в длъжностната характеристика на служителите в Главна дирекция „Аграрно развитие“, включително на главния директор. Изменението е резултат от вътрешноадминистративен процес, касаещ въпроси за организацията и работата на конкретното административно звено, като това е управленско решение по целесъобразност, насочено към подобряване и оптимизиране на работата с цел обезпечаването на бързо и ефективно административно обслужване, изцяло в съответствие с основните принципи на административното право. Твърди, че заповедта е надлежно мотивирана, органът е изложил всички обстоятелства, довели да обективната невъзможност на жалбоподателката за изпълнение на служебното  правоотношение. Излага доводи, че изискването за притежаване на определена образователно-квалификационна степен, както и специфичната област на виеше образование, представляват обективни и кумулативни критерии за заемане на длъжността, установени в длъжностната характеристика и Класификатора на длъжностите в администрацията, като тяхното наличие е предпоставка за възникването и съществуването на служебното правоотношение. Липсата на съответствие между притежавания от жалбоподателя образователен ценз и утвърдените изисквания за длъжността съставлява обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Твърди, че въведената промяна в образователния ценз има обективен характер и се прилага спрямо длъжността като щатна единица, а не спрямо конкретното лице, което я заема. Излага конкретни аргументи по възраженията на жалбоподателката по всяко конкретно задължение, посочено в утвърдената длъжностна характеристика от 20.03.2025 г. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на сторените разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното: М. А. М. заема длъжност ••••••• на Главна дирекция „Аграрно развитие“ в Областна дирекция „Земеделие“ Варна, с придобит I старши ранг, длъжностно ниво 6. Със Заповед № РД 25-05-01-6/17.03.2025 г. на Директор на Областна дирекция по „Земеделие“ – Варна, служебното правоотношение на М. М. е било прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., вр. с. чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и във вр. с чл. 16, т. 5, б. „а“ и „б“ от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служители в държавната администрация. Заповедта е обжалвана, като е образувано адм. дело № 678/2025 г. по описа на Административен съд Варна. С Решение № 8488/28.07.2025 г. по адм. дело № 678/2025 г. по описа на Административен съд Варна, потвърдено с Решение № 2123/24.02.2026 г. на Върховен административен съд на Република България по адм. дело № 9958/2025 г., второ отделение, Заповед № РД 25-05-01-6/17.03.2025 г. на Директор на Областна дирекция по „Земеделие“ – Варна е отменена. В изпълнение на влязлото в сила на 24.02.2026 г. решение на Административен съд Варна е издадена Заповед № РД-05-02-65/09.03.2026 г. за изменение на Заповед № РД-44-960/23.07.2008 г., на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл., с която жалбоподателката М. М. е възстановена на длъжност ••••••• на Главна дирекция „Аграрно развитие“ в Областна дирекция „Земеделие“ Варна, с придобит I старши ранг, длъжностно ниво 6, считано от 09.03.2026 г. Заповедта е връчена на служителя на 09.03.2026 г. На същата дата – 09.03.2026 г., на жалбоподателката е връчена и процесната Заповед № РД-05-01-8/09.03.2026 г. на Директор на Областна дирекция по „Земеделие“ – Варна, с която на основание чл. 107, ал.1, т.5, във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е прекратено служебното  правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Като мотиви за издаване на заповедта е посочена обективната невъзможност на държавният служител да изпълнява задълженията си на ••••••• на Главна дирекция „Аграрно развитие“, поради промяна на изискванията за заемане на длъжността, съгласно длъжностна характеристика /утвърдена на 20.03.2025 г,/, а именно: в т.10. Изисквания за заемане на длъжността: 10.3. Професионална област: икономика, публична администрация и аграрни науки, на които той не отговаря. Заповедта е връчена на М. М. на 09.03.2026 г., като оспорващата е отбелязала и часа на връчване – 09 часа и 04 мин. Към административната преписка са приложени Длъжностна характеристика за длъжност „Главен директор“ в Дирекция „Аграрно развитие“ Варна, утвърдена от Гл. секретар на Областна дирекция „Земеделие“ Варна на 15.03.2023 г. и Длъжностна характеристика за длъжност „Главен директор“ в Дирекция „Аграрно развитие“ Варна, утвърдена от Гл. секретар на Областна дирекция „Земеделие“ Варна на 20.03.2025 г. Съгласно т. 10 на длъжностна характеристика утвърдена на 15.03.2023 г. изискванията за заемане на длъжността са, както следва: 1.Образование - висше; 2.Образователна степен – магистър; 3.Професионална област – инженерство, агрономство; 4.Минимален професионален опит - 4 години в област или области свързани с функционалните задължения на длъжността или придобит III младши ранг; 5.Допълнителна квалификация / обучение: Езикова квалификация - не се изисква владеене на чужд език / ниво I и Компютърна квалификация - Word, Excel, Power Poant. В т. 10 на длъжностна характеристика с дата 20.03.2025 г., разработена от Гл. експерт в Дирекция "АПФСДЧР", съгласуван с директор на Дирекция „АПФСДЧР“ и утвърдена от Главен секретар на ДФ "Земеделие", без същата да е връчена на оспорващата при нейното възстановяване със Заповед № РД-05-02-65/09.03.2026 г., са посочени пет изисквания за заемане на длъжността, а именно: 1.Образование - висше; 2.Образователна степен – магистър; 3.Професионална област – икономика, публична администрация и аграрни науки; 4.Минимален професионален опит - 4 години в област или области свързани с функционалните задължения на длъжността или придобит III младши ранг; 5.Допълнителна квалификация / обучение: Езикова квалификация - не се изисква владеене на чужд език / ниво I и Компютърна квалификация - Word, Excel, Power Poant. С доклад № РД-12-01-66/05.02.2025 г. директор на Дирекция „Земеделие“ – Варна е уведомил Заместник-министър на Министерството на земеделието и храните за проблеми в дейността на Главна дирекция „АР“ при Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, констатирани в резултат на постъпили жалби, молби и запитвания от потребители на административни услуги. На 04.03.2025 г. в Областна дирекция „Земеделие“ – Варна постъпва писмо с рег. № 66-403/04.03.2025 г. на Гл. директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ за предоставяне на информация за предприетите действия и предложения по доклада. Издадена е Заповед № РД-25-04-68/06.03.2025 г. на директора на Областна служба „Земеделие“ - Варна, с която на М. М., в качеството  на директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ е наредено да извърши обстоен анализ на функциите на звеното и преглед на всички длъжностни характеристики на експертите от ГД „АР“, с цел да ги актуализира, /при необходимост/, като в тях се включат конкретно посочени в заповедта задължения. Посочено е, че проектите на разработените длъжностни характеристики следва да се представят за съгласуване на съответните длъжностни лица и в срок не по-късно от 14.03.2025 г. за утвърждаване от Гл. секретар на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна. С Доклад изх. № РД-12-01-102/07.03.2025 г. директорът на Областна служба „Земеделие“ Варна информира министъра на земеделието и храните за предприетите действия по установените проблеми в дейността на Главна дирекция „Аграрно развитие“ и предлага, на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл., да бъде прекратено служебното правоотношение с М. М. без предизвестие за получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнението на длъжността. С приемо-предавателен протокол от 12.03.2025 г. жалбоподателката М. М., в изпълнение на т. З от Заповед № РД 25-04-68 от 06.03.2025г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие“ – Варна е предала на главен експерт в Дирекция „АПФСДЧР“ проекти на разработените длъжностни характеристики на експертите от ГД “Аграрно развитие“. Към протокола са приложени 16 броя длъжностни характеристики на служители в дирекцията. В хода на съдебното производство като доказателства са приети и Трудова книжка № 366, със сериен номер [рег. номер] и Служебна книжка № 460/05.06.2003 г., серия А 32405, Диплома, рег. № 19701/2003 г. ВСУ „Черноризец Храбър“ за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалност "Строителство на сгради и съоръжения" и Диплома рег. № 114/06.03.2009 г. за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Транспортно строителство“. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК (оспорвания акт е връчен на жалбоподателката на 09.03.2026 г., а жалбата е подадена в Административен съд – Варна на 18.03.2026г.) и е ДОПУСТИМА. По валидността на акта: Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. На директора на Областна дирекция „Земеделие“, с разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствен правилник на областните дирекции „Земеделие“, е предоставено правомощието да назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Следователно, по силата на посочената правна норма, директорът на областна дирекция „Земеделие“ – Варна, в качеството си на орган по назначаването, е компетентен да прекратява служебното правоотношение на държавните служители в ръководеното от него ведомство. Обжалваната заповед е издадена от Д. Д. – •••••• на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, назначена с Трудов договор № РД-15-1215/04.10.2024 г., в качеството и на органа по назначаването, поради което е издадена от компетентен орган. Настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма на административния акт. Посоченото в оспорената заповед правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, съгласно която органът по назначаването прекратява служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Като фактическо основание за издаване на заповедта административният орган е посочил „Обективна невъзможност на държавният служител да изпълнява задълженията си на Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“, поради промяна на изискванията за заемане на длъжността, съгласно длъжностна характеристика /утвърдена на 20.03.2025 г./, а именно: в т.10. Изисквания за заемане на длъжността: 10.3. Професионална област: икономика, публична администрация и аграрни науки, на които той не отговаря. При така изложените от органа съображения за издаване на оспорената заповед, съдът намира, че макар формално да са спазени изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, оспорената заповед не е мотивирана и не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност на жалбоподателката за изпълнение на служебните  задължения по длъжностната характеристика, изменена от органа по назначаването на 20.03.2025 г. Не са посочени  фактически основания наложили промяна на изискванията за заемане на длъжността. Според незагубилото действието си Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административният акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпътстващата документация по неговото издаване или най – късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводително писмо или в друг документ към изпратената преписка и не могат да се излагат едва в съдебно заседание по оспорване на акта. Тоест тези документи трябва да са част от самата административна преписка и съответно административният орган следва да се е основал на тях при издаване на административния акт. В конкретният случай съдът счита, че такива мотиви не могат да се извлекат от представената административна преписка. Нито в обстоятелствената, нито в диспозитивната част на процесния акт има посочване на някакъв акт или становище, към който административният орган препраща и на чиито мотиви се позовава. От друга страна от съдържащите се в преписката документи не може да бъде направен какъвто и да било извод досежно наличието на факти, които водят до обективна невъзможност жалбоподателката да изпълнява служебните си задължения. По делото са представени доклад № РД-12-01-66/05.02.2025 г. директор на Дирекция „Земеделие“ – Варна, Заповед № РД-25-04-68/06.03.2025 г. на директор на Областна служба „Земеделие“ – Варна, Доклад изх. № РД-12-01-102/07.03.2025 г. на директорът на Областна служба „Земеделие“ и приемо-предавателен протокол от 12.03.2025 г., в които се съдържат частично мотивите на органа по назначаването да предприеме изменение на длъжностните характеристики, но не могат да се направят абсолютно никакви изводи, за наличие на обективна невъзможност на лицето да изпълнява служебните си задължения. При така изложените от органа съображения за издаване на оспорената заповед, съдът намира, че макар и формално тя да отговаря на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, заповедта не е мотивирана и не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност на жалбоподателката за изпълнение на служебните  задължения, съгласно изменената длъжностната характеристика. По законосъобразността на акта: Правното норма на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. дава възможност на органа по назначението да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение с държавния служител, но само при наличие на обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения. Обективна невъзможност, извън случаите на здравословни причини, е налице само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и не зависи от волята на страните по същото. За наличието на това основание за прекратяване на служебното правоотношение е необходимо наличие на три кумулативни условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да са обективни – да не зависят от волята на страните в правоотношението. Конкретните релевантни факти, съдържащи се в тази хипотеза, не следва да са обусловени и зависими от действия на страните, като в тези случаи причината за създадената нова фактическа обстановка не стои извън волята на органа по назначаването. Затова "обективната невъзможност" по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не е съдействала в една или друга степен. В конкретния случай не са обосновани и доказани предпоставките за издаване на процесната заповед на посоченото в нея основание. Въведените промени в длъжностната характеристика, касаещи само и единствено изискванията за област на образование за заемане на длъжността, не стоят извън волята на органа по назначаване, а са извършени по негово изрично волеизявление. Едностранното, произволно и необосновано въвеждане на промени в изискванията за заемане на длъжността, които не са свързани със спецификите на функциите и задачите на длъжността, не попада в определението за "обективна невъзможност" по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Твърдените в хода на съдебното производство от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, тъй като промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. Неоснователно ответника твърди, че органът притежава оперативна самостоятелност при вземане на решенията дали и кога да инициира изменение на длъжностните характеристики, като извършената преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Длъжността е основна структурна единица в системата на държавната служба. Отчитайки значението на длъжността за организацията и осъществяването на държавната служба законодателят е дал легална дефиниция на понятието. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Видно от легалната дефиниция всяка една длъжност в държавната администрация е първо, нормативно определена, и второ, регламентирана в длъжностна характеристика. Нормативно определени са: наименованието на длъжността, нейното длъжностно ниво, минималните изисквания за заемане на длъжността и вида на правоотношението, въз основа на което се заема – Класификатора на длъжностите в администрацията, във вр. чл. 2, ал. 2 от ЗДСл. Нормативната установеност на основните изисквания за заемане на длъжност в държавната администрация следва и от изричната разпоредба на чл. 14, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/, който сочи, че основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон. В случая "закон" е употребен в неговото обобщаващо значение на нормативен акт. За да бъде нормативно определената длъжност приложима за съответната администрация, следва да бъдат определени: а) конкретните задачи, действия, актове, връзките, които заемащият длъжността трябва да извърши, за да се постигнат целите на администрацията; б) задълженията и правомощията на служителя; в) условията, на които трябва да отговаря служителя, за да може да изпълни по искания начин определените задачи, действия, актове. Тези специфики на всяка една конкретна длъжност във всяка една държавна администрация се установяват с длъжностната характеристика - чл. 2, ал. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители и Приложение № 1 към Наредбата. Допълнителните изисквания за заемане на една длъжност, с оглед на чл. 14, ал. 3 от ЗА, могат да бъдат определени и с правилника на съответната администрация. Видно от чл. 1 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, правилникът няма за предмет определянето на допълнителни изисквания към длъжностите в структурата, но това не води до извод за липса на правомощие на главния секретар да утвърждава длъжностна характеристика с допълнителни изисквания за заемане на длъжност в администрацията на областните дирекции. Това негово правомощие е визирано в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, във вр. с чл. 2 - 8 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители. Длъжностната характеристика е документ, който се утвърждава от главния секретар на съответната администрация - чл. 2, ал. 5 от ЗДСл. По своя характер тя е вътрешноведомствен акт и като такъв сам по себе си не подлежи на оспорване по съдебен ред, защото пряко от него не следва засягане на субективни права - длъжностната характеристика сама по себе си няма за адресат конкретно физическо лице. Тя е неперсонифицирана. Но в хипотеза като настоящата, когато установените в длъжностната характеристика изисквания са фактическо основание за издаването на един индивидуален административен акт, съдът, за да осъществи контрол за законосъобразност, следва да провери дали е налице фактът, пораждащ издаването на акта, а именно – съществува ли длъжностна характеристика с твърдяното от административния орган съдържание, тъй като само законосъобразна длъжностна характеристика може да породи предвидените от закона правни последици. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители изменение на длъжностната характеристика може да се извърши само при наличие на лимитативно посочените предпоставки: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменение във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определена административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. В едномесечен срок от настъпилите промени по ал. 1 се разработва и утвърждава проект на изменената длъжностна характеристика - чл. 8, ал. 2. Екземпляр от утвърдената длъжностна характеристика се връчва на служителя, заемащ длъжността, и се подписва от него - чл. 8, ал. 3. От съпоставката на двете длъжностни характеристики от 15.03.2023 г. и от 20.03.2025 г. се установява, че единствената разлика е в изискванията за заемане на длъжността, като със втората е отпаднала професионална област „Инженерство“ и е въведено изискването област на висшето образование – „икономика, публична администрация“. Приложените по делото доказателства, включително и докладите на Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна не обосновават възникването от необходимост да се въведе изискване за заемане на длъжността главен директор да е в област на висшето образование "Икономика" или „Публична администрация“, след като в длъжностната характеристики не са променени нито областите на дейност, нито преките задължения на служителя. Не са променени и отговорностите свързани с организацията на работа, управлението на персонала и ресурсите, включително и взимането на решения. Еднакви и по двете длъжностни характеристики са и необходимите компетентности. Не става ясно по какъв начин е променена организацията на работата на конкретното административно звено, както твърди ответника, нито настъпили ли са промените в обема, характера и сложността на изпълняваните административни дейности. Върховен административен съд в свое Решение № 17735 от 30.12.2019 г. по адм. д. № 1380/2019 г. посочва, че право на органа е да определя необходимото образование за заемане на длъжността, като тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, но промяната на изискването за професионалната област за заемането на длъжността направено с длъжностната характеристика, без да е налице нормативна промяна в изискванията за заемане на длъжността, не е основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Допълнително следва да се отбележи, че описаните в докладна записка № РД-12-01-66/05.02.2025 г. проблеми в дейността на Главна дирекция „АР“ при Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, констатирани в резултат на постъпили жалби, молби и запитвания от потребители на административни услуги са подробно разгледани в хода на приключилото между страните адм. дело № 678/2025 г. по описа на Административен съд Варна, като с Решение № 8488/28.07.2025 г. съдът е изложил подробни доводи за тяхната неоснователност. Няма спор между страните по делото, че жалбоподателят заема длъжността „•••••••“, считано от 07.02.2011 г., като със Заповед № РД 25-05-01-6/17.03.2025 г. на директор на Областна дирекция по „Земеделие“ – Варна, служебното правоотношение на М. М. е било прекратено. Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗА, държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. Съгласно т.129 от Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС №366/29.12.2025г., минималните изисквания за заемане на длъжността "Главен директори“ в специализирана териториална администрация са образователна степен "магистър", без конкретизация на специалността. Не се спори, че жалбоподателката отговаря на минималните изисквания за заемане на длъжността съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, като измененията в длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност, досежно изискуемата за длъжността специалност са предприети от директора на Областната дирекция „Земеделие“. При това положение и след като Класификатора, закон или Устройствения правилник не поставят изисквания за специалност, а само за минимална образователна степен - каквато жалбоподателят притежава, промяната във фактическото положение за длъжността не се дължи на обективни фактори, а е предприета по разпореждане на органа по назначаването. В случая въвеждането на изискване за професионално направление на висшето образование в длъжностната характеристика е акт зависещ от волята на една от страните по служебното правоотношение, поради което и в този смисъл не се явява обективен факт, годен да породи правните последици по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Но дори да се приеме, че е налице изменение на длъжностната характеристика за заеманата от оспорващия длъжност, по смисъла и реда на Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, то тези изменения освен, че следва да са от кръга на очертаните в чл. 8 на този нормативен акт, сами по себе си не могат да доведат до каквато и да е обективна невъзможност назначеният служител да изпълнява служебните си задължения. В ал. 3 на чл. 8 от Наредбата е предвидено, че екземпляр от изменената длъжностна характеристика се връчва на служителя срещу подпис, т. е. същият при изпълнение на служебните си задължения се обвързва с новите изисквания, а не се отстранява от длъжност, поради обективна невъзможност за тяхното изпълнение. Липсата на доказателства, установяващи настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, сочи на извод, че изискванията на чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение със служителя не са изпълнени. Както многократно ВАС приема в практиката си, която е последователна и безпротиворечива, промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само въз основа на нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл. В този смисъл е Решение № 4453 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2022 г., съгласно което въведените промени в длъжностната характеристика, касаещи само и единствено изискванията за област на образование за заемане на длъжността, не стоят извън волята на органа по назначаване, а са извършени по негово изрично волеизявление. Видно от приетите по делото доказателства длъжностната характеристика от 20.03.2025 г. не е връчена на жалбоподателката, но отмяната на предходната заповед за уволнение има за последица възстановяването на служителят на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да възстанови служителя на предишната длъжност във вида, в който служебното правоотношение е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. В случая служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено в същия ден, в който  е осигурен достъп до работното място (на 09.03.2026 г.). Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със М. М. на практика не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение от 2025 г. Посоченото съставлява нарушение на правото на незаконно съкратения служител да бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт в оспорената му част е издаден и в нарушение на целта на закона. По изложените съображения жалбата е основателна, а оспорената Заповед № РД-05-01-8 от 09.03.2026 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, с която на М. А. М. е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е издадена при липса на мотиви, в противоречие с материалноправни разпоредби и на целта на закона, т.е. при наличие на основанията по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Следователно изискванията за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е постановена в противоречие със закона и следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора, направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноски се явява основателно и такива следва да му бъдат присъдени съгласно представения списък на л. 142 в размер на 1 000 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е отправил възражение за прекомерност на претендираната адвокатско възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г., в сила от 13.02.2026г.) вр. чл. 144 от АПК, намаляването на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, може да се осъществи по преценка на съда, единствено ако е бил сезиран с мотивирано искане. В случая, ответника в писмения си отговор с.д. № 8840 от 28.04.2026 г. и в съдебно заседание е направил възражение за прекомерност, което е немотивирано. Бланкетното възражение за прекомерност на ответника не може да обвърже съда със задължение за произнасяне по прекомерността на адвокатското възнаграждение, предвид цитираната по-горе разпоредба на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и се отхвърля от съда. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Варна, XХI състав,