Решение от 10.8.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 42/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Е.“ ООД, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „М.Ш.“ ......., представлявано от управителя М.П.Р., против Наказателно постановление № 867672-F855222 от 16.12.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП). С обжалваното постановление на дружеството, в качеството му на организатор на хазартни игри, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева на основание чл. 118 от Закона за хазарта (ЗХ) за извършено нарушение на чл. 10д, ал. 3 от ЗХ, като е допуснало за участие в хазартни игри лице, вписано в Регистъра на уязвимите лица по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди, че правото на държавата да наложи санкция е погасено по давност съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като от датата на твърдяното деяние до съставянето на АУАН е изтекъл предвиденият в общата норма едногодишен срок. По същество се поддържа, че е налице непреодолима сила – технически срив в мрежовата свързаност, осигурявана от доставчика „В.“, поради което системата не е могла да осъществи автоматична проверка в реално време. На последно място се изтъква недобросъвестност на потребителя, който съзнателно е декларирал неверни обстоятелства при регистрация, поради което се настоява за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Дружеството, редовно уведомено, не изпраща представител в съдебно заседание.

Административнонаказващият орган (АНО) – Изпълнителен директор на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. К., в писмено становище оспорва оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание, процесуаланият представител моли да бъде оставена жалбата без уважение. Твърди, че правилно е определена санкционната норма и че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, моли да се потвърди като законосъобразно обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение .

Районна прокуратура – Костинброд, Териториално отделение – Сливница, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Районен съд-Сливница, ІІ-ри наказателен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С искане по чл. 10г, ал. 3 от ЗХ, входирано в НАП на 28.04.2023г., лицето Р.И.С. е поискало вписване в Регистъра на уязвимите лица с цел недопускане до участие в хазартни игри за период от 60 години. Въз основа на него, на 12.05.2023 г. лицето е официално вписано в публичния регистър. Дружеството жалбоподател „Е.“ ООД е лицензиран организатор на онлайн хазартни игри на интернет страница sportingwin.com.

На 08.10.2023 г. в Централната компютърна система (ЦКС) на оператора са регистрирани игрални сесии и спортни залагания, извършени лично от потребителския профил на Р.И.С.. На датите 12.10.2023 г., 29.05.2024 г. и 25.10.2024 г., при служебни запитвания, софтуерната система на НАП автоматично е връщала отговор през приложно-програмния интерфейс (API), че лицето притежава статус на вписано уязвимо лице .

На 02.04.2025 г. в НАП е постъпил официален сигнал от г-н С. за това, че е допускан до хазартни игри в сайта на дружеството. Контролните органи са извършили служебна проверка, изискали са логове от ЦКС на оператора и след пълно индивидуализиране на параметрите на нарушението, на 17.10.2025 г. главен инспектор П. К. Б. е съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. AN № F855222. Въз основа на него АНО е издал обжалваното Наказателно постановление от 16.12.2025 г.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото писмени доказателства: сигнал от потребителя, разпечатки от Регистъра на уязвимите лица, системни отчети и логове от ЦКС на хазартния оператор, заверени копия от АУАН и НП.

За да изясни обективната истина, съдът проведе подробни разпити на свидетелите.

1. Свидетелят П. Б. (актосъставител) подробно и последователно описа хода на извършената проверка. Той потвърди, че при засичане на данните от ЦКС на оператора ясно се вижда, че потребителският профил на лицето е бил активен и са приемани залози, докато лицето е фигурирало в регистъра. Свидетелят поясни, че проверката е изисквала технологично време за обработка на системните данни, поради което актът е съставен през октомври 2025 г.

2. Свидетелите Б. З. и П. К. (присъствали при съставянето на акта) потвърдиха изцяло неговите показания. Те свидетелстваха, че процедурата по предявяване и подписване на АУАН е извършена в пълно съответствие със ЗАНН, като на управителя на дружеството е предоставена възможност да изложи възраженията си.

Съдът кредитира изцяло показанията на тримата свидетели. Тяхното съдържание е логично, последователно, не съдържа вътрешни противоречия и кореспондира напълно с приобщените писмени доказателства. Между гласните и писмените доказателства е налице пълно съответствие. По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна срещу акт, подлежащ на обжалване. Жалбата е неоснователна.

По същество:

Със ЗХ са въведени мерки за защита, които имат за цел забрана или недопускане до участие в хазартни игри, за да се намалят или избегнат потенциални негативни икономически, социални и личностни последици за уязвими лица и техните близки – чл. 10в , ал. 1, като в ал. 2 на същата разпоредба за изброени кои лица са уязвими и сред тях, според т. 3 попада всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта. Съгласно чл. 10в ал. 3 ЗХ, лицата по ал.2, т. 3 и т. 4 може да поискат да не бъдат допускани до участие в хазартни игри, организирани от лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4 и 5, и до участие в хазартни игри, организирани онлайн, като за целта Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3 /чл. 10г, ал. 1 ЗХ/. Разпоредбите на чл. 10д ЗХ уреждат уведомяването и достъп до регистъра - Националната агенция за приходите уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра по чл. 10г, ал. 1 /чл. 10д, ал. 1/, като достъп до данните в регистъра по чл. 10г, ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни имат само длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, както и служители, определени от организаторите на хазартните игри по ал. 1. Императивната разпоредба на чл. 10д, ал. 3 ЗХ задължава организаторите на хазартни игри по ал. 1 да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри. В Наредба за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите подробно са разписани правила за регистрация и идентификация на участниците в онлайн залагания в централната компютърна система /ЦКС/ на организаторите на хазартни игри, като съгласно чл. 4, ал. 1, организаторите извършват регистрация само на лица, предоставили информацията по чл. 3 /гражданство на лицето; имена по документ за самоличност;

идентификационен номер на лицето/, които не са вписани в регистъра по чл. 10г ЗХ към датата на регистрация.

Разпоредбата на чл. 10д, ал. 3 от ЗХ вменява императивно задължение на организаторите на хазартни игри да не допускат лица, вписани в Регистъра по чл. 10г, до участие в игрите. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица по реда на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Тя се ангажира при простото констатиране на факта на неизпълнение на законовото задължение.

Доводът на жалбоподателя за изтекла едногодишна давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН се основава на неправилно тълкуване на материалния закон. Процесното нарушение касае нормативната уредба на хазартната дейност. Поради това приложение намира специалната разпоредба на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, уреждаща удължени давностни срокове. Съгласно нея, производство не се образува, ако липсва съставен акт в продължение на 6 месеца от открИ.е на нарушителя или повече от 5 години от извършване на деянието. В настоящия казус нарушението е извършено на 13.09.2023 г. Наказващият орган е индивидуализирал субекта и обективните признаци след постъпване на сигнала и обработка на данните на 02.04.2025 г. АУАН е съставен на 17.10.2025 г.– т.е. преди изтичането на абсолютния 5-годишен срок и в рамките на 6 месеца от открИ.ето. Възражението за давност се явява неоснователно.

Възражението за непреодолима сила, породена от софтуерен срив при доставчика „В.“, е несъстоятелно. Техническата изправност на софтуерната платформа и комуникационните линии е елемент от вътрешната организация на търговеца и съставлява изцяло негов търговски и оперативен риск. Законът за хазарта защитава публичния интерес и здравето на уязвимите лица. При прекъсване на връзката със сървърите на НАП и невъзможност да се извърши автоматична проверка (API), операторът е следвало незабавно служебно да преустанови приемането на нови онлайн залози до възстановяване на свързаността.

Обстоятелството, че играчът е попълнил електронна декларация с невярно съдържание, няма правно значение по настоящото дело. Лицата с патологична зависимост по дефиниция изпитват затруднения да контролират поведението си. Именно затова законът изисква филтърът да се извършва служебно от професионалния търговец чрез държавния регистър, а не чрез доверие в частните изявления на потребителите.

АУАН и НП са правилно и законосъобразно съставени и връчени. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че извършеното от жалбоподателя нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин.

Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които

жалбоподателят не се противопостави и не е посочи доказателства за тяхното оборване.

По размера на наказанието:

Така наложеното с обжалваното НП наказание съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита жалбоподателя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите. В конкретния случай няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН „маловажен случай“. Процесното

административно нарушение не разкрива пред настоящия съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната постъпка административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните интереси. Регистърът на уязвимите лица по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ е част от мерките за отговорен хазарт в България. Тази мярка осигурява правна защита на хора, които имат проблем с хазартната зависимост, и поставя ясни задължения за хазартните оператори – да отказват достъп на вписаните лица до физически обекти и до онлайн хазартни платформи.

Според съда, процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което липсват каквито и да е основания за квалифицирането му като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По отговорността за разноските

С оглед изхода на делото и направеното искане на АНО, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в полза на НАП. В изпълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), в сила от 01.01.2026 г., съдът е длъжен да определи размера на разноските в официалната валута евро по официалния курс на БНБ, който е 1.95583 лева за 1 евро. С оглед изхода на делото и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, разноските за юрисконсулт се определят в размер на 51.13 EUR (петдесет и едно евро и тринадесет цента).

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът