Решение № 90 от 12.6.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 502/2022 г.

Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна жалба от адв. М. И. – защитник на подсъдимата П. С. Н., срещу присъда № 47 от 16.11.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 463/2020 г. по описа на Районен съд – С.. С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата П. С. Н., с ЕГН: ••••••••••, за виновна в това, че на 30.05.2020 г., около 15.00 ч. в гр. С., в двора на дома на частната тъжителка И. К. К., находящ се на ул. „Подридна“ № 46 и на същата улица пред дома е казала нещо унизително за честта и достойнството на И. К. К. от гр. С., в нейно присъствие, а именно: „свинкя, свиня свинска, пикла, бунище“ и обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 78а НК е освободил подсъдимата от наказателна отговорност и е наложил на същата административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Със същата присъда подсъдимата П. Н. е осъдена да заплати на тъжителката И. К. К. сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2020 г., както и да заплати сумата от 120 лева в полза на РС – С., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Подсъдимата П. Н. е осъдена да заплати на частната тъжителка И. К. К. сумата в размер на 892 лева общо за направени разноски по наказателното производство – за заплащане на възнаграждение на вещо лице, за адвокатско възнаграждение и за заплатена държавна такса. Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимата Н. – адв. И., който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба. С жалбата и с допълнително писмено изложение към нея се предявява искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невинна, както и да бъде отхвърлен гражданския иск с твърдение за недоказаност на обвинението, повдигнато с тъжбата. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на заявените искания се твърди, че мотивите на първоинстанционния съд почиват на едностранчив и непълен анализ на доказателствата, като липсва отговор на изложени доводи и аргументи в рамките на пледоарията на защитника, което нарушава правото на защита и съставлява липса на мотиви. Упреква се съда в бланкетно позоваване на гласните доказателства, с което е нарушен принципът на чл. 14 НПК, като се оспорва достоверността на показанията на свидетели, близки на частната тъжителка – свидетелите З., К., К. и Д.. В тази връзка е изложен подробен анализ, съпоставящ показанията на посочените свидетели, като се твърди, че кредитираните показания са недостоверни и противоречиви. Съпоставени са цитираните реплики на всеки от свидетелите, като се обръща внимание на разминаването в тях, което разколебава достоверността им. Отрича се също унизителният характер на някои от думите, поради наличие на неяснота относно тяхното значение в обществото и липса на отрицателен заряд спрямо личността. Твърди се също, че първоинстанционният съд е накърнил правото на защита, като е указал в хода на съдебните прения по какъв начин да протече пледоарията на защитника и е повлиял върху съдържанието, а впоследствие с определение е отказал вписване на това обстоятелство в протокола от заседанието под претекст, че това допълване не е поискано в рамките на заседанието. По отношение на гражданския иск намира, че съдът неправилно е присъдил обезщетение в пълния размер, позовавайки се на заключението на вещото лице, без да го подложи на критика. Твърди се, че е допуснато нарушение на закона, тъй като назначеното вещо лице не е било в списъка на вещите лица и не е установена необходимост от назначаването на конкретното лице. Освен това е налице предубеденост, тъй като основава заключението си върху изготвени от него документи. Твърди се нарушение на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК поради необсъждане на заключението в съпоставка с останалите доказателствени източници. Отправя се упрек към съда, че при наличието на друго дело (н.ч.х.д. № 462/2020 г. по описа на РС – С.), между частен тъжител И. К. и подсъдим Д. Н. (съпруг на подсъдимата по настоящето дело), касаещо отправена обида на същата дата, време и място, е присъдил обезщетение в пълен размер, макар свидетелските показания да сочат, че значителна част от твърдените неимуществени вреди са се проявили преди процесното събитие. Срещу подадената въззивна жалба е постъпило възражение от тъжителката К., подадено чрез адв. Е. А.. С възражението е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна, като се иска присъдата да бъде потвърдена изцяло като основана на пълно, обективно и всестранно изследване на всички правнозначими факти. Повереникът на частната тъжителка И. К. – адв. Ем. А. – оспорва жалбата и моли да се потвърди изцяло обжалваната присъда. Поддържа, че не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимата, дадени във въззивното съдебно следствие, тъй като същите са депозирани след като подсъдимата е имала възможност да се запознае с всички доказателства по делото, в т.ч. и свидетелските показания, и поради това са израз на защитна теза, която няма нищо общо с действителната фактическа обстановка Защитникът на подсъдимата поддържа жалбата с доводите, изложени в нея. Подсъдимата П. Н. поддържа доводите на своя защитник и моли да бъде оправдана. С. окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: Въззивната проверка на обжалвания съдебен акт налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съобразно правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, поради наличието на отменителните основания по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК – допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимата и неотстранимо от въззивната инстанция. Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК регламентира изискванията към съдържанието на тъжбата, с подаването на която в законовия шестмесечен срок се поставя началото на наказателното преследване на обвиненото лице за престъпление от частен характер. Подобно на обвинителния акт, тя следва да очертае рамките на предмета на доказване в процеса, т.е. в нея следва да се посочат обстоятелствата на престъплението, в които са включени времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че неправомерно са извършени от дееца. И това е така от една страна с оглед задължението на съда да даде правна квалификация на деянията, описани в тъжбата, да извърши проверката за наличието на условията по чл. 81 НПК, включително и относно спазването на срока по чл. 81, ал. 3 НПК, за да образува, респ. да откаже образуването или да прекрати образуваното наказателно производство, ако тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК (чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК), и от друга – с оглед правото на подсъдимия да узнае фактите на обвинението и да упражни пълноценно правото си на защита. В настоящия случай тези изисквания не са изпълнени: Съдебното производство е било образувано пред РС – С. по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК по тъжба, подадена от И. К. К. от гр. С., срещу П. С. Н. от гр. С.. В тъжбата, на стр. 2 (стр. 4 от д.) са изложени фактически твърдения за възникнал на 30.05.2020 г. конфликт между страните, при който подсъдимата „избухнала“, приближила се към тъжителката и удряйки я с ръка в гърдите, започнала да я обижда, наричайки я: „свинкя, свиня свинска, пикла, бунище и др.“. От фактическото изложение в тъжбата, обаче, не става ясно мястото на възникване на този конфликт – дали това се е случило в двора на къща, находяща се в гр. С., на ул. „Подридна“ № 46, когато тъжителката се отправила да излиза на улицата, заедно с майка си и осеммесечното й бебе и в момент, когато подсъдимата е брала цветя в градината, каквито са обстоятелствата, изложени на стр. 2 от тъжбата (стр. 4 от д.), или се е случило на улицата пред „двора на къщата“, каквото твърдение е изложено на стр. 3 от тъжбата (стр. 5 от д.). Така изложените противоречиви твърдения относно мястото на извършване на деянието въвеждат съществена неяснота във фактическото обвинение, поради което тъжбата, поставила началото на настоящето наказателно производство, не отговаря на условията по чл. 81, ал. 1 НПК. В този случай съдията-докладчик е следвало да укаже на тъжителката да отстрани посочената неяснота в тъжбата относно мястото на извършване на деянието и да предостави възможност в подходящ срок да отстрани този недостатък. Едва след отстраняването на посочения недостатък в съдържателната част на тъжбата съдията-докладчик е следвало да насрочи разглеждането в открито съдебно заседание съобразно правомощията си по чл. 252, ал. 4 НПК. Въведената неяснота относно мястото на извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение с тъжбата, съществено нарушава правото на подсъдимата да узнае фактите на обвинението и да се защитава срещу тях. Фактическото обвинение в тъжбата следва да бъде конструирано по начин, че да е възможно от изложените от тъжителя фактически твърдения да се изведе инкриминираното деяние, за което е повдигнато обвинение, в случая относно конкретното място на извършване на деянието. Въведените неясноти във фактическото обвинение в тази част при всички случаи нарушава правото на подсъдимата на ясно, точно и конкретно обвинение, от което, без да се налага тълкуване и/или изграждане на предположения, да разбере за какво точно и при какви изрично посочени обстоятелства е обвинена, че е извършила престъплението. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на подсъдимата да узнае фактите на обвинението, релевира основанието по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд за отстраняване на посоченото процесуално нарушение, като се укаже на тъжителката, че следва да уточни фактическите твърдения относно мястото, където подсъдимата е отправила към нея инкриминираните думи: „свинкя, свиня свинска, пикла, бунище и др.“. Посочената неяснота във фактическото обвинение очевидно е рефлектирала и върху решаващата дейност на първоинстанционния съд и то в няколко аспекта: Най-напред с обжалваната присъда първият съд е приел, че подсъдимата е нанесла на два пъти обида на тъжителката: веднъж я нарекла „свинкя“, „свиня свинска“, „пикла“ и „бунище“, бутайки я с ръка в гърдите, и това се е случило в двора на къщата на ул. „Подридна“ № 46 в гр. С. и после втори път я нарекла „свинкя“, „свиня свинска“, „пикла“ и „бунище“ вече на улицата пред къщата, след като продължила да я избутва с ръка през отворената външна врата на двора. Такива обстоятелства не са изложени в тъжбата – в тъжбата не се съдържа фактическо обвинение подсъдимата на два пъти да е изричала инкриминираните думи „свинкя“, „свиня свинска“, „пикла“ и „бунище“ срещу тъжителката - веднъж в двора на къщата и втори път – на улицата, пред къщата; няма и фактически твърдения подсъдимата да е избутвала с ръка тъжителката от двора към улицата, а само, че се е приближила към тъжителката и удряйки я с ръка в гърдите, започнала да я обижда. По този начин първоинстанционният съд, като е приел, че подсъдимата на два пъти е изрекла към тъжителката думите „свинкя“, „свиня свинска“, „пикла“ и „бунище“ и я е избутала с ръка от двора към улицата, недопустимо е излязъл извън фактическата рамка на обвинението, което е самостоятелно отменително основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК, тъй като подсъдимата е призната за виновна и осъдена по непредявено фактическо обвинение, по което тя не се е защитавала, и по този начин съществено е било нарушено правото ѝ на защита. На следващо място неяснотата във фактическото обвинение относно мястото на деянието препятства проверката на събраните гласни доказателствени източници и конкретно достоверността на свидетелските показания, които по този въпрос не са еднопосочни - част от свидетелите твърдят, че подсъдимата е отправила инкриминираните думи към тъжителката в двора пред къщата, в тревната площ (показанията на свидетелите Й. Д., Р. З., К. К.), а свид. А. К. твърди, че това се е случило на улицата, пред къщата. Впрочем първият съд безкритично е кредитирал показанията на посочените свидетели, декларативно отчитайки възможната им заинтересованост, без да констатира наличието на посочените противоречия между тях, което компрометира вътрешното му убеждение при решаването на въпросите по чл. 301 НПК. И вместо да ги анализира внимателно и в рамките на предмета на доказване, очертан в тъжбата, е приел, че подсъдимата на два пъти и на различни места – в двора и на улицата - е нарекла тъжителката „свинкя“, „свиня свинска“, „пикла“ и „бунище“, с което пък грубо е нарушил правото на защита на подсъдимата. По повод възраженията на защитата следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 147 НПК не въвежда специални изисквания за условията и реда за назначаване на експертите. Такава регламентация се съдържа в ЗСВ. Според чл. 396, ал. 1 ЗСВ вещо лице се определя от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица, като изключение от това правило се допуска при необходимост (чл. 396, ал. 2 ЗСВ). Ето защо, назначавайки в качеството на експерт, специалист от дадена област на науката, който не е вписан в съответния списък, съдът е длъжен да мотивира съществуването на такава необходимост – било поради липсата изобщо на вписани специалисти в дадена научна област, поради недостатъчния им брой или съществуващо основание за отвод на някои от тях, при което да се окаже невъзможно определяне на експерт или експертен състав само от кръга на утвърдените и включени в съответния списък вещи лица. Противното би могло да създаде съмнения за предубеденост на съдебния състав. В случая първоинстанционният съд е възложил извършването на психиатрична експертиза на д-р Б. П., който не е включен в утвърдения списък на вещите лица за съдебния район на Софийски окръжен съд, в който попада съдебния район на районен съд – С.. В този случай първоинстанционният съд, въпреки възраженията на защитата, не е мотивирал необходимост от възлагане на експертизата на д-р П., което създава съмнения за предубеденост, които остават непреодолени. Предвид въведените отменителни основания, остава безпредметно обсъждането на останалите доводи на страните, развити по повод предявената жалба, тъй като същите касаят съществото на делото. Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК С. окръжен съд