Решение № 61 от 30.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 699/2023 г.

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Р. П. Н., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Р. срещу решение № 687/ 29.05.2023 г. по т.д. № 1684/ 2022 г. по описа на СГС, ТО, 17 състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу Д. Г. Х., ЕГН •••••••••• иск с правно основание чл. 76, ал. 3 ЗМГО вр. с чл. 83 ЗАПСП за признаване за установено, че ищцата притежава правото върху наименование на артистична група „Мистерията на българските гласове“, с изписване на френски, английски и немски език, както следва: „LE MYSTERE DES VOIX BULGARES“, „THE MYSTERY OF THE BULGARIAN VOICES “, „DAS GEHEIMNIS DER BULGARISCHEN STIMMEN“, което е възникнало преди 05.08.2011 г. Въззивникът твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Оспорва изложените от съда мотиви, че след преустановяване на участие в групата, съответното физическо лице губи правото върху наименование на артистична група по чл. 83 ЗАПСП. Счита за ирелевантно обстоятелството, дали даден член получава възнаграждение от диригента на хора, тъй като той нямал право да определя кои лица да бъдат членове на групата. Твърди, че съдът погрешно е интерпретирал заключението на приетата по делото ССЕ, защото експертизата установявала заплащане на възнаграждение на ищцата от ЕТ „Музика и изкуство – Д. Х.“, но само в определен период. Счита, че поначало не е установено в какво качество, както и на какво основание са извършвани тези плащания. Излага разбирането, че нито ЗАПСП, нито Наредбата за регистрация на артистична група /НРНАГ/ ограничават установяването на правото върху регистрирано наименование единствено за актуалните членове на артистичната група. Поддържа, че за да бъде инициирано производството по забрана за ползване на идентично наименование, достатъчно е лицето да е участвало в групата, без значение в кой момент, тъй като целта на закона е да се преустанови недобросъвестното използване на известността на чужда група. Навежда, че ответникът Д. Г. Х., регистрирала марката „Мистерията на българските гласове“ никога не е била член /артист - изпълнител/ на народния хор и няма никакви права върху наименованието на артистичната група съгласно чл. 83 ЗАПСП, поради което и извършеното от нея на 05.08.2011 г. действие по регистрация на марката е изцяло недобросъвестно. Акцентира, че предмет на иска е установяване на авторско право преди датата на заявяване на марката от ответницата, което съобразно доказателствата по делото ищцата е притежавала. Обръща внимание на факта, че правото на наименование на артистична група принадлежи общо на всички участници. Упълномощаването на ответницата по чл. 3, ал. 1 НРНАГ е ограничено само до представителство във връзка с ползването на авторския продукт от трети лица и не дава самостоятелно право на пълномощника, да регистрира наименованието на групата като търговска марка. Намира, че противно на приетото от съда, ЗАПСП определя срок на правна закрила на авторското право на артист – изпълнителите и той е 10 години след прекратяване на артистичната група, съгласно чл. 83, ал. 6 ЗАПСП. От тази разпоредба стига до извод, че срокът за защита на наименованието на групата не е обвързан с прекратяване на участието в групата. Въззиваемата страна Д. Г. Х., чрез адв. Д. оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Съдът констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът при съвкупна преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Със заповед № РД – 09-253/10.05.1997 г. на министъра на културата, на основание чл. 83 ЗАПСП и НРНАГ е вписано в регистъра на наименованията на артистичните групи наименованието Женски народен хор към БНТ „Мистерията на българските гласове“, представлявано съгласно чл. 79 ЗАПСП от Д. Г. Х.. Съобразно приложения списък, ищцата Р. П. Н. е член на групата. По данни на Патентното ведомство става ясно, че на 05.08.2011 г. е заявена от Д. Г. Х., като притежател и ползвател, и регистрирана на 09.07.2012 г. индивидуална словна марка „Мистерията на българските гласове“ „LE MYSTERE DES VOIX BULGARES“, „THE MYSTERY OF THE BULGARIAN VOICES“, „DAS GEHEIMNIS DER BULGARISCHEN STIMMEN“. Марката е за всички стоки и услуги и е със закрила до 05.08.2031 г. Не се спори, а и от доказателствата се установява, че на 07.06.2022 г. е подадено от ищцата искане за заличаване регистрацията на процесната марка, на основание чл. 36, ал. 3, т. 2, б.“б“ ЗАПСП. Не се спори, че на 20.08.2022 г. ответницата е подала възражение, чрез адв. Ч., с което е оспорила искането за заличаване на марката. Въз основа на възражението, съобразно чл. 76, ал. 3 ЗМГО е образувано и настоящото производство. По правилото на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ ЗМГО регистрацията на марка се заличава по възражение на трето лице с по – ранно право, което право се ползва от закрила по ЗАПСП. В случая, ищцата твърди, че притежава сродно на авторското, право на защита наименованието на артистична група „Мистерията на българските гласове“. Настоящият съдебен състав намира, че дадената с чл. 83 ЗАПСП защита на наименованието на артистична група може да бъде упражнена само заедно от всички членове на групата или чрез упълномощено от тях лице. Аргумент за това е факта, че артистичната група няма самостоятелна правосубектност. Тя е вид корпоративен субект, при който за да бъде формирана воля са необходими съвместните действия на всички участници, пряко или чрез пълномощник. По този начин /съвместно/ в административното производство протича и регистрацията на наименованието на артистична група, както и заличаването на наименованието, а именно, само по искане на всички участниците в групата или от упълномощено от тях лице. Освен, че законът не предвижда индивидуална защита, ищцата не притежава материалноправна легитимация и поради обстоятелството, че същата към датата на предявяване на иска не е член на групата. Съдът намира, че с приетата по делото ССЕ и показанията на св. Е. Б., факта на отпадането на Р. Н. от групата е недвусмислено, установен. В тежест на ищцата е било да ангажира доказателства, противопоставими на събраните с показанията на разпитания свидетел обстоятелства, както и в подкрепа на твърдението, че заплащаните й от ЕТ „Музика и изкуство – Д. Х.“ суми са получени на основание различно от възнаграждение, но това не е сторено. Възражението, че диригентът няма право да определя, кой да бъде член на групата, съдът намира за несъстоятелно, тъй като общоизвестен факт е че диригентът е този, който не само подбира репертоара, но и организира хора, той е ръководител на хора, музикалният директор. Решението му, кои ще са изпълняваните произведения, в какви комбинации ще се представят и от кои хористи е сред основните задачи на диригента. Релевантно към заличаването на марката по реда на чл. 37, ал. 3, т. 2, б“б“ ЗМГО е обстоятелството, ищцата да е била част от процесния женски хор към по-ранен етап от датата на регистрация на атакуваната марка, но съдът намира, че това условие трябва да е налице и към момента на установяването на по – ранното право по съдебен ред. Съобразно чл. 83, ал. 7 ЗАПСП, правото на наименование продължава да се закриля до изтичането на десет години от първи януари на годината, следваща прекратяването. Тази законова уредба навежда, че след прекратяване дейността на групата, ищцата би могла, като бивш член на същата, да упражни правото на защита, обаче безспорен факт по делото е, че към датата на предявяване на иска, артистичната група продължава да съществува, тя е действаща, поради което и не може да се търси защита на наименованието на групата от предишни членове, на плоскостта на участието в нея от предходни години. С оглед горното, съдът намира, че ищцата не е носител на спорното право което претендира и при този извод, че не притежава активна материалноправна легитимация, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Само като допълнение на изложеното, следва да се даде сметка и за това, че инициираното заличаване на регистрацията на процесната марка попада под императивно въведените с чл. 37, ал. 1 ЗАПСП ограничения на притежателя на право върху по-ранна марка, приложими съобразно втората алинея и към по ранно право по чл. 36, ал. 3, т. 2 ЗАПСА. С посочената законова норма, когато притежателят на по – ранното право в продължение на 5 последователни години е търпял използването на по – късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията, освен когато заявката за регистрация на по- късната марка е подадена недобросъвестно. Доводите за приложимост на ограничението по чл. 37, ал. 2 ЗАПСП са обстойно развити във възражението на ответницата по реда на чл. 76, ал. 1 ЗМГО, /основание за предявения иск/ но с изложените в исковата молба факти, същите не са оспорени от ищеца. От представените с отговора на исковата молба доказателства, а и от приетата по делото ССЕ е видно, че концертната дейност на хора е реализирана под продуцентството на Д. Х. и чрез ЕТ „Музика и изкуство – Д. Х.“ са изплащани възнаграждения на участниците в групата. Доколкото с въззивната жалба е наведено съображение за недобросъвестност на ответницата при регистрацията на марката, то не е поставяно пред първата инстанция, поради което и възражението е преклудирано В обобщение, предявеният иск е неоснователен и като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. По направените разноски: При този изход на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение пред САС в размер на 1200 лв. Водим от горното, Софийският апелативен съд,