Решение № 3025 от 4.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 410/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразен акт на Министъра на вътрешните работи. Ищец е М. Г. Д., а ответник – Министерство на вътрешните работи (МВР). Ищецът твърди, че заемал длъжността директор І степен на Областна дирекция (ОД) на МВР Бургас, категория Б, от която със Заповед рег. № 8121К-548/02.06.2014г. на Министъра на вътрешните работи бил отстранен, а със Заповед № 8121К-1069/15.07.2014г., считано от 01.08.2014г. бил уволнен и било прекратено служебното правоотношение. Във връзка със заповедта за уволнение била издадена и Заповед № 8121К-1377/04.08.2014г. за отнемане на всички почетни награди – почетен знак на МВР ІІІ степен, почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга ІІІ степен“, почетен знак на МВР ІІ степен и наградно огнестрелно оръжие. Ищецът обжалвал заповедта за уволнение и по жалбата му било образувано административно дело № С-71/2014г. на ВАС, V отд, по което е постановено решение № 14/28.03.2016г., с което заповедта е отменена. По реда на инстанционния контрол решението е отменено с решение № 33/29.06.2016г., постановено по административно дело № С-34/2016г. на ВАС, V-членен състав, и жалбата срещу заповедта за уволнение е отхвърлена. С решение № 15473/14.11.2019г., постановено по административно дело № 832/2019г. на ВАС, V-членен състав, е отменено по искане на ищеца влязлото в сила решение № 33/29.06.2016г., постановено по административно дело № С-34/2016г. на ВАС, V-членен състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг петчленен състав на ВАС. С решение № 3745/11.03.2020г., постановено по административно дело № 13659/2019г. на ВАС, V-членен състав, е оставено в сила решение № 14/28.03.2016г., постановено по административно дело № С-71/2014г. на тричленен състав на ВАС. Ищецът твърди, че до уволнението заемал и други длъжности в системата на МВР, свързани с борбата срещу организираната престъпност, заради което се превърнал в нейна мишена и било подготвяно и физическото му отстраняване. Огнестрелното оръжие му било подарено, с цел самозащита, вкл. и на семейството му. Незаконното уволнение му причинило имуществени и неимуществени вреди. Неимуществени вреди : здравословни проблеми, вкл. и поражения на психическото му здраве на него и на членовете на семейството му, стрес и обида. Случаят добил обществена популярност, тъй като заповедта за уволнение била залепена на входа на ОД на МВР Бургас. В интернет сайтове били публикувани множество статии, в новинарските емисии на телевизиите широко било отразено уволнението, изслушан бил в парламентарна комисия, давал показания по т.нар. съдебно дело „Червеи“. В публичното пространство се изразявали оценки, че уволнението е целесъобразно, правилно и доказващо, че ищецът е престъпник, а той нямал възможност да се защити срещу нападките. Голяма част от приятелите, близките и колегите му започнали да странят от него. От стрес бременната му съпругата му щяла да загуби бебето, затова се наложило да постъпи в болница. Съществувала опасност банката, която му предоставила кредит, да увеличи лихвения процент. В продължение на шест години ищецът живял в постоянен стрес и безпокойство. Станал изнервен, постоянно унил, стресиран, не можел да спи, загубил апетит и желание за живот, срамувал се и не искал да общува с близки и приятели, затворил се в себе си, изпаднал в депресия. Поставена му била диагноза „тревожно разстройство“. Две години ищецът посещавал психиатър. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 120000.00 лева заедно със законната лихва с начален момент 11.03.2020г., когато е приключило съдебното производство. Имуществени вреди : Претърпените загуби в размер на 1757.72 лева, от които 800 лева разходи за пътуване до София (на 11.08.2014г. за подаване на жалба; за участие в съдебни заседания на 11.05.2015г., 02.02.2016г., 19.05.2016г., 19.09.2019г. и 20.02.2020г.; подаване на молба за отмяна на 28.12.2018г.; подаване на заявление за възстановяване на работа в МВР на24.03.2020г.); 887.72 лева платени от него здравни осигуровки; 70.00 лева разходи за нощувка в хотел в град София на 19 срещу 20.02.2020г. Пропуснати ползи в размер общо на 15990.00 лева, от които : 1/4500.00 лева за 39 дни платен годишен отпуск за периода от 05.08.2016г. до 07.07.2018г., който отпуск щял да му се полага, ако не е бил уволнен. През посочения период ищецът работел по трудов договор в „АБ СОЛЮШЪН СЕКЮРИТИ“ ООД. 2/2850.00 лева, представляващи неполучени пари за дрехи за периода от 2015г. до 2019г., вкл. 3/8640.00 лева, представляващи стойността на неполучен порцион (пари за храна) по 120.00 лева на месец за периода 02.06.2014г.-27.05.2020г., съобразно уточнението с молба вх. № 9377/18.08.2025г. Ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми, които претендира заедно със законната лихва от 11.03.2020г. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски. Въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът квалифицира исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник, е подал отговор срещу исковата молба, в който предявеният иск за имуществени вреди се оспорва като недопустим по съображения, че правото на обезщетение на незаконно уволнени лица на държавна служба се урежда от специален закон – чл.237, ал.1 от ЗМВР, поради което редът по ЗОДОВ бил изключен, затова спорът бил подведомствен на общ съд. С определение № 4249/09.05.2025г., постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът се е произнесъл по възражението за неподсъдност, като го е отхвърлил по съображения, че имуществените вреди, за които се претендира обезщетение по делото, не е предвиден специален начин на обезщетение, поради което не е налице хипотезата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, което пряко следва и от мотивите на Тълкувателно решение № 4/06.11.2023г. по тълкувателно дело № 2/2021г. на ВАС. Исковете се оспорват и като неоснователни. Оспорва се ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, нито пък имало доказателства за настъпването им. Относно иска за имуществени вреди : Липсвали доказателства ищецът да е пътувал до София с личния си автомобил, както и дали пътуванията са във връзка с участието му в съдебно заседание. При отмяна на уволнението работодателят не дължал плащане на здравни осигуровки за срока до отмяната на уволнението, работно и униформено облекло, както и пари за храна, тъй като през този период реално не бил полагал труд. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не се дължало, тъй като за периода, за който се претендира обезщетението, ищецът бил в трудово правоотношение с друг работодател. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С протоколно определение от 15.12.2025г., съдът допусна изменение на част от исковете, както следва : 1/ намаляване на цената на иска, предявен за сумата 800 лева, представляващи разходи за пътуване до София (на 11.08.2014г. за подаване на жалба; за участие в съдебни заседания на 11.05.2015г., 02.02.2016г., 19.05.2016г., 19.09.2019г. и 20.02.2020г.; подаване на молба за отмяна на 28.12.2018г.; подаване на заявление за възстановяване на работа в МВР на 24.03.2020г.) – от 800.00 лева на 786.00 лева, като за разликата от 14.00 лева съдът прекрати производството по този иск на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от иска в тази му част. 2/ намаляване на цената на иска за имуществени вреди, предявен в размер на 887.72 лева, представляващи внесени от ищеца здравни осигуровки – от 887.72 лева на 884.20 лева, като за сумата 3.52 лева съдът прекрати производството по делото в тази му част на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от иска в тази му част. 3/ намаляване на цената на иска, предявен за сумата 8 640.00 лева, представляващи стойността на неполучен порцион (пари за храна) – от 8 640.00 лева на 8 626.72 лева, като за сумата 13.28 лева съдът прекрати производството на делото, поради отказ на иска в тази му част. 4/увеличение на цената на иска, предявен за сумата 4500.00 лева, представляващи обезщетение за 39 дни платен годишен отпуск за периода от 05.08.2016г. до 07.07.2018г., който отпуск щял да ползва, ако не е бил уволнен – от 4500.00 лева на 13376.38 лева. В проведените съдебни заседания ищецът се явява лично и се представлява по пълномощие от адвокат И. Ю. от САК, който поддържа предявените искове, както и претенцията за разноски. Ответникът МВР се представлява по пълномощие от Б. П. – служител в юридическо образование, която поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания, вкл. и чрез писмена защита, както и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ОП Бургас пледира за основателност на иска за имуществени вреди. Предоставя на съда да определи по справедливост размера на обезщетението по иска за неимуществени вреди. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : Ищецът М. Д. постъпил на работа в МВР на 01.09.1998г. и последователно е заемал различни длъжности както следва : разузнавач І степен в група „Тероризъм“ в сектор „БОП“ при РДВР Бургас; разузнавач І степен в сектор 01 „Тероризъм и наркотрафик“; разузнавач ІІ степен в същия сектор; ВрИД Началник на група, а впоследствие и Началник на група, в група „Вътрешен и международен наркотрафик и наркоразпространение“ в същия сектор; Временно назначен на длъжността „началник на сектор“ в сектор „Криминална полиция“ при отдел „Противодействие на престъпността“ при ОД на МВР Бургас; временно назначен на длъжността „директор І степен“ на ОД на МВР Бургас, считано от 04.09.2009г., а впоследствие и Директор на ОД на МВР І степен на ОД на МВР Бургас, считано от 06.01.2010г. Многократно бил награждаван : “обявяване на благодарност“ през 1999г., 2000г. и 2001г.; „писмена похвала“ през 2004г; „парична награда“ през 2006г.; „огнестрелно оръжие“ от Министъра на вътрешните работи със Заповед № К-1680/06.07.2007г.; „Индивидуална парична награда“ през 2007г.; „колективна парична награда“ през 2008г.; „парична награда“ през 2008г.; „писмена похвала“ през 2009г.; „почетен знак на МВР-ІІІ степен“ през 2010г.; „почетен медал на МВР“ през 2010г.; почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга ІІІ степен“ през 2011г.; „обявяване на благодарност“ през 2012г.; „почетен знак на МВР-ІІ степен“ през 2012г. През месец декември 2007г. е бил обявен от фондация „Доверие и закрила“ за Полицай на годината за висок професионализъм и инициативност при изпълнение на служебните задължения. Наложени са му следните дисциплинарни наказания : „мъмрене“ за срок от три месеца като курсант за отсъствие без уважителни причини от учебните занятия от Декан на факултет „Национална полиция“ през 1997г.; „писмено предупреждение“ за срок от три месеца за неспазване реда в службата и за допуснати закъснения през 2003г.; „писмено предупреждение“ за срок от три месеца за небрежност в служебната дейност, наложено със заповед № з-2730/02.12.2004г. на Началник РЗН „БОП“ при РДВР Бургас, отменено предсрочно със Заповед № з-2884/20.12.2004г. на Директора на РДВР Бургас. Със Заповед № 8121К-548/02.06.2014г. на Министъра на вътрешните работи е образувано срещу ищеца дисциплинарно производство, с мотива, че били постъпили предварителни данни - справка рег. № І-52293/21.05.2014г., че ищецът, като Директор на ОД на МВР Бургас, след като му била докладвана справка рег. № РС-467/05.02.2013г. относно получени данни за извършено нарушение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), не спазил изискванията на чл.198 от Инструкция № Із-223/13.02.2009г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР; не изпълнил задълженията си по установяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и не предприел действия за събиране на данни за извършено престъпление от общ характер, с което осуетил търсене на наказателна отговорност на Я. Д. Н. – деяние, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл.224, ал.2, т.1 чл.227, ал.1, т.8, предл.І от ЗМВР (злоупотреба с власт) се налага дисциплинарно наказание уволнение. Прието е, че служебното положение на ищеца би затруднило разкриването на обективната истина, затова същият е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да бъдат иззети служебната му карта, личния знак и служебното му оръжие. Определени са поименно членовете на дисциплинарната комисия. Служебната карта е предадена с протокол рег. № 8121з-2853/02.06.2014г. В протокол № рег.17129/04.06.2014г. е удостоверено предаването на служебно оръжие – 9мм пистолет „М.“, 8 бр. патрони и два пълнителя. Със Заповед № 8121К-1069/15.07.2014г. на ищеца, като Директор на ОД на МВР Бургас, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение между него и МВР, считано от връчване на заповедта. Заповедта е издадена от Министъра на вътрешните работи. В обстоятелствената част на заповедта е посочено следното : Била му докладвана справка рег. № РС-467/05.02.2013г., съдържаща данни за нарушение на ЗЗКИ, извършено от служителка на сектор „Координация и информационно-аналитична дейност“ („КИАД“) към ОД на МВР Бургас, но ищецът, злоупотребявайки с властта си, не изпълнил едно от задълженията си, вменени му с типова длъжностна характеристика рег. № К-4547/18.04.2012г. – да организира, контролира и носи отговорност за цялостната дейност на ОД, като се ръководи от нормативните документи и разпорежданията на ръководството на МВР, вследствие на което в нарушение на чл.205, ал.2 от НПК, чл.64 от ППЗЗКИ, чл.198 от Инструкция Із-223/13.02.2009г. и чл.13 от Инструкция Із-601/15.04.2009г. за организацията на дейността на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, не изготвил писмени документи, с които да уведоми ОП Бургас, ДАНС, ДКСИ и Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР. Ищецът не разпоредил извършване на проверка за извършеното от служителката дисциплинарно нарушение на чл.187, т.8 от КТ и не потърсил дисциплинарна отговорност от виновното лице, а злоупотребявайки с предоставената му власт, прекратил трудовото правоотношение с нея по нейно желание. Прието е, че ищецът извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.224, ал.2, т.2 и т.3 от ЗМВР (отм., ДВ, бр.53 от 2014) – неизпълнение на служебните задължения и неспазване на служебните правомощия, за което на основание чл.227, ал.1, т.8 от ЗМВР (отм) „злоупотреба с власт“ е предвидено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарнонаказващият орган, след като преценил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата му, наложил на ищеца най – тежкото дисциплинарно наказание. В протокол рег. № 22288/16.07.2014г. е удостоверено, че Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на Бургас, в присъствие на още двама служители, се обадил по телефона на ищеца, за да го запознае със заповедта за уволнение и да го призове в ОД за връчване на заповедта. Връзка не била осъществена. С докладна записка рег. № 22297/16.07.2014г., отправена до ВПД Директор на ОД на МВР Бургас, Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на Бургас докладвал, че съвместно с други двама полицейски служители посетили на 16.07.2014г. адреса, на който живее ищецът в град Бургас, за да му бъде връчена заповедта за уволнение, но след продължително позвъняване в интервала между 16:08ч. до 16:19ч. никой не отворил. Със съобщение рег. № 22315/17.07.2014г., подписано от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на Бургас, отправено от ищеца, последният бива уведомен за заповедта за наложеното дисциплинарно наказание уволнение. Указано му е на основание чл.232, ал.1 от ЗМВР (отм) и §15 от ЗМВР да се яви в сградата на ОД на МВР Бургас в срок до 31.07.2014г. за връчване на заповедта. Разяснено е, че от деня, следващ поставяне на съобщението, започва да тече 14-дневен срок, в който ищецът следва да се яви за връчване на заповедта. В протокол рег. № 22316/17.07.2014г. двама служители от ОД на МВР Бургас удостоверили, че на 17.07.2014г. в 08:40ч. поставили на таблото за съобщения в сградата на ОД на МВР Бургас съобщението, описано в предходния пункт. В протокол рег.№ 23950/01.08.2014г., съставен от трима служители на ОД на МВР Бургас, е удостоверено, че е изтекъл 14-дневният срок, в който ищецът е следвало да се яви за връчване на заповедта, поради което тя е влязла в сила. Със Заповед № 8121К-1377/04.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи е заповядано да бъдат отнети наградите и отличията на ищеца, както следва : огнестрелно оръжие 9х19 пистолет „ЧЗ“, 50 роя патрони, два пълнителя и един протривател; почетен знак на МВР ІІІ степен; почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга ІІІ степен“; почетен знак на МВР ІІ степен. Предаването е фактически извършено на 19.08.2014г., за което е съставен протокол рег. № 26059/19.08.2014г., изготвен от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР Бургас. С Решение № 10691/19.08.2014г. на Началника на 01 РУ на МВР Бургас е разпоредено да бъдат отнети разрешенията за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие № 84 и серия АБ № 002262, валидни до 14.03.2018г. На 11.08.2014г. ищецът подал чрез Министъра на вътрешните работи жалба срещу заповедта за уволнение. Във ВАС е образувано административно дело № С-71/2014г. По образуваното пред ВАС дело е проведено на 11.05.2015г. открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. С определение № 30/28.05.2015г. съдът е приел, че жалбата е просрочена, поради което я оставил без разглеждане. Определението по предходния пункт е обжалвано от ищеца с частна касационна жалба и по образуваното административно дело № С-46/2015г. петчленен състав на ІІ колегия на ВАС е постановил определение № 57/14.12.2015г., с което обжалваното определение е отменено и делото е върнато на същия състав за продължаване на процесуалните действия. След връщане на делото е проведено на 01.02.2016г. открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. Постановено е решение № 14/28.03.2016г., с което обжалваната заповед е отменена, като постановена при противоречие с материалния закон. Решението е обжалвано от Министъра на вътрешните работи и по образуваното административно дело № 34/2016г. петчленен състав на ІІ колегия на ВАС е провел на 19.05.2016г. открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. Постановено е окончателно решение № 33/29.06.2016г., с което обжалваното решение е отменено и е отхвърлена жалбата на ищеца срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. На 28.12.2018г. ищецът подал до ВАС молба за отмяна на решението по предходния пункт, по която било образувано административно дело № 832/2019г. Към молбата за отмяна е приложено Постановление за отказ да се образува наказателно постановление от 21.12.2018г., постановено от прокурор от ОП Бургас по преписка рег. № 785500-4195/10.10.2018г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР. От постановлението става ясно, че преписката е образувана по сигнал на ищеца, съдържащ искане за извършване на проверка на данни за евентуално извършени престъпления от общ характер, в т.ч. и чл.288 от НК и по чл.357, ал.1 от НК. Прието е, че по преписката не са установени данни за престъпление от общ характер, тъй като от становище на ДАНС ставало ясно, че се касае само до предположение за извършено деяние от служителя Я. Н., състоящо се в предоставяне на информация на майката на контролирано лице, без това предположение да е било конкретизирано по време, място и начин на извършване. Липсвали и данни за извършено от ищеца, като Директор на ОД на МВР Бургас, престъпление, в т.ч. и такова по чл.288 от НК, затова че не уведомил по реда на чл.205, ал.2 от НПК прокуратурата за станало му известно предполагаемо деяние, извършено от служителя Я. Н.. По образуваното пред петчленен състав ВАС административно дело е проведено на 14.03.2019г. открито съдебно заседание, но не е даден ход на делото. В проведеното на 26.09.2019г. открито съдебно заседание делото е обявено за решаване. Поставено е окончателно решение № 15473/14.11.2019г., с което е отменено влязлото в сила решение № 33/29.06.2016г. по административно дело № С-34/2016г. на ВАС, петчленен състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг петчленен състав на ВАС. Образувано е административно дело № 13659/2019г. на ВАС, петчленен състав, по което е проведено на 20.02.2020г. открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. Постановено е окончателно решение № 3745/11.03.2020г., с което е оставено в сила решение № 14/28.03.2016г., постановено по административно дело № С-71/2014г. на тричленен състав на ВАС, с което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е отменена. Уволнението на ищеца било широко отразено и коментирано в местни и централни интернет сайтове : В сайта Флагман [интернет адрес], отразяващ новини основно от района на Бургас : На 18.07.2014г. е публикувана новина със заглавие „Първо във Флагман.бг : М. Ц. Й. уволни позорно директора на ОД на МВР Бургас М. Д. в 12 без 5“. Публикувана е и снимка от съобщението за връчване на заповедта, описано подробно по – горе. Авторът е новината е коментирал, че писменият документ изглежда като окачен на стената на срама и че никой директор на ОД на МВР Бургас не е бил уволняван по толкова унизителен начин. Накратко е посочено, че ищецът първоначално е бил отстранен от длъжност, че ползват болнични, както и че според източници на медията, заповедта за уволнение била написана още през юни. Под новината е имало отворен форум за коментари на читатели. Двадесет и четирима потребители са коментирали – „браво на министъра“; че ищецът е корумпиран полицай; иска се пълното му разследване; че бил разсипал много съдби, изнудвал, рекетирал и заплашвал хора; че щял да излезе в болнични, за да не му бъде връчена заповедта, а следващият министър щял да я отмени; че Н. Ф. щял да си го вземе при него; че е престъпник в униформа, който отдавна трябвало да е в затвора; че е подлога, който опетнил името на много честни полицаи, отказали да изпълняват заповедите му; че заедно с други корумпирани полицаи съсипали десетки почтени хора, които им дали суми за определена политическа партия. Във форума са написани и изключително цинични, вулгарни и твърде неграмотни коментари, които не е необходимо да бъдат пресъздавани в настоящото изложение. Същевременно, във форума са изказани и положителни за ищеца мнения : че ищецът е достоен за уважение полицай, професионалист, който е очернен; че е пич; че е показал голям потенциал и воля в борбата с организираната престъпност; изразени са резерви, че е корумпиран; че уволнението е отмъщение на подземния свят. В същия сайт е публикувана на 26.05.2016г. статия със заглавие „Само във“Флагман“ : МВР отказа да възстанови М. Д. като шеф в Бургас – делото продължава“. Коментирано е, че Д. печели делото на първа инстанция във ВАС, но от МВР обжалвали, без да може да се направи справка за изхода, тъй като делото било секретно. Във форума под статията са налични 22 коментара, в голяма част от които се изразява негативно отношение към ищеца, съмнение в професионалните му качества и за корупционни практики. В сайта [интернет адрес] : На 18.07.2014г. е публикувана новина със заглавие : „АЛАРМА успя! Директорът на бургаската полиция комисар М. Д. е дисциплинарно уволнен!“. Посочено е, че източник на новината е сайта Флагман. Пресъздадено е съобщението, публикувано от Флагман, както и че отстраняването е било в резултат от серията сигнали, подготвени от журналистите от „АЛАРМА нюз“ до вътрешния министър Й., главния прокурор Цацаров, премиера П. О. и председателите на ключови комисии в Народното събрание. Документите били депозирани на 14 април и в тях се поставял въпроса с кои свои качества комисар Д. заслужава да бъде един от малцината областни полицейски шефове, запазили поста си и при новото правителство, при положение че МВР било буквално заринато с оплаквания от работата на ищеца. Изложени са редица съмнения в моралния интегритет на ищеца – за покровителство над определено лице, осъществяващо контрабанден внос на горива; за покровителство на лице, „купувало“ гласове на изборите и осъществило физическо посегателство над друго, както и извършило множество други правонарушения; че бизнесът на хиляди хотелиери пострадал заради спорно решение, свързано с охраната; че заплашвал определено семейство; че изнудвал затворници да лъжесвидетелстват срещу конкретни лица, с цел да бъдат осъдени; че покровителствал купуването на гласове за определена политическа сила. В заключение, авторът на статията заявява, че това било само началото и призовава всички граждани, разполагащи с конкретни данни за обвързаности, търговия с влияние, контакти с оперативно интересни лица, вземане на подкупи, прикриване и/или съучастие в престъпление, да подават сигнали до медията и до Инспектората на МВР. Обещава да продължат да разказват историите на всички, пострадали от лицето, което, според полицейската терминология, вече се наредило до оперативно интересните си братя. Във форума под статията са налични три коментара, в един от които потребител пише „Браво на екипа на Аларма! М. Д. разби много човешки съдби. Тепърва го чака неговото“. В същия сайт на 20.10.2014г. е публикувана новина със заглавие „АЛАРМА! В. Д. и К. възродиха „БАНДАТА НА ЧЕТИРИМАТА“. В статията се твърди, че ищецът, въпреки вече дисциплинарно уволнен, продължавал да влияе при ръководенето на ОД на МВР Бургас. Прякорът му бил „подлогата“ и че бил изритан от директорския пост, но спряган за тартор в Бандата на четиримата. След като МВР потвърдило, че е доказан престъпник и няма място в системата, ищецът започнал да приема поръчки от кримиконтингента, осребрявайки непокътнатото си влияние в ОД, издали служители от полицията. Изброени са поименно членовете на Бандата на четиримата, между които и ищецът. Новата търговска ниша на тази банда била покриване на дознания и проваляне на разследвания срещу оперативно интересни фигури от Бургас и региона. По времето, докато ищецът оглавявал ОД на МВР Бургас, бандата припечелвала от търговия с незаконни СРС и чадъри над контрабандисти на цигари и горива, както и над видни сводници от Черноморието, за което припомняли техни контрагенти от престъпния свят. В същия сайт на 01.11.2014г. е публикувана статия „АЛАРМА! „Бандата на четиримата“ ли УБИ В. ОТ БУРГАС?“. Изложени са подозрения, че ищецът и още три лица били пряко отговорни за прикриване на смъртта на медицинската сестра В., която била заподозряна в отношения с високопоставен началник в ОД на МВР. Отстраняването на ищеца, наречен с прякора „подлогата“, от директорския пост съвпаднало с първите подозрения за насилствена смърт. В коридорите на ОД все по – упорито се говорело, че точно случаят „В.“ бил причина позорно изританият М. Д. така отчаяно да драпа за връщане на директорския пост, за да бъдат заметени докрай следите от гнусното престъпление. Ищецът разчитал на верните си криминални приятели да платят за връщането му. Изложени са и други съмнения за корупция и влияние с власт. В сайта [интернет адрес] на 18.07.2014г. е публикувана новина със заглавие „Й. уволнява шеф на МВР, заповедта окачена на „стената на позора“. Качена е снимка от съобщението за връчване на заповедта. Новината е по данни на сайта Флагман. В сайта [интернет адрес] на 18.07.2014г. е публикувана новина със заглавие „Уволниха шефа на полицията в Бургас“. Съобщението е кратко и е качена снимка от съобщението за връчването на заповедта. Новината е прочетена от 4744 потребители. В сайта [интернет адрес] на 18.07.2024г. е публикувана новина със заглавие „Шефът на полицията в Бургас бе уволнен с бележка на вратата“. Посочено е, че новината е съобщена от местното гражданско сдружение „Движение за справедливост-РПГ“, което настоявало за уволнението на ищеца. Членовете на сдружението се опитали да снимат уведомлението, но били накарани от полицаите да изтрият снимките. В сайта [интернет адрес] на 18.07.2014г. е публикувана новина със заглавие „РПГ: Уволненият директор на полицията в Бургас беше любимият комисар на Ц.“ и с подзаглавие „Махането му от поста е победа за нас в Бургас, смятат от движението“ (гражданско сдружение „Движение за справедливост-РПГ“). Коментирано е назначаването на ищеца, както и че бил известен сред съгражданите си в Бургас с поръчково правораздаване и корупционни практики. Бил сочен за покровител на скандална схема за разтоварване и продажба на дизел без акциз и ДДС. Движението се противопоставяло на порочното поведение на ищеца и предприело редица мерки да се даде гласност и да се докажат извършените закононарушения, оказаната репресия и натиск върху бизнеса от страна на комисаря. От движението са заявили, че тези им усилия се увенчали с успех и приели новината за уволнението на ищеца като победа за движението в Бургас. В сайта [интернет адрес] на 18.07.2014г. е публикувана новина със заглавие „Полицаи заплашват, ако снимаш официалното съобщение за дисциплинарното уволнение на бургаския шеф на полицията“. Накратко е изложено, че е залепено съобщение за връчване на заповедта за уволнение, че ищецът бил отстранен от поста си на 02.06.2014г., както и че при воденото срещу него разследване от Инспектората на МВР се доказала неговата виновност. Ищецът бил известен като „любимият комисар на Ц.“ и се ползвал в протекцията на последния. Бил известен сред съгражданите си с поръчково правораздаване и корупционни практики. Бил сочен за покровител на скандална схема за разтоварване и продажба на дизел без акциз и ДДС. Преповторено е заявеното от гражданско сдружение „Движение за справедливост-РПГ“. Под новината са налични два коментара във форума : че 90% от състава на МВР Бургас били хора на М. и К. и докато не ги измете голямата метла, бургаската полиция ще остане най – корумпираната в страната; във втория пост се коментират поименно няколко служители на ОД на МВР Бургас и на ДАНС, а ищецът е наречен подлога. В сайта [интернет адрес] на 14.06.2016г. е публикувана статия със заглавие „Цветлин Й. уволнил назидателно шефа на ОД на МВР Бургас М. Д., който неутрализирал Митьо Очите“. Статията е прочетена от 5473 потребители. Пресъздадено е изявление на Ц. Ц. – тогава председател на парламентарната група на партия ГЕРБ, бивш министър на вътрешните работи. Заявено е, че при уволнението на ищеца политическата намеса била демонстративна. Заповедта за уволнение била оставена на входа на ОД за назидание на служителите, а той (б.а. ищецът) показал как може да се работи. Ц. казал още, че ищецът бил знаков служител, който вече не бил в системата. В сайта [интернет адрес] на 14.06.2016г. е публикувана статия със заглавие „Ц. обясни какво е развързало ръцете на М. О. да безчинства в “Слънчев бряг“. Пресъздадено е изявление на Ц. Ц., вероятно същото, отразено в сайта [интернет адрес] и описано в предходния пункт. Статията е прочетена от 91148 потребители. Ц. заявил, че ищецът бил демонстративно и назидателно уволнен и така били развързани ръцете на бандите, които се занимавали с проституция и рекет в курортите. То посочил, че ако искаме да се справим с престъпността, трябва да знаем на кого да разчитаме. Казал е, че когато той е дал всичко от себе си, когато прекарва безсънни нощи, когато лишава семейството си от присъствието си, той получава наказание. С уволнението на ищеца било разбито местното МВР. Ищецът бил работил по разкриване на престъпната група на М. О. и през 2007г. бил обявен за полицай №1 в района. Според Ц., ищецът никога не е имал проблеми с М. О., защото последният имал уважение към организираните от ищеца операции. Ищецът бил основният човек, който бил уволнен дисциплинарно и получил най – големите удари, тъй като давал всичко от себе си и работил срещу организираната престъпност. Възстановяване на разрухата щяла да отнеме години. Във форума под статията активно се е коментирало, но акценът на коментарите е върху Ц. Ц. като бивш министър на вътрешните работи и политик. На сайта [интернет адрес] е публикувана на 14.06.2016г. статия с наименование „Цветан Ц. : Не е обсъждан вариант К. Г. да е нашият кандидат за президент“. В статията е пресъздадено изявлението на Ц. Ц., изложено по – горе. Пълното интервю с Ц. Ц. е публикувано на 15.07.2016г. на сайта [интернет адрес] със заглавие „Цветан Ц. в ексклузивно интервю за мафията, корупцията и политиката! Защо БСП спаси Брендо през 2008 година, а М. О. и мутрите му се развихриха“. Статията е прочетена 58928 пъти. Интервюто е било дадено по повод стрелба срещу Д. Ж., по прякор М. О., при която той е ранен. Набляга на съществената роля, който е имал ищецът, за неутрализиране на престъпната група на М. О., както и на И. П. с прякор К.. На сайта [интернет адрес] е публикувана на 14.08.2018г. статия със заглавие „Цветанов: Президентът на БСП г-н Р. се заявява като политически опонент“. Статията пресъздава изявление на Ц. Ц., в което той припомнил, че когато бил министър на вътрешните работи, назначил като директор на ОД на МВР Бургас М. Д., който бил човекът, направил оперативната реализация по задържането и осъждането на М. О., но бил уволнен в първия месец от управлението на кабинета „О.“. Същото изявление е възпроизведено и в статия със заглавие „Цветанов към Р.: Има военен манталитет, не зачита правовия ред“, публикувана на 14.08.2018г. в сайта [интернет адрес]. Представено е разпечатка от сайта [интернет адрес], съдържаща интервю на журналиста С. Т. пред Фрог нюз. В интервюто се казва следното : „Тогава кадърът на Ц. М. Д. (бивш шеф на ОД на МВР Бургас) беше дисциплинарно и позорно уволнен и изкаран от структурите на силовото министерство от Ц. Й.. Законосъобразно и целесъобразно решение, според мен! И според съда. Дори заповедта на Й. за уволнението на Д. бе разлепена на сградата на ОДМВР-то за назидание на всички“. Интервюто е публикувано на 06.10.2019г. на сайта [интернет адрес] в статия, озаглавена „Стоян Тончев: Отношенията между Б. и П. са обтегнати“. Интервюто е публикувано на 07.10.2019г. и в сайта [интернет адрес] под заглавие „Стоян Тончев: Отношенията между Б. и П. са обтегнати, Г. е неприемлив за САЩ и Европа“. На сайта [интернет адрес] е публикувана на 11.08.2023г. статия със заглавие „Смениха полицейските директори в Благоевград, Пловдив и Бургас“. В статията се сочи, че комисар К. К. сам освободил заемания от него пост, на който бил назначен през 2014г. след дисциплинарното уволнение на тогавашния шеф М. Д.. Периодът на дисциплинарното производство, водено срещу ищеца, темпорално съвпада с част от периода, през който е провеждана операция, наименована „Червеи“, за която от мотивите по НОХД № С-61/2015г. на СГС става ясно, че е разпоредена с предложение за откриване на преписка по предварителен отчет рег. № 03-1522/09.09.2013г. по линия на „Противодействие на корупцията в МВР“ по факти от анонимен сигнал. Предложението било изготвено от Директор на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР Т. К. – подсъдим по посоченото НОХД, който изготвил и план за провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия по ППО (предварително проучване и обработка), както и използване на специални разузнавателни средства (СРС) по отношение на Автоматизираната информационна система „Централен полицейски регистър“ посредством прилагане на оперативните способи по чл.5-10 и документиране по чл.11 от ЗСРС. По негови искания за използване на СРС са дадени разрешения от Председателя на СГС (също подсъдима по посоченото НОХД) – на 12.09.2013г., на 12.11.2013г., 28.01.2014г. и на 25.03.2014г., последното за срок от 120 дни. В първоначалното искане за разрешаване използването на СРС е посочено, че била налична информация за нерегламентиран достъп от неустановени служители на МВР в дирекциите в град София, Варна, Бургас и Шумен до автоматизираните информационни системи, че се извършвало манипулиране на класифицирана информация, съдържаща се в базата данни и пр. По време на разрешеното прилагане на СРС служители на ДАНС посетили неколкократно ОД на МВР Бургас – през периодите 18-20.09.2013г., 26-27.11.2013г., 09-11.12.2013г., 25.02.2014г., 24-25.03.2014г., и 27-28.03.2014г., за което ищецът бил предварително уведомен от Министъра на вътрешните работи. Бил им осигурен достъп до работните места, където се въвеждат полицейските регистрации. В периода на прилагане на СРС – от 16.09.2013г. до 27.07.2014г., в СДТО-ДАНС не били събрани доказателства и данни, че служители на МВР са осъществявали нерегламентиран достъп до АИС и извършват манипулиране на данни (лист 39 от мотивите, лист 299 от досието на делото). По НОХД № С-61/2015г. е постановена присъда № 1/15.01.2016г., с която подсъдимият Т. К. е оправдан по обвинението за извършено по чл.311, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК престъпление, затова че в периода от 12.09.2013г. до 25.03.2014г., като длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление, съставил официални документи – искания за използване за СРС по отношение на АИС „ЦРС“, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи пред Председателя на СГС като доказателство за тези обстоятелства. Този подсъдим е признат за виновен за престъпление по чл.319а, ал.4 от НК. П. В. Я. също е призната за виновна, че като длъжностно лице – съдия и Председател на СГС, противозаконно разрешила използване на СРС за срок от 120 дни, считано от 30.03.2014г., независимо от предходно дадените, с което е надвишен максимално допустимият срок от шест месеца, поради което е осъдена за престъпление по чл.284в, ал.1 от НК. Присъдата е изменена в частта относно наложеното на подсъдимата В. Я. наказание и потвърдена в останалата й част с решение № 42/10.01.2017г., постановено по ВНОХД № 50/2016г. на Апелативен съд София, потвърдено с решение № 57/19.04.2017г., постановено по наказателно дело № 161/2017г. на ВКС, І н.о. По това НОХД ищецът е разпитан в открито съдебно заседание, проведено на 20.10.2015г., но от съдържанието на разпита му става ясно, че е давал показания за факти, различни от тези, послужили като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Заявява, че след като отказал на съдейства на служителите на ДАНС да достъпят системата чрез сървърите в сградата на ОД на МВР Бургас, веднага срещу него било образувано дисциплинарно производство, приключило с уволнението. На 02.12.2015г. като свидетел е разпитан Ц. Й., който е постановил заповедта за уволнение. Този свидетел казва, че на ищеца била извършена проверка, при която се установили тежки нарушения, затова ищецът бил дисциплинарно освободен. Бил обжалвал заповедта, но жалбата му била отхвърлена от съда. Части от протокола, съдържащи разпита на свидетеля Йовчев, са публикувани на 16.09.2016г. в сайта https://clubz.bg. За изясняване на факти относно ППО „Червеи“, в проведеното на 19.02.2015г. извънредно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание били изслушани длъжностни лица от МВР във връзка с доклада на Бюрото за контрол над СРС и установени нарушения по прилагане на СРС. Изслушан бил и ищецът. По подобие на показанията му, дадени пред СГС, обясненията му в НС касаят факти по ППО „Червеи“, каквито липсват в отменената заповед за уволнение. В края на изслушването от неизвестен народен представител му е поставен въпрос защо е уволнен, на което ищецът отговор чрез излагане на общи факти, без конкретност. Изслушването на ищеца в НС било отразена и в електронните сайтове : на 19.02.2015г. в сайта [интернет адрес], на 20.02.2015г. и на 27.02.2015г.в сайта [интернет адрес]. От данните в удостоверение изх. № 1250/08.05.2014г., издадено от „Банка ДСК“ АД, ФЦ Б. М. Бургас, се установява, че към датата на издаване на удостоверението между банката и ищеца е действащ сключен на 14.07.2008г. договор за кредит за сумата 30000 лева с непогасен остатък в размер на 16052.02 лева. „Банка ДСК“ АД изпратила до ищеца писмо изх. № 15-20-0272377/19.12.2014г., в което го уведомила, че към 30.11.2014г. в продължение на два последователни месеца по сметката му не са постъпвали средства в необходимия размер, за да продължи да се прилага преференциален лихвен процент по сключения между тях договор за кредит. На ищеца е указано в срок до 28.02.2015г. да възстанови по сметката договорените постъпления и е предупреден, че в случай на неизпълнение кредитът ще бъде олихвяван със стандартния лихвен процент, считано от 28.03.2015г. На 05.08.2016г. между дружество „АБ СОЛЮШЪН СЕКЮРИТИ“ ООД, със седалище в град Бургас, като работодател, и ищеца, като работник, бил сключен трудов договор, по силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността „Директор, Предприятие“ с място на работа офис в град Бургас, при осемчасов работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 2000.00 лева и 20 работни дни платен годишен отпуск. Договорът е сключен за неопределен срок, но същевременно е посочено, че е с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Със Заповед № 359/09.07.2018г. на управителя на работодателя трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, считано от същата дата. От Удостоверение изх. № 689/02.02.2021г., издадено от управителя на „АБ СОЛЮШЪН СЕКЮРИТИ“ ООД, се установява, че ищецът е работил в дружеството за периода от 05.08.2016г. до 07.07.2018г., за който от полагаемите 38 дни платен годишен отпуск са ползвани 19 дни. Със заявление рег. № 812100-4585/24.03.2000г., отправено до Министъра на вътрешните работи, ищецът заявил желанието си да встъпи в заеманата преди уволнението длъжност – Директор на ОД на МВР Бургас, както и да бъде отменена заповедта от 04.08.2014г., с която са му отнети отличията и наградите. Поискано е изплащане на следните суми : 2000.00 лева разноски по воденето на дела; дължимото обезщетение по чл.237 от ЗМВР; да му бъдат възстановени всички прекратени с незаконното уволнение социални и здравно-осигурителни права, считано от отстраняването му от длъжност – 02.06.2014г. Със Заповед № 8121К-5790/15.04.2020г. на Министъра на вътрешните работи са върнати на основание чл.33, т.9 вр. чл.210, ал.7 от ЗМВР на ищеца отнетите със Заповед № 8121К-1377/04.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи отличия и награди – пистолет, патрони, пълнител и протривател; „почетен знак на МВР ІІІ степен“; почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга ІІІ степен“ и „почетен знак на МВР ІІ степен“. Считано от 27.05.2020г. ищецът е преназначен на длъжност Заместник-началник ІІ степен на Зонално жандармерийски управление (ЗЖУ) Бургас към ДЖ при ГДНП. Считано от 01.10.2020г. е преназначен на длъжността Заместник-началник ІІ степен на ЗЖУ Бургас към ДЖ при ГДЖСОБТ - Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Според писмо рег. № 251р-2811/22.01.2021г. на Заместващия Директора на ОД на МВР Бургас, неизползваният от ищеца платен годишен отпуск по чл.189 и чл.190 от ЗМВР е следният : от 01.08.2014г. до 31.12.2014г. – 17 дни; от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. – 40 дни; от 01.01.2016г. до 05.08.2016г. – 24 дни; от 09.07.2018г. до 31.12.2018г. – 19 дни; от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. – 40 дни; от 01.01.2020г. до 27.05.2020г. – 16 дни. По инициатива на ищеца по делото бяха разпитани трима свидетели – съпругата му И. Д., Д. Д. – негов колега в „АБ СОЛЮШЪН СЕКЮРИТИ“ ООД, и К. К. – колега и приятел от 2002г. Свидетелите Д. и К. очертават в показанията си ищеца като изключително отдаден на работата си, твърде амбициозен, прилагащ иновативни методи за борба с организираната престъпност, уважаван от колегите си в дирекцията, както и от международните партньори, внимателен и отзивчив към проблемите на хората, с които е работил. Заради тези си свои качества ищецът бързо се издигнал по йерархичната стълбица в системата на МВР и през 2009г. оглавил ОД на МВР Бургас, като преди това едно от основните постижения в работата му била организацията по неутрализиране на организирана престъпна група (ОПГ), действаща в района на Бургас и Черноморието и занимаваща се в наркоразпространение, търговия с оръжие и пр. В резултат на успешните оперативни мероприятия членовете на ОПГ били арестувани и осъдени, заради което цялата група от сектор „БОП“ били наградени, с уточнението, че ищецът бил награден с огнестрелно оръжие, тъй като малко след приключване на работата по ОПГ била получена информация за готвено срещу ищеца покушение и физическото му ликвидиране. Целта на наградата била ищецът да разполага с оръжие, за да пази себе си и семейството си. Съпругата му сочи, че бил разработен и план за сигурност. Свидетелят К. К. – колега на ищеца от сектор „БОП“, описва ищеца като най – успешният директор на ОД на МВР Бургас, който работел със сърце и душа, съдействал, помагал, изслушвал. Бил човечен, състрадателен, отзивчив и отговорен. Тези двама свидетели сочат, че след постановяване на заповедта за уволнение новината станала водеща по всички медии – телевизия, радио, интернет сайтове. Ищецът се чувствал безсилен да се защити. Колегите, с които бил работил, не повярвали, че е извършил нарушенията, за които е уволнен, но по – младите колеги, които не го познавали добре, имали подозрения, че може да има нещо вярно във всичко, което се говори и пише за личността на ищеца. Свидетелите изказаха собствени подозрения, че причината за уволнението е различна от тази, описана в заповедта. И двата свързват уволнението с позицията на ищеца по време на реализиране на ППО „Червеи“. Свидетелите Д. и К. сочат, че уволнението променило изцяло личността на ищеца –както във физически, така и в психически аспект. Почувствал се предаден, унизен, обезсърчен, отчаял се и се разочаровал, а когато му взели оръжието, се почувствал и безсилен да осигури собствената си физическа безопасност и тази на семейството си. Започнал да посещава психолог и да приема успокоителни медикаменти. Отслабнал, получил нервен стомах, често се разболявал. Паднал в банята, докато се къпел. Постъпил в болница за лечение на повишени нива на кръвна захар. Промяната у ищеца променила и живота в семейството, отношенията между съпрузите и между ищеца и сина му. По думите на свидетелката Д., за семейството настъпил ад. В публикациите се говорело за любовни отношения между ищеца и негови колежки, заради което последвал семеен скандал. Всички тези фактори довели до преустановяване на интимното общуване между съпрузите за продължително време. Към него момент синът им бил на 13 години и имал нужда от подкрепата на баща си, но отношенията между бащата и сина охладнели. Свидетелката била забременяла чрез инвитро процедура, но през ноември 2014г. се получил проблем и влязла в болница, за да не загуби плода. Бебето се родило през месец май 2015г. и след като свидетелката излязла в отпуск по майчинство, цялото семейство разчитало само на сумата, която тя получавала за отглеждане на детето. Наложило се да свият разходите и да понижат обичайния си стандарт на живот, който поддържали дотогава. Банката, която предоставила кредит, ги уведомила, че ще увеличи лихвения процент, до което не се стигнало, тъй като успели да направят така, че са изпълнят условията за преференциален лихвен процент. Приятелският кръг на семейството бил силно редуциран и станали по – затворени, като ограничили социалните си контакти. Основната дейност на дружество „АБ СОЛЮШЪН СЕКЮРИТИ“ ООД, в което ищецът бил назначен като управител, била предоставяне на СОТ-системи и физическа охрана. Работата сближила ищеца и свидетеля Д. Д., който работел в друга фирма със сходна дейност. Водили разговори по повод уволнението, за обществения отзвук и за отражението върху битието на ищеца. Свидетелят Д. си позволявал да дава житейски съвети, с цел ищецът по – бързо да преодолее негативните изживявания и да се върне към обичайния си начин на живот. Описва ищеца като добър и порядъчен, но същевременно много потиснат и страдащ. Въвел нови методи за реакция, благодарение на които клиентите на фирмата се увеличили. Ищецът обаче се опасявал, че сринатият му обществен имидж може да се отрази неблагоприятно върху репутацията на фирмата, затова избягвал преките разговори с клиенти. Свидетелят Д. сочи, че клиент от град Сливен изразил резерви в надеждността на ищеца, предвид уволнението му. След като ищецът подал молбата до прокуратурата, заявил и в семейството си, и на работното си място, че напуска работа, за да не пострада фирмата, тъй като е възможно срещу него да бъде образувано наказателно производство. За изясняване на интензитета на страданието на ищеца от уволнението и последиците от него съдът допусна, изслуша и прие като неоспорена съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от клиничния психолог Й. Й., която е извършила психологическото изследване на ищеца посредством стандартни психологични методи – интервю, многофакторен личностен въпросник (ММРІ-2), тематично-аперцептивен проективен тест „ТАТ“, Вещото лице поддържа, че доминиращо у ищеца е чувството му за справедливост и болезненото усещане, че тази справедливост е накърнена. Той и несправедливото уволнение са в центъра на собствените му преживявания, с което се блокират фантазиите и въображението му. Изследването е очертало балансирана личност с хипертимен темперамент и демонтративен тип характер – обича да се хвали и непрекъснато желае да е център на внимание. Успява да се сближи с всекиго и умело балансира отношенията си с хора с трудни характери. Бракът му със свидетелката Д. е успешен, според вещото лице, тъй като ищецът умее да се приспособява към партньора си. Лесно завързва приятелства с хора, привлечени от общителността му и желанието му да помогне. Обикновено е в добро настроение с жажда за действие. Достига до творчески и професионални успехи, благодарение на желанието си за работа. Експертното заключение е, че уволнението и последващото отнемане на почетните знаци и наградата са довели до нарушения в адаптивните възможности и влошаване в здравословното състояние на ищеца. За шест години преживял продължителни травми, отключващи стрес, безпокойство, унижение и разстройство на психиката. През 2014г. му е поставена диагноза „тревожно разстройство“ и ако не се работи целенасочено към генезиса на психотравмата, а не само на ниво симптоми, е много вероятно травмата да остане за цял живот. Към момента вещото лице е установило повишена тревожност, безпокойство, унижение, отчаяние и потиснатост, причинени от незаконното уволнение и отнемане на почетните знаци и награди. Вещото лице е отчело трудно обратима промяна в начина на живот на ищеца, който все още се чувства унизен и не може да се успокои от факта, че уволнението е отменено като незаконно и че е морално реабилитиран в обществото. Последиците от случилото се са психологични със соматични симптоми, доминантно контролиращи цялостното му поведение и начина му живот. Като неоспорена беше приобщена и съдебносчетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Н. К., заключението на която ще бъде коментирано на съответното място в изложението. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи : Предявени са искове срещу МВР за обезщетение от претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен акт, издаден от министъра на вътрешните работи. Исковете са допустими, в противовес на възраженията на ответника. В определението за насрочване на делото, съдът разреши въпросите по допустимостта на исковете и редовността на исковата молба, но се налага съображенията да бъдат развити по – обстойно и в решението. В Тълкувателно решение № 4/06.11.2023г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2021г., П. и Втора колегии, е даден следния отговор на поставения за тълкуване въпрос : „Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения“. В мотивите към решението ВАС е посочил, че на обезщетяване подлежат всички по вид и характер вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Вредата се обезщетява, независимо от нейния вид, а правото на обезщетение принадлежи на всеки правен субект, неблагоприятно засегнат от незаконен акт, действие или бездействие на държавен/общински орган, който е резултат на административна дейност. Нормата на чл.237 от ЗМВР не регламентира изрично право да се търси обезщетение за неимуществени вреди, които са последица от незаконосъобразното уволнение, но и не изключва изрично това право. ВАС не приема тезата, че получавайки обезщетение в размер на основаната си заплата за времето на оставане без работа поради незаконно уволнение, лицето е получило компенсация и е защитило и най – чувствителната, интимна област на своята личност и индивидуалност. ВАС е приело също така, че квалификацията „специален начин на обезщетение“ по чл.8,ал.3 от ЗОДОВ следва да се разглежда единствено на плоскостта на въпроса дали държавни служители, като правни субекти, в хипотеза на незаконно уволнение, в правова държава, могат да получат защита на нарушени и застрашени неимуществени ценности и може ли и кога само за тази конкретна определена група правни субекти това право да бъде ограничено или изцяло изключено. За да се изключи определена категория правни субекти от обхвата на отговорността на държавата за вреди от неимуществен характер, това лишаване от права или тяхното ограничаване следва да бъде изрично (несъмнено и безпротиворечиво), да се извършва въз основа на ясна законова норма или при спазване на принципа на пропорционалност и само на основанията, посочени в чл.8, §2 от ЕКПЧ. Съобразявайки се с възприетото от ВАС тълкуване, което е задължително, съдът приема, че искът е неимуществени вреди е допустим. Пак от мотивите на тълкувателното решение се извличат и доводи за допустимостта на иска за имуществени вреди, който е подведомствен за разглеждане на административен съд, а не на общ съд, както се възразява от ответника, тъй като ищецът е посочил за тяхно основание отменената заповед за уволнение. Тези съображения касаят допустимостта на претенциите, а не тяхната основателност, която ще бъде обсъдена по – надолу в изложението. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. Според ал.2, за неуредените въпроси на имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на ЗОВОД и ЗИНЗС. Искът е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди от конкретно описан акт – отменена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, издадена на министъра на вътрешните работи. Искът е предявен срещу пасивно легитимирано лице, съгласно чл.205 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността. По иска за неимуществени вреди с цена 120000.00 лева: Неимуществените вреди са неблагоприятните последици от увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, както и накърнената чест и достойнство. Вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако незаконосъобразният административен акт не беше издаден, респ. ако административният орган или длъжностните лица бяха действали, съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. Правилно се поддържа в писмената защита на ответника, че според правната доктрина, водещи при определяне съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Според чл.52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта се свързва с преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, включително личността на увредения и именно затова в закона не са разписани механизми за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и други обстоятелства, според конкретиката на случая. От друга страна обаче, размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за ищеца. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Ищецът е уволнен от длъжността директор на ОД на МВР Бургас, която е заемал в продължение на шест години, за който период оценката за управлението на дирекцията е положителна, което явства от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от наградите и отличията, които е получил. В битието си на директор на една от най – големите дирекции в страната ищецът безспорно е бил разпознаваема личност както в професионалните среди, така и сред широката общественост. ОД на МВР Бургас е дирекцията, покриваща най – голяма територия, вкл. и половината морска ивица и част от границата между България и Р Турция. Обособени са 16 РУ и се обслужват 13 общини. Уволнението е рефлектирало многопосочно и създало у ищеца различни по естеството си травми и неприятни усещания и изживявания, които следва да се обсъдят от гледна точка на индивидуалните му психически особености и какво е отражението им върху психиката му. Вещото лице охарактеризира ищеца като сериозен, взискателен към себе си и другите, прям, непримирим към нарушаване на социалните норми, деен, ориентиран към справяне с проблеми, неагресивен с положителна самооценка, захранвана от социума. Той е работохолик, отдаден на работата си, даващ цялата си енергия за службата и за системата. Има обострено чувство за собствено достойнство и увереност в собствените способности и качества. Желанието му за достижение на социален успех го правят чувствителен към професионални и житейски провали, особено когато тези провали са външно индуцирани и оценявани от него като несправедливост. Ищецът приел уволнението драматично, вкл. и затова че авторитетът му е сринат и той се срамува да се покаже пред хората. Тези изводи на вещото лице съдът интерпретира в светлината на изброените по – горе в изложението публикации в интернет сайтове за новини, вкл. и най – четените в интернет пространството. В интернет уволнението е представена като позорно, че е заслужено, че представлява справедливо възмездие, че ищецът е бил покровител на организираната престъпност и на корупционни практики в областта, че трябва да бъде съден, линчуван и пр. От значение са и коментарите във форумите под публикациите, съдържащи противоречиви оценки за личността на ищеца и за уволнението. Акцент е поставен върху съобщението, сложено на таблото за обяви, което в част от публикациите е окачествено като „стената на срама“. Самото поставяне на съобщението за уволнението на таблото за съобщения на входа на сградата на ОД също е обстоятелство, възприето като особено болезнено от ищеца, тъй като е станало достояние на всички служители на дирекцията, на която до предния ден е бил ръководител. В една от публикациите темата е за интимни връзки на ищеца с негови колежки, което житейски обяснимо довело до прояви на ревност от страна на съпругата му. Обобщено, във форумите към публикациите са коментирани в силно негативен аспект всички страни от живота на ищеца – професионален и личен. Както във форумите, така и в някои от публикациите тонът е силно язвителен, злобен, с чувство за мъст и удовлетворение от факта на уволнението. Несподелими са възраженията на ответника, че неприятните изживявания на ищеца в резултат на публикациите в интернет не били в причинна връзка със заповедта за уволнение, тъй като влизат в директно противоречие с описаните в същата писмена защита теории за причинната връзка. Ако ищецът не беше уволнен, нямаше да бъдат публикувани описаните статии, съответно нямаше да имаше и възможности за коментари под тях. Едновременно с уволнението станала публично известна и ППО „Червеи“, заради която ищецът е бил призован като свидетел по образувано в СГС наказателно дело и за изслушване в Народното събрание. Независимо че ищецът и свидетелите Д. и К. правят асоциации между уволнението и тази разработка, такива обективно установено факти по настоящото дело липсват, поради което неприятните усещания и преживявания в тази връзка не са правнозначими за определяне на обезщетението по настоящото дело. За да докаже правотата си, ищецът обжалвал заповедта за уволнение, която е отменена на 11.03.2020г., т.е. след почти шест години, който период следва да бъде съобразен при определяне на размера на обезщетението, тъй като през това време неприятните усещания са били най – интензивни : обида, чувство за несправедливост, срам, отхвърляне, изолация, безсъние, несигурност, напрежение, некърнена репутация, които са се отразили на самочувствието му като основен двигател на цялостното му здравословно състояние. Вещото лице сочи, че ищецът знае, че авторитетът му е сринат и въпросите кога и дали ще се възстанови превръщат настоящето му в кошмар и преминава през страх за бъдещето. Тези мисли го вкарват в депресивни състояния. От особено съществено значение е и обстоятелството, че първоначално делото е приключило с неподлежащо на обжалване съдебно решение, с което жалбата срещу заповедта за уволнение е била отхвърлена, който изход от делото е понесен особено драматично. Нетипичното развитие на производството е правно релевантно при преценката по чл.52 от ЗЗД, тъй като постановеното на 29.06.2016г. окончателно решение е било отменено по извънредния способ на основание постановление на ОП Бургас, която е била сезирана лично от ищеца с искане да бъде проверено дали е извършил престъпление. Сиреч, отмяната на заповедта е обусловена от рисково за ищеца решение да сезира прокуратурата и да стане обект на проверка дали е извършил престъпление. От представените по делото амбулаторни листи се установява, че на 21.11.2014г., 20.04.2016г. и 15.05.2016г. посетил психиатър и му била поставена диагноза „тревожно разстройство“, което означава, че в продължение на повече от шест месеца е изпитвал неконтролируеми чувства на безпокойство, страх, паника, нервност, раздразнителност и тревожност, учестено сърцебиене, мускулно напрежение, проблеми със съня, мисли за негативен изход и чувство за провал. Водещият при ищеца фактор, непозоляващ преработване на случилото се, е свръхчувствителността му към общественото мнение и затова че той е в сринат в собствените си представи като социално значим човек. Установените симптоми са от симптоматиката на остра стресова реакция, която е пряка последица от преживяното по време на уволнението. Разстройството в адаптацията преминало в МКБ F41.2 „смесено тревожно депресивно разстройство“, при което се изпитват едновременно симптоми на тревожност и депресия. Вещото лице е установило, че адаптирането на ищеца към събитието надхвърля възможностите на личността му и той дори понастоящем поддържа състояние на дистрес, дължащ се на невъзможността му да изгради отново положително обществено мнение за себе си, с което да коригира самооценката си. Водещото чувство у ищеца е честолюбието, което е най – силно засегнато от многовекторните последици на уволнението. Продължаващото състояние на дистрес и към момента влияе негативно при осъществяване на личните и служебните задължения, въпреки че вещото лице е отчело подобрение в сравнение със състоянието му към минал момент. Вещото лице е диагностицирало състояние на ищеца към момента като F43.1 “посттравматично стресово разстройство“, възникнало като закъснял и продължителен отговор на случилото се. Обидните думи и действия, вкл. публикациите в медиите, са възприети от ищеца като опетняващи името му, накърнили са доброто му име в обществото, компрометирали са честта и достойнството му, уронили са авторитета му. Отмяната на заповедта не е възпроизвела действие, което изцяло да заличи последиците от случилото се. Уволнението, което за ищеца е унизително и несправедливо, ще бележат целия му живот, вкл. семейство, приятели, колеги, а всяко поставяне в ситуация, напомняща за случилото се, ще води до емоционално въвличане. Освен силния обществен отзвук, довел до възприятия за компрометирани собствени чест и достойнство, правнозначими в аспекта на чл.52 от ЗЗД са и други последици от уволнението, имащи чисто битов аспект, но които са с достатъчно сериозна тежест и значимост. Семейството останало почти без доходи особено след раждане на второто дете и се издържали с обезщетението за майчинство. Опасността банката да увеличи лихвения процент по кредита би довела до допълнителна финансова тежест за семейството, разполагащо с ограничен бюджет. Тези обстоятелства, интерпретирани в контекста на личностовите особености на ищеца, коментирани по – горе, е безспорно, че са го поставили в ситуация да преживява случилото се като личен провал и като неспособност да изпълнява ролята на глава на семейството, като го обезпечи финансово и му осигури адекватен стандарт на живот. Следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Д. и К. за изживените от ищеца твърде сериозните притеснения за чисто физическата безопасност на семейството, поради вероятност от отмъщение на лица, осъдени за престъпление в резултат на активните действия на ищеца. По делото е представена епикриза, от която явства, че свидетелката Д. е била на болнично лечение от 02 до 05.11.2014г. поради опасност от аборт, което безспорно е създало у ищеца силни тревоги и притеснения за оцеляването на плода. По делото обаче няма данни тази опасност от аборт да е в причинна връзка с уволнението на ищеца, поради което вредите, причинени му от това събитие, не са правнозначими при определяне на обезщетението. Установените факти, подложени на дължимия анализ, съобразно критериите, чрез които намира проявление понятието „справедливост“, мотивират съда да определи обезщетение в размер на 100000.00 лева, което следва да се превалутира в евро – 51129.19 евро, а за разликата до пълния й предявен размер 120000.00 лева искът подлежи на отхвърляне. Сумата следва да се присъди заедно със законната лихва от 11.03.2020г., когато е постановено окончателното решение на ВАС. По иска за имуществени вреди се претендират претърпени вреди и пропуснати ползи: По иска в частта му, в която се претендира сумата 786.00 лева, представляващи претърпени имуществени вреди: Ищецът претендира разходите за пътуване от град Бургас до град София и обратно с личния му лек автомобил Опел вектра с рег. № [рег. номер], бензин (лист 128), както следва : 1/ На 11.08.2014г. за подаване на жалба : Жалбата срещу заповедта за уволнение е подадена до ВАС чрез Министъра на вътрешните работи и е регистрирана в МВР с вх. № Ж-4837/11.08.2014г. Според съдебносчетоводната експертиза, средната цена на бензин А 95 на тази дата е била 2.55 лева. Вещото лице е изчислило, че разходът за гориво за отиване, връщане и шофиране в града е общо 118.23 лева. 2/ На 11.05.2015г. за участие в съдебно заседание : На посочената дата е проведено открито съдебно заседание по административно дело № С-71/2014г., в което ищецът, тогава жалбоподател, се явил лично. Средната цена на бензин А 95 на тази дата е била 2.27 лева. Вещото лице е изчислило, че разходът за гориво за отиване, връщане и шофиране в града е общо 105.24 лева. 3/ На 02.02.2016г. за участие в съдебно заседание : На посочената дата е проведено открито съдебно заседание по административно дело № С-71/2014г., в което ищецът, тогава жалбоподател, се явил лично. Средната цена на бензин А 95 на тази дата е била 1.91 лева. Вещото лице е изчислило, че разходът за гориво за отиване, връщане и шофиране в града е общо 88.55 лева. 4/ На 19.05.2016г. за участие в съдебно заседание : На посочената дата е проведено открито съдебно заседание по административно дело № С-34/2016г., в което ищецът, тогава ответник по касация, се явил лично. Средната цена на бензин А 95 на тази дата е била 1.87 лева. Вещото лице е изчислило, че разходът за гориво за отиване, връщане и шофиране в града е общо 86.71 лева. 5/ На 28.12.2018г. за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение : Молбата е регистрирана с вх. № 20437/28.12.2018г. и изхожда от пълномощника адвокат И. Ю.. По молбата е образувано административно дело № 832/2019г. на петчленен състав на ВАС. Средната цена на бензин А 95 на тази дата е била 1.95 лева. Вещото лице е изчислило, че разходът за гориво за отиване, връщане и шофиране в града е общо 90.41 лева. 6/ На 19.09.2019г. за участие в съдебно заседание : От материалите по административно дело № 832/2019г. е видно, че на посочената дата не е провеждане открито съдебно заседание. Заседание е проведено на 26.09.2019г. 7/ На 20.02.2020г. за участие в съдебно заседание : На посочената дата е проведено открито съдебно заседание по административно дело № 13659/2019г., в което ищецът, тогава искател, се явил лично. Средната цена на бензин А 95 на тази дата е била 2.22 лева. Вещото лице е изчислило, че разходът за гориво за отиване, връщане и шофиране в града е общо 102.93 лева. 8/ Претендира присъждане на разход за нощувка в хотел на 19 срещу 20.02.2020г., за да се яви в насроченото за 20.02.2020г. открито съдебно заседание. Като доказателство представя фактура № 8100090218/19.02.2020г., издадена от „Феста Хотели“ АД с получател ищеца за сумата 70.00 лева, която е платена в брой (лист 145 лице и гръб). 9/ Подаване на заявление за възстановяване на работа в МВР на 24.03.2020г. : На посочената дата ищецът подал до Министъра на вътрешните работа заявление, регистрирано с вх. № 812100-4585, с което заявил желанието си да встъпи в заеманата преди уволнението длъжност Директор на ОД на МВР Бургас (лист 126). Средната цена на бензин А 95 на тази дата е била 1.98 лева. Вещото лице е изчислило, че разходът за гориво за отиване, връщане и шофиране в града е общо 91.80 лева. Допустимостта на този иск следва да се обсъди с оглед чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, изключващ приложимостта на този ред, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Разноските по делата се присъждат по реда на чл.78 от ГПК, който изключва този по ЗОДОВ. Съобразно Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.4, когато молбата за отмяна е уважена, както е в случая, се възстановява висящността на спора и при новото разглеждане разноските се разпределят по реда на чл.78 от ГПК. Транспортните разходи и тези за нощувки, които е направила страната по делото, не са разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, че да бъдат присъждани в хода на съдебното производство. Съдът споделя разбирането, възприето в определение № 9937/15.07.2014г. по административно дело № 16165/2013г. на ВАС, VІІ отд., че отговорността за разноски не обхваща всички причинени вреди на страната, в която полза е приключил правният спор, а само направените по делото разноски, които са тези парични средства, изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр., а и разходи на нощувки в хотел, не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски, още повече че личното явяване на страната не е задължително. Разгледан по същество, искът е основателен за сумата 70.00 лева (35.79 евро), платени от ищеца за нощувка в хотел. Съдът приема, че този разход е в причинна връзка с явяването му в съдебното заседание, насрочено за 20.02.2020г. от 10:30 часа, на което той се е явил лично. Претенцията по останалите пунктове е неоснователна, тъй като не е проведено пълно главно доказване на подлежащия на доказване факт – че ищецът е претърпял описаните вреди. Вярно е, че ищецът се е явявал лично в съдебните заседания, проведени на 11.05.2015г., 02.02.2016г., 19.05.2016г. и 20.02.2020г., което се установява от съставените протоколи. Липсват обаче доказателства, че ищецът е пътувал до град София и обратно именно с лекия си автомобил. Не са представени по делото документи за заредено гориво и каквито и да било други данни за доказване на твърдяната вреда. Искът в тази му част е основан на следната логическа конструкция – щом ищецът се е явявал лично в посочените открити съдебни заседания, то се подразбира, че е пътувал до София и обратно с лекия си автомобил. Не е достигнат дори и минимален стандарт на доказване за твърдените факти, от които ищецът черпи за себе си изгодни правни последици, поради което искът за тези суми подлежи на отхвърляне. По същата причина е неоснователен и иска в частта му, в който се претендират разходи за гориво за пътуване до София и обратно на 24.03.2020г., когато е подадено заявлението за възстановяване на работа. Пак по същите съображения искът е неоснователен и в частта му, в която се претендира заплащане на разходите за гориво за пътуване на 28.12.2018г., още повече че молбата за отмяна изхожда от адвокат Ю. и липсват доказателства да е била подадена във ВАС лично от ищеца. На 19.09.2019г. не е провеждане съдебно заседание по делото. Вероятно в исковата молба е допусната техническа грешка, но съдът дължи произнасяне по спора, съобразно наведените твърденията, очертаващи предмета на спора. Акцесорната претенция за лихва също подлежи на отхвърляне. По иска в частта му, в която се претендира сумата 884.20 лева, представляващи претърпени имуществени вреди: По делото са представени доказателства за внесени от ищеца здравноосигурителни осигуровки, както следва : 118.04лв с касова бележка от 25.09.2014г.; 50.40 лв с касова бележка от 06.01.2015г.; 50.40 лв с касова бележка от 19.05.2015г.; 50.40лв с касова бележка от 10.07.2015г.; 50.40лв с касова бележка от 13.10.2015г.; 50.40лв с касова бележка от 06.01.2016г.; 33.60лв с касова бележка от 27.04.2016г.; 50.40лв с касова бележка от 15.07.2016г.; 50.09лв с разписка от 14.01.2019г.; 67.20лв с разписка от 19.04.2019г.; 44.80лв с разписка от 06.06.2019г.; 89.66лв с платежно нареждане от 04.10.2019г.; 22.40лв с разписка от 03.12.2019г.; 48.80лв с платежно нареждане от 05.02.2020г.; 107.21лв(за м.03-м.05.2020г.) с разписка от 05.03.2025г. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита и времето през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 и чл.4а, ал.1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл.4а, ал.1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. В Закона за здравното осигуряване обаче липсва текст, аналогичен на този на чл.9, ал.3, т.2 от КСО, по отношение на здравното осигуряване на лицата по време на незаконното им уволнение, поради което задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски през този период е за ищеца, съобразно чл.40, ал.5 от ЗЗО. Здравното осигуряване по смисъла на ЗЗО е задължително. По силата на посочената разпоредба ищецът е бил длъжен да внася здравноосигурителни вноски. След като това парично задължение следва от законова норма, то заплащането на вноските не представлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт на органа по назначаване, още повече че здравноосигуреното лице придобива редица права по силата на закона именно поради това, че внася в срок здравноосигурителните си вноски. Работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за период, пред който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, поради което и не дължи обезщетение в размер на стойността на платените от уволнения държавен служител здравноосигурителни вноски в периода на уволнението – така Решение № 3818 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2019 г., III о., докладчик съдията А. А., Решение № 4346 от 9.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2023 г., III о., Решение № 2413 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2019 г., III о. и др. По горните съображения искът за имуществени вреди в тази му част, както и претенцията за лихви подлежи на отхвърляне. По иска в частта му, в която се претендира сумата 13376.38 лева, представляващи за пропуснати имуществени ползи: Твърди се, че за времето от 05.08.2016г. до 07.07.2018г. му се полагал 39 дни платен годишен отпуск, който той не ползвал поради незаконното уволнение, затова претендира обезщетение в размер на 13376.38 лева. През посочения период ищецът работел по трудов договор в „АБ СОЛЮШЪН СЕКЮРИТИ“ ООД. Вещото лице е установило, че на ищеца му е изплатено обезщетение за останалия период на незаконното уволнение. С Решение на СЕС (първи състав) от 25 юни 2020 година по съединени дела C-762/18 и C-37/19 (QH срещу Върховния касационен съд на Република България и CV срещу Iccrea Banca SpA) е даден отговор на преюдициално запитване, отправено от РС Хасково, както следва : Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това че през този период не е полагал действително труд за работодателя. Цитираното решение на СЕС е приложимо и към настоящия случай, независимо че се касае за служебно правоотношение, с оглед сходния характер на трудовото и служебното правоотношение от гледна точка на престирането на труд. В т.79 от същото решение обаче изрично се уточнява, че ако работникът е работил на друга работа през периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, не може да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск за периода, през който е работил на друго място. С оглед обстоятелството, че ищецът за исковия период е работил при друг работодател по трудово правоотношение и е ползвал платен годишен отпуск в размер на 20 дни годишно, той няма право да претендира обезщетение за дните платен годишен отпуск, които би ползвал в повече, ако не беше незаконно уволнен. По изложените съображения, искът в тази му част следва да се отхвърли, като се отхвърли и претенцията за лихви. По иска в частта му, в която се претендират сумите 2850.00 лева (неполучени пари за дрехи за периода 2015-2019г.) и 8626.72 лева (неполучен порцион-пари за храна, за периода 02.06.2014г.-27.05.2020г., съобразно уточнението с молба вх. № 9377/19.08.2025г. – лист 257), представляващи пропуснати имуществени ползи: Според чл.181 от ЗМВР, преди изменението с ДВ, бр.70 от 2024г., на служителите на МВР се осигурява храна или равностойността й в евро (ал.1); на държавните служители се осигурява работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло (ал.2); условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал.1-3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи (ал.5), а размерът на сумите се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи (ал.4). В изпълнение на тази законова делегация е издадена Наредба № 8121з-773 от 1 юли 2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или равностойността и в евро на служителите на министерството на вътрешните работи (загл. изм. - ДВ, бр. 90 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.). От страна на ответника са представени заповеди за определяне на размерите на порциона за исковия период. Пак в изпълнение на същата законова делегация е издадена Наредба № 8121з-1175 от 29.09.2015 г. за условията и реда за осигуряване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители. Ответникът е представил заповеди за определяне на лимитите за плащане за униформено облекло в т.ч. и на директорите на ОД на МВР. В счетоводната експертиза са изчислени сумите, които биха били дължими, в случай на основателност на претенциите. Искът в тези му части е неоснователен, тъй като вещевото доволствие, порционът и допълнителното материално стимулиране са плащания, на които имат право само лица на действаща държавна служба. Уволненият служител няма право на пропуснатото вещево доволствие и порцион. С прекратяването на служебното правоотношение служителят губи правото да получава плащанията, които произтичат от правоотношението и се свързат с действително изпълнение на държавната служба. Незаконно уволненият служител има право на обезщетение, което не е равнозначно на възнаграждението за труд, на плащанията за вещеви доволствия и порцион, които би получил, ако реално е предоставял работната си сила – така Решение № 9524 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2016 г., III о., докладчик председателят Ж. П.. По разноските : Ищецът претендира присъждане на направените по разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, както следва : на адвокат Ю. да се определи от съда по реда на чл.38 от ЗАдв възнаграждение; 10.23 евро (20 лв) платена държавна такса; 853.34 евро (1669.00 лева), платени за възнаграждение за вещите лица. Според чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По делото е представен договор за правна помощ сключен на 06.03.2025г. между ищеца и адвокат Ю. с изричната уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3, предл.3 вр ал.2 от ЗАдв. – на друг юрист. Критериите за определяне на размера на възнаграждението са посочени в чл.36, ал.3 от ЗАдв – фактическа и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, вкл. времето за извършване и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Делото разкрива и фактическа, и правна сложност. Фактическата сложност е изводима от множеството факти, подлежащи на установяване, вкл. чрез свидетелски показания и ползване на специални знания на две вещи лица. Правната сложност се дължи на имуществените претенции, разрешаването на които предполага издирване на множество нормативни актове, но следва да се съобрази обстоятелството, че именно тези претенции бяха отхвърлени като неоснователни. От значение е изключително подробната и мотивирана искова молба, отговаряща на всички изисквания за редовност, вкл. с прилагане към нея на доказателство за правилно определена и внесена държавна такса, поради което съдът не е процедирал по реда на чл.129 от ГПК. Множеството писмени доказателства са своевременно приложени, което представлява предпоставка ответникът с отговора срещу исковата молба да изложи доводите и възраженията си. Доказателствените искания са пунктуално и акуратно формулирани също в исковата молба. Адвокат Ю. прояви процесуалната активност в хода на съдебното производство и участва в проведените на 07.07.2025г. и 15.12.2025г. открити съдебни заседания, заявявайки правномотивирани и юридически издържани искания. Практиката на адвокат Ю. е в град София, което е наложило пътуване до град Бургас и обратно. Приема се, че пътните разноски на адвоката следва да са компонент от уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като не се дължат отделно. Горните съображения на съда са относими и към преценката по чл.36, ал.3, т.4 от ЗАдв, макар и тази разпоредба да възлага на съда задължение да охарактеризира професионализма на адвоката, което, според настоящия съдебен състав, е недопустимо и излиза извън правомощията на съда. Материалният интерес, за който исковете бяха уважени – 100070.00 лева, също следва да се съобрази. По делото няма достатъчни обективни данни, които да са от значение за преценката по чл.36, ал.3, т.3 от ЗАдв. Макар и възнагражденията по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа да нямат задължителен характер с оглед разрешенията по Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, те служат за ориентир и отправна точка. Възнаграждението, изчислено по този ред, е в размер на 8652.80 лева.Съобразно всички изложени обстоятелства, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 4397.11 евро (8600.00 лева), което следва да се плати от МВР на адвокат Ю.. По останалите претендирани разноски : Предявени са два иска, уважени частично, поради което отговорността за разноски следва да се преценява по всеки един от тях, а не глобално. По иска за неимуществени вреди предявеният размер е 120000.00 лв, а уваженият – 100000.00 лева. Държавната такса в размер на 10.00 лева следва да се възложи на ответника. За доказване на обстоятелствата по този иск е назначена съдебнопсихологична експертиза, за която разноските, платени от ищеца, са в размер на 904.80 лева, от които следва да му присъди част, съразмерна на уважения иска, а именно 750.98 лева. По иска за имуществени вреди предявеният размер, съобразно допуснатото изменение, е 26593.30 лева, а уваженият размер – 70.00 лева. Държавната такса в размер на 10.00 лева следва да се възложи на ответника. За установяване на обстоятелствата от значение по този иск се изготви съдебносчетоводна експертиза. Разноските, платени на вещото лице, възлизат на 765.00 лева, които следва да останат за сметка на ищеца, тъй като този иск беше уважен само за 70.00 лева. Предпоставка за уважаването му са представените по делото писмени доказателства, независимо че са възпроизведени в експертното заключение. В обобщение, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 770.00 лева, превалутирани в евро – 393.70 евро. За разликата до пълния й предявен претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, в полза на юридически лица съдът присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24, изр.2 от НЗПП, възнаграждението за административни дела с определен материален интерес е от 130.00 до 450.00 лева. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лева, от което по съразмерност следва да се присъди 126.80 лева с равностойност в евро 64.83 евро. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,