Решение № 131 от 8.9.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 371/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от И. П. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••, ул. „•••••••••“ № 1, ет. ••••••••, чрез адв. Т. Б. – САК, срещу Наказателно постановление № 9428/23.06.2025 г. на Директор Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, оправомощен със Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, с което му е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата, административно наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /Наредбата/. Жалбоподателят счита процесното НП за неправилно и незаконосъобразно, поради което претендира отмяната му. Твърди, че изложената в процесното НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Алтернативно, претендира намаляване на наложената му санкция до минималния предвиден размер. В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б. - САК. Въззиваемата страна, Директорът на Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Процесуалният му представител по делото, юрисконсулт Николов е депозирал пред съда писмено становище, в което по подробно изложени в същото правни съображения, моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че не са налице допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендира разноски. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. След като прецени обжалваното наказателно постановление, с оглед обстоятелствата, посочени в жалбата и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 27.05.2025 г. в 14.38 часа, при извършвана проверка от свидетелите Е. Л. С. и А. М. А. - и двамата служители на Д "АРОК" при АПИ, на път АМ „Европа“, км 31+700, на отбивна площадка в посока гр. Сливница - гр. София, спрели за проверка МПС марка „Ивеко“, модел „АД 410 Т“, с рег.№ ••••. Установили, че проверяваното МПС е управлявано от жалбоподателя И. П. П. и е натоварено с фракция 0/25, видно от кантарна бележка за износ № 615049/27.05.2025 г. В хода на проверката е било направено измерване на разстоянието между осите, при което било установено, че при измерено разстояние между осите 1,40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 28.800 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“ от Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство ролетка № 1304/18/5м/ и електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел PW-10 № К0200007. Констатирали са, че превишаването е с 9.800 тона. С оглед измерените от длъжностните лица параметри на ППС, същите са установили, че последното е "тежко" по смисъла на чл. 3, т. 2 от цитираната Наредба. За така измерените параметри на ППС, жалбоподателят, който е управлявал същото, не е представил на контролните органи валидно разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по Раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ). С оглед на това контролните органи са приели, че към момента на проверката жалбоподателят е осъществявал движение на тежко ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, без разрешение, издадено по реда на раздел ІV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя /АПИ/. Въз основа на така установеното, контролните органи са съставили на жалбоподателя АУАН № 0010847 от 27.05.2025 г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата. АУАН е съставен на място в присъствие на жалбоподателя, предявен му е, като препис от него му е връчен срещу разписка. Саморъчно, жалбоподателят не е възразил. В законоустановения срок, жалбоподателят не е депозирал възражение срещу съставения му АУАН. Към съставения АУАН е приложено копие от Протокол за измерване на превозно средство № 0000088/2025 и копие от свидетелство за регистрация на МПС марка „Ивеко“, модел „АД 410 Т“, с рег.№ ••••, от коeто е видно, че собственик на процесното МПС е „МИРЧЕВ ТРАНС 01“ ООД, с ЕИК ••••. Приложена е и кантарна бележка за износ № 615049 от извършеното измерване /л. 19 от делото/ . Въз основа на така издадения АУАН административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП № 9428/23.06.2025 г. на Директор на Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, оправомощен със Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, с което му е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 , пр. 2 от ЗП, административно наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Приети са заповеди относно компетентността на актосъставителя и АНО. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Е. С. и А. А., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение, както и от приложените по делото писмени доказателства. От правна страна: Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУАН и НП административнонаказващият орган не е допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Както процесния АУАН, така и процесното НП съдържат необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Недоказани в хода на процеса останаха твърденията на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му административно нарушение. Административнонаказващият орган, и в АУАН, и в НП, е направил пълно и точно описание на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. В процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и точно е конкретизирал цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия, така и подзаконовия нормативен акт, а именно: чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно: чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, въз основа, на която е наложено административното наказание на жалбоподателя. Действително в разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗП законодателят е предвидил няколко хипотези за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите, но в процесното НП е конкретизирано от страна на наказващия орган, че жалбоподателят е нарушил т. 2 на ал. 1 от чл. 53, и в НП подробно са посочени нарушените правни норми и в какво се състои административното нарушение. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, "а" от ЗП е посочено от законодателя, че за дейности от специалното ползване на пътищата, се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без надлежно разрешително. В случая контролните органи безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и НП, което съдът приема за доказано, с оглед събраните в хода на административнонаказателното производство гласни доказателства - показанията на свидетелите, както и писмените такива, че жалбоподателят управлява ППС, "тежко" по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Това обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване на разстоянието между осите и сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на процесното МПС, които са над допустимото максимално натоварване от 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от цитираната Наредба на МРРБ. Съгласно чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП, се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В настоящия случай безспорно е установено от контролните органи, че жалбоподателят е управлявал процесното ППС, с оглед на което по смисъла на цитираната правна норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, същият е лице, което извършва дейност „движение на извънгабаритно ППС, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя“. Т.е., в случая, законодателят е имал предвид, че следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето, извършващо превоза, а не на "превозвача" по смисъла на §. 1, т. 5 от ДР на Закон за автомобилните превози. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. За да е налице такова нарушение, то същото следва да се изразява именно в движението на извънгабаритно и/или тежко ППС, в обхвата на пътя, без разрешение. Текстът на чл. 26, ал. 2 си служи именно с термина „разрешение”, а не с думата „разрешително”. Между двата термина е налице различие, те не са еквивалентни. „Разрешителното” е документ, издаден от определен, оправомощен за целта, орган, при наличието на законово регламентирани условия /р. ІV от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ/. „Разрешението“ е позволение за осъществяване на определено поведение или дейност, което може да стане или при условията на издаване на такъв документ /разрешително/, или директно на база реализацията на елементи от хипотезата на състава на специална правна норма, която разрешава /позволява, допуска, легитимира, легализира/ съответен тип поведение. Без реализацията на тези елементи от състава на правната норма, това поведение е незаконно /забранено, недопустимо/ и за осъществяването му се носи административнонаказателна отговорност. Описаното в процесното НП деяние е движение на посоченото извънгабаритно ППС без разрешение /”разрешително или квитанция за платена пътна такса”/ и то съответства на хипотезата на сочената като нарушена правна норма. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗП забранява именно движението „без разрешение”, каквото е посочено от АНО, че липсва. Според чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Според чл. 8, ал. 4 от Наредбата, на извънгабаритните и тежките ППС в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II. Т.е. в този специален случай движението на превозното средство, отговарящо на специфичните изисквания на така посочената правна норма, също подлежи на „разрешаване” /а не на издаване на разрешително/, но такова разрешаване става по силата на закона, при изпълнение на посоченото в него условие, а именно - заплащането на съответната такса. При незаплащането й не се разрешава, съответно, и движение на ППС. При движение на такова неговият водач осъществява състава на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от ЗП, като се движи, без да му е разрешено. Основната разлика относно правилното приложение на материалния закон, в случая кога констатираното нарушение при установено движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС следва да се квалифицира като нарушение по чл. 53 от ЗП или като такова по чл. 177 от ЗДвП е установеното претоварване. Когато установеното претоварване на ос, при измерено разстояние между осите не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос, посочени в чл. 7 от същата наредба, е налице изключението, предвидено в чл. 14, ал. 3 от Наредбата и ако не е заплатена такса, се осъществява съставът на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Когато установеното претоварване на ос, при измерено разстояние между осите превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос, посочени в чл. 7 от същата Наредба и движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата, във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗП, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. “а“ ЗП и се осъществява съставът на чл. 53, ал. 1 от ЗП. В конкретния случай, установеното претоварване на ос, надвишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания. Правилно, въз основа на така изложените факти, АНО е стигнал до извода, че в случая жалбоподателят И. П. П. е именно това физическо лице, което е управлявало извънгабаритно ППС, без разрешение, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата и съответно е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Предвид изложеното неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е субект на нарушението, за което е привлечен към отговорност. Не се спори, че жалбодателят е професионален шофьор и следва да знае какви опасности предполага управлението на претоварено ППС, както и правото си да откаже превоза, при установено претоварване - нещо, което той не е направил. За нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1 от ЗП предвижда глоба в размер от 1 000 /хиляда/ до 5 000 /пет хиляди/ лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Намира, обаче, че липсват мотиви от страна на АНО по отношение на определената към средния размер санкция. Съдът намира, че налагане на глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева е неоснователно и недоказано. В настоящия случай не са налични по делото доказателства продължило ли е движението си тежкото ППС, управлявано от жалбоподателя и издадено ли е или не разрешително, за да бъде взето предвид като отегчаващо вината, обстоятелство. В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на наложената санкция следва да бъде към минималния предвиден, а именно: 1 000 /хиляда/ лева. Съдът намира, че така определено наказанието ще съответства на тежестта на констатираното нарушение. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съдът намира, че в приложимия чл. 143 от АПК не е включена хипотезата на изменение на административния акт чрез намаляване на санкцията, каквато е настоящата хипотеза, поради което съдебни разноски не следва да бъдат присъдени на жалбоподателя. Тълкувателно решение № 3 от 8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г. ОСНК на ВС е категорично, че когато наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Това тълкувателно решение не е изгубило своето действие, предвид аналогичността на действащата по време на неговото приемане правна уредба /така определение № 174 от 13.02.2024 г. на Административен съд - София област по к. ч. а. н. д. № 140/2024 г. /. Ето защо разноски в полза на жалбоподателя не се дължат. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. По делото същият се е представлявал от юрисконсулт, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 130 /сто и тридесет/ лева (66,47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27 от ГПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МВР, съгласно разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗМВР. Считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1,95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България. Поради това в диспозитива на настоящото решение сумите следва да бъдат посочени в евро и в левовата им равностойност. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ