Решение № 2588 от 11.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 23041/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на И. К. И. срещу „Ю. Б.“ АД, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 924,05 евро (1807,29 лева), представляваща стойност на 1 бр. неразрешени от нея транзакция, осъществена на 27.12.2023 г. от кредитна карта, завършваща на 1012, открита на нейно име в ответната банка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 40,26 евро (78,75 лева) – законна лихва върху горепосочената сума за периода 27.12.2023 г. – 18.04.2024 г. В исковата молба и уточнителната молба (л.39-40) се твърди, че между ищцата И. И. и „Ю. Б.“ АД, на 26.08.2016 г. е сключен Договор за откриване и водене на картова сметка, обслужвана с банкова карта №: 541196XXXXXX9017, към който договор е била активирана и услуга – допълнително СМС известяване при извършване на транзакция. Ищцата излага твърдения, че на 27.12.2023 г. без знанието и съгласието й, от нейната сметка е изтеглена сумата в размер на 1807,29 лева. След изтеглянето на сумите, в късната вечер на 27.12.2023г., в 22:57 часа, ищцата незабавно се е свързала с представител на банката ответник, каквито са изискванията и на Общите условия по Договор за откриване и водене на платежна сметка, обслужвана с банкова карта от 26.08.2016 г. Въпреки проведеното обаждане, служителят на „Ю. Б.“ АД, е отказал да блокира сметката, като служителят е заявил, че не може да блокира и картата, тъй като тя е собственост и се намира в системата на картовия оператор „Б.“ АД. На 28.12.2023 г. ищцата е посетила клон на банката, където е депозирала и Заявление за оспорване на транзакцията. На 22.02.2024 г. с писмо, изх. № 9300-142/22.03.2024 г., ответникът е отказал да възстанови сумите за извършената транзакция на ищцата. Ищцата поддържа, че извършването на неразрешената транзакция за тази сума е станало без знанието и съгласието й, поради което извършената транзакция е неразрешена, като не са налице основания, които да освобождават ответника от отговорност или да ограничат отговорността му за така понесени от ищцата вреди. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Ю. Б.“ АД, с който оспорва предявените искове. Излага твърдения, че от банката в полза на ищцата са издадени дебитна карта № 541196ХХХХХХ9017 и кредитна карта № 479000 XX ХХХХ1012, като в исковата молба се твърди, че процесната операция е извършена на 27.12.2023 г. с банкова карта № 541196ХХХХХХ9017, а е представено месечно извлечение за извършени трансакции с кредитна карта Хе 479000 XX ХХХХ1012. Твърди, че съгласно системите на „Ю. Б.“ АД с кредитна карта № 479000XX ХХХХ1012, на 27.12.2023 г. е извършена транзакция в размер на 1807.29 лева, в 14:22 часа. Оспорва твърдението, че ищецът е имал качеството на потребител по смисъла на параграф 1, т. 40 от ПЗР на ЗПУПС при подписването на процесният договор за ползване на кредитна карта, поради което поддържа, че не са налице основания ищцата да се ползва от предвидената от ЗПУПС потребителска защита и по-специално не може да се ползва от разпоредбата за разпределяне на доказателствената тежест. Оспорва претенцията по основание и размер. Твърди, че платежната операция на стойност от 1807,29 лева е осъществена в 14:22 часа, като видно от представената с исковата молба справка за потребление на мобилна услуга, ищцата се е свързала с банката на телефонен номер •••••••••, в 14:28 часа. Ответникът твърди, че оспорената платежна операция е реализирана преди ищцата да се свърже с „Ю. Б.“ АД, като в хода на проведения телефонен разговор кредитната карта е блокирана. Излага твърдения, че спорната транзакцията е извършена на виртуален ПОС терминал посредством приложението на Apple Pay. Процесната кредитна карта на ищцата е добавена в приложението Apple pay, като е достъпено мобилното й устройството със задължителните за iPhone биометрични данни „FacelD, Fingerprint“ (характерна особеност) или парола (фактор знание). След това е отворено приложението Wallet, в което са въведени данните на кредитната карта - име на картодържател, номер, срок на валидност и СУС2-код. На заявения от ищцата телефонен номер (••••••••••), чрез SMS, е изпратен уникален еднократен код, който е въведен в приложението (фактора притежание за SIM-картата на мобилното устройство). Краткото текстово съобщение, съдържащо код за регистрация в Apple Pay, е изпратено на 20.12.2023 г., в 12:45 часа и същото е съдържало и изрично предупреждение кодът за активация да не бъде предоставян на трети лица. Седем дни след активация на приложението и посредством същото е осъществена спорната транзакция. От клиента е достъпен интернет сайт на търговец, предлагащ възможност за извършване на плащане чрез Apple Pay. След избор на тази опция на устройството на картодържателя е получена нотификация за потвърждение (с името на търговеца и сумата). Авторизацията на плащането се извършва с 1) биометрични данни - пръстов отпечатък TouchID или лицево разпознаване FacelD и 2) потвърждение на нотификация (съдържаща името на търговеца и сумата), изпратена до заявения от клиента номер (фактор притежание - СИМ картата на потребителя). Ответникът излага твърдения, че конкретен платежен инструмент, като процесната кредитна карта, може да бъде дигитализиран и използван посредством Apple Pay само на мобилно устройство, телефонният номер (асоцииран със съответната СИМ карта), на което е деклариран лично, физически от клиента на място в офис на банката. Предвид това, ответникът поддържа, че оспорената операция е надлежно наредена от оправомощения ползвател и изпълнена в съответствие с изискванията на приложимите международни, законови и подзаконови нормативни актове, както и съобразно договорените условия, права и задължения на страните в сключеният между тях договор и приложимите общи условия. Следователно не е налице неразрешена платежна операция по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС и липсват основания за ангажиране на търсената от банката отговорност за възстановяване на нейната стойност по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС. Ответникът поддържа, че тъй като процесната транзакция е извършена и потвърдена с персонализираните защитни характеристики на И. К. И. същата е неотменима по смисъла на чл. 85 ЗПУПС. Извършени операции, осъществени чрез въвеждане на абсолютно всички защитни характеристики на платежния инструмент няма как да бъдат спрени, прекратени или по друг начин осуетени както по силата на горецитираната разпоредба, така и съгласно правилата на международната картова организация Visa. Излага твърдения, че към исковата молба е приложено електронно писмо на ищцата до банката, в което се твърди, че считано от 25.12.2023 г. е започнала да получава нотификации за неуспешни трансакции, които е игнорирала. Поддържа, че ако това твърдение бъде възприето за факт, то сочи за проявена от ищцата груба небрежност по отношение на ползваните от него платежни услуги. Отделно от това, в системата на банката не са налице данни за изпратени на горепосочената дата съобщения за неуспешни операции. Напротив, на заявения от ищцата телефонен номер е изпратено уведомление за успешна транзакция, осъществена на 25.12.2023 г. към търговец „aliexpress“. Същевременно, в приложеното към исковата молба електронно писмо от ищцата до банката се съдържа изрично признание, че ищцата има инсталиран и ползва „One wallet by Postbank“, в които също е включена кредитната й карта. Една от функциите на приложението „One wallet by Postbank“ се състои във възможността клиентът сам да блокира дигитализирания платежен инструмент, като информация за това е общодостъпна на интернет страницата на „Ю. Б.“ АД. Ответникът поддържа, че ако ищцата е имала притеснения във връзка с нерегламетирано ползване на кредитната й карта или по повод на определени трансакции, същата е имала възможност сама да ограничи ползването на дигиталния платежен инструмент, което автоматично блокира ползването му и чрез Apple pay. Излага твърдения, че ищцата не е извършила изискуемите фактически действия за запазване тайната на персоналните средства за сигурност на кредитната си карта и данни на ползваните от нея електронни устройства за извършване на плащания в интернет, като не е положила дължимата грижа на добрия стопанин, което следва да се тълкува като проява на груба небрежност. Ответникът поддържа, че операцията с кредитна карта представлява усвояване на одобрен кредитен лимит, като по делото не са представени доказателства, че заетите средства са възстановени от картодържателя. Спорната транзакция е реализирана със средства на банката, а не със сума, внесена от клиента по дебитна сметка, която същият да е загубил. Поддържа, че от страна на банката са взети технически мерки за гарантиране и защита на платежните инструменти на клиентите, включително постоянно се предоставя информация на клиентите със съвети за предпазване от различни типове измами. Твърди, че в случая няма никакви данни оспорената операция да е извършена поради пробив в системите, за които отговаря „Ю. Б.“ АД. Допълнително посочва, че банката не носи отговорност за проблеми с ползването на мобилния портфейл на външния доставчик - „Apple Inc “ и не контролира предоставяните чрез него услуги. В заключение сочи, че не следва да се ангажира отговорността му, като се позовава на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, чл. 83, ал. 2 ЗЗД и чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски. По реда на чл. 143 ГПК ищцата пояснява, че към 27.12.2023 г. не е разполагала с мобилен телефон, марка „Айфон“, като е закупила такъв едва през лятото на 2024 г. Поддържа, че към момента на извършване на неразрешената транзакция е ползвала мобилен телефон с операционна система „Андроид“, което е видно от представените документи. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на ищцата от банката е издадена кредитна карта, завършваща на 1012, от която на 27.12.2023 г. е извършена транзакция на стойност 1807,29 лева, за която транзакция ищцата своевременно е уведомила банката. От страна на ответника са представени Общи условия на „Ю. Б.“ АД за издаване и използване на кредитна карта Visa, Mastercard и American Express (л.53/гръб – л.62), които ищцата е декларирала, че приема с подаването на заявление-договор за издаване на кредитна карта (л.9), е установено задължението на държателя на картата да я използва лично със забрана да я предоставя на трети лица (чл.II, т.2.6), установено е и задължение на държателя на картата да пази в тайна ПИН-кода на картата. По делото е изслушано и прието в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК заключение по допуснатата компютърно техническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че е технически възможно платежна операция като процесната да бъде извършена чрез използване на Apple Wallet профил на трето лице, ако същото е разполагало с кодът за регистрация в Apple pay, изпратен до телефонен номер •••••••••• и данните от кредитната карта на ищцата (CVV код, дата на валидност). Една регистрация с един Apple ID в приложение за управление на дигитализирани платежни инструменти (банкови карти) Apple Wallet е възможно да се ползва на до десет устройства, от които максимум до „смарт“ телефони и/или до 5 компютърни системи. Технологично е възможно едно лице да разполага с повече от един акаунт в Apple, ако при първоначална регистрация заяви различен електронен адрес и телефонен номер. Съгласно политиките за сигурност и защита на лични данни на компания Apple Inc, при напускане на iCloud или премахне на кода, достъпът до платформата ще бъде заличен от свързаното устройството (смартфон или компютър), както и всички добавени платежни инструменти в приложениетоо за управление на дигитализирани платежни инструменти (банкови карти) Apple Wallet. Процесната трансакцията е извършена в 14:22:19 ч. на 27.12.2023г. От регистъра за извършените транзакции е видно, че оспорената трансакция е направена с Apple Pay, която представлява услуга за мобилни плащания и „дигитален портфейл“, създадена от компанията Apple Inc. Услугата Apple Pay позволява на потребителите да извършват плащания с iPhone, Apple Watch, iPad или Mac устройства. Услугата е предназначена да бъде удобна и сигурна алтернатива на традиционните плащания с кредитни или дебитни карти, замествайки физическите карти с виртуални такива. Apple Pay работи само на устройствата на Apple и не се предлага на смартфони или таблети с операционна система Android. Това е така, тъй като услугата разчита на хардуерни и софтуерни компоненти, които са специфични за устройствата на Apple, като чипа Secure Element и приложението Wallet, които не присъстват в устройствата с операционна система Android. Добавянето и активирането на карта в услугата Apple P a y включва поредица от стъпки, които имат за цел да защитят финансовата информация на потребителя и данните за неговата карта, както и да потвърдят самоличността му. Вещото лице изяснява, че за да се активира платежна карта, която да може да бъде използвана в Apple устройство, трябва да се стартира приложението Wallet, което е предварително инсталирано на всяко устройство с операционна система iOS (операционната система на телефоните с марка iPhone). В приложението Wallet има опция за добавяне на кредитна или дебитна карта. Когато се избере тази опция, има два варианта: да се сканира карта с камерата на устройството или да се въведат данните за картата ръчно. В приложението Wallet има опция за добавяне на кредитна или дебитна карта. Когато се избере тази опция, има два варианта: да се сканира карта с камерата на устройството или да се въведат данните за картата ръчно. След като се въведе информацията за картата, банката-издател на картата обикновено иска да потвърди самоличността на клиента. Този процес може да включва получаване на текстово съобщение (SMS), имейл или телефонно обаждане с код за проверка. В някои случаи добавянето на карта може да се потвърди чрез мобилното приложение на банката-издател на картата. След като бъде потвърдена, картата се добавя в услугата Apple Pay. Цифровата версия на картата се появява в приложението Wallet. Обикновено цифровата карта в услугата Apple Pay има номер (т.нар. тоукън), различен от номера на физическата карта, за по-голяма сигурност. След като се въведе информацията за картата, банката-издател на картата обикновено иска да потвърди самоличността на клиента. Този процес може да включва получаване на текстово съобщение (SMS), имейл или телефонно обаждане с код за проверка. В някои случаи добавянето на карта може да се потвърди чрез мобилното приложение на банкатаиздател на картата. След като бъде потвърдена, картата се добавя в услугата Apple Pay. Цифровата версия на картата се появява в приложението Wallet. Обикновено цифровата карта в услугата Apple Pay има номер (т.нар. тоукън), различен от номера на физическата карта, за по-голяма сигурност. Една и съща дебитна или кредитна карта може да бъде добавена към няколко устройства на Apple. За целта картата трябва да бъде добавена към всяко устройство поотделно и всяко устройство ще премине през собствен процес на проверка, който ще изисква и одобрение от банката-издател на картата. Всяко Apple устройство генерира собствен уникален DAN (Device Account Number) номер на картата чрез процес, наречен тоукенизация. В последствие този DAN номер се съхранява по сигурен начин в специален чип на устройството, наречен Secure Element или Secure Enclave и се използва всеки път при извършването на транзакциите (плащанията) с добавената карта. Плащане чрез услугата Apple Pay с предварително добавена виртуална карта може да бъде извършено както на виртуален ПОС (например в онлайн магазин), така и на реален ПОС (например супермаркет). При плащане с виртуална карта във виртуален ПОС чрез услугата Apple Pay, както е в процесния случай, е необходимо виртуалният ПОС да поддържа плащане с Apple Pay и плащането да става през браузъра на устройството, на което е активирана услугата Apple Pay. Процесната транзакция е извършена на виртуален ПОС терминал и е протекла чрез създадена в услугата Apple Pay виртуална карта. Създаването на такава виртуална карта е протекло при следване на следната процедура: достъпено е мобилното устройството на потребителя със задължителните за iPhone биометрични данни „FacelD, Fingerprint“ и/или парола; вход във фабрично наличното приложение Wallet; въвеждане на персонализираните защитни характеристики на картата - номер на картата, срок на валидност на картата, CVC код (Card Verification Code, трицифрен или четирицифрен код за сигурност, намиращ се на гърба на кредитната/дебитната карта); получаване и въвеждане на уникален еднократен код чрез SMS до телефонния номер на картодържателя. В конкретния случай до телефонния номер на клиента ••••••••••, въпросният код е изпратен със SMS съобщение на 20.12.2023 г., в 12:45:43 часа. Същото е установено при справка в банковата системата на ответника - SMS Gateway2. Статусът на съобщението е Delivered (доставено до мрежата на оператора). В кор-банкинг системите на ответника е налична информация за свързване на процесната карта на ищеца с номер 479000 XX ХХХХ1012 и услугата Apple Pay. Това свързване е довело до създаването на цифров образ на платежната карта (т.нар. тоукънизиране), Тоукънизирането се е случило на 20.12.2023 г. в 12:45 часа. На 27.12.2023г., в 14:22:19 ч., с кредитна карта 479000 XX ХХХХ1012, е извършено плащане за сумата от 1807,29 лева, на виртуален ПОС терминал, към търговец united franchaise, чрез функционалност Apple Pay. След избор иконата с логото на Apple, на устройството на потребителя е получена нотификация за потвърждение (с името на търговеца и сумата). Авторизацията на плащането е извършена с 1) биометрични данни - пръстов отпечатък TouchID и/или лицево разпознаване FacelD и/или парола (знание, характерна особеност) за достъп до приложението Apple Walet и нотификация (съдържаща името на търговеца и сумата), изпратена до заявения от клиента номер (фактор притежание - СИМ картата на потребителя). Съобщението, съдържащо парола за дигитализиране на кредитната карта е изпратено до посочения от ищеца мобилен номер - ••••••••••, като статусът на съобщението е: доставено до мрежата на оператора. Технически е невъзможно да се осъществи оспореното плащане, чрез процесната кредитна карта от трето външно лице, без последното да разполага със самата банкова карта и/или нейния номер, срок на валидност и СУС2-код, както и да е в знание на изпращаните от банката кодове за удостоверяване и верификация в хода на токенизираната на платежната карта. Това са заложени процедури в системата, които трябва да бъдат спазени във всяка стъпка, за да се осъществи действието по дигитализиране на платежния инструмент и в следствие, на което да се извърши процесната транзакция. На 27.12.2023 г., 14:30:18 ч. е проведен телефонен разговор между ищцата (с тел: •••••••••• ) и служител на банката (с ID: 79510), разговора записан в системите на банката е с продължителност 02 минути и 34 секунди. Кредитната карта е блокирана в 14:33:35ч. съгласно запис в системата на банката. Приложението „One wallet by Postbank“ е мобилен портфейл, предлаган от „Ю. Б.“ АД. В софтуера е осигурена възможност за мигновено блокиране/разблокиране на всяка една карта, издадена от банката, в допълнение към опцията за избор на конкретни канали (АТМ/ПОС/интернет), в които да се разреши употребата на картата. Информация е налична https://www.postbank.bg/bg-BG/Za- nas/News/2021/Об/ONE- wallet. В системата на банката не може да се установи (не е заложено) ползването на кредитната карта от друго външно лице. Всяко лице, което притежава картата или/или има нейните данни, може да използва картата. В случая не може да се говори за зловреден код, инсталиран на клиентската конфигурация, чрез който данните на картата са копирани, поради липсата на направено изследване на визиранта компютърна конфигурация към периода на деянието. Към процесният период м.12.2023г. в системите на банката не се установяват съхранени данни за някакви критични технически повреди, които да въздействат на процеса по банкиране и/или да компрометират сигурността на клиентските данни. Ответникът "Ю. Б." АД е регистрирана и лицензирана кредитна институция по Закона за кредитните институции и като такава подлежи на множество изисквания към сигурността на платежните средства и платежните операции. Освен това, във връзка с Европейската правна рамка, банката е задължена да отговаря на редица изисквания за сигурността, включително втората версия на Директивата за платежни услуги (Directive (EU) 2015/2366) или още известна като PSD2. Във връзка с тези изисквания, "Ю. Б." преминава периодични проверки (одити) по сигурност, както от вътрешни, така и от независими одитори. В Директивата за платежни услуги (Directive (EU) 2015/2366) също така са залегнали изисквания за повишена сигурност на платежните услуги и специално за електронните плащания и защитата на финансовите данни на потребителите. От доставчиците на платежни услуги се изисква да осигурят надеждна автентификация на клиента за иницииране и обработка на електронни плащания. Удостоверяването на клиента е процес, чрез който се потвърждава самоличността на потребителя на платежна услуга. Удостоверяването на клиента се счита за силно, ако се основава на използването на два или повече от следните елементи: (i) знания (нещо, което само потребителят знае, напр. парола или ПИН код); (И) притежание (нещо, което притежава само потребителят, напр. картата или устройство за генериране на код за удостоверяване) и (iii) присъщност (напр. използване на пръстов отпечатък или гласово разпознаване). Тези елементи са независими, и при нарушаването на един елемент не трябва да се компрометира надеждността на останалите, както и да са проектирани по такъв начин, че да защитават поверителността на данните за удостоверяване. В проведеното открито съдебно заседание по реда на чл. 202 ГПК вещото лице разяснява, че няма как да се регистрира карта в „Apple wallet“ и няма как да се дигитализира без притежанието на картата и знанието, а самата карта може да се дигитализира по два начина – да се сканира с механизма за пренос на данни NFS или ръчно да се въведе. „Apple wallet“ позволява до 10, но различни устройства на един акаунт. При установяване на горната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал се установява безспорно, че страните са обвързани от облигационни отношения във връзка с договор за откриване на банкова сметка, за издаване и обслужване па персонална дебитна карта и договор за предоставяне и ползване на услугата интернет банкиране. Ето защо, правоотношенията между страните, в хипотезата на неразрешена платежна операция извършена от банката като доставчик на платежни услуги на платеца, следва да се уредят от разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи – ЗПУПС и подзаконовия акт Наредба № 3/18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Съгласно чл. 70 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението, съответно при липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Разрешението на платеца следва да бъде дадено преди изпълнението на платежната операция или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги - след изпълнението на операцията. Хипотезата на чл. 79 ЗПУПС, по която се претендира ангажиране отговорността на ответника, предвижда изрично отговорност на банката, когато титулярът твърди, че не е наредил или не е дал съгласие за извършване на платежни операции, каквито именно са твърденията на ищеца в случая. Тази отговорност е безвиновна и обективна. Според нормата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги възстановява на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция. За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже сключването с ответника на договор за платежни услуги с посоченото в исковата молба съдържание, че в срока на действие на договора е извършена платежна операция, която не е била заявена от ищеца, както и нейната стойност; че е уведомил ответника незабавно след узнаването; че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на обезщетението за забава. Ответникът носи доказателствената тежест за установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и осчетоводяване, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък при предоставяне на услугата. За да бъде ангажирана отговорността на банката по договора за платежни услуги на основание специалната норма на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав на нормата, а именно: 1) сключване на договор за платежни услуги; 2) изпълнение от страна на банката на конкретна платежна операция; 3) тези платежни операция да не са разрешени от платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор; 4) да не е налице някое от предвидените в ЗПУПС специални основания, при които може да се изключи или ограничи отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на неразрешена платежна операция – извършване на операцията при измама или груба небрежност на платеца, 4) банката да е уведомена своевременно за неразрешената операция. Особеността при доказателствената тежест в случая е, че при твърдения от ползвателя на платежната услуга, че оспорената транзакция не е разрешена, в тежест на банката е да докаже в производството, пълно и главно, че плащането е извършено надлежно, или че е извършено въз основа на измама, или при груба небрежност на оправомощения ползвател. Според нормата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнение на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на операцията, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е предвидено също така, че при твърдения на ползвателя за неразрешена платежна операция и същевременно регистрирано от доставчика на платежните услуги използване на платежен инструмент, не е достатъчно установяване разрешаването на операцията чрез използване на идентификаторите на платеца. В този случай доставчикът на услугата дължи доказване, че ползвателят не е изпълнил някое от вменените му задължения по ползване на персонализираните средства за сигурност. Доставчикът на платежни услуги следва да ангажира доказателства, че операцията е извършена при измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. Нормата на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС възпроизвежда тази на чл. 72, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар. В нея също е уредено, в случай на оспорване от ползвателя на платежните услуги на изпълнена от него платежна операция, регистрираната от доставчика на услугите /банката/ като надлежно извършена, надежното регистриране на операцията не е достатъчно, за да се приеме за доказано, че тя е била разрешена от платеца или че последният не е изпълнил умишлено или поради груба небрежност задълженията си по чл. 69 от Директивата. Следователно, доставчикът дължи доказването на измамата или грубата небрежност при извършеното плащане. Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и, ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено, или поради груба небрежност. В Определение № 508/17.02.2025 г. по т. д. № 1593/2024 г. на ВКС, I т. о. е бил разгледан въпросът достатъчно ли е доставчикът на платежна услуга да установи използването на конкретен платежен инструмент, вкл. коректното въвеждане на неговите персонализирани защитни характеристики, или следва да проведе пълно и главно доказване на съгласието на платеца, т. е. че въвеждането им изхожда от самия него. Изрично е посочено, че няма противоречива практика по тълкуването на чл. 78, ал. 4 вр. с ал. 1 и предвид ал. 3 на същата разпоредба от ЗПУПС, като последната единствено възпроизвежда определението за "установяване на идентичност", съгласно чл. 1, т. 29 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Света от 25.11.2015 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, отменяща Директива 2007/64/ЕО. Налице е и коментирано от СЕС приложение на идентична по съдържание на разпоредбата на чл. 72, т. 2 от Директива /EC/2015/2366, разпоредба от отменената Директива 2007/64 - чл. 59, т. 2, която чл. 78, ал. 4 ЗПУПС транспонира дословно. Така с решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 / идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 ЗПУПС /, предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната трансакция като неразрешена при извършването и без съгласието на платеца, съдът е приел, че законодателят на Съюза очевидно не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. В съответствие с решение на СЕС по дело С-409/22 е и постановеното Решение № 159/14.10.2024 г. по т. д. № 904/2023 г. на ВКС, II Т. О., макар в различна от настоящата хипотеза на платежен инструмент. Няма основание чл. 78, ал. 4 ЗПУПС възприет като пояснение /допълнение/ на ал. 1 на същата разпоредба, а не като различно преценим, досежно разпределението на доказателствената тежест, фактически състав - да се прилага различно, съобразно вида на платежния инструмент. Определянето на една платежна операция като разрешена или неразрешена, е обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на лицето, което е титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на платежни операции по тази сметка. В идентична на настоящата хипотеза е споделено същото и в Определение по т. д. № 2456/2022 г. на ВКС, I т. о.: При твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-токен и др.) не е достатъчно да изключи неговата отговорност, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност, способствали операцията. Задължението за опазване на предоставените персонални средства за достъп до платежния инструмент за активно опериране с платежната сметка на ищцата изисква предприемане на всички разумни действия за запазването им в тайна, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Разумните действия обичайно се свеждат до наличие на парола за достъп до функционалностите на телефона, използване на антивирусна програма и поддържането й в състояние на актуалност, съответно фактическо опазване в тайна на предоставените пароли и периодичната им промяна. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1-3 ЗПУПС Доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено установяване на идентичността на платеца, когато платецът: достъпва платежната сметка онлайн; инициира електронна платежна операция; извършва друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащането или друга злоупотреба. Задълбоченото установяване на самоличността изисква включването на два или повече от следните елементи: знание – нещо, което само ползвателя знае (т. е. обстоятелство, с което единствено ползвателя на платежни услуги е запознат); притежание – т. е. нещо което само ползвателят притежава (обичайно самият платежен инструмент); характерна особеност– т. е. нещо характерно и с което се характеризира ползвателя – арг. чл. 100, ал. 4 ЗПУПС. Според чл. 56 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, дейността по задълбочено установяване на идентичността на платеца се осъществява при спазване на мерките за сигурност в съответствие с изискванията на глава втора от Регламент (ЕС) № 2018/389. В чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 2018/389, представляващ пряко приложимо вторично право на ЕС (арг. чл. 288 ДФЕС), е изяснено, че когато доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено установяване на идентичността на клиента в съответствие с член 97, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2366, установяването на идентичността се основава на два или повече елемента, категоризирани като знание, притежание и принадлежност, и води до генерирането на код за установяване на идентичността. Кодът за установяване на идентичността се приема само веднъж от доставчика на платежни услуги, когато платецът използва кода, за да получи достъп до своята платежна сметка онлайн, да инициира електронна платежна операция или да извършва каквото и да било действие дистанционно, което би могло да е свързано с риск от измама при плащането или други злоупотреби. Според съображение № 1 от преамбюла на Регламента, платежните услуги, предлагани по електронен път, следва да се извършват по сигурен начин посредством технологии, които могат да гарантират безопасно установяване на идентичността на ползвателя и възможно най-голямо ограничаване на риска от измами. Процедурата за установяване на идентичността следва по принцип да включва механизми за мониторинг на операциите с цел откриване на опитите за използване на персонализираните средства за сигурност на ползвателя на платежни услуги, които са били изгубени, откраднати или незаконно присвоени, и следва също така да гарантира, че ползвателят на платежни услуги е законният ползвател, който чрез нормално използване на персонализирани средства за сигурност дава съгласие за прехвърляне на финансови средства и достъп до своята информация за сметка. Освен това, е необходимо да се уточнят изискванията за задълбочено установяване на идентичността на клиента, които следва да бъдат прилагани всеки път, когато платецът получава достъп до своята платежна сметка онлайн, инициира електронна платежна операция или извършва дистанционно действие, което би могло да е свързано с риск от измама при плащането или други злоупотреби, като се изисква генерирането на код за удостоверяване на идентичността, който да е устойчив срещу риск от цялостно подправяне, или чрез оповестяване на някой от елементите, въз основа на които е генериран кодът. Следва да се отбележи, че тълкуването на закона в това число и регламента, че самите "защити", т. е. име, номер на банкова карта, срок на валидност, CVC код, не могат да се вземат предвид при установяването на задълбочената самоличност. Същите не представляват фактор за последната съобразно изискванията на закона и регламента. Тоест дали при извършените транзакции ищецът е въвел номер на карта, име и CVC код принципно е ирелевантно, за да се направи еднозначен извод за това, че ответникът е спазил изискванията на чл. 100 ЗПУПС и чл. 4 от Регламента. В случая е установено, че до телефонния номер •••••••••• е изпратен код със SMS съобщение на 20.12.2023 г., в 12:45:43 ч. за целите на дигитализиране на кредитната карта № 479000 XX ХХХХ1012 в Apple Pay, което впоследствие е извършено и е довело до създаването на цифров образ на платежната карта в приложението (т.нар. тоукънизиране). На 27.12.2023г., в 14:22:19 ч., с кредитна карта 479000 XX ХХХХ1012, е извършено плащане за сумата от 1807,29 лева, на виртуален ПОС терминал, към търговец united franchaise, чрез функционалност Apple Pay. Вещото лице посочва, че е технически възможно платежна операция като процесната да бъде извършена чрез използване на Apple Walet профил на трето лице, ако същото е разполагало с кода за регистрация в Apple Pay, изпратен до телефонен номер •••••••••• и данните от кредитната карта на ищцата (CVV код, дата на валидност) . Една и съща дебитна или кредитна карта може да бъде добавена към няколко устройства на Apple. За целта картата трябва да бъде добавена към всяко устройство поотделно и всяко устройство ще премина през собствен процес на проверка, който ще изисква и одобрение от банката – издател на картата. Всяко Apple устройство генерира собствен уникален DAN на картата чрез процес, наречен тоукенизация. Същевременно, между страните е безспорно, че на 27.12.2023 г. в 14:30 ч. е проведен телефонен разговор между ищцата и ответната банка и кредитната карта е блокирана в 14:33 ч. От приложеното извлечение от системата на банката в експертизата на вещото лице (л.226) се установява, че на 27.12.2023 г. в 14:24 ч. и 14:25 ч. ищцата е била уведомена, че са направени неуспешни опити за транзакция с кредитната й карта за суми в размер съответно 5 301,37 лева и 2 409,71 лева. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване автентичността на процесната операция, а именно – че съгласието за извършването й е дадено от платеца. Това е така, тъй като процесната платежна операция е извършена посредством виртуален ПОС-терминал чрез виртуална карта, за която няма данни да е създадена от ищцата и да е било необходимо допълнително разрешение за извършване на всяко плащане. Процедурата, чрез която са верифицирани процесните плащания, не изключва възможността данните на ищцата, необходими за разрешаване на плащанията, да са станали известни и ползвани от трети неоторизирани лица. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано от ответника, че процесните плащания, извършени чрез услугата Аpple pay, са извършени от ищцата. С оглед на така приетото, съдът дължи отговор на спорния между страните въпрос: налице ли е основанието на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС изцяло в тежест на ищеца - платеца да останат понесените от него загуби в резултат на неразрешена платежна операция, поради неизпълнението на някое или някои /едно или повече/от вменените му с нормите на чл.75, т.1, т.2 и т.3 ЗПУПС задължения умишлено или поради груба небрежност, които задължения са: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. В трайно установената практика се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай ( в този смисъл Решение № 510/30.11.2011г. по гр. д. № 1923/2009г. на ВКС, IV ГО, Решение № 291/2012г. по гр. д № 951/2011г. на ВКС, IV ГО, Решение № 348/2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 291/2012г. по гр. д. № 951/2011г. на ВКС, IV ГО, Решение № 62/2015г. по гр. д. № 2798/2014г. на ВКС,IV ГО, Определение № 315 от 01.03.2023г. по к. гр. д. № 3559/2022г. на ВКС и др.) В клаузата на чл. 11, т. 6 от Общите условия (л.58/гръб) е регламентирано кога е налице груба небрежност, като е посочено, че предоставянето на картата на трето лице или ползването на картата от трето лице със знанието на картодържателя, записването/съхранението на ПИН заедно с картата, съобщаването му на трети лица, както и пропускът да се уведоми банката, както е предвидено в чл. 4.3, представлява груба небрежност от страна на картодържателя. Посоченото в тази разпоредба не се явява изчерпателно изброяване на всички прояви на груба небрежност от страна на картодържателя. В настоящия случай, единственото конкретно твърдение на ответника в тази връзка е, че в електронно писмо до банката ищцата е признала обстоятелството, че от 25.12.2023 г. е започнала да получава нотификации за неуспешни транзакции, които е игнорирала. Към исковата молба обаче не е приложено копие на твърдяното електронно писмо. Освен това, от извлечението от системата на банката, приложено към заключението на съдебно-техническата експертиза (л.226) се установява, че няма данни за изпратени до ищцата нотификации за неуспешни транзакции на 25.12.2023 г. Следователно, от анализа на дефинираната груба небрежност в ОУ на ответника се налага извода, че действително се касае за неполагане не само на дължимата грижа за опазване на персонализиращите защитни характеристики и кодове, но и за такова поведение, което създава предпоставки за злоупотреба. В случая, по делото няма каквито и да било данни ищцата да е имала поведение, което да се квалифицира като проявена небрежност, респективно като груба такава. Напротив, установено е, че ищцата своевременно е уведомила банката за неразрешената транзакция, с което е изпълнила задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗПУПС. Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая ответникът не е доказал както операциите да са наредени от ищеца, така и последният да е допуснал груба небрежност, която да освобождава банката от отговорност. С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по-неблагоприятно положение, но той е икономически и по-силната страна. А и част от спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск. Издаването на платежни инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие на предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката както от невъзстановяване на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме разумен риск. Ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е включено и извършването на платежни услуги по смисъла на чл. 5 ЗПУПС. В качеството на доставчик на платежни услуги, който издава платежен инструмент, най-същественото негово задължение е да осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на платежния инструмент. В случая ответната банка е имала пропуски в тази насока, тъй като не е било въведено допълнително потвърждение за извършване на всяко плащане. По гореизложените съображения, извършената на 27.12.2023 г. трансакция за сумата 924,05 евро (1807,29 лева) представлява неразрешена платежна операция, за която доставчикът на платежни услуги е уведомен своевременно /без неоснователно забавяне/ и дължи възстановяване на нейната стойност. Предвид всичко изложено съдът намира, че няма основание за освобождаване на ответника от обективната му и безвиновна отговорност по чл. 79 ЗПУПС, тъй като не се установява неизпълнение поради умисъл или груба небрежност от страна на ищцата на задълженията й да предприеме всички разумни действия по съхраняване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент. С оглед на горните съображения предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е основателен и следва да бъде уважен. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията. По делото се установи, че банката е уведомена от ищцата за неразрешената платежна операция на 27.12.2023 г. Следователно, тя е дължала възстановяване на нейната стойност не по-късно от края на 28.12.2023 г. /работен ден/. Щом не е изпълнил задълженията си в срок, ответникът е изпаднал в забава, считано от 29.12.2023 г. Размера на обезщетенията за забава съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, като използва интернет калкулатор на законната лихва. Дължимото обезщетение за забава върху главницата в размер на 924,05 евро (1807,29 лева) възлиза на сумата от 39,24 евро (76,75 лева), поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за тази сума, а в останалата част следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищцата е доказала разноски в размер на 122,29 лева държавна такса и 1460 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът, като съобрази правната и фактическа сложност на делото, намира за неоснователно. Така общо направените от ищеца разноски възлизат на 1582,29 лева, от които съразмерно на уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени 808,15 евро (1580,61 лева). Ответникът е доказал разноски в размер на 800 лева депозит за съдебнотехническа експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 900 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят 0,49 евро (0,95 лева). Водим от горното, съдът