Решение № 284 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 498/2026 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Й. И. И. с ЕГН •••••••••• от гр.С. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.К.К. АК-Б. против наказателно постановление №РД-05-4/08.01.2026г издадено то директора на РЗИ –Б., с което на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер от 5000 (пет хиляди) лева (2556,46 евро) на основание чл. 218, ал.2а от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл.54а т.5от ЗЗ. С жалбата се моли за отмяна на горепосоченото наказателно постановление, като незаконосъобразно. Излагат се съображения. Моли при евентуалност съдът да намали наложеното административно наказание. Претендират се разноски. Не се сочат нови доказателства. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява, за нея се явява упълномощен адвокат. Поддържа жалбата. За Регионална здравна инспекция-Б.-редовно уведомени в явява се ст.ЮК Д.-Г.. Моли съдът да потвърди НП и не се претендират разноски. Счита жалбата за неоснователна. Не се сочат нови доказателства. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок, предвиден в чл. 59 ал.2 от ЗАНН – наказателното постановление е връчено на 21.01.2026г., а жалбата против него е подадена на 04.02.2026г (лист 10 и лист 3 от делото), от легитимирано и заинтересовано лице, посочено в горепосоченото НП като нарушител, против акт, подлежащ на обжалване пред материално и териториално компетентен съд. Производството пред БРС е редовно образувано. Б.кият районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 14.08.2025г , за времето от 23,00 до 06,00 часа на 15.08.2025г в изпълнение на специализирана полицейска операция с рег.№251р- 41459/14.08.2025г инспекторите Г. К., К. Т. и Т. Т. с. в отдел „И. п.“ в ОДМВР- Б. извършили наблюдение и проверка на обект с обществено предназначение – закрито обществено място с пропускателен режим н. б. „К.“, находящ се на адрес ул.“И.“ № ... в гр.С.. При проверката, след продължително наблюдение в 02,30 часа на 15.08.2025г било установено лицето Й. И. И., намираща се в закрито заведение, заедно с още едно лице извършва обход на помещението и предлага на клиенти от заведението изпълнени черни на цвят балони. И. била установена да държи в ръцете си флакон –сифон за пълнене на балони, от малка чантичка през рамото си вадела празни балони и капсули за напълване на балоните с райски газ. След напълване на балоните, надути се осъществявала покупко-продажба на райски газ на клиенти –при подаване на пълен обем балон, лицето клиент и потребител подавал пари. От И. били снети писмени сведения, в които посочила, че е посетила нощния клуб и действително продавала балони с райски газ, лично нейни срещу заплащане на цена за балон от 10 лева, за нейна лична печалба. До проверката И. продала 20 броя балони с диазотен оксид. Било установено лице с имената А. Н. О. с ЕГН •••••••••• от гр.С., който вдишвал от балоните и потвърдил, че е пълен с райски газ. И. доброволно предала с протокол установените в хода на проверката 1 брой флакон с надпис „HENDI“ за пълнене, 6 броя неотворени капсули съдържащи диазотен оксид и 17 броя отворени използвани капсули от същия вид, като заявила, че вещите са нейни. В РЗИ–гр.Б. постъпила преписка от ОДМВР-Б. с вх.№29-297/21.08.2025г с рег.№251000- 25742/18.08.2025г на ОДМВР-Б. относно осъщественото административно нарушение по Закана за здравето и като се запознала с преписката свидетелката д-р П. Ж. съставила срещу Й. И. акт за установяване на административно нарушение № ...-000512 на 08.10.2025г (лист 11 от делото) в присъствието на нарушителката. Правната квалификация на нарушението в акта била по чл.54а т.5 от Закона за здравето. И. се подписала без възражения и получила екземпляр от акта. В срока по ч.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения. Като взел предвид акта и постъпилата в РЗИ полицейска преписка директорът на РЗИ–Б. издал атакуваното наказателно постановление №РД-05-4/08.01.2026г с фактическа обстановка и правна квалификация идентична с тези в акта. На основание чл.218 ал.2а от Закона за здравето на жалбоподателката И. била наложена глоба в размер от 5000 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания и от приетите по делото в хода на съдебното следствие писмени доказателства. Като актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията му по закон. Двата акта са издадени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН и от формална страна при съставянето им са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл..57 от ЗАНН. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Съдът счита, че дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетели очевидци са безпристрастни и последователни. Писмените доказателства са събрани по реда на ЗМВР–констативен протокол, протокол за доброволно предаване, сведение. С разпоредбата на чл. 5 4а т.5 от ЗЗ законодателят е въвел забрана за продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него в закрити обещствени места. Съгласно легалната дефиниция по §1а от ДР на ЗЗ „обществени места” това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Съобразно нормативно определените критерии бар „К.“ покрива признаците на закрито обществено място . Съдът намира, че е определен правилно субектът на административнонаказателна отговорност. Към момента на проверката – 14- 15.08.2025г проверяващите са установили кое е лицето което продавала на клиенти в бара пълни балони с диазотен оксид (райски газ). От нормата на чл.218 ал.2а от ЗЗ е видно, че нарушителя може да бъде всяко физическо лице, което със своите действия нарушава пряко забраната за продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него в закрити обществени места - в конкретния случай жалбоподателката. По несъмнен начин са доказа извършеното административно нарушение от обективна и от субективна страна. В настоящия случай правилно е била определена административнонаказателната отговорност като е наложена глоба в минималния предвиден в закона размер на жалбоподателката като е отчетена нейната обществена опасност и обществената опасност на деянието. Наказателното постановление е правилно и законосъобразно. В ЗЗ законодателят не е определил за същото такова нарушение да е налице маловажен случай. Съдът също не счита, това деяние за маловажно. Конкретното нарушение не се отличава по какъвто и да е било начин от всички останали подобни нарушения. Касае се за формално нарушение, което не изисква настъпването на конкретни вреди. С факта на тютюнопушенето и затворено обществено място нарушението е довършено. Нещо повече, в случая законодателят е въвел тази забрана с оглед защита здравето на хората, поради което и тези обществени отношения следва да бъдат охранявани с цялата строгост на закона. С оглед изложеното, съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление. С оглед горния начин на процедиране от наказващия орган и при преценка по чл.49 §3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, настоящият съдебен състав достигна до извод, че санкцията от 5000 лева за конкретното физическо лице, установено да продава балони с диазотен оксид не отговаря на тежестта на извършеното и е несправедлива и несъразмерна. За конкретното физическо лице, санкцията е прекомерна Тя не отговаря на младата възраст на нарушителката и на оказаното от нея съдействие по предаване на вещите.Изводът на съда е, че санкцията от 5000 лева е несъразмерна и не отговаря на конкретните факти, констатирани по настоящата дело, като освен всичко друго по начина , по който е наложена, не може да е ефективна за постигане на целите заложени в Закона за здравето. При това положение и след като в конкретния случай нормата на чл.218 ал.2а от ЗЗ, в която е предвиден минимален размер на санкцията от 5000 лева противоречи на чл.49 §3 от Хартата, то за настоящия съдебен състав съществува правомощието да приеме за разглеждания случай, че нормата е недопустима и да приложи директно правота на Европейски съюз –по специално чл.49 §3 от Хартата. Съдът приема, че глоба в размер от 200 евро напълно съответства за спецификата на случая. С оглед изложеното съдът следва да приложи чл.63 ал.2 т.4 ал.7 т.2 от ЗАНН вр. чл.49 §3 от Хартата за основаните права на ЕС и да намали размера на глобата от 5000 лева (2556,46 евро) на 200 евро. При този изпод на спора и на основание чл.63д ал.1 в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски–адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата в размер от 610 евро. Мотивиран от горното, Б.кият районен съд, V наказателен състав