Решение № 12891 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2335/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на Л. Р., [ЕГН], чрез адв. Я. К. - САК, срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/21329/09.09.2024г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която е отказано отпускането на еднократна помощ при раждане на живо дете. Жалбоподателката твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел. Сочи, че чл.3, т.5 от ЗСПД действително съдържа ограничение, отнасящо за семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, и изисква международен договор, по който Република България да е страна. Счита, че в случая обжалваната заповед е издадена, въпреки наличието именно на такъв международен договор, ратифициран от Република България – Конвенцията на ООН за правата на детето, като подчертава разпоредбите на чл.2 и чл.27 от нея. Поддържа, че отказът е издаден в несъответствие с целта на закона и в пряко противоречие с правни норми от по - висш ранг, а именно - Конституцията и международните договори, по които РБ е страна. Понастоящем в България правото на социално подпомагане, освен за български граждани, е гарантирано и за всички чужденци, които са получили международна или временна закрила. Предвид чл. 26 от Конституцията, както и Конвенцията за правата на детето, право на социално подпомагане би следвало да имат всички чужденци, които законно пребивават на територията на Република България, респ. отглеждат децата си тук, независимо от техния статут – международна закрила, временна закрила или друг статут на пребиваване. Поради изложените съображения моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Ответната страна – Директор на ДСП - Варна, оспорва жалбата по съображения, изложени в молба с.д. № 16108/04.11.2024г. Сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че размерите на помощите за деца се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година и се финансират изцяло от държавния бюджет. Отпускат се от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на семейството в зависимост от семейния статус и въз основа на подадено заявление - декларация по образец, с приложени нормативно регламентирани документи. За отпускане на всяка семейна помощ за деца са въведени специфични критерии, съобразно нейната насоченост. Носители на правото на семейни помощи за деца при спазване на чл.3, т.3 ЗСПД са семействата, в които единият от родителите е български гражданин, детето/децата също е/са с българско гражданство и се отглеждат в страната. В случая по делото е установено, че детето и родителят са с украинско гражданство - както към момента на подаването на заявлението-декларация, така и към момента на постановяване на обжалваната заповед. В четири от петте хипотези на чл.3 ЗСПД, това право е признато само на българските граждани. Правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано само в хипотезата на чл.3, т.5 ЗСПД, която също не е налице, т.к. към момента липсва договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи. Директивата за временна закрила на бежанци, действително дава право на гражданите на Украйна, влизащи на територията на ЕС да получат незабавна помощ и подкрепа, при изрично предвидени случаи, но няма отношение към настоящия казус. Твърди, че при проверка на обжалвания акт следва да се отчете липсата на препращаща норма, последващ акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да стане основание социалните служители, които нямат право да тълкуват закона и действат при условията на обвързана компетентност, да я предоставят. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Съгласно Разрешение за пребиваване № 701159412, издадено на 13.04.2021г., жалбоподателката Л. Р., [ЕГН] – гражданин на Украйна, е със статут на постоянно пребиваваща. Видно от Удостоверение за раждане № 0020240037, издадено на 19.01.2024г. от длъжностно лице по гражданското състояние, и Удостоверение за вписване в регистъра на населението с изх. № АУ084385BН, на 17.01.2024 г. Л. Р. е родила дъщеря – Д. О. М., [ЕГН], с баща - О. М.. На 31.08.2024г. жалбоподателката подава до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна Заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-В/21329 за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл.6 от Закона за семейните помощи за деца. Заявлението - декларация било разгледано от социален работник, който на 02.09.2024г. дал заключение, че членовете на семейството са с украинско гражданство и няма друг закон или сключен международен договор, по който РБ да е страна, и в който да е предвидено получаването на този вид помощ - основание за отказ на помощта по чл.3, т.5, вр.чл.6 ЗСПД. Със Заповед № ЗСПД/Д-В/21329/09.09.2024г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, при условията на заместване от Началник отдел „ИОХУСУ“, съгласно Заповед № ЧР-7-19 823/29.08.2024г., на основание чл.3, ал.5 вр.чл.6 ЗСПД, е отказано на Л. Р. отпускането на еднократна помощ при раждането на живо дете - Д. О. М.. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна – заявителят на отказаната еднократна помощ по чл.10 ЗСПД, в срока по чл.149, ал.1 АПК, и пред компетентния съд, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. При извършване на проверката по чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.10, ал.4 ЗСПД – директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, при условията на заместване от Началник отдел „ИОХУСУ“, съгласно Заповед № ЧР-7-19 823/29.08.2024г., в предвидената писмена форма и при спазване на задълженията за мотивиране по чл.10, ал.5 ЗСПД и чл.59, ал.2 АПК, поради което не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. В производството не са допуснати и съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта до степен, налагаща неговата отмяна, като такива не се сочат и от жалбоподателя. Обжалваната заповед, обаче, е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел. По делото не е спорно, че жалбоподателката, макар и с украинско гражданство, не се ползва с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, а има разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Спорът между страните в конкретния случай е правен и е формиран по въпроса дали подпомагането по ЗСПД, в частност по чл.10 вр. чл.6, ал.1 от ЗСПД, попада в обхвата на системата за социално подпомагане, до която жалбоподателката има достъп по силата на друг закон или международен договор, по който Република България е страна. Отговорът на този въпрос следва да бъде положителен. Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1089г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г., обн. ДВ, бр.32/23.04.1994г., ДВ, бр.55/12.07.1991г., в сила от 0.07.1991г. придава първостепенно значение на интересите на детето. Съгласно чл.27, §1 от КПД, държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 от с.р., родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно чл.27, § 3 КПД, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Съгласно чл.2, § 1 КПД, държавите - страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл.2, § 2 КПД. Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл.27, § 1 от КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта /ЕСХ/, ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020г., ДВ, бр.30/11.04.2000г. - конкретно в чл.13 и чл.16 ЕСХ, и в Хартата на основните права на ЕС. Съгласно чл.13 ЕСХ, всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. От друга страна разпоредбата на чл.16 ЕСХ въвежда принципа, че семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, разпоредбата на чл.16 ЕСХ задължава държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи. Съгласно член Е от Част V „Недопускане на дискриминация“, упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние. Съгласно чл.34, §1 на ХОПЕС, Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Според § 2 от с.р., всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Според § 3 от с.р., с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права (2007/С 303/02), официален вестник С 303/17), цитираната разпоредба на чл.34, § 3 ХОПЕС се основава именно на чл.13 ЕСХ. Както следва от разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. По реда на ЗСПД се предоставят дванадесет вида помощи, като за всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ. Процесната помощ по чл.6, ал.1 – еднократна помощ при раждане на живо дете, е помощ, която се отпуска без доходен тест, за покриване на първоначалните разходи, възникнали при появата на новородено. Така регламентираната помощ, без съмнение, е част от общата система за социално подпомагане, израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес. Като такава попада изцяло в обхвата на чл.16 ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл.27, § 3 от Конвенцията за правата на детето. Ето защо, разпоредбата на чл.3, т.5 ЗСПД следва да се тълкува в смисъл, че за да се осигури правилното и пряко прилагане на чл.27, § 1 КПД, вр. чл.5, ал.4 КРБ, достъпът до помощта по чл.6, ал.1 ЗСПД следва да се предостави и на лицата, постоянно пребиваващи на територията на РБ, каквито безспорно са жалбоподателката и детето й. Различно тълкуване би било в пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл.2, § 2 КПД, чл.21, ал.2 ХОПЕС и член Е от част V на ЕСХ. Като е обосновал обжалвания отказ с разпоредбата на чл.3, т.5 ЗСПД, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне по Заявление-декларация вх. № Заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-В/21329/31.08.2024г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на делото, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски. Претендира се държавната такса и възнаграждение за адвокат, при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че в него е уговорено предоставянето на безплатна помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. Предвид задължителните постановки на решение по дело С-438/2022г. на СЕС, релевираната от ответника прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявана спрямо предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. вр. чл.38, ал.2 от ЗА минимален размер, при отчитане на правната и фактическа сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя и броя на проведените заседания При преценка на същите, съдът намира възражението за прекомерност от страна на ответника за основателно, като на пълномощника на жалбоподателката следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното, Варненският административен съд, IХ-ти състав