Решение № 206 от 9.6.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 604/2024 г.

Предявени са искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Изложено е в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищците •••., на 55 години и •••., на 59 години. Посочено е, че на 25.04.2024г. около 17:50ч. по ПП І-6, е настъпило ПТП, при което водачката •••., при управление на лек автомобил марка и модел „•••, нарушила правилата за движение по пътищата, като загубила контрол над автомобила и се блъснала в насрещно движещия се лек автомобил марка „•••, управляван от М. К.. В резултат на удара са пострадали М. К. и Р. К., която е била пътник в л.а. „•••. Ищците сочат, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 743/2024г. по описа на РУ - ••• и пр. пр. № 4273/2024г. по описа на ТО гр. ••• към РП - •••, което към настоящия момент не е приключило. Твърдят, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водачката на лекия автомобил •••. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за нея са били налице определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за движение по пътищата. Заявяват, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Ц. Ц. и настъпилите общественоопасни последици - причинените телесни увреждания на Р. К. и М. К.. Отбелязват, че за увреждащия лек автомобил „•••, управляван от водачката •••., е налице валидна застраховка •••, сключена със ••• з.п. № BG/30/123003133470, със срок на валидност една година, считано от 14.10.2023г. до 13.10.2024г. Изложено е, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка ••• на автомобилистите за 2024г. Посочват, че в конкретния случай, пострадалите са предявили претенция за изплащане на обезщетение и са представили всички документи, които са били в тяхно държане пред ••• получени от ответника на 27.05.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне. По случая е заведена щета № 0801- 004000/2024г.; 0801-004000/2024-02г., по която ответникът не е заплатил обезщетения. Заявяват, че с оглед на изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността ••• за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците. Сочат, че в резултат на процесното ПТП пострадалата Р. К. е получила: Счупване на долния край на лъчевата кост, открито; фрактура на десния трансверзален израстък на L2; плеврален излив двустранно; травма на главата със загуба на съзнание и разкъсно-контузна рана; нарушена външна ламина на дясна фронтална кост; птоза и травма на ляво око; рана на скалп; множество травми и наранявания по глава, тяло й крайници; психически стрес и др. След инцидента на 25.04.2024г. пострадалата Р. К. е настанена в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „•••“ гр. •••, в увредено общо състояние, с диагноза Счупване на долния край на лъчевата кост, открито, травма в областта на лява гривнена става, с оплаквания от силни болки, кървене в същата област, наличие на деформация в лява гривнена става; разкъсно-контузна рана, в която променират костни фрагменти от фрактурата. Извършени са й необходимите изследвания и консултативни прегледи. От КТ на глава са установени нарушена външна ламина на дясна фронтална кост; екстракраниален хематом с лацерация на меки тъкани в дясно фронтално- темпоро-париетално. От КТ на меки тъкани са установени фрактура на десния трансверзален израстък на L2, антеролистеза ст. на L5-S1. От рьо графия на ляв антебрахиум - фрактура и луксация на дисталната част на радио-карпалната става. От КТ на торс - малки зони на консолидация на паренхима двустранно дорзобазално. От извършените консултативни прегледи са установени: разкъсноконтузна рана на скалпа; нарушена външна ламина на дясна фронтална кост; пострадалата съобщава за краткотрайна загуба на съзнание; данни за преврален излив двустранно; фрактура на десния трансверзален израстък на L2. Пострадалата е имала оплаквания и за дразнене в ляво око и болка след ПТП. Посочват, че във връзка с установените травми е назначено медикаментозно лечение. Относно фрактурата на крайника и раната на скалпа са назначени извършване на оперативни интервенции. На същата дата - 25.04.2024г. е извършена операция, видно от оперативен протокол № 430/25.04.2024г. - открити наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. На същата дата е извършена и оперативна интервенция, видно от оперативен протокол № 123/25.04.2024г. - реинплантация на скалп, екстирпация на чужди тела, некректомии на девитализирани тъкани. На 07.05.2024г. пострадалата е изписана с дадени препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни, конците да се сВ.т на 12- 14тия ден след операцията. Да продължи профилактиката с НМХ. На 10.06.2024 г. пострадалата е извършила прегледи при специалисти, за проследяване на състоянието й и заради оплаквания от световъртеж, дразнене в ляво око, замайване. Насочена е за извършване на рехабилитация, изписани са лекарствени медикаменти за оплакванията от световъртежа. На 19.06.2024 г. е посетила отново специалист, поради оплаквания от болки в гърдите, тревожност, безпокойство, плачливост. Изписани са лекарствени средства за прием. На същата дата е посетила друг специалист поради оплаквания от дразнене в ляво око. След извършения преглед е установена цикатрициална птоза на горен клепач на ляво око, латерален кант на горен клепач на ляво око. Назначена е терапия с лекарствени средства. На 20.06.2024 г. е посетила специалист за проследяване на състоянието и относно получената фрактура. Назначена е терапия. Сочиат, че Р. К. е провела курс физиотерапия и рехабилитация в амбулаторни условия, но с недостатъчен терапевтичен ефект. Насочена е от специалист за хоспитализация. На 21.06.2024г. е постъпила в Специализирана болница за рехабилитация „•••. Имала е оточна лява гривнена става, болезнени и ограничени движения в лява гривнена става, дланта и пръстите, палпаторна болезненост в областта на ставата, отслабен захват. Р. е била със затруднен ДЕЖ и самообслужване. Извършени са терапевтични процедури. На 28.06.2024г. е изписана с подобрение. На 01.07.2024 г. Р. посетила отново специалист относно оплакванията от болки в гърдите и тревожност, назначена е нова терапия с други лекарствени средства. На същата дата отново прави профилактичен преглед. Насочена е за консултация от невролог. На 16.07.2024 г. пострадалата е прегледана от специалист относно оплаквания от невъзможни движения в лява гривнена става, болки в лява предмишница и лява раменна става. Назначена е терапия с лекарствени средства. Поради оплаквания от тревожност, напрежение, безсъние, главоболие, световъртеж, нестабилна походка, страх да пътува е посетила специалист - психиатър на 18.07.2024 г. След извършения преглед са назначени лекарствени средства за прием. На 06.08.2024г. Р. е приета в Ортопедо - травматологично отделение към МБАЛ „•••, за отстраняване на остеосинтезния метал. При приемане е имала оплаквания от палпаторна болезненост, намален обем на движения в травмирания крайник. След проведени консултативни прегледи и направени рентгенографии е извършено второ оперативно лечение в областта на раменния пояс и горния крайник, видно от оперативен протокол № 312. Назначено е медикаментозно лечение. На 12.08.2024г. е изписана с дадени препоръки за ХДР и медикаментозно лечение. Посочват, че Р. е извършвала прегледи поради оплаквания и на 01.08.2024 г.; 10.10.2024 г.; 11.11.2024 г. и 12.11.2024 г. Във връзка с причинените травми след ПТП Р. е била временно нетрудоспособна, видно от приложените болнични листи по делото. Твърдят, че за проведеното лечение Р. К. е извършила разходи в общ размер на 2333,51 лева. Изложено е, че преди процесното ПТП Р. е били активна, пълноценна, работеща жена, без здравословни и психически проблеми. Работила е на трудов договор във фирма „•••, на длъжност продавач-консултант, с трудов стаж над 29 години. Цял живот е работила, грижила се е за семейството си, била е активна жена. Пътният инцидент обаче е причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания, както и психически стрес. Дълго време е лишена от възможността да изпълнява служебните си ангажименти. Имала е дълъг и труден период на лечение и възстановяване, свързан с хирургични интервенции, интензивни болки, множество ограничения, безпомощност и необходимост от чужда помощ. Не е могла да се справя сама в извършването на елементарни жизнени потребности, за което се е налагало да разчита на помощта на близките около нея. Твърдят, че възстановяването на пострадалата не е приключило, продължава да изпитва болки в областта на травмирания крайник, има дискомфорт и оплаквания от болки и в ляво око, както и в областта на гърдите. Пострадалата продължава да посещава лекари специалисти, лечението все още не е приключило. Сочат, че интензивните болки са довели до нарушение на съня, получавала е задух, сърцебиене, страдала е от безсъние, изпитвала е страх, когато се е налагало да пътува с автомобил. Заради нуждата да бъде обгрижвана от близките й е чувствала срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Получените увреждания са затруднили значително ежедневието на Р. и са повлияли отрицателно на психологическото й състояние. Силният стрес изживян, както при самото ПТП, така и при лечението, са се отразили на емоционалното състояние на пострадалата. Травматичният шок и съпровождащите ги тревожност, депресивни състояния и напрегнатост все още не са отминали. Заявяват, че освен болките, Р. е изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане в нейното съзнание завинаги. Посочено е, че в резултат на процесното ПТП пострадалият М. К. е получил: контузио торацис; фрактура корпус етерни; фрактура косте 2,3 синистра; фрактура косте 5-8 декстра; псевдоартроза на левия тразверзален израстък на L1; в 2,3,6,8,9,10 сегменти в дясно субплеврално; ретростерален хематом на нивото на тялото на стернума; многофрагментна фрактура на тялото на стернума; фрактура на предната дъга на 2 и 3 ребра в ляво; хематома ретростернале; контузио пулмонис билатералис; контузионни промени в белодробния паренхим двустранно; пневматоцетела пулмонис декстра; контузия на коляно; интерхемисфериална фисура; множество травми и наранявания по глава, тяло й крайници; психически стрес и др. След процесното ПТП пострадалият М. К. е транспортиран от екип на спешна ЦСМП и настанен в Клиника по гръдна хирургия към, УМБАЛ „•••“ гр. •••, в задоволително общо състояние, със затруднено дишане и данни за гръден капак. Преведен е в КАИЛ за наблюдение и реанимация. Извършени са му множество изследвания и консултативни прегледи. От КТ на гръден кош са установени наличие на зони тип „матово стъкло“ в ляво базално, в 2,3,6,8,9,10 сегменти в дясно субплеврално; в 3 сегмент 2 травматични пневматоцелета; ретростерален хематом на нивото на тялото на стернума; многофрагментна фрактура на тялото на стернума; прекъсване на вътрешния контур на 5-8 ребро в дясно, фрактура на предната дъга на 2 и 3 ребра в ляво; псевдоартроза на левия тразверзален израстък на L1. От КТ на корем - контузионни промени в белодробния паренхим двустранно, по-изразени в дясно; трамватични пневматоцелета в дясно; многофрагментна фрактура на корпус етерни, на 2 и 3 ребра в ляво; фисури на 5-8 ребра в дясно; ретростерален хематом. Имало е висок риск от инстенттромбоза. След обсъждане на извършените прегледи и изследвания е назначена медикаментозна терапия. На 07.05.2024г. М. е изписан с дадени препоръки за намалена физическа активност за 30 дни, за ХДР и да продължи приема на антихипертензивна терапия. На 15.05.2024 г. и на 16.05.2024 г. пострадалият е извършил консултативен преглед от специалист. Оплаквал се е от болки в гърдите, затруднено дишане; болки при сядане и ставане в дясна гръдна половина; болки и оток на коляно. Назначена е терапия - прием на лекарствени средства. На 10.06.2024 г. отново е посетил специалист, поради оплаквания от болки в шиен и гръден дял, безсъние и тревожност. Назначена е терапия с лекарствени средства. На 18.07.2024 г. М. е посетил психиатър поради оплаквания от напрежение, тревожност, безсъние, главоболие, страх да шофира, лесна изморяемост, чести спомени за случилото се. При извършения преглед са установени напрегнатост, тревожност, лабилност, съзнание за болест; критичен относно състоянието си; инсомния. Назначена е терапия за прием на лекарствени средства. На 29.05.2024 г.е издадено ТЕЛК решение № 00159 от 070/29.05.2024 г. за временна нетрудоспособност. Издадени са болнични листи след претърпяното ПТП за временна нетрудоспособност. Заявяват, че за проведеното лечение М. К. е извършил разходи в общ размер на 547,01 лева. Сочат, че преди процесното ПТП М. е бил активен мъж, в работоспособна възраст. Работил е по трудов договор във фирма „•••, на длъжност електромонтьор, машинен оператор. Работил през целия си живот и се доказал като човек, на който може да се разчита, справял се перфектно с работата си, израствал в йерархията. Твърдят, че пътният инцидент е причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С усилия се справял в ежедневието си и силно е ограничил социалните си контакти, поради наличните и към момента болки и дискомфорт, които изпитва в областта на травмите. Нараняванията значително затрудняват нормалното ежедневие на ищеца, както и всички физически активности. Изпитвал дискомфорт и силна болка в травмите. Не можел да спи спокойно от болките в областта на ребрата и крайниците, получавал задух, сърцебиене и сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Твърдят, че търпи изключителни и постоянни болки. Оплаквал се от замайване, нестабилност в походката и главоболие. Изложено е, че получените увреждания са затруднили значително ежедневието на М. и са повлияли отрицателно на психологическото му състояние. Силният стрес изживян, както при самото ПТП, така и при лечението, което продължава, се отразяват зле емоционално върху психиката на младия мъж. Посочено е, че силните болки от травмите създават особен дискомфорт у ищеца. Ищецът след злополуката е станал напрегнат, тревожен и раздразнителен. Изпитвал страх от автомобили. Травматичният шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни състояние и напрегнатост все още не са отминали. Сочат, че към настоящия момент страданията персистират, като възстановяването му все още не е приключило. За времето на възстановяване, той е разчитал на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се обслужва сам, като е чувствал срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Освен причинените физически и психически болки и страдания, ищецът е получил силен стрес и страх по време на инцидента, които ще останат в съзнанието му завинаги. Заявяват, че с оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите, следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Твърдят, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водачката на лекия автомобил •••., а за причинените от нея вреди отговаря ответникът по делото •••. Излагат се доводи, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка •••, поради което за ищците са налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени и имуществени вреди. Заявяват, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2024г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Молят, да се осъди ответника ••• гр. ••• да заплати на •••. обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 2333,51 лв. - имуществени вреди, извършените разходи за лечение; и на •••. обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 150 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 547,01 лв. - имуществени вреди, извършените разходи за лечение; Претендират законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 02.05.2024г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане. Молят, да им се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС, като молят да се счита настоящата молба за списък на разноски. В съдебно заседание от 19.02.2026 г., съдът е допуснал изменение на петитума на предявените искове за неимуществени вреди, като увеличава размера на същите, както следва: от 13 293,59 евро /26 000 лв./ на 40 903,35 евро /80 000 лв./ частичен иск от 76 693,78 евро /150 000 лв./, като обезщетение за причинените неимуществени вреди на •••. изразяващи се в търпени болки и страдания в следствие на претърпяното ПТП от 25.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумата така, както е претендирана до окончателното изплащане; от 13 293,59 евро /26 000 лв./ на 51 129,19 евро /100 000 лв./ частичен иск от 92 032, 54 евро /180 000 лв./, като обезщетение за причинените неимуществени вреди на •••. изразяващи се в търпени болки и страдания в следствие на претърпяното ПТП от 25.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумата така, както е претендирана до окончателното изплащане. В съдебно заседание от 02.04.2026 г. съдът е допуснал изменение на петитума на предявените искове за неимуществени вреди чрез увеличение размера на същите, както следва: От 40 903,35 евро на 55 000 евро, частичен иск от 76 693,78 евро, като обезщетение за причинени неимуществени вреди на •••., изразяващи се в търпени болки и страдания в следствие на претърпяно ПТП от 25.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумите така, както е претендирана, до окончателното изплащане. От 51 129,19 евро на 65 000 евро, частичен иск от 92 032,54 евро, като обезщетение за причинени неимуществени вреди на •••., изразяващи се в търпени болки и страдания в следствие на претърпяно ПТП от 25.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумите така, както е претендирана, до окончателното изплащане. В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът излага становище по предявените искове и обстоятелствата, на които същите се основават, както и възраженията си в тази връзка. Намира, че така предявените искове са процесуално допустими, макар и неоснователни, респективно няма пречки за тяхното разглеждане, след отстраняване на нередовността на исковата молба. Счита, че същата е нередовна по аргумент от чл. 127, ал. 4 от ГПК, защото не е посочен начин на плащане, предвид това, че не са предоставени от ищците данни за открити на тяхно име банкови сметки. Сочи, че последното е установено императивно като задължение на всеки ищец по предявен осъдителен иск. Моли, да се задължат ищците да предоставят пълни и точни данни за техни банкови сметки. Оспорва изцяло предявените искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както по основание, така и по размер. Счита, че същите са неоснователни и недоказани, като моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърлят в цялост, съответно на основание чл. 78 от ГПК, моли да се присъдят на ответното дружество направените съдебни разноски в настоящото производство, в това число и за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. Моли, също да се отхвърлят и акцесорните искове за законна лихва за забава, по съображения за неоснователност и недоказаност на главните искове. В условията на евентуалност, в случай, че се намерят исковете за установени по основание, моли да се намали размера на претендираните обезщетения, тъй като счита, че търсените суми са прекомерно завишени и не съответстват, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, а от друга - на критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Намира, че така претендираните обезщетения за неимуществени вреди категорично не съответстват по размер на характера и степента на причинените от процесното застрахователно събитие телесни увреждания на ищците, ако изобщо са настъпили такива, респективно на интензитета и продължителността на евентуално търпените от тях болки и страдания. Според ответника, предявените искове за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди са неоснователни и недоказани, поради следните съображения: Сочи, че в исковата молба се твърди, че на 25.04.2024 г. около 17:50ч., на път І-6, водачът на застрахования при ответника по застраховка „••• на автомобилистите лек автомобил, марка ..•••, модел •••, с peг. № •••, поради това, че загубил контрол над управляваното от него МПС, напуска лентата си за движение, навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се лек автомобил, марка •••, с peг. № •••, с водач •••., в резултат от което на ищеца и на пътуващата при него К. били причинени травматични увреждания. Посочва, че в исковата молба се поддържа също, че вследствие от гореописания пътен инцидент ищците са понесли промяна в нормалното протичане на ежедневието им отпреди събитието, а също и са понесли стрес и душевни страдания. Оспорва твърденията, че в резултат от настъпването на процесното ПТП ищците са претърпели описаните в исковата молба, като вид и характер телесни травми, като се противопоставя на всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията. Оспорва необоснованите твърдения, че вследствие от визираното застрахователно събитие те са понесли психически и/или душевни травми. Оспорва в цялост механизма на процесното ПТП, по начина по който се твърди в исковата молба, че се е реализирало. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП съгласно описаните в исковата молба механизъм, обстоятелства и участници. Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между посочените в исковата молба телесни увреждания и негативни последици за психическото здраве на двамата ищци и настъпването на процесния пътен инцидент. В тази връзка, моли да се отчете, че въз основа на представените с исковата молба медицински документи се доказва наличието на дегенеративни и предхождащи заболявания при ищците, които са обусловили настъпването на уврежданията и/или възникването на усложнения. Категорично оспорва вината на водача на лек автомобил, марка „•••, модел „•••, с peг. № ••• за настъпването на ПТП от дата 10.07.2021 г., тъй като същата не е установена с влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК и може само да се презюмира. Категорично твърди, че водачът на лек автомобил, марка „•••, модел •••, с peг. № ••• не е нарушил императивните норми на Закона за движението по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното застрахователно събитие, така както се твърди неоснователно и напълно необосновано в исковата молба. Заявява, че от последното следва, че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Отбелязва, че според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тьлк. д. № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ има вторичен акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД, С други думи, претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за непозволено увреждане от прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на деликта, а погасяването, респективно невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 452, ал.1 от КЗ. Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил, марка „•••, модел „•••, с peг. № ••• за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него, като, в условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца и твърди, че принос в значителна степен има водача на лек автомобил, марка ••• К.. Поддържа тезата, че той е нарушил императивните правни норми, уредени в чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, като непосредствено преди удара със застрахованото при ответника МПС не се е движил плътно в най-дясната част на своята пътна лента, като е навлязъл първи в лентата за насрещно движение. Заявява, че воден от горното, реализирането на процесното събитие е било технически непредотвратимо за водача на лек автомобил, марка „•••, модел •••, с peг. № •••, който обективно не е разполагал с възможности да реагира, по начин по който безопасно да избегне сблъсъка, поради това, че управляваният от К. автомобил вече се е намирал в опасната му зона, когато той е възприел за първи път възникването на опасността. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от страна на М. К., в качеството му на водач на лек автомобил, марка •••, с peг. № •••, който е извършил нарушения на нормите на чл. 20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно е превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване на процесното ПТП. Заявява, че в случай, че ищецът е съобразил пътното си поведение с конкретната пътна обстановка и особеностите на пътния участък, визираното застрахователно събитие би било напълно предотвратимо за него. В условията на евентуалност, ако се намери за установено, че •••. и/или •••. са получили телесни увреждания от процесното ПТП, вследствие от които са претърпели неимуществени и/или имуществени вреди, прави възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ищците, поради неизползването на обезопасителен колан към момента на удара. Твърди, че евентуално получените от тях телесни травми са причинени oт свободното движение на техните тела, дължащо се на липсата на правилно поставен и задействан предпазен колан. Отбелязва, че ако такъв в действителност е бил поставен и използван, телата на ищците обективно не биха се придвижили с такъв интензитет по посоката на удара под въздействието на инерционните сили, респективно не биха реализирали контакт с части от купето. В тази връзка, моли да се отчете, че съгласно трайната съдебна и експертна практика по аналогични дела, при челен удар между автомобили превантивното действие на обезопасителния колан е най-голямо. Именно поради тази причина, категорично твърди, че ищците не биха получили телесни увреждания в описаните в исковата молба обем и интензивност, а при всички случаи те биха били значително по-леки. Оспорва твърденията, че в резултат от процесното ПТП ищците са търпели болки, физически страдания и нарушения на психическото здраве, въз основа на които са понесли неимуществени вреди. Посочва, че съгласно Постановление № 4/ 25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпени такива вреди“. Изложено е, че участието в пътен инцидент само по себе си не влече като автоматична последица пораждането на вредоносни последици, предвид индивидуалните особености на характера и психиката на всеки отделен правен субект. Воден от горното и предвид правилото за разпределение на доказателствената тежест между страните в гражданския процес, заявява, че остават напълно бланкетни приведените в тази насока твърдения в исковата молба. В условията на евентуалност, счита, че претендираните от страна на •••. и •••. обезщетения за неимуществени вреди, са необосновано и прекомерно завишени по размер и не кореспондират на критерия „справедливост“. Излага доводи, че съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението при непозволено увреждане и не следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване на пострадалото лице В условията на евентуалност, в случай, че се намерят така предявените искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди за установени по основание, то моли да се намали съответно техния размер, поради съпричиняване на вредите от пострадалите лица на отделно основание, поради това, че те не са оказали необходимата грижа за възстановителния си процес, а напротив - неглижирали са го грубо. Счита, че от приложените към исковата молба документи се доказва, че те не са провели изцяло необходимото лечение, нито са извършвали пълния обем рехабилитационни и физиотерапевтични процедури. Счита, че ако ищците бяха положили необходимата грижа за здравния си статус и бяха предприели своевременно лечение, евентуално настъпилите усложнения не биха се появили, а възстановителният процес би приключил значително по - бързо. Оспорва предявените искове за обезщетения за имуществени вреди като неоснователни и недоказани, предвид факта, че ищците не са претърпели телесни увреждания, налагащи извършването на претендираните разходи, като моли да се отчете, че разходооправдателните документи не са придружени с амбулаторни листове или друг вид медицински документи, съдържащи съответните предписания на лекари. Заявява, че в тази връзка, за да бъде обоснован даден разход и да бъде установена обвързаността му с получените от процесното събитие телесни травми, следва необходимостта да е била констатирана от лекар. Отделно сочи, че преобладаващата част от представените разходооправдателни документи касаят съществуващи при ищците предхождащи заболявания. Оспорва предявените акцесорни искове за законна лихва върху претендираните суми, по аргумент от неоснователността на главните искове. Воден от гореизложените фактически твърдения и правни доводи, ответникът моли да се отхвърлят така предявените искове като неоснователни и недоказани в тяхната цялост, а в условията на евентуалност, в случай, че се намерят исковете за установени по основание, моли да не се уважават в пълния им претендиран размер, като се съобрази размера на обезщетенията с приведените от ответника възражения за съпричиняване и за прекомерност. Моли, да се присъдят в полза на ответното дружество направените по делото съдебни разноски, включително и за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците изразяват и молят да се вземе предвид следното становище: По възраженията на ответника относно редовността на ИМ Сочат, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка по осъдителен иск за парично вземане, следва да се обърне внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Отбелязват, че в чл. 129, ал. 1 от ГПК са уредени последиците от нередовност на исковата молба и изобщо не са предвидени такива при неизпълнение на ал. 4 на чл. 127 ГПК. Посочено е, че законодателят не е въвел задължение на съда да следи за това и съответно не е предвидена санкция за неизпълнение. Сочат, че изменението на чл.127 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, в която като основание за провеждане на производство по отстраняване на нередовности на исковата молба е посочено само несъответствието на молбата с изискванията за редовност, визирани в чл.127, ал. 1 ГПК. Заявено е, че при отсъствие на такова изрично препращане, непосочването на банкова сметка или друг начин на плащане, не може да се квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. Освен това се посочва, че ответникът не предлага никакво плащане, за да бъде нужно да бъде представена банкова сметка или посочен друг начин на плащане, даже напротив, видно от отговора на исковата молба същият оспорва предявения иск изцяло - както по основание, така и по размер. В тази насока сочат и вече постановената съдебна практика, напр. Определение № 650/19.11.2018 г. по д, № 1256/18 г. на ВКС, ТК, II ТО; Определение № 152/26.07.2021 г. по т.д.№ 547/2021 г. на АС - гр. •••. 1 тьрг.състав; Определение № 392/07.11.22 г. по в.т.д. № 541/22 г. по описа на АС - гр. •••. Освен това не считат за задължително и необходимо да бъде представена банкова сметка по делото и поради причината, че ответникът не предлага никакво плащане. В случай, че направи подобно предложение и готовност за плащане, евентуално постигане на споразумение, ще изявят готовност за посочване на банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите. С оглед изложеното намират, че ИМ не е нередовна. По отношение становището на ответника по основателността на предявените искове за неимуществени вреди: Молят с оглед обстоятелството, че ответното дружество изрично посочва, че не оспорва това, че за процесния автомобил „••• •••, с peг. № •••, към датата на ПТП е имало сключена застраховка „ГО“, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „••• за процесния л.а. Оспорват всички възражения на ответното дружество като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани. Заявяват, че неоснователно ответникът оспорва вината и противоправното поведение на водача на л.а. “••• •••. Сочат, че представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В същия смисъл посочва решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, IIТ. О. и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О. Обръщат внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила. Отбелязват, че във връзка с установяване на противоправното поведение на водача на л.а. ••• ••• са ангажирали доказателства и са поискали СУ за снабдяване с материалите от ДП, което поддържат. По отношение възраженията на ответника относно вината на водача на л.а., се посочва, че в гражданското право за да се приеме, че има вина по см. на чл. 45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция е въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Сочат, че дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори установената презумпция за вина. Заявяват, че присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази връзка намират, че следва да се има предвид Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д.№ 211/2009 г., II ТО на ВКС. Оспорват твърдението, че вина за настъпването на ПТП има ищеца, като водач на л.а. •••. Считат, че неоснователно ответникът възразява за претърпени от ищците болки и страдания и причинно-следствената връзка на настъпването им следствие процесното ПТП. Посочват, че с исковата молба са представили медицински документи, установяващи причинените им травми, интензитет и стрес следствие ПТП-то, както и са направили доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване по делото на СМЕ и СПЕ, с поставени към тях въпроси. Намират, че ответното дружество неоснователно оспорва настъпилите за тях имуществени вреди. Заявяват, че в резултат на процесното ПТП и получените от тях увреждания, те са претърпели имуществени вреди, чийто размер се установява от приложените към исковата молба фактури и в който размер следва да им бъдат възстановени. За доказването им, с исковата молба са направили доказателствено искане - назначаване на СМЕ, с поставен към нея въпрос. Считат, че неоснователно ответното дружество навежда възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите ищци. Намират, че не са налице основания за намаляване на претендираните обезщетения, в каквато насока са исканията на ответника. Според ищците, ответникът неоснователно възразява, че предявените искове са в завишени размери. Твърдят, че същите са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените им неимуществени вреди, а от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за 2024 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за забава, посочват, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. Сочат, че в тази връзка задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Излагат доводи, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в ИМ - 02.05.2024 г. Уточняват, че в условията на евентуалност, претендират законната лихва за забава върху претендираните суми като главници от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция на ищците - 27.05.2024 г., за което към ИМ е представена обратна разписка. В случай, че ответникът направи възражение за тази дата, молят да бъде задължен да представи в заверен препис извънсъдебната претенция с вх. номер и печат. Правят възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор на допълнителна искова молба, в който заявява, че поддържа изцяло подадения отговор на искова молба, като оспорва в цялост предявените от ищците искове, воден от подробно изложените в същия съображения. Оспорва изцяло депозираната допълнителна искова молба. Моли, да се вземе предвид, че с допълнителната искова молба не са представени каквито и да било доказателства, подкрепящи ищцовите твърдения, посочени в първоначалната искова молба, поради което последните остават напълно неоснователни и необосновани. Твърди, че всички оспорвания на ищците, наведени с допълнителната искова молба са напълно бланкетни и не кореспондират на действителните факти по случая. Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение, с което релевира липса на причинно-следствената връзка между претендираните вреди и процесното ПТП. Поддържа релевираното с отговора на исковата молба възражение за липса на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на ответното дружество, като счита, че твърденията на ищците за вина за настъпване на процесното ПТП у водача на лек автомобил, марка „•••, модел „••• са необосновани. Поддържа направените в условията на евентуалност възражения за съпричиняване от страна на двамата ищци на конкретно посочените отделни основания, всяко от което обуславя определяне на съответната степен на принос от пострадалите лица. Моли, да се вземе предвид, че с допълнителната искова молба не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на неоснователните оспорвания на ищцовата страна срещу възраженията за принос от страна на пострадалите. Заявява, че съпричиняването, което ответникът твърди, е обективна категория, като нейното наличие следва да бъде установено въз основа на направените от ответното дружество доказателствени искания с отговора на исковата молба. Сочи, че именно поради тази причина са изискали да бъде допуснат в качеството на свидетел по делото водачът на лек автомобил, марка „•••, модел „•••, който има непосредствени възприятия относно събитието и по никакъв начин не се явява заинтересувано от изхода на настоящия правен спор лице. Воден от горното счита, че противопоставянето от ищцовата страна на визираното му доказателствено искане е напълно неразбираемо и необосновано. Намира, че не следва да се счита за основание за недопускане на доказателствено средство, посредством чието реализиране могат да бъдат приобщени доказателства, които да обосноват наведените от ответника възражения и фактически твърдения. Оборването на неоснователните и несъответстващи на действителните обстоятелства по случая твърдения на ищцовата страна чрез разпита на горепосоченото лице, което ще се осъществи след неговия разпит, не представлява основание да не бъде уважено доказателственото му искане. Уточнява, че ответното застрахователно дружество е направило и други доказателствени искания, с оглед приобщаването на необходимия доказателствен материал и установяването ясно и недвусмислено на поддържаните възражения и твърдения относно правнорелевантните факти. Заявява, че от горното следва изводът, че ответното дружество не се домогва да обосновава твърденията си единствено чрез събирането на гласните доказателства от разпита на гореспоменатото лице, но и иска реализирането на други доказателствени средства, касаещи механизма и причините за настъпване на процесното ПТП, като въз основа на целия доказателствен материал по делото би могло да бъдат констатирани действителните факти по процесния случай. Поддържа направените в условията на евентуалност възражения за прекомерност на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, предвид несъответствието между търсените от ищците парични суми с установените критерии при определяне на обезщетенията по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното: По делото не е спорно, че н а 25.04.2024г. около 17:50ч. по ПП І-6, е настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел „•••, управляван от •••. и лек автомобил марка „•••, управляван от М. К.. В резултат на удара са пострадали М. К. и Р. К., която е била пътник в л.а. „•••. Не е спорно, че за лек автомобил „•••, управляван от •••., е налице валидна застраховка •••, сключена със ••• з.п. № BG/30/123003133470, със срок на валидност една година, считано от 14.10.2023г. до 13.10.2024г. В изпълнение на изискването на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение и са представили всички документи, които са били в тяхно държане пред ••• получени от ответника на 27.05.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне. По случая е заведена щета № 0801-004000/2024г.; 0801-004000/2024-02г., по която ответникът не е заплатил обезщетения. Видно от приложеното НОХД № 42/2026 г. по описа на Районен съд – •••, с влязло в сила споразумение, обективирано в Протокол № 14/15.01.2026 г. •••. е призната за виновна в това, че на 25.04.2024г. в землището на гр. •••, обл. •••, на км. 343 на ПП I-6 при управление на л.а. марка и модел „••• •••” с рег. № ••• нарушила правилата за движение по ЗДвП. а именно чл. 5, ал. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 8, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си. освен в случаите когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго"; чл. 15, ал. 1 от ЗДвП - „ На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най- вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лепта", чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне"; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозно средства, които управляват“, и с деянието си по непредпазливост е причинила средни телесни повреди на •••., на •••. и на •••. престъпление по чл.343, ал. 3, б. „а", във вр. с чл. 343. ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. От заключението на съдебно – психологичната експертиза се установява следното: Преди процесното ПТП, Р. К. е била активна, работеща жена без здравословни и психически проблеми. Не злоупотребява с алкохол и ПАВ, няма наследствена обремененост с психични заболявания. Вследствие на преживяното развива: изразено ниво на тревожност, депресивна симптоматика, неувереност и несигурност, епизодично непроизволно припомняне на картини и преживявания от травматичния инцидент, субективен дискомфорт свързан със сомато-вегетативни симптоми и нарушения на съня, страхови и панически изживявания. Преди процесното ПТП, М. К. е бил активен, работещ мъж без здравословни и психически проблеми. Не злоупотребява с алкохол и ПАВ, няма наследствена обремененост с психични заболявания. Налице са достатъчно данни от психологическото изследване, които формират становището, че вследствие на преживяното ПТП през първите 1 -2 месеца след травматичния инцидент за изследваното лице са били характерни: изразено ниво на тревожност, хиподепресивна симптоматика, повишено ниво на безпокойство, неувереност и несигурност, епизодично непроизволно припомняне на картини и преживявания от процесното ПТП, субективен дискомфорт свързан сомато - вегетативни симптоми и нарушение на съня. Страх да шофира. При М. К. към датата на настоящото изследване е констатирано следното: Изследваната личност е с добро когнитивно и социално функциониране. Личностните особености не излизат извън границите на нормата. Това предполага черти на личността, които нямат психопатологични измерения. Резултатите от изследването очертават една базисна личностна структура с добри потенциални способности и реални прояви на социална активност. Емоционална стабилност с висок праг на фрустрационен толеранс, добър самоконтрол, поведението е уверено. Социално ориентиран, общителен, без склонност към агресивни прояви и рисково поведение. Балансиран, търсещ консенсуса в отношенията, с добър потенциал за преценка на ситуациите. Не са налични тревожност избягване на шофиране, връщане в представите към трагичния инцидент. В поведението няма депресивна и посттравматична симптоматика. Във връзка с гореизложеното, вещото лице счита, че изследваното лице е преодолял психическата травма от преживяното ПТП. При Р. К. към момента на изследването се регистрират, повишена емоционална лабилност; повишена ситуативна и личностова тревожност; повишено чувство на безпокойство, неувереност и несигурност; епизодично непроизволно припомняне на травматичната ситуация; преживявания свързани със ситуацията около пътно транспортното произшествие, кореспондиращи с инцидента; субективен дискомфорт, свързан със сомато - вегетативни симптоми и нарушения на съня; ограничено поведение свързано с антиципираща тревожност; затруднено справяне с обичайните ежедневни дейности. Констатирано е наличие на посттравматичен стрес. От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното: •••. при процесното ПТП е получила: Счупване на лявата лъчева кост с изкълчване в лявата гривнена става. Разкъсно-контузна рана на главата със счупване на външната пластинка на челната кост в дясно и лекостепенно мозъчно сътресение. Счупване на десния транзверзален /страничен/ израстък на L2 /втори лумбален прешлен/. Антеролистеза / изместване на прешлен напред спрямо долния/ на L5-S1. •••. при процесното ПТП е получил: Счупване на тялото на гръдната кост. Счупване на II и III ребра в ляво. Непълно счупване на V до VIII ребра в дясно. Хематом зад гръдната кост. Контузия на белите дробове. Травматично пневматоцеле на десния бял дроб. Кръвонасядане по кожата на корема в областта около пъпа. При двамата ищци е проведено първоначално болнично лечение, след което е продължило лечение в домашни условия. При Р. К. е провеждано и допълнително болнично лечение с извършване на хирургични интервенции. Двамата ищци са провели лечение чрез рехабилитационни и физиотерапевтични процедури. При •••. : Счупването на лявата лъчева кост с изкълчване в лявата гривнена става е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за срок по- дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния период до пълно възстановяване на движенията е бил необходим период от около 2,5 - 3 месеца. Счупване на страничен израстък на втори лумбален прешлен и установената антеролистеза на прешлени са осъществили медикобиологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на снагата, за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния период до пълно възстановяване е бил необходим период от около 4-5 месеца. Разкъсноконтузната рана на главата със счупване на външната пластинка на челната кост в дясно и лекостепенно мозъчно сътресение се преценя по признака разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като оздравителния период е бил в рамките на 20 - 28 дни. При •••.: Счупването на тялото на гръдната кост е осъществило медикобиологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е бил необходим период от около 2-3 месеца. Счупването на II и III ребра в ляво и непълното счупване на V - VIII ребра в дясно, самостоятелно са осъществили медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е бил необходим период от около 2-3 месеца. Контузията на белите дробове, само по себе си, осъществява медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Кръвонасяданията по коремната стена са причинявали на пострадалия болка и страдание и са отшумели за период от около 14 дни. Пострадалите ищци не са възстановени напълно във физическо и соматично състояние, като са налице остатъчна болезненост и дискомфорт при М. К., а при Р. К. болезненост и дискомфорт от страна на лумбалния отдел и травмата на главата, както и наличие на контрактури на пръсти на левия горен крайник. Като наличието на контрактури на пръсти на ръката е усложнение от травматичното счупване на лъчевата кост и ще е необходимо по продължително лечение, чрез провеждане на още рехабилитационни и физиотерапевтични процедури. Всички направени разходи за лечение, възстановяване, престой в болнично заведение, медицински консумативи и лекарства с приложени към делото финансови документи са във връзка с получените травматични увреждания на пострадалите при процесното ПТП. И при двамата ищци, във връзка с получените травматични счупвания е бил необходим постелен режим в рамките на около месец, до момента на отшумяване на интензивните болки от тези травми При всеки един от ищците е отчетен неврологичен статус съгласно скалата на „Глазгоу” - GCS-15, тоест нормална лека форма на нарушаване на съзнанието. При ищците не са били налице отпадна неврологична симптоматика и изпадане в безсъзнателно състояние до степен кома, вследствие на процесното ПТП. При ищцата •••. водещ е десния горен крайник /дясна ръка/, като макар и частично е имала възможност да се обслужва с тази ръка по време на дългия лечебно-възстановителен период на травмата върху левия горен крайник. Имайки предвид физиологията на човешкия организъм самообслужването с един нормално функциониращ горен крайник, силно ограничава голяма част от дейностите в нормалния живот на индивида, а именно хигиена, обличане, пренасяне на обемисти и по тежки предмети, предпазване при падане и други. Няма данни за поставена гипсова имобилизация на левия горен крайник, а както обичайно при такава се поставя мека ортопедична ортеза. Пълно зарастване на лъчевата кост на левия горен крайник при Р. К. се приема, че е в рамките на оздравителния процес, а именно в края на третия месец след получаване на травмата. В продължение на първия месец след получените травми при всеки един от ищците болките са били най-интензивни, като в последствие са започнали да намалят своя интензитет. Няма данни за съществуващи предходни дегенеративни заболявания при ищците. Няма данни по делото и данни при извършения преглед Р. К. да е имала болезнени усещания в гръдната област във връзка с кардиологичен проблем. Видно от приложената медицинска документация и допълнително предоставената е, че ищците са провели курсове за лечение чрез физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, по повод получените при ПТП телесни увреждания. Налице са проведени в пълен обем лечебни процедури във връзка с възстановяване от травматичните увреждания. Механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 25.04.2024 г. около 17:50 ч. на ПП - I - 6 км. 343 е настъпило ПТП между лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, управляван от Ц. Ц. и лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, управляван от М. К.. На 25.04.2024 г. около 17.50 ч. по ПП - I - 6 в посока от запад на изток се е движил лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, управляван от Ц. Ц.. По същото време в обратна посока от изток на запад се е движил лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, управляван от М. К. и пътници на задна седалка Р. К. и •••. На км. 343 в зоната на ляв завой в посока от запад на изток, водачът на лек автомобил марка "••• •••, губи контрол над управлението на своя автомобил, излиза вдясно по посоката си на движение и навлиза в южния затревен банкет, след което отново се връща на платното за движение и навлиза в насрещната пътна лента, която е предназначена за л.а "•••, в резултат на което между тях е настъпил челен удар. Мястото на сблъсъка/удара между лек автомобил "••• с рег. № ••• и лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, се намира в лентата предназначена за движение на лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, по дължина на пътното платно се намира на около 14.00 м. източно от ориентира /“О“/ - мерната линия, а по широчина на пътното платно с контактна повърхност на около 6.10 - 6.20 м северно от ориентира /“О“/. Скоростта на масовия център на л.а. "••• ••• непосредствено преди удара е равна на 54.47 км/ч. Скоростта на масовия център на л.а. "••• ••• непосредствено преди удара е равна на 28.48 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• преди настъпване на ПТП е равна на 75.11 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил "••• с рег. № •••, преди настъпване на ПТП е равна на 81.18 км/ч. Мястото на сблъсъка/удара между лек автомобил "••• с рег. № ••• и лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, се намира в лентата предназначена за движение на лек автомобил "••• ••• с рег. № •••. Това означава, че лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• е навлязъл в пътната лента за движение на л.а. "••• •••, като по този начин му е отнел предимството на движение при конкретната пътна обстановка. Водача на лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• при конкретната пътна обстановка, при адекватни действия от негова страна, е нямал техническа възможност да предотврати настъпване на сблъсъка/удара. Водачът на лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• е имал техническа възможност да предотврати /да не допусне/ настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка. Техническата причина за настъпването на конкретното ПТП е навлизането на лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• в насрещната пътна лента, която е предназначена за движение на лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, отнел е предимството му на движение и по този начин е попаднал в опасната зона на спиране на л.а. "•••. Пътното платно за движение в участъка на настъпване на ПТП е ориентирано в посока запад - изток. Покрито е с гладък среднозърнест асфалт без неравности. Състои се 2 пътни ленти за движение, разделени с хоризонтална пътна маркировка тип M1 - "Единична непрекъсната линия", всяка от които широка по 3,80 м. Лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, управляван от Ц. Ц. преди настъпването на ПТП се е движил по ПП - 1 - 6 в посока от запад на изток. Лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, управляван от М. К. преди настъпването на ПТП се е движил по ПП -1 - 6 в посока от изток на запад. Мястото на сблъсъка/удара между лек автомобил "••• с рег. № ••• и лек автомобил "••• ••• с peг. № •••, се намира в лентата предназначена за движение на лек автомобил ••• с рег. № ••• - северната пътна лента. ПТП е настъпило извън населено място, при което няма ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак. Максимално разрешената скорост за движение на леки автомобили извън населено място е 90,00 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил ••• ••• с рег. № ••• преди настъпване на ПТП е равна на 75.11 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, преди настъпване на ПТП е равна на 81,18 км/ч. Техническата причина за настъпването на конкретното ПТП е навлизането на лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• в насрещната пътна лента, която е предназначена за движение на лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, отнел е предимството му на движение и по този начин е попаднал в опасната зона на спиране на л.а. "•••. Навлизането в насрещната пътна лента от страна на л.а. "••• ••• е в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП при конкретната пътна обстановка. Действията на водача на лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• за навлизането в насрещната пътна лента, при конкретната пътна обстановка нямат техническа обосновка. Това означава, че опасна зона на движение на лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• при конкретната пътна обстановка не се определя. Дължината на опасната зона за движение/спиране на лек автомобил ••• с рег. № ••• преди настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка е равна на 58.76 м. Водачът на лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• при конкретната пътна обстановка, при адекватни действия от негова страна, е нямал техническа възможност да предотврати настъпване на сблъсъка/удара. Непосредствено преди удара/сблъсъка лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• се е движил по ПП - I -6 в посока от изток на запад в северната пътна лента - видно от двете следи № 5 и № 7 по средата на пътната лента. При скорост на движение от 75,11 км/ч. или по-малка от нея, съответно и при скорост равна на 0.00 км/ч, при челния сблъсък/удар между двата л.а., ПТП не е било предотвратимо за водача на л.а. "••• •••, само мястото на сблъсъка/удара ще се измести на друго място, в посока изток от реалното място на сблъсъка/удара при конкретната пътна обстановка. Лек автомобил "•••, с рег. № ••• фабрично е оборудван с предпазни колани на предни и задни седалки. Триточкови обезопасителни колани има на двете предни седалки - на водача на лекия автомобил и на пътника в дясно и три колана на задните седалки - на пътника в ляво, по средата и на пътника в дясно. Триточкови обезопасителни колани са инерционен тип. Към момента на настъпване на ПТП ищецът •••. е бил на шофьорското място в автомобила, а ищцата •••. е била на задната седалка в дясно, на автомобила „•••. След установяване на автомобила в покой М. К. е останал на шофьорското място, а Р. К. е била на задна седалка с тяло полегнало напред към задната част на облегалката на предна дясна седалка, която е силно деформирана, видно от приложения фотоалбум сн. № 3 и сн. № 4. Няма данни за частично или изцяло изпадане от автомобила на водача и пътника. При правилно поставен предпазен обезопасителен колан ще се предотврати придвижването на водача на л.а. "••• по инерция напред, и съответно възможният контакт с кормилния кръг /волана/ и предното панорамно стъкло. При правилно поставен предпазен обезопасителен колан ще се предотврати придвижването на пътника на задната седалка вдясно по инерция напред, и съответно възможният контакт с предна дясна седалка и затилъка над нея. Без правилно поставен предпазен обезопасителен колан няма какво да задържи тялото на водача на л.а. "••• към седалката, тялото ще се придвижи напред по инерция напред, и съответно ще се получи контакт с кормилния кръг /волана/ и предното панорамно стъкло. Без правилно поставен предпазен обезопасителен колан няма какво да задържи тялото на пътника на задната седалка вдясно по инерция напред, и съответно ще се получи контакт с предна дясна седалка и затилъка над нея. Водачът М. К. е контактувал единствено и изцяло с гръдния кош и коремната област върху обезопасителния колан. Пътникът Р. К. е контактувала с лицето и главата си, с гърба на облегалката на предната дясна седалка на автомобила и част от арматурното табло пред предната седалка на автомобила. •••., който е бил водач на л.а. „••• е управлявал автомобила с правилно поставен обезопасителен колан и всички получени травми отговарят да са от действието на обезопасителния колан при описания механизъм на ПТП. Р. К. е била пътник на задна седалка на л.а.••• и е пътувала без поставен обезопасителен колан. Ако беше пътувала с правилно поставен обезопасителен колан не би получила с категоричност травмата на главата и лицето. От заключението на съдебномедицинската експертиза, изпълнена от лекар офталмолог, се установява следното: При •••. са налице дегенеративни промени по кожата на клепачите и по конюнктивата- дерматохалаза на кожата на клепачите и пингвекули на конюнктивите на двете очи. И двете състояние са напълно безобидни и не влияят на зрителните й способности. „Пингвекулата“ е изключително често срещана, безвредна, обикновено двустранна и асимптоматична „еластотична“ дегенерация на колагеновите влакна на конюнктивалната строма. Смята се, че причината е въздействието на слънчевите лъчи като основната компонента са УВ-лъчите. Тя представлява жълто-белезникаво наддигане върху булбарната конюнктива в съседство с лимба. “Дерматохалазата” е често срещан признак на стареене, наблюдаван при хора на средна и напреднала възраст и се характеризира с отпусната и излишна кожа на клепачите. Хистологично дерматохалазата е свързана с макрофаго-свързано субклинично възпаление, еластолиза, лимфостаза, намалени еластични влакна и нарушена конфигурация колагенови влакна. Пациентката е имала като предхождащо заболяване хиперметропия - далекогледство и пресбиопия- възрастово обусловено далекогледство, за които ползва очила. С очилата тя вижда отлично - 100 % и тези състояния не оказват влияние на зрителните й способности. “Пресбиопията” е състояние, при което очите постепенно губят способността си да виждат ясно нещата отблизо. Това е нормална част от стареенето. Всъщност терминът „пресбиопия“ произлиза от гръцка дума, която означава „старо око“. Обикновено започва скоро след 40-годишна възраст. Коригира се с очила, които се ползват при четене и работа на близо. Проблемите на •••. с лявото око са започнали за първи път след ПТП на 25.03.2024 г. В епикризата от Ортопедия и травматология, където тя е постъпила в деня на инцидента са описани проблеми с лявото око. Според очния статус, описан след консултация с д-р ••• клепачите са били покрити с крусти, конюнктивата е била хиперемирана и пациентката е имала лентовидна епителна ерозия на роговицата централно с хоризонтален ход. Изписана е терапия с Офтакуйкс 5 по 1к; Корнерегел 2 по 1к. След това е била прегледана от д-р Г. на 19.06.2024 г., при което е установена възстановена роговица, но неправилно зарастнали клепачи. Описан е цикатрикс в областта на латерален кант на ляво око с цикатрициална птоза на горен клепач на ляво око, латерален кант на горен клепач на ляво око е фиксиран в цикатрикса. Естеството и периода на проявление на проблемите в лявото око на Р. К. са от травматичен произход. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката •••., която е дъщеря на ищците посочва, че след ПТП, родителите й били настанени в реанимацията на Университетска болница в •••. Майка й била в много лошо състояние, имала синини и охлузвания по лявата страна, лице, глава, чело, ръка. Била в болницата 14 дни и се нуждаела от придружител, като първо свидетелката й била придружител, а после леля й. След осмия яден започнали да правят опити за изправяне. След като се прибрала в къщи, свидетелката помагала на майка си, тъй като тя не можела да се движи. Свидетелката изцяло поела чистенето и готвенето. Помагала на родителите си да ходят до тоалетна, първо единия, после другия и така. След два - три месеца започнали сами да правят опити да ходят до тоалетната. В момента само баща й работел. Майка й за кратко се върнала на работа, но не била добре с ръката, имала ограничени движения и не можела повече да работи. След ПТП, майка й се оплаква от световъртеж в главата, от болки в коляното. Свидетелката посочва, че баща й се върнал на работа на третия месец след катастрофата, тъй като преди ПТП получил инфаркт и нямал право на повече болнични, но в момента бил на по – лека работа. След ПТП, родителите й ходили на контролни прегледи - на кардиолог, травматолог, невролог, психиатър, на офталмолог. Правили рехабилитация в •••. Оперирали окото на майка й март месец тази година. Към момента майка й се опитвала да се справя сама в домакинството, но с някои ограничения. Приемала лекарства, изписани от психиатър. Според свидетелката, има промяна в поведението на майка й - започвали някакъв разговор и все се връщали към катастрофата. Баща й се държал, за да е опора на семейството. Майка й не се чувствала комфортно да отиде сама на по далечно място, примерно до по - далечен магазин. Относно травмата на главата, според свидетелката майка й се притеснявала, тъй като травмата била на лицевата част. Свидетелката ••• посочва, че са приятели с ищците, познава ги повече от пет години. Веднага след катастрофата, ги видяла в Спешния център в болницата в •••. Р. изглеждала потресаващо – скалпа й липсвал, всичко било одрано, имало много кръв. Лявата й ръка била обездвижена и била в безсъзнание. Два дни след това свидетелката пак отишла, когато изкарали Р. от КАИЛ. Била с превръзки, направили й операция на ръката. Докато били в болницата и двамата ищци се оплаквали от силни болки. Р. я боляла главата, виело й се свят, ръката й била обездвижена. М. видяла на четвъртия ден, като го изкарали от КАИЛ - целият му гръден кош бил начупен. В болница и двамата били на памперси. След като ги изписали от болницата била за три дена при тях в •••, тя и синът им ••• заедно с дъщеря им. През това време за тях се грижела дъщеря им, на М. брат му и комшии. Р. й споделила, че ходели на психиатър. Според свидетелката преди ПТП, Р. била ведър, усмихнат човек, обичала да е сред хора. След ПТП, изпитвала страх да бъде сред чужди хора, да се вози в кола, да отиде до магазина. Непрекъснато се връщала към катастрофата. М. бил много по - умислен отколкото преди. Не смеел да показва емоциите си заради жена си и пред нея не говорил за катастрофата. Р. имала притеснения от външния си вид, тя била суетна жена и се тормозила, че външният й вид не е като преди. Свидетелката посочва, че преди ПТП, и двамата работели, но сега Р. не работела. Според свидетелката, към момента М. продължавал да има силни болки в гръдния кош, а Р. не може да си служи с лявата ръка, боляла я глава, имала световъртеж. Преди ищците обичали да ходят сред природата на пикници, а сега живеели съвсем различен живот, ходят на почивка с рехабилитационна цел. Свидетелят •••., който е син на ищците, посочва, че родителите му живеят в с. ••• В деня на катастрофата отивали в ••• да вземат дъщеря му, която живее там с майка си и на връщане от ••• катастрофирали. В болницата, лекарите казали, че баща му е със счупени ребра, до него била майка му в много тежко състояние - на моменти контактна, на моменти не. Майка му била два дни в КАИЛ, баща му - четири дни, общо и двамата били в болницата четиринадесет дни. През това време имали нужда от придружители, като при майка му били сестра му и леля му. При баща му, брат му и свидетелят. Като ги изписали от болницата ги прибрали в ••• Родителите му били в тежко състояние, имали нужда от помощ за ставане, за ходене. Баща му се хранел сам, но майка му не можела първите дни. Помагали им предимно сестра му и роднини. След като родителите му си били вече вкъщи, майка му около месец и половина имала нужда от по – интензивна помощ, баща му около два месеца и половина, защото имал сериозни счупвания. Според свидетеля, баща му още имал оплаквания в гърдите, чувства пробождания в гърдите. Майка му се оплаквала от коляното и окото. Психическото състояние на майка му след инцидента се променило, като пътувала и видела автомобил изтръпвала. Баща му си прикривал страховете. След ПТП, и двамата пиели успокоителни. Преди ПТП, и двамата работели, сега само баща му. Майка му не работила, защото й се променило лицето, а тя все пак е жена и това й оказало влияние. Ръката също й създавала проблем, защото можела да прави определени движения само. Сега майка му се грижела за нейното си домакинство, макар и малко по – трудно и сестра му и зет му ходили да помагат. За установяване механизма на ПТП са събрани гласни доказателства. Свидетелката •••. посочва, че пътувала за •••, било около 15,30ч., светло. Катастрофата се случила на пътя на •••, около •••. На ••• имало мост с лампички и след около 10 км е настъпило ПТП, за което няма спомен как се случило. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "•••", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. По делото не е спорно, че към датата на ПТП 25.04.2024 г. за лек автомобил „•••, управляван от •••., е налице валидна застраховка •••, сключена със ••• з.п. № BG/30/123003133470, със срок на валидност една година, считано от 14.10.2023г. до 13.10.2024г. Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. В изпълнение на изискването на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение и са представили всички документи, които са били в тяхно държане пред ••• получени от ответника на 27.05.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне. По случая е заведена щета № 0801-004000/2024г.; 0801-004000/2024-02г., по която ответникът не е заплатил обезщетения. Поради това предявените искове са допустими. На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. По делото безспорно се установи, че телесните повреди на •••. и •••. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „••• - •••., което е установено с влязло в сила споразумение, обективирано в Протокол № 14/15.01.2026 г. по НОХД № 42/2026 г. по описа на Районен съд – •••. Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това съдът приема, че в настоящия случай деянието на водача на лек автомобил „••• осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя ••• по застраховка "•••" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана. Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. По предявения иск за неимуществени вреди на •••.. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила: счупване на лявата лъчева кост с изкълчване в лявата гривнена става, разкъсно-контузна рана на главата със счупване на външната пластинка на челната кост в дясно и лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на десния транзверзален /страничен/ израстък на L2 /втори лумбален прешлен/, антеролистеза / изместване на прешлен напред спрямо долния/ на L5-S1. Счупването на лявата лъчева кост с изкълчване в лявата гривнена става е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за срок по- дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния период до пълно възстановяване на движенията е бил необходим период от около 2,5 - 3 месеца. Счупване на страничен израстък на втори лумбален прешлен и установената антеролистеза на прешлени са осъществили медикобиологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на снагата, за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния период до пълно възстановяване е бил необходим период от около 4-5 месеца. Разкъсноконтузната рана на главата със счупване на външната пластинка на челната кост в дясно и лекостепенно мозъчно сътресение се преценя по признака разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като оздравителния период е бил в рамките на 20 - 28 дни. Вещото лице е констатирало при Р. К. болезненост и дискомфорт от страна на лумбалния отдел и травмата на главата, както и наличие на контрактури на пръсти на левия горен крайник. Наличието на контрактури на пръсти на ръката е усложнение от травматичното счупване на лъчевата кост и е необходимо по продължително лечение, чрез провеждане на още рехабилитационни и физиотерапевтични процедури. При пострадалата, след осъществено счупване на горния крайник и проведеното лечение се е получила костна атрофия на Зудеков, която е отразена в амбулаторен лист и в епикриза при провеждане на продължаващото лечение в болницата в гр. •••. Тази костна атрофия е усложнение, което не се среща често и е довела до атрофия на мускули и фасци в тази област, поради което лекарите са решили да направят втора операция. Според вещото лице, ще е необходимо продължително време за възстановяване, но то няма да е пълно, на мускулните групи, които са в долния край на предмишницата, но не може да даде прогноза дали ищцата ще се възстанови напълно. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че проблемите на •••. с лявото око са започнали за първи път след ПТП на 25.03.2024 г. В епикризата от Ортопедия и травматология, където тя е постъпила в деня на инцидента са описани проблеми с лявото око. Според очния статус, описан след консултация с д-р ••• клепачите са били покрити с крусти, конюнктивата е била хиперемирана и пациентката е имала лентовидна епителна ерозия на роговицата централно с хоризонтален ход. Изписана е терапия с Офтакуйкс 5 по 1к; Корнерегел 2 по 1к. След това е била прегледана от д-р Г. на 19.06.2024 г., при което е установена възстановена роговица, но неправилно зараснали клепачи. Описан е цикатрикс в областта на латерален кант на ляво око с цикатрициална птоза на горен клепач на ляво око, латерален кант на горен клепач на ляво око е фиксиран в цикатрикса. Направени са й две реконструктивни операции. Преди втората операция е имало козметичен дефект, загрозяване, като след втората операция има малък белег. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен период на ищцата е бил продължителен, изпитвала е силни болки, не е можела да се обслужва сама, не е можела да полага грижи за домакинството си, напуснала работа, срамувала се от външния си вид, с оглед травмата на главата. Неминуемо вследствие на ПТП, ищцата е преживяла и силен емоционален стрес, който не е преодолян, като е налице посттравматичен стрес, което се установява и от заключението на съдебно – психологическата експертиза, като се препоръчва предприемане на много сериозно психиатрично и психотерапевтично лечение. С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените травми при процесното ПТП, ищцата е претърпяла значителни болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов, трудов и социален характер. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, възрастта на ищцата – 55 години, към момента на ПТП, както и факта, че към момента не е налице пълно възстановяване, както физически предвид неясната прогноза относно травмата на горния ляв крайник, така и психически, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 45 000 евро. По предявения иск за имуществени вреди на •••.. От представените по делото фактури и касови бонове се установява, че ищцата е извършила разходи в размер на сумата 2 333, 51 лв. От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че извършените от ищцата разходи са били необходими и са в причинно следствена връзка с получените травматични увреждания от процесното ПТП. Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата от 2 333, 51 лв. /1 193,10 евро /. По възражението за съпричиняване. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Ответното дружество е направило възражение, че при настъпване на процесното ПТП, •••. не е била с поставен обезопасителен колан. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза при настъпване на процесното ПТП, Р. К. е била пътник на задна седалка на л.а. ••• и е пътувала без поставен обезопасителен колан. Направен е категоричен извод, че ако ищцата беше пътувала с правилно поставен обезопасителен колан не би получила с категоричност травмата на главата и лицето. С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата •••. /неизползване на обезопасителен колан/, като обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 10 % или до размера на 40 500 евро и обезщетението за имуществени вреди до размера на 2 100, 16 лв. /1 073, 79 евро/. По предявения иск за неимуществени вреди на •••.. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил счупване на тялото на гръдната кост, счупване на II и III ребра в ляво, непълно счупване на V до VIII ребра в дясно, хематом зад гръдната кост, контузия на белите дробове, травматично пневматоцеле на десния бял дроб и кръвонасядане по кожата на корема в областта около пъпа. Счупването на тялото на гръдната кост е осъществило медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е бил необходим период от около 2-3 месеца. Счупването на II и III ребра в ляво и непълното счупване на V - VIII ребра в дясно, самостоятелно са осъществили медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е бил необходим период от около 2-3 месеца. Контузията на белите дробове, само по себе си, осъществява медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Кръвонасяданията по коремната стена са причинявали на пострадалия болка и страдание и са отшумели за период от около 14 дни. Към настоящия момент при М. К. са налице остатъчна болезненост и дискомфорт. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен период на ищеца е бил продължителен, изпитвал е силни болки, не е можел да се обслужва сам. Вследствие на ПТП, ищецът е преживяла и силен емоционален стрес, което се установява и от заключението на съдебно – психологическата експертиза, който към момента вече е преодолян. С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените травми при процесното ПТП, ищецът е претърпял значителни болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов, трудов и социален характер. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства,, както и възрастта на ищеца – 59 години, към момента на ПТП, както и факта, че е налице възстановяване, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 35 000 евро. По предявения иск за имуществени вреди на •••.. От представените по делото фактури и касови бонове се установява, че ищцата е извършила разходи в размер на сумата 547, 01 лв. От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че извършените от ищеца разходи са били необходими и са в причинно следствена връзка с получените травматични увреждания от процесното ПТП. Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата от 547, 01 лв. /279,68 евро/. По възражението за съпричиняване. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Ответното дружество е направило следните възражения за съпричиняване: Водачът М. К. не се е движил плътно в дясно в лентата за движение като непосредствено преди удара със застрахованото при ответника МПС не се е движил плътно в най-дясната част на своята пътна лента, като е навлязъл първи в лентата за насрещно движение и е нарушил разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП Водачът М. К. е нарушил разпоредбите на чл. 20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно е превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване на процесното ПТП. Водачът М. К. при настъпване на процесното ПТП не е бил с поставен обезопасителен колан. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, мястото на сблъсъка между лек автомобил "••• с рег. № ••• и лек автомобил "••• ••• с peг. № •••, се намира в лентата предназначена за движение на лек автомобил ••• с рег. № ••• - северната пътна лента. Техническата причина за настъпването на конкретното ПТП е навлизането на лек автомобил "••• ••• с рег. № ••• в насрещната пътна лента, която е предназначена за движение на лек автомобил "••• ••• с рег. № •••, отнел е предимството му на движение и по този начин е попаднал в опасната зона на спиране на л.а. "•••. Максимално разрешената скорост за движение на леки автомобили извън населено място е 90,00 км/ч., като скоростта на движение на лек автомобил ••• ••• с рег. № ••• преди настъпване на ПТП е била 75.11 км/ч. Поради това съдът намира, че от страна на ищеца М. К. не е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал.1 от ЗДвП, чл. 20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, поради което направеното възражение за съпричиняване е неоснователно. По отношение на възражението за неизползване на обезопасителен колан, в заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза е направено категоричен извод, че М. К., който е бил водач на л.а. „••• е управлявал автомобила с правилно поставен обезопасителен колан и всички получени травми отговарят да са от действието на обезопасителния колан при описания механизъм на ПТП. Поради това съдът намира това възражение за неоснователно. По иска за законна лихва. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "•••", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищците претендират законна лихва от 02.05.2024 г., като по делото са представени доказателства, че са предявили претенция през ответното дружество на 27.05.2024 г. Съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 27.05.2024 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до окончателното плащане, като за периода от 02.05.2024 г. до 26.05.2024 г. исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Предвид гореизложеното съдът намира, че ••• следва да заплати на •••. обезщетение в размер на 40 500 евро, частичен иск от 76 693, 78 евро, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 25.04.2024 г., както и сумата от 2 100, 16 лв./1 073, 79 евро/ за имуществени вреди, извършените разходи за лечение, ведно със законната лихва от 27.05.2024 г. – датата на предявяване на претенцията пред ответното дружество до окончателното плащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди над сумата от 40 500 евро до претендирания размер от 55 000 евро, предявеният иск за имуществени вреди над сумата от 2 100, 16 лв. /1 073, 79 евро/ до предявения размер от 2 333, 51 лв./ 1 193, 10 евро/ и искът за законна лихва за периода от 02.05.2024 г. до 26.05.2024 г. като неоснователни. Предвид гореизложеното съдът намира, че ••• следва да заплати на •••. обезщетение в размер на 35 000 евро, частичен иск от 92 032, 54 евро , за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 25.04.2024 г., както и сумата от 547, 01 лв. /279,68 евро/ имуществени вреди, извършените разходи за лечение, ведно със законната лихва от 27.05.2024 г. – датата на предявяване на претенцията пред ответното дружество до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди над сумата от 35 000 евро до претендирания размер от 65 000 евро и искът за законна лихва за периода от 02.05.2024 г. до 26.05.2024 г. като неоснователни. По отговорността за разноски: В хода на производството са представени договори за правна защита и съдействие, сключени с ищците, в които е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв с адв. П. К.. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания. Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното от адв. П. К. адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии. В конкретния случай предметът на делото са преки искове на пострадали лица към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди при ПТП. Следва да се посочи, че по така предявените искове има множество общи факти – увреждащото деяние и механизмът на ПТП, което предполага еднакви процесуални действия за доказването, като разликите между исковете се ограничават до фактите от значение за размера на отделните обезщетения, с оглед различните травматични увреждания на ищците. Направени са възражения на ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които по правило и по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. В производството са изслушани три експертизи и показанията на четирима свидетели, проведени са три съдебни заседания, представена е подробна писмена защита. Поради това съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ на ищците, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 16 983, 84 лв. с ДДС /8 683, 70 евро/. С оглед изхода на делото ••• следва да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ на ищците в размер на 10 745, 35 лв./5 494, 01 евро/, съразмерно с уважената част от исковете. В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, включително и за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. Представен е списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски, включително 280 евро – юрисконсултско възнаграждение. Липсват доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от данните по делото ответното дружество е направило следните разноски: депозит за явяване на свидетел в размер на 100 лв. /51, 13 евро/, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. /2, 56 евро/ възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 800 евро и възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза от д-р К. З. Т. – С. в размер на 390 евро или така общия размер на разноските е 1 243, 69 евро. В настоящото производство, З••• е представлявано от адв. Н. Л., който е подал отговора на исковата молба и допълнителния отговор и адв. М., която се е явила в проведените съдебни заседания. Следователно съдът няма основание да присъди юрисконсултско възнаграждение, а при липсата на доказателства няма основание и за присъждане на адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото •••. и •••. следва да заплатят на ••• направените по делото разноски в размер на 456, 83 евро, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно психологична експертиза в размер на 760 лв. /388, 58 евро/ и възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 800 евро или в общ размер на 1 188,58 евро. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. С оглед изхода на делото ответникът ••• ••• следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в общ размер на 3 088,51 евро, както следва: държавна такса в размер на 1 620 евро/, представляваща 4% върху уважения иск за неимуществени вреди на •••. в размер 40 500 евро, държавна такса в размер на 42, 95 евро , върху уважения иск за имуществени вреди на •••. в размер на 1 073, 79 евро, държавна такса в размер на 1 400 евро върху уважения иск за неимуществени вреди на •••. в размер на 35 000 евро/ и държавна такса в размер на 25, 56 евро, върху уважения иск за имуществени вреди на •••. в размер на 279, 68 евро и сумата от 751,99 евро за разноски, платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно чл. 3-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, към настоящия момент официална парична единица е евро, равностойно на 1,95583 български лева. Поради това, горепосочените сума следва да се превалутират по правилата на чл. 12-13 от ЗВЕРБ, тъй като решението е постановено след 01.01.2026г. Водим от горните мотиви, съдът