Решение № 17283 от 3.10.2014 г. на Софийски градски съд по дело № 12567/2010 г.

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/ вр. пар.2, т.2 от ПЗР на ГПК. С решение от 06.07.2010г постановено по гр.д. № 3329/2000г СРС, 46-ти състав е отхвърлил предявените искове за защита на право на собственост от С.П. Г., М.Т.Г., М.Ц.Г., К.Д.П., Д.М. Й., Т.А.К., Р.М.Ц., А.М.Ц., Г.Ц.Д., Н.П.Д., И.М.М., Н.С.С., С.К.С., В.К.Д., А.К.М., С.К.Й., Н.П., О.К.К., Н.К.К., Л.Д.В., Р.А.В. и Л.Е.Б. в качеството им на етажни собственици в сградата на ЕС”Е.” находяща се в гр. С., бул. С. № 1-3, представлявани от председателя на ЕС С. Г. срещу СО и „М. І” АД за осъждане да предадат владението на два магазина на първия етаж на сградата с площ 96кв.м. и 89 кв.м.. СРС, 46-ти състав е присъдил разноски по делото съобразно изхода от спора и доказаните за направени разноски от страните в производството. Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците. Въззивниците сочат, че решението е необосновано и противоречи като изводи на материалния закон. Въззивниците поддържат, че съдът неправилно е ценил доказателствата като е приел, че ЕС не са придобили право на собственост върху двата процесни магазина. Поддържа, че за същите на ЖСК е учредено право на строеж, че ЖСК е била инвеститор на строежа на магазините, че липсва законово ограничаване на възможността ЖСК да построи и продибоие право на собственост върху магазини. Счита, че без основание процесните магазини са актувани като държавни и без основание се владеят от ответното дружество. Молят съда да отмени горепосоченото решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове за защита на право на собственост изцяло. В хода на производството пред настоящата инстанция е починал М. Г. и са конституирани неговите правоприемници Т.М. Г. и Р.М. Г.. Ответникът по жалбата „М. І”АД, гр. С., оспорва въззивната жалба чрез депозирано възражение. Поддържа, че решението на СРС, 46 състав е правилно и моли съда да го остави в сила. Въззиваемата СО не депозира писмено възражение. В о.с.з. въззивниците и „М. І”АД се представляват. Поддържат изразените становища и оспорвания. Претендират разноски. Въззиваемото дружество прави възражение запрекомерност на разноските на възивниците. Страните ЕС”Е.” и „М. І”АД са представили и писмени бележки, с които са развили своите съображения по съществото на спора. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно и законосъобразно. По делото се установява следното: Предявени са осъдителни искове за защита на право на собственост по реда на чл.108 от ЗС. За да бъде уважен иск на посоченото основание за предаване владението върху спорен недвижим имот е необходимо ищецът в производството да установи, че е носител на право на собственост върху спорния имот, придобито по твърдяния от него способ, както и че ответникът владее спорния имот. Ответникът е този, който следва да установява основание за това да държи или владее спорния имот. С оглед изложеното по настоящото дело в тежест на ищците е да установят, че са носители на право на собственост върху двата процесни магазина, за които твърдят да са ги придобили като собственици на цялата сграда, построена от ЖСК „Е.” по стопански начин – като строежа е изцяло финансиран от ЖСК. По делото се установява, че ищците са носители на право на собственост върху индивидуални обекти в сградата на ЕС”Е.” и съответно собственици на ид.ч. от общите части на сградата, съществуваща в режим на ЕС. По делото не се установява ищците да са придобили право на собственост върху двата магазина по твърдяния способ- чрез построяване на магазините от ЖСК и придобиване в собственост на всичко, което е построено по стопански начин. По делото се установява от протокол №27 от 16.08.1962г, ст.11 на СГНС-ИК, че в полза на държавата са отчуждават групирани частни имоти находящи се по бул. С. №1-3 предвидени за групово или кооперативно жилищно строителство. Т.е. носител на право на собственост върху имота - земята, върху която е построена съществуващата понастоящем сграда на ЕС”Е.” е биладържавата. Държавата като собственик е учредила право на строеж на ЖСК”Е.” за изграждане на съществуващата сега сграда, като конкретните обекти, за които правото на строеж е учредено по делото не се установяват. Видно от цитирания протокол от 1962г на „ ЖСК Е. ” е учредено право на строеж и е уредено обезщетяването на отчуждените собственици на имоти. Към момента на учредяване на правото на строеж на ЖСК за построяване на сградата, в която понастоящем се намират двата процесни магазина действаща е билра разпоредбата на чл. 48 ЗС / в редакцията от 1951г./, урежда възможността за организиране на жилищно-строителна дейност на гражданите да се образуват ЖСК, съгласно правилник, одобрен от Министерския съвет. Отношенията с ЖСК са се уреждали съобразно Законът за кооперациите, доколкото в Правилника на МС не са предвидени особени правила. Предвидено е, че след окончателното завършване на строежа се учредява етажна собственост и кооперацията се прекратява. Предвиденият Правилник за жилищно- строителните кооперации е приет с ПМС от 17.06.1954 година- Изв. бр.51/54 год. изм. ДВ. бр.78/58 г.. Съгласно чл. 1 на Правилника за ЖСК, тези кооперации се образуват за организиране на жилищно строителна дейност и за снабдяването на членовете им със собствени жилища. С последващо ППВС № 3 / 83 г., при действието вече на ЗЖСК се потвърждава разбирането, че ЖСК, за разлика от другите видове кооперации има за цел не извършва нето на стопанска дейност и реализира нето на доходи, а е временна организация, имаща за цел задоволяване нуждите на св о ите членове от жилища, ателиета и гаражи. С оглед изложеното настоящият състав на СГС приема, че ЖСК – организирани и регистрирани при действието на чл. 48 ЗС/ отм./ и Правилника за ЖСК, както и впоследствие, тези организирани по реда на ЗЖСК, съгласно чл.1 от него, имат по закон предвидена възможност да придобиват право на собственост върху изградените от тях и въз основа на учредено им право на строеж жилища, ателиета и гаражи, но не и върху други обекти, дори и изградени от ЖСК. В този смисъл е и отговора на идентичен въпрос даден от ВКС със задължително решение по реда на чл.290 от ГПК- реш. № 227/2010г по гр.д. № 50/2009г на ІІГО. Отделно от това следва да се посочи, че по делото, въпреки наведените от ищците твърдения, че на ЖСК”Е. „ е учредено право на строеж и за процесните два магазина, доказателства за такова суперфициарно право не се представят. Ето защо п о силата на чл. 92 ЗС собствеността на изграден ия обект се придобива от собственика на земята с построяването му. В настоящия случай с построяването на сградата от ЖСК собственикът на земята – държавата- е станал собственик и на двата магазина. Фактът, че към този момент ЖСК не е придобило право на собственост върху магазините се установява и от факта, че не са издадени нотариални актове за собственост на магазините, подобно на издадените нотариални актове за собственост върху изградените жилища от ЖСК. Следва да се посочи и това, че към момент а на изграждане на сградата и прекратяване на ЖСК физически, частни лица не могат да придобият собствеността на магазините дори и като собственици на терена, поради ограниченията в собствеността, наложени с разпоредбите на чл. 28 -29 от ЗС в редакцията им от 1951г. Ето защо следва да се приеме, че липсва основание да се приеме, че ищците като участници в ЖСК и собственици на имоти в сградата, построена от ЖСК и съществуваща в режим на ЕС са придобили право на собственост върху процесните имоти. Същите не са придобили право на собственост нито по приращения, нито като участници в ЖСК. Ищците не са придобили и право на собственост върху магазините като общи части на сградата, доколкото има и такива твърдения във фактическата част на ИМ. Характера на помещенията в една сграда ЕС, това дали са общи части или самостоятелни обекти, зависи от тяхното естество и предназначение. Двата магазина, които по твърдения на ищците се ползват като такива от момента на построяване на сградата, не са общи части на сградата по естество или преназначение, поради което няма как етажните собственици да са придобили права върху тях с придобиването на права върху собствените си индивидуални обекти. Извод в обратния смисъл не може да се направи от цитираните от ищците р азпоредби на Постановление на МС №10 от 25.01.1957 година за подпомагане на кооперативното, групово и индивидуално жилищно строителство, Правилник за уреждане на отношенията между държавата и частните лица, породени от съвместно строителство, Постановление за изграждане на магазини и т.н. От една страна цитираните актове уреждат случаи, когато е възложено на строителя да построи такива стопански обекти- чрез учредено право на строеж, какъвто не е настоящия случай. От друга страна тези подзаконови нормативни разпоредби не дерогират горепосочената разпоредба, че ЖСК може да придобие в своя собственост и да прехвърли на членовете си единствено обекти за задоволяване на жилищни нужди. В контекста на изложеното, следва да се приеме, че ищците не са придобили право на собственост върху двата спорни магазина посредством твърдяния от тях придобивен способ. Поради липсата на тази предпоставка от състава на разпоредбата на чл.108 от ЗС съдът намира, че е безпредметно да изследва останалите предпоставки касаещи основателността на иска по чл.108 от ЗС. Предявеният иск по чл.108 от ЗС следва да бъде изцяло отхвърлен поради липса на активна материалноправна легитимация на ищците. Предвид изложеното се установява, че изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора съвпадат. Решението на СРС, 4 6-ти състав е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на разноските: При този изход на спора само въззиваемите страни имат право на разноски пред настоящата инстанция. Въззиваемото дружество доказва разноски в размер на 500лв- платени за адв. възнаграждение. СО не доказва разноски по делото. Предвид изложените съображения, съдът