Решение № 606 от 24.2.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 977/2025 г.

Производството по делото е образувано по жалба подадена от Я. И. Н. от гр. Плевен, против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0938-000417/01.10.2025г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Плевен, Сектор "Пътна полиция", с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач на МПС,на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 от ЗДВП. Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Излага твърдения, че неправилно административния орган е приел, че наказателните постановления НП 23-0938-003390/30.10.2023г., по което са отнети 10 КТ, НП 23-0938-000282/05.02.2025г, по което са отнети 10 КТ, НП25-0938-001104/10.04.2025г., по което са отнети 10 к.т. и НП 25-0257-000326/27.06.2025г., по което са отнети 10 к.т., са влезли в сила и е ограничено правото му на защита и възможността да ги оспори. Твърди, че е направил справка във II РУ и е установил, че посочените НП са връчени по чл. 58 ал.2 от ЗАНН и незнайно как органите на полицията са го уведомили за връчването на ЗПАМ, а не са успели да го намерят за да му връчат наказателните постановления. Твърди, че административния орган не е спазил процедурата по чл. 58 ал.2 , като не е доказал че са спазени изискванията на закона, а именно не са представени доказателства че нарушителят не е намерен на адреса, а новия адрес е неизвестен.Прави искане, съдът да отмени оспорената Заповед за ПАМ, като неправилна и незаконосъобразна. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Плевен, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява юрк. К., която изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Изразява становище, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да уведоми органите за промяна на адреса си, а официално адресът на жалбоподателят е сменен на 13.10.2025г., а органите не разполагат с друга възможност да установят друг адрес, като извършват проверки в други институции, търговски дружества, в това число и мобилни оператори относно посочен адрес, различен от постоянния му адрес.Прави искане жалбата против ЗПАМ да бъде отхвърлена. Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното: Жалбата е подадена от легитимно лице в срока по чл. 149 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО. Издателят на оспорвания акт разполага с компетентност, видно от представената Заповед № 317з-2561/07.07.2022 г. на директора на ОД на МВР Плевен. Заповедта съдържа и изискуемите по чл. 172 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Като правно основание за налагане на принудителната административна мярка в заповедта е посочен чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба "За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4". Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Съгласно ал. 5 лицата загубили правоспособност да управляват моторно превозно средство по ред на ал. 4, могат да бъдат допуснати до изпит за придобиване на правоспособност най-рано 6 месеца от датата, на която са върнали своето свидетелство. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. За процесния период и към днешна дата действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. /. Съгласно посочената Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 /чл. 2, ал. 1/; при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП /чл. 2, ал. 2/; след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП /чл. 2, ал. 3/; контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3, ал. 1/. Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Видно от представената и оспорена по делото ЗПАМ издадена от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР -Плевен, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва: НП 23-0938-003390/30.10.2023г., по което са отнети 10 КТ, НП 25-0938-000282/05.02.2025г., по което са отнети 10 КТ, НП 25-0938-001104/10.04.2025г, по което са отнети 10 КТ, и НП 25-0257-000326/27.06.2025г., по което са отнети 10 к.т. С посочените НП на жабоподателя са отнети всички контролни точки. Административния орган е приел, че съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Жалбоподателят оспорва, че посочените НП са му връчени, поради което е бил лишен от възможността да ги оспори по съдебен ред. Видно от приложеното по делото НП № 23-0938-003390/ 30.10.2023г. е, че на Я. Н. за извършено нарушение по чл. 183ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание –глоба в размер на 50 лв и на осн. Наредба № N I з-2539/17.12.2012 г- са отнети общо 10 КТ. Върху НП е отбелязано, че е връчено по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, поставена е дата 19.12.2023г. и е поставен подпис.По делото е представено НП № 25-0938-000282/05.02.2025г., от което е видно, че на Я. Н. е наложено наказание на осн. чл. 183 ал.4 т. 7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв , и по чл. 183 ал. 2 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв и на осн. Наредба № N I з-2539/17.12.2012 г- са отнети общо 10 КТ. Видно от отбелязването е, че НП е връчено по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, поставена е дата 17.03.2029г- и е положен подпис. Видно от приложеното по делото НП № 25-0938-001104/10.04.2025г. е, че на Я. И. Н. за нарушение по чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв и на осн. чл. 183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 30 лв и на осн. Наредба № N I з-2539/17.12.2012 г- са отнети общо 10 КТ.НП е връчено на осн. чл. 58 ал.2 от ЗАНН, поставена е дата 03.06.2025г. и е положен подпис. Видно от представеното НП 27-0257-000326/27.06.2025г., от което е видно че на Я. Н., на осн. чл. 183 ал.3 т.6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 30 лв и на основание Наредба № N I з-2539/17.12.2012 г- са отнети общо 10 КТ. Видно от отбелязването е , че НП е връчено по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН и е поставена дата 01.09.2025г. По делото са представени докладни записки, съставени от служители на второ РУ Плевен, от които е видно че жалбоподателят е бил търсен многократно на посочения в НП и АУАН адрес, но не е намерен. Единствено по отношение връчването на едно от НП, в докладната записка е посочено, че служителят на второ РУ на МВР е провел по мобилен телефон разговор с жалбоподателят, който е заявил че не живее на посочения адрес и няма да се яви за получаване на настоящото НП, като отново не е заявил актуалния си адрес. Връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции и най-късно към датата на съобщаване на заповедта за прилагане на ПАМ, съдът приема че адресатът е уведомен за съществуването на посочените актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които би могъл да обжалва пред компетентния съд. Съдът намира, че без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба по чл. 59 от ЗАНН, нарушителя не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. По делото не се спори, а и от представената от ответника справка е видно че постоянния адрес на жалбоподателят е в гр. Плевен, ул. „Ем.Д.“, / Марица/ № 65, а от 13.10.2025г. е заявен нов астоящ адрес гр.Плевен, ул. „Д.Константинов“№ 11 вх.А ет.2 ап.20. По делото са представени договор с мобилен оператор, подавани от жалбоподателя жалби то ТД на ДАНС, до ОП Плевен, жалба до Община Плевен и др, от които де установява, че жалбоподателят е посочвал адрес различен в посочения в НП. В съдебно заседание жалбоподателят е заявил пред съда че от 2021г. не живее на асрес в гр. Плевен, ул. Ем.Димитров , „Марица“ № 5, но видно от представените АУАН съставени и връчени лично на жалбоподателя, той не е уведомил актосъставителя за настоящия си адрес, на който да му бъдат връчване съобщения, респ. издадени въз основа на АУАН НП.Следва да се отбележи, че всички нарушения, за които са съставени АУАН и издадени посочените в ЗПАМ НП, са извършени след 2021г. На базата на представените по делото докладнизаписки административнонаказващият орган е приел, че посочените в ЗПАМ НП са редовно връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно – когато нарушителят или поискалият обезщетение не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. По този ред са връчени посочените в ЗПАМ и представени по делото НП. Докладната записка е официален свидетелстващ документ, който материализира удостоверителното изявление на своя издател – орган на държавна власт, направено в това му качество и подписан от него, с който той свидетелства за съществуването или несъществуването на определени факти. Този документ се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена пред съда. В посочените докладни разписки се сочи, че жалбоподателят не се намира на посочения в НП адрес, от няколко години, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Видно от представената по делото справка за нарушител/водач е, че на оспорващия на 18.11.2021г е издадено СУМПС № 285463167. Следователно към тази дата е получил 39 контролни точки. По делото е установено, че с посочените в ЗПАМ наказателни постановления, на оспорващия за периода от 30.10.2023-01.10.2025 са отнети общо 40 контролни точки. От изчерпателно изброените в оспорената заповед НП, всички са приети от адм. орган за влезли в сила, като са връчени при условията на чл. 58 ал.2 от ЗДвП. При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити , визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване безопасността на движението на пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване. При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. В хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Спазени са и материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата-чл.171, т.4. Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.От изложеното следва, че дори да се приеме, че посочените в ЗПАМ наказателни постановления не са редовно връчени на Я.Н. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН,по делото не са представени надлежни доказателства затова, че след узнаването им жалбоподателят Я.Н. ги е обжалвал пред РС Плевен. По аргумент на чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила в случаите, когато не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. В конкретния случай няма представени доказателства жалбоподателят да е предприел съдебно оспорване на посочените в ЗПАМ наказателните постановления, посочени като фактически основания за постановяване на ПАМ, след редовното връчване на атакуваната заповед. В чл. 157, ал. 1 от ЗДВП контролните точки са наречени “контролни точки за отчет на извършваните нарушения“ и следователно законодателят ги е предвидил като средство за отчитане на установени нарушения. Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. Влизането в сила на описаните в оспорената заповед наказателни постановления е абсолютна предпоставка за отнемане на контролни точки. Отнемането на контролни точки е релевантен факт, наличен и установен в настоящото производство, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Предвид изложеното, първата предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП-отнети всички контролни точки, е налице в конкретната хипотеза. Налице е и втората материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно- неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление. По делото не се твърди, нито са представени доказателства водачът да е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС преди издаването на оспорената ЗПАМ. Ето защо компетентният орган с обжалваната заповед е приложил законосъобразно предвидената в чл. 171, т. 4 ЗДвП принудителна административна мярка, поради което не са налице основания за отмяната й. Водим от горното, съдът