Решение № 389 от 4.7.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 1762/2025 г.

Предявен е осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 469 КЗ, твърдяна отговорност на застрахования нотариус по чл. 73, ал. 1 ЗННД вр. чл. 45 ЗЗД ведно с акцесорна претенция за законна лихва. С искова молба от „АГРО АР 1“ ООД с ЕИК 203249165 срещу „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК 121718407 се моли на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 469 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева ведно със законната лихва от образуването на делото, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от застрахованото лице нотариус Р. И. с рег. № 378 и район на действие РС – Разград във връзка с осъществяваната от нея професионална дейност. Претендират направените разноски. На основание чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение съдът е допуснал изменение на иска в посока на неговото увеличение, като същият да се счита предявен за сумата от 11 786 лв. или равностойността му от 6026,09 EUR. С Определение № 1188/02.12.2025 г. по искане на ответника съдът е конституирал на основание чл. 219, ал. 1 ГПК нотариус Р. И. с рег. № 378 на НК и район на действие Районен съд – Разград, с посочения в отговора служебен адрес, КАТО ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД. Между ответника и Нотариус Р. И. с рег. № 378 и район на действие РС – Разград е сключен застрахователен договор „Професионална отговорност на нотариусите“, за което има издадена Застрахователна полица № 2101023161000003 от 09.02.2023 г. с период на валидност от 00:00 часа на 14.02.2023 г. до 23:59 часа на 13.02.2024 г. На 03.08.2023 г. „АГРО АР 1“ ООД сключило първо договор за дарение на 1/120 идеална част, а след това в същия ден и договор за покупко-продажба на 3/40 идеална част от следните пет поземлени имота: 1) НИВА с идентификатор 49093.53.38 и с площ от 21503 кв.м.; 2) НИВА с идентификатор 49093.41.32 и с площ от 32005 кв.м.; 3) НИВА с идентификатор 49093.30.10 и с площ от 10502 кв.м.; 4) НИВА с идентификатор 49093.53.31 и с площ от 9 600 кв.м.; 5) НИВА с идентификатор 49093.19.13 и с площ от 11 601 кв.м. Общо договорената продажна цена била в размер на 15620 лева. Сделките били изповядани пред нотариус Р. И., като от приложените по нотариалното дело документи ищците останали с впечатлението, че продавачът К.Н.Ц. е действителния прехвърлител на всичките пет имота. Гореописаните ниви били възстановени в собственост на покойния му дядо И.Р.Г. въз основа на Решение № 155 от дата 11.08.1997 г. на Общинска служба по земеделие в гр. Разград и впоследствие преминали у К.Н.Ц. по силата на наследствено правоприемство от майка му М.И.Н. с ЕГН ••••••••••, починала на 10.04.2020 г. В деня на подписване на нотариалните актове прехвърлителят не се явил лично, а бил представляван от пълномощника М.С.О. с ЕГН ••••••••••. Ищците сочат, че не са усъмнили в представителната и власт, тъй като пълномощното имало нотариална заверка на подпис и съдържание, направени именно от нотариус Р. И.. Когато получили оригиналите на вписаните нотариални актове, решили да предоставят нивите за обработване на КПУ „ЕДИНСТВО – 2002“ с ЕИК 826040853. В централата на земеделския производител обаче с най-голямо учудване установили, че всъщност НИВА с идентификатор 49093.53.38 и с площ от 21503 кв.м., НИВА с идентификатор 49093.41.32 и с площ от 32005 кв.м и НИВА с идентификатор 49093.30.10 и с площ от 10502 кв.м., въобще не били собственост на К.Н.Ц. и никога не са преминавали у него по силата на наследствено правоприемство. Това било така, защото те са били прехвърлени още от майка му на М.И.Н. на 19.07.2018 г. и то именно на кооперацията. Като доказателство за тези твърдения на ищците били представени екземпляри от нотариални актове, изготвени от нотариус Н. С.а с рег. № 291 и район на действие РС – Разград. Веднага след проведения разговор ищците се свързали с нотариус Р. И., но тя била изненадана, колкото и те. Считат, че тя не е действала с престъпни намерения, но същевременно е пропуснала това съществено обстоятелство, че три от общо петте ниви са прехвърлени през 2018 г. Ищците сочат, че гореописаните факти са безспорно установени, тъй като с влязло в сила Решение № 293 от 28.04.2025 г. по гр.д. № 1598/2023 г. по описа на РС – Разград, договорът за покупко-продажба по отношение на 1) НИВА с идентификатор 49093.53.38 и с площ от 21503 кв.м.; 2) НИВА с идентификатор 49093.41.32 и с площ от 32005 кв.м.; 3) НИВА с идентификатор 49093.30.10 и с площ от 10502 кв.м. бил развален, поради неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост. Решението било постановено при участието на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и нотариус Р. И. като трети лица. Ищците сочат, че нотариусът не е изпълнил своето задължение, което чл. 586, ал. 1 от ГПК, му вменява, а именно да провери дали продавачът е собственик на имотите. В осигуреното право на отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка „Професионална отговорност на нотариуса", сключена между ответника и нотариус Р. И., валидна и действаща към датата на твърдените събития в исковата молба. Не се възразява посоченото обстоятелство да бъде отделено като безспорно в настоящия процес. Сочи се, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования по професионална отговорност нотариус. Сочи се, че липсва основание за ангажиране пряката отговорност на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД по силата на застрахователния договор. Сочи се, че наведените в исковата молба твърдения за противоправно поведение на застрахования при ответника нотариус не са доказани, посредством постановеното Решение № 293 от 28.04.2025 г. по ГД 1598 по описа за 2023 г. на РС – Разград. Решаващия съдебен състав в мотивите на решението сочи, че: „По отношение на искането на ищеца настоящият съд да установи, че продажбата се разваля и поради допуснатата грешка от нотариуса, изразяваща се в ненадлежно изпълнение на задължението за проверка на собствеността“ /л.147 /съдът счита, че такова обстоятелство не е установено. Разпоредбата на чл. 586 от ГПК задължава нотариусът да извърши проверка на собствеността, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост. Следователно за същия не съществува задължението да извършва проверка по партидата в имотния регистър, каквато проверка е можел да направи и ищеца-търговец предвид съществуващата система на публичност на актовете с прехвърлително действие с недвижими имоти. Доколкото такива прехвърляния на собственост или учредяване на вещни права са вписани, а актът, с който наследодателката на ответника е прехвърлила процесните имоти приживе е вписан, ищецът като последващ приобретател би могъл да узнае за противопоставимите му права на трети лица. Това е така, защото с вписването се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността.“. Сочи се, че с цитирания съдебен акт е прогласено развалянето на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41 от дата 03.08.2023 г. на нотариус Р. И. с рег. № 378 и район на действие PC – Разград, вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 3239 от дата 03.08.2023 г., акт № 78, сключен между К.Ц. и ищеца в настоящото производство. С разваления от съда нотариален акт, страните са се споразумели, че в случай на съдебно отстраняване на купувача на каквото и да е основания, както и при установяване по съдебен ред на правата на трети лица върху имотите обект на прехвърлителната сделка, продавачът дължи на купувача връщане на продажната цена и сторените във връзка с придобиването на имотите разходи, за които суми купувачът може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение. Отделно от горното, във връзка извършените разпоредителни действия с процесната недвижима собственост имало образувано ДП № 330 ЗМ 194/2023 г. при ОДМВР – Разград за извършено престъпление измама по чл. 209, ал. 1 от НК. Сочи се, че нотариус Р. И. е действала добросъвестно при извършване на нотариалната сделка, положила е професионална грижа при изследването на правото на собственост на продавача, като индивидуализацията на продаваните имоти е извършена съобразно одобрените през 2019 г. Кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Мортагоново, докато при нотариалните актове от 2018 г. се е ползвала картата на възстановената собственост на земеделските земи. Третото лице-помагач нотариус Р. И. счита предявените искове за недопустими, поради липса на правен интерес. Сочи се, че ищецът е мотивирал личния си процесуално-правен интерес от предявяване на иск за претърпени имуществени вреди, под формата на заплатена цена по развален договор за покупко-продажба на недвижими имоти, поради неизпълнение на задължението на купувача да прехвърли собствеността на имотите, при наличие на виновно поведение от страна на нотариуса. Изтъква се, че репарирането на този вид имуществена вреда (платена цена) от нотариуса удостоверил разваления договор, респ. от застрахователното дружество е отречено законодателно чрез чл. 189, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД. Сочи се, че с тази правна норма законодателят е ограничил лимитативно субектите дължащи възмездие за платената цена и е ограничил процесуалната легитимация на ответника по този иск само и единствено до продавача, респ. неговите правоприемници. Сочи се, че такава изрична уговорка между ищеца и продавача е била постигната и в сключения между тях договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• г. на нотариус Р. И. с peг. № 378 на НК. Алтернативно се излага становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Сочи се, че абсолютна материално-правна предпоставка за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя в конкретния случай е застрахования нотариус да е отговорен за причинената вреда. Сочи се, че към настоящия момент не може да бъде реализирана отговорност на нотариуса, тъй като не са налице нито един от елементите но юридическия състав на чл. 73 ал.1 от ЗННД вр. чл. 45 ал. от ЗЗД. Сочи се, че съдът в мотивите на цитираното решение е установил, че в конкретния случай не е налице виновно неизпълнение на задълженията на нотариуса, поради което не са налице основания за ангажиране отговорността и на застрахователя. От друга страна се сочи, че съобразно чл. 223 ал. 2 от ГПК е постановена задължителност на установеното в мотивите на решението на съда в отношенията на привличащата страна и третото лице. Изтъква се, че в мотивите на влязло в сила Решение № 293/28.04.2025 г. постановено по гр. д. 20233330101598 на PC – Разград е посочено, че нотариус Р. И. е действала добросъвестно и не е допуснала нарушение на задълженията по чл. 586, ал. 1 от ГПК. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна: Не е спорно, че между ответника и нотариус Р. И. с рег. № 378 и район на действие РС – Разград бил сключен застрахователен договор „Професионална отговорност на нотариусите“, за което има издадена Застрахователна полица № 2101023161000003 от 09.02.2023 г. с период на валидност от 00:00 часа на 14.02.2023 г. до 23:59 часа на 13.02.2024 г. С Решение № 155 от 11.08.1997 г. на Общинска поземлена комисия гр. Разград било възстановено правото на собственост на наследниците на И.Р.Г., роден на ••• г. от с. Мортагоново, обл. Разград, върху три поземлени имота, находящи се в землището на с. Мортагоново, а именно: 1) лозе от 10,500 дка в местността Мантарлък, имот № 033310; 2) нива от 32,003 дка в местността Ушинско/Кър алан/, имот № 041032; 3) нива от 21.501 дка в местността Момин рид, имот № 053038. С Решение 155 от 11.08.1997 г. на Общинска поземлена комисия гр. Разград било възстановено правото на собственост на наследниците на Д.И.Р. с ЕГН-••••••••••, върху два поземлени имота, находящи се в землището на с. Мортагоново, а именно: 1) нива от 11,600 дка в местност Чакмаклъка, имот № 019013; 2) нива от 9,600 дка в местност Момин рид, имот № 053031. С Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № •••/19.07.2018 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № ••• г. на нотариус Н. С.а, с район на действие РС – Разград с рег. № 291, М.И.Н. дарила на КПУ „Единство – 2002“ - с. Мортагоново нейния дял от горепосочените поземлени имоти, който се явява 1/6 идеална част за всеки от тях. М.И.Н. починала на 10.04.2020 г., като нейни наследници се явяват Ц.Н.Ц. и К.Н.Ц.. Ц.Н.Ц. починал на 04.08.2023 г. От приложеното ДП № 330-ЗМ-194/2023 г. на ОДМВР – Разград е видно (чрез приложени документи), че на 03.07.2023 г. К.Ц. упълномощил М.С.О. да го представлява пред всички органи и организации в страната, при разпореждане, продажба и дарение по отношение на идеални части от следните недвижими имоти: поземлени имот, находящ се в землището на с. Мортагоново, а именно имот с идентификатор 49093.30.10, находящ се в местността „Мантърлък“ с площ 10502 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 49093.41.32, находящ се в землището на село Мортогоново, с трайно предназначение на земеделска нива, в местността „Ушинско/Кър Алан/“, с площ 32005 кв.м.; поземлен имот с идентификатор № 49093.53.38, находящ се в землището на дело Мортогоново с трайно предназначение на земеделска ниво в местността „Момин рид“, с площ 21503 кв.м., включително да се снабди с всички необходими документи за извършване на сделка – документ за собственост, скица, данъчна оценка, удостоверения за наследници и др. През м. август 2023 г. в кантората на нотариус Р. И. била входирана молба от М.С.О. като пълномощник на К.Н.Ц. и ищеца по настоящото производство, ведно с проект на нотариален акт за дарение на недвижим имот с молба същият да бъде одобрен и вписан. Заедно с молбата били приложени декларации, удостоверение за данъчна оценка, издадено на К.Ц., посоченото по-горе 2 бр. Решение № 155 от 11.08.1997 г., скици на имотите, посочени в проекта за НА и удостоверения за наследници. Видно от удостоверенията са наследници К.Н.Ц. е син на починалата на 10.04.2020 г. М.И.Н., която пък е наследница на Д.И.Р. и И.Р.Г.. Към молбата са приложени 5 бр. скици на процесните имоти, а именно: 1) НИВА с идентификатор 49093.53.38 и с площ от 21503 кв.м.; 2) НИВА с идентификатор 49093.41.32 и с площ от 32005 кв.м.; 3) НИВА с идентификатор 49093.30.10 и с площ от 10502 кв.м.; 4) НИВА с идентификатор 49093.53.31 и с площ от 9 600 кв.м.; 5) НИВА с идентификатор 49093.19.13 и с площ от 11 601 кв.м. В същите за собственици са записани Д.И.Р. (без данни за идеалните части) и И.Р.Г. (без данни за идеалните части). На 03.08.2023 г. „АГРО АР 1“ ООД сключило първо договор за дарение на 1/120 идеална част, а след това в същия ден и договор за покупко-продажба на 3/40 идеална част от следните пет поземлени имота: 1) НИВА с идентификатор 49093.53.38 и с площ от 21503 кв.м.; 2) НИВА с идентификатор 49093.41.32 и с площ от 32005 кв.м.; 3) НИВА с идентификатор 49093.30.10 и с площ от 10502 кв.м.; 4) НИВА с идентификатор 49093.53.31 и с площ от 9600 кв.м.; 5) НИВА с идентификатор 49093.19.13 и с площ от 11 601 кв.м. Общо договорената продажна цена била в размер на 15620 лева. За посоченото са вписани в СВ Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••• от дата 03.08.2023 г. на нотариус Р. И. с рег. № 378 и район на действие PC – Разград, вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 3238 от дата 03.08.2023 г., акт № 76 и Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ••• от дата 03.08.2023 г. на нотариус Р. И. с рег. № 378 и район на действие PC – Разград, вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 3239 от дата 03.08.2023 г., акт № 78. С договора за дарение били прехвърлени 1/120 ид.ч. от имотите, а с продажбата 3/40 ид.ч. С влязло в сила на 12.08.2025 г. Решение № 293 от 28.04.2025 г. по гр.д. № 1598/2023 г. по описа на РС – Разград, договорът за покупко-продажба по отношение на 1) НИВА с идентификатор 49093.53.38 и с площ от 21503 кв.м.; 2) НИВА с идентификатор 49093.41.32 и с площ от 32005 кв.м.; 3 ) НИВА с идентификатор 49093.30.10 и с площ от 10502 кв.м. бил развален, поради неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост. Решението било постановено при участието на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и нотариус Р. И. като трети лица. С Определение № 652 от 14.07.2025 г. по Въззивно гражданско дело № 334 по описа за 2025 г. Окръжен съд – Разград е разгледал допустимостта на въззивната жалба, подадена от „Агро АР 1“ ООД срещу Решение № 293 от 28.04.2025 г. по гр.д. № 1598/2023 г. на Районен съд – Разград. Въззивната жалба не оспорва уважаването на иска за разваляне на договора, а е насочена единствено срещу мотивите на решението. Жалбоподателят е поискал въззивният съд да приеме за установено, че договорът е развален поради неизпълнение на задълженията на нотариуса по чл. 586, ал. 1 ГПК, като този извод да има обвързващо действие спрямо застрахователя при бъдещо производство. Окръжният съд е приел, че въззивната жалба е недопустима. За да достигне до този извод, съдът подробно разглежда доказателствената сила на мотивите на влезлия в сила съдебен акт. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и на последващата практика на ВКС, според която сила на пресъдено нещо има единствено диспозитивът на съдебното решение, докато мотивите не представляват част от него. В мотивите съдът излага фактическите и правните си съображения, но те не формират самостоятелен предмет на сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат обжалвани отделно от диспозитива. След това въззивният съд анализира конкретния спор и приема, че въпросът дали нотариусът е нарушил задълженията си при нотариалното производство не е бил част от предмета на делото за разваляне на договора. Този въпрос не е елемент от фактическия състав на иска по чл. 87, ал. 3 във връзка с чл. 189 ЗЗД, не е въведен като самостоятелно основание на иска, нито по делото е бил предявен инцидентен установителен иск, по който съдът да е следвало да се произнесе с диспозитив. Поради това се сочи, че изложените в мотивите съображения относно евентуално нарушение на нотариуса не могат да бъдат предмет на самостоятелен въззивен контрол. Съдът разглежда и довода на жалбоподателя, че застрахователят следва да бъде обвързан от мотивите на решението на основание чл. 223, ал. 2 ГПК. Приема, че този довод е неоснователен, тъй като в отношенията между третото лице – помагач и насрещната страна приложение намира чл. 223, ал. 1 ГПК, а не ал. 2. Поради това не е налице правен интерес от обжалване единствено на мотивите с цел постигане на тяхното бъдещо обвързващо действие. Въз основа на всички изложени съображения РОС достига до извода, че въззивната жалба е процесуално недопустима и прекратява въззивното производство. По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза. Според заключението и пазарната стойност към 03.08.2023 г. на 3/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор 49093.53.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мортагоново, одобрени със Заповед № РД. 18-289/ 09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 01.08.2022 г., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: НИВА в местността „МОМИН РИД“, с обща площ 21 503 кв. м, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 053038, трета категория, граници: ПИ с идентификатори 49093.53.1, 49093.53.10, 49093.53.30, 49093.53.34, 49093.53.37, 49093.53.68, е в размер на 3 950 (три хиляди деветстотин и петдесет) лв. Пазарната стойност към 03.08.2023 г. на 3/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор 49093.41.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мортагоново, одобрени със Заповед № РД. 18-289/ 09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 01.08.2022 г., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, в местността "УШИНСКО /КЪР АЛАН/", с обща площ 32 005 кв. м, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 041032, седма категория, граници: ПИ с идентификатори 49093,41.27, 49093.41,28, 49093.41.29, 49093.41.30, 49093.41.31, 49093.41.33, 49093.41.115, 49093.43.107, е в размер на 5 730 (пет хиляди седемстотин и тридесет) лв. Пазарната стойност към 03.08.2023 г. на 3/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор 49093.30.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мортагоново, одобрени със Заповед № РД-18-289/09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 01.08.2022 г.р трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, в местността "МАНТАРГГЬК", с обща площ 10 502 кв. м, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 030010, четвърта категория, граници: ПИ с идентификатори 49093.30.8, 49093.30.11, 49093.30.13, 49093.30.17, 49093.30.73, е в размер на 1 880 (хиляда осемстотин и осемдесет) лв. Общата стойност на трите имота, съответстваща на уговорената продажна цена от 15 620 лв., е 11 786 (единадесет хиляди седемстотин осемдесет и шест) лв. На 3/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор 49093.53.38 съответстват 4 027 (четири хиляди двадесет и седем) лв. На 3/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор 49093.41.32 съответстват 5 842 (пет хиляди осемстотин четиридесет и два) лв. На 3/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор 49093.30.10 съответстват 1 917 (хиляда деветстотин и седемнадесет) лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна: По възражението на третото лице-помагач за недопустимост на производството: Третото лице-помагач поддържа, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. В първоначалния си отговор извежда този извод от разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗЗД, като счита, че след уважаване на иска за разваляне на договора купувачът разполага с право да търси връщане на платената продажна цена единствено от продавача. Едва в представената впоследствие писмена защита доразвива това възражение, като за първи път се позовава на Тълкувателно решение № 1/2025 г. на ОСГТК на ВКС и поддържа, че с мотивите на Решение № 293 от 28.04.2025 г. по гр.д. № 1598/2023 г. по описа на РС – Разград е установено, че нотариусът не е нарушил задълженията си по чл. 586, ал. 1 ГПК, поради което този въпрос не подлежи на ново разглеждане и липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в хода на производството не е давал указания по чл. 149, ал. 3 ГПК за представяне на писмени защити, нито е обявявал делото за решаване в този смисъл, поради което съображенията, изложени едва в тази защита, са депозирани без съдът да е дал указания по чл. 149, ал. 3 ГПК за представяне на писмени защити. Независимо от това обстоятелство и доколкото не се основават на нови факти или доказателства, а представляват единствено доразвиване на вече заявено възражение, съдът намира за уместно да ги разгледа и по същество. Съдът не споделя така изложеното становище. С Определение № 652 от 14.07.2025 г. по Въззивно гражданско дело № 334 по описа за 2025 г. Окръжен съд – Разград вече е приел, че предявеният иск е процесуално допустим. Настоящият съд не намира основание да се отклони от този извод и след преценка на изложените от третото лице-помагач допълнителни доводи. Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застрахователя по задължителната застраховка „Професионална отговорност на нотариуса“, предявен на основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 469 КЗ. Правният интерес се извежда от твърденията в исковата молба за настъпили имуществени вреди вследствие противоправно поведение на застрахованото лице и необходимостта от защита срещу ответника като лице, за което се твърди, че носи застрахователна отговорност. Самото наличие на договорни права срещу продавачите по чл. 189 ЗЗД не изключва допустимостта на предявения иск. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗЗД урежда единствено договорната отговорност на продавача към купувача при разваляне на договора поради евикция или недостатъци и ограничава кръга на пасивно легитимираните по този специфичен фактически състав лица. Тя не дерогира и не изключва самостоятелни фактически състави на отговорност на трети лица, чието противоправно поведение е причинило вреда извън договорното правоотношение – какъвто е съставът по чл. 432, ал. 1 КЗ, уреждащ прякото право на увредения срещу застрахователя по застраховка „Професионална отговорност“. Двете претенции почиват на различни правопораждащи факти и не се намират в отношение на взаимно изключване. Възражението на третото лице-помагач изхожда от разбирането, че с мотивите Решение № 293 от 28.04.2025 г. по гр.д. № 1598/2023 г. по описа на РС – Разград е разрешен със задължителна сила въпросът относно противоправното поведение на нотариуса. Именно тази предпоставка настоящият съд не споделя по изложените по-долу съображения. Съдът не споделя и възражението на третото лице-помагач, основано на Тълкувателно решение № 1/2025 г. по следните съображения: Позоваването му налага предварително да бъде изяснено дали въпросът, за който се твърди обвързващо действие на мотивите, е бил включен в предмета на предходното производство. От приложеното гр.д. № 1598/2023 г. по описа на РС – Разград се установява, че предмет на производството е бил иск за разваляне на договор за покупко-продажба по чл. 87, ал. 3 във връзка с чл. 189 ЗЗД. В хода на това производство ищецът е поискал съдът да приеме в мотивите си, че нотариусът е нарушил задълженията си по чл. 586, ал. 1 ГПК. След като исковата молба е била оставена без движение за уточняване на това искане, ищецът изрично е заявил, че не предявява самостоятелен иск срещу нотариуса или неговия застраховател, а цели изложените в мотивите констатации да бъдат използвани в бъдещ процес срещу застрахователя. Именно във връзка с това процесуално развитие въззивният съд с Определение № 52/14.07.2025 г. е приел, че въпросът относно евентуално нарушение на нотариуса при извършване на нотариалното удостоверяване не е част от правното основание и петитума на предявения иск, не е елемент от неговия фактически състав и по него не е бил предявен инцидентен установителен иск. При това положение настоящият съд не споделя разбирането на третото лице-помагач, че именно по този въпрос е формирано обвързващо разрешение, изключващо възможността той да бъде обсъждан в настоящото производство. Настоящият съд достига до същия извод след самостоятелна преценка на исковата молба, уточняващата молба след оставянето и без движение, постановеното първоинстанционно решение и процесуалното развитие на производството, като определението на въззивния съд единствено потвърждава направения извод относно предметните предели на приключилия спор. При тези данни настоящият съд намира, че изложените от третото лицепомагач съображения не обосновават извода, че спорното материално право вече е разрешено по начин, който изключва необходимостта от съдебна защита по настоящия иск. Ето защо възражението на третото лице-помагач за недопустимост на производството се явява неоснователно. По основателността на предявения иск: Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 469 КЗ. Следователно уважаването му предполага установяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 73, ал. 1 ЗННД във връзка с чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение при осъществяване на нотариалната дейност, вреда, причинна връзка между поведението и вредоносния резултат и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. При липсата на който и да е от тези елементи не възниква и функционално обусловената отговорност на застрахователя. В настоящото производство не е спорно, че между ответното дружество и нотариус Р. И. е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариуса“, действащ към датата на извършване на нотариалното удостоверяване. Не е спорно и че впоследствие договорът за покупко-продажба е бил развален по отношение на три от петте имота поради липса на право на собственост у продавача. Спорът между страните е концентриран единствено върху въпроса дали този резултат е настъпил вследствие противоправно неизпълнение на професионалните задължения на нотариуса. Ищецът основава твърдението си за противоправност единствено на обстоятелството, че при извършване на нотариалното удостоверяване нотариусът не е извършил справка в Имотния регистър, при която би установил, че наследодателката М.Н. още през 2018 г. се е разпоредила със своята 1/6 идеална част от три от процесните имоти. Според ищеца именно неизвършването на тази справка представлява нарушение на задълженията по чл. 586, ал. 1 ГПК и поражда професионалната отговорност на нотариуса. Настоящият съд не споделя това становище. Съгласно чл. 586, ал. 1 ГПК нотариусът проверява правото на собственост на праводателя въз основа на представените документи за собственост и проверява изпълнението на особените изисквания на закона. Законът изрично поставя акцент върху документите, въз основа на които се извършва нотариалното удостоверяване, като именно те съставляват основата на преценката относно легитимацията на прехвърлителя. Практиката на Върховния касационен съд приема, че съдържанието на това задължение се изразява в преценка дали от представените документи може да бъде направен извод, че праводателят се легитимира като собственик, а не в задължение нотариусът да извършва самостоятелно изследване дали правото му на собственост може да бъде оспорено от трети лица или дали съществуват други противопоставими вещни права. Прието е още, че нотариусът изпълнява задължението си по чл. 586, ал. 1 ГПК, когато се запознае с документите, удостоверяващи правото на собственост, и въз основа на тях извърши собствена преценка относно легитимацията на праводателя, като професионалната му отговорност възниква тогава, когато неправилно оцени съдържанието на тези документи или удостовери сделката въпреки очевиден порок в тях. Настоящият случай не разкрива подобна хипотеза. От доказателствата по настоящото дело се установява, че към нотариалната преписка са били представени Решение № 155/11.08.1997 г. на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността, удостоверенията за наследници, скиците на процесните имоти, удостоверението за данъчна оценка, пълномощното, декларациите и останалите документи, изисквани за извършване на нотариалното удостоверяване. Решението на Поземлената комисия удостоверява възстановяването на собствеността на общите наследодатели. Удостоверенията за наследници проследяват наследственото правоприемство и установяват качеството на продавача като наследник на М.Н.. Представените скици съдържат като собственици именно общите наследодатели, без да съдържат данни за извършеното през 2018 г. разпореждане. Удостоверението за данъчна оценка е издадено именно по отношение на продавача К.Ц.. Макар последните документи да не представляват документи за собственост по смисъла на чл. 586 ГПК, тяхното съдържание също не съдържа индикации, поставящи под съмнение легитимацията на прехвърлителя. Следователно всички официални документи, с които нотариусът е разполагал към момента на удостоверяването, са били вътрешно съгласувани. Между тях не е съществувало противоречие относно произхода на собствеността, наследственото правоприемство или качеството на продавача като наследник, нито е бил представен документ, сочещ извършено разпореждане от някой от съсобствениците. Никой от тези документи не съдържа данни, че наследодателката М.Н. приживе се е разпоредила със своята идеална част от три от процесните имоти. Именно това обстоятелство настоящият съд намира за съществено. Противоправността на поведението не може да бъде извеждана единствено от крайния неблагоприятен резултат на сделката. Отговорността по чл. 73 ЗННД не представлява гаранционна отговорност за всяка последващо установена липса на право на собственост у прехвърлителя, а възниква само ако нотариусът е нарушил конкретно нормативно установено свое професионално задължение. В случая такова нарушение не се установява. Безспорно е, че ако справка в Имотния регистър беше извършена, същата би довела до установяване на нотариалните актове от 19.07.2018 г., с които М.Н. е прехвърлила своята 1/6 идеална част от трите процесни имота на КПУ „Единство – 2002“. Само по себе си това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обуслови противоправност. Обстоятелството, че извършването на допълнителна проверка извън представените документи би могло да доведе до установяване на действителното правно положение, не обосновава извод, че неизвършването и представлява нарушение на нормативно установено задължение. Преценката относно противоправността на поведението на нотариуса следва да се извършва към момента на извършване на нотариалното удостоверяване и въз основа на данните, с които той обективно е разполагал към този момент. Неизпълнението на нормативно задължение не може да бъде извеждано единствено от последващо установения резултат. Дължимата професионална грижа се определя от съдържанието на закона и от конкретните факти, известни към момента на удостоверяването, а не от информация, която би могла да бъде получена чрез извършването на действия, които законът не е предвидил като задължителни при конкретната фактическа обстановка. Следва да бъде отчетено още, че предмет на сделката са идеални части от имоти, придобити по наследствено правоприемство. Това обстоятелство само по себе си не води до разширяване на обхвата на нотариалната проверка извън нормативно определения от чл. 586, ал. 1 ГПК. Законът не въвежда различен стандарт на проверката в зависимост от сложността на наследственото правоприемство, броя на наследниците или възможността някой от тях приживе да се е разпоредил със своята идеална част. Приемането на подобно разбиране би означавало чрез съдебно тълкуване да бъде въведено допълнително професионално задължение, което законодателят не е предвидил. Неоснователно е и разбирането, че самото предназначение на вписването разширява съдържанието на задължението по чл. 586 ГПК. Безспорно вписването осигурява публичност и противопоставимост на актовете с вещноправно действие. Тази функция обаче е различна от нормативно определения обхват на нотариалната проверка. Самият факт, че едно обстоятелство е могло да бъде установено чрез справка в Имотния регистър, не означава автоматично, че неизвършването на такава справка представлява нарушение на професионално задължение. Обхватът на дължимото поведение следва да бъде извеждан от закона, а не от предназначението на института на вписването. Следва да се отбележи и още едно съществено обстоятелство. По делото не се установява нотариусът да е удостоверил сделката при наличие на очевиден порок в представените документи, при вътрешно противоречие между тях, при липса на документ за собственост или при явна липса на представителна власт. Напротив, единственото твърдяно нарушение се свежда до неизвършването на допълнителна справка в Имотния регистър. При изложените по-горе съображения съдът намира, че само това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове противоправно поведение по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗННД. Поради липсата на доказано противоправно поведение не е налице един от необходимите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на нотариуса, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за законна лихва. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответното застрахователно дружество има право на присъждане на направените по делото разноски. С молба, депозирана преди приключване на устните състезания, процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на сторените разноски, като е посочил, че към молбата е инкорпориран списък по чл. 80 ГПК. Такъв списък обаче не се съдържа по делото, нито са представени доказателства за извършването на други съдебно-деловодни разноски. При това положение липсва основание за присъждане на разноски извън юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, като съобразява материалния интерес по спора, фактическата и правната му сложност, както и действително осъществената процесуална защита от процесуалния представител на ответника. Така мотивиран, съдът