Решение № 953 от 2.4.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 79/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) срещу Решение № 206/25.11.2025 г. по АНД № 183/2025 г. по описа на РС – Бяла, с което е потвърдено НП № РД-09-5/11.03.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на ИАЛВ, с което на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД за нарушение по чл. 74, ал. 2 от Закона за управление на аграрнохранителната верига (ЗУАХВ), във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗУАХВ, чл. 1, § 2 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 7 от Регламент (ЕС) 2011/1169 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Излагат се подробни доводи в подкрепа на сочените основания. Сочи, че са налице както преки, така и косвени доказателства относно авторстовото и характера на извършеното нарушение. Твърди, че продуктите „бяло и червено трапезно вино“, произведени в обекта на дружеството, не отговарят на определението за вино, тъй като не са произведени от прясно грозде или от гроздова мъст, защото такива суровини не са доставяни за производството. Развива съображения досежно наличието на системна практика на извеждане от обекта на продукти, които не могат да бъдат характеризирани като „вино“ по смисъла на ЗВСН. Поддържа, че при съставяне на документацията и реализацията на продукцията си, санкционираното дружество съвсем съзнателно е ползвало грешни тарифни кодове от Комбинираната номенклатура на ЕС. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба – „Винпром Бяла 2002“ЕООД – редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да отмени оспореното пред него НП, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 15.10.2024 г., по заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ № РД-12-265/15.10.2024 г., служители от ИАЛВ, съвместно с органите на НАП и Агенция „Митници“, извършили проверка в обект на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД. Проверката установила разлика между фактическата наличност в обекта – 1 336 000 литра и документалната такава – 21 484 литра. За тази разлика, не била предоставена никаква документация. Единствен документ, който бил наличен, бил договор със „Смарт Ютилизейшън“ ЕООД, но в същия нямало конкретика и данни за прием на грозде за преработка. В хода на проверката, технологът инж. П. К., дал писмени обяснения, в които посочил, че от 10.11.2021 г. в обекта на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД не е било приемано грозде, а се произвеждат вина само и единствено от стафиди. От подадените от дружеството Декларации за произведени количества вино и мъст от последната реколта за 2022 г. и 2023 г., било констатирано, че дружеството не е приемало грозде или плодове и не е произвеждало вино от тези реколти. Така, било установено, че през 2022 г. и 2023 г. „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, е извършвало производство на вино, което не е от прясно грозде или от гроздова мъст, а от стафиди. В тази връзка, били изискани акцизни декларации, които винопроизводителят, като регистриран данъчен склад, издавал всеки месец за изведените акцизни стоки. От тях се установило, че от обекта на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, били извеждани, бяло наливно вино, червено наливно трапезно вино, ароматизиран коктейл на основата на вино. Общото количеството на тези продукти, които били изведени за месеците юли, август и септември 2024 г., възлизало на 1 745 909 литра. Посочените стоки не били вписани в технологичните дневници по ЗВСН. Съгласно акцизните декларации, тези артикули били изведени към „Винарски съюз“ АД и други данъчни складове, с тарифен код за продукти от прясно грозде, съгласно Комбинирана номенклатура на ЕС. С оглед прекратяване разпространението на продукт с неясен произход, от ИАЛВ предприели последващи проверки във всички тези данъчни складове. В една от проверките на „Винарски съюз“ АД - с.Нисово била потвърдена информация за доставка на общо 248 512 литра бяло трапезно вино и червено трапезно вино от данъчния склад на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, т.е. като вино и били приети, обработени, бутилирани и разпространени като вино. Предвид това АНО приел, че продукта не представлявал вино, тъй като не бил произведен от прясно грозде, но същевременно бил предназначен за прием от хора. С оглед обстоятелството, че съгласно Регламент 1169/2011 г. при доставянето към крайния потребител, съпровождащата информация за храната не трябва да бъде заблуждаваща относно нейното естество и същност, АНО е стигнал до извод, че „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, по веригата от междинен до краен потребител, извършва измамна практика по отношение същността на продавания продукт, естеството, произхода и същността му, което представлява административно нарушение по чл.74, ал.2 от ЗУАВ. За извършените действия бил съставен Констативен протокол № ТЗ-13-522/15.10.2024 г., въз основа на който бил съставен АУАН, предявен и връчен на надлежно упълномощено лице. Дружеството депозирало писмени възражения в законоустановения срок, но на 11.03.2025 г. било издадено оспореното пред РС – Бяла НП, което било връчено на управителя на дружеството на 09.06.2025 г. Въз основа на така установените релевантни факти, въззивната инстанция приела, в оспореното решение, че нарушението не е доказано по безспорен начин, тъй като същото се основава на предположение. РС – Бяла изложил в мотивите си, че „обясненията“ на технолога, обективирани в съставения протокол от извършената проверка не могат да служат в административнонаказателния процес като годно и допустимо доказателствено средство, предвид нарушаването на основните принципи за устност и непосредственост. Приел още, че те са единствен източник на информация за производството в обекта, но технологът не е нито свидетел, нито представител на жалбоподателя при проверката. РС – Бяла стигнал до извода, че обстоятелството, че при извършената проверка на дневниците на дружеството не са установени записи за прието грозде, не може директно да обоснове извода, че в такъв случай е бил произведен продукт от друга суровина. Още повече, че при проверката са взети проби за анализ, от които се установявали показатели съвместими с тези на вино. Съдът посочил още, че АНО е достигнал до извода си на основата на липсата на записи в дневниците и на писмените обяснения на инж. К., които обаче не са конкретни по отношение на тази реализирана продукция и представляват косвено доказване на нарушението и не водят до извод, че виното е било произведено от стафиди. Налице били и преки доказателства в обратен смисъл, какъвто е извършения анализ на продукта, съгласно който същият отговаря на вино. Поради това съдът приел, че не са налице категорични данни, че установената продукция във „Винарски съюз“ АД е произведена от стафиди. Освен това, съдът е приел, че позоваването на код № 2204хххх е равнозначно на липса на конкретния код, под който се твърди, че е извеждана продукцията от „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, поради което било нарушено правото на защита на жалбоподателя и не позволявало да се извърши обективна преценка за законосъобразност. Посочил още, че с приемането на новия закон, е отпаднала забраната за производство на вино от стафиди, в какъвто смисъл е била нормата на чл.26, ал.8 от ЗВСН . Следователно, няма изрична забрана за производство на вино от стафиди. На последно място, съдът изложил в мотивите си, че е налице и неправилно приложение на материалния закон във връзка с конкретно вмененото нарушение. Посочил, че съгласно нормата на 74, ал.1 от ЗАУВ, изпълнителното деяние за осъществяване на измамни или подвеждащи практики в областите по чл. 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625, нямат своята легална дефиниция в закона, поради което в НП, действията на дружеството, които представляват „измамна практика в нарушение на интересите на потребителите“ е следвало да бъдат конкретизирани по начин, от който да бъде установено, че се касае именно за „практика“, което смислово означава трайно установено, системно и нееднократно поведение. Приел, че съществено се явява и обстоятелството, че законът познава и регламентира вино не само от прясно грозде, но и от презряло грозде и от стафидирало грозде, без да поставя ясна разграничителна линия между тях, поради което твърденията за въвеждане в заблуждение на крайния потребител се явявали необосновани. По тези съображения, въззивната инстанция е приела, в решението си, че НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Решението на РС - Бяла е неправилно. Съгласно §1, т. 8, т. 9 и т. 10 от ДР на ЗВСН, съответно: "Вино" е продукт, получен изключително в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или на гроздова мъст“; "Вино от презряло грозде" е продукт, който е произведен без обогатяване и има естествено алкохолно съдържание над 15 обемни процента, общо алкохолно съдържание не по-ниско от 15 обемни процента и действително алкохолно съдържание не по-ниско от 12 обемни процента“ и "Вино от стафидирало грозде" е продукт, който е произведен без обогатяване, от грозде, оставено на слънце или сянка с цел частична дехидратация, и има общо алкохолно съдържание не по-ниско от 16 обемни процента, действително алкохолно съдържание не по-ниско от 9 обемни процента и естествено алкохолно съдържание не по-ниско от 16 обемни процента (или 272 грама захар на литър).“ Следователно, законодателят е категоризирал три вида вино, но при всеки вид е задължително то да е произведено от грозде – прясно, презряло или стафидирало, като по отношение на последното е посочено изрично, че за него също се използва грозде, но „оставено на слънце или сянка с цел частична дехидратация“. Другото изискване поставено от закона, за да бъде категоризиран един продукт като вино е неговото алкохолно съдържание. Само кумулативното наличие и на двата задължителни компонента може да характеризира един продукт като вино. Следователно, независимо, че от взетите при проверката проби за анализ е установено, че продуктът е с показатели съвместими с тези на вино, това не е достатъчно да обоснове извода, че процесната продукция е вино по смисъла на ЗВСН. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗВСН, регистрираните производители на вино и на продукти от грозде и вино са длъжни да водят дневници за лозаро-винарските продукти, суровини и енологични манипулации. Разпоредбата на чл. 48 от същия закон определя реда и начина за вписване на продукти, суровини и манипулации. В настоящия случай, от технологичните дневници е видно, че в обекта не е доставяно грозде, без значение от вида му – прясно, презряло или стафидирало, или на гроздова мъст. Така, предвид вмененото задължение на регистрираните производители за водене на технологични дневници, какъвто несъмнено е ответника по касацията, и с оглед легалните дефиниции дадени от законодателя на различните категории вино, единственият правилен извод е, че при липсата на данни за постъпили доставки на грозде или гроздова мъст, не може да се приеме, че произведената продукция е именно от грозде или гроздова мъст и представлява „вино“ по смисъла на закона. Това е така, тъй като липсва един от двата задължителни компонента предвидени от законодателя, за да може да се квалифицира дадения продукт като „вино“. По делото не са ангажирани доказателства от санкционираното дружество, че въпреки липсата на съответните изискуеми записи в технологичните дневници, то все пак в обекта са приемани необходимите за производство на вино (по смисъла на закона) продукти и суровини (грозде или гроздова мъст) – документи, установяващи собствено производство, фактури за доставка и др. Същевременно обаче, от акцизните декларации и придружителните документи (е-АД), попълнени от „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, доставената до други данъчни складове негова продукция е описана като наливно трапезно вино с код по Комбинираната номенклатура (КН) 2204хххх, който от своя страна, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2364 на Комисията от 26 септември 2023 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа се отнася за: „Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от № 2009:...“ Следователно, самото санкицонираното дружество е определило в попълнените от него документи, а и е предлагало на други търговци, продукцията си именно като вино. Основателни са наведените в касационната жалба възражения досежно тълкуването направено в оспореното решение на КН и на тарифните кодове. Видно от посочения по-горе Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2364 на Комисията от 26 септември 2023 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, основният код (позиция) за вина от прясно грозде е именно 2204, който санкционираното дружество е използвало, за да обозначи продукцията си. Всички останали кодове (подпозиции), представляват разновидности на основния код (позиция). Така, дори и подпозицията да е с наименование „Други“, то тя се отнася за продукт от основната категория – вино от прясно грозде или гроздова мъст с основен код именно 2204. Още повече, че кода 2204 е посочен от самото дружество в издадените от него документи, което от своя страна води до несъстоятелност на мотивите изложени в оспореното решение, а именно, че позоваването от страна на АНО на този код е равнозначно на липса на код, което нарушавало правото на защита на санкционираното дружество. На следващо място, основателни са и наведените в касационната жалба възражения досежно приетото от въззивната инстанция неправилно приложение на материалния закон от АНО, във връзка с вмененото нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗУАХВ. Разпоредбата на чл. 74 от ЗУАХВ, гласи: „ Чл. 74.