Решение № 265 от 4.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 95/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Обжалвано е решение № 260236 от 15.12.2022г., постановено по т.д. № 172 по описа за 2021г. на Окръжен съд Пловдив, с което e отхвърлен иска, предявен от Д. А. Т. ЕГН •••••••••• от гр. К., ул. «Е.П.» № 2 против „М.“ ЕООД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. П., ул. П. № 21 за заплащане на сумата от 48 853.24 лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди, вследствие на пълно неизпълнение на сключения между страните договор за изработка от 20.07.2020г., както и евентуално предявения иск за заплащане на същата сума, представляваща обезщетение за причинените на ищеца вреди, вследствие неточно в качествено отношение изпълнение, изразяващо са в разходите за поправяне на некачествено изпълнените работи по пера и стойности, посочени в исковата молба. Решението е обжалвано от ищеца Д. А. Т. ЕГН •••••••••• от гр. К., ул. «Е.П.» № 2, представляван от адв. М. М. с твърдения за неправилност, поради противоречие с материалния закон, като постановено при допуснати процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, като постановен в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен, а исковете уважени, като на ищеца бъдат присъдени и разноски за първоинстанционното производство и за въззивната инстанция. Ответникът – „М.“ ЕООД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. П., ул. П. № 21, чрез адв. А. Д. счита жалбата за неоснователна и настоява оспорения съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски. Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени при условията на еветуалност искове на Д. А. Т. ЕГН •••••••••• против „М.“ ЕООД с ЕИК ••• с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с вр. чл. 82 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. 265, ал.1, пр. второ ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 20.07.2020г. между ищеца като възложител и ответника като изпълнител е сключен договор за извършване на СМР в сграда, находяща се в гр. П., ул. Г.Г.В. № 5, ет.6, ап.••, подробно описани в договора и изразяващи се в грундиране и полагане на плочки в три бани, коридор, гардеробно, перално помещение и всекидневна, а в баните и промяна в ВиК инсталацията. Твърди, че страните са уговорили цена в размер на 13 534.06 лв. без ДДС за труда и материалите, а фаянсовите и гранитогресни плочни били осигурени от ищеца. Сочи, че е изпълнил задълженията си по договора, като е направил първите две плащания, така както са уговорени в договора, както и че изрично посочил на изпълнителя, че плочките, които следва да се поставят са широкоформатни, на което последния заявил, че може да изпълни възложеното, както и че ще използва лепила и други материали от високо качество. Ищецът твърди, че срокът за изпълнение е бил уговорен до 15.09.2020г., както и че работата по изпълнение на възложеното започнала на 23.07.2020г., като по време на изпълнението неколкократно правил забележка на изпълнителя за некачествената работа и искал поправянето й. Работата била завършена на 25.10.2020г. и при прегледа й възложителя посочил нередности по изпълненото – голяма част от плочките по пода тропали при натиск, а останалите биели на кухо, но изпълнителят отказал да поправи констатираните недостатъци, като отрекъл наличието им. Ищецът твърди, че на 04.12.2020г. изпълнителя му отравил писмо, с което му изпратил приемо - предавателен протокол, Обр.19 и поискал среща за подписването му и финализиране на плащането, на което ищецът отговорил с писмо от 06.01.2021г., с което го уведомил, че не приема работата и го поканил на среща на 14.01.2021г., на която съгласие между страните не се постигнало. След като установил, че работата не се изпълнява точно в качествено отношение ищецът твърди, че потърсил съдействие за това от трети лица – фирма, лидер в сферата на плочките и лепилата. От извършената от нея проверка се установило, че част от плочките се отлепят, а останалите тракат и бият на кухо, а извода, който е направен е, че констатираното се дължи на неправилен монтаж. Ищецът твърди, че възложил на трето лице „А.“ ООД да изготви частна екпертиза досежно това изпълненото точно ли е и годно ли е за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и ако не е да се посочат причините за това. От изготвената експертиза се установило, че е налице неточно в качественото отношение изпълнение, което в процеса на експлоатация би довело до значителни и непреодолими дефекти, а като основна причина са посочени използвани материали от различни производители и с лошо качество, неподходящи лепила и системи за нивелиране, а извода е бил за това, че е невъзможно демонтирането на плочките и тяхното повторно монтиране, тъй като не би се запазила целостта им. Според експертизата всички разходи по закупуване и монтаж с включена цена за труд, материали и доставка на фаянс и гранитогрес възлиза на сумата от 48 853.24 лв.. Въз основа на изложеното и като твърди, че изпълнителя, съгласно чл.261 ЗЗД носи задължението да изпълни възложеното му по начин, че да е годно за обикновеното или предвидено в договора предназначение, ищецът настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за вреди, вследствие пълното неизпълнение на възложеното в размер на 48 853.24 лв., евентуално и в случай, че се установи, че ответника е изпълнил, но неточно в качествено отношение да го осъди да му заплати обезщетение в размер на същата сума, представлаваща разходите, необходими за поправка на работата, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното им заплащане. Претендира разноски. Ответникът – «М.» ЕООД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. П., ул. П. № 21, представляван от адв. А. Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че няма неточно изпълнение, нито във времево отношение, нито в качествено отношение, което да е по вина на изпълнителя. Сочи, че използваната система за нивелиране на плочките и лепилото са съобразени, както с размера на плочките, така и с факта, че има подово отопление. Най – сетне твърди, че ищецът не е представил писмени доказателства за наличните недостатъци на изпълненото, нито е уведомил изпълнителя за такива, както и че е неизправна страна по договора, която е не е приела изпълнената работа и е останала задължена за заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение. В срока за допълнителна искова молба ищецът е депозирал такава, с която оспорва твърденията, че е създал пречки на ответника да предаде изпълненото, както и да отстрани недостатъците. Твърди, че многократно е уведомявал изпълнителя за лошото изпълнение, както и в какво се състои същото. Сочи, че на 25.09.2020г. е поканил представител на фирма М., повода за което е, че на 08.09.2020г. са паднали плочки в банята, на която среща представител на фирмата е извадил плочка с ръце, без използване на уреди и се е установило, че плочките нямат контакт със стените и пода, а се държат чрез фугите. В допълнителния отговор ответникът подържа заявените в отговора на исковата молба възражения. Няма спор между страните, че на 20.07.2020г. е подписан Договор за извършване на СМР, с който Д. А. Т. ЕГН •••••••••• е възложил, а „М.“ ЕООД като изпълнител е приел да извърши СМР в сграда, находяща се в гр. П., ул. Г.Г.В. 5, сграда 2В, ет.6, ап. 2 В-61, подоробно посочени в приложение № 1 и изразяващи се в поправка на ВиК и поставяне на плочки по стени и под в три бани и предверие, съответно полагане на гранитогрес в коридор, гардеробно, перално, всекидневна – кухня, като изрично е посочено, че материалите за възложеното ще бъдат осигурени от изпълнителя, а фаянса и гранитогреса от възложителя. В раздел II, чл. 3 е уговорено при сключване на договора възложителя да заплати на изпълнителя авансово 50 % договорената цена, а именно 6767 лв. без ДДС и междинно плащане на 18.08.2020г. в размер на 3384 лв. без ДДС, а последната вноска посочена като изравнителна и определена като 25 % от оферираната цена, представляваща разликата между стойността на действително извършените услуги, остойностени в приемо – предавателен протокол обр. 19 приспаднати вноски е предвидено да се дължи от възложителя не по- късно от седем работни дни след подписването му. Страните са уговорили изпълнителя да започне работа на 21.07.2020г. и да завърши възложеното в срок до 15.09.2020г.. Не се спори, а това се установява и от приложената разписка – л.9, че на 20.07.2020г. възложителя е заплатил на представляващия дружеството ответник уговорения аванс в размер на 6767 лв., както и първата от вноските, нар. междинно плащане. Спорът между страните е концентриран досежно това изпълнено ли е възложеното и при положителен отговор дали престираното е точно в качественото отношение. За отговор на тези спорни въпроси от значение са приетата СТЕ и събраните гласни доказателствени средства. От приетата от съда и без възражения от страните СТЕ на в.л. инж. С.Ж. се установява, че при извършения от него оглед в процесния имот плочките са изпълнени на място, като липсват неравности по повърхностите на настилката и са изпълнени наклоните към подовите сифони, но са установени следните дефекти: на места във всички повешения има пукнатини по дължина на изпълнената фугировка; на места има малки участъци липсваща фугировка; в участъка на контакт с дървената подова настилка тип паркет част от плочките са наранени и във всички помещения по стените и по пода има плочки, които при удар с пръст, дървен или метален прът, издават звук на „кухо“, което е признак на наличие на кухини под плочката и на не достатъчно добро залепване на плочката. Предвид скрития характер на работата, според експерта, недостатъците могат да се дължат, както следва: на неспазване на технологията на полагане на плочи с голяма размер, при които е необходимо да се използват лепила и фугиращи смеси с повишена остатъчна еластичност, евентуално неправилно полагане на лепилото – само върху основата, а не и върху гърба на плочката; на неспазване на изискването за приготвената по рецепта лепилна смес да се нанесе върху основата и върху гърба на плочката; на неспазване на изискването за полагане на лепилото – при температура от +5 до +35 С; на неспазване на изискванията за правилно хомогенно приготвяне на разтвора. Според експерта еднозначен отговор на въпроса дали изпълненото е годно да се използва с оглед неговото обикновено предназначение е трудно да се даде, но е категоричен, че появилите се дефекти следва да бъдат отстранени, тъй като при последваща пълна експлоатация същите биха се увеличили и задълбочили. В.л. инж. Ж. сочи, че само след разкриване и установяване на точната причина за дефектите може да се прецени дали ще се наложи цялостен или частичен демонтаж, а в случай, че причината е недобро залепване на плочките, сочи, че част от тях биха се запазили. Въз основа на това и дава експертен вариант на стойността на ремонта, при който е възможно да се запазят около 35 % от плочките при демонтажа им и определя същия на стойност 35 980.29 лв.; съответно като стойност на ремонта при запазване на всички плочки – 19 957.51 лв. и стойност на ремонта при невъзможност за запазване след демонтажа на плочките – 44 691.02 лв.. При разпита на в.л. в проведеното открито съдебно заседание същия е посочил, че използваното от изпълнителя лепило е за широкоформатни плочки, а поставяните са по – големи от стандартния широк формат, както и че в конкретният случай плочките са полагани на подово отопление, а лепилото е предвидено частично за използването му при монтиране на подово отопление, без да са посочени градусите до които е възможно това. От показанията на св. В.Д., които съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтерисовани от изхода на спора се установява, че на процесния обект, свидетелят, който е бил натоварен с поставянето на плочките е използвал лепилото и системата за нивелиране, предоставени от дружеството ответник, както и че е уведомил техническия ръководител на обекта, че лепилото не му харесва, тъй като не залепва добре или не осъществява добър контакт с повърхността, но той настоявал да продължи работа с него. Заявява, че е бил уведомен от техническия ръководител на обекта, че са паднали плочки в първата баня, която започнал да работи и твърди това да се е случило, вследствие лепилото, тъй като видял, че по падналите плочки липсва лепило, въпреки че е полагал лепило, както върху плочките, така и върху основата, на която ги е поставял. Твърди, че се наложило да се изкърти една голяма плочка от пода и при отстраняването й констатирали, че тя излязла цяла „...все едно е от кашона – нито изцапана, нито измазана....“. Сочи, че е присъствал когато ищеца започнал да чука по плочките и те издавали звук на кухо, което според свидетеля и неговата практика означава, че не са залепени. Твърди, че само той е работил на обекта и е положил всички плочки, както и че знае, че в обекта имало подово отопление, което според него налага използване на специално лепило – гъвкаво, което да има проводимост на топлина. Показанията на св. Р.Я., съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК, предвид качеството му на технически ръководител на обекта и служител на ответника и факта, че изнесените от него данни не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Така свидетелят твърди да знае само за една отлепена плочка в банята, което твърди да се е случило от сложено повече лепило и от невъзможността да се изпари водата от него. Сочи, че с лепитоло „М.“ са работили на много обекти, както и че счита за непрофесионално извършеното от ищеца тестване с метален прът, като твърди, че тропането не винаги означава отлепена плочка. Заявява, че не е получил молба от човека, който лепял плочките лепилото да бъде сменено, както и че още при подписване на договора са уточнили факта, че обекта е с подово отопление и с какво лепило ще се осъществява реденето на плочките. Като свидетел е разпитан и А.Е., чиито показания съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтерисовани от изхода на спора. Свидетелят сочи, че е правил шпакловка и боядисване в обекта на ищеца, както и че още когато дошли работниците да слагат плочките му направило впечатление, че момчето, което ще слага плочките обърнало внимание на Р., че лепилото е на фирма М. и той му няма доверие, но Р. му отговорил да не се притеснява, тъй като са налепили много квадрати с това лепило и не е имало проблем, както и че поема отговорността. Твърди, че лично е присъствал, когато работници, които поставяли окачения таван в банята го повикали да му покажат как паднала плочка „от нищото“, а когато дошъл Р. обещал да оправи нещата, но всъщност нищо не направил. Това мотивирало ищеца да търси представител на фирма „М.“, пред когото демонстрирал с едно длето отдолу как подхваща плочката и тя излиза, на което човека от М. заявил, че това не е нормално, а след като я обърнал констатирал, че по нея няма никакво лепило. Заявява, че се наложило една плочка да бъде изкарана, тъй като излизала напред и това също станало много лесно, а по нея нямало лепило. Свидетелката Г.М., съпруга на едноличния собственик на капилата на дружеството ответник и служител на същото твърди, че първите две вноски от цената на изработеното са платени от ищеца и останала дължима последната, за което на същия са изпращани писма по електронната поща, заедно с протокола за извършени работи, но той не отговарял. Твърди, че ищецът изпратил клип, на който се виждало как с къртач се свалят залепени плочки. Въз основа на коментираните доказателства въззивният съд счита, че възложеното от ищеца е изпълнено, а заявеното и подържано от ищеца възражение за пълно неизпълнение на възложеното, което да е негодно да се използва по неговото обичайно или договорно предназначение е неоснователно. Този извод се формира на база установеното от в.л. инж. Ж., че обектите се ползват от възложителя и съобразно тяхното предназначение, а факта, че две от трите бани не се ползват от ищеца не е защото не са годни за експлоатация, доколкото състоянието им е идентично с това на ползваната баня, а следва да се коментира като субективна за ищеца преценка. Изложеното означава, че главният иск за обезщетение за пълно неизпълнение е неоснователен и подлежи на отхвърляне. До същия правен извод, макар и по различни мотиви е достигнал и решаващия първоинстанционен съд, поради което и неговия съдебен акт в тази част следва да бъде потвърден. При този извод за неоснователност на предявения главен иск на разглеждане подлежи евентуалния за заплащане на обезщетение за недостатъци в размер на разходите, необходими за поправка на изпълненото – чл. 265, ал.1, пр. второ ЗЗД. Възложеното, така както е изпълнено страда от недостатъци т.е. същото е неточно в качествено отношение, което се установява както от приетата и неоспорена от страните СТЕ на в.л. инж. С.Ж., така и от показанията на св. Д. и св. Е., които като преки, непосредствени и без данни за заинтерисованост съдът кредитира изцяло. Така от прочита на тези доказателства се установява, че причина за появилите се дефекти е най – вероятно избора на неподходящо лепило. Задължение на изпълнителя, съгласно уговореното в Раздел ІІІ, чл. 3 от договора, което е и в съответствие с правилото на чл. 261, ал.2 ЗЗД е да осигури материал, който да е подходящ или адекватен на възложеното за изпълнение. Това задължение обаче не е изпълнено, което се потвърждава от в.л. Ж., който сочи, че плочките, които е следвало да бъдат положени са с размери, по – големи от стандартните широкоформатни плочки, а използваното лепило е за широкоформатни плочки. Всъщност, това, че избраното лепило не е подходящо за възложената за изпълнение работа се установява и от показанията на св. Д., който твърди, че е уведомил за това техническия ръководител на обекта и което негово твърдение се потвърждава от показанията на св. Е.. Съдът не кредитира показанията на св. Я. в частта им, с която твърди, че не е бил уведомен от апликатора на плочките за негодността на лепилото, като отчита неговата заинтерисованост, предвид служебната му ангажираност с ответника и факта, че неговите показания не са подкрепени от никакви други доказателства. Дори и изложеното до тук да не се приеме, макар че липсват нормативно признати основания за това, то ще се посочи, че и останалите посочени от в.л. инж. Ст. Ж. възможни причини за появилите се недостатъци, а именно неспазване на изискванията за полагане на лепилото и лепилната смес, в т.ч. и не съобразяване на температурата, при която може да се полага са все дейности по изпълнението, за които отговорност носи именно ответника. Изводът е, че е налице некачествено изпълнение, за което отговорността е на изпълнителя и за възложителя – ищец е възникнало потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал.1 ЗЗД възможности. Именно това е сторено от ищеца, който претендира обезщетение, вследствие неточното изпълнение, изразяващо се в разходите, необходими за поправката му – чл. 265, ал.1 пр. 2-ро ЗЗД. Настоящият състав счита, че при определяне размера на дължимото се на ищеца обезщетение следва да се вземе предвид първият вариант от изготвеното заключение на в.л. инж. Ст. Ж., с което е приета стойност на ремонта при запазване след демонтажа на част от плочките, експертно посочен на 35 %. Аргумент за приетото решение е от една страна обстоятелството, че експертното заключение не е оспорено от страните, а друга установения факт, че голяма част от плочките при демонтаж са били цели, без следи от лепило по тях, което обосновава приетия експертен процент запазени такива. Предвид изложеното решението на първоинстанционен съд, с което е отхвърлен евентуално предявения иск за заплащане на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнени работи следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 35 908.29 лв. и в полза на ищеца да се постанови удовлетворително решение за посочената сума, а в останалата отхвърлителна част решението следва да бъде потвърдено. При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ищеца са възложени за заплащане разноски на ответника за първоинстанционното производство в размер на 2750 лв., като се присъдят в полза на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 728.68 лв., а в полза на ищеца следва да се присъдят 3954.43 лв., представляващи разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска. На жалбоподателят се дължат разноски и за въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, които съдът констатира да са в размер на 720. 32 лв., представляваща платена държавна такса, за които следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. На ответника по жалбата също се дължат разноски за въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска, които съдът констатира да са в размер на 397.46 лв. и за които следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя. Мотивиран от изложеното, съдът