Мотиви към Решение № 675 от 29.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4054/2023 г.

Постъпило е Искане от СГП с правно основание чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА, с което се предлага на СГС да постанови Решение, с което да предаде на компетентните органи на ФРГ въз основа на ЕЗА/Европейска Заповед за арест/ български гражданин, за да се води срещу него наказателно преследване на територията на молещата държава. В горепосочения сезиращ документ прокурорът релевира още, че по отношение на лицето Р.Н.Г./според Искането на СГП-двоен гражданин на България и ФРГ/ е издадена ЕЗА за наказателно преследване на територията на молещата държава.Съгласно текста в електронна справка за съдимост, рег.№ 2307/14005000317775 от 14.07.2023 г.от ЦАИС „Съдебен статус“, с положен кръгъл печат на СГП, искането лице Р.Н.Г. е посочен като немски и български гражданин.Това свид. съдимост не е издадено нито от РС, гр.Пловдив/като на български гражданин по месторождение/, нито от Министерството на правосъдието /като за чужденец/.В самата ЕЗА обаче, издателят й посочва по въпроса за гражданството, че то е „неизвестно, най- вероятно българско“, под Език/езици/, които исканото лице разбира, е посочено „неясен, най- вероятно български и немски“.В ЕЗА не се твърди Р.Г. да е гражданин на ФРГ, а това обстоятелство/ако бе факт/ би следвало да е служебно известно на компетентните органи на молещата държава.В такава хипотеза следваше да са посочени издадени немски документи за самоличност, каквито данни няма по делото.При снемане на самоличност в различните съдебни производства/по чл.43 и 44 от ЗЕЕЗА, както пред СГС, така и пред САС/ искането лице заявява, че е българин и е български гражданин.При всичко гореизложено СГС намери, че исканото лице е единстнвено и само български гражданин. В производство по чл.43 от ЗЕЕЗА, СГС, НО, 8 ми състав с Определение по НЧД № 4022/2023 г. взема най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо искането лице, но САС, НО с Определение по ВНЧД № 901/2023 г. отменя съд.акт на СГС и взема мярка за неотклонение „Домашен арест“ /без средства за електронно наблюдение по смисъла на чл.62, ал.6 от НПК/.В мотивите си САС посочва, че исканото лице е български гражданин, има установена самоличност и постоянен адрес/известен на немските власти, тъй като е посочен в самата ЕЗА/, на който адрес е и задържан. Исканото лице не дава съгласие за доброволно предаване. При липсата на предоставени гаранции спрямо българския гражданин по смисъла на чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА, предвид естеството на искането/за водене на наказателно преследване на територията на чужда държава/ и по повод на изрично искане от защитата, съдът изпрати искане до молещата държава.Такива гаранции бяха предоставени за следващото съдебно заседание, както и бе даден отговор на други въпроси по предмета и реквизитите на самата европейска заповед за арест. Съдът прие като писмено доказателство и Сигнал, рег.№ 18445/23 г. от 16.09.2023 г. до СГП/съдържащ данни за извършено престъпление/ от адвокатите Х.Г. и К.Д. /в качеството им на защитници на исканото лице по настоящото производство/.В този писмен документ авторите на сигнала уведомяват Прокуратурата на Република България, че при наличието на законен повод и достатъчно данни, държавното обвинение е длъжно да образува наказателно производство.Изразяват становище, че е налице бездействие на прокуратурата до момента, въпреки данните за извършено престъпление от български гражданин на територията на Република България.Сочат данни за ЕЗР/Европейска Заповед за разследване/, по повод на която е била осъществена комуникация между немски и български разследващи органи. Второто искане на защитата за приемане на ЕЗР съдът остави без уважение като неоснователно, тъй като значително се отклонява от предмета на настоящото производство, поради което няма как да бъде ценено в тази процедура.Поради тези и по съображения, изложени в Протокола от СЗ, съдът го остави без уважение. След като установи, че няма други доказателствени искания, а част от направените са неоснователни, съдът прие и прочете писмените доказателства.Съдът, като намери за установена фактическата обстановка, обяви за приключено съдебното следствие и даде ход на делото по същество. Прокурорът намира, че са налице основанията за приемане за изпълнение на ЕЗА от гр.Бамберг, ФРГ за извършено престъпление „измама при кибертърговия“, като участник в ОПГ.ЕЗА отговаря на всички законови изисквания, не се налице основания за отказ или отлагане.Направено е и допълнително искане – да се предадат на немските власти и иззетите при обиск моблен телефон и банкнота от 50 лв.Прокурорът иска СГС да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която да обезпечи фактическата предаване на лицето на властите на ФРГ. Защитата /чрез адв.Х.Г. и К.Д./ счита че макар формално ЕЗА да отговаря на законовите изисквания и да съдържа изискуемите реквизити, не би следвало да се уважава от българския съд.Основният аргумент в тази посока е, че е налице хипотеза на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА, вр.чл.3, ал.1 от НК.Воденото в Германия наказателно производство е за престъпление, извършено само на територията на Република България.Привеждат като пример друго решение на СГС, НО, 33-ти състав, макар и незадължително за настоящия състав на СГС, при което е отказано предаване на български гражданин по същото наказателно производство в Германия с аргумент, че е налице хипотеза на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА, вр.чл.3, ал.1 от НК. Исканото лице Р.Г. изразява съгласие с казаното от защитниците си и добавя, че не жалеа да бъде предаден на немските власти въз основа на ЕЗА. От фактическа страна, съдът намери за установена следната обстановка: Спрямо българския гражданин Р.Н.Г. е издадена от Съда в гр.Бамберг, ФРГ/от съдия- следовател Енглих/ горепосочената ЕЗА на 22.06.2023 г.по преписка/дело/ № 3 Js 99/23 за провеждане спрямо него на наказателно преследване на територията на молещата държава.Немска /национална/ заповед за арест е била издадена предишния ден, на 21.06.2023 г.Предаването на Г. на немските власти се иска за разследването му за участие в ОПГ/организирана престъпна група/, компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютрите, както и за мошеничество, измама.Приложимите наказателни разпоредби са Параграф 263, чл.1, ал.3, изр.2, номер 1, ал.5, 25 и ал.2, 53 от НК-ФРГ. Съгласно разясненията от прокурор Вайдингер в писмо от 11.08.2023 г., в отговор на наше запитване, е видно, че за всяко отделно деяние може да се наложи на исканото лице наказание в размер от 1 до 10 години „Лишаване от свобода“/ЛОС/, а общото наказание/след комбинирането на отделните наложени такива наказания/ не може да надвишава 15 години „ЛОС“. Участието на исканото лице в извършените престъпления, предмет на разследване, е представено в графа „Факти и обстоятелства“/Вж.стр.4-8 от ЕЗА/.Там е посочено касателно първото обвинение-участие в ОПГ/организирана престъпна група/, че Р.Г. в периода „най-късно от април 2019 поне до ноември 2020 г.“ е бил част от ОПГ, като в ролята си на „задържащ агент на клиенти“ работел в един български колцентър/неконкретизиран/, под ръководството на лицата А.И., Ж.В., а по-късно към тях се присъединили Ор Ариел и Моран Керимов/непосочено като какви, но вероятно - отново като ръководители/.Дейността на участниците по този раздел от ЕЗА се е изразила съгласно текста на последното в - обединяване на усилията за съвместно и продължително извършване на измамни действия.По втори пункт се посочва, че агентите вкл. исканото лице под фалшива самоличност с различни имена/посочени в ЕЗА/ заблуждавали клиенти от Германия на различни онлайн платформи/също посочени в ЕЗА/ да инвестират различни парични суми с обещание за бързи и големи печалби, макар да знаели, че няма изгледи не само за печалба, но и за запазване на капиталовложенията.Участие на исканото лице се посочва в ЕЗА по 63 случая на измама с обща щета от 2 381 957 евро при единична вноска от 4999 евро на клиент.В таблична форма са дадени отделните случаи с имена на потърпевшите лица с местожителство ФРГ и инвестираната сума от всеки от тях.Преди графата „Факти и обстоятелства“ на л.4 от ЕЗА е налице предходна графа „Престъпление/я/“, където се сочат обстоятелства касателно „време“ и място“ на извършване на престъпленията.Деянията са извършени за периода от 24.04.2019 г. до 06.11.2020 г.Мястото на извършване на престъпленията е посочено: Розенхайм, Магдебург и други места в Германия/местожителство на ощетените лица/, както и Колцентрове в София или Варна/България-места на деянията. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от материалите по преписката, които са изпратени от молещата държава/в оригинал на немски език и в превод на български език, както и в другите писмени документи, съдържащи се в приложената преписка. От правна страна, съдът намира че е налице редовна от външна страна ЕЗА, която е издадена от компетентен орган на молещата държава, съдържа изискуемите реквизити.Деянията, за които се иска предаване на лицето, включени в списъка на чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА, за които не се изисква двойна наказуемост. Принципно, не са налице т.нар. абсолютни основания за отказ да се изпълни заповедта/по чл.39 от ЗЕЕЗА/, доколкото няма доказателства да е образувано срещу исканото лице за същото престъпление/за което е ЕЗА/ наказателно преследване от българските органи на досъдебното производство. Същевременно обаче е налице факултативно основание за отказ да се изпълни ЕЗА, а именно по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА, тъй като исканото лице е български гражданин и в самата Европейска Заповед се твърди, че престъплението е извършено на територията на Република българия-както в графа „Престъпления“- изрично се казва, че местата на деянията са Колцентровете в София или Варна, а също така и в графа „Факти и обстоятелства“ се излага описателно същото съдържание.Основанието за отказ е факултативно, тоест по преценка на сезирания съд, последният би могъл както да предаде исканото лице по ЕЗА, така и да откаже изпълнението на последната на това основание.Условието за този факултативен отказ е исканото лице да е български гражданин и престъплението да е извършено изцяло или частично на територията на Република България.Известно е, че престъплението измама е резултатно и същото се довършва в момента на настъпване на имуществената вреда.В тази посока обаче липсват фактически твърдения в ЕЗА, а е посочено само, че местожителството на ощетените лица е Розенхайм, Магдебург и други места в Германия.Може само да се предполага че имотната вреда е настъпила на територията на издаващата държава.Въпреки отговора на този въпрос, обаче е ясно, че в Заповедта се сочи исканото лице да е извършило деянията изцяло или частично на територията на България/втората хипотеза е ако допуснем, че щетите са настъпили на територията на издаващата държава/. Следва да се напомни, че в Общата част на НК-РБ/чл.3-6/ са уредени общите принципи на българското наказателно право/териториален, личен, реален и универсален/, които попадат в сферата на правния институт "Действие на НК по време, място и спрямо лицата". Съгласно чл.3, ал.1 от НК, т.нар.“териториален принцип“ предвижда, че НК се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България, като няма уговорка това правило да се дерогира в случай на международноправен акт или договор, ратифициран от страната.Това е фундаментален основополагащ принцип за осъществяване на наказателното правосъдие в Република България, норма от обществен ред и съставлява интегрална част от суверенитета на страната.Едва ли е нужно дори да се коментира, че всяка суверенна и независима държава логично има законовата претенция да преследва наказателно извършителите на престъпления на своята територия. Според чл.4, ал.1 от НК, т.нар. „личен/национален/ принцип“, нормата гласи, че НК се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.След ЗИДНК, ДВ, бр.75/2006 г. ал. 2 дава възможност български гражданин да бъде предаден за наказателно преследване на друга държава или международен съд /в отклонение на общата забрана в това отношение/, но когато това е предвидено в международен договор, обнародван, ратифициран и влязъл в сила за Република България.Това изключение е предвидено съобразно изменението в чл.25, ал.4 от Конституцията на Република България с ДВ, бр.18 от 2005 г.