Решение № 12 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Своге по дело № 160/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба, подадена от К. Б. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес : гр. С., ул. „...“ № , ет. , ап. , против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9966892 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОДМВР София), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. В жалбата се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон. Същите съображения се излагат и от защитника в проведеното открито съдебно заседание. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, с подадена писмена защита чрез гл. юрк. Й. Г., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания електронен фиш, включително справка за собственик и ползвател на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис Крос“, с peг. № ..., ръководство на потребителя за автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип „ARH CAM S1“, доказателства за техническата годност на използваното АТСС, снимков материал, писмо от директора на ОПУ София, ведно с приложена към него схема на хоризонтална и вертикална сигнализация, както и други документи от ОД МВР София и от РУ Своге. Съдът приема жалбата за подадена в срок, тъй като обжалваният електронен фиш е връчен лично на жалбоподателката на 29.10.2025 г., а жалбата е изпратена по пощата на 07.11.2025 г. От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Според посоченото в електронния фиш автоматизираното техническо средство № 11743с1 е било разположено в с. Реброво, общ. Своге, на път II- 16, км. 60+880, както е посочено и в протокола за използване на АТСС. В последния документ е записано, че техническото средство е използвано на 18.10.2024 г. от 13,00 ч. до 16,00 ч. в стационарен режим, като посоката на задействане е в двете посоки. От писмото на директора на ОПУ София и приложената към него схема за хоризонтална и вертикална сигнализация безспорно се установява, че км. 60+880 на републикански път II-16 се намира на територията на населеното място с. Реброво, общ. Своге. Това е видно и от снимковия материал към административнонаказателната преписка. Електронният фиш е издаден срещу К. Б. Г. за това, че на 18.10.2024 г. в 14,55 часа, в Софийска област, община Своге, с. Реброво, път II-16, км. 60+880, посока гр. Своге – гр. София, при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. с пътен знак Д11 (начало на населено място), с техническо средство № 11743с1 е установена скорост на движение 89 км./ч. (след отчетен толеранс минус 3 км./ч.), т.е. превишаване с 39 км./ч. на разрешената скорост при движение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис Крос“, с peг. № .... Въз основа на данните от техническото средство, след справка в електронната база данни на КАТ за собственик/ползвател на автомобила, с Електронен фиш серия К № 9966892, издаден от ОДМВР София, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателката, в качеството на ползвател на процесното моторно превозно средство (МПС) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева, доколкото е установено още, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на 02.02.2024 г. на електронен фиш серия К № 6023476. От приобщените доказателства безспорно се установява, че на 18.10.2024 г., в 14,55 часа, лек автомобил с рег. № ... е засечен да се движи със скорост от 92 км./ч., като уредът е разположен на км. 60+880 на републикански път II-16. От справка за собственик/ползвател на превозното средство е видно, че ползвател на автомобила е К. Б. Г.. В отсъствие на жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е издаден срещу него ЕФ. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка за работа на техническото средство от 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч., отчетената скорост е редуцирана на 89 км./ч., т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 39 км./ч. По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Българския институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г. Приложен е също Протокол от проверка № 024-СГ-ИСИС от 11.03.2024 г. на Български институт по метрология, от който се установява, че устройството, посредством което е заснет автомобилът, е проверено в периода от 08.03.2024 г. до 11.03.2024 г. и съответства на одобрения тип. От Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. – и двете на министъра на вътрешните работи и приложения образец на електронен фиш за налагане на глоба към последната се установява, че процесният съответства на утвърдения образец. От справка за нарушител/водач на жалбоподателката се установява, че срещу К. Г., отново за нарушение на чл. 21 ЗДвП, е издаден и предходен електронен фиш серия К № 6023476, който е връчен на 18.01.2024 г., влязъл в сила на 02.02.2024 г. и е платен. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издаден процесният електронен фиш), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по посоченото в електронния фиш местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е частично основателна, като съображенията са следните : Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Същият отговаря на законовата дефиниция по § 6, т. 63 от ДР ЗДвП, преповторена в § 1, т. 1 от ДР ЗАНН – електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура за издаване, т.е. изискванията за тях, регламентирани в ЗАНН са неприложими. Следователно задължителни са само посочените в чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити, като моментът на издаване на фиша е без правно значение, след като не са изтекли общите давностни срокове от датата на извършване на нарушението. Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания електронен фиш отговаря на изискванията, предвидени в чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Същият съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя му, описание на нарушението (установената скорост, разрешената скорост в населено място и превишаването на разрешената скорост), нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и банковата сметка за доброволното й заплащане. По делото безспорно се установи, че на 18.10.2024 г. лек автомобил с рег. № ... се е движил със скорост от 92 км./ч. в рамките на населеното място с. Реброво. Маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (стр. 12 от Ръководство на потребителя) и за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител при скоростен режим, в рамките на тези маркери се допуска наличието само на едно превозно средство (стр. 34 от Ръководство на потребителя), а при несъответствия АТСС не отчита като валидни резултатите от измерването и преминаването не се записва (стр. 22, стр. 30 от Ръководство на потребителя). На приложения по делото кадър от снимка се установяват налични маркери, като резултатът от измерването е записан. Посоката на движение на автомобила е без правно значение, след като водачът се е намирал в рамките на населеното място, сигнализирано надлежно с пътни знаци. Последното е видно от приложения по делото снимков материал. Дори в ЕФ изобщо да не беше посочено в каква посока се е движил нарушителят, това не би се отразило на законосъобразността на същия, доколкото посоката на движение на автомобила не е задължителен елемент от съставомерността на описаното нарушение. В случая, в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 92 км./ч. е приспадната възможната грешка. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство. В процесния случай в свидетелството за регистрация е вписан ползвател – жалбоподателят, който не е декларирал да е предоставил моторното превозно средство на друго лице. В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП – за деяние, извършено при условията на повторност, като в ЕФ наличието на повторност по смисъла на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е основано на влязъл в сила на 02.02.2024 г. електронен фиш серия К № 6023476, което и се установи по делото. След издаване на процесния електронен фиш, но преди влизането му в сила, е последвала промяна в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 06.09.2025 г.), като след промяната е отпаднала наказауемостта за повторни нарушения по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, доколкото в сега действащата разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП наказание за повторност се предвижда единствено за деяния по чл. 182, ал. 1, т. 5 и 6, както и за тези по ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 6 ЗДвП. При това положение и след настъпилата нормативна промяна законодателят не предвижда отпадане на наказуемостта на процесното деяние, а е налице по-благоприятен закон за дееца, който следва да бъде приложен съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Извършването на нарушението е безспорно установено и за него следва да се наложи закон за по-леко наказуемо нарушение, а това е санкцията по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно глоба от 400 лева, представляващи 204,52 евро. След изменението на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, действащата редакция на закона се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН и тази законова редакция следва да бъде съобразена понастоящем предвид висящността на производството по оспорване на процесния електронен фиш, който следва да бъде изменен, като бъде изменено основанието за наложената санкция от чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП в това по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, както и наложеното с електронния фиш административно наказание глоба, като бъде намален размерът на наказанието от 800 лева на 400 лева. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗВЕРБ предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на глобата в обжалвания ЕФ, в изменения размер от 400 лева, следва да бъде с равностойност евро – 204,52 евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията. Наред с горното, в ЕФ е налице непрецизно описание на конкретното нарушение, тъй като е посочено, че е нарушен чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Видно от словесното описание на деянието, става ясно, че е вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото е нарушено задължението за избиране на скорост в населено място – 50 км./ч., въведено с пътен знак Д11 (начало на населено място). Последното изрично е посочено във фиша, поради което допуснатото нарушение на процесуалните правила не е съществено, тъй като словесното описание на деянието дава възможност на наказания достатъчно ясно да разбере какво деяние се твърди, че е извършил, както и основанието за налагане на наказание, за да може да реализира пълноценно правото си на защита. Предимство пред цифровото посочване на нарушената правна норма има точното и пълното й словесно отразяване в ЕФ, което в случая е сторено. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС, в което е прието, че районният съд има правомощие в производства по раздел V, глава III на ЗАНН да прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемото нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки да упражни правомощието си да преквалифицира, описаното в ЕФ деяние, за което е наказан жалбоподателят, тъй като не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и на фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия административнонаказателен процес, поради което правото му на защита по никакъв начин не е ограничено. Така и Решение № 1330 от 30.10.2024 г. по канд № 1068/2024 г. на Административен съд - София област. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, наред с коментираното вече изменение на основанието за наложената санкция и наложеното с електронния фиш административно наказание глоба посредством намаляване размера на наказанието от 800 лева на 400 лева, с равностойност в евро от 204,52 евро и да потвърди в останалата част, обжалвания електронен фиш. При този изход на делото и с оглед направеното от жалбоподателя, чрез пълномощника, искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София следва да бъде осъдена да заплати на въззивната страна сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на делото. Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие за сумата от 300 евро. От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до размер от 200 евро, който е съобразен с актуалните размери предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. С оглед на изхода от делото в полза на жалбоподателката следва да се присъди половината от горепосочената сума, а именно сумата от 100 евро. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и направеното изрично искане, в полза на ОДМВР София също следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 48 евро, представляващи половината (с оглед изхода на делото) от 96 евро – определеният от съда размер в границите, посочени в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗАНН, съдът