Решение № 8155 от 25.9.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 157/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Е. К. Б., действаща и като ЕТ „К. – Е. Б.“, [ЕИК], против Ревизионен акт (PA) № Р-16001621004113-091-001/07.09.2022г., издаден от В. И. - Началник на сектор, възложил ревизията, и Р. Т. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, потвърдена и изменена с Решение № 616/16.12.2022г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив относно допълнително установени дължими суми за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ /чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ/ за 2016г. в размер на 4 685, 03 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 545, 74 лв. и за 2017г. в размер на 9 019, 92 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 986, 62 лв., както и допълнително определени: за 2016г. ДОО в размер на 3 624, 68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 936, 34 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 111, 86 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 593, 97 лв. и ЗО в размер на 1 744, 00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 931, 66 лв. и за 2017г. ДОО в размер на 3 339, 21лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 447, 11 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 965, 09 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 418, 24 лв. и ЗО в размер на 1 540, 80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 667, 13 лв.

Жалбоподателката счита, че издаденият РА е незаконосъобразен и необоснован, постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и при неправилно тълкуване на материалния закон. Съществените нарушения на материалния закон се състоят в обстоятелството, че ревизията е продължила в по-дълъг времеви период спрямо максималния такъв, съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от ДОПК, съответно ревизионният акт е издаден след изтичане на срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Следващото съществено процесуално нарушение се състои в това, че с РА са определени задължения, за които не са налице констатации в ревизионния доклад. Възразява, че не са налице предпоставките по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по този особен ред, след като в РД се съдържа изрична констатация, че не се установява някои от паричните преводи, постъпили по личната банкова сметка на ФЛ Б. в ЦКБ да имат характер на недеклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ доход и да са свързани с извършваната от ЕТ икономическа дейност /счетоводно обслужване/. По съществото на спора, неправилно е прието, че постъпленията по личната й банкова сметка, представляващи парични преводи от клиентите „•••• БГ“ ЕООД, „•••••“ ЕООД, „•••••“ ЕООД, ••••“ ЕООД, „•••••“ ЕООД, •••• ЕООД, „••••“ ЕООД, „••••“ ЕООД, „••••“ ЕООД и „••••“ ЕООД са с предназначение за заплащане на задължения за данъци и осигурителни вноски и не представляват укрити приходи от дейността по счетоводно обслужване на тези дружества. По отношение на лицето И. Д. Р. и дружеството „•••••.“ – Гърция са изложени твърдения, че Р. е връщал на части предоставен му заем от Б., а дружеството е предоставило в заем на Б. парични средства, които тя ще му върне на няколко транша до края на 2017г. По отношение преведената парична сума от С. Г. по банковата сметка на Б. са изложени твърдения, че се касае за предоставена сума във връзка с лични отношения между двете лица и не е свързана със счетоводното обслужване на дружеството „•••••“ ЕООД, представлявано от Г.. Иска се отмяната на РА и се претендират направените по делото разноски, съгласно списък на л. 3480. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът, Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, юр. Б., оспорва жалбата и настоява за оставяне в сила на оспорения админи­стративен акт. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществената защита и прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Административен съд – Пловдив, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил и изменил, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП” – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Ревизията е повторна и е във връзка с решение № 381/12.07.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, с което е отменен първоначално издаденият РА № Р-16001620000136-091-001/15.04.2021г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт. Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), документирана с протокол № П-16001619111736-073-001/25.11.2019г. Събраните при проверката доказателства са надлежно приобщени към доказателствения материал на ревизионното производство.

Ревизията на Б. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621004113-020-001/21.07.2021г., издадена от А. Д. – началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, в качеството си на заместник на В. И. – началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ /данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ/ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ за същия период и ЗОВ за самоосигуряващи се лица за същия период. Определен е срок на ревизионното производство от 3 месеца, считано от връчване на ЗВР, което е направено по електронен път на 09.08.2021г.

Със ЗИЗВР № Р-1600162100-020-002/08.11.2021г. и Р-1600162100-020-003/07.12.2021г., издадена от В. И. – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, срокът на ревизията е удължен до 07.01.2022г. Преди изтичане на срока на ревизията, със заповед № Р-16001621004113-023-001/04.01.2022г., ревизионното производство е спряно на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за срока на отпуск за временна неработоспособност на член на ревизиращия екип. Ревизионното производство е възобновено със заповед № Р-16001621004113-143-001/16.03.2022г., като е определен срок на същото до 19.03.2022г. След издаване на ревизионен доклад /РД/ № Р-16001621004113-092-001/04.04.2022г. от ревизиращите органи по приходите Т. Б. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и В. Й. – главен инспектор по приходите, със заповед № Р-16001621004113-098-001/11.04.2022г. ревизионното производство е иззето от Т. Б. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, поради прекратяване на служебното му правоотношение с придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и възложено на Р. Т. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, определена да изпълнява функциите на ръководител на екип. След изземването на ревизионното производство от първоначално определения ръководител на ревизията е издадена ЗИЗВР № Р-1600162100-020-004/12.04.2022г. от В. И. – началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, с която е променен персоналният състав на ревизиращия екип, който следва да издаде ревизионния акт. Въз основа на посочената ЗИЗВР № Р-1600162100-020-004/12.04.2022г. е издаден ревизионен акт /РА/ № Р-16001621004113-091-001/07.09.2022г. от органите по приходите В. И. – началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и Р. Т. – главен инспектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията.

Ревизионното производство е възложено и проведено от компетентни органи по приходите, заемащи длъжност началник сектор и определени да изпълняват функциите на ръководител екип. В. И. – началник сектор е надлежно оправомощена да издава ЗВР и ЗИЗВР със заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019г. на териториалния директор на НАП – гр. Пловдив, изменена със заповед № РД-09-849 от 10.05.2021г. и заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021г. на териториалния директор на НАП – гр. Пловдив. А. Д. – началник сектор, издала ЗВР № Р-16001621004113-020-001/21.07.2021г. в качеството си на заместник на В. И., също е надлежно оправомощена с посочените заповеди на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, като по делото са представени заповеди за разрешаване ползването на отпуск от В. И. за периода от 19.07.2021г. до 23.07.2021г. и заместването й в този период от А. Д. /л. 3220 – 3221/.

Издаден е ревизионен доклад (РД) № Р-16001621004113-092-001/04.04.2021г. от органите по приходите Т. Б. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, и В. Й. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 946 – 1067), срещу който е подадено възражение вх. № 94-00-2728/18.04.2022г. Във връзка с изложените във възражението твърдения, ревизиращият орган по приходите, определен за ръководител на ревизията, е направил допълнителни проверки в ИС на НАП, документирани с протокол № 1703954/30.05.2022г., относно декларирани данни от посочените в него лица и дружества /л. 882 – 910/. Във връзка с направени от РЛ уведомления за отсъствие ползване на отпуск и отсъствие от РБ, е издаден ревизионен акт /РА/ № Р-16001621004113-091-001/07.09.2022г., в който са подробно обсъдени направените възражения против констатациите в РД. При установена основателност на част от направените възражения, с РА не са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г. и са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и ЗОВ за същия период в по-висок размер, спрямо направеното предложение за установяване с РД.

По така направените възражения в жалбата за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при провеждане на ревизионното производство, настоящият съдебен състав намира следното:

На първо място, неоснователно е възражението за неспазване срока на ревизионното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до 3 месеца и започва да тече от датата на връчване на ЗВР. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ДОПК ако срокът се окаже недостатъчен може да бъде продължен до 2 месеца. В настоящия случай ЗВР № Р-16001621004113-020-001/21.07.2021г. е връчена на 09.08.2021г. и от тази дата започва да тече срокът по чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Видно от издадените в последствие ЗИЗВР, този срок е продължен в рамките на 2-месечния срок по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. В твърденията за неспазване на сроковете по чл. 114 от ДОПК жалбоподателят е игнорирал факта, че е налице спиране на ревизионното производство за срок от 04.01.2022г. до 16.03.2022г. на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. По делото не са представени доказателства за оспорване по съдебен ред на заповед № Р-16001621004113-023-001/04.01.2022г., с която е спряно ревизионното производство, поради което следва извод, че е налице законосъобразно действие от страна на органа по приходите, възложил ревизията. При съобразяване срока, за който е спряна ревизията, неоснователни са твърденията за неспазване на срока по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и правилно е посочен крайният срок на ревизията – 21.03.2022г.

На следващо място, жалбоподателят не оспорва фактите на спазване на срока за издаване на ревизионния доклад по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, както и подаването на възражение против констатациите в него в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ревизионният акт е издаден след изтичане на срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Тук обаче следва да бъде посочено, че се касае за инструктивен по характера си срок, неспазването на който не влече след себе си негативни последици. Неспазването на срока за издаване на РА се дължи както на действия на административния орган, свързани с проверка на твърдения на РЛ, изложени във възражението срещу РД, така и уведомление на РЛ за ползване на отпуск и пребиваване извън територията на страната. В този смисъл, неспазването на срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаване на РА не представлява съществено процесуално нарушение, дотолкова доколкото същият е надлежно връчен на жалбоподателката Б. и тя в пълнота е упражнила правото си на защита в хода на административното обжалване, чрез представяне на множество писмени доказателства. Тези писмени доказателства са предмет на анализ в решението на горестоящия административен орган, в което са изложени аргументи за неоснователност на жалбата и необорване констатациите на ревизиращите органи по приходите, издали ревизионния акт.

На следващо място, неоснователни са възраженията за съществено нарушение на административно процесуалните правила, състоящо се в различен анализ на събраните при ревизията доказателства, направен от ревизиращите органи по приходите, издали ревизионния доклад и ревизиращите органи по приходите, издали ревизионния акт. Необосновано се твърди в жалбата, че в ревизионния доклад липсва предложение за установяване на задължения, които впоследствие са установени с ревизионния акт. Видно от таблица 1 към ревизионния доклад, колона 3 и колона 11 /л. 1065 – 1065 гръб/, в него се съдържа предложение за установяване на данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. В тази връзка, принципно правилно е твърдението в жалбата, че съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, но не и твърдението, че фактическите и правни основания в ревизионния доклад следва да бъдат идентични с тези в ревизионния акт. В разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК е посочен като задължителен реквизит - мотиви за издаване на акта, което дава възможност на компетентните органи, издатели на РА да извършат препращане към фактическите и правни основания, посочени в РД, но не създава подобно задължение за тях. В разпоредбата на чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК за органите по приходите, компетентни да издадат РА, е регламентирано задължение да обсъдят направените срещу РД възражения и представените от РЛ доказателства. В настоящия случай, това задължение е изпълнено, като са извършени допълнителни проверки във връзка с възраженията против РД и са събрани доказателства за опровергаването им.

На следващо място, необосновано е твърдението, че с факта на установяване с ревизионния акт на задължения за данъци и ЗОВ в по-висок размер спрямо предложените за установяване с ревизионния доклад се нарушава правото на защита на РЛ. Както беше посочено по-горе в настоящото решение, жалбоподателката е упражнила в пълнота правото си на защита срещу констатациите в РА, като в хода на административното обжалване е представила множество писмени доказателства, които са предмет на анализ в решението на горестоящия административен орган. Не е налице твърдяното съществено нарушение на административнопроцесуални правила, състоящо се в различен размер на предложените за установяване задължения с РД и установените такива с РА, тъй като разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК изрично регламентира, че с ревизионен акт се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Тук следва да бъде направено уточнението, че с ревизионния акт не са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г., независимо, че е налице предложение за установяване на такива задължения, направено с РД. В изпълнение на задълженията си, регламентирани в разпоредбата на чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК компетентните да издадат РА органи по приходите са обсъдили направените от РЛ възражения и в тази им част са ги намерили за основателни.

От изложеното дотук може да се направи извод, че извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното произ­водство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса, като не са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила, които да нарушават и ограничават правото на защита на жалбоподателя. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт, са били надлежно съобщени на РЛ, което в предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвало, включително е ангажирало доказателства за опровергаване на констатациите в тях.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът действа като инстанция по същество и предмет на спор в съдебното производство е законосъобразността на установените с ревизионен акт данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски, ведно с акцесорните задължения за лихви.

В хода на ревизията са направени следните констатации, довели до установяване на допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ДОПК за 2016г. и 2017г. и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за същия период:

Ревизираното лице Е. Б. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е ДЗЛ по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни периоди, попадащи в обхвата на ревизията. Б. има регистриран ЕТ - „••••– Е. Б.“, ЕИК по БУЛСТАТ: ••••••, с предмет на дейност предоставяне на счетоводни услуги и данъчни консултации. За отчетните 2016г. и 2017г. са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани доходи от стопанска дейност като ЕТ по приложение № 2 и доходи от наем на недвижимо имущество по приложение № 4. По-конкретно, в приложение № 2 от ГДД за 2016г. са декларирани доходи в размер на 7 200 лв., разходи в размер на 5 432, 54 лв. и данъчна печалба в размер на 1 767, 46лв., а за 2017г. – доходи в размер на 16 750 лв., разходи в размер на 14 660, 9 5лв. и данъчна печалба в размер на 2 089, 05 лв.

В хода на ПУФО, предхождаща ревизията и в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на клиенти на жалбоподателката, като в табличен вид на л. 669 – 672 е извършено обобщение на постъпилата информация за издадени фактури и приемо – предавателни протоколи във връзка с извършваното счетоводно обслужване. В издадените към клиентите документи се съдържат пояснения „месечно“ и „годишно“, като по отношение на част от клиентите, посочени в таблицата /“••••“ ЕООД, „••••• ЕООД, ••••“ ЕООД, „•••• – С.Б.“, „•••••“, „•••••“, „•••••“/ е посочено, че при насрещната проверка не е установено за какъв период на счетоводно обслужване са издадени фактурите.

Извършен е анализ на постъпилите парични средства по личната сметка на Б. за 2016г. и 2017г. в таблици на л. 672 гръб – 679 и л. 679 – 685 с посочено основание bookkeeping, захранване, по договор и др. подобни, при които са установени постъпления на парични средства от фирми и ФЛ в общ размер на 37 803 лв. за 2016г. и в общ размер на 59 067 лв. за 2017г.

По-конкретно, са установени постъпили суми за 2016г. от клиентите „•••• БГ“ ЕООД – 1 200 лв., „•••••“ ЕООД – 24 982, 72 лв., „•••••“ ЕООД – 2 223 лв., „•••••“ ЕООД – 1 610 лв., •••• ЕООД – 305 лв., „••••“ ЕООД – 2 460 лв., „••••“ ЕООД – 1 151, 68 лв., И. Р., Г. П. и А. Т.. За 2017г. са установени постъпили суми от клиентите „•••••“ ЕООД – 7 287 лв., ••••“ ООД – 800 лв., „•••••“ ЕООД – 3 393 лв., •••• ЕООД – 5 285 лв., „••••“ ЕООД – 3 830 лв., „••••“ ЕООД – 4 698, 05лв., „••••“ ЕООД – 3 250, 43 лв., „••••“ ЕООД – 3 426, 1 6лв., „•••••.“ – 22 918 лв., И. Р., Г. П., Р. Д., А. Т.. При анализ на документите и писмените обяснения на РЛ и посочените клиенти ревизиращият екип е направил извод, че не са представени документи, че паричните средства, преведени по личната сметка на Б., са с предназначение, различно от това за извършени от нея счетоводни услуги. Не са представени доказателства, че преведените парични суми от дружествата са за заплащане на данъци и задължителни осигурителни вноски, от ФЛ С. Г. – за лична покупка, извън счетоводното обслужване на дружеството „•••••“ ЕООД, на което е управител, а по отношение на лицата Р., П., Д. и Т. и дружеството „•••••.“, че се касае за разчетни взаимоотношения във връзка с договори за заем. Допълнително представените в хода на административното обжалване писмени доказателства също са подложени на анализ от горестоящия административен орган, който е потвърдил извода на ревизиращите органи по приходите, че не са представени документи за заплатени в приход на бюджета на дължими данъци и задължителни осигурителни вноски от дружествата – клиенти „•••• БГ“ ЕООД, „•••••“ ЕООД, „•••••“ ЕООД, •••••“ ЕООД, •••• ЕООД, „••••“ ЕООД, „••••“ ЕООД, ••••“ ООД, „••••“ ЕООД и „••••“ ЕООД. По отношение ФЛ Р. Д. е установено, че същата е представляващ гръцкото дружество „•••••.“, но направените от нея вноски по личната банкова сметка на Б. не могат да се приемат за такива по предоставен заем. Идентични са изводите и по отношение ФЛ И. Р., по отношение на което не са налице несъмнени доказателства за получен заем от Б., който да бъде връщан на вноски.

По изложените аргументи горестоящият административен орган е приел за правилни изводите на ревизиращите органи по приходите, че получените по личната банкова сметка на Е. Б. парични средства от посочените по-горе ЮЛ и ФЛ представляват укрити приходи от предоставени от собствения й ЕТ счетоводни услуги, съответно в размер на 37 803 лв. за 2016г. и в размер на 59 067 лв. за 2017г. Направен е извод, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК /наличие на данни за укрити приходи/, което обосновава провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. При спазване на процедурата за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК на РЛ е връчено уведомление по чл. 124 от ДОПК. Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е формирана данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ /15%/ по следния начин:

• за 2016г. изчислен е общ размер на приходите на стойност 45 003 лв., т.е. 7 200 лв. декларирани приходи по приложение № 2 от ГДД + 37 803 лв. укрити приходи по чл. 122 от ДОПК; намален е размерът на отчетените в ГДД разходи със сумата в размер на 1 369 лв., представляваща разходи за командировки, приети за недокументално обосновани. При така направените изчисления се формира данъчна основа на облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 40 939 лв.

• за 2017г. изчислен е общ размер на приходите на стойност 75 817 лв., т.е. 16 750 лв. декларирани приходи по приложение № 2 от ГДД + 59 067 лв. укрити приходи по чл. 122 от ДОПК; намален е размерът на отчетените в ГДД разходи със сумите в размер на 5 476 лв., представляващи разходи за командировки, приети за недокументално обосновани и в размер на 1 323, 73 лв., представляващи разходи за офиса; При така направените изчисления се формира данъчна основа на облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 70 320 лв.

По отношение намалението на размера на декларираните от РЛ в ГДД текущи разходи за 2016г. и 2017г. ревизиращият екип е направил следните констатации: в хода на ревизията са представени заповеди за командировка, издадени от ЕТ „К. – Е. Б.“ на ФЛ Б. /таблици на л. 748 и л. 748 гръб/ за командироване до гр. Солун, Гърция, офис на фирма „•••••с“ ЕООД. В тях като задача е посочено „събиране на документи по ЗСч/ЗДДС“, но липсват реквизитите индивидуализиращи данни за МПС, с което е извършено пътуването, вид гориво, минимален разход на 100км, единична цена за 1л. Към командировъчните заповеди са приложени документи за нощувки, но в самите заповеди са попълнени само данни за дневни пари – по 56, 45 евро/ден.

В РА е направена констатация, че отчетените текущи разходи по сметка 609 Други разходи не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като не отговарят на изискванията за Закона за счетоводството /ЗСч/ и към тях няма приложени разходооправдателни документи. Посоченото правно основание за непризнаване на отчетените текущи разходи за данъчни цели е разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Горестоящият административен орган е намерил за правилни и обосновани констатациите на ревизиращия екип, като е посочил, че в допълнително представените в хода на административното обжалване документи няма вписана дата на пристигнал и заминал, липсва печат на дружеството и подпис на представляващо го лице. Наред с това, дружеството „•••••“ ЕООД е регистрирано по българското законодателство, т.е. отчетените текущи разходи за дневни пари за командировки до гр. Солун, Гърция, не следва да се приемат за свързани с дейността на ЕТ.

На следващо място, в хода на ревизията са представени фактури за извършени разходи за закупуване на офис обзавеждане, мебели и други консумативи, които се осчетоводени по сметка 601 Разходи за материали и сметка 602 Разходи за външни услуги. Ревизиращите органи по приходите са направили констатация, че закупените вещи са от такова естество, че не могат да се използват за офис, в който се извършва икономическа дейност /лед свещи, автомобилни крушки, спален комплект, сушилник, параван за баня и др. подобни/. Направен е извод, че се касае за обзавеждане на апартамент, собственост на съпрузите Е. Б. и И. П., находящ се в [населено място], [улица], закупен на 16.10.2017г. При анализ на информацията, предоставена от РЛ за разходите, присъщи за издръжката на офиса в гр. Пловдив е прието, че за данъчни цели следва да бъдат признати част от тях на обща стойност 2 394, 22 лв. С разликата между общия размер на отчетените текущи разходи 3 717, 95 лв. и признатите за данъчни цели текущи разходи 2 394, 22 лв. следва да се намалят общите разходи, осчетоводени по сметка 602 Разходи за външни услуги. Правното основание за непризнаване за данъчни цели на разходи на стойност 1 323, 73 лв. = 3 717, 95лв. – 2 394, 22лв. е разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Горестоящият административен орган е намерил за необосновани констатациите на ревизиращия екип относно намалението на отчетените текущи разходи за 2017г. със сумата в размер на 1 323, 73 лв., тъй като предмет на фактурите са покупки на строителни материали – мазилка, моноблок, гипс лепила, боя, четка, коляно, контакт, електрически крушки и др. подобни. Същите могат да се обвържат с дребни ремонтни работи, свързани с обичайното ползване на офиса за икономическата дейност на търговеца и като такива са присъщи за дейността му. По изложените аргументи, в решението на горестоящия административен орган е изчислена по-малка сума на намаление на отчетените от ЕТ разходи за 2017г., а именно в размер на 5 476 лв., като по този начин е намален облагаемия доход, изчислен по реда на чл. 122 от ДОПК от 70 320 лв. на 68 996, 27 лв.

От така изчислените данъчни основи на облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ са приспаднати ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК в общ размер на 9 101, 74 лв. за 2016г. и в общ размер на 9 408, 10 лв. за 2017г. Така, за 2016г. върху годишната данъчна основа в размер на 31 837, 26 лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 4 775, 58 лв. и след приспадане на внесената авансово сума от 90 лв. се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 4 685, 58 лв., ведно с прилежащите лихви. За 2017г. върху годишната данъчна основа в размер на 60 911, 90 лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 9 136, 78 лв. и след приспадане на внесената авансово сума от 116 лв. се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 9 020, 78 лв., ведно с прилежащите лихви.

На следващо място, при ревизията е установено, че жалбоподателката Б. има регистриран ЕТ, като считано от 01.08.2014г. е декларирано възобновяване на дейност и начало на осигуряване за всички осигурени счетоводни рискове. В качеството си на самоосигуряващо се лице е внесла авансово дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО върху минимален месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2016г. и 2017г.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО жалбоподателката е осигурена за социалните рискове инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като ЕТ. По свой избор РЛ е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство по смисъла на чл. 4, ал. 4 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, като съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявала трудова дейност през предходната година. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за ДЗПО, а от 01.01.2015г. и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите или при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху доходите, върху които са внасяли авансово осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са дължими вноски за НЗОК като самоосигуряващо се лице, извършващо дейност като ЕТ.

В РА са направени изчисления на ЗОВ за годишно изравняване, като е посочено, че Б. е внасяла авансови вноски върху месечен осигурителен доход от 420 лв. за 2016г. за месеците 01, 04, 05, 07, 08, 09 и 12 и върху намален размер на осигурителния доход за останалите месеци от годината /таблица на л. 833/. При съобразяване на максималния месечен размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО за 2016г. от 2 600 лв. и месечния размер на дохода, върху който са внесени авансови вноски, е изчислен доход в размер на 27 437, 27 лв. /31 200лв. – 3 762, 73лв./, върху който се дължат ЗОВ за годишно изравняване. Върху посочения размер на осигурителния доход за 2016г. са изчислени вноски за ДОО в размер на 4 472, 28 лв. /16, 3%/, за ДЗПО – УПФ в размер на 1 371, 86 лв. /5%/. При изчисление на вноските за ЗО за годишно изравняване е съобразено, че минималният месечен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2016г., върху който се дължат авансови вноски, възлиза на 5 040 лв., а максималният – на 2 600 лв. Доходът, върху който следва да бъдат внесени вноски за годишно изравняване се изчислява като разлика между максималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО и размера на осигурителния доход, върху който са внесени авансови вноски и възлиза на 26 160 лв. = 31 200лв. – 5 040лв. Върху така изчисления размер на осигурителния доход са дължими вноски за ЗО за годишно изравняване в размер на 2 092, 80 лв. /8%/.

По аналогичен начин са направени изчисления на ЗОВ за годишно изравняване за 2017г., върху осигурителен доход, определен като разлика между максималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2017г. и осигурителния доход, върху който са внесени авансови вноски /таблица на л. 834/. Така, върху осигурителен доход в размер на 27 101, 82 лв. = 31 200лв. - 4 098, 18лв. са изчислени вноски за годишно изравняване в следните размери: за ДОО – 4 688, 61 лв. /17, 3%/, за ДЗПО – УПФ – 1 355, 09 лв. /5%/. Доходът, върху който следва да бъдат внесени вноски за годишно изравняване се изчислява като разлика между максималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО и размера на осигурителния доход, върху който са внесени авансови вноски и възлиза на 25 680 лв. = 31 200 лв. – 5 520 лв. Върху така изчисления размер на осигурителния доход са дължими вноски за ЗО за годишно изравняване в размер на 2 054, 40 лв. /8%/.

С решението на горестоящия административен орган е изчислен по-малък размер на ЗОВ за годишно изравняване, поради неспазване разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно посочената разпоредба, годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към ГДД по ЗДДФЛ или установения от орган по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражнявана дейност и сбора на доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Неправилно от ревизиращия екип е извършено разпределение на облагаемия доход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК през м. 06 и м. 10.2016г. и през м. 02, 06 и 10.2017г., когато самоосигуряващото се лице няма отработени дни. Горестоящият административен орган е посочил, че годишният размер на осигурителния доход за 2016г., върху който се дължат вноски за ДОО и ДЗПО - УПФ за годишно изравняване възлиза на 22 237, 27 лв. и е получен като разлика между максималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО, разпределен за 10 месеца, в които има отработени дни /26 000 лв./ и осигурителния доход, върху който са внесени авансови вноски – 3 762, 73 лв. Върху осигурителен доход в размер на 22 237, 27 лв. се изчисляват вноски за ДОО в размер на 3 624, 68 лв. /16, 3%/ и за ДЗПО – УПФ в размер на 1 111, 86 лв. /5%/.

Годишният размер на осигурителния доход, върху който се дължат вноски за ЗО за 2016г. е изчислен като разлика между максималния годишен размер на осигурителния доход, разпределен за 10 месеца, в които има отработени дни – 26 840 лв. и осигурителен доход в размер на 5 040 лв., получен като сбор между осигурителния доход, върху който са внесени авансови вноски 3 762, 73 лв. и осигурителния доход, върху който се дължат ЗО по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Върху осигурителен доход в размер на 21 800 лв. = 26 840 лв. – 5 040 лв. се дължи вноска за ЗО в размер на 1 744 лв. /8%/.

По аналогичен начин е изчислен осигурителният доход, върху който се дължат вноски за ДОО и ДЗПО - УПФ за годишно изравняване за 2017г. в размер на 19 301, 82 лв. /л. 57 – 57 гръб/ и дължимите вноски за ДОО – 3 339, 21 лв. /17, 3%/ и за ДЗПО – УПФ – 965, 09 лв. По аналогичен начин е изчислен и осигурителният доход, върху който се дължат вноски за ЗО за годишно изравняване – 19 260 лв. /л. 57 гръб/ и дължимата вноска за ЗО – 1 540, 80 лв.

При приспадане на ЗОВ в по-малък размер са изчислени данъчни основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, съответно в размер на 34 45846 лв. = 40 939 лв. – 6 480, 54 лв. за 2016г. и в размер на 63 151, 17 лв. = 68 996, 27 лв. – 5 845, 10 лв.

Тъй като върху така изчислените данъчни основи данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ се изчислява в по-висок размер, предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК обжалваният РА следва да бъда потвърден в тази му част.

В решението на горестоящият административен орган е намерено за основателно възражението за допълнително начислени лихви за просрочие за 2017г. в размер на 42, 18 лв., като е съобразено, че част от приходите в размер на 3 650 лв., свързани с годишното счетоводно приключване за 2017г. са отчетени и декларирани за 2018г. Предвид на това, РА е изменен, в частта на прилежащите лихви за просрочие за 2017г., като акцесорно задължение на данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за същата година, като те са намалени от 4 028, 80 лв. на 3 986, 62 лв.

В хода на настоящото съдебно производство са приети следните писмени доказателства: заверено копие на заповед № 5832/14.07.2021г., с която е разрешено ползването на отпуск от В. И. – началник сектор, за периода от 19.07.2021г. до 23.07.2021г. /л. 3220/; заповед № А-5832/13.07.2021г. за заместване на В. И. от А. Д., и двете заемащи длъжност «началник сектор» /л. 3221/; извлечение от данъчно – осигурителната сметка на «•••••» ЕООД за извършени плащания за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. /л. 3303 – 3304 гръб/; писмо вх. № 17053/22.04.2024г. от ТД на НАП – гр. София, офис «Красна поляна», съдържащо информация за извършени плащания на задължения за данъци и ЗОВ за 2016г. и 2017г. за дружеството «••••» ЕООД /л. 3908 – 3908 гръб/; писмо вх. № 15413/26.09.2024г. от ТД на НАП – гр. Пловдив за предоставена информация за дружествата «•••••» ЕООД и «••••» ООД, както и за ФЛ К. В., В. Е., Л. М. и Е. П. и изпратено по компетентност до ТД на НАП – гр. София, офис Център рапореждане за предоставяне на информация за дружествата «•••••» ЕООД и «••••.БГ» ЕООД; до ТД на НАП – гр. София, офис Благоевград за предоставяне на информация за ФЛ Я. К. и до ТД на НАП – гр. София, офис Л. за предоставяне на информация за ФЛ А. П. /л. 3389 – 3392/; писмо вх. № 13050/02.08.2024г. от ТД на НАП – [населено място], съдържащо информация за извършени плащания на задължения за данъци и ЗОВ на ФЛ Я. К. и информация за декларирани доходи от наем за 2016г., 2017г. и 2018г. от ФЛ А. П., с фирма «••••» ООД /л. 3401 – 3403/; писмо изх. № 11-00-1280#3/14.08.2024г. от ТД на НАП – [населено място], съдържащо информация за посочени в него ФЛ и ЮЛ, ведно с извлечения от документи от ИС на НАП за постъпили плащания на задължения за данъци и ЗОВ /л. 3414 – 3469/.

В съдебното заседание на 14.06.2023г. е прието заключение по съдебно – графологична експертиза /наименовано протокол № 153/, изготвено от вещото лице Н. Б., без направени възражения от страните по делото. При изследване на конкретно посочени в заключението документи /таблица на л. 3249 – 3258/ вещото лице е посочило, че на повечето от изследваните документи положените подписи са изпълнени от Е. Б.. По отношение подписите на л. 3154 и 3156 отговорът е вероятен, тъй като ксеросното копие не е с достатъчно добро качество за категоричен извод. На л. 3155 подписът от името на Е. Б. на единия документ не е положен от нея. На документите на л. 490 и 491 по делото няма положени подписи от името на Б., а на документите на л. 240 и л. 483 – 487 няма положени никакви подписи.

В хода на съдебното производство е изслушано и прието основно и две допълнителни заключения по съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/, изпълнени от вещото лице Л. М.. След анализ на данните в представените от ТД на НАП – гр. Пловдив документи за извършени плащания на задължения за данъци и ЗОВ от дружества и ФЛ, намерили отражение в техни осигурителни сметки и представляващи приложения към заключение и заключение след корекция, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

• задача 1 и задача 2: по отношение на дружествата «•••••» ЕООД, «••••» ЕООД, «•••••» ЕООД, «•••••» ЕООД, «••••» ЕООД и «••••» ЕООД се установиха съответствия в посочените суми в протоколите и вноските по данъчно – осигурителните сметки, като за дружествата «•••••» ЕООД, «••••» ЕООД, «•••••» ЕООД, «••••» ЕООД и «••••» ЕООД е налице съвпадение между посочени суми в протоколите и внесените суми по данъчно – осигурителните сметки на техните управители. По отношение на дружествата «•••••» ЕООД, «•••• БГ» ЕООД, «•••••» ЕООД, «••••» ООД и «•••••» ЕООД се установяват цялостни или частични несъответствия. Част от платежните нареждания могат да се обвържат със същите кореспондиращи плащания, описани в приложените по делото протоколи за рекапитулация с постъпилите суми по данъчно – осигурителните сметки на дружества и/или техните управители като част от сумите, постъпили от съответните дружества по личната банкова сметка на Е. Б.. По-конкретно, това са платежните нареждания относно потвърдени от НАП постъпили плащания по ДОС /данъчно – осигурителна сметка/;

• задача 3: По отношение на дружествата «•••••» ЕООД, «••••» ЕООД, «•••••» ЕООД, «•••••» ЕООД, «•••••» ЕООД, «••••» ЕООД и «••••» ЕООД е налице редовно осчетоводяване по вид и хронология на плащанията в счетоводните регистри за данъци и осигуровки на съответното дружество по протоколите за рекапитулация, представени по делото. Не са представени счетоводни справки за всички платени данъци и осигуровки към бюджета от дружеството, извън протоколите за рекапитулация. По отношение дружествата «•••• БГ» ЕООД и «•••••» ЕООД не са представени счетоводни справки, извън тези находящи се по делото, а по отношение на дружеството «••••» ООД няма представени счетоводни справки за всички платени данъци и осигуровки към бюджета, както и плащания в протоколите за рекапитулация;

• задача 4: приложените по делото командировъчни заповеди и представените счетоводни справки на ЕТ •••• – Е. Б.» отговарят на изискванията на чл. 33, т. 2, б. «е» от ЗКПО, доколкото се взема предвид дейността на ЕТ и наличието на чуждестранни клиенти.

Като приложения към основното заключение са представени получени от вещото лице отговори от съответните компетентни ТД на НАП по издадени съдебни удостоверения.

В съдебното заседание на 26.06.2024г. по приемане на заключението вещото лице е направило подробни уточнения и пояснения (л. 3375 гръб).

В хода на съдебното производство е изслушано и прието допълнително заключение по съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/, изпълнена от същото вещо лице, неоспорено от страните. След извършена допълнителна проверка и анализ на получени от вещото лице документи въз основа на издадени съдебни удостоверения е направен експертен извод, че сумите, отразени в представените по делото протоколи, отнасящи се до дружеството «•••••» ЕООД могат да се обвържат с плащания по данъчно – осигурителната сметка на неговия управител К. В.; по отношение дружеството «•••••» ЕООД, внесените суми могат да с обвържат с плащания по данъчно – осигурителната му сметка, а по отношение дружеството «••••» ООД посочените в протоколите за рекапитулация заплатени суми могат да бъдат определени като заплатение наеми към ФЛ А. Т. П., управител на дружеството. По отношение дружеството «•••• БГ» ЕООД посочените суми в протоколите за рекапитулация не могат да се обвържат с внесените суми по неговата ДОС.

В разпита си в съдебното заседание на 18.02.2025г. по приемане на заключението вещото лице е направило подробни уточнения и пояснения по него /л. 3470 гръб – 3471/.

В хода на съдебното производство е изслушано и прието второ допълнително заключение по съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвено от същото вещо лице, неоспорено от страните. В съответствие с поставената задача за изчисление на дължимите данъци и ЗОВ на жалбоподателката, при приемане за укрити приходи на постъпилите по личната банкова сметка на Б. парични средства от дружеството «•••• БГ» ЕООД за 2016г. в общ размер на 1 200лв., вещото лице е посочило дължимите данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016г. и дължимите ЗОВ за същата година /л. 3478 гръб/.

В съдебното заседание на 21.03.2023г. са депозирани показанията на свидетелите А. П. Т., Г. К. П. и И. Д. Р.. Съгласно показанията на свидетелката Т., същата е осъществявала сътрудничество между жалбоподателката Е. Б. и дружествата «•••• БГ» ЕООД, «•••••» ЕООД, «•••••» ЕООД, «••••» ЕООД, «••••» ЕООД и «••••» ЕООД чрез преводи от гръцки на български език и обратното. Нейното сътрудничество се наложило, тъй като собственици на посочените дружества са гръцки граждани, счетоводното обслужване на дружествата се извършва от Б. и адрес на управление на всички дружества е адресът на управление на счетоводната кантора – [населено място], [улица].

Според свидетелските показания, собствениците на гръцките дружества рядко пребивават на територията на България, като възнагражденията за счетоводно обслужване основно са превеждани по банков път от гръцките собственици, чрез използване на онлайн банкиране. Имало е и случаи на предоставяне на пари в брой на Б., което се осъществявало в счетоводната кантора и при предаването на които Т. винаги присъствала. Според нея, тяхното постоянно присъствие на територията на България не било необходимо, тъй като гръцките граждани били ИТ специалисти, които се занимават със защита на хардуер и софтуер на различни международни компании и лично упражнявали дейността, без да наемат персонал.

В показанията се излагат твърдения, че предоставяните на Б. парични средства били не само за счетоводното обслужване на фирмите, но и за заплащане на данъци и осигуровки, включително дължими данъци за регистрирани в България автомобили и други фирмени разходи. Предоставените парични средства се отчитали след приключване на календарната година чрез съставяне на разписки между съответния управител и Б. за какво са използвани предоставените парични средства. Конкретните срещи се осъществявали в офиса на Б., винаги в присъствие на свидетелката, като тя е имала ангажимент ежемесечно да информира гръцките граждани за дължимите данъци и осигуровки от фирмата и от тях и да им изпраща документи за извършените плащания, извършвани от Б.. В повечето случаи не се налагало доплащане на дължими суми, а получените суми в повече спрямо задълженията се връщали на платеца. Може да каже, че не всички суми, преведени по личната сметка на жалбоподателката, са били с предназначение за счетоводно обслужване, доколкото собствениците на фирмите заплащали суми за месечни разходи на фирмите, в които влизали и дължими данъци и ЗОВ. Принципно уговорката била да се заплаща определена сума за разходи на фирмата на територията на България, в която се включвали данъци, осигуровки и възраграждение на счетоводителя.

Спомня си, че с жалбоподателката са пътували до Гърция, като целта на пътуването била предоставяне на документи за дейността на фирмата «•••••» ЕООД, на която била извършвана ревизия. Имало случай, в който гръцката фирма, чрез представляващо лице грузински гражданин, предоставила на Б. заем от «около 20 000 лева». Заемът бил предоставен по банков път, но в последствие връщан на вноски в брой, тъй като в «онзи момент» в Гърция имало ограничение за изтегляне на пари в брой, включително получаването и изпращането на парични преводи от фирми. Заемът бил предоставен на територията на България, поради посочените ограничения с операции с парични средства в Гърция.

Познанството на свидетелката Т. и жалбоподателката Б. е на професионална основа, като Б. е счетоводител на фирма на Т., като предмета на дейност на фирмата е «Изипей каса», извършвана под формата на франчайз. Имало е случаи свидетелката лично, от свое име, да извършва парични преводи на фирмени средства по сметка на Б., но това се извършвало като приятелска услуга и тъй като «гърците й имали доверие». Дори в случаите на преводи на парични суми от нея, винаги парите били отчитани от Б. чрез съставяне на разписки или представяне на банкови извлечения за заплатени данъци и осигурителни вноски по сметки на НАП. Лично свидетелката е обяснявала на гръцките граждани, че счетоводното обслужване се състои от възнаграждение на счетоводителя и заплащане на разходи на съответната фирма в България, в т.ч. за данъци и осигуровки. В хода на ревизията и на предхождащата я ПУФО не е извършвала преводи на документи от гръцки на български език, само е изпратила преведени на гръцки език ИПДПОТЛ, с пояснения какво се изисква от тях като информация. Доколкото й е известно, постъпилите документи и писмени обяснения от гръцките граждани са преведени на български език от заклет преводач.

По-нататък в показанията се излагат твърдения за необходимост от командироване на Б. в Гърция, като целта на командировката било предоставяне на ревизиращ екип на фактури и ЧМР, свързани с дейността на дружеството «•••••» ЕООД. Единствено това дружество и дружеството «•••• БГ» имали предмет на дейност търговия, по-конкретно търговия със строителни материали. При извършваната ревизия на дружеството «•••••» ЕООД, на която тя била служител, се установило несъответствие «в едни ЧМР», което наложило нейното пътуване и пътуването на Б. до Гърция. Не може да уточни кога точно двете са пътували до Гърция, тъй като самата Т. многократно е пътувала дотам, тъй като бащата на сина й е гръцки гражданин. Не може да каже какъв е резултатът от извършваната ревизия на «•••••» ЕООД от органите на НАП.

Не може да каже защо гръцките фирми са превеждали паричните средства за «издръжка» по лична сметка на Б. в ЦКБ. Тя самата също е превеждала парични средства по тази банкова сметка, във връзка със счетоводното обслужване на личната й фирма. Имало е случаи, в които свидетелката е плащала дължимите данъци и ЗОВ, свързани с дейността й лично, в други случаи Б. е ходила до офиса на «Инвестбанк», който се намира в близост до счетоводната й кантора и ги е внасяла. По отношение паричните средства от гръцките фирми посочва, че са постъпвали след напомняне от тяхна страна, че ще има лихви за несвоевременно заплатени задължения към НАП. Може да посочи имената на собствениците на гръцките дружества, с които е контактувала – А. М. на фирма «••••» ЕООД, К. В. на фирма «•••••» ЕООД, В. Е. на фирма «•••••» ЕООД, К. И. на фирма «••••» ЕООД, Й. М. на фирма «••••• БГ» ЕООД и В. С. на фирма «••••» ООД. В момента не може да посочи собствениците на останалите фирми, на които е помагала с превод от гръцки на български език и обратно, по смомен става въпрос за около 7 – 9 фирми. Към настоящия момент почти всички са прекратили дейността си в България, тъй като «нещата в Гърция се промениха».

Съгласно показанията на свидетелката П., същата се познава с жалбоподателката Б. професионално, тъй като тя обслужва счетоводно нейната фирма «••••» повече от 8 години. Счетоводното обслужване се състояло в изчисляване на данъчни задължения и ЗОВ, което се налага при увеличение на осигурителния доход, тъй като свидетелктата «се осигурява чрез фирмата». Според показанията, Б. е превеждала дължимите осигурителни вноски, тъй като била запозната със сроковете за внасяне. Свидетелката внасяла авансово сумите по банковата й сметка в ЦКБ през 2016г. и 2017г., а в последствие по банковата сметка на фирма «Корект 2020», чийто управител била Б.. В началото на всяка година се съставяли протоколи за разходите на фирмата и преводите по банковата сметка на Б., като вноските в по-голямата си част били предназначени за плащане на данъци и ЗОВ. След приключване на рекапитулацията и съставяне на протокол /свидетелката разпознава подписа си за «приел» на предявен и протокол на л. 3177 по делото/ ако се констатират надвнесени суми, същите се връщат в брой на вносителя.

Във връзка с извършваните проверка и ревизия на Б. е дала обяснения, в които е посочила на какво основание е внасяла сумите по личната банкова сметка на РЛ и на какво основание са внасяни. Действително, в платежните нареждания като основание е посочено «захранване на сметка», но сумите са били предназначени за данъци, осигуровки и възнаграждение за счетоводно обслужване. Не може да каже дали е издавана фактура за извършеното счетоводно обслужване на фирмата й. Рядко се налагало и връщане на сума, заплатена авансово, обикновено изчисленията, направени от Б. били точни.

Съгласно показанията на свидетеля Р., същият се познава с Б. от 2000г., когато работили заедно. След това, през 2009г. той регистрирал собствена фирма с наименование «••••», която била счетоводно обслужвана от нея. Заплащането на счетоводното обслужване ставало веднъж, в началото на годината, като паричните суми били предоставяни в брой. Независимо, че били заплащани пари всеки месец, била издавана една обща сборна фактура за цялата сума, при годишното приключване. За счетоводното обслужване на фирмата бил сключен договор, но свидетелят твърди, че е заплащал дължимите осигуровки по сметка на НАП лично всеки месец, като Б. му «подготвяла» платежните нареждания.

Съгласно показанията, през 2015г. и 2017г. Б. му предоставила в заем сумите съответно в размер на 3 500лв. и 4 000лв., за което били съставени договори за заем. Свидетелят разпознава като свой положения подпис за заемополучател на предявени му документи на л. 3110 [рег. номер] делото. Паричните средства по договорите за заем били предоставени в брой, но връщани на части по банкова сметка в ЦКБ, «за да има следа, че е върнал парите». Обикновено е заплащала сумите за счетоводно обслужване в брой, а не по банков път.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Основният спорен по делото въпрос относно укритите приходи от дейността на ЕТ, собственост на Б., е доколко направените вноски по нейната лична банкова сметка от различни вносители ФЛ и ЮЛ представляват изцяло възнаграждения за осъществяване на счетоводно обслужване, които не са намерили отражение като приход от дейността му. Следващият спорен въпрос е какви дейности, извършвани от РЛ, се включват в обхвата на извършваното счетоводно обслужване и по-конкретно дали цялата постъпила сума по личната банкова сметка представлява възнаграждение за счетоводно обслужване или част от нея се разходва за заплащане на данъци и ЗОВ на ЮЛ и/или на ФЛ, техни собственици. Спор между страните се формира и относно характера на предоставените в заем парични средства на Б., по-конкретно дали представляват възнаграждение за извършвано счетоводно обслужване, приходите от която дейност са укрити.

В настоящия случай ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, при констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити доходи от дейността на ЕТ, като изводът на ревизиращите органи по приходите се основава на постъпления на парични средства по личната банкова сметка на РЛ, собственик на ЕТ. Настоящият съдебен състав намира, че не са опровергани изводите относно наличие на такова обстоятелство, включително посредством ангажиране на писмени и гласни доказателства и заключения по съдебни експертизи. Аргументи в тази насока ще бъдат изложени по-долу в настоящото решение, при обсъждане на събраните в хода на ревизията и в хода на съдебното обжалване доказателства.

При съдебното обжалване защитната теза на лицето се основава на събрани доказателства при ревизията и при предхождащата я ПУФО, отнасящи се до начина на заплащане и отчитане към клиентите на извършваните счетоводни услуги. В тази връзка не са спорни обстоятелствата, че клиентите са правили вноски на парични средства по личната сметка на жалбоподателката, а тя, от своя страна, е отчитала разходването им чрез отчетни протоколи. Именно въз основа на съдържанието на тези протоколи, което е оспорено от ревизиращия екип, са и направените твърдения, че само част от постъпилите по личната банкова сметка парични средства представляват възнаграждение за извършваното от нея счетоводно обслужване на ФЛ и ЮЛ, и то е в размерите, посочени в протоколите. Останалата част от постъпилите парични средства се използва за заплащане на дължими данъци и ЗОВ на съответните клиенти, като това обстоятелство е надлежно документирано с платежни нареждания. Според жалбоподателката, ревизиращите органи по приходите необосновано са игнорирали представените от нея протоколи за отчети на паричните средства, постъпили по личната й банкова сметка, в които протоколи е изрично посочено каква част от паричните средства е предназначена за заплащане на задължения към НАП и е постъпила по данъчно – осигурителната сметка на съответното ФЛ и ЮЛ, каква част представлява възнаграждение за извършвано счетоводно обслужване. По отношение на фирмите – собственост на гръцки граждани, необосновано е игнорирано и обстоятелството, че се касае за комплексна услуга по дейността им на територията на България, т.е. в нея се включват компонентите възнаграждение за счетоводно обслужване, заплащане на задължения към НАП, други разходи, свързани с упражняване на дейност. По отношение на получените заемни средства и върнатите заемни средства е посочено, че по неясни причини са игнорирани твърденията на заемодателя и заемателя по договорите за заем, че се касае именно за заемни правоотношения и необосновано е прието при ревизията, че се касае за укрити доходи от дейността на ЕТ по счетоводно обслужване.

В съответствие с поддържаната защитна теза, в хода на съдебното обжалване са ангажирани писмени и гласни доказателства и са приети заключения по съдебни експертизи. Заключенията по назначените съдебни експертизи следва да бъдат кредитирани, единствено по отношение експертните констатации, отнасящи се до спорните по делото въпроси. Тук следва да се направи уточнение, че в заключението по съдебно – графологичната експертиза се изследва изпълнението на подпис, положен от жалбоподателката в съставени от нея частни документи – протоколи, като съставянето на тези протоколи не е спорно обстоятелство между страните. Спорното обстоятелство се отнася до тяхното съдържание, по-конкретно дали документират разчетни взаимоотношения между РЛ и нейни клиенти във връзка със счетоводно обслужване на ФЛ и ЮЛ. Съдържанието на протоколите е прието от ревизиращите органи по приходите за неотразяващо действителни факти, доколкото се касае за постъпления на парични средства по лична банкова сметка на Б., с основание, в което липсва каквато и да била конкретика /напр. „захранване на сметка“/. Отделно от това, вноските на парични средства по личната й банкова сметка са извършвани и от ФЛ, без допълнителни пояснения дали съответното ФЛ е управител на дружество – клиент на жалбоподателката, дали е негов служител или осъществява представителна власт и действа от името и за сметка на дружество. Едва в хода на съдебното производство свидетелите П. и Р. поясняват, че се познават с жалбоподателката, тъй като нейната кантора обслужва счетоводно собствените им дружества „••••“ и „•••••“. Същото е валидно и за свидетелката Т., в допълнение с пояснението, направено от нея, че е внасяла по банковата сметка на Б. чужди парични средства на дружества, собственост на гръцки граждани, които предвид естеството на дейността си /в ИТ сектора/ рядко пребивават на територията на България.

Предвид посочената от свидетелите професионална връзка между тях и жалбоподателката, показанията им изхождат от пряко заинтересовани от изхода на делото лица, които следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, съобразно изискването на чл. 172 от ГПК. Тук следва да бъде уточнено, че свидетелите не отричат, че като ФЛ са правили вноски на парични средства по личната банкова сметка на Б. регулярно, като основанието на вноските е „захранване на сметка“, „превод“ или други подобни. Същевременно обаче се заявява, че независимо от посоченото основание паричните средства имат друго целево предназначение – в случая на Т. и П. – за заплащане на дължими данъци и ЗОВ от фирми, а в случая на Р. – за връщане на заем, предоставен му от Б.. Същите твърдения по отношение целевото предназначение на вноските на парични средства са изложени и в депозираните при ревизията писмени обяснения от жалбоподателката, но едва в хода на обжалването на РА по административен ред са представени като доказателство платежни нареждания за извършени плащания по сметки на НАП на дължими данъци и ЗОВ на клиентите „••••“ ЕООД, „•••••“ ЕООД, „•••••“ ЕООД, •••• ЕООД, „••••“ ЕООД, „••••“ ЕООД, „••••“ ЕООД. Тези твърденията за разходването на постъпилите парични средства за заплащане на задълженията на дружествата с гръцки собственици и дружеството „••••“ ЕООД със собственик Г. П. са подложени на допълнителна проверка чрез назначаване на ССЕ, като на вещото лице е поставена задача да извърши проверка на постъпили парични суми по данъчно – осигурителните сметки на клиенти на жалбоподателката за заплащане на задължения към НАП и да установи дали е налице съответствие на тези постъпили суми с посочените в протоколите за отчет. Съгласно експертните констатации в заключенията по ССЕ е налице съответствие между посочените в протоколите за отчет на предоставените парични средства на Б. и направените вноски за задължения към НАП по данъчно – осигурителните сметки на дружествата и по личните данъчно – осигурителни сметки на техните управители, с изключение на тези на клиента „•••• БГ“ ЕООД и частично на клиента „•••••“ ЕООД. Тук следва да бъде уточнено, че паричните средства по личната банкова сметка на жалбоподателката са внасяни както от самите дружества със собственици гръцки граждани, така и от свидетелката Т., която фактически е правила вноски от името и за сметка на дружествата „••••“ ЕООД, „••••“ ЕООД, •••• ЕООД, „•••••“ ЕООД, „••••“ ЕООД, ••••“ ООД и „•••••“ ЕООД. По отношение на българското дружество „••••“ ЕООД са правени вноски по личната банкова сметка на жалбоподателката от неговия собственик и представляващ Г. П.. Съгласно експертните констатации в основното заключение по ССЕ единствените несъответствия между внесените суми и отчетените такива с протоколи, намерили отражение като заплатени задължения към НАП вещото лице е установило по отношение на дружествата „•••••“ ЕООД за сумата в общ размер на 2 676, 34лв. /таблица на л. 3348 гръб/, „•••• БГ“ ЕООД за сумата в общ размер на 2 005, 15лв. /таблица на л. 3350/, „•••••“ ЕООД за сумата в общ размер на 4 697, 87лв. /таблица на л. 3350 гръб/ и ••••“ ООД. В първото допълнително заключение по ССЕ е направен експертен извод, че констатираните несъответствия между получените и отчетени с протоколи суми, отнасящи се до дружествата „•••••“ ЕООД и „•••••“ ЕООД са намерили отражение по данъчно – осигурителните сметки на техните управители К. В. и В. Е.. По отношение несъответствието между получените и отчетени с протоколи суми, отнасящи се до дружеството ••••“ ООД е направен експертен извод, че се касае за заплатени наеми към ФЛ А. Т. П., наемодател на дружеството.

При кредитиране на основното и първото допълнително заключение по ССЕ настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателката е ангажирала доказателства за частично опровергаване констатациите на ревизиращите органи по приходите за укрити приходи от осъществяваната икономическа дейност по счетоводно обслужване на собствения й ЕТ. Не се ангажираха доказателства за опровергаване констатациите в хода на ревизията, отнасящи се до клиента „•••• БГ“ ЕООД и частично до клиента „•••••“ ЕООД, което означава, че дори посредством заключенията по ССЕ не се опровергава установеното от ревизиращите органи по приходите обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което обосновава провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

Същевременно от страна на жалбоподателката се ангажираха доказателства, че независимо от основанията за направени вноски по банковата сметка, част от паричните средства са с целево предназначение - за заплащане на задължения на дружества - клиенти към НАП, документирани с платежни нареждания /за част от тях/, протоколи за отчет на парични средства и извлечения от данъчно – осигурителни сметки. Това означава, че при изчисляване на размера на укритите приходи по реда на чл. 122 от ДОПК, От изчислените такива при ревизията, съответно в размер на 37 802, 72лв. за 2016г. и на 59 097лв. за 2017г. следва да бъдат приспаднати сумите от клиентите „•••••“ ЕООД /частично/, „•••••“ ЕООД, ••••“ ООД, „•••••“ ЕООД, •••• ЕООД, „••••“ ЕООД, „••••“ ЕООД, „••••“ ЕООД и „••••“ ЕООД, /включително направени от ФЛ Т. и П./, по отношение на които е установено, че са с предназначение заплащане на задължения към НАП /данъци и осигурителни вноски/, като бъдат съобразени експертните изводи на вещото лице по ССЕ. По отношение на дружеството „•••••“ ЕООД следва да бъде посочено, че от постъпилите през 2016г. парични средства в общ размер на 24 872, 72лв. в хода на съдебното обжалване са ангажирани доказателства единствено за заплатени задължения към НАП в общ размер на 4 697, 87лв. /ЗОВ на стойност 3 997, 71лв. + данък на стойност 700, 16лв./. По отношение на останалата сума не са ангажирани доказателства, че е само малка част от нея е с предназначение за счетоводно обслужване /2 200лв./, а останалата част е с предназначение за заплащане на наем /600лв./ и за други покупки /13 224, 87лв./. В този смисъл, извън представения протокол за отчет, достоверността на чието съдържание е оспорена в хода на ревизията, не са представени други доказателства в подкрепа на защитната теза на жалбоподателката. Същите аргументи са валидни и по отношение на паричните средства, отнасящи се до клиента „•••• БГ“ ЕООД, които се потвърждават и от експертните изводи в заключенията по ССЕ.

Не така стои въпросът с вноските по банковата сметка, за които са изложени твърдения, че са с предназначение за приемане/погасяване на заем и лични парични средства на ФЛ, чието дружество е клиент на Б.. В случая се касае както за заем, предоставен на Б. от гръцкото дружество „•••••.“, така и за заем, предоставен от нея на И. Р.. Независимо от твърденията на гръцкото дружество, че се касае за вноски по договор за заем, доказателствата за това са изключително противоречиви. Съгласно съдържанието на банковите извлечения основанието за вноските на парични средства е bookkeeping /в превод на български език „счетоводство“/, а в показанията на свидетелката Т. се излагат твърдения за предоставяне на заем от лице, различно от Р. Д., служител в гръцкото ЮЛ. Съгласно показанията на свидетелката Т., заемът е предоставен в брой на територията на България, което твърдение не кореспондира с представените доказателства за направени вноски по банковата сметка, включително чрез ФЛ Р. Д., т.е. налице са изключително противоречиви данни относно факта на предоставяне на заемните средства. Единствените представени по делото доказателства за връщане на заема са съставени от жалбоподателката разписки, които представляват частни документи и се ползват само с формална доказателствена сила. В жалбата са изложени твърдения, че не се касае за счетоводно обслужване на гръцката фирма от Б., а само за заемни правоотношения, но предвид установените при ревизията данни за укрити приходи от дейността не могат да се възприемат за достоверни тези твърдения. При извършена проверка в ИС на НАП относно представляващото лице и собственик на гръцкия търговец органите по приходите са установили, че собственикът на гръцкото дружеството Г. С. е бил собственик на българско дружество „•••••ЕООД, упълномощено лице на което е била именно свидетелката Т.. Същите аргументи са валидни и по отношение на предоставения заем от Б. на И. Р. с уточнението, че освен договорите за заем по делото не са представени доказателства за фактически предаване на заемните суми. В показанията си свидетелят Р. не отрича, че има дългогодишно познанство с жалбоподателката, което означава, че както свидетелските показания, така и писмените обяснения, депозирани в хода на ревизията и предхождащата я проверка изхождат от лице, пряко заинтересовано от изхода на делото. В показанията се съдържат данни относно извършване на счетоводно обслужване от Б. на собствено на Р. дружество, като изрично се посочва, че разплащанията се извършват само и единствено в брой.

По отношение твърденията за лични причини за предоставяне на сумата от 700лв. от лицето С. Г., настоящият съдебен състав намира, че същите не са подкрепени с доказателства. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателката извършва счетоводното обслужване на собственото на Г. дружество „•••••“ ЕООД, както и че в издадената фактура за счетоводно обслужване не е посочен период на заплащане на възнаграждението за това. Допълнително в подкрепа на твърдението, че не се касае за предоставена парична сума за лична покупка е фактът, че сумата е предоставена на две вноски, извършени през 2016г. и 2017г., което може да се приеме за инцидия за наличие на трайни взаимоотношения между двете лица, а не за заплащане на еднократна покупка.

По така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че не са ангажирани доказателства за опровергаване констатацията на ревизиращия екип за наличие на укрити приходи от дейността на Б., извършвана чрез собственото й ЕТ, но укритите приходи са в по-малък размер, съответно 25 334, 85лв. за 2016г. и 27 268лв. за 2017г. Изчисленията са направени при съобразяване заключенията на вещото лице по ССЕ относно направените вноски по данъчно – осигурителните сметки на посочените по-горе дружества и техните управители, за заплащане на дължими от тях данъци и ЗОВ към НАП.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и направеното от жалбоподателката възражение за документална обоснованост и признаване за данъчни цели на дневните пари на собственика на ЕТ в Гърция, съобразно разпоредбата на чл. 33, т. 2, б. „а“ от ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба, за данъчни цели се признават разходите, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на ФЛ собственик, когато пътуването и предстоят са извършени във връзка с дейността на ДЗЛ. Ревизиращите органи по приходите са посочили, че в заповедите за командироване липсва дата на пристигнал и заминал и няма печат и подпис на посетеното дружество, посочено е единствено пътуване с автомобил, без други индивидуализиращи данни. В представените в хода на административното обжалване заповеди за командироване се установява, че като посетено дружество е посочено „•••••“ ЕООД, докато е положен печат на друго дружество – [Наименование]В тази връзка следва да бъде посочено, че „•••••“ ЕООД е дружество, регистрирано по българското законодателство, а дружеството [Наименование]е гръцко дружество, най-вероятно контрагент на българското, но гръцкото дружество е именно това, за което са изложени твърдения, че не е обслужвано счетоводно от жалбоподателката, а й е предоставило заем. При наличие на противоречиви данни в заповедите за командироване, не може да се направи еднозначен извод, че се касае за разходи на ЕТ, осъществявани във връзка със счетоводното обслужване на българското дружество, а по-скоро за такива, свързани със счетоводното обслужване на гръцкото дружество, за което се твърди, че няма сключен договор с Б.. Доколкото в разпоредбата на чл. 33, т. 2, б. „а“ от ЗКПО се съдържа изискване за признаване за документално обосновани разходите свързани с икономическата дейност на ЕТ следва да бъде даден отговор и на този спорен въпрос. Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, свързани с дейността. Доколкото липсва конкретика за това, извън дейността на едно дружество могат да бъдат извършените счетоводни разходи за лични цели на неговия собственик или управител/представляващо лице. Във всеки конкретен случай следва да бъде извършена преценка за това, като бъде изследвана целта на извършването им за реализиране целите и предмета на дейност на предприятието /в настоящия случай предоставяне на счетоводни услуги/.

За да бъде признат един счетоводен разход за данъчни цели, следва извършването му да е пряко свързано с икономическата дейност на лицето/дружеството, да е пряко относим към отчетния период, в който е намален ФР, да е налице съпоставимост между приходи и разходи, да не е отчетен при хипотезите на отклонение от данъчно облагане и да не представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. В настоящия случай, предвид констатираните несъответствия относно посетеното дружество в Гърция, твърденията, че там се намира офис на българското дружество „•••••“ ЕООД и твърденията, че жалбоподателката не обслужва счетоводно гръцкото дружество [Наименование], не може да се направи несъмнен извод за разходи, пряко свързани с икономическата дейност на собствения й ЕТ. В свидетелските показания на свидетелката Т. действително се посочва, че на жалбоподателката се е налагало да пътува до Гърция във връзка със счетоводното обслужване на българското дружество „•••••“ ЕООД, но не се посочва конкретен период и се посочва единствено пътуване във връзка с извършвана му ревизия.

Не следва да бъде кредитирано и заключението на вещото лице по ССЕ в тази му част, тъй като в него се преразказват твърденията на жалбоподателя и не се прави собствен анализ на представените по делото доказателства, включително констатираните от ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган несъответствия и непълноти в заповедите за командироване и неяснота относно пряката му връзка с извършваната от Бичева, чрез собственото й ЕТ икономическа дейност. Следва да бъде потвърдена констатацията на ревизиращия екип относно непризнати за данъчни цели недокументално обосновани разходи за командироване на жалбоподателката в Гърция в размер на 1 369 лв. за 2016г. и в размер на 5 476 лв. за 2017г. Правилно е посочено в РА и решението на горестоящия административен орган и правното основание за това – разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

По така изложените аргументи, следва да бъде извършено преизчисление на облагаемия доход по чл. 122 от ДОПК при използване подхода на ревизиращия екип и горестоящия административен орган. За 2016г. към декларираните приходи в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в размер на 7 200 лв. следва да бъде прибавена сумата в размер на 25 334, 85 лв. укрити приходи от счетоводни услуги по чл. 122 от ДОПК, изчислени по-горе в съдебното решение, а декларираните в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ разходи в размер на 5 432, 54 лв. следва да се намалят със сумата на непризнатите за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 2 от ЗКПО в размер на 1 369 лв. По аналогичен начин, за 2017г. към декларираните в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ приходи в размер на 16 750 лв. следва да бъде добавена сумата в на 27 268 лв. укрити приходи от счетоводни услуги по чл. 122 от ДОПК, изчислени по-горе в настоящото решение, а декларираните в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ разходи в размер на 14 660, 95 лв. следва да се намалят със сумата на непризнатите за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 2 от ЗКПО в размер на 5 476 лв., съгласно решението на горестоящия административен орган.

По отношение на допълнително определените ЗОВ настоящият съдебен състав намира РА за законосъобразен и в тази му част, тъй като несъмнено е налице укрит доход от осъществяване на дейността по счетоводно обслужване, който представлява осигурителен доход от друга дейност. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 124а от ДОПК по отношение дължимостта на ЗОВ, като е съобразено и тълкувателно решение № 2/02.02.2022г. на ОС на П. и Втора колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 6/2020г.

В решението на горестоящия административен орган са посочени допуснати неточности от страна на ревизиращия екип по отношение изчисленията на ревизиращите органи по приходите, като установените задължения са коригирани в намаление. Доколкото в заключенията на вещото лице по ССЕ не се съдържат преизчисления на дължимите ЗОВ въз основа на намаления размер на осигурителния доход по чл. 122 от ДОПК, такива ще бъдат направени от Съда, при използване подхода на горестоящия административен орган. Така за 2016г. годишният размер на осигурителния доход, върху който се дължат вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ възлиза на 21 572, 12 лв. = 25 334, 85 лв. укрити доходи от дейността като ЕТ – 3 762, 73 лв. осигурителен доход, върху който са декларирани и внесени авансови вноски. При прилагане на ставките от 16, 3% и 5% се изчисляват дължими вноски за ДОО за годишно изравняване в размер на 3 516, 26 лв. и за ДЗПО – УПФ за годишно изравняване в размер на 1 078, 61 лв. Посредством общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен калкулатор се изчисляват и акцесорни задължения за лихви, съответно в размер на 1 878, 42 лв. и в размер на 576, 21 лв. За същата година годишният размер на осигурителния доход, върху който се дължат вноски за ЗО възлиза на = 25 334, 85 лв. – 5 040лв. /3 762, 73лв. осигурителен доход, върху който са декларирани авансови вноски + 1 277, 27лв. осигурителен доход, върху който се дължат ЗО на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО/. При прилагане на ставката от 8% се изчисляват дължими вноски за изравняване в размер на 1 623, 59 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 867, 33 лв., изчислени посредством общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен калкулатор. Обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен за разликата над така изчислените суми на вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване и изчислените такива в решението на горестоящия административен орган.

За 2017г. не следва да бъдат извършвани преизчисления на годишния размер на осигурителния доход, върху който се дължат вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ и ЗО, тъй като изчисленият с настоящото решение размер на осигурителния доход от дейността като ЕТ възлиза на 27 268 лв. и превишава максималния годишен размер на осигурителния доход от 23 400 лв., разпределен за 9 месеца, в които е извършвана дейността. Обжалваният РА, изменен с решението на горестоящия административен орган, следва да бъде потвърден, в тази си част като правилен и законосъобразен.

При така направените преизчисления на размерите на осигурителния доход по чл. 122 от ДОПК и на вноските за годишно изравняване по чл. 124а от ДОПК /за 2016г./ следва да бъде извършено и преизчисление на данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ /15%/. За 2016г. на РЛ с настоящото решение е изчислен облагаем доход в размер на 32 532, 85 лв. = 7 200 лв. декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ + 25 334, 85 лв. укрити приходи от дейността като ЕТ и ЗОВ за годишно изравняване по реда на чл. 124а от ДОПК в общ размер на 6 218, 46 лв. /3 516, 26лв. + 1 078, 61лв. + 1 623, 59лв./. При потвърден размер на непризнатите за данъчни цели разходи на стойност 1 369 лв. се изчислява данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 22 252, 85 лв., върху която е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ /15%/ в размер на 3 337, 93 лв. и след приспадане на декларирания и внесен данък в размер на 90 лв. се изчислява дължима сума на данъчното задължение в размер на 3 247, 93 лв. Изчислени посредством общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен калкулатор акцесорните задължения за лихви възлизат на 1 764, 85 лв. Обжалваният РА, потвърден с решението на горестоящия административен орган в тази си част, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен за разликата над посочените суми до пълния размер на данъчните задължения.

Аналогично, за 2017г., при така направените преизчисления на осигурителния доход по чл. 122 от ДОПК следва да бъде извършено и преизчисление на данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ /15%/. С настоящото решение е изчислен облагаем доход в размер на лв. = 16 750лв. декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ + 27 268лв. укрити приходи от дейността като ЕТ и ЗОВ за годишно изравняване по реда на чл. 124а от ДОПК съгласно решението на горестоящия административен орган в общ размер на 5 845, 10лв. /3 339, 21лв. + 965, 09лв. + 1 540, 80лв./. При потвърден размер на непризнатите за данъчни цели разходи на стойност 5 476лв. съгласно решението на горестоящия административен орган, се изчислява данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 28 987, 95лв., върху която е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ /15%/ в размер на 4 348, 19лв. и след приспадане на декларирания и внесен данък в размер на 116лв. се изчислява дължима сума на данъчното задължение в размер на 4 232, 19лв. Изчислени посредством общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен калкулатор акцесорните задължения за лихви възлизат на 1 870, 54лв. Обжалваният РА, потвърден с решението на горестоящия административен орган в тази си част, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен за разликата над посочените суми до пълния размер на данъчните задължения.

При този изход на делото и своевременно направените искания от страните, следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. От страна на пълномощника на жалбоподателя е представен списък с разноските /л. 3480/, съгласно който са направени разноски в общ размер на 6 150 лв., включително адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /в приложимата й редакция/ върху материалния интерес по делото, възлизащ на 38 558 лв. е дължимо минимално адвокатско възнаграждение в размер на 3 734, 64 лв. При отчитане фактическата и правна сложност на делото, проведените множество съдебни заседания и ангажираните писмени и гласни доказателства и заключения на съдебни експертизи, съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно и не следва да бъде намалявано до посочения минимум. Съобразно уважената част на жалбата, на жалбоподателката следва да бъде присъдена сумата в размер на 1 519, 06 лв.

На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /в приложимата й редакция/ същото възлиза на 2 812, 18 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът