Решение № 84 от 25.3.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 1/2024 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. № •••• г. от „Н. Т.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „К. С.“ № 18, представлявано от управителя В. Н. В., чрез упълномощения адвокат И. С., срещу решение № 837/03.11.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № •• г., с което на осн. чл. 415 във вр. чл. 422 от ГПК е признато за установено по отношение на въззивника, че ДЪЛЖИ на О. гр. Добрич, ЕИК ••••, с административен адрес: гр.Добрич, ул. „Б.“ № 12, представлявана от • Й. Й., сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1470 от 24.11.2022 г. по ч. гр. дело № 3392/2022 г. по описа на РС – Добрич, а именно: 12 708, 44 лв. /дванадесет хиляди седемстотин и осем лева 44 ст./, представляваща неустойка за забава за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г., начислена поради забава в плащане на годишна концесионна вноска от 14 589 лв. за десета година по Договор за концесия № 96/20.06.2011 г. на общински нежилищен имот – публична общинска собственост, представляващ едноетажна масивна сграда с предназначение[1]сграда за обществено хранене – „••“ със застроена площ •• кв.м и изби с площ •• кв.м., с идентификатор за сградата ••••, находящ се в гр.Добрич, ул. „Д-р К. С.“. Съдът е отхвърлил предявения иск по отношение на сумата от 121, 57 лв., представляваща лихва за забава за периода 20.07.2020г. – 18.08.2020 г. Със същото решение „Н. Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на О. гр. Добрич сторените разноски по гр.дело № ••г. по описа на РС - Добрич в размер на: 252, 34 лв. /двеста петдесет и два лева 34 ст./ – дължима държавна такса от платената 301, 74 лв.; 360 лв./ триста и шестдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение и 198 лв. / сто деветдесет и осем лева/ - депозит за вещо лице, както и разноските по ч.гр.дело № 3392/2022г. по описа на РС - Добрич в размер на: 260, 60 лв. /двеста и шестдесет лева 60 ст./ и 145 лв. /сто четиридесет и пет лева/– юрисконсултско възнаграждение. Въззивната жалба е депозирана в срок – на 24.11.2023 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 10.11.2023 г.; подадена е от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК. Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка с възраженията на ответника относно наличието на непреодолима сила/форсмажор, довела до преустановяване на неговата търговска дейност в процесния обект. На следващо място въззивникът възразява срещу правните изводи на съда, че клаузата за неустойка по чл. 20, ал. 2 от договора за концесия не е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Сочи се, че в случая неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а уговореният размер на неустойката води до неоснователно обогатяване на кредитора О. гр. Добрич. В условията на евентуалност, ако не се приеме за основателно възражението за нищожност на клаузата за неустойка, въззивникът счита, че не следва да отговора за неизпълнението на задължението си за процесния период, поради непреодолима сила, породена от пандемията Ковид-19, довело до непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Жалбоподателят настоява решението на районният съд да бъде отменено като предявеният иск да бъде отхвърлен. Ако се приеме, че възражението на ответника е частично основателно по отношение на периода март 2020 г. – ноември 2020 г., то исковата претенция следва да бъде отхвърлена по отношение на сумата от 8 096, 90 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 19.08.2020 г. до 07.12.2020 г. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт. Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание. Със заповед № 1470/24.11.2022 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3392/2022 г. Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ „Н. Т.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „К. С.“ № 18, представлявано от управителя В. Н. В., ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА О. гр. Добрич, ЕИК ••••, с административен адрес: гр. Добрич, ул. „Б.“ № 12, представлявана от • Й. Й., сумите от: 1) 12 708, 44 лв. /дванадесет хиляди седемстотин и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за забава за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г., начислена поради забава в плащане на годишна концесионна вноска от 14 589 лв. за десета година по Договор за концесия № 96/20.06.2011 г.; 2) 121, 57 лв. /сто двадесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 20.07.2020г. – 18.08.2020 г.; 3) 406, 60 лв. /четиристотин и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу посочената заповед за изпълнение. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 199 от 12.01.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 3392/2022 г./. Производството по гр. дело № 360/2022 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на О. гр. Добрич, ЕИК ••••, с административен адрес: гр. Добрич, ул. „Б.“ № 12, представлявана от • Й. Й., с която срещу „Н. Т.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „К. С.“ № 18, представлявано от управителя В. Н. В., са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед № 1470/24.11.2022 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 3392/2022 г., а именно: 12 708, 44 лв. /дванадесет хиляди седемстотин и осем лева 44 ст./, представляваща неустойка за забава за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г., начислена поради забава в плащане на годишна концесионна вноска от 14 589 лв. за десета година по Договор за концесия № 96/20.06.2011 г. на общински нежилищен имот – публична общинска собственост, представляващ едноетажна масивна сграда с предназначение[1]сграда за обществено хранене – „••“ със застроена площ •• кв.м и изби с площ •• кв.м., с идентификатор за сградата ••••, находящ се в гр.Добрич, ул. „Д-р К. С.“; 121, 57 лв. /сто двадесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 20.07.2020г. – 18.08.2020 г. Претендират се сторените по исковото и по заповедното производство съдебно-деловодни разноски. Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, между страните е сключен концесионен договор, с предмет на концесията общински нежилищен имот – публична общинска собственост, със срок на договора 20 години. Уговорено е, че концесионерът по договора „Н. Т.“ ЕООД дължи на концедента О. гр. Добрич годишно концесионно плащане в размер на 13 000 лева без ДДС, платимо в срок до 30 дни след началото на всяка година от договора. Страните са постигнали съгласие размерът на минималното годишно концесионно плащане да се индексира с натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от НСИ, като годишното концесионно плащане за десета година на договора /20.06.2020 г. - 19.06.2021 г./ възлиза на 14 589 лева без ДДС, дължимо до 19.07.2020 г., за което ответникът е бил надлежно уведомен. Ищецът сочи, че дължимата сума е била платена на четири вноски, както следва: на 08.12.2020 г. – 5 000 лв., на 06.01.2021 г. – 3 753 лв., на 17.01.2022 г. – 7 294, 84 лв. и на 24.01.2022 г. – 1 458, 97 лв. Поради неплащане в срок на годишното концесионно плащане за десета година на договора, съобразно задължението по чл. 17, ал. 2 от същия, за ищеца се е породило правото на осн. чл. 20, ал. 2 и чл. 20, ал. 3 от договора да претендира заплащането на неустойка в размер на 0, 5% на ден, за всеки ден след тридесетият, върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния период. В тази връзка О. гр. Добрич претендира от ответника лихва за забава в размер на 121, 57 лв., начислена за периода на забава от 20.07.2020 г. до 18.08.2021 г., както и неустойка в размер на 12 708, 44 лв., изчислена за времето от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г. След като ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за ищеца възникнал правен интерес от търсената искова защита, чрез предявяване на искове за установяване дължимостта на оспорените суми. В срока по чл. 131 от ГПК „Н. Т.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани. На първо място ответникът въвежда възражение за нищожност, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, на клаузата за неустойка по чл. 20, ал. 2 от договора за концесия, поради накърняване на добрите нрави. Възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави се обосновава с твърдения уговорената неустойка да излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като няма горна граница, дължи се за всеки ден на забавата след тридесетия, без ограничение във времето, води до обогатяване на ищеца, стимулира за злоупотреба от страна на кредитора чрез неуказване на съдействие на длъжника за изпълнение, надхвърля като размер неизпълненото задължение. В подкрепа на това възражение се сочи, че така уговорена неустойката е свръх прекомерна, като категорично надхвърля обезпечителната и санкционната си функция; формирана с единствената цел да се достигне до неоснователно обогатяване на концедента. Като пример за това се прави аритметично съпоставяне на стойността на уговорената неустойка и размерът на законната лихва – към датата на договора за концесия размерът на уговорената неустойка е 65 лева на ден, а на законната лихва е 5, 68 лв. на ден или 10, 22%. Договорената неустойка по този начин надвишава с 11 пъти размера на очакваните вреди. На следващо място отговорността на „Н. Т.“ ЕООД спрямо ищеца следва да бъде изключена поради наличието на непреодолима сила по чл. 306, ал. 2 от ТЗ, във връзка с обявеното в страната извънредно положение през периода от м. март 2020 г. до м. март 2021 г., и наложените ограничителни мерки, сред които и преустановяване на посещенията на всички ресторанти, барове и др.заведения за обществено хранене, заради разпространението на заболяването „Ковид-19“. В тази връзка се настоява, че за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г. ••та е била затворена, а след това отново поради липса на приходи в периодите 06.07.2020 г. – 18.08.2020 г.; 27.11.2020 г. – 28.02.2021 г.; 22.03.2021 г. – 09.04.2021 г., в резултат, на което ответникът е претърпял значителни загуби. В изпълнение на задължението си по чл. 306 от ТЗ ответникът уведомил ищеца за настъпилата непреодолима сила и последствията от нея, едно от уведомленията било с вх.№70-00-2350/12.01.2021 г. като О. Добрич отказала предложението на „Н. Т.“ ЕООД за изменение на концесионното плащане. Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 20.06.2011 г. между О. гр. Добрич, от една страна като концедент, и „Н. Т.“ ЕООД, от друга страна като концесионер, е сключен Договор за предоставяне на концесия № 96/20.06.2011 г. по отношение на недвижим имот, публична общинска собственост, с кадастрален идентификатор на сградата ••••, попадаща в ПИ с кадастрален идентификатор •••• „С. Д.“, парцел I, Зона 1, представляващ •• със застроена площ •• кв.м., по кадастрална скица - 285 кв.м., и изби с площ •• кв.м., за срок от 20 години. Според договора уговореното концесионно възнаграждение е в размер на 13 000 лева годишно, платимо на една вноска в размер на 100% от годишното концесионно възнаграждение, дължимо в срок до 30 дни след началото на всяка година по договора. Гратисен период е уговорен само за първата година. Концесията обхваща управление на услуга от обществен интерес на риск на концесионера, като възнаграждението се състои в правото на концесионера да експлоатира услугата, включващо правото за предоставяне на услуги и /или извършване на други стопански дейности срещу получаване на приходи. Според договора годишното концесионно плащане за десета година на договора от 20.06.2020 г. до 19.06.2021 г. възлиза на 14 589 лева без ДДС, дължимо до 19.07.2020 г. Установено е, че това задължение е погасено на четири вноски: на 08.12.2020 г. – 5 000 лв., на 06.01.2021 г. – 3 753 лв., на 17.01.2022 г. – 7 294, 84 лв. и на 24.01.2022 г. – 1 458, 97 лв. Поради неплащане в срок на годишното концесионно плащане за десета година на договора претендира от ответника лихва за забава и неустойка. От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че уговорената по договора неустойка в размер на 0, 5% на ден за периода на забавата от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г., изчислена върху стойността на неизплатената част от паричното задължение, като се вземат предвид извършените плащания се равнява на 12 708, 44 лв. Според в.л. през периода от 20.06.2020 г. до 19.06.2021 г. в резултат на ограничителни мерки КОВИД-19 ••та не е работила 157 дни, които са съответни за периодите, през които е била затворена от 06.07.2020 г. до 18.08.2020 г.; от 27.11.2020 г. до 28.02.2021 г. и от 22.03.2021 г. до 09.04.2021 г. Вещото лице докладва, че е налице спад на реализираните обороти от ••та за периода 20.07.2020 г. – 19.06.2021 г. с 34, 67% спрямо периода на преходната година от 20.07.2019 г. до 19.06.2020 г. През периода 20.07.2020 г. – 19.06.2021 г. реализираният оборот от 179 052, 33 лв. е с 83 607, 11 лв. по-малко спрямо предходната година – 274 075, 62 лв. за периода 20.07.2019 г. - 19.06.2020 г. Съгласно заключението по назначената допълнителна съдебно- счетоводна експертиза законната лихва на ден възлиза на 3, 69 лв. върху 13 000 лева без ДДС към датата на сключване на договора и в размер на 4, 05 лв. към началото на процесния период за деветата година - 20.06.2020 г. върху 14 589 лв. без ДДС. Неустойката по чл. 20, ал. 2 от процесния договор е 65 лв. върху 13 000 лв. без ДДС концесионно възнаграждение и 72, 95 лв. върху 14 589 лв. без ДДС, и в двата случая върху концесионно възнаграждение към 20.06.2020 г. като начало на девета концесионна година. Установителните искови претенции са допустими. Заявени са в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период. Възражението за наличието на обстоятелства, които могат да се определят като непреодолима сила по чл. 306 от ТЗ има характера на правоизключващо отговорността на ответника. За да е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, е необходимо да са осъществени кумулативно следните предпоставки, визирани в посочената правна норма: обстоятелствата трябва да са настъпили след сключване на сделката; обстоятелствата трябва да са непредвидени или непредотвратими; да са от извънреден характер и да е налице причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение. Основният характеризиращ белег – елемент, на "непреодолимата сила", е непредотвратимостта на събитието. Легална дефиниция на понятието „Непреодолима сила“ се съдържа в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, според която това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Кумулативните предпоставки са следните: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Установено е по делото, че в Република Б. е обявено извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. В тази връзка е създаден Закон за мерките и действията по време на извънредното положение на 24.03.2020 г. и на Закона за неговото изменение и допълнение на 09.04.2020 г. Обявената с решение №325 на МС от 14.05.2020г. извънредна епидемична обстановка след 14.05.2020г., с множество заповеди на Министъра на здравеопазването са налагани множество различни противоепидемични мерки. От началото на 2020 г, . поради усложнената обстановка в страната и в чужбина, свързана с изключително динамичното разпространение на Covid-19 и обявена пандемия от Световната здравна организация, Министерският съвет на Република Б. на извънредно заседание на 08.03.2020 г. приема допълнителни мерки относно заболяването. Издадени са Заповеди на Министъра на здравеопазването №№ РД-01-117/08.03.2020 г., РД-0М22/11.03.2020 г., РД-01 -124/13.03.2020 г., РД-01-127/16.03.2020 г., РД- 01138/19.03.2020 г., РД-01-143/20.03.2020 г., РД-01 -153/25.03.2020 г., 183/06.04.2020 г. (с която се отменят РД-01-127/16.03.2020 г. и РД- 01138/19.03.2020 г.), РД-01- 195/10.04.2020 г. (за изменение на Заповед РД- 01124/13.03.2020 г.) за въведени противоепидемични мерки на територията на страната до изричната им отмяна, като: преустановяват се посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници, търговски центрове тип МОЛ: преустановяват се учебните занятия и всички извънкласни мероприятия (занимални, клубове, зелени училища, екскурзии и др.) в училищата, университетите и другите обучителни институции и организации. При възможност се организира дистанционна форма на обучение; преустановяват се посещенията на децата в детските ясли и детските градини; преустановяват се всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици, извън системата на предучилищното и училищното образование, които се провеждат от физически и юридически лица, независимо от правноорганизационната им форма. Преустановява се провеждането на всякакъв вид масови мероприятия и др. Народното събрание на Република Б., на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията и във връзка с разрастващата се пандемия от Covid-19, приема Решение за обявяване на извънредно положение върху цялата територия на Р Б., считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Възлага на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от Covid-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на страната. Решението е публикувано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г. На 24.03.2020 г. в ДВ бр. 28/2020 /извънреден/ е публикуван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено от НС от 13.03.2020 г, , който бе изменен и допълнен - ДВ бр. 34/09.04.2020 г. Във връзка с продължаващата разрастваща се пандемия от Covid-19, Народното събрание на Република Б., на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията, приема Решение за удължаване срока на обявеното с Решение от 13.03.2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Р Б. до 13.05.2020 г. Решението е публикувано в ДВ, бр. ЗЗ от 07.04.2020 г. Срокът на въведените противоепидемични мерки е удължен със Заповеди на Министъра на здравеопазването №№ РД-01 -154/19.03.2020 г. и РД-01 - 195/10.04.2020 г. до 13.05.2020 г. Продължаващото разпространението на Covid-19, както в Б., така и в чужбина, наложи удължаване срока на действие на въведените ограничителни и противоепидемични мерки и след края на обявеното извънредно положение – 13.05.2020 г. Междувременно, Министърът на здравеопазването издава заповед на 03.05.2020, с която допуска посещенията на търговски площи на открито. Министерският съвет на Р Б. на заседанието си на 24.06.2020 г. приема Решение за удължаване срока на обявената извънредна епидемиологична обстановка до 15 юли 2020 г., предвид факта, че Пандемията продължава да представлява заплаха за общественото здраве в национален и световен мащаб. Издадени са множество Заповеди на Министъра на здравеопазването за удължаване действието на временните противоепидемичните мерки за удължаване срока на действие до 30.11.2020 г. Заповед № РД-01- 262/14.05.2020 г. забранява посещенията в закрити търговски площи на заведения за хранене и развлечения- в това число ресторанти, до 14.06.2020 г. В изпълнение на Решение на МС на Р Б. № 673/25.09.2020 г. са издадени Заповеди на Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични антикризисни мерки до 31.01.2021 г. В изпълнение на Решение на МС на Р Б. № 855/25.11.2020 г. за ново удължаване срока на извънредната епидемична обстановка в страната, са издадени нови Заповеди на Министъра на здравеопазването - № РД-01675/25.11.2020 г. за въвеждане на противоепидемични антикризисни мерки, считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г.; РД-01-677/25.11.2020 г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки, считано от 23: 30 часа на 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г.; № РД-01-173/18.03.2021 г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на страната от 22.03.2021 г. до 31.03.2021 г.: № РД-01 -51/26.01.2021 г. за въвеждане на противоепидемични мерки, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. Обектът на договорът за концесия е категоризиран като туристически обект – •• „С. Д.“. Следователно, в рамките на процесната 10-та година от действието на договора за концесия, с продължителност от 20.06.2020 г. до 19.06.2021 г., пълна забрана за осъществяване на търговска дейност в обекти от категорията на ползвания от ответника по силата на договора за концесия е действала за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за времето след 20.05.2020 г. забраната касае закритите търговски площи. В по-късен момент, вече в рамките на 18-та година от договора, а именно от 27.11.2020 г. отново е въведена пълна забрана за посещенията във всички заведения за хранене и развлечения. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила, дефинирана в ал.2 като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора.