Решение № 88 от 26.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3102/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на П. Я. П. от гр.Варна, ••••, против НП № 382/03.06.2025год. на Зам. кмета на Община Варна, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв. за нарушаване нормата на чл. 98, ал.1 т.1 от ЗДП. В жалбата си въззивникът оспорва извършването на нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че НП е неправилно и необосновано като навежда доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В депозиран писмен отговор същият изразява становище, че не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а нарушението е доказано. Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 24.04.2025год. около обяд въззивникът паркирал собственият си л.а. „Шкода“ с рег.№ ••• на бул. „•••“ (пред Градска болница), в дясната лента за движение в посока към бул. „•••“. Мястото било непосредствено след автобусната спирка на Централна поща – Варна. В 12.00ч. св. Д. З., на длъжност „старши полицай“ в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР - Варна, при извършване на обход в района във връзка с изпълнение на служебните си задължения, установил паркирания автомобил и в отсъствие на водача му, съставил фиш за констатирано нарушение на чл. 98 ал.1 т. 1 от ЗДП. Срещу така съставения фиш на 05.05.2025год. въззивникът депозирал възражение. В резултат на подаденото възражение фишът бил анулиран и на 22.05.2025год. св. К. Т. съставил срещу въззивникът АУАН № 00005733/22.05.2025год. в които посочил че същият е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.1 т.1 от ЗДП за това, че „на 24.04.2025г., около 12.00ч., в гр. Варна, на бул. „•••“ пред № 40 е паркирал л.а. Шкода с рег. № ••• – лична собственост, в бус лента, с което създава пречка за останалите участници в движението“. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал вписвайки, че има възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не постъпили и на 03.06.2025год. зам. кмета на община Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП му наложил административно наказание глоба в размер на 20лв.. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят К. Т. и свидетелят по акта Д. З.. Като писмени доказателства са приобщени материалите по АНП, както и справка от Директор на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна с рег. № РД25022540ВН_001ВН/03.10.2025год. с приложени към нея копие на извадка от чертеж на Генерален план № 01-009-1л. и копие на чертеж от проект „Проектиране на „Синя зона“ на територията на Централна градска част – гр.Варна, Зона широк център, Подзона 6. В показанията си св. К. Т. сочи, че той не е установявал нарушението, а друг негов колега който бил съставил фиш. След като фиша бил обжалван той съставил АУАН въз основа на преписката. В показанията си пред съда св. З. сочи, че е бил наряд с друг негов колега когато получили обаждане от ОДЧ на Община Варна, че има неправилно паркиран автомобил пред Централна поща. Отишли и видели л.а. „Шкода“ който бил паркиран в бус лентата, за което бил съставен глоба с фиш. Сочи, че бус лентата била очертана с жълта непрекъсната лента. От приобщената по делото справка от Дирекция „ИИБ“ при Община Варна се установява, че на бул. „•••“ в участъка от кръстовището с бул. „Вл. Варненчик“ до кръстовището с бул. „Хр. Ботев“ няма отредени места за паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания маркирани с международен символ за достъпност. От приложеното към справката копие на чертеж от проект „Проектиране на „Синя зона“ на територията на Централна градска част – гр.Варна, Зона широк център, Подзона 6 се установява, че след автобусната спирка пред централна поща обозначена с ПЗ Д 24, в началото на сградата на Градска болница, има поставени на една линия пътни знаци: Д21 ("Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания") и В27 ("Забранени са престоят и паркирането"); От приложените към преписката Експертно решение от ТЕЛК № 04031/17.10.2011год. и карта за паркиране на хора с трайни увреждания № 233556 издадена на името на въззивника и валидна до 31.12.2027год. се установява че последният е с трайна неработоспособност в размер на 74% пожизнено и разполага с карта издадена от община Варна удостоверяваща правото му да паркира на места обозначени като такива обслужващи хора с трайни увреждания. Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от всички събрани по делото доказателства както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните прави изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че както в АУАН така и в НП липсват обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника от обективна и субективна страна, а именно: налице е неяснота досежно точното място на което е паркирал пред № 40 на бул. „•••“. Т.е посочен е административен адрес на който в случая са регистрирани както книжарница АБВ (на кръстовището между бул. „•••“ и бул. „Вл. Варненчик“), така и Градска болница (след кръстовището с бул. „Вл. Варненчик“ като, намираща се между тях сграда на Централна поща е регистрирана на № 42. Очевидно е че в този случай посочването на конкретното място, може да бъде индивидуализирано в достатъчна степен с обществено значими за гр.Варна сгради е от съществено значение с оглед преценката за наличие на извършено нарушение. Съдът намира, че посочения по-горе дефицит на съществени за съставомерността на нарушението факти е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание тъй като води до нарушаване правото на защита на въззивника (горното явства и съдържанието на въззивната му жалба в която сочи, че не му е ясно точно на кое място е прието, че е паркирал защото след проверка установил, че № 40 се намира точно на кръстовището между бул. „Вл. Варненчик и бул. „•••“ където изобщо не може да се паркира, камо ли да се затруднява движението. Що се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато при съставянето на АУАН на нарушение на чл. 40 от ЗАНН съдът споделя същото доколкото действително ако и в АУАН да е вписано, че той се съставя в присъствието на св. Д. З. – очевидец присъствал при установяване на нарушението то липсва негов подпис върху документа (АУАН) което в същност потвърждава твърденията в жалбата, че този свидетел не присъствал при съставянето на АУАН. Другият свидетел вписан в АУАН е такъв само по съставянето на АУАН. И доколкото очевидно нито актосъставителят, нито свидетелят подписал АУАН са такива по установяване на нарушението или очевидци на същото то у следвало при съставянето на АУАН да има и втори свидетел, както повелява нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, какъвто свидетел липсва. В контекста на горното нарушение на нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН е налице. Това нарушение обаче не е съществено такова тъй като само по себе си не води до нарушаване правото на защита на въззивника и не го лишава от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен. С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено. За пълнота на мотивите и след преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения: На първо място видно от приложения към преписката снимков материал се установява, че въззивникът е бил паркирал пред градска болница (успоредно на началото сградата) като мястото където е паркирал не е попада в зоната на пътна маркировка (М1 непрекъсната линия жълта линия). Горното е видно и с просто око. На следващо място видно от приобщеното копие на чертеж от проект „Проектиране на „Синя зона“ на територията на Централна градска част – гр.Варна, Зона широк център, Подзона 6 точно там на има поставен ПЗ Д21 който позволява паркирането на ППС обслужващи хора с трайни увреждания, ако и такова нарочно обособено място да не е налично видно от снимковия материал и от справката изпратена от директора на дирекция „ИИБ“ при Община Варна. По безспорен начин от приобщените писмени доказателства приложени към АНП се установява, че въззивникът притежава издадена карта за паркиране на хора с трайни увреждания № 233556, валидна до 31.12.2027г., И след като е налице поставен до мястото на паркиране пътен знак Д21, който съобразно нормата на чл. 55, ал. 10 от ППЗДП дава права на субекти притежаващи карта като тази притежавана от въззивника да паркират на указаното място определено за паркиране на ППС обслужващи хора с увреждания, то за водача, в случая въззивника, е налице субективната представа за съществуващо за него право за паркиране на указаното със знака място, съответно ако и да се приеме, че е налице осъществено деяние от обективна страна то е налице субективна несъставомерност. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗДП, когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя участниците в движението водачите са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. В горната насока е и практиката на АС – Варна по напълно идентичен казус – между същите страни за същото деяние. С оглед на всичко изложено по- горе съдът счете ,че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено. По разноските. Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като искането е направено своевременно. При този изход на делото обаче разноски не й се дължат. Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският районен съд