Решение № 5842 от 19.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 721/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208- чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „•••“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат В. Т. срещу Решение №108 от 02.02.2026 г., постановено по АНД № 2748/2025 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, с което е изменено Наказателно постановление № НП-154 от 20.03.2025 г., издадено от И. К. – •••, с което на „••••“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на представлявано от управителя С. И. И., [ЕГН], на основание чл. 41, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 451,56 (хиляда четиристотин петдесет и едно евро и петдесет и шест евроцента) евро /с равностойност от 2 839 лева/ за нарушение по чл. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ, като е преквалифицирано основанието за налагане на санкцията от чл. 41, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ в основание по чл. 41, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, изменена е правната квалификация на извършеното деяние от нарушение по чл. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ в административно нарушение по чл. 3 от ЗОЗЗ и Наказателното постановление е потвърдено в останалата му част.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд, като се сочи, че решението на съда е неправилно, излагат се аргументи за неправилно отчитане на фактите по делото, както и за неправилно приложение на чл.27 от ЗАНН. Претендира се отмяна решението на РС Пловдив и намаляне на санкцията до минималния размер, както и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.В. Т., който излага аргументи, че следва да се промени претенцията на дружеството в касационната жалба и да се отмяна оспореното решение, както и оспореното наказателно постановление, претендират се разноски по делото.

Ответната страна е подала отговор на касационната жалба, представлява се в съдебно заседание от юрисконсулт Х. Ш., която излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и претендира потвърждаване решението на Районен съд Пловдив.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят „••••“ ЕООД бил собственик на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на [населено място], общ. ••, обл. Пловдив, с адрес на имота: [населено място], местност „•••“, с площ 19 696 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска и с начин на трайно ползване – нива. Имотът бил придобит чрез покупко-продажба на 29.01.2021 г. На 11.10.2024 г. в Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив постъпило заявление с вх. № ПО-10-575/11.10.2024 г. от жалбоподателя „••••“ ЕООД за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Със заявлението се искала промяна на предназначението на:

• 5,324 дка земеделска земя, част от процесния имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] за разширяване на [УПИ] и на

• 0,584 дка, част от поземлен имот с [идентификатор] за промяна на предназначението в път с трайна настилка за изграждане на обект „търговско представителство, офис, транспорт“.

Към заявлението жалбоподателят приложил обяснителна записка; документ за собственост – нотариален акт за продажба на недвижим имот; скица-проект с посочени граници и площ; подробен устройствен план заедно със Заповед № 671/18.04.2023 г. на кмета на община •• за одобряване изменение на ПУП - ПРЗ.

По така подаденото заявление била образувана преписка. Преди произнасяне по искането следвало да се извърши проверка на място на заявения терен.

На 09.12.2024 г. свид. П. Д. С. – главен експерт в Общинска служба по земеделие - ••, участвал в състава на комисия, която посетила процесния имот, находящ се в [населено място], с цел извършването на проверка, която им била възложена писмено от Областн дирекция „Земеделие“ [населено място]. Експертите от проверяващата комисия въз основа на представената от жалбоподателя скица-проект към ПУП – ПРЗ установили местонахождението на частта от имота, за която било направено искането за промяна на предназначението за неземеделски нужди. Този участък от земеделската земя се намирал в северната част от имота. При проверката свид. С. установил, че върху целия терен, за който било направено искането за промяна на предназначението от земеделска земя за неземеделски нужди, имало положена настилка от чакъл. В североизточната част на имота бил поставен •••.

Върху насипания с чакъл терен били паркирани няколко тежкотоварни автомобила. Констатациите си по време на проверката проверяващият екип описал в съставен протокол от 09.12.2024 г., към който бил изготвен и снимков материал на покритата с чакъл част от земеделската земя.

Поставянето на чакъленото покритие било извършено на неустановена с

точност по делото дата. Преди това хумусният пласт от земеделската земя бил отнет, преместен и използван, като бил разстлан в друг имот, находящ се в [населено място] и собственост на свид. И. С. И., който бил приятел на управителя на „••••“ ЕООД.

На 13.01.2025 г. свид. П. П. П. – главен експерт в ОД „Земеделие“ [населено място] и секретар на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, след като се запознала с материалите по преписката, съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 5/13.01.2025 г. срещу жалбоподателя „••••“ ЕООД, в присъствието на неговия управител и на свид. С.. Препис от акта бил връчен на представляващия дружеството срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в наказателно постановление.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е извел извод за липса на нарушение на чл.14 от ЗОЗЗ, както и за доказаност на нарушение на чл.3 от ЗОЗЗ. Изложени са подробни мотиви защо следва да се измени наказателното постановление в частта относно приложението на санкционните норми. Налични са подробни мотиви и защо не следва да се изменя размерът на наложената имуществена санкция. Това е мотивирало съдът да приеме, че има основание за изменение на оспореното НП по отношение на правната квалификация и е потвърдил НП в останалата част.

Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС Пловдив са неоснователни.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Основния спорен момент в случая е дали дружеството следва да носи отговорност за предприетите действия спрямо земеделската земя, за която впоследствие е поискало промяна на предназначението. Настоящата касационна инстанция счита, че няма как да се приеме от доказателствата по делото, че действията на касационния жалбоподател по отнемане на хумусния слой и засипване на терена с фракция чакъл са законосъобразни. Този факт не се променя от обстоятелството, че има доказателства този хумусен слой да е оползотворен в друг имот. Не може да има спор, че отнемането на хумусния слой уврежда земеделската земя, собственост на жалбоподателят. Няма спор и че това е осъществено без да бъде приключена процедура по смяна предназначението на този имот. Ето защо се споделят аргументите на въззивния съд за доказано нарушение на чл.3 от ЗОЗЗ. Няма спор и че тези действия не представляват осъществяване на строителство в земеделската земя, поради което се приемат и изводите за липса на нарушение на чл.14 от ЗОЗЗ.

Що се касае до самото изменение на НП, което съдът е извършил следва да се посочи, че това е допустимо и е сторено при спазване на изискванията за това. Изложени са подробни съображения защо следва да се измени същото само по отношение на приложимото правно основание за налагане на санкция. В конкретния случай следва да се посочи, че липсва нарушаване правото на защита на жалбоподателят. Това е така, тъй като същият се е защитавал по по-тежки факти (унищожаване на хумусния слой). Не може да има спор, че приетото от въззнивния съд увреждане по смисъла на чл.41, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е по-леко въздействие върху земята от унищожаването на хумусния слой. С оглед на това същото се поглъща от по-тежкото обвинение, за което е бил санкциониран жалбоподателят. С оглед на това се приема, че липсва нарушение при изменението на правното основание от съда. Изложените подробни и задълбочени мотиви относно запазването размерът на санкцията се споделят напълно и съдът препраща към тях. Изрично следва да се подчертае, че застъпената в жалбата теза относно намаляване на санкцията при отпадане на едното нарушение е неправилна. В конкретния случай се констатира правилно приложение на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН от съда. Ето защо и настоящата инстанция счита, че правилно не е изменен размерът на имуществената санкция.

В хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Предвид изложеното като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди процесното решение на РС Пловдив.

С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Ще следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро и да се осъди „••••“ ЕООД за тях.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив