Решение № 131 от 2.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 548/2023 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №2243/23.06.2023г. от “Т. г.“ ЕООД – гр. В. Т. ул. „Б., № ••, вх. •, ет. • против решение № 24 от 05.05.2023г., постановено по търг.д. №4/2022г. по описа на Окръжен съд - Смолян, в частта с която дружеството – жалбоподател „Т. г.“ ЕООД – гр. В. Т. е осъдено солИ.рно с „Ж. в. - 52“ ООД - гр. Н., ЕИК ••••••• да заплати на „М.“ ООД - гр.К., ЕИК •••••• сумата 624 684.63 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на „М. а.“ ООД - гр.К. от неизпълнение на договорните задължения на ответниците „Т. г.“ ЕООД - гр.В. Т. и „Ж. в. - ••“ ООД гр.Н., като превозвачи по възложен международен автомобилен превоз на стоки, за който е издадена международна товарителница /СМR/ от 2.12.2021год. и износни митнически декларации: МРН№21ВG005807АВ512719 от 2.12.2021год. и МРН№21ВG005807АВ512727 от 2.12.2021год., ведно с лихва в размер на 5% годишно върху сумата 624 684.63лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.1.2022год. до окончателното и изплащане, както и 38 502.25 лева - съдебни разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. По съображения, развити в жалбата, жалбоподателят “Т. г.“ ЕООД – гр. В. Т. моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното като отхвърли предявените от „М. а.“ ООД – гр. К. против „Т. г.“ ЕООД обективно и субективно съединени искове. Претендира присъждане на сторените разноски. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, която – според жалбоподателя – произтича от неправилната правна квалификация на правоотношението между третото лице – помагач „Б. л. к.“ ЕООД и ответника „Т. г.“ ЕООД като такива по договор за международен превоз на стоки. Намира, че между двете дружества е сключен същински спедиционен договор, а превозвач е само „Ж. в. - ••“ООД. Счита, че от съдържанието на заявката – договор за международен транспорт/30.09.2021г., с която „Б. л. к.“ ЕООД възлага на „Т. г.“ ЕООД превоза, не може да се направи извод за постигната договореност относно качеството на „Т. г.“ ЕООД като превозвач относно конкретния товар – количество, разпределение по превозни средства и дата на товарене. В подкрепа на твърдението си за наличие на правоотношение по спедиционен договор излага и доводите, че в товарителницата като превозвач е посочен само „Ж. в. - ••“ ООД, че непосредствено след конфискуване на стоката на Х.та граница „Б. л. к.“ ЕООД изискват от „Т. г.“ ЕООД контакти за превозвача, както и че при товаренето на стоката не е присъствал представител на „Т. г.“ ЕООД, а само на „Ж. в.“ ООД. Намира, че след като стоката е предадена от „М. а.“ ООД на „Ж. в. 52“ ООД и последният е вписан в товарителницата като превозвач, отношения по превъзлагане може да има само в хипотезата на ч.34 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, а това не е сторено. Другите изложени в жалбата аргументи за липса на качеството превозвач на „Т. г.“ ЕООД досежно спорните правоотношения са принадлежността на моторните превозни средства, посочени в товарителницата, която не е на „Т. г.“ ЕООД и неотчитане участието на дружеството като превозвач при оформяне на товарителницата в хипотезата на подизпълнение/последващи превозвачи. Посочва, че липсата на спедиторско качество изключва приложното поле на Конвенцията и отговорността му в условията на пасивна солИ.рност. Евентуално, ако се приеме, че отговорността на „Т. г.“ ЕООД за липса на товара следва да бъде ангажирана, счита, че тя следва да бъде ограничена до размера, посочен в чл.23 пар.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, а именно до 25 франка за килограм липсващо бруто тегло. Посочва, че превозвачът не се ползва от нея само, ако щетата произлиза от измама от негова страна или грешка, която според закона на сезирания съд се приравнява на измама, включително и когато измамата или грешката са дело на служители на превозвача или на други лица, към услугите на които той е прибягнал, когато те са действали при изпълнение на своите функции. Счита, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно понятията „измама“ и „грешка“. Намира, че измамата изисква субективно отношение на извършителя към деянието под формата на пряк умисъл, като счита, че по делото не е доказано извършване на умишлени действия от превозвача. Твърди, че предаването на неправилни митнически документи от страна на шофьора на „Ж. в. - ••“ ООД се дължи на обикновена небрежност, а не на пряк умисъл, а що се отнася до неуведомяването на товародателя за действията на хърватските митнически власти посочва, че шофьорът е бил задържан и не е имал възможност за това, а и дори и да беше уведомен – товародателят не би могъл да участва в административно – наказателното производство. Поддържа становище, че промяната на маршрута, макар и самоволна и несвързана с указания от страна на „Т. г.“ ЕООД, е несъществено нарушение на договора и е направено с цел да се изпълни целта му – разтоварване в определен срок – до 06.12.2021г. Предвид горното, счита, че след като не е установен пряк умисъл, не следва да се ангажира пълната, а само ограничена имуществена отговорност на превозвача. В тази връзка са изложени и съображения за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд относно недопускане на експертиза за установяване размера на обезщетението по чл.23 пар. 3 от Конвенцията. Счита, че неправилно е и изчисляването на обезщетението за цялостна липса на товара, което се определя според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Посочва, че тази стойност е 528 024.10 лева, а вместо това съдът е осъдил ответниците солИ.рно да заплатят 624 684.63 лева. Намира за недължими таксите за банкови преводи и платеното адвокатско възнаграждение на адвокат в Р Х. Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от „Ж. в. - ••“ ООД – гр. Н., ул. „Д. Ч. № • – чрез упълномощените процесуални представители на дружеството адв. С. Ч. и адв. О. М., с който е изразено становище за неоснователност на същата в частта относно поддържаното качество на спедитор на „Т. г.“ ЕООД и за основателност на жалбата в частта относно наличието на предпоставки за прилагане на ограничената имуществена отговорност на „Т. г.“ ЕООД, за неправилно изчисляване на размера на обезщетението в хипотезата на чл.29 от Конвенцията и относно допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, свързано с недопускане на експертиза за установяване размера на обезщетението по чл.23 пар. 3 от Конвенцията. Твърди, че липсва договорно съгласие между „Т. г.“ ЕООД и „М. а.“ ООД „Т. г.“ ООД да действа като косвен представител /спедитор/ спрямо доверителя „М. а.“ ООД. Намира, че подобна уговорка не съществува нито в договора между „М. а.“ ООД и „Б. л. к.“ ЕООД, нито в този между „Б. л. к.“ ЕООД и „Т. г.“ ЕООД. Посочва, че липсата на косвено представителство не позволява „Т. г.“ ЕООД да го обвърже със задължения към товародателя. Счита, че жалбоподателят е придобил качеството „превозвач“ и от свое име и за своя сметка е възложил на „Ж. в. - ••“ ООД да осъществи превоза на товара. Счита, че в превозното правоотношение между „М. а.“ ООД като възложител, „Б. л. к.“ ЕООД като спедитор и „Т. г.“ ЕООД като превозвач „Ж. в. - ••“ ООД не би могъл да бъде конституиран като страна. Посочва, че той не участва в това правоотношение, а поема свои самостоятелни договорни задължения спрямо „Т. г.“ ЕООД. Тъй като „Т. г.“ ЕООД има качеството превозвач, а не спедитор спрямо „М. а.“ ООД, намира, че „Ж. в. - ••“ ООД не би могъл да бъде квалифициран като „втори“ или „следващ“ превозвач по договора за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като първоначалния превозен договор е сключен между „Б. л. к.“ ООД като спедитор и „Т. г.“ ЕООД като превозвач за сметка на „М. а.“ ООД. Между „Т. г.“ ЕООД и „Ж. в. - ••“ ООД съществува второ, различно от първоначалното, превозно правоотношение, по което задължението за заплащане на навлото е за „Т. г.“ ООД. Въз основа на това счита, че между „М. а.“ ООД и „Б. л. к.“ ЕООД от една страна и „Ж. в. - ••“ ООД не съществува договорно правоотношение, т.е. той не разполага нито с права, нито има задължения спрямо товародателя или спедитора. Тъй като по договорното правоотношение между „М. а.“ ООД като възложител, „Б. л. к.“ ЕООД като спедитор и „Т. г.“ ЕООД като превозвач „Ж. в. - ••“ ООД не е встъпил и като солИ.рен длъжник, намира, че „М. а.“ ООД не разполага с иск против него за неизпълнение на превозен договор. Постъпила е въззивна жалба вх. №2426/10.07.2023г. и от „Ж. в. - ••“ ООД – гр.Н., ул. „Д. Ч. № •, ЕИК •••••••, със съдебен адрес: гр. С., ул. П. Д. П. № • – чрез адв. О. М. и адв. С. Ч. против решение № 24 от 05.05.2023г., постановено по търг.д. №4/2022г. по описа на Окръжен съд - Смолян, в частта с която дружеството – жалбоподател Ж. в. - 52“ ООД - гр. Н., ЕИК ••••••• е осъдено солидарно с „Т. г.“ ЕООД – гр. В. Т. да заплати на „М.“ ООД - гр.К., ЕИК •••••• сумата 624 684.63 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на „М. а.“ ООД - гр.К. от неизпълнение на договорните задължения на ответниците „Т. г.“ ЕООД - гр.В. Т. и „Ж. в. - ••“ ООД гр.Н., като превозвачи по възложен международен автомобилен превоз на стоки, за който е издадена международна товарителница /СМR/ от 2.12.2021год. и износни митнически декларации: МРН№21ВG005807АВ512719 от 2.12.2021год. и МРН№21ВG005807АВ512727 от 2.12.2021год., ведно с лихва в размер на 5% годишно върху сумата 624 684.63лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.1.2022год. до окончателното и изплащане, както и 38 502.25 лева - съдебни разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. Изразени са съображения на първо място за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради липса на договорна връзка между ищеца „М. а.“ ООД и посочения ответник „Ж. в. - ••“ ООД, с оглед на която липса, според жалбоподателя, не съществува правна възможност „М. а.“ ООД да претендира по исков път договорна отговорност на „Ж. в. - ••“ ООД. Поради твърдяната липса на право на иск на ищеца, извличан на договорно основание, спрямо него като ответник, счита обжалваното решение за недопустимо. С оглед на това прави искане то да бъде обезсилено спрямо него като ненадлежен ответник. На следващо място излага съображения за противоречие на обжалвания акт с материалния закон. Намира, че с него са нарушени основни принципи на облигационното право – че договорно правоотношение не би могло да възникне без обективирани насрещни волеизявления на страните, които да определят съдържанието на сделката, както и че възможността една лице да встъпи като съдлъжник е само при изрично съглашение с кредитора или длъжника по смисъла на чл.101 от ЗЗД. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че „Т. г.“ ЕООД като превозвач бил превъзложил извършването на превоза на „Ж. в. - ••“ ООД като не е ясно какво е правното съдържание на т.нар. „превъзлагане“ и кои са правните последици от него – кои са лицата, обвързани от него, въз основа на какво то ще обвързва и „М. а.“ ООД, въз основа на какво се приема, че „Ж. в. - ••“ ООД е встъпил в договорна връзка, от която да произтичат негови задължения към „М. а.“ ООД, как товародателят – ищец е възложил автомобилния превоз на товара си на жалбоподателя. Изразява несъгласие с извода на съда, че е придобил качеството „превозвач“ спрямо „М. а.“ ООД по силата на приемането на стоката и вписването му като такъв в товарителницата. Счита, че се намира в договорни правоотношения само с „Т. г.“ ЕООД, който е прибягнал до неговите услуги за извършване на превоза. В този смисъл се явява „трето лице“ по см. на чл.3 от Конвенцията. Като такъв той нито придобива права, нито има задължения спрямо страните по първоначалното превозно правоотношение. Посочва, че това е възможно единствено чрез съглашение по см. на чл.101 от ЗЗД, каквото не е реализирано. Що се отнася до вписването му като превозвач в товарителницата, намира, че тя няма конститутивно действие, не може да променя правоотношението, което е възникнало или да служи за доказателство за неговото съдържание. Като неправилно приложена намира и разпоредбата на чл.34 от Конвенцията, тъй като само „превозвачите“ или „вторите и следващите превозвачи“ са пасивно легитимирани да носят договорна отговорност спрямо товародателя, а третите лица, до услугите на които е прибягнал превозвача за извършване на превоза по см. на чл.3 от Конвенцията не носят такава, а отговарят спрямо лицето, с което се намират в договорна връзка. Счита, че приложимите материално правни норми на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки не дават възможност да бъде ангажирана договорна отговорност на „фактическия“ превозвач. Посочва, че това понятие не е част от съдържанието на тази Конвенция, а е познато само в сферата на морските превози. Намира, че то не може да бъде използвано в сфера, регулирана от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Изразява оплакване, че първоинстанционният съд не е изследвал смисъла и правните последици, произтичащи от заявка – договор за транспорт №85981, с който „Т. г.“ ЕООД от свое име и за своя сметка е възложил на „Ж. в.“ ООД превоза на процесния товар. Намира, че този договор е породил правни последици единствено за страните по него, а „Ж. в. - ••“ ООД не се е съгласявал да встъпи в дълга на „Т. г.“ ЕООД към товародателя. Счита, че няма основание изпълнението на „Ж. в. - ••“ ООД към „Т. г.“ ЕООД да се разглежда като изпълнение на договорни задължения на жалбоподателя към „М. а.“ ООД. Намира, че задълженията на превозвача притежават характеристиките на заместими престации, поради което субективната му невъзможност да изпълни поетото превозно задължение не го освобождава от отговорност, а той може да изпълни чрез друго лице. Твърди, че именно това е сторено в настоящия случай. Посочва, че възможността заместимата престация да бъде изпълнена от трето лице не е била изключена с договора между „Б. л. к.“ ЕООД и „Т. г.“ ЕООД. В случая поетото задължение от „Т. г.“ ЕООД е било изпълнено от „Ж. в. - ••“ ООД в полза на длъжника по първоначалното правоотношение. Това обаче не го прави страна по това правоотношение. За действията и бездействията на третите лица по см. на чл.3 от Конвенцията отговаря превозвачът, който ги е наел. Счита, че след като „М. а.“ ООД не се намира в договорни правоотношения с „Ж. в. - ••“ ООД, то не разполага със субективно материално право да претендира изпълнението на каквито и да са договорни задължения от него. Затова счита предявените искове за недопустими, а при условията на евентуалност – за неоснователни. Излага съображения за противоречие на обжалваното решение с материалния закон във връзка с обосноваването на приетата от първоинстанционния съд солИ.рна отговорност на „Т. г.“ ЕООД и „Ж. в. - ••“ ООД с разпоредбата на чл.374 от ТЗ при конкуренция на тази норма със специалните норми на чл.34 и чл.36 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Посочва, че прилагайки посочената разпоредба от ТЗ съдът нарушава правилото, че приложението на специалния закон дерогира приложимостта на общия такъв. Позовава се на обстоятелството, че уредбата по Търговския закон урежда правила относно договор за превоз, независимо от вИ. на превозното средство, а Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е международен договор – закон с пряко приложение във вътрешното законодателство, който съдържа особените правила относно международния автомобилен превоз на стоки. Затова намира, че приложимостта на ТЗ в конкретния случай трябва да се приеме за изключена. Неправилността на решението, според жалбоподателя произтича от факта, че вместо да приложи правилата на чл.3 и чл.34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съдът е приложил нормата на чл.374 от ТЗ. Другото съображение за неправилност на обжалвания акт е несъгласие с извода на съда, че превозният договор е реален такъв и с фактическото действие по натоварване на стоката на камион на „Ж. в. - ••“ ООД, е възникнало договорно правоотношение между него и „М. а.“ ООД. Жалбоподателят счита, че се касае за консенсуален договор, а предаването на стоката не е задължителен елемент от фактическия състав по сключването му, а изпълнение на вече възникнало договорно задължение. Като нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение посочва необсъждането на всички събрани доказателства, неизлагането на мотиви по всички възражения на страните и по-специално по тези на „Ж. в. - ••“ ООД относно правната връзка между първоначалното превозно правоотношение и формираното впоследствие такова между „Т. г.“ ЕООД и „Ж. в. - ••“ ООД и какво е съдържанието на последното, какво се имат предвид под „превъзлагане“ и кого обвързва то, от кой юридически факт произтича извода за наличие на валидно договорно правоотношение между „М. а.“ ООД и „Ж. в. - ••“ ООД, както и относно оспорената валидност на съставената товарителница и необсъждане в тази връзка на показанията на свидетелката Ц. и свидетеля В. И. Иска се решението да бъде обезсилено, поради неговата недопустимост като постановено по недопустими искове, а при условията на евентуалност – ако съдът намери същото за допустимо – да го отмени в посочената обжалвана част като неправилно като отхвърли предявените против него претенции като неоснователни. Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба на „Т. г.“ ЕООД от „М. а.“ ООД – гр. К. – чрез пълномощника на дружеството адв. Е. Х., с който е изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа твърдение, че дружеството – жалбоподател „Т. г.“ ЕООД има качеството превозвач като на него от страна на спедитора „Б. л. к.“ ЕООД е било възложено извършването на превоза, а не организирането му. Възможността на „Т. г.“ ЕООД да възложи извършването на превоза на друг превозвач произтича от т.8.5 от Общите условия за превоз на товари на дружеството, към които препраща Заявката – договор от 30.09.2021г. Счита, че реализирането на тази възможност не променя качеството на „Т. г.“ ЕООД в спорното правоотношение. Поддържа, че в заявката – договор от 30.09.2021г. е уговорено транспортно навло, а не спедиционно възнаграждение. По отношение на вписването на „Ж. в. - ••“ ООД като превозвач в товарителницата счита, че то се дължи на извършеното превъзлагане, но това не променя съдържанието и вИ. на възникналото превозно правоотношение. Затова намира, че именно жалбоподателят отговаря за точното изпълнение на превоза. Относно размера на отговорността на „Т. г.“ ЕООД счита, че съгласно чл.29 пар.1 от Конвенцията санкционира се не само измама от страна на превозвача, но и негова груба небрежност, както и всяко негово неправомерно и виновно поведение, което отговаря на това понятие. Счита, че поведението на превозвача в случая следва да се квалифицира най-малко като груба небрежност, тъй като водачът умишлено и самоволно се е отклонил от уговорения маршрут като това обстоятелство е било известно на жалбоподателя, с оглед на обстоятелството, че при извършване на превоза и при задържането на стоката на ГКПП Т. са използвани / представени документи със съдържание, което не отговаря на превозвания товар, които документи, според показанията на шофьора, са му били предадени от офиса на „Т. г.“ ЕООД, както и с оглед на непредприемането на действия по установяване собственика на стоката и предотвратяване на нейното конфискуване. Намира, че точно това поведение е в пряка причинна връзка със загубата на товара и претърпените от „М. а.“ ООД вреди. Счита, че именно жалбоподателят носи отговорност за действията и на своя изпълнител, на който е възложил извършването на превоза. Намира, че не са налице основания за прилагане на ограничената отговорност по см. на чл.23 от Конвенцията. Постъпило е становище от третото лице – помагач „Б. л. к.“ ЕООД – гр. С., ул. М. Б. № •••, ЕИК ••••••••• – чрез неговият пълномощник адв.В. К., относно въззивните жалби и на „Т. г.“ ЕООД и на „Ж. в. - ••“ ООД като се посочва, че дружеството ги счита за неоснователни. То намира, че няма противоречие между нормите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и тези на Търговския закон, включително и по отношение на солИ.рната отговорност на превозвачите по чл.373 ал.1 във връзка с чл.374 от ТЗ. Счита, че точно тези две разпоредби и тази на чл.3 от Конвенцията разкриват отговорността на двамата превозвачи. Счита, че отговорността на „Т. г.“ ЕООД за вредите от загубата на товара е отговорност на превозвач, тъй като само „Б. л. к.“ ЕООД е действал като спедитор по сделката. Посочва, че липсва уговорено спедиционно възнаграждение и не е налице характерния за спедиторското правоотношение отчет от спедитора на възложителя, за да се приеме друго качество на „Т. г.“ ЕООД, различно от превозвач. По отношение отговорността на „Ж. в. - ••“ ООД счита, че с предаване на товара от „М. а.“ ООД на водача на превозното средство – служител на това дружество, възниква правото на товародателя да предяви претенции именно към този превозвач. Счита, че при превъзлагане на превоза е отговорен както възложителя – превозвач, така и този, на който той е превъзложен. Макар че в законодателството не се съдържа термина „фактически превозвач“, намира че това понятие следва да се разглежда като подизпълнител на превоза, този който действително го извършва и е приел стоките. Счита, че независимо от кой е съставена товарителницата, след като шофьорът на „Ж. в. - ••“ ООД се е подписал и е поставил печата дружеството и е приел стоката, тя го обвързва. Затова счита, че и двамата превозвачи – „Т. г.“ ЕООД и „Ж. в. - ••“ ООД са отговорни за точното, качествено и добросъвестно изпълнение на превоза и носят солИ.рна отговорност. Намира, че не са налице предпоставки за приложение на ограничената им имуществена отговорност, тъй като е проявена груба небрежност. Тя, според третото лице – помагач, се обосновава от съставянето и снабдяването с неистински документи и представянето им пред митническите власти и от съзнателната самоволна смяна на уговорения маршрут. Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба на „Ж. в. - ••“ ООД от „М. а.“ ООД – гр. К. – чрез пълномощника на дружеството адв. Е. Х., с който е изразено становище за нейната неоснователност. Във връзка с твърденията за недопустимост на обжалваното решение, счита, че правният интерес на дружеството от предявения иск против „Ж. в. - ••“ ООД произтича от обстоятелството, че превозът е извършен от посочения ответник, той е вписан като такъв в международната товарителница от 02.12.2021г., като тя е подписана без забележки и възражения от водача на товарния автомобил – служител на „Ж. в. - ••“ ООД. Счита, че фактическия състав, от който възниква отговорността на „Ж. в. - ••“ ООД като превозвач към „М. а.“ ООД е превъзлагането на превоза – подаване на заявка за превоза от „Т. г.“ ЕООД и приемането и от „Ж. в. - ••“ ООД, както и от самото му извършване. Намира, че в хипотезата на чл.3 от Конвенцията отговорността на подизпълнителя е пряка и тя е към товародателя – собственик на стоката и е без значение дали е налице един – единствен договор за превоз или последователни такива. СолИ.рната отговорност на превозвачите, според ищеца, произтича от разпоредбата на чл.374 ал.2 от ТЗ. Намира, че дори и към спорните отношения да е приложима Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, тя не изключва българското законодателство, ако то не и противоречи. Счита, че разпоредбата на чл.374 ал.2 от ТЗ не и противоречи. Намира, че втората заявка – от „Т. г.“ ЕООД към „Ж. в. - ••“ ООД не може да се разглежда самостоятелно и изолирано от другите правоотношения, тъй като има връзка между нея и първата заявка, направена от спедитора към „Т. г.“ ЕООД. Посочва, че „Ж. в. - ••“ ООД като последващ превозвач встъпва в договора за превоз и следва да отговаря солидарно с всички превозвачи. Като доказателство за твърдяното встъпване в превозното правоотношение посочва съставената международна товарителница, в която като изпращач е посочен „М. а.“ ООД, а като изпращач „Ж. в. - ••“ ООД. Намира, че е без значение за действителността и както кой е фактическия и съставител, така и обстоятелството, че в нея има непопълнени полета. Поддържа становище, че отговорността и на двамата ответници е пълна и те дължат обезвреда за всички претърпени вреди от неизпълнение на задълженията по договора за превоз. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба на „Ж. в. - ••“ ООД от “Т. г.“ ЕООД – гр. В. Т. ул. „Б., № ••, вх. •, ет. • – чрез пълномощниците на същото адв. М. С. и адв. И. Г.. С него се поддържа, че оплакванията в жалбата на „Ж. в. - ••“ ООД относно недопустимост на обжалвания акт, се отнасят до неговата правилност. Посочва, че от фактическа страна не се спори, че превозът действително е извършен от „Ж. в. - ••“ ООД със собствено на това дружество превозно средство, че стоката е натоварена в присъствието на водача на МПС – служител на това дружество и към момента на конфискуването и е била в негово държане. Счита, че именно „Ж. в. - ••“ ООД като единствен превозвач носи отговорност съгласно чл.17 ал.1 от Конвенцията. Относно своето качество в правоотношенията поддържа, че е спедитор. В случай че се приеме, че и „Т. г.“ ЕООД е превозвач, намира, че и „Ж. в. - ••“ ООД е солидарно отговорно пред товародателя – на основание чл.374 ал.2 от ТЗ /разпоредба от вътрешното законодателство, която не противоречи на Конвенцията/ и на основание чл.304 от ТЗ – тъй като са търговци, които при сключване на сделката са поели общо задължение, в случая – за превоз на стоката. Счита, че отговорността им следва да бъде ограничена при условията на чл.23 пар.3 от Конвенцията, а размерът да се съобрази с изискванията на чл.23 пар.1 от тази конвенция. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите а страните, намира за установено следното: Обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.17 пар.1 във връзка с чл.29 пар.1 и 2 и чл.27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. При условията на евентуалност, ако тези претенция бъдат отхвърлени като неоснователни, са предявени искове с правна квалификация чл.49 във връзка с чл.51 ал.2 и чл.86 ал.1 от ЗЗД Ищецът „М. а.“ ООД – гр.К. твърди, че е сключил договор с Н. тактика С.А.С. за производство и доставка на средства за индивидуална балистична защита – 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи като тази стока е била предназначена за МО на РК. Твърди, че е притежател на валиден лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната №03.09-174- 1/31.01.2020г. със срок на валидност до 31.01.2025г. и валидно Удостоверение за регистрация за трансфер на продуктите, свързани с отбраната №03.09-174- 5/31.01.2020г. За отделните продукти са били издадени и индивидуални разрешения за износ №019138/08.11.2021г. и №019139/08.11.2021г. Твърди, че организирането на превоза на стоката до К. пристанище е възложил на спедитора „Б. л. к.“ ЕООД, с който имал дългогодишни търговски взаимоотношения. В последвалата електронна кореспонденция между тях са уточнени морския превозвач, датата на отплаване на стоката, данните за износа на стоката, маршрута Л. - Р. - У. - С. - И. - К./, изходния митнически пункт, адреса за доставка. Със спедитора е било уточнено, че превозът по суша ще се извърши до пристанището в Г., а от там – по море до К.. Твърди, че след като букировката за отплаване на стоката е била потвърдена, спедиторът е възложил извършването на автомобилния превоз на „Т. г.“ ЕООД, за което спедиторът е предал на своя възложител документите по повод правоотношенията с превозвача „Т. г.“ ЕООД. От своя страна „Т. г.“ ЕООД е превъзложил извършването на превоза изцяло на „Ж. в. - ••“ ООД. Твърди, че на 02.12.2021г. товарен автомобил на Ж. в. - ••“ ООД с рег. №••••••••••• е пристигнал в склада на „М. а.“ ООД в гр. К. за натоварване на стоката. Шофьорът И Л П е приел стоката, която е натоварена в 622 колета, разпределени в 21 палета с общо тегло 4650 кг бруто. Твърди, че водачът на товарния автомобил е приел без забележки и възражения товара и е подписал и подпечатал товарителница. Твърди, че негови служители, отговорни за експедиране на стоката, са предали на водача придружаващи стоката документи за законосъобразното извършване на превоза – опаковъчни листове, 2 броя износни митнически декларации, сертификат за движение, декларация за общностен статут на продуктите, търговски фактури. Твърди, че същите служители са му указали и маршрута за осъществяване на превоза – през страни – членки на Европейския съюз с оглед неговата сигурност и безопасност и в съответствие със задействаните износни митнически декларации. Твърди, че такива указания превозвачите са получили и от спедитора „Б. л. к.“ ЕООД. Твърди, че на 09.12.2021г. е уведомен от митническия си агент, че товарният автомобил, заедно със стоката, са били задържани на 03.12.2021г. на ГКПП Т., Р. Х., както и че без знанието на „М. а.“ ООД е задействана транзитна митническа декларация на М. б. Д. за превоз от ГКПП К. през Р. С. за Р. Х.. На посочената дата – 09.12.2021г. „М. а.“ ООД е уведомил митническите служители на ГКПП Т., че задържаната стока е негова собственост, за маршрута и крайния получател като е приложил придружаващите стоката митнически документи. На 10.02.2021г.по електронна поща дружеството е уведомено, че стоката е отнета в полза на Р. Х. с влязло в сила Решение по Акт за глоба №398/2021г. Твърди, че за изясняване на действителната фактическа и правна ситуация и за защита интелресите на дружеството пред митническите органи е упълномощило адвокат Й. Б., на когото е заплатило 76050.17 хърватски куни /в левова равностойност 19 833 лева по курса на БНБ към датата на плащането/. От него дружеството е уведомено, че „М. а.“ ООД не е страна в приключилото производство по задържане и отнемане на стоката, тъй като превозвачът не е представил надлежни документи относно собствеността на стоките и те са отнети в полза на Р. Х.. За да изпълни договора си за доставка с Н. тактика С.А.С. за производство и доставка на средства за индивидуална балистична защита – 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи, „М. а.“ ООД е изкупило конфискуваните стоки, оценени от Териториална митническа служба О. на 2 268 339.63 хърватски куни с доларова равностойност 348 364.35 щатски долара плюс 282.77 щ.д. такса за превода. Посочва, че левовата равностойност на платената сума към деня на плащането е 604 967.70 лева. Твърди, че превозвачите „Т. г.“ ЕООД и „Ж. в.“ ООД са извършили превоз на стоката в отклонение от уговорения маршрут. На 02.12.2021г. е била задействана транзитна митническа декларация № 21BG00580320820923 на М. б. Д. с изпращач „Т.“ ООД с направление И. през С. и Х. с превозвач „Ж. в.“ ООД, който да извърши превоза с превозно средство със същия регистрационен номер като това, което е следвало да извърши превоза на процесните стоки, с идентични брой колети и тегло на стоката. Посочва, че на 03.12.2021г. на ГКПП Т. шофьорът И. П. декларира стоки с транзитна митническа декларация № 21BG00580320820923 – хидравлични помпи и резервни части, но при извършената проверка в товарното отделение се установява, че намерената стока на отговаря на действителната. Твърди, че шофьорът не е посочил действителния собственик на превозваната стока и не е представил документите, които са му били предадени при натоварването и - опаковъчни листове, 2 броя износни митнически декларации, сертификат за движение, декларация за общностен статут на продуктите, търговски фактури. Вместо това на митническите власти са били предадени посочената транзитна декларация, международна товарителница с изпращач „Т.“ ООД, декларация ат „Т. г.“ ЕООД за общностен статут на стоката и проформа фактура, издадена от „Т.“ ООД. Посочените дружества се явяват свързани лица и се управляват от едно и също лице – В. С.. С Акт за установяване на административно нарушение №398/2021год., с изх.№513-02-7096/1-21-4 от 4.12.2021год. на Териториална митническа служба О., Г. И., СГП Т., шофьорът И. П. е признат за виновен за това, че на 03.12.20321г. като водач на товарен автомобил с рег.№•••••••••••• на посочената дата около 16.30часа, на вход за товарни превозни средства на митническа територия на ЕС, СГП Т., не е подал митническа декларация за стоки с търговски характер- 2 314 броя /20колета/ защитни каски и 325броя /1 колет/ протектори за гърди и гръб, за които са разпоредени забрани или ограничения за внос и износ /чл.134 и чл.158 от Регламент /ЕС/ №952/2013/. За извършеното административно нарушение по чл.63ал.1т.3 от Закона за прилагане на митническото законодателство, на И. П. е наложена глоба, а превозваната стока е иззета в полза на Р Х. Твърди, че е претърпял значителни имуществени вреди от неизпълнението на договорните задължения от страна на двамата превозвачи. Договорните правоотношения по твърдяния договор за превоз се установяват, според ищеца, от приетата от „Т. г.“ ЕООД заявка – договор за превоз, а по отношение на „Ж. в. - ••“ ООД – от съставената, подписана и подпечата от шофьора П. международна товарителница от 02.12.2021г. Обстоятелството, че „Т. г.“ ЕООД е извършил превоза изцяло с транспортно средство на друга фирма, намира, че не променя неговото качеството на превозвач. Счита, че той не е и не би могъл да действа като спедитор, тъй като има уговорено навло, а не спедиторско възнаграждение, няма отчетна сделка, самият той е приел да извърши превоз. Твърди, че превозвачите не са изпълнили договорното си задължение за спазване на определения маршрут и не са извършили превоза в съответствие с предадените износи митнически декларации, с което са станали причина за задържането и конфискуването на стоката. Това, според ищеца, се приравнява на пълна липса на стоката, за която превозвачът се явява отговорен на основание чл.17 пар. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, а съгласно чл.3 от същата той отговаря и за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършване на превоза. Относно размера на имуществената отговорност – счита, че в случая не следва да намерят приложение разпоредбите относно изключване или ограничаване на отговорността на превозвачите, тъй като е налице тяхно умишлено неправомерно поведение – промяна на указания маршрут без знанието и съгласието на товародателя, използване на документи, които не съответстват на вИ. на превозваната стока, изпращача и получателя, непредставяне на износните митнически декларации и другите документи относно стоката от страна на шофьора при проверката на ГКПП Т., непочване на изпращача и собственик на стоката в последвалата административна процедура, неуведомяване на изпращача за задържането и отнемането на стоката. Претендира солИ.рното осъждане на „Т. г.“ ЕООД и „Ж. в. - ••“ ООД за заплащане на сумата 656 577.37 лева, от които 604 401.70 лева – левовата равностойност на 2 268 339.63 хърватски куни, заплатена на 10. 12.2021год. от „М. а.“ ООД за откупуване на стоката от Р Х, която е равна на стойността на стоката към датата на експедирането и от склада в гр.К., сумата 566 лева - заплатени такси за нареден валутен превод, сумата 19 833 лева, представляваща левовата равностойност на 76 050.17 хърватски куни за платено адвокатско възнаграждение на адв. Й. Б. з а представителство на дружеството в производството по откупуване на отнетата стока и за услуги, свързани с повторната експедиция на товара, сумата 1 702.57лева - заплатен хонорар за превод на всички документи, издадени от митническите органи, от хърватски на български език и сумата 30 074.10 лева, представляваща заплатения транспорт на стоката митнически такси и сборове и логистични услуги. На основание чл.27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки претендира и заплащане на лихва върху сумата на обезщетението в размер на 5 % годишно, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Евентуално – при отхвърляне на претенциите, предявени на договорно основание, претендира отговорността на ответниците на деликтно такова, поради това, че от техните действия, описани подробно по-горе, е претърпял имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с действията на шофьора И. П., на когото ответниците са възложили работата по осъществяване на превоза на стоките на „М. а.“ ООД. Евентуално се иска да бъдат осъдени Т. г.“ ЕООД и „Ж. в. - ••“ ООД за заплащане на сумата 656 577.37 лева – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Постъпил е отговор от „Т. г.“ ЕООД – гр. В. Т. – чрез адв. В. В., със съдебен адрес: гр. С., ул. М. Б. № •••, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че спедиторът „Б. л. к.“ ЕООД гр.София, ЕИК ••••••••• му е възложил автомобилен превоз по сухопътна релация Б. - И. с начална точка (товарене) гр.К., Б., и краен пункт (разтоварване) гр.Г., И.. Признава, че със заявка- договор за международен транспорт от 30.09.2021год. „Б. л. к.“ ЕООД му възлага автомобилен превоз на товар с четири самостоятелни камиона срещу заплащане на транспортно навло в размер на 4 500лв./камион, както и че процесният транспорт е един от възложените с тази заявка. Не оспорва и обстоятелството, че със заявка- договор за транспорт №85981 е възложил извършването на автомобилния превоз от Б. до И. на „Ж. в. - ••“ ООД - гр.Н., който се явява физическият превозвач на товара. Оспорва твърдението в исковата молба, че в процесните отношения е действал като превозвач, счита, че се явява спедитор, какъвто е и „Б. л. к.“ ЕООД. Намира, че между двете дружества е сключен същински спедиционен договор, а превозвач е само „Ж. в. - ••“ООД. Основава това свое твърдение на обстоятелството, че в съставената товарителница като превозвач е вписан само „Ж. в. - ••“ ООД, не и „Т. г.“ ЕООД, а при последователни превозвачи всеки един от тях трябва да е вписан в товарителницата. Счита, че няма вина за конфискацията на товара, тъй като е положил дължимата грижа на добър стопанин по организиране на транспорта – подбрал е лицензиран за извършване на международен превоз на товари в ЕС превозвач, дал е конкретни указания за извършване на превоза само през държави от ЕС, решението да извърши транспорта през С. превозвачът е взел сам в противоречие с дадените указания, стоката е конфискувана, тъй като шофьорът – служител на превозвача „Ж. в. - ••“ ООД е извършил нарушение като не е подал митническа декларация за внос на стоки с търговски характер в митническата територия на ЕС, респ. стоки за които са разпоредени забрани или ограничения за внос и износ, а след това се е отказал да обжалва актовете на хърватските митнически органи. Поради това счита, че е изпълнил своите задължения и не би могъл да отговаря за чужди действия, довели да неизпълнение на превоза. В случай че съдът намери исковете за основателни, счита, че приложима е хипотезата, уреждаща ограничената имуществена отговорност на превозвача, тъй като не се установява измама или умишлени действия, с които превозвачът или неговия служител да са целяли да увредят „М. а.“ ООД, да присвоят или повредят товара. Счита, че максималният размер на евентуално дължимото обезщетение би бил 93 856.37 лева, тъй като съгласно чл.23 от Конвенцията то не може да надвиши 8.33 СПТ /разчетни единици на килограм бруто липсващо тегло. Счита, че не дължи заплащане на останалите суми, претендирани от ищеца като формиращи имуществената вреда. Ответникът „Ж. в. - ••“ ООД – гр. Н. – чрез пълномощника на дружеството адв. С. Ч. с писмен отговор на исковата молба изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на предявените против „Ж. в. - ••“ ООД искове. Счита, че ищецът не разполага с право на иск, тъй като стоката е получена без рекламации от получателя. Оспорва наличието на вреди за товародателя или товарополучателя. Счита, че не е налице основание за ангажиране солИ.рната отговорност на ответниците, тъй като такава не е предвидена нито в закона, нито в договор. Третото лице – помагач „Б. л. к.“ ЕООД – гр. С., ул. М. Б. № ••• – чрез своите пълномощници адв. Н. Р. и адв. В. Х. излага становище, че фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба относно „Б. л. к.“ ЕООД са се осъществили така, както е посочил ищеца. Посочва, че между тях са налице трайни търговски отношения. В качеството си на спедитор е получил запитване от „М. а.“ ООД за организиране на транспорт за износ на бронеплочи и каски до К.. След извършване на двумесечни проучвания и запитвания, е избрал най-добрия и единствен вариант – през пристанище Г. и точно определен маршрут, съобразен със спецификата на стоката – Б. – Р., У. С. - И.. Относно сухопътната отсечка е изпратил заявка до превозвача „Т. г.“ ЕООД. Тя е получена на 02.07.2021г. от И. В. и И. Х. – служители на този ответник. След избора на превозвача, е изпратил офертата на ищеца. Заявката за организиране на транспорта е направена на 11.08.2021г. Твърди, че е изпратил на превозвача примерна карта на посочения маршрут. За потвърждение на транспорта с един товарен автомобил, на 22.11.2021г. е изпратил писмо до служителя на „Т. г.“ ЕООД И. В.. Именно от този служител спедиторът е разбрал на 07.12.2021г., че стоката не е превозена до И. и е била задържана от хърватските митнически власти, а на 08.12.2021г. е разбрал, че тя е конфискувана. Твърди, че не е бил уведомен от превозвача и от неговия подизпълнител, че е изменен маршрута за транспорт на стоката и че на митническите власти в Р. Х. са предоставени документи със съдържание, неотговарящо на вИ. и действителното положение за превозваната стока. За превоза твърди, че е заплатил навло на „Т. г.“ ЕООД в размер на 3 960 лева по фактура от 26.012022г. С допълнителна искова молба „М. а.“ ООД поддържа изложените твърдения в първоначалната. По отношение на „Т. г.“ ЕООД поддържа, че същият действа като превозвач, а не като спедитор, като именно на това дружество действителният спедитор „Б. л. к.“ ЕООД е възложил извършването на автомобилния превоз. Счита, че с приемане на заявката между страните е сключен договор за международен превоз на стоки. За дължимото възнаграждение по договора „Т. г.“ ЕООД е издал фактура, което му е било платено от спедитора. Счита, че качеството му на превозвач не се променя от невписването му в товарителницата. Поддържа, че той се явява превозвач, извършил превоза изцяло с участие на друг превозвач. Счита, че именно той отговаря за изпълнението на цялостния превоз. Позовава се на чл.34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според която в хипотезата на последователни превозвачи по един единствен договор за превоз искът може да бъде насочен едновременно и срещу няколко от тези превозвачи. Поддържа, че „Т. г.“ ЕООД носи отговорност за действията на превозвача, на който е възложил осъществяването на превоза. Оспорва и твърдението на „Т. г.“ ЕООД, че е дал конкретни указания на „Ж. в. - ••“ ООД за осъществяване на превоза през държави от ЕС. Счита, че ограничената отговорност на превозвача не намира приложение в настоящия случай, поради проявената от превозвачите особена груба небрежност и неправомерно поведение, довели до загубата на товара и другите съпътстващи вреди. Посочва, че при тълкуването на чл.29 от Конвенцията в съответствие с оригиналните текстове на английски и френски език на същия международен договор на санкциониране подлежи не само измама или грешка, която, според закона на сезирания съд, се приравнява на измама, но и особено грубата небрежност и всяко неправомерно поведение, което отговаря на това понятие. По отношение на твърденията на „Ж. в. - ••“ ООД за липса на основание за ангажиране на солидарна отговорност, намира, че такава е предвидена и в чл.36 от Конвенцията, и в чл.374 от ТЗ. Със становище и третото лице – помагач „Б. л. к.“ ЕООД поддържа твърденията, изложени в допълнителната искова молба на ищеца. С допълнителен отговор „Т. г.“ ЕООД поддържа вече изложените доводи, че има качеството на спедитор по същински спедиционен договор и невписването му в товарителница поддържа да се дължи именно на факта, че не е превозвач и няма отношение съм приемането на товара от изпращача, нито към предаването му на следващ превозвач. Поддържа и че няма вина за погИ.е на товара, тъй като не е дал указания за преминаването на камиона през С.. Поддържа и твърденията за приложение на ограничената имуществена отговорност /чл.23 от Конвенцията/. С допълнителен отговор „Ж. в. - ••“ ООД оспорва допълнителната искова молба. Поддържа възражение за недопустимост на предявения иск, поради това, че товарът е получен от товарополучателя без рекламации. Счита, че няма вина за конфискацията на товара, тъй като е изпълнил задълженията си. Приел е товара запечатан и документите, за него, които вече са били съставени. Оспорва, че е получил инструкции от служители на „М. а.“ ООД за маршрута, който трябва да се спазва, поради спецификата на товара. Посочва, че той е оформял и съставял митнически документи и разминаването в тях не се дължи на негова вина. Счита, чене е налице нито измама, нито грешка, която да се приравни на измама, за да се приложи разпоредбата на чл.29 от Конвенцията по отношение на отговорността. Счита за недопустимо да се изменя съдържанието на официално публикувана правна норма чрез нейното тълкуване. По възраженията за недопустимост на предявените искове: Съгласно чл.17 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането и за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето и. Цитираната разпоредба не поставя изискване търсенето на отговорност от превозвача да се предпоставя от отправена претенция към застрахователя по карго застраховка. Възражението в този смисъл на „Т. г.“ ЕООД се явява неоснователно. Ищецът твърди в исковата молба, че превозвачите „Т. г.“ ЕООД и „Ж. в.“ ООД са извършили превоз на стоката в отклонение от уговорения маршрут, използвали са документи, които не съответстват на вИ. на превозваната стока, изпращача и получателя, не са представили на износните митнически декларации и другите документи относно стоката от страна на шофьора при проверката на ГКПП Т., не са посочили изпращача и собственик на стоката в последвалата административна процедура и не са го уведомили за задържането и отнемането на стоката. В резултат на договорното им неизпълнение той твърди да е претърпял имуществени вреди. Дали ищецът действително има качеството кредитор по отношение на ответниците, налице ли е сключен договор за превоз, кои са страните по този договор, налице ли е договорно неизпълнение, са въпроси, които съдът следва да обсъди при произнасянето си по делото по същество. Правото на иск на страната се определя от ТВЪРДЕНИЕТО и, че е налице нейно вземане като товародател по договор за превоз, произтичащо от неизпълнение на договорните задължения на ответниците като превозвачи. Дали това твърдение ще се подкрепи от доказателствата по делото е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на иска. Този иск е допустим и е уреден от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз.ъй като нямало законодателно уреден съдопроизводствен ред за това, което е поиска Друг е въпроса дали ще се установи наличие на предпоставките за неговото уважаване. Противното становище би означавало липса на съдействие от страна на съда за защита на твърдените пред него права /чл.2 от ГПК/. Разбира се, в рамките на диспозитивното начало, обемът на дължимата защита и предметът на делото се определят от страните, поради което точно по твърденията и исканията на страната, така както са формулирани, следва да се произнесе и съда. По тези съображения и възражението за недопустимост на исковете, направено от „Ж. в. - ••“ ООД, се явява неоснователно. Видно от представения договор за производство и доставка, сключен между „М. а.“ ООД и Н. тактика С.А.С. – К. ищецът е приел да произведе и достави на посоченото дружество до К. п. средства за индивидуална балистична защита – 2 314 броя бойни каски и 325 броя балистични плочи. Относно точното количество и планираната дата на доставка са представени Поръчка за покупка №1975/06.10.2021г. и Поръчка за покупка №1980/06.10.2021г. В тях като планиран срок на доставката се сочи 20.12.2021г. На 30.09.2021г. е бил издаден и Сертификат за краен потребител относно предназначението и целите на покупката. Не се спори, че ищецът може да извършва внос и износ на продукти, свързани с отбраната. В тази връзка по делото са представени лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната №03.09-174-1/31.01.2020г. със срок на валидност до 31.01.2025г. и валидно Удостоверение за регистрация за трансфер на продуктите, свързани с отбраната №03.09-174-5/31.01.2020г. /стр.69 -70 от делото на ОС/. Относно конкретните стоки, които е следвало да бъдат транспортирани до К., от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение са издадени и са били издадени и индивидуални разрешения за износ №019138/08.11.2021г. и №019139/08.11.2021г. /стр.67 -68 от делото на ОС/. За произведената стока – предмет на поръчката ищецът е издал две фактури - №••••••••••/23.11.2021г. за сумата 37 700 щатски долара, относно поръчката с №1980 с предмет балистични плочи и №1000001290/23.11.2021г. за сумата 268 424 щатски долара, относно поръчката с №1975 с предмет бойни каски. Видно от представения по делото договор от 20.08.2021г. /стр.35-38 от делото на ОС/ „М. а.“ ООД като възложител и „Б. л. к.“ ЕООД като изпълнител, „М. а.“ ООД предоставя на изпълнителя товари за превоз от и до направления, обслужвани от последния, а изпълнителят организира транспорта от името и за сметка на възложителя – по суша, въздух и море, срещу възнаграждение по цени – предмет на цитирания договор. Съгласно чл.3 от договора „Б. л. к.“ ЕООД се задължава да организира транспорта от началния до крайния пункт, съгласно заявка, получена от възложителя, по електронна поща или лично. Видно от приложената електронна кореспонденция на 12.11.2021г. служителят на „М. а.“ ООД В. И. изпраща до служителите на „Б. л. к.“ ЕООД заявка, с която моли да бъде изпратена оферта за транспорт до К. п. без значение от кое европейско пристанище за описани в заявката стоки. Разменени са няколко писма в периода 12.11 – 02.12.2021г. Видно е, че организирането на превоза на стоката до К. п. ищецът като товародател е възложил на своя съконтрагент спедитора „Б. л. к.“ ЕООД. От тази кореспонденция се установява, че страните са уточнили помежду си морския превозвач, вИ. на кораба, цените до пристанище К., К., транзитното време, датата на отплаване на стоката, данните за износа на стоката, товарния пункт в Б., гр. К., маршрута Л. - Р. - У. - С. - И. - К./, изходния митнически пункт, адреса за доставка. Отчетът от страна на спедитора за разходите е предаден на възложителя на 12.01.2022г., ведно с издадената фактура. Отчетът, касаещ правните последици, е извършен на 18.01.2022г. в писмен вид /стр.224-227/. Предвид гореизложеното, касае се за несъщински спедиционен договор, тъй като при сключване на договора за превоз спедиторът не действа от свое име, а от името на своя доверител. Затова страна по превозния договор, който „Б. л. к.“ ЕООД сключва от името и за сметка на „М. а.“ ООД, става товародателят /изпращач/ „М. а.“ ООД. На него са прехвърлени правата и задълженията по сключения от спедитора превозен договор. Той има задължение да предаде товара в състояние, годно да издържи превоза и да плати уговореното възнаграждение за превоза. Той има право да претендира заплащане на обезщетение за вреди от липса или повреда на товара. На това негово право съответства отговорността на превозвача, който отговаря за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането и за превоз до този на доставянето и, както и за забавата при доставянето и /чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/. Спорен по делото е въпроса за това кой е превозвача, какви са били условията за извършване на превоза и отговаря ли този превозвач за пълна липса на стоката? Относно сухоземната част от превоза от страна на спедитора „Б. л. к.“ ЕООД е отправена заявка до „Т. г.“ ЕООД. Това се установява от представената заявка – договор за международен транспорт от 30.09.2021г. и последващата електронна кореспонденция. От свидетелските показания на свидетеля Д. Г. – на длъжност мениджър „Развитие“ в „Б. л. к.“ ЕООД – се установява, че по поръчката на „М. а.“ ООД са започнали да работят още от месец август 2021г. Тяхната задача като спедитор е била да намерят транспорт по суша и море. По суша са възложили извършването на превоза на „Т. г.“ ЕООД, а по море – на Х. Л.. Твърди, че кореспонденцията от страна на превозвача „Т. г.“ ЕООД е водена от служителя на това дружество И. В.. С нея са уточнили предварително маршрута за транспорт, който е бил през Европейския съюз. В И. камионът е следвало да влезе през митническия пункт Г. като предварително се взема разрешение за влизане в конкретния митнически пункт. Това изискване е с оглед специалната продукция, която се превозва. Видно от заявката – договор за международен транспорт от 30.09.2021г. /стр.408 от делото на ОС/ Б. л. к.“ ЕООД възлага на „Т. г.“ ЕООД извършването на вътрешен превоз с адрес на товарене – фирма „М. а.“ ООД в гр. К., описание на стоката – каски и бронеплочи, за която са необходими четири самостоятелни камиона, разтоварен пункт – конкретен адрес в И. и договорено навло в размер на 4500 лева/камион и дата на товарене 5/6.10.2021г. Преди изпращането на заявката е проведена кореспонденция между спедитора и „Т. г.“ ЕООД /стр.240-249 от делото на ОС/. На 02.07.2021г. Д. Г. отправя питане на И. В. относно цените за превоз от К. до пристанище Г. с евентуална готовност за месец септември. В този имейл спедиторът посочва изискването, че не желае стоката да минава през С.. След изпращане на цените и приемане на заявката, е проведена допълнителна кореспонденция по електронен път. С писмо от 22.11.2021г. Д. Г. /“Б. л. к.“ ЕООД/ уведомява И. В. /“Т. г.“ ЕООД/, че има стока, готова за товарене, за превоз за пристанище Г. и ще е необходим 1 FTL. Той посочва, че стоката трябва да бъде в И. между 1-ви и 3-ти декември като е задължително да влезе в И. през пункта Г.. Моли да му бъдат изпратени номер на кола, имената на шофьора и копие от неговата лична карта, както и информация кога е възможно да бъде натоварена стоката. Уведомява също, че ще бъде платено навло в размер на 4600 лева /с минаване на М. С./. На 23.11.2021г. И. В. /“Т. г.“ ЕООД/ изпраща писмо по електронен път до Д. Г. /“Б. л. к.“ ЕООД, с което го уведомява за датата на товарене, номера на колата, имената на шофьора и изпраща копие от личната му карта. Потвърдено е навло в размер на 4400 лева без ДДС. На следващия ден – 24.11.2021г. Д. Г. /“Б. л. к.“ ЕООД/ уведомява И. В. /“Т. г.“ ЕООД/, че поради голяма натовареност на префектурите се очаква да има забавяне в издаването на необходимия сертификат за преминаването на конкретната стока през И. и за да се избегнат проблеми колегите му от И. искат доставката в Г. в по-късен момент, т.е. вече не между 1-ви и 3-ти декември, а за 6-ти декември. Със същото писмо той моли за потвърждение от нейна и страна и за информация дали при това положение ще останат същите шофьор и автомобил. На същият ден е изпратен още един имейл в този смисъл с молба товаренето да се измести за предстоящата седмица. На 25.11.2021г. Д. Г. /“Б. л. к.“ ЕООД/ отново пише до И. В. /“Т. г.“ ЕООД/ с молба да изпрати новите данни за шофьор и автомобил и копие от личната му карта, както и да уточнят датата на товарене. На 29.11.2021г. И. В. /“Т. г.“ ЕООД/ изпраща писмо по електронен път до Д. Г. и Д. Г. /“Б. л. к.“ ЕООД/ данните за шофьора, автомобила с копие от личната му карта, както и посочва датата на товарене /стр.234 от делото на ОС/. На 02.12.2021г. Д. Г. /“Б. л. к.“ ЕООД/ моли И. В. /“Т. г.“ ЕООД/ за информация дали автомобилът е на товарен адрес. Два часа по-късно я уведомява с друг имейл, че камионът не трябва да влиза в И. до края на седмицата, тъй като се чакат разрешителните за това. На 03.12.2021г. Д. Г. /“Б. л. к.“ ЕООД/ уведомява И. В. /“Т. г.“ ЕООД/, че се очаква разрешителното за влизане в И. да бъде получено на 06.212 или 07.12. Той я моли да инструктира шофьора да не влиза в И., преди да са го получили. На това писмо е получен отговор от И. В. /“Т. г.“ ЕООД/ със съдържание: „ОК, то и няма как да влезе по-рано.“ /стр.230-231 от делото на ОС/. От свидетелските показания на Д. Г. се установява, че между двете дружества -“Б. л. к.“ ЕООД и “Т. г.“ ЕООД – има търговски взаимоотношения от 15 години и -“Б. л. к.“ ЕООД използват това дружество като превозвач, тъй като то разполага с голям парк тежкотоварни автомобили. Свидетелят посочва, че и друг път са използвали този превозвач за специална и военна продукция с неговите камиони, не само за клиента „М. а.“ ООД, но и за други клиенти с подобна продукция. В случаите, когато “Т. г.“ ЕООД не е разполагал в конкретния момент с изисквания вид транспортно средство, той е възлагал превоза, който спедитора му е възложил на дружество, което е разполагало с такъв товарен автомобил. Непосредствено преди товаренето, спедиторът е уведомяван за автомобила, който ще извърши превоза. Свидетелят посочва, че знае, че и в конкретния случай е използван автомобил на друго дружество. Кореспонденцията по повод на превоза свидетелят е водил само с „Т. г.“ ЕООД, с И. В. са уточнили всичко предварително, включително и маршрута. Не е водил никаква кореспонденция с „Ж. в. - ••“ ООД. От заключението на вещото лице инж. А. К. по допусната съдебно – техническа експертиза се установява, че при изследване на електронните пощенски кутии, посочени в цитираните по-горе имейли писмата са разменени на датите, посочени в представените по делото писмени носители. Вещото лице е изготвило таблица за съответствие и е приложил екранни снимки от всяко едно от изследваните писма, които е открил и отворил. С оглед на този резултат, изразен в заключението, съдът кредитира цитираните по-горе писма, изпратени чрез електронна поща между служители на „М. а.“ ООД, “Б. л. к.“ ЕООД и “Т. г.“ ЕООД. Както от писмените доказателства – заявка –договор и кореспонденция, така и от цитираните свидетелски показания може да се направи извод, че „Т. г.“ ЕООД има качеството превозвач. Именно на него от страна на спедитора „Б. л. к.“ ЕООД е било възложено извършването на превоза. Не е възложено неговото организиране, а самото му извършване. В заявката – договор за превоз от 30.09.2021г. е уговорено транспортно навло, а не спедиционно възнаграждение. Свидетелят Г. също излага твърдения, че това дружество винаги е използвано именно като превозвач, заради големия му автомобилен парк. Да, вярно е, че е съставена международна товарителница от 02.12.2021г. /стр.74 от делото на ОС/ с изпращач „М. а.“ ООД и превозвач „Ж. в. - ••“ ООД. В нея е посочен и номер на автомобила, който ще извърши превоза – С. ••••••••••. Това се явява именно автомобила, който е посочен от „Т. г.“ ЕООД като този, който ще извърши възложения им превоз. Горното се установява от писмото по електронна поща от 23.11.2021г., изпратено от служителя И. В. /“Т. г.“ ЕООД/ до Д. Г. /“Б. л. к.“ ЕООД, с което го уведомява за датата на товарене, номера на колата, имената на шофьора и изпраща копие от личната му карта /стр.234 от делото на ОС/. Вписването на „Ж. в. - ••“ ООД в товарителницата като превозвач не променя качеството на „Т. г.“ ЕООД като превозвач в правоотношението с товародателя. Обстоятелството, че е било извършено превъзлагане извършването на превоза на друг превозвач, който в конкретния момент разполага със свободен автомобил и шофьор, не променя съдържанието на превозното правоотношение, което е възникнало между „Т. г.“ ЕООД и „М. а.“ ООД. Международната товарителница не представлява форма на договора за международен превоз на стоки. От нея може да се прави извод за съдържанието на товара, количеството му и предаването на стоката от товародателя, но не се отразява на действителността на договора за превоз и не представлява форма за тази действителност. Товарителницата се издава от изпращача и се подписва от двете страни - и този, който предава, и този, който приема за превоз стоката. В този смисъл е и разпоредбата на чл.9 ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно която товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката. Тя може да служи като доказателство за отразените в нея обстоятелства, но дали един договор за превоз е сключен и между кои страни е възникнало превозното правоотношение, не зависи от съставената товарителница, тъй като и без изобщо да бъде съставена такава, договорът за превоз пак би бил действителен. „Т. г.“ ЕООД не е вписан в международната товарителница, тъй като при предаването на стоките присъства служител на дружеството, на което той е превъзложил извършването на превоза с автомобил и шофьор на това дружество – обстоятелства, за които пак „Т. г.“ ЕООД е уведомил действащия от името и за сметка на „М. а.“ ООД спедитор. Поради това съдът намира, че невписването на „Т. г.“ ЕООД като превозвач в товарителницата не се отразява на неговото качество като превозвач и не променя съдържанието на превозното правоотношение. Именно като превозвач „Т. г.“ ЕООД отговаря за точното изпълнение на превоза, включително и за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането и за превоз до този на доставянето и, както и за забавата при доставянето и /чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/. Със заявка – договор №85981 „Т. г.“ ЕООД е възложил на „Ж. в. - ••“ ООД извършването на превоза, планиран първоначално за 26.11.2021г., на стока, пакетирана в 33 палета с изпращач „М. а.“ ООД с начален адрес: К., Б. и краен адрес – Г., И. при навло от 4300 лева без ДДС, платимо от „Т. г.“ ЕООД и получаване на документите за превода пак от „Т. г.“ ЕООД. /стр.409 от делото на ОС/ Превозът /от момента на натоварване на стоката до конфискуването и в Р. Х./ действително е извършен от „Ж. в. - ••“ ООД със собствено на това дружество превозно средство – същото, което е вписано в товарителницата, съставена от „М. а.“ ООД и за което „Т. г.“ ЕООД е уведомил спедитора. Стоката е натоварена в присъствието на водача на МПС – служител на „Ж. в. - ••“ ООД. От показанията на свидетелите В. И. и М. Ц. се установява, че шофьорът И. П. е присъствал при товаренето и е давал указания как да бъдат разположени палетите, така че да няма претоварване. Двамата свидетели са уведоми шофьора какво има в кашоните – бойни каски и балистични плочи. М. Ц. му е предала документите за международния превоз – търговска фактура, опаковъчен лист, разрешително за износ, товарителница и митническата декларация. От свидетелските показания на самия шофьор И. П. също се установява, че той е знаел какъв е вИ. на стоката, която превозва – бойни каски и бронежилетки, признава, че са му казали това и при конкретния превоз при товаренето. Признава също, че служителите на „М. а.“ ООД са му предали една папка с документи за стоката и превоза, но не помни точно какви. Свидетелят П. посочва в показанията си, че след като е натоварил стоката от К. е отишъл в „Т. г.“ ЕООД, за да вземе документи, тъй като така му е наредил неговият началник Б.. Въпреки, че е взел документи от „М. а.“ ООД, това, че е изпратен и в „Т. г.“ ЕООД не го е изненадало, тъй като е имало случаи да взима товари от две – три различни места и след това от митническото бюро в София му издавали един документ за различните товари. От „Т. г.“ ЕООД са му предали документи за митническа декларация за транзит Т2, той погледнал, че пише 23 палета, колкото действително бил натоварил, затова сложил печата на фирмата и тръгнал за митническото бюро при митница Д.. Не си спомня дали на митница Д. е поставена пломба на камиона. Преминал през С., където не е са отваряли камиона като е подавал на митническите служби митническа декларация за транзит Т2, тъй като само с такава декларация е можел да мине през С.. Твърди, че това е митническата декларация, която му е дал служителят на „Т. г.“ ЕООД за транзитен превоз от Б., през С. и Х. до И.. Дали са му я е от офиса на „Т. г.“ ЕООД, който се намира до летището. Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелите, включително и тези на свидетеля П., тъй като те се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства – стр.161 – 167 от делото на ОС. Касае се следните: за международна товарителница ЧМР от 02.12.2021г. с изпращач „Т.“ ЕООД и печат на изпращача „Т. деливъри“ ЕООД, проформа – фактура, декларация от „Т.“ ЕООД и митническа декларация за транзит, в която като идентификационните данни за транспортно средство са С. ••••••••••. Тези данни съвпадат с номера на автомобила, който „Т. г.“ ЕООД е уведомило спедитора, че ще извърши превоза на стоката на „М. а.“ ООД – С. •••••••••• и който действително е извършил превоза и е бил задържан в Х.. Именно това са документите, представени от шофьора П. пред митническите органи в Р Х. Те са предоставени на ищеца от ТД М. - С.. Това обстоятелство се установява от кореспонденцията между „М. а.“ ООД и Териториална дирекция М. С. – стр.156-160. От показанията на свидетеля П. се установява, че в Х. на митническия пункт Т. камиона бил отворен. Той пак, както и в С., дал митническа декларация за транзит Т2. Бил попитан какво кара, отговорил „каски“, но на митницата в Х. му казали, че в декларацията му пише, че кара „хидропомпи“, тогава отворили пломбата, установили че има стока, различна от посочената в митническа декларация за транзит Т2 и го арестували. Използваната на 03.12.2021г. на ГКПП Т. от шофьора И. П. транзитна митническа декларация е с № 21BG00580320820923. В нея е посочено, че се превозват хидравлични помпи и резервни части. Пред митническите власти са представени посочената транзитна митническа декларация, международна товарителница с изпращач „Т.“ ООД, декларация от „Т. г.“ ЕООД за общностен статут на стоката и проформа фактура, издадена от „Т.“ ООД. Това са документите на стр.161 – 167 от делото на ОС. Оригиналите на тези документи са изискани от ТД М. - С. и са изпратени по делото – стр.559-564 от делото на ОС и са приети като доказателства в съдебно заседание на 27.09.2022г. Относно посочените в тези документи дружества – „Т.“ ЕООД, „Т. г.“ ЕООД и „Т. деливъри“ ЕООД твърдението в исковата молба, че се явяват свързани лица и се управляват от едно и също лице – В. С., се установява от справката в Търговския регистър, за което по делото са приложени и писмени извлечения – стр.691-698 от делото на ОС. Те са докладвани на страните и приложени по делото в съдебно заседание на 24.02.2023г. В същото съдебно заседание представителите и на „Т. г.“ ЕООД и на „Ж. в. - ••“ ООД заявяват, че не знаят от къде са дошли тези представени от шофьора пред митническите власти в Р Х дублиращи документи. Според настоящата инстанция като се вземат предвид показанията на свидетелите и най-вече тези на шофьора, извършил превоза, използваните документи, независимо кое е конкретното лице, което ги е съставило, са тези, които служителят на „Т. г.“ ЕООД е дал на шофьора П. за транзитен превоз от Б., през С. и Х. до И. и коитжо той е получил след натоварването на стоката в К. при посещението си в офиса на „Т. г.“ ЕООД, намиращ се – по неговите показания - до летището. В Х. пред митническите органи шофьорът не е представил документите, които са му били предадени при натоварването на стоката в К. от свидетелите И. и Ц. - опаковъчни листове, 2 броя износни митнически декларации, сертификат за движение, декларация за общностен статут на продуктите, търговски фактури. При извършената проверка на ГКПП Т. в товарното отделение на автомобила се установява, че намерената стока на отговаря на действителната. Вместо това на митническите власти са били предадени посочената транзитна декларация, международна товарителница с изпращач „Т.“ ООД, декларация ат „Т. г.“ ЕООД за общностен статут на стоката и проформа фактура, издадена от „Т.“ ООД. С Акт за установяване на административно нарушение №398/2021год., с изх.№513-02-7096/1-21-4 от 4.12.2021год. на Териториална митническа служба О., Г. И., СГП Т., шофьорът И. П. е признат за виновен за това, че на 03.12.20321г. като водач на товарен автомобил с рег.№•••••••••••• на посочената дата около 16.30часа, на вход за товарни превозни средства на митническа територия на ЕС, СГП Т., не е подал митническа декларация за стоки с търговски характер - 2 314 броя /20колета/ защитни каски и 325броя /1 колет/ протектори за гърди и гръб, за които са разпоредени забрани или ограничения за внос и износ /чл.134 и чл.158 от Регламент /ЕС/ №952/2013/. За извършеното административно нарушение по чл.63ал.1т.3 от Закона за прилагане на митническото законодателство, на И. П. е наложена глоба, а превозваната стока е иззета в полза на Р Х. Чрез акта на конфискацията вещта погива за своя собственик, неговите права по отношение на тази вещ се прекратяват. Касае се за цялостна липса на стоката – предмет на превоза. Цялостната липса на стоката, настъпила от момента на приемането и за превоз до момента на доставянето и, е една от хипотезите, предвидени в чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, при които следва да се ангажира отговорността на превозвача за репарирането на тази липса. Според настоящата инстанция отговорността за покрИ.е на липсата е на превозвача „Т. г.“ ЕООД. На него е възложен превоза със заявка-договор, чрез подробна кореспонденция са уточнени детайлите, уговорено е и е платено навло. Превозът обаче е извършен по съвсем различен маршрут, не само през страни от Европейския съюз, както е уговорено в приложената кореспонденция и каквито указания са дадени на шофьора, а през С.. Използвани са не предадените от изпращача митнически документи, а транзитна митническа декларация с различен вид на товара и изпращач, което е станало и основната причина за задържане на превозваната стока в Р. Х. и до последвалата конфискация. Именно превозвачът „Т. г.“ ЕООД отговаря и за действията на този, на който е възложил от своя страна извършването на превоза. Съгласно чл.3 от глава Втора, озаглавена „Лица, за които отговаря превозвачът“ превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези негови служители или лица действат в изпълнение на техните функции. В настоящия случай е налице договор за превоз между „Т. г.“ ЕООД и „Ж. в. - ••“ ООД, чрез който „Т. г.“ ЕООД е възложил на посоченото дружество извършването на превоза, планиран първоначално за 26.11.2021г., на стока, пакетирана в 33 палета с изпращач „М. а.“ ООД с начален адрес: К., Б. и краен адрес – Г., И. при навло от 4300 лева без ДДС, платимо от „Т. г.“ ЕООД и получаване на документите за превода пак от „Т. г.“ ЕООД. Касае се за лице, до чиито услуги е прибягнал превозвача „Т. г.“ ЕООД за извършване на превоза, който е възложен на него от спедитора “Б. л. к.“ ЕООД, който от своя страна действа от името и за сметка на „М. а.“ ООД. Между лицето, до чиито услуги е прибягнал превозвача, и изпращача на стоката няма договорна връзка. Такава е налице между изпращача и превозвача, на който спедиторът, действайки от името и за сметка на изпращача, е възложил превоза. Налице е договорна връзка и между превозвача като възложител и лицето, до чиито услуги прибягва за осъществяване на превоза – като изпълнител. Но между ищеца „М. а.“ ООД и ответника „Ж. в. - ••“ ООД липсва договорно правоотношение. За действията на „Ж. в. - ••“ ООД и неговите служители спрямо товародателя „М. а.“ ООД отговорност носи превозвача „Т. г.“ ЕООД. „Ж. в. - ••“ ООД евентуално би могъл да носи отговорност спрямо своя възложител – „Т. г.“ ЕООД. Няма обаче никакви основания за солИ.рно осъждане на „Ж. в. - ••“ ООД с „Т. г.“ ЕООД по иск на „М. а.“ ООД. В случая не се касае за съвместно поето спрямо изпращача общо задължение за превоз на стоката. Няма доказателства, които да са в подкрепа на подобно твърдение. Не може да се приеме и че „Ж. в. - ••“ ООД има качеството „последващ превозвач“. На това основание ищецът основава претенциите си спрямо него, позовавайки се на разпоредбата на чл.374 ал.2 от ТЗ, регламентираща солИ.рната отговорност при следващи превозвачи. Относно това дали са налице следващи превозвачи приложими са правилата на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл.34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки когато един превоз, извършван в изпълнение на един единствен договор, се осъществява от последователни пътни превозвачи, всеки от тях поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз, като вторият и следващите превозвачи стават страна по договора с приемането на стоката и товарителницата, при условията, посочени в нея. В случая не се касае за един договор, превозът по който да се осъществява от последователни пътни превозвачи. Налице е договор „М. а.“ ООД като възложител, „Б. л. к.“ ЕООД като спедитор и „Т. г.“ ЕООД като превозвач. Налице е и втори договор между „Т. г.“ ЕООД като възложител и „Ж. в. - ••“ ООД като превозвач. „Т. г.“ ЕООД и „Ж. в. - ••“ ООД не осъществят превоза последователно като предшестващ и последващ превозвачи. Подписани разписки за подобно предаване на стоката между последователни превозвачи по см. на чл.35 от Конвенцията изобщо не са представени, а и не се твърди да са съставяни. Липсват уговорки „Т. г.“ ЕООД да действа като косвен представител, за да може да задължава „Ж. в. - ••“ ООД спрямо изпращача „М. а.“ ООД. Липсва и изрична уговорка „Ж. в. - ••“ ООД да встъпи като солИ.рен длъжник по отношение на превозното правоотношение между „М. а.“ ООД и „Т. г.“ ЕООД. Не може да се приеме и становището, че с фактическото действие по натоварване на стоката на камион на „Ж. в. - ••“ ООД, е възникнало договорно правоотношение между него и „М. а.“ ООД. Натоварването на стоката от „Ж. в. - ••“ ООД е в изпълнение на неговия договор с „Т. г.“ ЕООД. Самото предаване и получаване на стоката не представлява елемент от сключване на договора, а е част от предприетото изпълнение, тъй като договора за превоз е консенсуален договор. Налице е изпълнение на вече възникнало задължение по възложения му от „Т. г.“ ЕООД превоз, а не сключване на договор за превоз дс „М. а.“ ООД чрез предаването на стоката. По изложените съображения съдът намира, че по предявения иск на „М. а.“ ООД липсват основания за солИ.рно осъждане на „Ж. в. - ••“ ООД заедно с „Т. г.“ ЕООД. Спрямо „Ж. в. - ••“ ООД предявените искове на договорно основание въз основа на договор за превоз за заплащане на сумата 656 577.37 лева, от които 604 401.70 лева – левовата равностойност на 2 268 339.63 хърватски куни, заплатена на 10.12.2021год. от „М. а.“ ООД за откупуване на стоката от Р Х, която е равна на стойността на стоката към датата на експедирането и от склада в гр.К., сумата 566 лева - заплатени такси за нареден валутен превод, сумата 19 833 лева, представляваща левовата равностойност на 76 050.17 хърватски куни за платено адвокатско възнаграждение на адв. Й. Б. з а представителство на дружеството в производството по откупуване на отнетата стока и за услуги, свързани с повторната експедиция на товара, сумата 1702.57лева - заплатен хонорар за превод на всички документи, издадени от митническите органи, от хърватски на български език и сумата 30 074.10 лева, представляваща заплатения транспорт на стоката митнически такси и сборове и логистични услуги и лихва върху сумата на обезщетението в размер на 5 % годишно, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, са неоснователни и следва да се отхвърлят. Но „Т. г.“ ЕООД носи отговорност като превозвач спрямо „М. а.“ ООД за пълната загуба на стоката. Той отговаря и за действията на „Ж. в. - ••“ ООД и неговите служители – съгласно вече цитирания чл.3 от глава Втора от Конвенцията. Евентуално „Т. г.“ ЕООД би имал право на иск спрямо „Ж. в. - ••“ ООД, явяващ се лице, на което е превъзложил превоза. Относно размера на отговорността: спорно по делото е обстоятелството дали тя следва да бъде ограничена до размера, посочен в чл.23 пар.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, а именно до 25 франка за килограм бруто липсващо тегло или в случая не следва да намерят приложение разпоредбите относно изключване или ограничаване на отговорността на превозвача по см. на чл.29 от Конвенцията, тъй като щетата произлиза от измама от негова страна или грешка, която според закона на сезирания съд се приравнява на измама. Превозвачът не се ползва от разпоредбата относно ограничаване размера на отговорността му само, ако щетата произлиза от измама от негова страна или грешка, която според закона на сезирания съд се приравнява на измама, включително и когато измамата или грешката са дело на служители на превозвача или на други лица, към услугите на които той е прибягнал, когато те са действали при изпълнение на своите функции. Не може да се сподели оплакването, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно понятията „измама“ и грешка“, както и че текстовете на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки на английски и френски език имат различно съдържание на тези понятия, употребени в чл.29 от нея. Настоящата инстанция намира, че не би могъл да прилага друго съдържание, различно от официалния превод, с който тя е ратифицирана и публикувана в Република Б. /съгласно Указ №1143 на Държавния съвет от 29.07.1977г., - ДВ, бр.61/1977г., първоначално с резерва относно приложението на чл.47, оттеглена със Закон на НС от 12.01.1994г. – ДВ, бр.8/1994г./. Под измама или грешка, приравнена на измама, не се имат предвид тези понятия от наказателно-правна гледна точка. Има се предвид умишлено неправомерно поведение на превозвача, респ. лицата, към услугите на които той е прибягнал. Това поведение може да се характеризира с груба небрежност и проявена изключителна недобросъвестност. В конкретния случай е налице такова умишлено неправомерно поведение – промяна на указания маршрут без знанието и съгласието на товародателя, използвани са не предадените от изпращача митнически документи, а транзитна митническа декларация с различен вид на товара и изпращач, което е станало и основната причина за задържане на превозваната стока в Р. Х. и до последвалата конфискация. Изобщо не са били представени пред митническите власти износните митнически декларации и другите документи относно стоката от страна на шофьора при проверката на ГКПП Т.. Действителният изпращач и собственик на стоката изобщо не е бил посочен пред митницата в Х.. Не може да се приеме, че предаването на неправилни митнически документи от страна на шофьора на „Ж. в. - ••“ ООД се дължи на обикновена небрежност. Съвсем целенасочено от „Т. г.“ ЕООД са му предоставили тези документи и той съвсем целенасочено ги е използвал, за да премине по самоволно избрания, без съгласуване и даже в противоречие с указанията на товародателя, маршрут. Ето защо съдът намира, че следва да се ангажира пълната, а само ограничена имуществена отговорност на превозвача. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на „Т. г.“ ЕООД за неправилно определяне стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз на 624 684.63 лева и за недължимост на таксите за банкови преводи и платеното адвокатско възнаграждение на адвокат в Р Х. Стойността е определена от първоинстанционния съд въз основа на изчисленията, направени от вещото лице Е. К. по допуснатата съдебно – икономическа експертиза /стр.615-616 от делото на ОС/, което заключение не е било оспорено от страните и се явява компетентно изготвено. Изчислението са извършени съобразно курса на БНБ за щатския долар към 10.12.2021г., когато е откупена стоката и към Х.та куна към 17.12.2021г. и към 07.01.2022г., когато е заплатено възнаграждението на адв.Б.. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която е осъдено „Т. г.“ ЕООД – гр. В. Т. да заплати на „М.“ ООД - гр.К., ЕИК •••••• сумата 624 684.63 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на „М. а.“ ООД - гр.К. от неизпълнение на договорните м у задължения, като превозвач по възложен международен автомобилен превоз на стоки, за който е издадена международна товарителница /СМR/ о т 2.12.2021год. и износни митнически декларации: МРН№21ВG005807АВ512719 от 2.12.2021год. и МРН№21ВG005807АВ512727 от 2.12.2021год., ведно с лихва в размер на 5% годишно върху сумата 624 684.63лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.1.2022год. до окончателното и изплащане. В частта, с която „Ж. в. - ••“ ООД е осъдено солИ.рно с „Т. г.“ ЕООД да заплати на „М. а.“ ООД •••••• сумата 624 684.63 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на „М. а.“ ООД - гр.К. от неизпълнение на договорните м у задължения, като превозвач по възложен международен автомобилен превоз на стоки, за който е издадена международна товарителница /СМR/ от 2.12.2021год. и износни митнически декларации: МРН№21ВG005807АВ512719 от 2.12.2021год. и МРН№21ВG005807АВ512727 от 2.12.2021год., ведно с лихва в размер на 5% годишно върху сумата 624 684.63лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.1.2022год. до окончателното и изплащане, решението следва да се отмени, а исковете – съответно отхвърлени. Последното поставя въпроса за произнасяне от страна на въззивния съд по евентуалния иск на „М. а.“ ООД за ангажиране отговорността на ответника на деликтно основание, поради това, че от действията на служителя на „Ж. в. - ••“ ООД – шофьора И. П., на който е била възложена работата по осъществяване на превоза на стоките на „М. а.“ ООД, ищецът е претърпял имуществени вреди. Имуществените вреди на ищеца са причинени от договорното неизпълнение на превозвача, който отговаря спрямо него като товародател. За това именно е осъден „Т. г.“ ЕООД. В редите не са причинени от нарушаване на общото правило да не се вреди другиму. Причинената липса на стоката е в резултат на неизпълнение на договора от другия ответник, спрямо който от своя страна отговаря „Ж. в. - ••“ ООД за евентуално свое неизпълнение. Не е налице противоправно поведение от страна на „Ж. в. - ••“ ООД по отношение на ищеца „М. а.“ ООД, тъй като същият е изпълнявал свои договорни задължения по договор с „Т. г.“ ЕООД. Евентуалното тяхно неизпълнение би било предмет на друг правен спор. Ето защо предявения иск на „М. а.“ ООД против „Ж. в. - ••“ ООД за заплащане на сумата 656 577.37 лева – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, на деликтно основание, причинени от действията на служителя на „Ж. в. - ••“ ООД – шофьора И. П., на който е била възложена работата по осъществяване на превоза на стоките на „М. а.“ ООД, а именно: промяна на указания маршрут без знанието и съгласието на товародателя, използване на транзитна митническа декларация с различен вид на товара и изпращач, непредставяне пред митническите власти износните митнически декларации и другите документи относно стоката от страна на шофьора при проверката на ГКПП Т., непосочване на действителният изпращач и собственик на стоката пред митницата в Х., довели до задържане на превозваната стока в Р. Х. и до последвалата и конфискация, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, следва да се отхвърли като неоснователен. В частта, с която за разликата от 624 684.63лв. до претендираното обезщетение в размер на 656 577.37лв., предявеният главен иск е бил отхвърлен като неоснователен, решението не е обжалвано и е влязло в сила. На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъдено “Т. г.“ ЕООД – гр. В. Т. ул. „Б., № ••, вх. •, ет. • да заплати на „М..“ ООД - гр.К., ЕИК •••••• сумата 29 600 лева – разноски по делото пред въззивния съд. На основание чл.78 ал.3 и чл.78 ал.1 следва да бъде осъдено „М. а.“ ООД - гр.К., ЕИК •••••• да заплати на „Ж. в. - ••“ ООД гр.Н. ЕИК ••••••• сумата 56890 лева – разноски по делото за производството пред всички инстанции. С оглед на гореизложеното съдът