Решение № 365 от 25.6.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 405/2025 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД, ЕИК 206882208, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Панчарево, бул. „Самоковско шосе“ № 109, представлявано от управителя Л. В. Р. против Решение № 397/13.03.2025 г. по т.д. № 20251100900244/2025 г. на Софийски градски съд, TO VI-18 състав, с което е оставена без уважение подадената от въззивника жалба с вх. № 20250203164235/03.02.2025 г. срещу отказ № 20250127173258 от 31.01.2025 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията - ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление обр. А4 с вх. № 20250127173258/27.01.2025 г.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което обжалвания отказ бъде отменен. По делото е постъпил отговор от АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ЕИК 131282355, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, с който се оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по жалба от „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД, ЕИК 206882208 чрез управителя Л. В. Р., срещу Отказ № 20250127173258/31.01.2025 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20250127173258/27.01.2025 г. за вписване на промени по партидата на дружеството, свързани с приемане на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството от 1 000 лв. на 151 000 лв. чрез парична вноска, внесена от новоприетия съдружник, и обявяване на нов дружествен договор. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията да впише в регистъра заявените за вписване промени по партидата на търговеца. От Агенцията по вписванията е постъпил отговор, в който се подържа, че жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна: Със заявление образец А4 с вх. № 20250127173258/27.01.2025 г. е постъпило искане за вписване на промени по партидата на „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД, ЕИК 206882208 за вписване на увеличаване на капитала на дружеството от 1 000 лв. на 151 000 лв. чрез записване на нови 15 000 дяла по 10 лева от Й. Г. Г., приет за съдружник в дружеството и обявяване на нов дружествен договор. Към заявлението са представени молба от Й. Г. за премане като съдружник в дружеството от 13.01.2025 г., протокол от 27.01.2025 г. за взети решения от едноличния собственик на капитала на „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД за увеличаване на капитала на дружеството на 151 000 лв., разпределени на 15 100 дяла от по 10 лв. чрез записване на нови 15 000 дяла и приемане на Й. Г. Г. за съдружник в дружеството, както и за трансформиране на дружеството от ЕООД в ООД; преводно нареждане от 27.01.2025 г. за вноска в капитала; декларация по чл.192 ТЗ; декларация по чл.13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; протокол от ОС на съдружниците от 27.01.2025 г. за приемане на нов дружествен договор; препис от дружествен договор. Съдът служебно е извършил справка в ТРРЮЛНЦ, при която е установил, че на 31.01.2025 г. по партидата на „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД е вписан запор в полза на „ГРАНД КЪМПАНИ ЕООД, ЕИК 204940171 върху всички 100 дяла по 10 лева на едноличния собственик на капитала Л. В. Р.. С обжалвания отказ № 20250127173258/31.01.2025 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, длъжностното лице по регистрацията е отказало вписване на заявените обстоятелства, с мотиви, че е налице вписан запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала Л. В. Р.. Посочено е, че съществува правна възможност за взискателя да насочи изпълнението срещу дружествените дялове, за да удовлетвори своето вземане по реда на чл.517 ТЗ. Длъжностното лице е приело, че с увеличение на капитала чрез записването на нови дялове, равностойността на дела, от която би се удовлетворил взискателя след прекратяването на дружеството по този ред, се променя, което е недопустимо.Приело е, че разпоредбата на чл. 451 ГПК е обща, поради което следва да намери приложение и при запор на дружествени дялове, поради което с исканото вписване се извършват действия, които са забранени от сочената разпоредба. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна следното: По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. Съгласно разрешението, дадено в т. 7. 2 от Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове. Според мотивите към т. 7.2 на тълкувателното решение, насочването на изпълнението върху дружествения дял на длъжника – съдружник в ООД става с налагане на запор върху дела му, който се вписва в търговския регистър – чл. 517, ал. 1 ГПК. Целта е взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори от бъдещото вземане на длъжника към дружеството. Вземането е за равностойността на дружествения дял на длъжника, определена съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ, и става изискуемо, след като съдебният изпълнител връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника. Ако не последва изпълнение, респективно дружеството в качеството си на трето задължено по запора лице не заплати посочената равностойност в полза на взискателя в тримесечен срок, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с цел удовлетворяване или в хода на процеса /като условие да се избегне прекратяването на дружеството/, или в производството по ликвидация. В тълкувателното решение е посочено, че действието на запора върху дружествен дял не е изрично регламентиран в ГПК и че общите правила в чл. 451 ГПК и чл. 452 ГПК при разпореждания със запорирано вземане или вещ не уреждат тази хипотеза, чийто предмет се различава съществено и от правата върху вещи, и от правата върху вземания. Тези правила не държат сметка за нормативните изисквания, свързани с прехвърляне на дружествен дял в ООД, поради което и не създават достатъчно гаранции за защита интересите на взискателя. Задължението на дружеството при наложен запор върху дружествените дялове на съдружник е да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК. Възникването на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ може да бъде осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял при условията на чл. 129 ТЗ преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството. Дружеството, уведомено за вписания запор по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК, не следва да предприема действията, които законът му вменява във връзка със сключения договор за прехвърляне на дружествените дялове. Ако стори това, приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ДОПК, според която Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след налагането на запора. Аналогичното прилагане на разпоредбата произтича от идентичния начин, по който е уредено налагането на запора и изпълнението върху дружествен дял в ГПК и ДОПК, както и от липсата на основание да съществува различен правен режим за вписванията в търговския регистър на промени в обстоятелствата за ООД, настъпили в резултат от разпореждания със запорирани дружествени дялове, в зависимост от качеството на взискателя. Независимо, че в процесния случай формално не се касае до разпореждане от страна на едноличния собственик на капитала със запорирани дялове в полза на трето лице, то посредством предприетото увеличаване на капитала чрез приемането на нов съдружник, който записва нови дялове, които значително надхвърлят по размер притежаваните от другия съдружник – досегашен едноличен собственик на капитала, по същество се постига резултат, идентичен на този при прехвърляне, извършено от едноличния собственик с част от притежаваните от него дялове след запора. Това е така, тъй като се намалява процентното му участие в имуществото на търговското дружество /чл. 127 ТЗ/ и по този начин се нарушава изискването дружеството да обезпечи удовлетворяването на взискателя в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК. В случай че, не бъде извършено исканото вписване, кредиторът би се удовлетворил от цялото дружествено имущество на ЕООД, а в случай че бъде допуснато вписване на заявените промени, тогава на разположение на вписалия запора кредитор би била само тази част от дружественото имущество – съответна на дяловете в капитала на дружеството, които са собственост на длъжника и са запорирани по реда на чл. 517 ГПК. Ето защо в настоящата хипотеза следва да намери приложение задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 7. 2 от Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС – длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелствата, свързани с увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник, възникнали след вписан в регистъра запор, поради настъпване на идентични правни последици с тези при прехвърляне на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Запорът, вкл. и върху дялове, е мярка на процесуална принуда, чието съдържание е ясно разписано в закона /чл. 451 – чл. 453 ГПК, чл. 507 ГПК и чл. 517, ал. 1 ГПК/. Неговото правно действие се изразява в: 1) забрана на притежателя на дяловете да се разпорежда с тях; и 2) забрана на третото задължено лице /дружеството/ да извършва плащания или други престирания на притежателя във връзка с членственото правоотношение – дивиденти, ликвидационни дялове и т.н. Нарушаването на всяка от тези забрани води до относителна недействителност на разпоредителното действие или на престирането спрямо обезпечения кредитор. Други ограничителни последици законодателят не е предвидил за тази обезпечителна мярка, а тяхното извеждане по тълкувателен път или по аналогия е неприемливо и застрашаващо правната сигурност в оборота. Следва специално да се подчертае, че запорът върху дялове не е мярка срещу дружеството /което е трето лице/, а срещу съдружника, притежаващ тези дялове. По тази причина запорът не може да ограничи по никакъв начин правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот. Увеличаването или намаляване на капитала или приемането на нов съдружник е част от този вътрешен живот, което се извършва с акт на върховния орган на дружеството – ОС или ЕСК. Запорът върху дялове не препятства законосъобразното приемане на подобно решение, тъй като дружеството е трето лице спрямо запора и извън забраната да престира на съдружника, чиито дялове са запорирани, друго не дължи по този запор. Ето защо и при наложен запор върху дялове, дружеството може да увеличи капитала си, вкл. чрез приемане на нов съдружник.В този смисъл е и практиката на САС обективирана в решение №164/22.03.21г. по в.т.д.№208/21г. Запорът създава ограничение в чужда правна сфера и, както основанието за налагането му, така и обемът на ограничаване на правата, произтичащи от наложения запор, следва да се тълкуват стриктно. Действието на запора върху дружествен дял на ограничено отговорен съдружник е уредено в чл. 517, ал. 3 ГПК, вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 73в ТЗ. Целта на запора върху дружествен дял е да обезпечи възможността на взискателя за удовлетворяване на паричното му вземане при изпълнение върху дял на съдружника от търговското дружество като получи вместо своя длъжник - съдружник припадащата му се част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал.3 ТЗ. Това право на взискателя - кредитор е гарантирано с нормата на чл. 73в ТЗ, съгласно която плащания на съдружник, произтичащи от дялове в търговско дружество, които са запорирани, се извършва само ако кредиторът със запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора, както и чрез възможността за принудително изпълнение върху дружествен дял, включваща прекратяване на участието на съдружника и възможност да се поиска прекратяване и на самото дружество при липса на доброволно изпълнение на задължението за изплащане на равностойността на дела или направо прекратяване на дружеството в случай, че същото е еднолично.С нормата на чл. 148, ал. 1, т. 3 от ТЗ се урежда правна възможност увеличаването на капитала да се извърши чрез приемане на нови съдружници и вписване на нови дялове. В този смисъл са и заявените обстоятелства. Няма разпоредба в закона, която да създава ограничение за увеличаване на капитала на дружеството или да налага изискване да се запази първоначалното разпределение на записания капитал между съдружниците в случаите на наложен запор върху дял на един от тях или върху всички дялове в хипотеза на еднолично дружество с ограничена отговорност. Такава забрана не може да бъде изведена и от нормата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, тъй като е неуместна аналогията на дружествения дял с вещ или вземане. Това е така предвид характера на дружественият дял, който дава не само имуществени права, които са динамична величина, но включва и неимуществена такива. Такава аналогия въобще не е необходима, защото законът съдържа изрична разпоредба относно датата, към която се преценява припадащата се на длъжника част от имуществото, която да се изплати на взискателя (чл. 517, ал. 3 ГПК, препращащ към чл. 125, ал.З ТЗ) и това е датата на прекратяване на членственото правоотношение със съдружника, чиито дял е запориран, а не датата на запора върху дяловете, а в хипотезата на чл. 517, ал. 4 от ГПК този момент е отложен до момента на приключване на ликвидацията на дружеството след неговото прекратяване. Неправилно съдът се е позовал на ТР № 1/31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, с което се приема, че „длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове“.Цитираното тълкувателно решение касае единствено случаи, при които се извършва прехвърляне на дружествени дялове по инициатива на съдружника. Тълкувателното решение не се отнася до хипотези, при които дружеството взема решение за увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник, или пък поради провинения на съдружника, дружеството чрез своите органи упражнява законоустановеното си право да го изключи.Вписването на увеличаване на капитала посредством приемането на нов съдружник в дружеството, при положение, че върху дяловете на другия съдружник е наложен запор, не влиза в колизия с ограничението за разпореждане със запорираното имущество по чл. 451, ал. 1 ГПК.Следва да се има предвид, че запорът върху дялове не е мярка срещу дружеството (което е трето лице), а срещу съдружника, притежаващ тези дялове. В тази връзка доводите, че при наложен запор върху дялове дружеството отговаря с имуществото си за задълженията на негов съдружник (има задължение да обезпечи удовлетворяването на взискателя) са несъвместими със законовите разпоредби относно търговските дружества.Отделно от това запорът не може да ограничи по никакъв начин правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот. Увеличаването или намаляването на капитала или приемането на нов съдружник е част от този вътрешен живот, което се извършва с акт на върховния орган на дружеството - общото събрание или едноличния собственик на капитала. Запорът върху дялове не препятства законосъобразното приемане на подобно решение, тъй като дружеството е трето лице спрямо запора и извън забраната да престира на съдружника, чиито дялове са запорирани, друго то не дължи по този запор. Ето защо и при наложен запор върху дялове, дружеството може да увеличи капитала си, включително чрез приемане на нов съдружник. В този смисъл са и по-новите Решение № 91/09.02.2024 г по т. д. № 726/2023 на САС, Решение № 406/21.06.2023 г по т. д. № 469/2023 на САС. Приемане на противното означава да се ограничи конституционно установеното право на сдружаване при осъществяване на стопанска дейност и ограничаване на дейността на дружеството, тъй като внесеният капитал финансира именно тази дейност и няма основание тези възможности да бъдат ограничавани, включително чрез приемане на нови съдружници или записване на допълнителни дялове за сметка на увеличението от съществуващите съдружниците.Вписването на увеличение на капитала не създава пречка за взискателите, които се ползват от вписания запор, да се удовлетворят посредством насочване на изпълнението върху запорираното имущество, като се има предвид, че предмет на запор е самият дружествен дял, а не евентуалното вземане на съдружника за ликвидационен дял, което не съществува при налагането на запора и което може да възникне само при успешно проведен иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517 ГПК. В същото време макар и при увеличаването на капитала посредством приемане на нов съдружник процентното участие в капитала на съдружника, чиито дялове са запорирани, да намалява, доколкото в този случай увеличаването на капитала винаги е ефективно, то новите дялове се поемат срещу извършването на съответна вноска - парична или непарична - която влиза в имуществото на дружеството и по този начин компенсира досегашните съдружници за намаленото им участие в капитала. В този смисъл са Решение № 385 от 30.06.2021 г. на САС по в. т. д. № 574/2021 г. и Решение № 164 от 22.03.2021 г. на САС по в. т. д.№ 208/2021 г.Следва да се има предвид, че проверката на длъжностно лице по регистрацията следва да се ограничи в рамките на предвиденото в чл. 21 ЗТРЮЛНЦ и по-конкретно в т. 5 на разпоредба дали заявеното за вписване обстоятелство съществува и съответствието му със закона да се установява от представените документи по т. 4 от същата разпоредба. Длъжностното лице по регистрацията е административен орган, в чиито правомощия се включва единствено и само преценката относно това, дали в конкретния случай са представени онези доказателства, които от външна страна установяват основателността на заявеното искане. То не разполага с правомощието да извършва проверка по същество. В този смисъл е Решение № 599 от 16.10.2024 г. по в. т. д. № 782/2024 г. на Апелативен съд - София, 9-ти търговски състав. Отделно от горното, въпросът дали взискателят наложил запора на дяловете може да се удовлетвори и от какво имущество на дружеството при приемане на нов съдружник, не зависи от капитала на последното, а от това дали и какви активи включва имуществото на дружеството към момента на прекратяването му и то след удовлетворяване на кредиторите на дружеството в производството по ликвидация - чл. 271 ТЗ. Само при наличие на остатъчно имущество за съдружиика/едноличния собственик/ възниква вземане, което може да е обект на изпълнението, предприетс от взискателя наложил запора и то до размера на ликвидационния дял. Следва да се има предвид и обстоятелството, че към момента на налагане на запора ликвидационния дял е неопределен. Следователно намаляването на процентното участие на длъжника в капитала не може да бъде аргумент в посока да се ограничат правата на дружеството по отношение на разпределението на дружествените дялове между съдружниците. Подобно тълкуване би довело до недопустима намеса на трети лица в дружеството.В случая не е налице разпореждане на съдружника с дружествените му дялове, а увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от нов съдружник. Увеличаването на капитала не води до промяна в правото на собственост върху дружествените дялове, върху които е наложен запора, защото те и след увеличаването на капитала продължават да са притежание на съдружника.Рискът от промяна в припадащата се част от чистото дружествено имущество (основа за формиране на имуществения еквивалент, предмет на запора) остава за взискателя (така както и намаляването на трудово възнаграждение след наложен запор върху заплата на длъжника). Предвид гореизложените съображения и предвид, че със заявлението са представени редовни от външна страна документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, обжалваното решение и потвърденият с него отказ на длъжностното лице по регистрация се явяват неправилни и незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени като се дадат указания на длъжностното лице по регистрация да извърши исканото вписване. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София