Решение № 767 от 7.4.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 42/2026 г.

Производството е по реда на чл.83, ал.5 във вр. с чл.87, ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. А. Й. И., [ЕГН] от [населено място], [улица]обжалва решение № 1910з-22/ 09.01.2026 г. на началника на РУ – [област] при ОДМВР - [област]. Релевира касационните основания по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Твърдението за нарушена форма свързва с липса на мотиви досежно извода за отсъствие на предпоставките за продължаване срока на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие поради представените към преписката документи и мотиви за необходимост от оръжието за самоотбрана. Нарушението на материалния закон свързва с твърдението, че е собственик и управител на фирма „М.“ ООД [населено място], като седалището на фирмата се намира на адреса по местоживеене, че управлява фирмата заедно със съпругата си, че фирмата стопанисва един от най-големите строителни хипермаркети в града и реализира ежедневен оборот от около 25 000 лв., който носи лично в банката. Отделно от това, по договори за банкови кредити получава суми между 80 000 и 100 000 лв. за закупуване на стока. Твърди, че се занимава с инкасиране на сумите и транспортирането им до банката поради което оръжието му е необходимо за самоотбрана в случай, че срещу него бъде извършено нападение при пренасяне на стокооборота на фирмата. Сочи, че понякога оборотните средства остават на съхранение в жилището му. Моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Допълва, че през периода по преходното разрешение не са констатирани нередности и че във фирмата няма въоръжена охрана, поради което необходимостта от носене на оръжието е крайно наложително както за самоотбрана, така и за осъществяване на инкасовата дейност на фирмата. В съдебно заседание пълномощникът на ответния началник на РУ – [област] при ОДМВР – [област] оспорва жалбата като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора: Със заявление УРИ1910000-21945/ 03.12.2025 г. до началника на РУ – [област] жалбоподателят е поискал подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие – пистолет З. З. № 8273354, кал.9х17 с цел самоохрана. Към заявлението е приложил декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ, декларация по чл.58, ал.1, т.2, 3, 4, 5 и 8 от ЗОБВВПИ, медицинско удостоверение че не се води на диспандерен отчет, разрешение № 20160175925/ 22.01.2021 г. за съхранение, носене и употреба на посоченото в заявление оръжие, протокол за разходвани боеприпаси № 003198/ 29.11.2025 г., удостоверение за годност на оръжието № 007851/ 29.11.2025 г. от „Г.“ ЕООД – [населено място] и мотиви от 03.12.2025 г., в които е посочил, че като управител и собственик на фирма „Метбол“ ООД му се налага почти всеки ден да носи големи суми с пари /над 25 000 лв./. Със заповед № 1910з-1314/ 05.12.2025 г. началникът на РУ – [област] е разпоредил извършване на проверка по заявлението, а с писмо УРИ 1910000-22152/05.12.2025 г. е уведомил заявителя, че е необходимо на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ да посочи в писмен вид основателна причина, която доказва необходимостта по несъмнен начин от продължаване на срока за носене на късоцевно огнестрелно оръжие. В мотиви вх. № УРИ 191000-22742/ 16.12.2025 г. жалбоподателят е посочил, че оръжието му е необходимо за самоохрана и защита на физическата неприкосновеност на него и семейството му, както и имуществото /лично и служебно/, които мотиви не са се променили от момента на закупуване на оръжието през 2008 г. Посочил е, че продължава да носи много пари в брой, пътува из цялата страна и много често през нощта, като естеството на работа налага да остава сам в базата извън работно време. Съгласно ДЗ рег. № 1910р-31259/ 09.12.2025 г. на мл.р. Г. К. срещу жалбоподателя няма заведени ЗМ, криминалистически и съдебни регистрации, няма регистрирани данни за извършени противообществени прояви и няма данни, че се занимава с употреба на НВ. Съгласно ДЗ рег. № 1910р-31575/ 15.12.2025 г. на мл.ПИ С. Я. няма данни за психично заболяване на заявителя, не е осъждан по ЗЗДН и не са констатирани нарушения на адреса по местоживеене. Към ДЗ рег. № 1910р-31581/ 15.12.2025 г. на мл.ИП С. Я. е приложен Констативен протокол рег. № 191000-22641/ 15.12.2025 г. относно начина на съхраняване на оръжието в дома на заявителя без констатирани нарушения. Служебно са приобщени удостоверение № SIP-10544 от 18.12.2025 г. от НСлС за липса на данни за обвинения по неприключени наказателни производства срещу заявителя и електронна справка за съдимост от ЦАИС „Съдебен статус“ с рег. № 251222005000551261/ 22.12.2025 г. за липса на осъждания. В ДЗ № УРИ 1910р-32290/ 23.12.2025 г. от мл.експерт Е. М. е обективирана проверка за отрицателните предпоставки по чл.58, ал.1, т.1, 2, 3, 9 и 10 от ЗОБВВПИ. С оспореното решение № 1910з-22/ 09.01.2026 г. на ответника на основание чл.83, ал.5 във вр. с ал.1 и ал.4 и чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отказано продължаване на срока на издаденото на жалбоподателя разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 бр. късоцевно огнестрелно оръжие пистолет [Марка], калибър 9х17 с № [рег. номер] и боеприпаси за него. Органът е установил отрицателната материалноправна предпоставка по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаване на разрешението. Според органа, липсват данни за потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на заявителя. Органът е посочил, че притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на повишена опасност за обществото, а въведеният разрешителен режим и неговите изисквания не предполагат формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Според органа, посочените от заявителя причини за самоотбрана и лично ползване не могат да служат като основания за исканото разрешение. Органът е посочил, че без правно значение е предходно издаденото разрешение за носене и съхраняване на оръжието и наличието на останалите изисквания по чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като при всяко сезиране с искане за продължаване на срока на разрешението е дължима проверката за липса на отрицателните и наличие на положителните предпоставки по закона. Притежаването на огнестрелното оръжие трябва да сочи за необходимост от носене и употребата на същото. Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 14.01.2026 г., а жалбата е подадена на 21.01.2026 г. От представените към жалбата писмени документи - справка от ТРРЮЛНЦ, движение по сметка на „М.“ ООД в „Юробанк България“ АД през м.12.2025 г., извлечения от сметката на дружеството и договор за подзареждане на евромонети от 03.12.2025 г. се установява, че жалбоподателят е управител и съдружник в „М.“ООД, което дружество е със седалище и адрес на управление на адреса по местоживеене на жалбоподателя и че през м.12.2025 г. жалбоподателят многократно е захранвал сметката на дружеството в посочената банка със значителни парични средства от 10 000 лв. до 25 000 лв., включително чрез вноски на каса и по банкомат, като е направил заявка и за зареждане с евромонети с обща номинална стойност 6 160 евро. От показанията на разпитаните свидетели С. Г. В. и О. Р. И. /служители в „М.“ ООД/ се установява, че постъпилите парични средства от стокооборота се отчитат на жалбоподателя, който ежедневно или няколко пъти седмично ги внася в банката. Фирмата няма въоръжена охрана. Заплащането на заредената стока се извършва по банков път. Когато има нужда парите се внасят в банката за заплащане на стоката. Жалбоподателят не е споделял за посегателства върху него при носене на сумите в банката. Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, тъй като са вътрешно последователни, взаимно допълващи и съответни на писмените доказателства. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства. С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Решението на началника на РУ - [област] е индивидуален административен акт с неблагоприятен за адресата характер, тъй като съдържа отказ за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Съгласно чл.83, ал.6 във вр. с чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ отказът подлежи на съдебно оспорване. Жалбата е подадена в срока по 149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд по чл.133, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оглед предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспореното решение е законосъобразен административен акт. Съображенията за това са следните: Решението е издадено от компетентен орган. Началникът на РУ – [област] е оправомощено от закона длъжностно лице по см. на чл.83, ал.5, пр.2 във вр. с чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ. Решението е издадено при спазване на установената за него мотивирана писмена форма съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ и са изпълнени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В решението е посочено фактическото и правно основание за неговото издаване, издателя, адресата, има дата на издаване, ясна разпоредителна част, посочен ред за оспорване и подпис на издателя. Волеизявлението на органа се основава на преценката за наличие на отрицателната материалноправна предпоставка по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Дали тази преценка е съответна на доказателствата по делото е въпрос по съществото на спора. При издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В рамките на проведеното административно производство са спазени нормите на чл.35 и чл.36 от АПК. Органът е действал при условията на валидно сезиране от легитимиран правен субект за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В рамките на производството органът е взел предвид представените към заявлението писмени документи и е изпълнил задължението по чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ служебно да провери обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ и дали срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. Заявлението на жалбоподателя е окомплектовано в съответствие с изискванията на чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ. Органът няма задължение да събира доказателства относно причината за подновяване на исканото разрешение. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства. В заявлението жалбоподателят не е поискал събиране на данни във връзка с посочената причина за издаване на разрешението, включително не е имал искания за приобщаване на доказателства. Следователно, органът е издал оспорения акт след обсъждане на относимите факти и обстоятелства. Решението съответства на материалния закон. Спорът по делото е относно приложението на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като доказателствата установяват отсъствие на пречките по чл.58, ал.1, т.1-9 от ЗОБВВПИ. ЗОБВВПИ изисква като абсолютно условие за подновяване на разрешението наличие на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаване на разрешението. Тежестта за доказване е на жалбоподателя. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен, че е разграничил целите за ползване на оръжието на служебни и граждански по чл.6, ал.1-3 от ЗОБВВПИ, лимитивно е определил и видовете граждански цели по чл.58, ал.1, т.10 от закона. Физическите лица могат да получат и подновят разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях само за граждански цели, така, както са посочени в чл.6, ал.3, съответно в чл.58, ал.1, т.10 от закона. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели /охрана на собствеността и за защита на имущество на друг правен субект, какъвто е „М.“ ООД/, тъй като такива цели имат само физическите и юридическите лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин /по арг. от чл.94 във вр. с чл.81, ал.2 от ЗОБВВПИ/. В случая по делото, част от наведените от жалбоподателя доводи в мотивите към заявлението сочат за гражданска цел –самоотбрана и защита на лично имущество. Видно от материалите по делото обаче липсват доказателства за реална опасност за живота, здравето и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Разпитаните по делото свидетели не установяват подобни факти и обстоятелства. Точно обратното - св.И. сочи, че не знае за посегателства върху живота и здравето на жалбоподателя. Обстоятелството, че жалбоподателят извършва търговска дейност като собственик на фирма и по повод дейността на тази фирма регулярно пренася значителни парични средства със собствения си автомобил до обслужващата банка, съхранява пари в дома си и носи пари при пътувания извън града, не е достатъчно основание, нито доказателство за исканото разрешение. От една страна, разрешението по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ следва да се основава на гражданска лична самозащита, която не е доказана по делото – няма данни за извършени посегателства срещу личността или личното имущество на заявителя към момента на подаване на заявлението. От друга страна, опазването на имуществото, предмет на търговската дейност е постижимо чрез други способи като охранителните дейности, тъй като е обект на правна регулация в Закона за частната охранителна дейност. В заявлението се съдържа недопустимо смесване на основанията за подновяване на разрешението за служебна и гражданска цел. Следователно, липсва основателна причина по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, която по несъмнен начин да обосновава подновяване на разрешението. Правилна е преценката на ответника, че притежаването на предходно разрешение не води автоматично до издаване на ново такова. Изискванията към първоначалното издаване на разрешението за дейностите в ЗОБВПИ се прилагат към всяко следващо отправено искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняване на дейността в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на пет години, съгласно чл.84, ал.2 от ЗОБВВПИ. Заповедта е съответна с целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито отсъстват по делото. На основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ съдът ще отхвърли оспорването. Мотивиран от горното, съдът