Решение № 174 от 30.4.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 1297/2025 г.

Производството по делото е образувано по повод искова молба на В. Р. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. О., ул. „С.*, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. К. от АК - Варна, против „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.*“, бул. „А.М.“ № •••, представлявано от Д.Н. и И.В., с която се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 1284702 от 04.09.2023г., сключен между страните на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 201.76 лева, представляваща заплатената сума над главницата по кредита, с която ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № 1284702 от 04.09.2023г., по силата на който му бил отпуснат кредит в размер на 500 лева. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът бил обезпечен с поръчителство по силата на договор за поръчителство, сключен с Multitude Bank, като уговорката не можела да се отмени, а договорът за поръчителство бил сключен на същата дата, на която бил сключен договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство кредитополучателят се задължил да заплати възнаграждение на поръчителя, представляващо „такса за предоставяне на гаранция“ по кредита в размер на 179.05 лева. Развива доводи за нищожност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Обръща внимание, че възнаграждението за поръчителя не е била включено към общия разход по кредита, което представлява нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Акцентира, че е заплатил общата сума по кредита в размер на 365 евро или 713.88 лева съгласно фиксирания обменен курс на БНБ. Заявява, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата в размер на 201.76 лева, надвишаваща главницата по кредита. Ищецът изтъква подробни съображения за нищожност на клаузата по чл. 5 от договора. Навежда, че клаузата е нищожна, тъй като възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване на договора за кредит. Позовава се на Решение по дело С-714/22г. и Решение №50013/05.08.2024г. по т.д. № 1646/2022г. на ВКС. С тези доводи се моли от съда да уважи предявените искове. Представя писмени доказателства. Моли, при възразяване от страна на ответника срещу заплатените суми, да бъде задължен на основание чл. 190 от ГПК да представи намиращите се в него счетоводни документи, съдържащи информация за извършените погасявания по договора. Претендира разноските по делото. В срока по чл. 131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор с вх. № 1012 от 29.01.2026 г. от ответното дружество, подаден чрез процесуалния им представител юрк.Г. Г., с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Развиват се доводи, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими като насочени срещу неправилна страна, като се сочи, че ответникът не е страна по договора за гаранция. Изтъква се, че не е налице заблуждаваща търговска практика и нарушение на чл. 143 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид гореизложеното се моли от съда да отхвърли предявените искове по изложените в отговора на исковата молба съображения. Представя се пълномощно. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. За ответното дружество, редовно уведомено, представител не се явява. Депозира молба, с която изразява становище по същество. Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. По предявения иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, евентуално по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключен Договор за потребителски кредит № 1284702 от 07.09.2023г., както и твърденията си, че клаузата на чл. 5 от договора е недействителна съобразно изложените в исковата молба основания. В тежест на ответника е да установи наличието на облигационно отношение с ищеца, действителността на процесния договор, включително и на оспорената клауза по чл. 5 от него, съответствието между правата и задълженията на страните по договора, изключващо неравноправност в отношенията, че клаузите по договора са индивидуално уговорени, включително клаузата по чл. 5, че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл., че сключването на договор за гаранция /поръчителство/ от кредитополучателя с Фератум Банк ЕАД не е било задължително за получаването на кредита, както и, че заплатената не основание него „такса за предоставяне на гаранция“ няма отношение към действителните разходи по процесния кредит. По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 259 от 20.02.2026г. (л. 31 - л. 32), постановено по делото. Със същото определение съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1284702 от 04.09.2023г. От процесния договор (л. 5 - л. 6) се установява, че ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 500 лева, който ищецът се задължил да върне с 1 погасителна вноска на 11.10.2023г., ведно с лихва в размер на 20.95 лева при лихвен процент 4.19 %, при ГПР 49.92 %. Видно от клаузата на чл. 5 от договора се установява, че кредитът е обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника, одобрен от дружеството. От съдържанието на т. 1.6 то Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ответника и поръчителя, се установява, че таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство), предвидена за заплащане на ищеца е в размер на 179.05 лева (л. 6 гръб - л. 8). По делото е представено извлечение от ищеца (л. 9 гръб), от което се установява, че на 17.10.2023г. е заплатил сумата в размер на 365 евро в полза на ищеца. Видно от извлечение (л. 10 гръб) на 18.10.2023г. ищецът му възстановил надвнесена сума в размер на 12.12 лева. От удостоверение за липса на задължения, издадено от ответника (л. 11) се констатира, че към 17.10.2023г. ищецът няма текущи задължения към дружеството. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. От своя страна нормата на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /към датата на сключване на процесния потребителски кредит - не по-висок от 50 %/. В тази връзка разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 на ЗПК предвиждат, че при нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 - отсъствие в задължителното съдържание на договора за потребителски кредит на лихвения процент по кредита, условията за прилагането му; данни за размера на ГПР и взетите предвид допускания при определянето му; както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи. В такъв смисъл е и даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Вземайки предвид българското и европейското законодателство, както и формираната задължителна съдебна практика, настоящата инстанция, счита, че поцесният договор за потребителски кредит не съдържа указаното по чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК задължително съдържание. На първо място, видно от договора за кредит в същия отсъства посочване на размера на приложения лихвен процент, определящ размера на лихвата от 20.95 лева - в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора изцяло отсъства и съдържание за условията за издължаване на кредита от потребителя, което съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Въпреки разпределената на ответника тежест на доказване, до приключване на съдебното дирене същият не ангажира доказателства за наличие на неразделни приложения към договора, като общи условия, погасителни планове и пр., които да установяват законоизискуемото минимално договорно съдържание. Наред с горното, формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Същевременно с Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. Ето защо съдът счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като макар в договора да е посочен ГПР от 49.92 %, не е налице яснота относно размерът на отделните задължения, от които е формиран. Както вече беше посочено, по делото не бяха представени Общите условия, уреждащи начина на изчисляване на ГПР по договора. От друга страна, не се установява каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в Договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител. В пълнота следва да се отбележи, че обезпечаването на Договора за потребителски кредит, предоставено от одобрено от ответника лице е било задължително условие за сключване на договора, което не може да бъде отменено от ищеца или от гаранта (поръчителя). Възнаграждението по договора за (гаранция) поръчителство, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията. Налага се извод, че в случая е нарушено изискването за добросъвестност и се достига до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а невключването на свързания с договора за кредит разход в общите разходи по кредита и при определяне на ГПР съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е основание за неговата недействителност. Всичко гореизложено мотивира настоящия съд да приеме, че процесният договор за потребителски кредит се явява нищожен/недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. При този краен извод главната установителна претенция на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗП, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото се установи, че чистата стойност на кредита е сумата от 500 лева, а пълния размер на извършените от ищеца плащания по процесния договор и към ответника възлиза на сумата от 701.76 лева. Надплатената разлика от 201.76 лева се явява дадено без правно основание, предвид което и следва да бъде изцяло уважен осъдителния иск на ищеца за връщането от ответника, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане. С оглед извода за основателност на главните обективно съединени искове, поради несбъдване на предпоставката за разглеждането им, съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Предвид този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, в размер н а 67,24 евро за заплатена държавна такса. Ищецът претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение, но поради липса на доказателства за заплатено, съдът не присъжда такова. Мотивиран от горното, Несебърският районен съд