Решение № 132 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 917/2025 г.
Районен съд - Габрово17.07.2026 г.докладчик Диана Ангелова Петракиева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0079218, издаден от ОДМВР – Габрово, с който на „Ливилукс Карс“ ООД, ЕИК 204570341, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „•••••••••“ № 101, на основание чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв./1022,58 евро за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Габрово, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено. Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Мотиви
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на „ЛИВИЛУКС КАРС“ ООД, ЕИК 204570341 седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „•••••••••” №101, представлявано от К. С. Ж., срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г №0079218/18.09.2025 г. на ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв./1022,58 евро. В жалбата се твърди незаконосъобразност на електронния фиш. Поддържа се, че не са представени доказателства собственикът да е бил уведомен от Гаранционния фонд за липсата на действаща застраховка „Гражданска отговорност“, че не е доказана техническата изправност на използваното автоматизирано техническо средство и че описанието на нарушението е непълно. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. В. П. от АК Габрово поддържа жалбата. Допълнително сочи, че представеният протокол за използване на автоматизираното техническо средство не съдържа всички изискуеми реквизити, включително началото и края на мястото за контрол, поради което счита начина на установяване на нарушението за опорочен. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата не изпраща представител и не взема отношение по нея. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна: На 18.09.2025 г. в 11:00 часа в гр. Габрово, на ул. „Търновско шосе“, при кръстовището с ул. „Карамфил“, автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020 с идентификационен № 000355С5 заснело движението на лек автомобил „БМВ 730 ЛД“ с регистрационен № ЕВ 4343 ВН. От регистрационната справка се установява, че към посочената дата автомобилът е бил регистриран в Република България, не е бил спрян от движение и негов собственик е „Ливилукс Карс“ ООД. При извършената автоматизирана справка в информационните масиви на Гаранционния фонд е установено, че към момента на заснемането за автомобила не е бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на заснетото статично изображение и получените данни за собствеността и застрахователния статус на автомобила е издаден процесният електронен фиш, с който на дружеството собственик е наложена имуществена санкция в предвидения от закона размер от 2000 лв. Тази фактическа обстановка се установява от електронния фиш, снимковия материал, справката за собствеността на автомобила, справката от информационната система на Гаранционния фонд, протокола за използване на автоматизираното техническо средство, удостоверението за одобрен тип, протокола за последваща метрологична проверка и останалите приети по делото писмени доказателства. Съдът кредитира посочените доказателства като взаимно допълващи се, последователни и непротиворечиви. Жалбоподателят не е представил доказателства, че към 18.09.2025 г., 11:00 часа, за процесния автомобил е съществувал действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При възприетите фактически обстоятелства от правна страна съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в преклузивния 14 дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, доколкото няма данни за датата на връчване на обжалвания ЕФ. По същество е неоснователна. От правна страна, не може да бъде споделен аргумента на жалбоподателя за издаване на процесния електронен фиш в противоречие с императивни разпоредби на чл.189 ал.4 от ЗДвП и чл.638 ал.4 от КЗ Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение. Следователно задължението възниква непосредствено по силата на закона от качеството на собственик на регистрирано и неспряно от движение моторно превозно средство. По силата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ на юридическо лице или едноличен търговец, което не изпълни това задължение, се налага имуществена санкция в размер на 2000 лв. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или система бъде установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор, на собственика се налага санкцията по ал. 1. Размерът е определен от закона като абсолютен и не подлежи на индивидуализация от наказващия орган или от съда. В случая са установени всички елементи от фактическия състав на нарушението: автомобилът е бил регистриран в страната и неспрян от движение; собственост е на жалбоподателя; към момента на проверката за него не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“; движението му е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Санкцията по чл. 638, ал. 4 КЗ се налага на собственика на автомобила, а не на лицето, което го е управлявало. Същественото е обективното установяване, че автомобилът е участвал в движението без действаща задължителна застраховка Неоснователно е възражението, че електронният фиш е незаконосъобразен поради липсата на доказателства жалбоподателят да е получил предварително уведомление за отсъствието на действаща застраховка. На първо място, посоченият в жалбата чл. 488, ал. 1 КЗ не урежда уведомяването на собствениците на незастраховани превозни средства. Задължението на Информационния център за уведомяване е регламентирано в чл. 574, ал. 10 КЗ. Съгласно тази разпоредба Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или договорът е прекратен и не е подновен, и им дава срок да представят доказателства за наличие на действащ застрахователен договор. Получаването на това уведомление обаче не е елемент от състава на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и не е предвидено като условие за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 4 КЗ. Задължението на собственика да сключи застраховката не възниква след уведомяването му от Гаранционния фонд. То възниква непосредствено по силата на закона и съществува през целия период, през който моторното превозно средство е регистрирано и не е спряно от движение. Уведомяването по чл. 574, ал. 10 КЗ е част от отделен информационен и административен механизъм. Чрез него на собственика се предоставя възможност да докаже, че е налице сключен и действащ договор. При непредставяне на такива доказателства Гаранционният фонд уведомява компетентния орган за предприемане на действия по служебно прекратяване на регистрацията по реда на ал. 11. Следователно уведомяването е свързано непосредствено с последващата процедура по прекратяване на регистрацията, а не представлява процесуална предпоставка за установяване и санкциониране на самостоятелното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за сключване на застраховка. Не може да бъде споделено разбирането, че до получаване на такова уведомление собственикът може да държи регистрираното и неспряно от движение превозно средство без задължителна застраховка, без да носи предвидената от закона отговорност. Подобно тълкуване би поставило възникването на законовото задължение в зависимост от изпълнението на последващо информационно действие на друг правен субект, без такава зависимост да е предвидена в закона. В случая е ангажирана имуществената отговорност на юридическо лице. Тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което за нейното реализиране не се изследва субективното отношение на законния представител, включително дали е знаел за липсата или прекратяването на застрахователния договор. Достатъчно е да е установено неизпълнението на законовото задължение от юридическото лице. Поради това липсата на доказателства за получено уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ не изключва съставомерността на нарушението и не опорочава издадения електронен фиш. Неоснователно е и възражението, че не е доказана техническата изправност на използваното автоматизирано техническо средство. От представените по делото протокол от проверка №149-СГ-ИСИС/08.04.2025 г. се установява, че техническото средство Celeritas MVD 2020 с идентификационен № 000355С5 е от одобрен тип и към датата на установяване на нарушението е било преминало изискуемата метрологична проверка. От снимковия материал могат да бъдат установени регистрационният номер на автомобила, датата, часът и мястото на заснемането. Не се констатират несъответствия между данните в снимковия материал, протокола за използване на техническото средство и електронния фиш. Обстоятелството, че в протокола за използване на АТСС не са посочени начало и край на мястото за контрол не води само по себе си до опорочаване на производството. В електронния фиш и изображението е индивидуализирано конкретното място, на което е заснет автомобилът, а по делото не съществува съмнение нито за местоположението на техническото средство, нито за идентичността на заснетото превозно средство. Наред с това нарушението не е свързано с действието на пътен знак, с въведено ограничение за определен пътен участък или с измерване, при което границите на контролираната зона биха били определящи за съставомерността. Предмет на установяване е самият факт на движение на конкретно моторно превозно средство, за което липсва действаща задължителна застраховка. Ето защо соченият пропуск не засяга възможността да бъдат установени релевантните факти и не е ограничил правото на защита на жалбоподателя. По съдържанието на електронния фиш Електронният фиш съдържа необходимите данни, позволяващи на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му: посочени са датата, точният час и мястото на заснемането, видът и регистрационният номер на автомобила, неговият собственик, използваното автоматизирано техническо средство, установената липса на задължителна застраховка, нарушената и санкционните разпоредби, както и размерът на имуществената санкция. Изрично е отразено, че е установено управление на регистрирано и неспряно от движение моторно превозно средство, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка. Поради това описанието е достатъчно ясно и пълно и не е накърнило възможността на дружеството да организира защитата си. Не са установени съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяна на електронния фиш. При това положение електронният фиш се явява издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде потвърден. С оглед изхода на делото, липсва претенция на наказващия орган за разноски и доказателства за защита от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, съдът
Цитирани разпоредби
12- чл. 638, ал. 1, т. 2
- чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ
- чл. 638, ал. 4 КЗ
- чл. 461, т. 1
- чл. 638, ал. 4
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 189, ал. 4 ЗДвП
- чл. 488, ал. 1 КЗ
- чл. 574, ал. 10 КЗ
- чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ
- чл. 483, ал. 1, т. 1