Решение № 7587 от 11.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2432/2025 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с чл. 49, ал. 5 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. Образувано е по два обективно и субективно съединени иска, предявени с искова молба от С. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Варна, [жк], [жк], № 5, вх. А, ет. 3, ап. 9, лично и като законен представител на И. Р. К., [ЕГН] от гр. Варна, с постоянен адрес гр. Варна, [жк], [жк], № 5, вх. А, ет. 3, ап. 9, и двамата чрез адв. И. В. от АК-Варна, срещу Община - Варна за присъждане на обезщетение от 15 000 лева в на първия ищец и 20 000 лева на втория ищец за претърпени неимуществени вреди, причинени от действия и бездействие на администрацията на община Варна, считано от 01.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 13.08.2025г., предявени в условия на кумулативност, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на присъдената сума. В исковата молба и уточнителните молби от 15.08.2025г. и 07.10.2025г. ищците излагат конкретните незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, възникнали в следствие на неизпълнение на Заповед № ЗУЕС-1 от 30.11.2021г. издадена от Кмета на район „Аспарухово“. От фактическа страна излагат, че живеят постоянно в жилище, находящо се в гр. Варна, [жк], [жк], [адрес], представляващо апартамент, разположен на последен етаж, непосредствено под таванските помещения. След закупуването на имота, семейството установява, че в апартамента прониква влага вследствие на теч от покрива. Поради отказ на останалите етажни собственици да предприемат действия по ремонт на покривната конструкция, г-жа К. и съпругът  поемат изцяло разходите по извършване на необходимия ремонт. Въпреки това на 12.10.2021 г. жилището на семейството отново е наводнено, като течът засяга тежко детската стая на И. К.. Установено е, че причината за теча е в компрометирана покривна конструкция на съседния вход Б на сградата. Етажните собственици във вход Б отказват да предприемат действия за отстраняване на теча. След подаден сигнал до район „Аспарухово“, служители от Дирекция „Контролни и социално-икономически дейности“ извършват оглед на място и констатират теч по калканната стена на вход Б. Издадена е Заповед № ЗУЕС-1 от 30.11.2021 г. на кмета на Район „Аспарухово“, с която се задължават собствениците на самостоятелни обекти във вход Б на сградата да извършат неотложен цялостен ремонт на покрива в срок от 3 месеца, считано от уведомяването им. Заповедта е надлежно връчена и влязла в сила. Въпреки влязлата в сила заповед, в продължение на близо четири години и до настоящия момент не са предприети никакви действия за осъществяване на ремонт на покрива от страна на задължените собственици, включително от страна на Община Варна. Въпреки отправените десетки искания за предприемане на действия по чл. 49, ал. 5 от ЗУЕС, до момента ремонт не е извършен. Ищците сочат, че поради трайното бездействие на общинската администрация на ответника да изпълни вменените му от закона задължения, семейството е принудено да живее в унизителни и неприемливи битови условия, като наводняванията в жилището продължават при всеки дъжд. Особено тежко е засегнат И. К., който е с определена 100% трайна неработоспособност, с водеща диагноза бета-таласемия и придружаващо заболяване - бронхиална астма. Детската стая е в невъзможно за обитаване състояние — с мухъл, течаща влага, повредена дограма, надути подове и стени, което допълнително влошава здравословното му състояние. Медицинската му поддръжка е ежедневна, а всяка промяна в микроклимата на дома води до рецидиви и допълнителни страдания. Психо-емоционалните щети са осезаеми - не може да кани приятели у дома си, изпитва срам от условията, в които живее, усеща постоянна несигурност. Сочат, че семейният живот на семейството е подложен на продължително и системно напрежение, което подкопава нормалните взаимоотношения в дома. Г-жа К. е поставена в постоянно състояние на тревожност, стрес и изтощение. Претендират съдът да постанови решение, с което да осъди община Варна да им заплати исковите претенции, ведно със законната лихва върху сумата, както и сторените съдебно-деловодни разноски. С молба с.д. № 2302/04.02.2026 г. конкретизират, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на 204, ал. 4 от АПК, изразяващо се в лиса на предприети действия за организиране, контрол и осъществяване на изпълнението на Заповед № ЗУЕС-1 от 30.11.2021 г. на кмета на Район „Аспарухово“. В съдебно заседание ищците се представлява от адв. И. В., която поддържа заявените искови претенции и моли за присъждане на сторените разноски по представен списък. Ответникът - Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове, като счита същите за неоснователни и недоказани и моли за отхвърлянето им. Оспорва да е налице бездействие от страна на община Варна. Счита, че не е налице реална вреда, която да е настъпила за ищците и не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие на Община Варна и твърдения вредоносен резултат. Изтъква, че описаното в исковата молба лошо състояние на апартамента, в който живеят ищците не е резултат от действия или бездействия на Община Варна, а същият е бил в такова състояние преди издаване на Заповед № ЗУЕС - 1/30.11.2021г. на Кмета на Район Аспарухово. Сочи, че ищците не са предприели никакви действия, с които да ограничат щетите върху собственият им имот, поради което е налице съпричиняване от страна на ищците. Твърди, че ищците са имали възможност да инициират съвместно общо събрание по реда на чл. 18 от ЗУЕС и да вземат решение за извършване на ремонт на общите части между отделните етажни собствености, като наличието на друг законов ред за защита на правата им изключва реда по ЗОДОВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмени бележки с.д. № 11219/28.05.2026г. с подробно развити аргументи по съществото на спора. Представителят на ВОП изразява мотивирано становище за неоснователност на исковите претенции, т.к. не се установяват всички предпоставки за реализиране на отговорността на Община-Варна. Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното от фактическа страна: На 13.10.2021 г. С. К. К. подава сигнал до район „Аспарухово“ за теч от съседния вх. Б, на който голяма част от покрива е пропаднала, в следствие на което се наводнява нейния ап. 9 във вх. А. Искането е за съдействие, тъй като Община Варна е собственик на 6 апартамента във вх. Б. По сигнала е извършена проверка от служители на район „Аспарухово“ на адрес: [жк], [адрес] и вх. Б. Констатиран е теч по колканната стена с вх. Б. Течът е от подпокривното пространство /тавани/, над които част от керемидите липсват. Най-много е компрометирана покривната конструкция около комините на сграда с идентификатор 10135.5502.129, която е с три отделни входа А, Б, и В. Собствениците на ап. 9, във вх. А са извършили ремонт за тяхна сметка в частта, обхващаща покрива над тяхната собственост. При огледа на ап. 14 и ап. 15 във вх. Б са установени множество течове и следи от такива. Нарушена е вътрешната мазилка и общото състояние на жилищата. Необходими са действия за предотвратяване на достъп на дъждовни води, измазване на комините, подмяна на керемиди, полагане на ламарина и запазване на дървената носеща конструкция на покрива на вх. Б. Сочи се, че при разкриване на проблемните участъци е възможно да се констатират и други проблеми. За проверката е съставен Констативен протокол от 15.10.2021 г. На 21.10.2021 г. С. К. подава молба за съдействие до кмета на Община Варна, с приложени снимки, копие от Констативен протокол от 15.10.2021 г. и копие от Констативен протокол от ЗК „Уника“. На 30.11.2021 г. кмета на район „Аспарухово“ при община Варна издава заповед № ЗУЕС – 1 от 30.11.2021 г. /стр. 148 от адм. преписка/ на основание чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС, във връзка с чл. 46, ал. 4 от ЗМСМА, с която се задължават собствениците на самостоятелни обекти в сградата, находяща се в гр. Варна, район „Аспарухово", ж к .Дружба”, [адрес] да извършат неотложен ремонт на покрива и покривната конструкция на сграда с идентификационен № 10135.5502.129.2 /[жк], [адрес]/. Ремонтът следва да се извърши с материали и по начин съобразен с техническите норми и изисквания, както и при спазване разпоредбите на ЗУТ. Разпоредено е, ремонтът да се извърши в срок до три месеца /93 календарни дни/, от получаване на настоящата заповед от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, който срок е максимален, съгласно нормата на чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС. Заповедта е съобщена с писма с обратна разписка на всички собственици на жилища във вход Б и няма данни да е обжалвана. На 12.04.2022 г. служители на район „Аспарухово“ при община Варна извършват проверка по изпълнение на Заповед № ЗУЕС-1/20.11.2021 г. Видно от Констативен протокол от същата дата собствениците не са инициирали събиране на средства или друг вид дейност за изпълнение на заповедта. С писма рег. № РД21021631ВН_005АС от 13.05.2022 г. /стр. 122 от адм. преписка/ и РД21021631ВН_006АС от 13.05.2022 г. /стр. 120 от адм. преписка/, Заповед № ЗУЕС – 1 от 30.11.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“ е изпратена на кмета на община Варна и на директор Дирекция „ОСИСД“ при община Варна за изпълнение и предприемане на действия по компетентност, съгласно чл. 49, ал. 5 от ЗУЕС. С писмо рег. № Д21001838ВН_022ИП от 08.06.2022 /стр. 108 от адм. преписка/ на ОП „Инвестиционна политика“ до директор на Дирекция „ОСИСД“ на община Варна е изпратена ориентировъчна КСС за обект: „Текущ ремонт на теч от покрива на [жк], [адрес] в кв. Аспарухово. С писмо РД21021631ВН_010ВН от 14.07.2022 г. на община Варна /стр. 107 от адм. преписка/, г-жа К. е уведомена, че община Варна няма сключено рамково споразумение с предмет: „Изпълнение на текущи ремонти на съществуващи сгради, обекти, съоръжения и прилежащи към тях терени“, както и няма сключен договор с фирма изпълнител, поради което няма възможност да изпълни строително-ремонтните дейности. С Уведомление рег. № РД21021631ВН_011ВН от 12.09.2022 г. С. К. отправя искане към кмета на община Варна за преразглеждане на казуса и предприема на действия съгласно действащото законодателство. С Докладна записка рег. № РД21021631ВН_015ВН от 10.10.2022 г. /стр. 104 от адм. преписка/ директор на Дирекция „ОСИСД“ до кмета на община Варна са поискани писмени разпореждания за предприемане от страна на общината или районната администрация на район „Аспарухово" на възлагане на неотложни ремонтни дейности по покрива на жилищна сграда находяща се в гр. Варна, [жк], [жк] вх. А и вх. Б. С писмо рег. № РД21021631ВН_0119ВН от 28.11.2022 г. /стр. 95 от адм. преписка/ директор на Дирекция „ОСИСД“ дава указания на кмета район „Аспарухово“ за предприемане на действия съгласно § 2 и § 3 от ПЗР на ЗУЕС и за уведомяване на собствениците на самостоятелни обекти във вх. А и вх. Б за финансовото предложение на община Варна, съгласно приложената КСС на обща стойност от 131 055,35 лева. Включените строително-монтажни работи са остойностени на база осреднени цени в строителството за 2022г. и същите подлежат на актуализация към 2023г. Със съобщение изпратено с писма с обратни разписки, поставено на входната врата на сградата и на таблото за съобщения в район Аспарухово собствениците са уведомени. С писмо рег. № РД2300297АС от 08.02.2023 г. /стр. 80 от адм. преписка/ кмета на район Аспарухово е уведомен за насрочено на 09.02.2023 г. Общо събрание на входовете по повод „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“. Общото събрание е проведено при дневен ред: 1. Саниране и създаване на сдружение; 2. По Заповед № ЗУЕС-1/30.11.2021 г.; 3. М. Д.. По т. 2 не е взето решение. На 10.03.2023 г. е издадено Удостоверение № 56 /АС/ за регистрация на сдружение на собствениците по чл. 46а от ЗУЕС на адрес гр. Варна, [жк], [жк] бл. 5. На 13.02.2023 г. е подадено е възражение с вх. № РД23003285АС от С. К., в което се сочи, че предмет на Заповед № ЗУЕС – 1 от 30.11.2021 г. е единствено покрива на вх. Б, а изготвената КСС е за остойностяване на СМР на покрива, както на вх. Б, така и на вх. А. Това би довело до неоснователни претенция към собствениците на вх. А. Възражение със същите аргументи е подадено и от Е. К. с вх. № РД21021631ВН_029 АС от 17.03.2023 г. На 26.05.2023 г от С. К. е подадено напомнително писмо с рег. № РД23003285АС_002АС до Директор на дирекция „ОСИСД“ при община Варна, с поставени конкретни въпроси и изискване на писмен отговор. На 07.12.2023 г. на електронната поща на кмета на община Варна е изпратено искане за съдействие от С. К., заведено под рег. № РД21021631ВН_039ВН от 07.12.2023 г. Изготвена е нова ККС за обекта, като включените СМР са по осреднени единични цени по Рамково споразумение № РД23016810ВН/14.08.2023 г. на общо стойност на СМР на вх. А и вх. Б на стойност 139 097,35 лева. С писмо рег. № РД21021631ВН_044АС от 27.02.2024 г. КСС е изпратена до управителя на сдружение на собствениците на „Дружба“ 5, с искане за уведомяване за датата и часа на провеждане на общо събрание на собствениците. На 07.08.2024 г. С. К. изпраща ново писмо до кмета на район „Аспарухово“, с искане за писмен отговор по предходно подадени писма и предприемане на действия по изпълнение на Заповед № ЗУЕС – 1 от 30.11.2021г. На 15.03.2024 г. от директор на Дирекция „ОСИСД“ до зам.-кмета на община Варна е изпратена докладна записка рег. № РД21021631ВН_048ВН, в която след излагане на фактите по случая, е посочено, че община Варна е собственик на 4 апартамента във вх. Б – ап. 13Б, ап. 15, ап. 14 и ап. 12. Отправено е предложение, на основание чл. 49, ал. 5 от ЗУЕС и в изпълнение на влязлата в законна сила Заповед № ЗУЕС-1 от 30.11.2021 г. да се изготви възлагателно писмо за извършване на текущ ремонт на теч на покрива на [адрес], в [жк], кв. Аспарухово на определената стойност от 45 892,73 лева без ДДС, съгласно КСС. Въз основа на заповедта и платежните документи за извършени разходи, по реда на ГПК да бъде поискано издаването на изпълнителен лист в полза на община Варна за събиране на вземането от останалите собственици на апартаменти във вх. Б. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства за родствената връзка на ищците по делото и за здравословното състояние на И. Р. К.. Съгласно Удостоверение за раждане серия КМР № 92825 /л. 83/ С. К. К. е майка на И. Р. К., роден на [дата]. С Експертно решение № 04824 от зас. № 152 от 01.11.2014 г. на I-ви състав МБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна /л.63-64/, И. Р. К. е преосвидетелстван с 84 % степен на увреждане, с водеща диагноза „бета-таласемия /таласемия майор/“ и допълваща диагноза „астма с преобладаващ алергичен компонент, обуславящ 20 % от степента на увреждане. С Експертно решение № 05086 от зас. № 207 от 15.12.2017 г. на I-ви състав МБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна, И. Р. К. е преосвидетелстван с 84 % степен на увреждане, с водеща диагноза „бета-таласемия /таласемия майор/“ и допълваща диагноза „бронхиална астма – неуточнена форма, леко персистиращо протичане, извънпристъпен стадий“ /л.65-66/. С Експертно решение № 0216 от зас. № 009 от 18.01.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна, И. Р. К. е преосвидетелстван с 80 % степен на увреждане без чужда помощ, с водеща диагноза „бета-таласемия“ и допълваща диагноза „бронхиална астма, ремисия“ /л.67-68/. Снета анамнеза относно бронхиалната асма: От две годишна възраст е установена бронхиална асма, за което е провеждано лечение с флексотид по схема. След спиране на лечението за около година, от м. март 2018 г. лечението е възобновено. Не са регистрирани тежки пристъпи. С Експертно решение № 0590 от зас. № 037 от 11.03.2021 г. на НЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна, Експертно решение № 0216 от зас. № 009 от 18.01.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна е отменено в частта на оценка и степен на увреждане и е определен нов процент на степен на уреждане – 100 % с чужда помощ. В останалата част ЕР № 2016 е потвърдено /л.68-70,73/. С Експертно решение № 94209 от зас. № 243 от 18.12.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна, И. Р. К. е преосвидетелстван с 100 % степен на увреждане с чужда помощ, с водеща диагноза „бета-таласемия“ и придружаващо заболяване „неалергична астма“ /л.71-72/. Снета анамнеза: Момче на 14 години и 5 месеца, фамилно обременено (баща хетерозиготен носител ма мутация JVS 1-110, майка хетерозиготен носител на мутация Во-39. Детето е компаунд хегерозигот по двете мутации. По повод тежък анемиен синдром в кърмаческа възраст са започнати ежемесечни хемотрансфузии. Лекуван за бронхиална астма в ранна датска възраст, базисното лечение е преустановено. Няма документация за лечение и регистрирани пристъпи на бронхоспазъм за изминалия тригодишен период. В хода на съдебното са приети Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и Съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. Съгласно експертното заключение по СТЕ апартаментът е разположен на предпоследния етаж в жилищния блок, непосредствено под таванското помещение. След закупуването на имота, семейство Кред установява, че в апартамента прониква влага, вследствие на теч от покрива. След извършения ремонт на покрива на вх. „А“ от семейство К., на 12.10.2021 г. жилището е отново наводнено, като е засегната сериозно детската стая. Течът е провокиран от компрометирания покрив на съседния вход „Б”. При извършения оглед в имота на 22.04.2026 г. е установено, че е в резултат на продължителния период на протичане на повърхностни води от покрива на вход „Б”, стените и тавана на апартамент № 9 са овлажнени и мухлясали, при непрекъсната работа на абсорбатора за влага. Влагата и мухъла по стените и тавана продължават да се разрастват от 12.10.2021 г. Покривът е с нарушена конструкция на комина и на дървената част, липсват керемиди. Зейналият открит отвор на покрива е запушен с найлон и др. остатъчни материали, които не могат да ограничат притока на повърхностните води. При огледа на ап. 14 във вх. „Б”, чиято калканна стена е обща с ап.9 от вх. „А”, са установени също множество течове и следи от такива. Вследствие на теча е нарушена вътрешната мазилка и общото състояние на жилището. Необходимо е да се предприемат действия за предотвратяване достъпа на дъждовните води до жилището, чрез извършване на следните СМР: демонтаж на счупените компрометирани цигли, на прогнила дървена ламперия и на ръждясалата и компрометирана ламарина около бордове, табакери, комини и улеи, на хоризонталните улуци и водосточно казанче; доставка и монтаж на дървена ламперия; покриване с битумна мушама 2 кг/кв.м. върху готова дъсчена обшивка; доставка и монтаж цигли по покрив; покриване на било и ръбове с капаци; направа на вароциментова мазилка на комина и бардове; друга дейност допринасяща за цялостното ограничаване проникването на повърхностни води в таванското помещение на вх. „Б”. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и уточнява, че апартамента на ищците е с площ от около 56 кв.м. и се състои от две стаи, кухненски бокс, тоалетна и баня, като едната стая се ползва за спалнята на родителите, другата на децата, като само детската стая е проблемна, но се ползва. Счита, че единствената причина за течовете в апартамента е състоянието на покривна над вх. „Б“. След издаване на заповедта на кмета на район „Аспарухово“, ремонт на покрива не е правен. Вещото лице, изготвило СМЕ след подробно обсъждане на медицинската документация заключава, че И. К. страда от тежко хронично генетично заболяване - бета-таласемия майор, както и придружаващо заболяване бронхиална астма с алергичен компонент. Основното заболяването изисква регулярни /доживотни/ хемотрансфузии и продължителна медикаментозна терапия и обуславя висока степен на медицинска уязвимост, с повишена чувствителност към неблагоприятни битови и климатични условия, при които дори умерени неблагоприятни фактори на средата могат да доведат до клинично значимо влошаване. По отношение на бронхиалната астма, вещото лице приема, че макар в определени периоди да е описана ремисия, заболяването по своята същност е хронично рецидивиращо, като съществува риск от обостряне при експозиция на алергени и дразнители (вкл. мухъл, влага, прах), поради зависимост на състоянието от факторите на околната среда. Комбинацията от заболявания на И. К. водят до намален адаптационен капацитет, дихателната система е особено чувствителна към външни дразнители. Излагането на мухъл и влага представлява реален и значим рисков фактор за влошаване на респираторната симптоматика, следователно, при детето е налице медицински обосновано влошаване на състоянието, което може да се свърже с неблагоприятната жилищна среда. Експертът сочи, че продължителното излагане на влага и мухъл в жилищна среда е доказан рисков фактор, който въздейства върху организма чрез няколко основни механизма: респираторно въздействие, възпалително и имунологично въздействие, опорно-двигателно въздействие. Мухълът представлява източник на спори, алергени и микотоксини, като тези агенти водят до хронично дразнене на дихателните пътища, до повишена бронхиална хиперреактивност, до провокиране на астматични пристъпи и до засилване на кашлица и затруднено дишане. При лица с вече съществуваща бронхиална астма, този ефект е значително по-изразен и клинично значим. Влажната и студена среда подпомага поддържането на възпалителни процеси в организма, води до понижена локална защита и увеличава риска от инфекции и обостряне на хронични заболявания. При детето възстановяването след всяко обостряне на респираторната симптоматика е относително и непълно, съществува риск от чести рецидиви при продължаващо въздействие на дразнещи фактори (мухъл, влага, алергени), неблагоприятната среда затруднява поддържането на стабилна ремисия на астмата. Продължителното излагане на такива условия може да доведе до: хронифициране на възпалителните процеси в дихателните пътища; увеличаване на бронхиалната хиперреактивност; по-чести и по-тежки астматични пристъпи; повишен риск от инфекции на дихателните пътища; влошаване на общото състояние при вече компрометиран организъм (поради таласемията). С оглед на това, при детето съществува реална вероятност от дълготрайни последици, изразяващи се в по-нестабилен контрол на астмата и понижен функционален капацитет на дихателната система. С. К. страда от реактивна артропатия (артрит), представляваща възпалително заболяване на ставите, протичащо с болка, скованост, отоци, ограничена подвижност и периоди на обостряне. Този тип заболяване се характеризира с хроничен или рецидивиращ ход, периоди на обостряне и ремисия, зависимост от външни фактори, включително температурни колебания, влага и физическо натоварване, значително влияние върху двигателната активност и качеството на живот. При такива състояния е медицински известно, че студената и влажна среда води до засилване на болковия синдром, създават се условия за поддържане на възпалителния процес, настъпва ограничаване на подвижността и влошаване на функционалния капацитет. Експертът определя общото  здравословно състояние на хронично увредено, с периодични обостряния, с функционални ограничения и повишена чувствителност към неблагоприятни фактори на средата. Ставната симптоматика (болка, скованост) на заболяването на С. К. се влияе съществено от климатичните условия, като влагата и студът действат като провокиращ и поддържащ фактор, поради което настъпва по-честа и по-интензивна симптоматика. Макар заболяването да не е причинено първично от средата, неговото клинично протичане се влошава под въздействието на тези фактори. Експертът подчертава, че в случая не се касае до възникване на нови заболявания, а до влошаване на съществуващи хронични заболявания у двамата ищци, увеличаване на честотата и тежестта на симптомите, поддържане на възпалителни процеси и затруднено постигане на стабилна ремисия. Този тип увреждане е медицински признат и има клинично значение, особено при хронично болни пациенти. Вещото лице подчертава, че особено значение има фактът, че въздействието на неблагоприятните условия е продължително във времето, а не еднократно, и въздейства едновременно върху физическото и психическото състояние. Изтъква, че общото здравословно състояние на ищците се оценява като трайно увредено, с оглед наличието на хронични заболявания със значителна медицинска тежест, изискващи продължително наблюдение, лечение и ограничаване на въздействието на неблагоприятни фактори на околната среда. Сочи, че и при двамата ищци е налице хронична патология, при която външните фактори на средата имат съществено значение за протичането, честотата на обострянията и общото качество на живот. Вещото лице заключава, че са налице здравословни увреждания, изразяващи се във влошаване на съществуващите хронични заболявания при ищците, които са в пряка причинно-следствена връзка с продължителното пребиваване в жилищна среда с влага, мухъл и течове. Тази връзка се изразява в засилване на респираторните симптоми при детето, обостряне на ставната симптоматика при майката, както и общо негативно влияние върху здравословното състояние и функционалния капацитет на организма. И при двамата е налице патология, която протича с редуване на обостряния (екзацербации) и ремисии, не подлежи на пълно излекуване, изисква продължително медицинско наблюдение и терапия и се влияе съществено от външни фактори, включително условията на живот, като възстановяването не означава оздравяване, а временно стабилизиране на състоянието, което е зависимо от средата. Периодът на възстановяване при ищците е продължителен, непълен и зависим от отстраняването на неблагоприятните фактори. При липса на промяна в условията, възстановяването остава нестабилно и непълно, с тенденция към хронифициране на оплакванията. Отчита, че при хронични заболявания причинно-следствената връзка се проявява не като първопричина, а като фактор на влошаване и поддържане на патологичния процес, което е налице в случая. Продължителното пребиваване в неблагоприятни жилищни условия, представлява стресогенен фактор, който може да доведе до психоемоционални нарушения. Особено съществено в конкретния случай е, че детето страда от тежко хронично заболяване (бета-таласемия майор), майката е основен грижещ се родител и самата тя страда от хронично заболяване. Това води до повишена тревожност относно здравето на детето, постоянна психическа натовареност, чувство за безпомощност при невъзможност за подобряване на условията, натрупване на емоционално напрежение. При подобна ситуация могат да се наблюдават и се считат за медицински обосновани следните състояния: повишена тревожност, емоционално напрежение, раздразнителност, нарушения на съня (затруднено заспиване, повърхностен сън), чувство за умора и изтощение, понижено настроение, социално отдръпване. При дете с хронично заболяване е възможно да се наблюдава и повишена чувствителност към средата, страх и дискомфорт, ограничена социална активност. Следва да се подчертае, че в случая не се касае за краткотрайно въздействие, а за продължителна експозиция, ежедневен контакт с неблагоприятни условия и липса на възможност за ефективно отстраняване на проблема. Това превръща стреса от остър в хроничен, което има по-сериозно отражение върху психиката. Причината за влошаване на физиологическото здравословно състояние на ищците С. К. И И. К. е резултат на преживян стрес в следствие на негативни емоционални въздействия. Налице са предпоставки за ограничаване на социалните контакти, намалена възможност за участие в нормални ежедневни дейности, изолация, обусловена както от здравословното състояние, така и от условията на живот. Отражението върху качеството на живот на ищците е съществено, трайно и негативно и е пряко свързано с неблагоприятните условия на живот и има траен и съществен характер, който надхвърля обичайния дискомфорт и води до реално влошаване на жизнените условия и здравния статус на ищците. В съдебно заседание вещото лице Н. уточнява, че от месец 11.2021 г. се наблюдава леко влошаване на здравословното състояние на двамата ищци. Причините са комплексни, детето е с вродено заболяване и второ придобитото, върху което оказва влияние излъчването на спори на влага, на мухъл. Майката е с артрит, който е със същата давност от 2021г., когато са силните въздействия на тази влага. Не може да се приеме, че причината за заболяването на майката е в следствие на влагата и мухъла, но те са допълнителни фактори. Г-жа К. приема нестероидни противовъзпалителни средства, когато има болки в ставите. Детето е с много тежко вродено хематологично заболяване, с намален имунитет. Много е уязвимо към вирусни инфекции, при което се налага да приема медикаменти. Неблагоприятната битова среда може да се отрази съществено, тъй като детето е по-уязвимо е към всички тези неблагоприятни фактори. За установяване на здравословното състояние на г-жа К., вещото лице е изискало етапна епикриза от семейния лекар, отразена в експертизата. При наличие на влага, влажния климата също оказва влияние за артропатията, като я влошава. Съдебно медицинската експертиза е оспорена от ответната страна. Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Предявените обективно и субективно съединени искове,предявени в условия на кумулативност, ведно с дължимата лихва, намират своята правна регламентация в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно посочената правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В настоящия случай исковете са предявени от лица, които търсят обезщетение на претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразно бездействие на Община Варна да изпълни Заповед № ЗУЕС-1 от 30.11.2021 г. издадена от кмета на район „Приморски“ при община Варна, считано от 01.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 13.08.2025 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на присъдената сума. Следователно както ищците, така и ответникът са процесуално легитимирани страни да участват в настоящото съдебно производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковете са допустими. Гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, по арг. от чл. 203, ал. 1 от АПК. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; наличието на вреда от такъв акт; причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилият вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата. Отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК е обективна отговорност и не е обвързана с преценка за вина на длъжностното лице. Тя е разновидност на отговорността на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Дали едно действие на администрация е незаконно следва да се прецени съобразно закона, действащ към момента на извършването му. Отговорността на държавата и общините е деликтна и не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявените искове, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим по препращане на чл. 144 от АПК. Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл. 203, ал. 1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни. За понятието "неимуществена вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца. Под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от увреждането, които не биха настъпили, ако не е налице увреждането, а непосредствени са тези вреди, които са настъпили по време и място, след противоправния резултат. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК преценката за законосъобразността на действието, респ. бездействието се извършва от съда, сезиран с исковата претенция. Според разпоредба на чл. 49, ал. 5 ЗУЕС, когато заповедта по ал. 4 не е изпълнена в срок, неотложния ремонт се извършва от кмета на общината в срок до три месеца от изтичане на срока за ремонт по ал. 4. В тези случаи въз основа на заповедта и платежните документи за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината за събиране на вземането по реда на ГПК. В случая не е спорно, че Заповед № ЗУЕС – 1 от 30.11.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“ е влязла в законна сила. Безспорно е и обстоятелството, че в тримесечен срок за изпълнение на неотложния ремонт на покрива на вх. Б, който представлява обща част на сградата, собствениците не са предприели ремонтни дейности. Кметът на общината като орган по изпълнението на влязлата в сила заповед по силата на произтичащото и пряко от нормативен акт задължение по чл. 49, ал. 5 ЗУЕС е длъжен да извърши неотложния ремонт в срок до три месеца от изтичане на срока за ремонт от собствениците. Видно от материалите по преписката, а и не се оспорва от ответника, до момента ремонта не е извършен от общината. Изготвени са няколко на брой количествено-стойностни сметки за възлагане на ремонтните дейности, но договор за неотложния ремонт на покрива на сградата не е сключен, въпреки че са изтекли повече от 4 години от влизане в сила на заповедта. Ето защо съдът счита, че е налице незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община Варна като орган по изпълнението по смисъла на чл. 296, ал. 2 АПК да приведе в изпълнение влязлата в сила Заповед № ЗУЕС – 1 от 30.11.2021 г. като изпълни произтичащото пряко от разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ЗУЕС свое нормативно задължение да извърши неотложния ремонт. Поради изложеното съдът намира, че е налице първия елемент от фактическия състав на ангажиране на ответника. Безспорно по делото се доказват фактите, отнасящи се до състоянието на жилището, което обитават ищците – покривът на съседния вх. „Б“ е с нарушена конструкция на комина и на дървената част, липсват керемиди. Зейналият открит отвор на покрива е запушен с найлон и др. остатъчни материали, които не могат да ограничат притока на повърхностните води. В резултат на продължителния период на протичане на повърхностни води от покрива на вход „Б”, стените и тавана на апартамент № 9 са овлажнени и мухлясали, при непрекъсната работа на абсорбатора за влага. Неоснователно е възражението на ответника, че описаното в исковата молба лошо състояние на апартамента, в който живеят ищците не е резултат от действия или бездействия на Община Варна, а същият е бил в такова състояние преди издаване на Заповед № ЗУЕС - 1/30.11.2021г. на Кмета на Район Аспарухово. Съгласно СТЕ, неоспорена от страните, влагата и мухъла по стените и тавана продължават да се разрастват от 12.10.2021 г., в следствие на което е нарушена вътрешна мазилка и състоянието на жилището. Неотносимо към предмета на спора е възражението в кой момент настъпват твърдените неподходящи условия на живот, доколкото издаването на Заповед № ЗУЕС - 1/30.11.2021г. на Кмета на Район Аспарухово касае извършване на неотложен ремонт. Неоснователни са доводите да ответника, че не е налице неотложен ремонт. Влязлата в законна сила Заповед № ЗУЕС - 1/30.11.2021г. представлява влязъл в сила административен акт и е недопустимо съдът да извършва инцидентен косвен съдебен контрол по отношение на него. Поради това докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен, неговият стабилитет следва да бъде зачитан, както от адресатите му, така и от съда. Неоснователно е и възражението, че ищците не са предприели никакви действия, с които да ограничат щетите върху собственият им имот. С. К. са извършили за своя сметка ремонт на покрива на вх. „А“ на блока, като този факт е потвърден от вещото лице по СТЕ, съгласно което единствено компрометираното състояние на покрива над вх. Б е причината за състоянието на апартамента, а покрива на вх. „А“ не изисква подмяна на конструкцията. След продължилите течове и влага са сигнализирали районната администрация с искане за предприемане на съответните действия по реда на чл. 49 от ЗУЕС. С писмо рег. № РД2300297АС от 08.02.2023 г. /стр. 80 от адм. преписка/ кмета на район Аспарухово е уведомен за насрочено на 09.02.2023 г. Общо събрание на входовете, като в т. 2 от дневния ред е включено обсъждането и вземането на решение по изпълнение на Заповед № ЗУЕС-1/30.11.2021 г. Видно от протокола от проведеното общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. Варна [жк], [адрес], Б и В решение не е взето /стр. 79 от адм. преписка/. Събраните по делото доказателства установяват настъпване за И. К. на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, в периода от 01.03.2022 г. /датата на възникване на задължението за извършване на неотложен ремонт от община Варна/ до подаване на исковата молба. Неприемливите битови условия, дължащи се на бездействието на ответника са от естество да причинят на ищците негативни емоции, физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията да изпълни задълженията по чл. 49, ал. 5 ЗУЕС и извърши неотложния ремонт на покрива вх. Б на сградата. Въпреки, че заболяванията на детето не са настъпили в следствие на незаконосъобразното бездействие на община Варна, то е допринесло за влошаване на здравословното му състояние. В случая не се касае до възникване на нови заболявания, а до влошаване на съществуващо хронично заболявания - бронхиална астма, увеличаване на честотата и тежестта на симптомите, поддържане на възпалителни процеси и затруднено постигане на стабилна ремисия. Обективни данни за състоянието на И. К. се съдържат в приетата СМЕ и подробната медицинска документация, като не са представени доказателства, опровергаващи заключението, поради което съдът кредитира експертизата в тази и част. Вещото лице е посочило, че излагането на мухъл и влага представлява рисков фактор за влошаване на респираторната симптоматика, довело до влошаване на здравословното му състояние. Експертът изрично е посочил наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятните жилищни условия и влошаването на здравословното му състояние. С. К. също е засегната от влагата и мухъла в детската стая на собственото си жилище, грижейки се за дете с тежко увреждане. Ищцата е проявила активното и упорито поведение в период от повече от четири години, изразяващо се в подаване на десетки жалби, сигнали и писма до Община Варна и Район „Аспарухово“, останали без резултат. По отношение на твърденията за влошаване на здравословното състояние  състояние, съдът същите за неоснователни. Единствените доказателства за здравословното състояние на г-жа К. се съдържат в етапната епикриза от личния лекар, част от съдебно-медицинската експертиза, която обаче е оспорена от ответника. Липсват приложени амбулаторни листи от проведени прегледи с посочените специалисти – ревматолог, АГ-специалист, съдов хирург, доказателства за извършени изследвания или изписани лекарства във връзка със заболяването. След анализ на горепосочените релевантни доказателства, съдът намира, че са налице и втората и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - наличие на реално настъпили неимуществени вреди в горепосочения период, и причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В обобщение на изложеното, съдът намира, че именно незаконосъобразното бездействие на община Варна е довело до влошаване на здравословното състояние на детето И. К. и до продължителен стрес, тревожност, психоемоционално изтощение и невъзможност за нормален бит и при двамата ищци. Преживените от ищците отрицателни емоции и преживявания, се явяват пряка, непосредствена и закономерна последица от незаконосъобразното бездействие на Община Варна, следващи го по време, и представляват неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт. Горното води до извода, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: незаконосъобразно бездействие; негативно отражение на незаконосъобразното бездействие върху здравето на детето и психоемоционално състояние на ищците, респ. причинените им неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразното бездействие, както и пряка причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконосъобразното бездействие. В този смисъл, предявената искова претенция съдът намира за доказана по основание за периода 01.03.2022 г. /датата на възникване на задължението за извършване на неотложен ремонт от община Варна/ до датата на подаване на исковата молба – 13.08.2025 г. Относно размерът на обезщетението, предвид обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществените вреди и с оглед разпоредбата на §1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да се приложи принципът на справедливостта, по аргумент от чл. 52 от ЗЗД, като се определи адекватно парично обезщетение за преживяното, в какъвто смисъл е и константната практика на ВАС. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. В тази връзка следва да се съобразят характерът, времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. В настоящия случай от една страна следва да се отчетат вида на търпените от първия ищец И. К. вреди, а именно влошаване на физическо здравословното състояние, в следствие на неблагоприятните жилищни условия – постоянен теч, влага и мухъл, както и психоемоционалното му състояние в следствие на пребиваване в неблагоприятни жилищни условия. От друга страна вещото лице сочи, че причините за влошаване на здравословното състояние са комплексни и не се дължи единствено на въздействието на неблагоприятните жилищни условия. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Вземайки предвид изложеното настоящият състав счита, че за обезщетяване на понесените неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразното бездействие на община Варна, което пряко рефлектира върху здравословното и емоционалното състояние на ищеца, сума от 5000 евро е справедлива и адекватна на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт, и икономическия стандарт в страната. Претенцията за неимуществени вреди над определената по-горе от съда сума до пълния претендиран размер от 10 225,84 евро (20 000 лв.), се явява недоказана и следва да се отхвърли. Претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди на ищцата С. К. също е основателна, но не в претендирания от ищцата размер. На първо място съдът съобрази повишената тревожност на майката за влошаването на здравословното състояние на детето, в следствие на въздействието на неблагоприятните жилищни условия, както и безсилието  да принуди ответника да предприеме действия по изпълнение на влязлата в сила заповед повече от четири години. Вземайки предвид изложеното настоящият състав счита, че за обезщетяване на понесените неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразното бездействие на община Варна, което пряко рефлектира върху емоционалното състояние на С. К., сума от 1000евро е справедлива и адекватна на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт, и икономическия стандарт в страната. Претенцията за неимуществени вреди над определената по-горе от съда сума до пълния претендиран размер от 7 669,38 евро (15 000 лв.), се явява недоказана и следва да се отхвърли. Основателна се явява и акцесорната претенцията на ищците за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от подаване на исковата молба 13.08.2025 г. до окончателното изплащане на присъдените суми. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ищците за присъждане на съдебно-деловодните разноски съгласно приетия списък в размер на 802,23 евро, от които държавна такса в размер на 10,23 евро, депозит за изготвяне на експертизи – 500 евро и допълнителен депозит в размер на 292 евро. На основание чл.10, ал. 4, изр. 1 от ЗОДОВ, и съобразно отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 44,52 /четиридесет и четири евро и петдесет и два евроцента/ евро – юрисконсултско възнаграждение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът