Решение № 214 от 8.7.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 193/2024 г.

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№7527/22.03.2024г. на НИКА ФОРЧЪН ШИПИНГ С.А., рег.№•••••, регистрирано в Република ••••••••••със седалище и адрес на управление в ••••••••••гр.••••••••••представляван от особен представител на страната адв. Н. Н. от АК-Варна, срещу решение №94/26.02.2024г., постановено по т.дело №691/2021г. по описа на ВОС, с което съдът е осъдил въззивното дружество НИКА ФОРЧЪН ШИПИНГ С.А. да заплати на ДП ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК 130316140, София, действаща чрез директора на клон на ТП Пристанище Варна, сумата от 200 232.01 лева - пристанищни кейови такси, дължими за м/к Ника Форчън, собственото дружество, начислени за периода от 22.02.2019г. до •••••г., съобразно фактура №•••••/05.10.21г., ведно със законната лихва за забавено парично плащане, считано от 12.10.21г. до окончателното изпълнение на задължението на основание чл.79 ЗЗД и чл.103в ЗМППВВППРБ като претенцията за лихвата е отхвърлена за периода от подаване на исковата молба на 06.10.21г. до 11.10.2021г. /поканата/ като неоснователна. В жалбата се твърди, че решението на ВОС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че решението е постановено при необсъждане на всички събрани по делото доказателства, а отделно и при непълнота на доказателствата, при погрешно възприемане на фактическата обстановка, съотв. при погрешни изводи по същество на спора. Съдът е основал решението си изцяло на приетото заключение на вещото лице, но от мотивите на акта не се установява защо съдът е приел, че ответникът е следвало да заплати претендираните пристанищни такси. Като довод се изтъква, че представените от ищеца фактури не установяват възникване на задължението. Претендира се отмяна на решението и вместо това отхвърляне на иска. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от насрещната страна /ищец/ ДП Пристанищна инфраструктура, София, чрез адв. Т. Г. от ВАК, със становище за нейната неоснователност. На първо място се твърди, че въззивната жалба е бланектна като не посочва конкретни нарушения и противоречия с материалния и процесуален закон, допуснати от съда процесуални нарушения. Твърди се, че при това положение съдебната практика на ВКС /цитирани съдебни актове/ предвижда въззивната проверка да се ограничи единствено до валидността и допустимостта на съдебното решение както и по правилността му, но единствено по приложението на императивни материалноправни норми. Твърди се, че по делото са представени множество доказателства за задължението на ответното дружество за заплащане на пристанищни такси както и за техния размер. Твърди се, че видът, размерът и легитимацията на органа за събиране на процесните задължения са нормативно предвидени. Претендира се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно ведно с присъждане на сторените във въззивното производство разноски. В открито заседание въззивникът НИКА ФОРЧЪН ШИПИНГ С.А., представляван от особения представител адв.Н.Н., не се явява, но с писмена молба прави изявление за поддържане на жалбата. Насрещната страна ДП ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА, представлявано от ю.к.Д.Г.а, поддържа неоснователността на въззивната жалба на изложените съображения в отговора на същата. Претендира сторените разноски. За да се произнесе по спора въззивният състав установи, че производството е било образувано по искова молба на ДП „Пристанищна инфраструктура“, ЕИК 130316140, със седалище и адрес на управление: гр.София, действащо чрез директора на ТП – клон Варна срещу „НИКА ФОРЧЪН ШИПИНГ“С. А., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 232.01 лева, представляващи левовата равностойност на сумата от 102 377 евро, дължимо вземане за начислени пристанищни такси за услуги, предоставени по време престоя на моторен кораб „Ника Форчън“ на пристанищен терминал „Варна запад“ в периода от 20.02.2019г. до •••••г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 06.10.2021 г. до окончателното изплащане. В исковата молба на ДП „Пристанищна инфраструктура“ са изложени твърдения, че на 06.12.2018г. в 02: 40 ч. моторен кораб „Ника Форчън“, IMO № •••••, позивна •••••, ••••• бруто тона, плаващ под знамето на Палау е пристигнал в пристанище Варна. За престоя на кораба на кей в пристанищен терминал „Варна – Запад“ от 06.12.2018 г. до 04.01.2019 г. била издадена фактура № 2001118474 от 26.12.2018 г., впоследствие коригирана с дебитно известие № 2001118818 от 04.01.2019 г. за заплащане на пристанищни такси на обща стойност 11 750.63 лева. Впоследствие, поради продължаващия престой, били издадени и фактури № 2001119060 от 30.01.2019 г. и № 2001119280 от 18.02.2019 г. За тези вземания предприятието предявило осъдителен иск, по който било образувано т. д. № 1035/2020 г. по описа на ОС – Варна. Твърди се, че за дължимите такси за периода от 20.02.2019 г. до ••••• г. била издадена фактура № ••••• г. с падеж – датата на издаване на фактурата на осн. чл.22 от Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Въпреки това, до предявяване на исковата молба не била заплатена общата сума посочена в последната фактура. Твърди се, че към датата на предявяване на иска корабът се намира в пристанищен терминал „Варна – Запад“, поради наложена обезпечителна мярка „арест“, наложена по т. д. № 987/2020 г. по описа на ОС – Варна. С допълнителна искова молба ищецът оспорва наведените с отговора на исковата молба възражения като неоснователни. Твърди, че моторен кораб „Ника Форчън“ продължава да стои на кей в пристанищен терминал „Варна – Запад“, т.е. че към датата на предявяване на иска все още е в пристанището. Твърди, че в последващ момент корабът вече е напуснал пристанището, за което представя разпечатка от електронната платформа „Maritime single window”на Националния център за електронен документооборота в морския транспорт. От същата се установява, м/к Ника Форчън е напуснал пределите на пристанищен терминал „Варна – Запад“ на в 13: 10 ч. на 21.06.2022г. Сочи, че пристанищните такси по оспорената фактура са изчислени в съответствие с разпоредбите на чл.5, ал. 1, 2 и 3 от Тарифа за пристанищните такси, събиране от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, одобрена с ПМС № 97 от 03.05.2007 г. като са зачетени часовете престой на кораба, считано от 10: 00 часа на 20.02.2019 г. до 24: 00ч. на •••••г. /общо 23 006 часа/, като изложението съдържа конкретни аритметични действия, посредством които е получена крайната обобщена стойност на дължимите такси. Наведен е довод, че подписа и печата не са задължителни реквизити на фактурата. Сочи, че за предоставяне на пристанищните услуги е отправено такова искане, посредством националния център за електронен документооборот в морския транспорт, посредством откриване на процедура за пристигане на кораба № 48337. С определение №1493/31.10.2023г. съдът е назначил на ответното дружество, след неуспешно връчване на адреса му на управление в Панама по реда на чл.35 от КМЧП, особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, комуто е връчен препис от исковата молба. С писмен отговор на адв.Н., назначена ато особен представител на ответника, се оспорва основателността на иска. Оспорва възникване основанието за изискуемост на процесните вземания както и начина на формиране на вземането – съобразно часовете на престой и точните дати непосредствено преди отплаването на кораба. Навежда довод за преждевременност на подаване на исковата молба. Счита за неясна методиката за определяне на размера на дължимите пристанищни такси, както и че не са представени доказателства, установяващи броя часове, дни и конкретни дати на престой на процесния кораб на посоченото пристанище. Оспорва се истинността на приложената към исковата молба фактура, тъй като не съдържат подпис на капитана на кораба или на други легитимирано лице. Оспорва истинността на представената фактура относно отразеното в нея основание за плащане както и относно методологията за изчисляване на размера му. Твърди, че ответникът не е бил уведомен за възникналото задължение, а освен това съобразно изложените от самия ищец твърдения – към настоящият момент корабът, собственост на ответното дружество, все още се намира на територията на пристанището, поради което не е налице основанието по чл.20 от Тарифата. Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна: При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че въззивната жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез назначен от съда особен представител, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата е надлежно администрирана, с постъпил отговор по същата. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. С жалбата и отговора страните не правят нови доказателствени искания и не твърдят нови обстоятелства. Решението се обжалва изцяло, поради което непосредствена цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор чрез установяване истинността на фактическите твърдения на страните посредством събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Дадената с окончателния доклад на делото правна квалификация на иска п о чл.103в, ал. 2, т. 1 от ЗМПВВППРБ и чл.86 от ЗЗД кореспондира с наведените с исковата молба твърдения за неизпълнение задължение на ответника за заплащане на пристанищни такси, предвидени за времето на престой на кораба на кей в пристанището, стопанисвано от ищцовото предприятие. Настоящият състав съобразява представените в първоинстанционното производство доказателства, от които се установява основателност на иска. Пред настоящата инстанция не са искани и събирани нови доказателства; няма настъпили нови обстоятелства. Предмет на доказване в процеса е влизането и престоя на кораба, собственост на ответното дружество, в акваторията на Пристанище Варна както и времето на този престой, който е съществен за размера на дължимите кейови такси. Насрещната страна дължи да установи възраженията си срещу иска, вкл. извършено пълно или частично плащане/погасяване/ на претендираното задължение. От справка в системата за наблюдение на корабния трафик /VTS Varna – на л. 30, том I от т.д.№ 691/2021 г. по описа на ВОС/, че моторен кораб (м/к) „Ника Форчън“, IMO № ••••• е пристигнал в пристанище Варна в 23: 20 ч. на 05.12.2018 г., съответно се е установил на кей в 02: 40 ч. на 06.12.2018 г. в пристанищен терминал „Варна – Запад“. Към момента на пристигането си корабът е плавал под знамето на Република Палау /л. 14, том I на т. д. № 691/2021 г., ВОС/. Корабособственик на същия е „Ника Форчън Шипинг“ С.А., дружество регистрирано в Панама /Global Plaza Tower, Calle 50, 20th floor suite, D&E, Panama city, Panama/. От публично достъпния регистър на пристанищата, воден от Дирекция „Морска администрация – Варна“ /арг. чл. 4, ал. 2 от Наредба № 19 от 09.12.2004 г. за регистрация на пристанищата на Република България/ се установява, че пристанищен терминал „Варна – Запад“, съставлява част от Пристанище за обществен транспорт -Варна. От приложената справка за местоположение на м/к „Ника Форчън“, IMO № •••••, корабът е престоял на кей в пристанищен терминал „Варна – Запад“ от 02: 40 ч. на 06.12.2018 г. до 05.08.2020 г., където се намирал и към момента на справката /л.26 от делото на ВОС/. От справка на СП Дирекция „Ръководство на корабния трафик – Черно море“ на ДП „Пристанищна инфраструктура“ от 28.09.2022г. /л.515, том I I I от делото на ВОС/ се установява, че на 21.06.2022 г. в 13: 10 часа корабът е отплавал от кей № 16 на терминал „Варна – Запад“ като в 17: 25ч. е напуснал пристанище Варна. За периода на престой на кораба в пристанищен терминал „Варна – Запад“ в пристанище за обществен транспорт Варна за периода от 10: 00 ч. на 20.02.2019г. до 24: 00ч. на •••••г. е издадена фактура № ••••• от •••••г. с доставчик ДП „Пристанищна инфраструктура“ и получател и „Ника Форчън Шипинг“ С. А., с посочено основание „кейови такса“ и размер на задължението от 102 377 евро за период от 23 006 часа, с левова равностойност идентична с предявения иск от 200 232.01 лева. /л.8/ Видно от покана /на л.59/ за плащане на кейови такси въз основа на издадената фактура № ••••• от •••••г., адресирана до капитана на м/к „Ника Форчън“, същата е връчена на 11.10.2021г. на трето лице Ю. В. Б., заемал длъжност „главен механик“ от 05.07.2018г. до 05.01.2019г. Тъй като към датата на връчване на поканата, последният не е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, то връчването, осъществено чрез това лице съдът намира за непротивопоставимо на ответника. Не може да се приеме, че с това връчване е извършено поставяне на ответника в забава за заплащане на обективираната в същата покана сума, идентична с посочена във фактурата. Съдът не обсъжда събраната преди прекратяване на производството по делото поради липса на представителство на ответника, счетоводна експертиза. Същата не е била обсъждана и от първостепенния съд в мотивите на решението му. Независимо от това, съобразно останалите събрани по делото доказателства, безспорно се установяват реквизитите, въз основа на които съдът и сам достига до посочената от вещото лице сума, предмет на иска. Фактура №••••• от •••••г. е отразена в счетоводството на въззиваемото предприятие като вземане от клиент и приход в размер на 102 377 евро, с левова равностойност от 200 232.01 лева. Дължимите от въззивника пристанищни такси по фактурата са определени съгл. чл.5 от Тарифата за пристанищните такси, събирани от ДП„Пристанищна инфраструктура по следната методология, изведена от разпоредбите на чл. 5, ал. 1, 2 и 3 от Тарифата –дължината на кораба (89м., съобразно конструктивните данни на плавателния съд, индивидуализирани в свидетелството за регистрация), умножена по 0, 10 /десет евро цента/ евро, като произведението е умножено по часовете престой на кораба в пристанищен терминал „Варна – Запад“, а резултатът е редуциран с коефициент от 0.5 или 89х0, 10х23 006х0, 5 = 102 376.70 евро, закръглена на 102 377 евро. Всички изчисления са повторно извършени от съда като съвпадат с посочените в исковата молба, вкл. акумулираните часове престой на кораба в пристанището. Съобразно обменния валутен курс на БНБ за евро, левовата равностойност на вземането към датата на издаване на фактурата /чл.22 от Тарифата/ възлиза на 200 232.01 лева. До приключване на устните състезания, вкл. във въззивното производство не са представени доказателства за извършено пълно или частично плащане по цитираната фактура. Съобразно тези фактически изводи, съдът достига до следните правни заключения относно предявената претенция: И щ е ц ъ т Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" /ДППИ/ е юридическо лице по смисъла на чл.62, ал.3 ТЗ, образувано със ЗМПВВППРБ, на което Държавата е предоставила имущество – публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на дейност, свързана с управление на пристанищна инфраструктура и другите дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Създадено на основата на имущество – държавна собственост, ДППИ управлява това имущество за постигане на определените с акта за създаването му цели. Съгласно чл.103 от ЗМПВВППРБ, пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари, а Предприятието стопанисва и управлява инфраструктурата на пристанищата с национално значение, но същата по вид дейност може да се извършва от други, несвързани с Държавата субекти. Събирането на такси от ДП е предвидено в чл.103в, ал.1 от ЗМПВМППРБ, според която разпоредба, корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение, заплащат пристанищни такси преди отплаването на кораба от пристанището, които такси включват: 1.канални такси; 2. тонажни корабни такси; 3. линейни кейови такси; 4. светлинни такси; 5. такси за приемане и обработване на отпадъци, резултат от корабоплавателна дейност. Съгласно последното изменение на текста от ДВ, бр.104/2020г., тези такси включват: 1. ползване на пристанищната инфраструктура; (изм., ДВ, бр.106 от 2023г.) приемане и обработване на отпадъци от кораби.Същите се определят и събират от ДППИ и се разходват за обезпечаване достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, включително за покриване разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата. В конкретния случай ищецът претендира единствено таксата за ползване на пристанищната инфраструктура /т.1/, без тази за обработване на отпадъците по т.2 от чл.103в, ал.1 от закона. Съгласно чл.1, ал.3 от Тарифата, Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" събира канални, тонажни и светлинни такси от корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл.107 – 109 ЗМПВВППРБ, и обезпечава достъп до тези пристанища чрез поддържане на средства за навигационно осигуряване, каналите и пристанищната акватория до границата на оперативната акватория. Според чл.5, за престой на кораб на кей в пристанище за обществен транспорт с национално значение се събира линейна кейова такса в размер 0, 10 евро за всеки започнат линеен метър от максималната дължина на кораба, обявена в корабните документи като за кораби, посещаващи пристанище за обществен транспорт с национално значение за снабдяване с гориво, вода, провизии, необходими за техните собствени нужди, за наемане и освобождаване на екипаж, за получаване и доставяне на поща, както и за кораби, извършващи докуване и ремонт, без да извършват товаро-разтоварна дейност, линейната кейова такса по ал.1 се редуцира с коефициент 0, 5. Таксата се изчислява за всеки започнат час престой до отплаването /развързването/ на кораба от кейовото място. /ал.2/ В този смисъл вземането за начислените такси е възникнало и предявеният иск не е преждевременно упражнен. Посоченото в чл.20 от Тарифата плащане на таксите към датата на отплаването на кораба визира най-късният възможен срок за доброволно изпълнение, но не означава, че вземането по чл.103в от Закона вр.чл.5 от Тарифата за пристанищните такси не е възникнало вече в полза на ДППИ. /арг. и от чл.103в, ал.2 от закона/ Според създадената по приложение на ЗМПВВППРБ и Тарифата съдебна практика, таксите са събират "за обезпечен достъп до пристанището", а основанието за това е, че предприятието "поддържа акваторията или подходните канали" към тези пристанища. Останалите задължения, описани като примерно изброяване на дейностите по обезпечаване достъпа до пристанищата, включително за покриване на разходи за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата, посочват единствено начин за разходване на събраните такси. В този смисъл законодателната воля е за безусловно заплащане на такси за достъп и престой до пристанище за обществен транспорт, което е имущество държавна собственост. Таксите се дължат при осъществен достъп до пристанището, по обективно започнат час от престоя, а не са определени като възнаграждения за престиране на насрещни услуги, изпълнението на които да подлежи на доказване във всеки конкретен случай. Основание за тези изводи е и последващото изменение на закона – ДВ, бр.104/2020г., според което таксите са безусловно дължими от "посещаващите пристанище за обществен транспорт кораби, с изключение на военните, и за опериращите в такова пристанище кораби" и са определени като пристанищни такси за "ползване на пристанищната инфраструктура"./определение №174/2022г. по т.дело №653/2021г. на Второ т.о. на ВКС/ Основание за събиране на таксите в полза на държавното предприятие в случаите на чл.103в ЗМПВМППРБ, са направените от предприятието разходи за обезпечаване достъпа до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищната по чл.107 -109 от същия закон чрез поддържане на акваторията или подходните канали към тях. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че ищецът е материално легитимиран да претендира и получи предвидените пристанищни /кейови/ такси в качеството си именно на лице, опериращо процесното пристанище съгласно чл.106а, съотв.чл.103в от закона. Пристанище Варна безспорно попада в тази категория субекти, на които е предоставено за упражняване на дейността имущество държавна собственост, вкл. правомощията по чл.115м от ЗМПВВППРБ. Поради изложеното, съдът намира, че не е необходимо установяването от страна на ищеца предоставянето на конкретни пристанищни услуги спрямо процесния плавателен съд по време на престоя му в пристанището. В полза на ищеца е налице субективно притезателно право и то е възникнало от момента на заставането на кей на м.к.Ника Форчън в терминал Варна –запад на Пристанище Варна до момента на отплаването му. Процесният период попада в тези темпорални граници. От събраните и посочени по-горе доказателства, обективиращи справки на СП Дирекция ръководство на корабния трафик – Черно море се установява, че за периода 22.02.2019г. до •••••г. /предшестващ подаването на исковата молба/ корабът, собственост на ответното дружество Ника Форчън, е бил в акваторията на пристанище Варна, което попада в класификацията по чл.103 от ЗМПВВППРБ /съкр./ Съгласно приложената на л.60 по делото фактура от •••••г., като основание за заплащане на сумата от 102 377 евро е посочено „кейова такса“, посочено е и задълженото лице, вкл. основните характеристики на плавателния съд. Таксите, посочени като дължими поради достъпа и престоя на кораба до пристанището с обществено значение, се определят съгласно чл.5 и чл.8 от Тарифата на Пристанището. Таксите се определят съобразно формулата в чл.5, ал.1 –ал.3 от Тарифа за пристанищните такси събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", като дължината на кораба -89м. се умножава по 0.10 евро и часовете на престой на кей – сумарно 23 006 часа, като произведението се намалява с коефициент 0.5 при липса на разтоварни работи. В случая очевидно не е начислена таксата по чл.8 от Тарифата за обработка на отпадъци от кораба. При това аритметично изчисление се получава именно сумата, предмет на предявения иск – 102 377 евро. Съгласно чл.20 от Тарифата, таксите се заплащат преди отплаване на кораба от пристанището в евро или в левова равностойност по централен курс на БНБ в деня на издаване на фактурата – •••••г. Таксата е дължима предвид установеното по делото обстоятелство /л.515 и сл./, че корабът е напуснал пристанище Варна на 21.06.2022г. - справка на СД Дирекция Ръководство на корабния трафик –Черно море, след освобождаване на кораба от арест през април същата година съгласно Заповед В-3-48 от 08.04.2022г. на Дирекция МА. Без значение за настоящия спор е обстоятелството, че междувременно корабът е бил арестуван и възбранен като обезпечителна мярка за задължения, вкл. такива за пристанищни такси както че впоследствие е продаден по изпълнително дело №749/2021г. на ЧСИ Д.П. –Я., рег.№711, РС-Варна, на трето лице. Нещо повече, налице е влязло в сила разпределение по протокол от 25.01.22г., съгласно който предявеното с иска вземане на ДППИ ще бъде удовлетворено в пълен размер. /съгл.т.1.5 от протокола за разпределение на л.125/ Водените предходни дела, съотв. т.дело №55/2021г. на ВОС и т.дело №1035/2020г. на ВОС, макар да имат връзка с настоящия спор, не представляват част от предмета му. Същите касаят кейови такси за престоя на кораба за предходен период както и начислени пристанищни такси за извършени други услуги от пристанище Варна. /снабдяване с електричество, вода, преместване в акваторията на порта и др./ Съдът намира за неуспешно оспорването истинността на представената по делото фактура, доколкото се установи, че отразеното в нея съответства на конкретните характеристики на кораба и приетия в чл.5 от Тарифата алгоритъм за изчисляване на пристанищните/кейови такси за достъп. Издаването на фактурата в случая не е основание нито за възникналото по силата на закона задължение, нито за неговата изискуемост. Тя би могла да послужи за покана за плащане при връчване на насрещната страна и при липса на друго предназначение съгласно чл.84 и чл.86 ЗЗД. Неоснователни съдът намира възраженията наведени с въззивната жалба за необсъждане на събраните по делото доказателства, съответно за постановяване на първоинстанционното решение при непълнота на доказателствата и при обсъждане единствено заключението на счетоводната експертиза и фактурата, която не установявала основание на задължението. Действително, с отговора на исковата молба ответникът чрез особения представител е оспорил верността на отразеното във фактурата изявление на издателя й. По отношение на това оспорване, доколкото от външна страна фактурата е валиден първичен счетоводен документ, не изисква откриване на нарочно производство по чл.193 ГПК. Като частен свидетелстващ документ фактурата не се ползва с материална доказателствена сила, поради което преценката на съда за верността на съдържащите се в нея изявления се основава на всички доказателства по делото./определение № 936 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 995/2010 г., II ТО, ТК; определение № 530 от 25.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1154/2017 г., I ТО, ТК; решение № 243 от 14.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 269/2018 г., IV ГО, ГК, и определение № 60867 от 7.12.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2396/2021 г., III ГО, ГК/. Както бе посочено по-горе, основанието си искът намира в чл.103в от ЗМП, вътрешните водни пътища и пристанищата в РБ, съотв. приетата въз основа на законовата делегация Тарифа за пристанищните такси събирани от ДППИ, в която същите са определени по размер. С изменението на закона ДВ, бр.104/2020г., таксите се определят по размер именно от ДППИ. Въз основа на извършените и от въззивния състав самостоятелни изчисления се установява, че претендираната сума се явява точен аритметичен израз на предвидените в чл.5 от Тарифата вр.чл.103в от закона пристанищни такси. По отношение на претендираните лихви за забавено изпълнение на задължението, доколкото жалбата не обхваща оплакване срещу тази част от решението, въззивният съд намира, че присъдените законни лихви не са част от предмета на въззивното производство. Доколкото главният иск е доказан и основателен, не се обуславя промяна в акцесорния иск по отношение на законните лихви, каквито се дължат съгласно предвиденото в чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания, съгласно който неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но неплатени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Поради достигане до идентични правни изводи решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено изцяло. Съобразно този резултат разноски се следват за въззивното производство на ищеца в размер съгласно представения списък по чл.80 ГПК, до сумата от 800 лева, представляващи заплатен депозит за особен представител на ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ръководен от изложените по-горе мотиви, съдът