Решение № 9967 от 26.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43663/2025 г.

№ 20251110143663 по описа за 2025 година Предявени са осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „ЗАД А“ АД, ЕИК: ••••••••, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С. К.“ № 2, срещу „ЗАД ДБ ЖЗ“ АД, ЕИК: •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г.М. Д“ №1, за заплащане на следните суми: 1632,16 лв. - регресно вземане за застрахователно обезщетение по щета № ••••••••••••• за ПТП на 15.12.2022 г. в гр. В, на кръстовището на ул. „Д“ и ул. „В Х.“, при което са причинени щети на товарен автомобил „П“, модел „2008“, рег. № •••••••••, ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане; 403,81 лв. - мораторна лихва за периода 17.11.2023 - 14.08.2025 г. Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по застраховка „Каско“, валидна към датата на ПТП, в резултат на което били причинени вреди на автомобила, за чийто ремонт е изплатено обезщетение от 1632,16 лв., като ПТП било причинено от водача на лек автомобил „Ф“, рег. № ••••••••, застрахован при ответника по застраховка „ГО“. В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Твърди, че водачът на увредения автомобил носи изключителна вина за процесните вреди, а на самостоятелно основание прави възражение за съпричиняване от водача на процесния автомобил, която нарушила цитирани разпоредби на ЗДвП, като започнал маневра за изпреварване на кръстовище с равнозначни пътища, без да съобрази, че водачът на увреждащия автомобил е започнал маневра за завой наляво, за което подал светлинен сигнал (мигач). Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на делото са обективо кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска по чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. наличието на имуществена застраховка „Каско“ относно увредения автомобил, валидна към датата на застрахователното събитие, както и че процесното ПТП представлявало покрит застрахователен риск по застраховката; 2. възникване на застрахователно събитие; 3. предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; 4. вид и размер на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил за отремонтиране на увредения автомобил обезщетение в съответен размер; 6. наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника по отношение на съответния автомобил, валидна към датата на процесното ПТП. В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, в частност възражението за изключителна вина и за съпричиняване от водача на процесния автомобил. С окончателния доклад е отделено за безспорно следното: наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка „Каско“ за товарен автомобил „П“, модел „2008“, рег. № •••••••••; ищцовото дружество е заплатило на доверен сервиз за ремонта застрахования при него автомобил сумата от 1632,16 лв. съгласно платежни документи от 12.06.2023 г. и 15.09.2023 г.; наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Ф“, рег. № •••••••• между собственика на този автомобил и ответното дружество. Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват и от приложените по делото писмени доказателсва. Наличието на застрахователно правоотношение с ищеца по имуществена застраховка „Каско“ за товарен автомобил „П“, модел „2008“, рег. № •••••••••, валидно към датата на процесното ПТП се установява от приложената по застрахователна полица за застраховка „Каско“ на МПС № •••••••••• от 23.06.2022 г., сключена с ищцовото дружество за товарен автомобил „П“, модел „2008“, рег. № •••••••••, със срок за застрахователно покритие от 25.06.2022 г. до 24.06.2023 г. Видно от т. 7.4. вр. т. 7.2. вр. т. 7.2.1. от раздел IV „Покрити рискове“ от приложените по делото Общи условия по застраховка „Каско“ на ищеца, вр. индивидуалните условия по процесната застрахователната полица, процесното ПТП представлява покрит застрахователен риск по застраховката. Обстоятелството, че застрахованият при ищеца автомобил бил ремонтиран в доверен сервиз, за което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1632,16 лв., се установява от съвкупната преценка на приложените по делото възлагателно писмо от „ЗАД А“ АД до ЕТ „АТС – П Н“ от 20.12.2022 г.; приемопредавателен протокол от 31.07.2023 г.; фактура № •••••••••/01.08.2023 г., издадена от ЕТ „АТС“, с получател „ЗАД А“ АД на стойност 1537,54 лв.; фактура № •••••••/22.05.2023 г., издадена от „АГС Партс“ ЕООД с получател „ЗАД А“ АД на стойност 94,62 лв. и платежни нареждания от 12.06.2023 г. и 15.09.2023 г. Наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Ф“ с рег. № ••••••••, валидна към датата на процесното ПТП, се установява от приложената по делото справка от информационната система на Гаранционен фонд. Спорът между страните се концентрира върху въпросите относно настъпването на ПТП, неговия механизъм, вината на участниците в произшествието, както и действителния размер на вредите. За установяване на спорните по делото обстоятелства, а именно настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм по делото е приложен двустранен констативен протокол за ПТП от 15.12.2022 г., подписан от лицата, посочени като водачи на превозните средства, участвали в произшествието, като автентичността на подписите не е оспорена от страните по делото; събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, прието е заключение на съдебна автотехническа експертиза. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила досежно обстоятелствата, че изявленията са направени, от лицата, посочени като техни автори. С материална доказателствена сила същият се ползва единствено досежно неизгодните за издателя факти. Това налага механизмът на деянието да се установи и посредством други доказателства. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола съответстват и с тези на САТЕ и показанията на разпитания по делото свид. И. Б.. Следователно от съвкупната преценка на приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 15.12.2022 г., показанията на разпитания по делото свидетели и заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява настъпването произшествието при следния механизъм: на 15.12.2022 г. в гр. В по ул. „Д“ се движат два автомобила попътно - отдясно се движи лек автомобил „Ф“ с рег.№ ••••••••, управляван от Г. И., а отляво – товарен автомобил „П“, модел „2008“ с рег.№ •••••••••, управляван от И. Б.. На кръстовището на ул. „Д“ с ул. „В Х.“ настъпва удар между лявата страна на автомобил „Ф“ и дясната част на автомобил „П“, като от удара са повредени предна броня, преден десен калник, преден капак, задна дясна врата и заден десен калник на автомобил „П“. Вещото лице е установило, че причина за настъпване на съприкосновението между двата автомобила е недостатъчна странична дистанция между тях при попътното им движение. По въпроса кой от двамата водачи е нарушил правилата за движение по пътищата и относно вината на всеки от тях съдът намира следното. От заключението на САТЕ се установява по категоричен начин, че причината за ПТП е недостатъчната странична дистанция между двете превозни средства. Според свид. И. към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие управляваният от него автомобил се е намирал в покой, в редица от паркирани превозни средства. По негови данни в дясната част на пътното платно е имало паркирани автомобили, като и той е бил спрял. Съпругата му е слязла от автомобила, а той е останал в автомобила. В този момент покрай него е преминал друг автомобил, който при движението си е осъществил удар с неговото превозно средство, в резултат на което е било увредено лявото странично огледало. Свидетелят поддържа, че произшествието е настъпило при нормална видимост и при липса на интензивно движение, като по редицата, в която се е намирал, всички автомобили са били спрели. Твърди, че не е имал видимост към автомобила „П 2008“ преди удара и че същият се е движел с висока скорост. Посочва, че ударът е бил внезапен и за него не е съществувала обективна възможност да предприеме действия за предотвратяването му, доколкото автомобилът му е бил в паркирано състояние. Заявява, че водачът на другото моторно превозно средство не е предприел действия за избягване на сблъсъка. Свидетелят посочва още, че причинените щети по автомобила му, изразяващи се в счупване на лявото странично огледало, са били изцяло обезщетени. Свидетелят И. Б. поддържа отразеното в съставения двустранен констативен протокол за ПТП, като потвърждава, че положеният под него подпис е негов. Същият излага, че се е движил по лентата на ул. „Д“, когато от дясната лента друг водач – възрастен мъж, когото не помни – е предприел маневра „ляв завой“, пресичайки траекторията му на движение, в района на клон на „Банка ДСК“ до сладкарница „Ф“. В резултат на тази маневра е настъпил удар между двата автомобила, като уврежданията по управляваното от него МПС са били в дясната част – дясното странично огледало и предната дясна част на автомобила. Свидетелят сочи, че към датата на произшествието автомобилът му е бил в гаранционен срок. Твърди, че в двустранния констативен протокол изрично е отразено, че вината за настъпване на ПТП е на свидетеля И.. Посочва, че първоначално И. го е обвинил в движение с превишена скорост, но според него от дясна лента не е възможно да се извърши законосъобразно ляв завой по начина, по който е бил предприет. Свидетелят заявява, че след пристигането на служители на КАТ другият водач е признал вината си. Поддържа, че през цялото време е имал визуален контакт с автомобила на свидетеля И., докато последният не е възприел неговото превозно средство. Според свидетеля Б. ударът е бил внезапен и за него не е съществувала възможност да го избегне. От изложеното следва, че процесното произшествие е настъпило поради противоправното поведение на свид. Г. И., който е управлявал лек автомобил „Ф“ с рег.№ ••••••••. Това може да се заключи от САТЕ, според която той е имал техническа възможност да избегне удара с товарен автомобил „П“, модел „2008“ с рег. № •••••••••, тъй като ширината на улицата позволява паралелно движение на два автомобила, при липса на данни водачът на товарен автомобил „П“, модел „2008“ с рег.№ ••••••••• да е предпоставил инцидента. Ето защо възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно. Показанията на свид. И., че увреждащият автомобил е бил в паркирано състояние при настъпването на инцидента са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото с оглед установения механизъм в заключението на САТЕ и показанията на свид. Б., които съдът кредитира като правдоподобни и житейски логични като съответстващи на останалите доказателства по делото в тяхната съвкупност. Поради това е неоснователно и възражението на ответника, сторено за първи път в съдебно заседание на 25.02.2026 г., че увреденият автомобил е бил в паркирано състояние на кръстовище, където паркирането е било забранено, имайки предвид че водачът на увреждащия автомобил – свид. И. твърди, че неговият автомобил е бил паркиран при настъпването на инцидента. При това положение механизмът на ПТП, посочен в оспорения от ответника двустранен констативен протокол, и настъпването на процесните вреди се явяват категорично доказани, което влече извод за неоснователност на възраженията на ответника за недоказаност на механизма на ПТП и причинените в резултат на него вреди на процесния автомобил, включително и възражението за съпричиняване от страна на водача на същия автомобил, чиито действия непосредствено при настъпването на ПТП не се установява по делото да са били в нарушение на каквото и да е правило за безопасно движение в процесния участък. Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на ВКС, I т.о. съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/. Изводът за наличие на съпричиняване може да се формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от възразилата страна, се установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които последният обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва да е улеснил настъпването на вредите, каквото поведение от страна на водача на процесния автомобил не се установи по делото. Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число с всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В случая дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на средните пазарни цени за възстановяване на действително нанесените щети на автомобила. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност (Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о.; Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., и др.). Съдът съобразява и съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о. Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I т.о.; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т.о.), в какъвто смисъл е и практиката на въззивната инстанция (Решение № 3464 от 4.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 7357/2022 г.; Решение от 17.04.2025 г. по в.гр.д.№ 4335/2024 г. на СГС; Решение № 465 от 23.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 9837/2023 г.; Решение № 162 от 11.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4174/2022г.; Решение № 265202 от 3.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5182/2020г.). Конкретните вреди по застрахования при ищеца автомобил, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите, както и техния размер по средни пазарни цени към датата на ПТП се установява от заключението на приетата по делото САТЕ, според което в резултат на процесното ПТП са били увредени следните части по товарен автомобил „П“, модел „2008“ с рег.№ •••••••••, а именно: предна броня; спойлер предна броня; преден десен калник; преден капак; предна дясна врата; дръжка на врата; задна дясна врата с дръжка; декоративна бленда дясна; заден десен калник; задна броня дясно, като от техническа гледна точка гореописаните увреждания съответстват на установения механизъм на ПТП без противоречия и са следствие от него. Според вещото лице стойността на ремонта в официален сервиз на марката би бил 4 575,00 лв., както и че съществува практика за ремонт на автомобила с части втора употреба, която не е особено популярна при застрахователни ремонти поради съмнителното качество на резервните части втора употреба и наличието на алтернативни нови части, а в конкретния случай подобен ремонт би донесъл незначителна икономия от стойността с осезаеми риск от нискокачествен ремонт. Вещото лице е изчислило, че стойността на ремонта на увредения автомобил, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1660,74 лв., като с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до предявения по-нисък размер. Предвид изложеното, са налице всички предпоставки от регресното право на застрахователя по имуществената застраховка и искът по чл. 411 КЗ е доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи изцяло. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл. 412, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства от застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е поканил по реда на чл. 412 КЗ ответника да плати обезщетението по чл. 411 КЗ, като регресната покана е била получена от последния на 17.10.2023 г. Ответникът не оспорва, че при предявяване на регресната претенция са му били представени всички необходими документи. Следователно същият е следвало да се произнесе по регресната претенция на ищеца в срок до 16.11.2023 г. и предвид липсата на такова произнасяне ответникът е изпаднал в забава на 17.11.2023 г. и считано от този момент дължи законна лихва за забава, каквато е заявената от ищеца дата. Съдът установи по реда но чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, че размерът на законната лихва върху главното вземане за процесния период възлиза на 384,83 лв., до който размер предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен, като за разликата над уважения размер до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен. По разноските С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете на ищеца се следват разноски от 970,48 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски от 2,89 лв. за депозит за вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение при определен негов общ размер от 50 лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените действия от ответниковия представител, както и материалния интерес по делото, имайки предвид и че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.). С оглед обстоятелството, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и при съобразяване с чл. 5 ЗВЕРБ, която норма предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от ДФЕС - 1,95583 лева за 1 евро, дължимите суми следва да бъдат присъдени в български левове съгласно принципа на диспозитивното начало, но и в еквивалент на официалната парична единица от 01.01.2026 г. в Република България, доколкото решението бива постановено след м. 01.2026 г. – преходен период, през който българският лев е все още законно платежно средство съгласно въведения с чл. 24 ЗВЕРБ принцип на двойно обращение на лева и еврото. По изложените съображения, съдът