Решение № 464 от 7.4.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 144/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на "ГИК ИНЖЕНЕРИНГ БГ" ЕООД, ЕИК 206172069, представлявано от И.К.П. – управител, против НП № 03-2300487/ 21.06.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Варна, с което на осн. чл. 413, ал. 2 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1600.00 /хиляда и шестотин/ лева за нарушение на чл. 12, ал. 2 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи /Наредбата/. В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според въззивника е налице несъответствие между субекта на нарушението, посочен в чл. 12 от Наредбата и този по чл. 413, ал. 2 от КТ, доколкото задължението съгласно подзаконовия нормативен акт е на възложителя, а санкционната норма предвижда отговорност за работодателя, каквото качество според жалбата въззивника няма. Навежда се довод за неправилно определян на датата на извършване на нарушението. Излагат се аргументи, че НП не съдържа описание на всички релевантни факти, касаещи обективни признаци на нарушението, изведени от разпоредбата на чл. 12 и чл. 13 от Наредбата, а именно – относно вида на строежа, за да е видно попада ли същия в категориите, за които се изисква информационна табела, изготвена ли е и предадена ли е същата от възложителя на строителя и поставена ли е от строителя на видно място. Сочените пропуски се определят като допуснати в хода на административно -наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се становище, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на нарушението като маловажно в случай, че не се приемат аргументите за процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост на издаденото НП. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност, да се намали размерът на административната санкция до минималния такъв, както и да бъдат присъдени в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. С. при МАК, която подържа жалбата с на наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено и да се присъдят сторените от въззивника разноски. Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк. А., която оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено. Излага становище, че от представените от жалбоподателя документи, приобщени като писмени доказателства по делото се установява, че към датата на извършване на проверката строително-монтажните работи са били вече започнали в обекта, а съгласно цитираната в НП разпоредба информационната табела следва да бъде регистрирана в Инспекцията по труда, като в случая това изискване не е изпълнено и такава не е регистрирана по надлежния ред включително до приключване на проверката. Иска се НП да бъде потвърдено, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение. В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя – св. Е. Н. и св. при съставяне на акта - М. Ж.. Приобщени са към материалите по делото писмените материали по административно-наказателната преписка както и представените в хода на съдебното производство от жалбоподателя документи, а именно – АУАН, НП, Протокол за изв. Проверка № ПР2317092/26.05.2023 г., информационна табела и др.. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На 11.05.2023 г. служители при ДИТ – Варна, инспекторите Емел Н. и М. Ж. извършили проверка на обект – "жилищен комплекс "Инфинити Хоумс" ", находящ се в гр. Варна, р-н "Владислав Варненчик", м-ст "Кьор бунар" находящ се в УПИ ІI – 2, кв. 24, ПИ 10135.4018.24, гр.Варна, при планиран обем на работа на този строеж от 36 месеца, брой работещи 20 души, и обем на работа по-голям от 500 човекодни. В хода на проверката е установено, че възложител на обекта е "ГИК ИНЖЕНЕРИНГ БГ" ЕООД, ЕИК 206172069. В момента на проверката се извършвали строително монтажни работи в обекта от строителни работници на дружеството. След извършена справка, служителите на ДИТ- Варна установили дружеството-жалбоподател в качеството на възложител не е изпълнило задължението си преди започване на СМР да уведоми за откриване на строителната площадка като изпрати копие от съдържанието на информационната табела за този обект в съответното поделение на ИА "ГИТ". Съдържанието на информационна табела за обекта не постъпила и не била регистрирана в ДИТ – Варна и до приключване на документалната проверка в случая. Прието било, че нарушението е извършено на 11.05.2023 г. При така установените факти, св. Е. Н. съставил на дружеството жалбоподател АУАН № 03-2300487/31.05.2023 г. за нарушение на чл. 12, ал. 2 вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 03- 2300487/21.06.2023 г., с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 600.00 /хиляда и шестотин/ лева. Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от приобщените по делото материали по АНП, както и о т гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателно постановление № 03-2300487/ 21.06.2023 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Варна, видно от заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА"ГИТ". Административно-наказателното производство се е развило в давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. Неспазване процедурата за връчване на обжалваното НП е релевантна единствено по отношение на влизането в сила на същото и преценка на допустимостта на евентуална жалба срещу същото. В случая депозираната жалба на въззивника е приета за разглеждане като допустима, поради което правата му в тази връзка не са ограничени. Съдът намира, че в НП се съдържа надлежно описание на релевантните факти, в т. ч. на един от визираните в нормата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредбата признаци, които обуславят възникване на задължението за уведомяване на откритата строителна площадка, а именно – обем на работа по-голям от 500 човекодни, при планиран обем на работа на строежа за повече от 36 месеца и максимален брой работещи 20 души. Друг е въпросът за обосноваността на НП досежно цитираните обстоятелства, което касае въпроси по същество на делото. Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. предвижда, че възложителят или упълномощеното от него лице преди започване на СМР уведомява за откриването на строителната площадка съответното поделение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и на Дирекцията за национален строителен контрол, като изпраща копие от съдържанието на информационната табела. Това задължение възниква за възложителя при: 1. планирана продължителност на работите, по-голяма от 30 работни дни, и възможност за работа на повече от 20 работещи едновременно; 2. планиран обем работа за повече от 500 човеко дни /чл. 12, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. /, като в случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на т. 2 от ал. 1 на чл. 12 от Наредба № 2/22.03.2004 година. Възложител, съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредбата е всяко ФЛ или ЮЛ, за което се изготвя и изпълнява инвестиционен проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ. Видно от приобщените по делото писмени доказателства, дружеството-жалбоподател притежава качеството възложител по смисъла на цитираните подзаконови разпоредби, който факт не се оспорва и от въззивника. Именно възложителят е посочен като субект на нарушението съгласно нормата на чл. 12, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 от Наредбата. Санкционната норма на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ обаче предвижда различен субект на нарушението, а именно – работодател. Относно дефиницията на понятието "работодател", се съобразиха различните по обхват действащи едновременно в правния мир легални определения, едното от които в ЗБУТ, а другото в КТ и след като констатира, че Наредба № 2 за минимални изисквания за здравословни и безопасни изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е издадена съгласно § 3 от ПЗР на същата на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда, съдът намира че относимото към спора е легално определение на понятието "работодател" в ДР на КТ. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. " При съобразяването на цитираното определение се констатира, че в НП не са изложени конкретни факти, от които да бъде изведен извод за качеството "работодател" прието от АНО по отношение на въззивника, като не са представени и доказателства обосноваващи този извод на АНО. Поради изложеното, съдът намира, че НП се явява необосновано и незаконосъобразно доколкото не е осъществена хипотезата предвидена в санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от НК поради липсата в случая на особеното качество, което се изисква да е характерно за нарушителя, съгласно цитираната норма. Съдът намира, че НП се явява необосновано и по отношение на датата на извършване на нарушението. По преписката не са налични и в хода на съдебното производство не са представени доказателства относно датата, на която е открита строителната площадка, съотв. са започнали строително- монтажните дейности, която е определяща за преклудиране на възможността своевременно да се изпълни задължението по чл. 12, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Наредбата и индивидуализираща в този смисъл датата на извършеното нарушение. По делото не са представени и доказателства, от които да се установи какъв е планирания обем работа или каква е планираната продължителност на работите което обуславя невъзможността да се направи преценката за това изпълнени ли са условията на чл. 12, ал. 1, т. 1 или т. 2 от Наредба № 2/2004 г., при наличието на които се поражда задължението по чл. 12, ал. 2 от същата наредба. Посочената неяснота относно релевантните факти е пречка да се установи налице ли е противоправно поведение от страна на санкционираното лице вследствие неизпълнението на предписанието на цитираната като нарушена разпоредба. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на юрисконсултско, съответно адвокатско възнаграждение, съдът установи следното: В съответствие с правилото на чл. 78а., ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, . Видно от приложения по делото договор за правна помощ, въззивникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/ лева, което следва да бъда присъдено в полза на въззивника. Съдът намери за неоснователно възражението на процесуалния представител на АНО за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно правилата, предвидени в чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските, за осъществено процесуално представителство в настоящото производство минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 500.00 /петстотин/ лева. Като взе предвид, че заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивника е в размер до минималния, определен от закона, съдът намери, че следва да му бъде присъдена сумата в цялост. С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът