Решение № 421 от 19.5.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2350/2025 г.

Предявен е от С. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, М. Ц. Й., ЕГН •••••••••• и К. Д. П., ЕГН ••••••••••, тримата с адрес: •••••••••••, против Община Хасково, гр.Хасково, пл. „Общински“ №1, положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищците С. Ц. Ц. и М. Ц. Й. са наследници на починалата на 26.08.2025г. Р. Д. Ц. - б.ж. на гр. Хасково, която е сестра на ищцата К. Д. П.. Твърди се, че приживе Р. Д. Ц. притежавала по давностно владение Нива с площ от 1000 кв.м. в местността „К.“, Хасковско землище с пл. № 1334-А по кадастъра за района при граници: от две страни - Х. М. Х., К. Д. и път - съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 76, том VI, дело 2742/1992г. на нотариус ХР. К.а, нотариус при РС - Хасково, както и че К. Д. П. също била собственик по давностно владение на НИВА от 1000 кв.м., находяща се в местност „К.“, Хасковско землище с пл. № 1334 по кадастъра за района при граници: изток - Р. Д., юг – Х. М. Х., запад - Х. Б., съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 74, том VI, дело 2743/1992г. на нотариус ХР. К.а, нотариус при РС - Хасково. Сочи се, че съгласно Скица на поземлен имот № 15-983522-30.09.2024г., издадена от СГКК - гр. Хасково, двете ниви представлявали ПИ с идентификатор № 77195.748.248 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 30.09.2024г., с административен адрес - гр. Хасково, ж.р. „К.“, целия с площ от 2556 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор – няма; номер по предходен план: пл. № 1334 и пл. № 1334-А, при граници на ПИ: № 77195.748.247, № 77195.748.251, №77195.748.250, № 77195.748.733, № 77195.748.571. В ПИ били изградени следните сгради: СГРАДА с идентификатор № 77195.748.248.1 със застроена площ от 37 кв.м. на един етаж с предназначение - Вилна сграда еднофамилна, СГРАДА с идентификатор № 77195.748.248.2 със застроена площ от 26 кв.м. на един етаж с предназначение - Вилна сграда еднофамилна, СГРАДА с идентификатор № 77195.748.248.3 със застроена площ от 15 кв.м. на един етаж с предназначение - Селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор № № 77195.748.248.4 със застроена площ от 62 кв.м. на един етаж с предназначение - Селскостопанска сграда. Ищците считали този имот за свой и го владеели необезпокоявано, първите двама – чрез своята майка Р. Ц., от 1992г. с посочената площ от 2556 кв.м., грижили се за него, построили в него две вилни и две селскостопански сгради, извършили подобрения в него, като никой до този момент не бил предявявал претенции към него. Тъй като горепосочените нотариални актове били за общо 2000 кв.м. от процесния недвижим имот, който по скица бил отразен с площ от 2556 кв.м., ищците решили да се снабдят с Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за разликата от 556 кв.м. В тази връзка Р. Д. Ц. и ищцата К. П. подали молба-декларация за признаване на правото им на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка върху 556/2556 ид.ч. от ПИ с идентификатор 77195.748.248. Видно било от издадено на 28.04.2025г. от Дирекция „Общинска собственост“ при Община Хасково удостоверение № УОС -130, 131/28.04.2025г., че Община Хасково посочила, че 556/2556 ид.ч. от ПИ с идентификатор 77195.748.248 не били актувани като общинска собственост. Междувременно ищците се снабдили и с Комбинирана скица за проектиране № 1742/14.10.2024г. на Поземлен имот с идентификатор № 77195.748.248, стар идентификатор № 1334 по искане на Р. Д. Ц. и К. Д. П., видно от която Община Хасково била вписала в т.3 от скицата следните констатации: Няма данни в КК за 556 кв.м. от правото на собственост; НЯМА данни за идеалните части, липсва информация. Въпреки това, Р. Д. Ц. и ищцата К. Д. П., получили от Община Хасково Удостоверение към обстоятелствената проверка - ЗудОбст.Пр-42/05.03.2025г., в което било вписано, че 556/2556 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.748.248 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково са актувани с Акт за общинска собственост. След узнаване на това обстоятелство те се снабдили от Служба по вписванията при РС - Хасково с АКТ № 13155/28.03.2025г. за частна общинска собственост, издаден на 28.03.2025г. от Община Хасково, с който последната актувала процесните 556/2556 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.748.248 с площ от 2556 кв.м. Това обосновавало правния интерес на ищците от предявяване на установителен иск за собственост против ответника. Излагат твърдения, че въпреки издадения АЧОС № 13155/28.03.2025г. за процесните 556/2556 ид.ч., същите не са собственост на Община Хасково и тя е нямала основание да ги актува като частна общинска собственост. Твърдят, че към датата на издаването му единствено те са били собственици на процесните идеални части от имота на основание давностно владение и наследство - за първите двама ищци и на основание давностно владение - за третата ищца, което продължило повече от 10 години. Твърдят, че в нито един момент до подаване на ИМ в съда, собствеността върху процесните 556/2556 идеални части не е принадлежала на държавата или общината, напротив - правото на собственост принадлежало на физически лица и същите били частна собственост. Липсвали каквито и да било данни, че тази собственост била на държавата, която да я прехвърля на общината, или това да е станало по силата на уточнен закон. В АЧОС било посочено като правно основание за актуването правно основание по чл. 56 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, но в акта като бивш собственик не била посочена държавата и нямало съставен предходен акт за държавна собственост, за да може общината да придобие имота по смисъла на чл. 2 от ЗОС. Не била налице хипотезата на §42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС, тъй като към този момент предвижданията на действащия регулационен план по отношение на имота не давали възможност за трансформация на собствеността от държавна в общинска. Освен това поддържат, че липсвали и данни процесния имот да е бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС. Излагат подробни съображения за липсата на основание за актуване на процесните ид. части като частна общинска собственост и че същите неправилно са били актувани като такава. Посочва се, че АЧОС няма правопораждащо действие, а само удостоверително такова, поради което констатираните в него обстоятелства се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Същият бил издаден по време, когато ищците поискали извършване на обстоятелствена проверка, като липсвали всякакви доказателства отпреди датата на издаването му, процесните ид. части да са били държавна или общинска собственост, а дори напротив – същите били владяни необезпокоявано от ищците повече от 10 години, при липсата на претенции от трети лица. Излагат съображения, че по отношение на спорните идеални части е осъществен фактическия състав на чл. 79 от ЗС и в тяхна полза е налице изтекъл давностен срок, по-голям от 10 години, който ги легитимира като техни собственици, по давност и наследство – първите двама ищци и по давност – третата ищца. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община Хасково, че ищците С. Ц. Ц. и М. Ц. Й. като наследници на Р. Д. Ц., починала на 26.08.2025г., б.ж. на град Хасково, са собственици на основание давностно владение и наследство, а ищцата К. Д. П. е собственик на основание давностно владение, на недвижим имот, представляващ 556/2556 идеални части от ПИ с идентификатор № 77195.748.248 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 30.09.2024г. с административен адрес - гр. Хасково, ж.р. „К.“, целия с площ от 2556 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор - НЯМА, номер по предходен план: пл. № 1334 и пл. № 1334-А, при граници на ПИ: № 77195.748.247, № 77195.748.251, № 77195.748.250, № 77195.748.733, № 77195.748.571, съгласно Скица №15-983522-30.09.2024г. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията на ищците, че по отношение на процесните идеални части от поземления имот е осъществен фактическия състав по чл. 79 от ЗС на придобивната давност. Оспорва се, че ищците имат качеството на владелци, че са осъществявали необезпокоявано фактическа власт върху имота с намерение за своене на същия, както и че в тяхна полза в периода 01.06.1996 – 30.05.2025г. е изтекла придобивна давност. Поддържа се, че Община Хасково се легитимира като собственик на имота въз основа на АЧОС №13155/28.03.2025г., надлежно вписан в СВп при РС-Хасково и че за процесния имот е съществувало законово ограничение, изключващо възможността за придобиване на имота по давност, поради което необходимият десетгодишен срок за придобиване по давност не е изтекъл. Сочи, че с § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г.), в сила от 01.06.2006г., е спряно действието на придобивната давност по отношение на имоти - частна държавна и общинска собственост и същият е действал до 31.12.2022г., а до 1996г. придобиването на имоти държавна/общинска собственост по давност е било изрично забранено от чл.86 ЗС. Оспорва ищците да са упражнявали владение върху целия ПИ, както и твърденията, че ответникът не се е интересувал от имота и не е полагал грижи за поддържането и стопанисването му. Заявява, че противно на твърденията на ищците, именно с Удостоверение рег. индекс УОС.130/28.04.2025г. им е било съобщено за актуването на процесните идеални части. Възразява срещу твърдението, че §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС се явява неприложим и заявява, че АЧОС е издаден след извършена надлежна проверка. По изложените в отговора съображения ответникът счита, че ищците не са могли да придобият правото на собственост върху процесните идеални части от имота по давност, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното Удостоверение за наследници на лицето Д. Г. М., починал на ••••••, е, че е оставил за свои наследници Р. Д. Ц. и К. Д. П. /ищца/, които са дъщери на починалия наследодател. Видно от Удостоверение за наследници на Р. Д. Ц. е, че същата е починала на 25.08.2025г., като е оставила за свои наследници С. Ц. Ц. /син/ и М. Ц. Й. /дъщеря/ - ищци в настоящото производство. Или, всички ищци са наследници на общия наследодател Д. Г. М.. По делото се представи Акт № 13155/28.03.2025г. за частна общинска собственост, съставен на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.56 от ЗОС за 556/2556 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 77195.748.248; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; местонахождение на имота - ж.р. „К.“; № по предходен план 1334, 1334-А. Съдът прие като писмено доказателство и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 74, том VI, дело № 2743/1992г. от 31.01.1992г. на нотариус при Районен съд -Хасково, видно от който е, че ищцата К. Д. П. е била призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ Нива с площ от 1000 кв.м. в м.“К.“, Хасковско землище, с пл. № 1334 по кадастъра на района, при граници: изток-Р. Д., юг-Х. М. Х., запад-Х. Б.. Представи се и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 76, том VI, дело № 2742/1992г. от 31.12.1992г., според който Р. Д. Ц. /наследодателката на първите двама ищци/ е била призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ Нива с площ от 1000 кв.м., в м.“К.“, Хасковско землище, с пл. № 1334-А, при граници: от две страни Х. М. Х., К. Д. и път. Видно от събраните по делото доказателства е, че имотите, предмет на спора, са застроени със сгради с предназначение – вилни сгради /две/ и други две с предназначение - селскостопански сгради. По този въпрос страните нямат спор. По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства: Свид. К. С. - съсед на ищците, твърди, че познава имота още от дете. Познава дядо Д. - бащата на К. и Р. и знае, че имотът е бил негов, а след това е останал за двете му дъщери - К. и Р.. Твърди, че имотът е бил ограден с тел и не знае някой да е имал претенциии към него, освен Общината. Известно му е още, че е застроен с голяма вила и други по-малки постройки. Познава имота от повече от 60 години и заявява, че никога не е променяна площта му, която била около 2.5 дка. Свид.Х. М. дава показания, че имотът е с площ от около 2.5 дка. Знаел го от Ц. - бащата на ищеца С.. Известно му е също, че този имот е останал в наследство от дядо Д. и е бил за двете му дъщери - К. и Р.. Цялата нива била оградена с тел. Оградата никога не била премествана. Категоричен е в тези свои твърдения, тъй като е посещавал имота още от детските си години, когато ходели да берат там череши, а сега често минавал оттам на път за ракиения казан. Твърди също, че бащата на С. работел мястото, а самият С. и свидетелят ходели да му помагат. Имало постройка в имота, която се ползвала да си прибират инвентара. Имало и плодни дървета - череши. В горната насока са и показанията на свид.К. Х.. Същата твърди, че площта на спорния имот е около 2.5 дка, като той е ограден с телена мрежа. Имало и плодни дръвчета. Също знае, че имотът е застроен и категорично заявява, че освен К. и сестра й Р., а сега нейните наследници, не познава други хора, които да имат претенции към имота. От представената Скица на Поземлен имот № 15-983522/30.09.2024г. на АГКК се установява, че процесният имот е с иднетификатор 77195.748.248, с площ от 2556 кв.м. и стар номер по предходен план: 1334 и 1334-А, като няма данни за правото на собственост върху 556 кв.м., извън нотариални актове № 74 и № 76 от 1992г. В скицата са посочени и съществуващите постройки - 4 броя. По делото съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза с вещо лице Д. К., чието заключение възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Същото не бе оспорено и от страните. От заключението на вещото лице съдът установи, че ПИ с идентификатор 77195.748.248 по КККР от 2006г. на гр.Хасково, с площ от 2556 кв.м., е напълно идентичен с дворно място с пл. № 1334 по КП на града от 1988 година. Вещото лице е установило, че имотът е ограден с телена мрежа и бетонни колчета, за които, с оглед съС.ието им, прави заключение, че оградата е направена най-малко преди 10 и повече години. По несъмнен начин вещото лице е установило също, че за собственици на имота с площ от 2556 кв.м. към разписния лист към кадастралния план от 1988г. на местността „К.“ са записани Р. Д. Ц. и К. Д. П.. Посочено е още, че описаните имоти в н.а. № 74 и н.а. № 76, и двата от 1992г., попадат изцяло в площта на ПИ с идентификатор 77195.748.248. Установено е също, че първият подробноустройствен план /ПУП/ на ж.р. „К.“, е планът за улична регулация, приет от Общински съвет - Хасково през 2009г. По този план имотът не е предвиден за какъвто й да е вид строителство, а попада само частично в улична регулация. Към момента обаче този план не е приложен на място. Вещото лице дава заключение още, че няма данни имотът да е бил одържавяван или включван в ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация, поради което не е бил и предмет на реституционни претенции. При така възприетата фактическа обстановка съдът намира предявения иск за доказан и основателен, който извод се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства и неоспореното заключение на вещото лице. Според съда следва да се направи първия извод, а именно, че имотът е бил първоначално собствен на наследодателя на Р. Ц. и К. П.. В един момент владение върху имота са установили именно те, като няма данни владението да е било скрито, установено по насилствен начин или оспорвано. Владението е продължило повече от 10 години, което им е дало основание да се снабдят с нотариални актове за собственост върху недвижим имот, придобит по давност. По делото обаче се събраха данни - Скица, заключение на вещо лице и гласни доказателства, че имотът представлява една цяла неделима площ от 2.5 декара и е ограден от дълги години, както и че оградата продължава да съществува и до сега. По безспорен начин се установи освен общата площ на имота, записана официално в кадастралния план на града от 2006г., също така и фактът, че имотът не е бил отчуждаван, нито има приложен план на място за неговото видоизменение. Няма данни имот с пл. № 1334 по кадастралния план от 1988г. да е бил заявяван за възстановяване от собственици на бивши земеделски земи и не е придобиван по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /Удостоверение, рег. индекс УУТ-166/23.03.2026г. на Община Хасково/. Доказа се безпротиворечиво, че процесният имот е бил собствен на общия наследодател на двете сестри - Р. Ц. и К. П.. Ответникът Община Хасково оспорва правото на собственост на ищцовата страна със съставения Акт за частна общинска собственост до размер на 556/2556 ид.ч. В така представения Акт № 13155/28.03.2025г. ответникът е посочил, че е съставен на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.56 от ЗОС. Според съда не са налице така посочените основания за съставянето на процесния Акт за частна общинска собственост, тъй като всички данни по делото сочат, че имотът винаги е бил частна собственост на гражданин, респективно е останал на неговите наследници. В горния смисъл съдът приема, че ответникът, макар и да представя документ за притежавано право на собственост върху идеални части от имота, същият не може да се противопостави на правото на собственост, претендирано от ищците по делото. Ищците С. Ц. Ц. и М. Ц. Й. на основание давностно владение и наследяване, а ищцата К. Д. П. - на основание давностно владение, са собственици на процесните 556/2556 ид.ч. от спорния имот. Съдът счита, че всички събрани по делото доказателства - писмени, гласни и заключение на вещо лице, установяват необезпокояваното, явно и продължило непрекъснато, повече от 10 години, владение от ищците върху процесната част от имота. С оглед горното намира, че ищците доказаха своето право на собственост в претендирания от тях обем. Ответникът, който се позовава на Акт за общинска собственост, не установи по несъмнен начин своето право на собственост. Не е без значение да се посочи, че Актът за частна общинска собственост е съставен на 28.03.2025г. В същото време по повод подадената от ищцата К. Д. П. и сестра й Р. Д. Ц. Молба-декларация с дата 27.02.2025г. ответникът е издал Удостоверение № УОС-130-131/28.04.2025г., в което е посочено, че процесните 556/2556 ид.ч. от спорния имот не са актувани като общинска собственост. Следва издаването на Удостоверение към ЗУдОбст.Пр- 42/05.03.2025г., със същата дата - 28.04.2025г., в което вече е посочено, че процесните 556/2556 ид.ч. от имота са актувани с акт за общинска собственост. При тези данни става ясно, че действията за актуването на посочените идеални части от имота са предприети и извършени от ответната Община, едва след като ищцовата страна е инициирала такива за снабдяването си с документ за собственост върху същите, като се е позовала на давностно владение. Поради изложеното, предявения иск следва да се уважи, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците са дължими разноски, а именно сумата в общ размер от 1394.35 евро, платими от ответника. Мотивиран така, съдът