Решение № 1527 от 30.4.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 328/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на „Юг Р.“ ЕООД, ЕИК 203701604, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Ю. Р. Р., срещу Ревизионен акт № Р-16002419005057-091-001/ 05.03.2020 г., издаден от Т. В. П., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и М. Д. К., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 160/02.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП, с който на дружеството допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 12 873, 69 лева и лихва в размер на 2521, 30 лева; лихва за деклариран, но невнесен корпоративен данък за 2017 г.- 1110, 86лв., корпоративен данък за 2018 г. в размер на 4600, 02 лв. и лихва 434, 48 лева; както и задължения по ЗДДС за периоди 01.01.2017г. – 31.12.2018 г. в резултат на начислен ДДС в размер на 969 лева и отказан данъчен кредит в размер на 42 220, 33 лева. с прилежащи лихви в размер на 10 988, 19 лева и са определени лихви в размер на 418, 04 лева по СД по ЗДДС. В жалбата са изложени доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че ЗВР не му била връчена надлежно, по предвидения в ДОПК ред. Той оспорва протоколите за извършени посещения от данъчната администрация на посочения адрес на кореспонденция на дружеството. Твърди, че от месец октомври 2018 година представляваното от него дружество не извършвало дейност. В процесния период дружеството се е представлявало и управлявало от него, а от 2019 г той бил вписан като негов управител. Неправилно ревизията била проведена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Оспорва връчване на ЗВР № 16002419005057/31.07.2019 година на електронен адрес на 06.08.2019 г.Твърди, че неправилно му бил отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „ Дева -66“ ЕООД и „Студио–СН“ ЕООД, тъй като и двете дружества при извършване на доставките имали валидни регистрации по ЗДДС. По тези съображения е направено искане Ревизионен акт № Р-16002419005057-091-001/05.03.2020г., издаден от Т. В. П., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и М. Д. К., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 160/02.05.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП, да бъде обявен за нищожен, респективно изцяло отменен като незаконосъобразен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен, за което излага подробни съображения в представеното писмено становище. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419005057-020-001 от 31.07.2019 г., издадена от Т. В. П., на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на „Юг Р.“ ЕООД, ЕИК 203701604, с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018г. и за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: М. Д. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и К. Н. Н. – старши инспектор по приходите /л.443, т.IІ от делото/. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е посочено, че е извършено на 06.08.2019 г. по електронен път /л.445, т.IІ/. Със Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-16002419005057-020-002/ 04.11.2019г., /л.335, т.IІ/ на началник сектор при ТД на НАП Т. В. П. е удължен срокът на извършване на ревизията до 06.12.2019. Срокът е удължен със ЗИЗВР № Р-16002419005057-020-003/05.12.2020г до 06.01.2020 година, а със Заповед зо ИЗВР № Р-16002419005057-020-004/ 20.12.2019 г. на Т. В. П. обхватът на ревизията е променен, като са включени и задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.. Заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Т. В. П. в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив. С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане в хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация; извършени са справки; на основание чл.37, ал.5 от ДОПК са отправени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица; присъединени са доказателства и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; предприети са действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Изготвеното е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № 70-00-9589/05.08.2019 г., с което са изискани първични счетоводни документи, отчетни регистри, данни за притежаваните от ревизираното лице банкови сметки. Същото е връчено на декларирания според ревизиращия еип електронен адрес от дружеството на 06.08.2019 г./стр.413, том ІІ/. В определения 14-дневен срок лицето не е представило изисканите документи, Това обстоятелство е установено при извършена проверка в деловодството на ТД на НАП Пловдив, документирано с Протокол обр.Кд-73, сер., АА №1571754/20.09.2019 г./л. 386, том ІІ/. Поради непредставяне на докумените на дружеството на задълженото лице е връчено: уведомление № Р-16002419005057-113-001/09.10.2019 г., че е установено наличие на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.1 т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 от ДОПК, а именно: „налице са данни за укрити приходи" в резултат на неосчетоводени фактури, неподадена ГДД по ЗКПО за 2018 г. и че основата за облагане по ЗКПО и ЗДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. ще бъде определена по предвидения в чл.122 от ДОПК ред./ л.353, том ІІ/. Определен е срок за представяне на доказателства и вземане на становище. Изготвено е и е връчено и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК № Р-16002419005057-139-001/09.10.2019 година. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани в РД. Всички документи, заповедите за изменение на ЗВР, уведомленията са връчвани на ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК. Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – М. Д. К., на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и К. Н. Н., на длъжност старши инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002419005057-092-001/06.01.2020 г. /л.129, т.I от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „Юг Р.“ ЕООД [населено място], се предлага установяване на задължения за ДДС и корпоративен данък и прилежащи лихви в общ размер на 76 135, 91 лева. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от М. К. и от К. Н., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че през ревизирания период ревизираното лице е упражнявало основна дейност - други дейности по почистване. По данни от информационния масив на НАП дейността се осъществява в обект - автомивка в [населено място]. общ. Казанлък. На посочения обект е регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка (ФУДВ) с НАП. Дружеството няма декларирани имоти, нито регистрирани МПС. От извършената справка в ИМ на НАП са констатирани регистрирани МПС - леки автомобили на управителя Ю. Р. и на представляващата Г. Р.. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „Юг Р.“ ЕООД на основание чл.37, ал.3. чл.53 и чл.56. ал. 1 от ДОПК са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, с които е изискана търговската и счетоводна документация на дружеството за ревизирания период. Първото искане е връчено по електронен път, а останалите по реда на чл. 32 от ДОПК. От страна на РЛ не са представени никакви документи и обяснения. Извършени са насрещни проверки на доставчици и клиенти на ревизираното дружество, при които е констатирано, че част от издадените фактури на клиенти не са отчетени като приходи и не са отразени в дневници за продажби и в подадени СД по ЗДДС. За отчетната 2018 г. не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Поради непредставяне на исканите документи е извършена проверка от органите по приходите в ИС на НАП - VAT 14 на подадените данни в отчетните регистри по ЗДДС. Ревизиращият екип е установил, че дружеството е отразило покупки основно на гориво, дървен материал - бук, трупи за бичене, дърва за огрев, както и на услуги, за които са издадени фактури от доставчици, които при извършените им насрещни проверки са потвърдили издаването на фактурите на ревизираното дружество. В подадената ГДД за 2017 г. са отчетени разходи за основна дейност в размер на 133 736.00 лв.. а според данните в дневниците за покупки е установено, че за 2017 г. са отразени покупки с обща данъчна основа в размер на 186 203.87 лв.. а приспаднатият данъчен кредит е в размер на 37 240, 77 лв. Съгласно данните в дневници за покупки за 2018 г.. обшият размер на данъчните основи на същите е 24 852.97 лв., а приспаднатият данъчен кредит - 4 970, 56 лв. Също така от извършената справка по VAT 14 органите по приходите не са установявили разходи за наем на МПС. Ревизиращият екип е приел, че декларираните приходи в подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО са: за 2017 г. - 190 457, 30 лв., за 2018 г. - 0, 00 лв.(не е подадена ГДД). Установените в хода на ревизията сумарно обороти от ФУДВ с НАП са както следва: за 2017 г. - 78 170, 17 лв.. за 2018 г. - 49 387.87 лв. Последният регистриран отчет от ФУДВ с НАП е от 09.11.2018 г. От подадените данни в отчетни регистри - дневници за продажби, за 2017 г. дружеството е декларирало извършени продажби на обща стойност 183 429, 20 лв. и е начислен ДДС в размер на 36 685.74 лв. Декларираните продажби са от транспортни услуги, вкл. транспорт на дървен материал, продажби на дървен материал, касови отчети. Отразените продажби за 2018 г. са в размер на 38 315.67 лв., а начисленият ДДС - 7 663, 12 лв. и са от декларирани транспортни услуги. Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 25.07.2016 г. и е дерегистрирано на 25.07.2019 г. по инициатива на орган по приходите. При извършена проверка на клиент на РЛ - „МЕГА ФРЕНД ГРУП“ ООД, е установено, че „ЮГ Р.“ ЕООД му е издало шест фактури за продажби през 2018 г., но не е отразило три от тях в дневниците за продажби. Относно извършените продажби, респ изпълнените облагаеми доставки за ревизирания период, е прието, че на основание чл. 86. ал. 1 от ЗДДС следва да се начисли допълнително ДДС в размер общо на 969.00 лв. по трите фактури, издадени от РЛ на „МЕГА ФРЕНД ГРУП“ ООД с ЕИК 123684238 с предмет на доставките „транспортни услуги“, а именно: № 1/11.10.2018 г. с данъчна основа 3841.80 лв.. № 2/ 21.10.2018 г. с данъчна основа 697, 52 лв. и № 4/01.11.2018 г. с данъчна основа 305, 70 лв. Според констатациите в РД ревизиращият екип е приел, че следва да се откаже целият размер на данъчния кредит за ревизирания период на основание чл. 71. т. 1 от ЗДДС, тъй като от ревизираното лице не са представени първични счетоводни документи - данъчните фактури, по които е упражнено правото на приспадане, а също така и защото не било доказано, че закупените горива, дървен материал, услуги с предмет строително-ремонтни работи - ремонт на покрив, доставка и монтаж на ограда, изграждане на ВиК инсталация, изграждане на дренаж, ремонт на офис, ремонти на камион, диагностика и ремонт на МПС, части за МПС, са свързани с икономическата дейност на дружеството. Поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е прието, че не е доказано доставки на стоки и услуги, с оглед на което е отказано правото на данъчен кредит в размер общо на 1 552, 00 лв. по две фактури с №№ 138/24.01.2017 г. на стойност 3 960.00 лв с предмет ремонт и 142/22.05.2017 г. на стойност 3 800, 00 лв. с предмет реклама, издадени от „ДЕВА - 66“ ЕООД с ЕИК 200526019 и 2 460, 00 лв. и по фактура № 85/31.08.2017 г. на стойност 12 300, 00 лв. с предмет на доставка на трупи за бичене, издадена от СТУДИО - СН“ ЕООД с ЕИК 202091958. При извършени насрещни проверки на посочените две дружества изготвените искания за представяне на документи са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като след извършени две посещения на декларираните адреси не са открити представляващи лица и не са представени изисканите документи. При извършени служебни проверки е установено, че към датите на издаване на фактурите на ревизираното дружество посочените дружества не са разполагали с трудов ресурс за извършване на доставките, тъй като регистрираните трудови договори са прекратени в предходни години, както и че те нямат регистрирани обороти по ЕКАФП на тези дати, съгласно проверка на отчетите на регистрираните на тяхно име ФУДВ с НАП. При анализ на фактурите за 2017 г. и 2018 година, описани в РД, е направен изводът, че закупеното гориво, части на камиони не са свързани с икономическта дейност на РЛ и че същите не са използвани за последващи облагаеми доставки. Въз основа на така установените данни органите по приходите са установили, че ревизираното дружество не е подало годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2018 година. Приели са наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1 от ДОПК, тоест че има данни за укрити доходи - обстоятелство по чл.122, т.2 от ДОПК, когато задължението се определя по декларация; че от ревизираното дружество не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, както и по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; ал.1, т.6 - данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; , ал. 1, т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и ал.1, т.8 - ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител. Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане. С оглед на изложеното на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към лицето обстоятелства, подробно описани в РД. При изследване на вида и характера на фактически осъществяваната дейност, от органите по приходите са определили данъчната основа за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2017-31.12.2018 г. по реда на чл.122 от ДОПК. В констативната част на РД към оспорения РА е посочено, че ревизията по корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, . Сочи се, че от РЛ не са представени първични счетоводни документи, счетоводни регистри, ведомости за работни заплати, фишове за заплати, рекапитулации, пътни листове, пътни книжки, маршрутни листове, договори за наем на МПС или недвижими имоти и/или др. В тази връзка на РЛ са връчени уведомления по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК. както и ИПДПОЗЛ за декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, като до приключване на ревизията лицето не е представило доказателства и не е взело становище по тях. С оглед горното, при направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и формиране на данъчната основа за 2017 г. и 2018 г. от общия размер на декларираните разходи са приспаднати непризнати за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани и не са свързани с дейността на дружеството. Визирани са и нормите на чл. 26, т. I и т. 2 от ЗКПО. във вр. с чл. 10. ал. 1 от с.з. Предвид изложеното по отношение на разходите е установено, че липсват първични документи, които са основание за отразяване на разходите в счетоводството на дружеството. Освен това ревизиращият екип е направил извод, че от събраните в хода на ревизията доказателства не ставало ясно за какво и от кого е използвано закупеното гориво, винетки, трупи, платени ремонти на камион, ремонт на покрив, проверка на тахограф и др., тъй като по подадените официални документи - годишния финансов отчет, няма данни дружеството да е притежавало МПС.По този начин е формирана данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за ревизираните години и са доначислени съответните полагащи се корпоративен данък и прилежащи лихви. Ревизионният доклад е връчен по реда на чл. 32, ал.1 от ДОПК на 14.02.2020 година, тъй като, видно от протокол за извършена проверка по делегация № 16002420001664-081-001/29.01.2020 година, са извършени две посещения на адреса на кореспонденция на дружеството, документирани с протокол от 10.01.2020 г. и от 20.01.2020 година и не е открит управителят на дружеството /том.І, лист 80/. На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД. Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002419005057-092-001/06.01.2020г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Т. В. П., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията, и М. Д. К., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002419005057-091-001/ 05.03.2020 г., с който на „Юг Р.“ ЕООД допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 12 873, 69 лева и лихва в размер на 2521, 30 лева; лихва за деклариран, но невнесен корпоративен данък за 2017 1110, 86 лв., корпоративен данък за 2018 г. в размер на 4600, 02 и лихва 434, 48 лева; както и задължения по ЗДДС за периоди 01.01.2017г. – 31.12.2018 г. в резултат наначислен ДДС в размер на 969 лева и отказан данъчен кредит в размер на 42 220, 33 лева. с прилежащи лихви в размер на 10 988, 19 лева и са определени лихви в размер на 418, 04 лева по СД по ЗДДС. В ревизионния акт е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД № Р-16002419005057-092-001/ 06.01.2020г., неразделна част от ревизионния акт. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Т. В. П. и М. Д. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото на оптичен носител. Ревизионният акт е връчен на „Юг Р. по реда на чл.32 от ДОПК, видно от съобщение №16002490050579С-32/30.03.2020 година /л.72, т.I от делото/. Срещу РА дружеството е подало жалба вх. № 20-28-59/15.03.2023 г., тоест извън срока по 152, ал.1 от ДОПК. Директорът на ОДОП Пловив е приел, че независимо че жалбата е подадена три години след неговото издаване, то същата следва да се приеме за процесуално допустима като подадена в срок, тъй като при преценка на връчването на оспорения акт по реда на чл. 32 от ДОПК е установил, че не е спазено изискването на ал. 5 от същата разпоредба, а именно съобщение № Р-16002419005057-С32- 005/30.03.2020 г. не е изпратено по пощата с обратна разписка. С оглед на констатираното нарушение на процедурата по чл. 32 от ДОПК. е приел жалба с вх. № 20-28-59/15.03.2023 г. за процесуално допустима за разглеждане по същество по реда на чл 32 от ДОПК. С Решение № 160/02.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в производство по чл.155 ал.2 от ДОПК, РА № Р-160019005057-091-001 от 05.03.2020 г. е потвърден изцяло както за задълженията за корпоративен данък за 2017 година и за 2018 година, така и за непризнат данъчен кредит и доначислен ДДС. С решението на Директора на Дирекция ОДОП [населено място] е потвърден като правилен и обоснован направеният извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1, т.2 т.4 и т.5, т.6, т.7 и т.8 ДОПК. Прието е, че са налице данни за укрити доходи, неподадена ГДД по ЗКПО за 2018 година. Дружеството не е предоставило изискани документи за определяне на данъчната основа, не може да се намери негов представител на адреса на кореспонденция. С оглед на това се изтъква, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице не е опровергало констатациите в РД досежно съществуването на основание за провеждането на ревизия по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложените в жалбата доводи за нищожност, необоснованост и незаконосъобразност на РА са приети за недоказани и неоснователни. Обсъдени са възраженията на дружеството за нарушение на процесуалния закон, а именно, че не му е връчена надлежно ЗВР. Администативният орган е приел, че от справката от информационната база данни на НАП за декларирани и регистрирани електронни адреси било установено, че ЗВР № Р- 16002419005057-020-001/31.07.2019 г., с която е поставено началото на ревизионното производство, е връчена електронно на 06.08.2019 г. на адрес [електронна поща]. Този адрес бил посочен от ревизираното дружество от 23.06.2016 г. и е активен и към настоящия момент. Не е възприел възраженията на дружеството, че декларирането на електронния адрес е следвало да бъде извършено с „бланков образец" на НАП. Разпоредбата на чл.28. ал.2 от ДОПК не регламентирала специална форма /по бланка-образец/, в която лицето следва да заяви електронен адрес. Този „бланков образец" за заявяване на електронен адрес касаело единствено ползването на електронните услуги, предоставяни от НАП чрез КЕП, като вписаният в нея електронен адрес се отнасял до заявените услуги, а не като адрес за кореспонденция по см. на чл.28, ал.2 от ДОПК. За неоснователно е прието и възражението за ненадлежно връчване на последващата заповед за изменение на ЗВР № Р-16002419005057-020-002 04.11.2019 г. на основание чл. 32 от ДОПК. Протоколите, с които било извършено посещение на адреса за кореспонденция, били съставени по установения ред и форма и съгласно изискванията за съдържание на същите. Според органа в разпоредбата на чл. 32 от ДОПК е регламентиран редът за връчване чрез прилагане към досието. Съобразно изискванията на този ред били извършени две посещения на адрес, след което е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК на публичното табло и публикувано в интернет, с което се уведомява лицето да се яви в 14-дневен срок за връчване. Именно тези действия били описани в ПИНП, в това число и изпращането на съобщението по чл. 32 от ДОПК, което било част от приложената процедура. Освен това протоколът, съставен от органите по приходите по установения ред и форма при изпълнение на правомощията им, било доказателство за извършените от и пред тях действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Протоколът, отговарящ на изискванията на чл. 50 от ДОПК, представлявал официален документ и било годно доказателство за установените в него факти, тоест той се ползвал с материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства. След обсъждане на всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение не само на описаните по-горе нарушения на процесуалния закон и на материалния закон, с решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени констатациите, че на основание чл. 86. ал. 1 от ЗДДС следва да се начисли допълнително ДДС в размер общо на 969.00 лв. по трите фактури, издадени от РЛ на „МЕГА ФРЕНД ГРУП, и че са налице наличието на основание да бъде отказано на „Юг Р.“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, посочени в констативната част на съставения ревизионен доклад. Прието е, че правилно е установено от ревизиращия екип изпълнение на състава на чл. 122. ал. 1, т. 4 и т. 5, а за целите на определяне на основата по ЗКПО се обосновава и обстоятелство по ал. 1. т. 1 от ДОПК за 2018 г., като в условията на алтернативност са визирани и хипотезите на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 от с.з. Изводът на органите по приходите за непризнаване за данъчни цели на процесните разходи бил законосъобразен, тъй като при направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и формиране на данъчната основа за 2017 г. и 2018 г., били установени отразени неправомерно разходи, които не са документално обосновани и нямало яснота свързани ли са те с дейността на дружеството. В съответствие на закона е прието от ревизиращия екип за наличие на предпоставките за корекция на данъчната основа за 2017 г. и формиране на данъчна основа за 2018 г., без да се вземат предвид процесните разходи, респ. доначисляване на корпоративен данък за 2017 г. съответно в размер на 12 873, 69 лв. и определяне на корпоративен данък за 2018 г. в размер на 4 600, 02 лв. Според решаващия орган на основание чл. 175 от ДОПК, чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ върху допълнително установения корпоративен данък правилно са определени и дължими и прилежащи лихви, а за 2017 г. - и лихви (1 110, 86 лв.) за невнесен деклариран данък по ГДД.Изцяло са споделени доводите и аргументите, че отразени фактури в дневниците за продажби с предмет основно транспортни услуги и продажба на дървен материал, предвид установените при ревизията факти и данни и липсата на доказателства, че дружеството разполага с материален, технически и трудов ресурс за тяхното осъществяване, нито се констатирало да притежава собствени и наети активи - обекти (освен стопанисваната автомивка), транспортни средства, както и липсата на данни за наемането на др. лица подизпълнители, изводът, който е направен от директора на ОДОП [населено място], е, че транспортна и търговска дейност от „ЮГ Р.“ ЕООД фактически не е осъществявана. Същевременно, тъй като лицето е издавало фактури и е отразявало в тях ДДС, на основание чл. 85 от ЗДДС е прието, че този данък е дължим от ревизираното лице. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за отразените в дневниците за покупки фактури на основание чл. 71. т. I от ЗДДС е посочено в решението, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато получателят по доставката притежава и представи документ - фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 от ЗДДС. В хода на ревизията от страна на ревизираното лице не били представени екземплярите на отразените в дневниците за покупки документи, въз основа на които то е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит. Същевременно се установявало, че тъй като то не притежава никакви активи, няма данни за наети такива и при ревизията не са установени доказателства за реално осъществявана стопанска дейност, конкретно свързана с транспортна дейност и търговия с дървен материал, то не било налице основание да бъде уважено правото на данъчен кредит по фактурите за гориво, ремонт на камиони, резервни части и консумативи за тях, диагностика, закупен дървен материал, тъй като те не са реално вложени в изпълнени от лицето облагаеми доставки. Правото на данъчен кредит за извършен ремонт на офис, направа на дренаж, ВиК инсталация, ограда и др. получени услуги, свързани със строително-ремонтни дейности, също не следвало да се признае, защото нямало доказателства, че дружеството притежава обект база офисно помещение. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от „ДЕВА - 66“ ЕООД п „СТУДИО - СН“ ЕООД, поради липсата на доказателства за изпълнението на доставки от тези дружества е прието, че в тежест на жалбоподателя е доказването му с относими към доставките документи за изпълнението им, а именно доказателства за вид. количество и единична стойност на услугата, вид, количество и единична стойност на стоките, документи за приемане на свършеното (актове, отчети, доклади и др. под., идентифициращи количеството и качеството на свършената работа, от кого и кога е извършена), респ. доказателства за приемане-предаване на стоките, тяхното транспортиране (протоколи, разписки, товарителници, превозни билети), логическа и хронологическа връзка на съпътстващите документи с вписаните за изпълнители лица. Такива документи не били представени от ревизираното лице, а единствено посочената в жалбата валидност на регистрацията по ЗДДС на посочените за доставчици дружества към датите на издаването на фактурите не било достатъчно да се приеме реалността на доставките, посочени като основание на стопанските операции в процесните фактури. Решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив е издадено като електронен документ и подписано с квалифициран електронен подпис от Е. Р.. Видно от предварителен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 30.11.2016 година „Вивенса“ ЕООД се е задължила да продаде на „Юг Р.“ ЕООД полуремарке [Марка] с рег.№ РВ1092 и влекач [Марка] с рег.№ [рег. номер] за сумата от 32 000 лева, платими по банков път, а сумата от 5000 лева е платена в брой при подписване на договора.От постановление №1453/2022 година на Районна прокуратура [населено място] се установи, че тези ППС са предадени на дружеството в деня на подписване но договора. В постановлението е посочено, че Р. се разпоредил с ремаркето през месец май 2017 година. От представеното уведомление вх.№ 2491755/10.03.2017 година е видно, че „Юг Р.“ ЕООД е упълномощила М. К. М. да подава документи по ЗДДС с посочен електронен адрес [електронна поща]. Видно от договор за счетоводно–консултанско обслужване от 01.01.2015 година, сключен между „Юг Р.“ ЕООД и „Счетоводни услуги ММ“ ЕООД дружеството е възложило, а изпълнителят е приел да извършва счетоводни и консултантски услуги в полза на възложителя. Съгласно чл. 5, т.11 от договора жалбоподателят е възложил на изпълнителя да го представлява пред данъчната администрация при извършвани от нея проверки, ревизии, касаеща предмета на договора. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане на оспорващото дружество. За изясняване на обстоятелствата по делото по искане на жалбоподателя е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, за да отговори редовно ли е водено счетоводството на дружеството. Вещото лице е извършило проверка на счетооводната докуметнация на дружеството и е установило, че за 2017 година са налични фактури за покупки и продажби и банкови извлечения. Същите са намерили отражение в приходите и разходите за съответната година. Липсвали пътни листи и разходни норми за разход на гориво. Закупеното гориво следвало да бъде заприхождавано по Дта на с/ка 302 „Материали” и да бъде изписвано съобразно изминатите километри и разходната норма на автомобила. В оборотната ведомост за текущата година липсвали дебитни и кредитни обороти по с/ка 302. Не ставало ясно по какъв начин е изписвано закупеното гориво. През текущата година имало издадени фактури за продажби на дървен материал, но в представената оборотна ведомост липсвали кредитни обороти по сметка 304 „Стоки”. За 2018 също били налични фактури за покупки и продажби, товарителници, пътни листи и превозни билети. В представената от счетоводството на дружеството оборотна ведомост за 2018 г. липсвали дебитни и кредитни обороти по всички счетоводни сметки, което означавало, че няма заведено счетоводство.С оглед на гореизложеното експертът е приел, че счетоводната отчетност на „Юг Р.” ЕООД не е редовно водена и не давала ясна представа за финансовото състояние на дружество В счетоводството на дружеството са налични фактури за покупки на горива и на дървен материал, както и фактури за извършени продажби на услуги /транспорт/ и продажба на стоки. За 2018 г. имало товарителници, пътни листи и превозни билети. Съгласно представените отчети и платежни ведомости за 2017г. и 2018г. наетите лица са били назначени на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил”. Вещото лице е констатирало липсата на последователност в двата отчета - в края на годината /2017/ е наличен 1 човек, а в началото на 2018г. няма наличен персонал. Съгласно подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017г. /т.2, л.528-536/ през текущата година са реализирани приходи в размер на 190 457, 30лв. Съгласно констатациите в ревизионния акт/доклад за 2018г. не е подадена ГДД. В предоставената оборотна ведомост за 2018 г. няма движение по сметките от гр.70. От наличните в счетоводството фактури за извършени продажби през 2018г. вещото лице е установило приходи в размер на 42 197, 04лв. При анализ ГДД за 2017г. и предоставената от счетоводството оборотна ведомост за същата година експертът е установил несъотвствията, описани в отговор на задача.Вещото лице не може да даде отговор за дължимия корпоративен данък за 2018 година, тъй като, за да бъде коректен отговорът, не е достатъчно да има само фактури за покупки и продажби, а е необходимо да бъде заведено счетоводство за 2018 г. с коректни начални салда към 01януари, да бъдат начислени работни заплати, закупеното гориво да бъде изписано съобразно разходните норми на автомобилите, както и всички пътни листи за доказване на изминатите километри. При проверка на сечтоводната документация е установено, че „Юг Р.” ЕООД разполага с фактури за покупки - оригинали, придружени с касови бонове. Фактурите били относими към основната дейност на дружеството - транспорт и търговия с дървен материал. При извършените насрещни проверки на дружествата доставчици от органите по приходите е установено, че фактурите са коректни и са издадени на „Юг Р.” ЕООД. От фактурите за покупки и продажби, както и от дневниците по ЗДДС се виждало, че през 2017г. и 2018г. основната дейност на дружеството е транспорт и търговия с дървен материал. Допълнително от страна на жалбоподателя по делото са представени и приети като доказателства документите, по които е работило вещото лице, а именно: фактури, товарителници и други, събрани в приложение № 1, № 2 и №3 по делото. По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето М. К. М.. Свидетелката М. К. М. е водила счетоводството на „Юг Р.“ ЕООД от 2015 г. до 2018 г. Фирмата се занимавала първоначално с автомивка в Казанлък, Южна индустриална зона. После дружеството сменило предмета на дейност и започнало да се занимава с транспорт на дървен материал с камиони. Било взело и складова база под наем. Камионите били лизингови, но плащанията не се извършвали чрез нея. При нея били налични документи за дейността на фирмата - приходи, разходи за горива, дървен материал. Транспортът е извършван от Ю.. Дружеството имало нает работник на трудов договор. В общи линии дружеството редовно й представяло документацията, понякога малко се забавяли. Тя имала договор с фирмата и пълномощно за подаване на документи и декларации пред НАП. Когато пристигали имейли от НАП, тя не ги отваряла, само ги препращала на адрес. Тя не е отваряла заповеди. Ако е пристигала заповед за ревизия, само я е препращала, тъй като нейните права били ограничени само за подаване на документи по електронен път, не и за получаване.Тя е водила документацията на дружеството до 2018 г. От 2016 г. имало неплатени счетоводни плащания. При нея се съхранявали документи - договори за гориво за камиони и части, плащанията по които са минавали като разход. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419005057-091-001/05.03.2020г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното: Оспорването на РА № Р-16002419005057-091-001/05.03.2020г., потвърден с Решение № 160/02.05.2023 г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.8-л.10 от делото/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419005057-020-001 от 31.07.2019 г. е издадена от Т. В. П., на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419005057-020-001 от 31.07.2019г. и Заповед за изменение на ЗВР Заповеди Р-16002419005057-020-002/04.11.2019, Р-16002419005057-020-003/ 05.12.2019, Р-16002419005057-020- 004/20.12.2019, г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Т. В. П.. Основателно е възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ненадлежно връчване на заповедта за възлагане на ревизията и на голяма част от документите по ревизионното производство, което възражение се основава на съображения, че ЗВР е връчена на елекронен адрес, който не е заявен от дружеството жалбоподател за комуникиране с органите на НАП във връзка с контролни и ревизионни производства. Съгласно чл. 29, ал. 1 във вр. с чл. 33 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК /в приложимата редакция/ регламентира, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК. Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система / чл. 30, ал. 5 ДОПК /. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва изводът, че връчването на съобщение на електронен адрес на задълженото лице е законово предвиден начин на съобщаване, като в ДОПК няма установена поредност на начините за връчване, тоест няма въведено ограничение за това до връчване по електронен път да се пристъпва едва когато са изчерпани другите нормативно установени способи за съобщаване. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-1600219005057-020-001/31.07.2019 г. е връчена по електронен път, на електронен адрес, които не е посочен от лицето за адрес по смисъла на чл. 28, ал.2 от ДОПК. Дружеството не е било надлежно уведомено за започналото ревизионно производство на 31.07.2019 година. Първоначалната ЗВР е връчена на лице, което не е разполагало с надлежна представителна власт. Налице е представена надлежно заверена разпечатка от ИС "Контрол" – удостоверение за извършено връчване по електронен път чрез активиране на електронната препратка към съобщението за ел. връчване на документи. Наистина в удостоверението е посочена датата на връчване на съответния документ чрез активиране на препратката, IP адресът, от който е била активирана, и изтеглянето на документите от имейл адрес [електронна поща]. От нотариално завереното пълномощно не е видно, че посоченото лице е упълномощено да представлява дружеството пред НАП и по отношение на контролни производства. Наистина електронен адрес за кореспонденция е посочен в представеното по делото заявление за регистрация по ЗДДС 483, том ІI /, подадено от "Юг Р." ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 5 от ЗДДС, в случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес, като заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения, съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Но тази разпоредба е в сила от 01.01.2020 година Към 06.08.2019 година тази разпоредба тази разпоредба гласи: „в случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията. Следователно връчването на ЗВР на 06.08.2019 тодина от приходната администрация съобщения в хода на ревизията не е извършено на посочения дружеството електронен адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Съдът не споделя тезата на ответника, че пълномощното от 06.03.2017 година дава право на лицето да получава ЗВР. Видно от уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес, „Юг Р.“ не е упълномощило М. К. М. да й бъдат връчвани и представяни на документи в рамките на контролните производства, така от подаденото заявление от М. К., същата няма и право да подава от името на ЗЛ документи на рамките на контролните производства. При започване на ревизията и връчване на ЗВР органите по приходите са длъжни да се уверят, че адресатът на производството е надлежно уведомен, включително и да се уверят относно надлежното упълномощаване на лицето, приемащо от негово име техните волеизявления.Нито един акт не е връчен надлежно на дружеството По този начин процесуалните действия по извършване на ревизията и установяване на процесните задължения до издаването на ревизионния доклад са били предприети без участието на ревизираното лице. Лишаването от възможността за участие на засегнатото лице в производството по издаването на засягащия го акт всякога се явява особено съществено нарушение на процедурата. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР. В чл. 113, ал. 1 от ДОПК са посочени реквизитите, които следва да съдържа съответната ЗВР. Нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК предписва връчването на ЗВР на ревизираното лице. За да узнае за наличието на висящо ревизионно производство, императивната разпоредба на чл. 113, ал. 2 от ДОПК изисква задължителното връчване на ЗВР на ревизирания субект. С връчването й до знанието на лицето достига вече упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, като по този начин ревизираният субект е информиран за органите, извършващи ревизията, обхвата на ревизията, срока на ревизията. Невръчването на първата ЗВР на нейния адресат или ненадлежното връчване води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива по друг начин ревизионното производство. В този смисъл ревизията страда от особено съществени пороци, представляващи нарушение на чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, задължаващи органа по приходите да осъществи връчване на ЗВР. Съобразно тези разпоредби невръчването на първата ЗВР, която поставя началото на конкретно ревизионно производство, представлява съществено нарушение, обуславящо извода за нищожност на РА, с който ревизията е приключила. Без значение за този краен извод е дали на лицето е била връчвана последваща ЗВР, след като същата няма самостоятелно значение, а е пряко обвързана с първоначалната ЗВР, която изменя, и това означава, че изменението на първоначалната ЗВР с последваща ЗВР може да произведе последици само ако веднъж вече е възложена редовно ревизия, което в процесния случай не е такова. Нарушени са основни принципи на ревизионното производство, прогласени в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК - принципите на обективност и на служебното начало, като се касае за особено съществен порок, който засяга началото на ревизията. При невръчването на ревизираното лице на първата ЗВР следва да се приеме, че е налице незавършен акт на администрацията - на практика ревизията по смисъла на закона въобще не е започнала, което обуславя извода, че процесният РА е опорочен с недостатък, който не може да бъде саниран. Разпитаната като свидетел М. К. М.. не удостоверява връчването на ЗВР. Аргумент в насока за ненадлежно връчване на ЗВР е фактът, че всички останали документи в ревизионното производство са връчвани на дружеството по реда на чл.32 от ДОПК, чрез прилагането им. Необяснимо е защо вежднъж ревизиращият екип е приел, че лицето е посочило електронен адрес по чл.28, ал.2 от ДОПК и е връчил на него ЗВР, а впоследствие е приел, че връчването следва да се осъществи по реда на чл 32 от ДОПК. За пълнота следва да се отбележи, че е налице и ненадлежно връчване по чл. 32 от ДОПК.В тази насока е необходимо да бъде съобразено, че за да се приеме, че е налице редовно връчване по реда на чл. 32 от ДОПК, цитираната разпоредба, озаглавена "Връчване чрез прилагане към досието", която регламентира особени правила за връчване на съобщения или книжа в производството по ДОПК, следва да бъде стриктно спазена, още повече че в случая се касае за извънреден способ, който се прилага, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните способи за връчване. Казано с други думи, за да е налице успешно провеждане на производството по чл. 32 от ДОПК, трябва да са изпълнени всички изисквания, разписани в посочената норма. След като едно от тези изисквания не е изпълнено от органите по приходите, то процедурата за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК, също е опорочена. Опорочаването на процедурата по връчване като резултат води до нередовност на връчването на всички документи ЗИЗВР, РД, уведомленията по чл. 124, ал.1 от ДОПК и чл.17 от ДОПК. В конкретния случай връчването на тези документи е извършено по реда на чл. 32 от ДОПК, който настоящият съдебен състав намира за нарушен. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, като съгласно ал. 2 на чл. 32 от ДОПК обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК адресът за кореспонденция е адресът на управление – за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. От събраните и неоспорени от страните доказателства, в т. ч. и нарочна справка от Агенция по вписванията, се установява, че както към датата на започване на ревизионното производство, така и към датите, на които е предприето връчване на горните документи, адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28 от ДОПК на "Юг Р." ЕООД е адресът в [населено място], бивш селскостопански двор, доколкото няма данни в регистър БУЛСТАТ да е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър да е вписан друг адрес на управление. На този адрес за кореспонденция – [населено място], бивш селскостопански двор, са извършвани по две посещения през повече от 7 дни за връчване на заповедите за изменение на ЗВР, уведомленията, РД и РА, като за всяко посещение са съставяни протоколи Изпълнена се установи да е разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ДОПК, съгласно която съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се публикува в Интернет, видно от представените за целта съобщения по чл. 32 от ДОПК, от които се установява на коя дата същото е поставено. Разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ДОПК предвижда заедно с поставяне на съобщението органът по приходите да изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.. Не се установява обаче заедно с поставяне на съобщението органът по приходите да е изпратил и писмо с обратна разписка. Това от своя страна изключва хипотезата на връчване чрез прилагане към досието по чл. 32 от ДОПК, следователно не е започнал да тече срокът по чл. 32, ал. 6 от ДОПК, за да се приеме, че след изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщението актът може да се приложи към преписката и да се смята за редовно връчен. С оглед на което жалбата е основателна и оспореният РА следва да бъде прогласен за нищожен Тъй като е налице най-тежкият порок на РА, съдът не следва да разглежда наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразността на РА, тъй като не могат да доведат до различен резултат от преценката на съда за обявяване нищожността на процесния РА, като съгласно чл. 160, ал. 5 от ДОПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да изпрати преписката на органа, който да съобрази при произнасянето си дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да се извърши надлежно върчване на ЗВР. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като Национална агенция по приходите [населено място] следва да заплати на „Юг Р.“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 5259, 54 лева. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.5 от ДОПК Старозагорският административен съд