Решение № 42 от 25.3.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 89/2025 г.

Търговско дело № 89/2025 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по повод на искова молба вх. рег. № 4395/27.06.2025 г. на регистратурата на Окръжен съд-Добрич, подадена от Е. В. П. ЕГН •••••••••• и В. Т. П. ЕГН •••••••••• – двамата с наст. и пост. адрес •••, с която срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД •••, ЕИК •••, при условията на субективно и обективно съединяване са предявени следните искове: Иск, предявен от Е. В. П. ЕГН •••••••••• с наст. и пост. адрес •••, с която срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД •••, ЕИК •••, за сумата от 102 258.37 евро ( 200 000.00 лв. ), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й В. В. П., поч. на 09.11.2024 г., виновно причинена при пътно-транспортно произшествие на 08.09.2024 г. от водач на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег. № •••, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД - София, ведно Със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. Иск, предявен от Е. В. П. ЕГН •••••••••• с наст. и пост. адрес •••, с която срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД •••, ЕИК •••, за сумата от 3 788.58 евро ( 7 409.82 лв. ), представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата ( 16.03.2024 г. – 26.06.2025 г. ), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Иск, предявен от В. Т. П. ЕГН •••••••••• с наст. и пост. адрес •••, с която срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД •••, ЕИК •••, за сумата от 102 258.37 евро ( 200 000.00 лв. ), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му В. В. П., поч. на 09.11.2024 г., виновно причинена при пътно-транспортно произшествие на 08.09.2024 г. от водач на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег. № •••, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „БУЛ ИНС“ АД - София, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. Иск, предявен от В. Т. П. ЕГН •••••••••• с наст. и пост. адрес •••, с която срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД •••, ЕИК •••, за сумата от 3 788.58 евро ( 7 409.82 лв. ), представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата ( 16.03.2024 г. – 26.06.2025 г. ), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД - София оспорва исковете по основание и размер, като поддържа искане за отхвърлянето им и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът инвокира възражение за съпричиняване на вредите от стрА. на пострадалото лице. ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА: Видно от доказателствата по делото – удостоверение за раждане № •••, издадено на 26.04.1983 г. от ОНС-Плевен, ищците Е. В. П. и В. Т. П. са родители на В. В. П., роден на 18.04.1983 г. Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза инж. Н. Н., на 08.09.2024 г. около 20.59 ч. ( в тъмната част на денонощието ) лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № •••, управляван от Т. Л. Т., се е движил по главен път II-27 от гр. Добрич към гр. Балчик, и след като преминал през с. Сенокос, общ. Балчик, област Добрич, продължил движението си към с. Соколово, общ. Балчик, област Добрич. На около 2 300.00 м. преди с. Соколово, общ. Балчик, област Добрич, в правия участък от пътя, след ляв завой с голям радиус, лекият автомобил се разминал с насрещно движещо се превозно средство и застигнал движещ се в същата пътна лента, по средата й, и в същата посока към с.Соколово, общ. Балчик, област Добри, велосипед, управляван от В. В. П.. Пътната настилка в зоната на произшествието е многопластово асфалтово покритие със засмолени пукнатини, без дупки, без изразени неравности или други препятствия по платното за движение. Платното за движение е двулентово, двупосочно, с обща ширина на двете ленти 7.20 м. От двете страни на платното за движение има добре поддържат и окосен пътен банкет. В зоната на произшествието има уширение на платното за движение с изградена отбивка; в двата края на пътното платно, на разстояние 4.60 м. – 5.00 м. има засадени крайпътни дървета. Видимостта в момента на произшествието е била в зависимост от осветеността на фаровете на автомобилите – 45.00-50.00 м. на къси светлини и 80.00 – 90.00 м. при дълги светлини. Участъкът от пътя е прав, хоризонтален, без наклони и за двете посоки на движение; от двете страни на пътното платно има изградени, поддържани и окосени банкетни ивици с широчина 1.60 м. – 2.00 м. и слабо изразени отводнителни кА.вки с денивелации от 0.40 м. – 0.50 м. на 1.50 ширина. От лявата стрА. на платното за движение по посока към гр. Балчик има изградена пътна отбивка с широчина от 3.50 м., обиколена от банкетна ивица с широчина от 1.80 м. В зоната на произшествието има слабо видима ( избеляла от времето и слънцето ) маркировка М5 ( „двойно смесена линия“ ), която преминава в маркировка М3 ( „единична прекъсната линия“ ). Непосредствено преди мястото на произшествието в посока към с. Соколово, общ. Балчик, област Добрич има поставен пътен знак В31, а в посока от с. Соколово, общ. Балчик, област Добрич към с. Сенокос , общ. Балчик, област Добрич – знак А1 и знак В24. С оглед високата скорост на движение и обстоятелството, че водачът на лекия автомобил се е движил на къси светлини след разминаване с други насрещно движещи се превозни средства, поради частично заслепяване ( в момента на разминаване под въздействие на светлината на фаровете, зеницата на окото се свива и след разминаването зеницата на окото за части от секундата остава свита, докато се адаптира към новите светлинни условия; появява се пътно петно пред водача на МПС ), същият видял велосипедиста в непосредствена близост пред своя автомобил. Поради малката остА.ла дистанция между двете превозни средства и поради минималното вече време за реакция, водачът на лекия автомобил не успял своевременно и адекватно да реагира на опасната ситуация, при което е последвал удар между двете превозни средства. Лекият автомобил влиза в съприкосновение с велосипедиста, като го удря с предната дясна половина на предната броня, с дясната половина от декоративната маска и с дясната половина на преден капак на двигателя в задната гума на велосипеда. Поради значително по-високата скорост на движение на автомобила от скоростта на движение на велосипеда, мястото на удара се превърнало в център на ротационно движение, със сила на ротация пропорционална на скоростта и масата на автомобила, която повдига (завърта) около мястото на удара в посока обратна на часовниковата стрелка велосипеда и той полетял заедно с велосипедиста нагоре и назад към автомобила. Велосипедът се прохлузил по капака на двигателя и полетял в посока към левия по посока на движението пътен банкет, където паднал на тревната площ и преустановил движението си. Тялото на велосипедиста под въздействие на инерционните сили от скоростта на движението на автомобила след удара се отделило от велосипеда, полетяло нагоре и назад, паднало в зоната на горния край на предното челно стъкло и тавА. на автомобила, превъртяло се през тавА. на купето на автомобила и паднало в платното за движение зад автомобила, преустановявайки движението си. Според експертното мнение на вещото лице, основната причина за възникналото произшествие е неправилно подбрА.та скорост на движение от водача на лекия автомобил, неизпълнението на изискването да бъде предпазлив и внимателен към уязвимите участници в пътното движение ( каквито са пешеходците и велосипедистите ), както и неизпълнени от водача на лекия автомобил изисквания на ЗДвП при заслепяване ( пълно или частично ) да намали скоростта на движение и при необходимост да спре. Вещото лице сочи като утежняващи обстоятелства при създалата се ситуация употребата на алкохол от велосипедиста, неправилното му движение по пътищата, отворени за обществено ползване, непоставена светлоотразителна жилетка и невключени светлини на велосипеда. От заключението на вещото лице се установява, че водачът на лекия автомобил е можел да възприеме велосипедиста ( който е бил без светлоотразителна жилетка и без включена светлинна сигнализация ), когато е навлязъл в зоната на осветеност – 40.00–50.00 м. пред автомобила. Опасната зона за спиране на автомобила в конкретната ситуация е 63.28 м.( при опасна зона 37.46 м. в случай на адекватно поведение на водача на МПС, съобразено с ограниченията на скоростта и пътната обстановка ), т. е. в конкретния случай водачът на МПС е нямал достатъчно време, разстояние и възможност да спре и да предотврати произшествието. Вещото лице е категорично в извода си, че водачът на лекия автомобил не е съобразил скоростта на движението и поведението в конкретната пътна обстановка със скоростта на движение, с намаленото разстояние на видимост от фаровете, работещи на режим „къси светлини“, с факта, че осветената зона пред лекия автомобил е ограничена в рамките на 50.00 м. и скоростта на движение не е в съответствие с видимостта пред МПС, с което е създал предпоставки за възникване на ПТП. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза д-р Д. Д., вследствие на настъпилото произшествие постраД.т В. В. П. получил множество травматични увреждания, изразяващи се в: многофрагментни фрактури на костите на черепния покрив и основа; контузия на главен мозък в челните дялове на главния мозък с мозъчно размекчение; многофрагментна фрактура на дясната лопатка; фрактура на бодилестите израстъци на Тн 3,4,5,7,8; фрактура на страничните израстъци на Л 2,3,4; открита многофрагментна фрактура на лявата подбедрица; фрактура на десен ацетабулум; открита фрактура на дясна петна кост. Крайното тежко общо състояние – кома и настъпило усложнение - тежка гнойна пневмония, са несъвместими с живота и въпреки усилията на лекарските екипи, провели адекватно лечение съобразно медицинските стандарти и добрата медицинска практика, два месеца след настъпилото пътно транспортно произшествие, на 09.11.2024 г. постраД.т В. П. в болничното заведение, в което е бил настанен – препис-извлечение от акт за смърт № 2237/12.11.2024 г., изд. от Община Варна. Вещото лице е категорично в заключението си за наличието на причинно-следствена връзка между получените при произшествието увреждания и настъпването на смъртта на постраД. В. П.. Установено е наличието на алкохол в кръвта на постраД. – 1.32 промила, която стойност според експертното мнение на вещото лице съответства на горна граница на лека степен на алкохолно опиянение, характеризираща се с отслабване на концентрацията и съобразителността, с наличието на забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения и вегетативни смущения. Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетелите по делото – П. Н. М. ( зет на ищците по делото, чиито показания с оглед установената родствена връзка с ищците следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната им заинтересуваност), кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, убедително и взаимно допълващи се, установяват наличието на топли и сърдечни отношения между постраД. и неговите родители. Родителите са съкрушени от смъртта на своя син, съсипани са емоционално и психически, животът им е тотално променен, белязан от невъзможността да приемат тази свидна загуба. Видно от заключението на вещото лице по съдебнопсихологическа експертиза Д. П. ( специалист по клинична психология ), новината за смъртта на сина им изиграла за ищците роля на масивна психотравма и е довела до влошаване на психичното им състояние. Смъртта на сина им се е отразила като изключително тежко и дълбоко травматично събитие, довело до продължителна и интензивна траурна реакция през първата година от загубата, включваща социална изолация, нарушения на съня, тревожност и необходимост от медикаментозна подкрепа. При ищеца П. се наблюдава повишена емоционална реактивност на фона на установено органично мозъчно увреждане ( смесена корова и подкорова съдова деменция ). Според експертното мнение на вещото лице, към настоящия момент в психичното състояние на ищците не се установяват данни за клинично значими симптоми на психично разстройство, за трайно дезадаптивно състояние или остатъчно психопатология. По делото не е спорен фактът за наличието на облигационно отношение между водача на МПС и ответното застрахователно дружество, произтичащо от договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег. № •••, обективиран в полица № BG •••, с начална дата на покритие 18.08.2024 г. и с крайна дата на покритие 17.08.2025 г. Съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ ищците са предявили застрахователна претенция вх. рег. № ОК-969910/16.12.2024 г., по която застрахователят е образувал преписка по щета № 2410038374 по отношение на Е. П. и преписка по щета № 2410038382 по отношение на В. П., като застрахователят не се е произнесъл по претенциите в законоустановения срок. При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: І. По допустимостта на исковете: Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ. Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие. С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция. Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск. Ищецът е спазил процедурата по чл. 380 КЗ. Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество. ІІ. По основателността на исковете: С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ. Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ. Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението от стрА. на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования. Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК. Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2. Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение, определена съобразно кръга на лицата, имащи право на обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт на близък, съгласно приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4 - 1961 и № 5 - 1969 и при доказани изключителни случаи – от разширения кръг съгласно ТР – 1 – 2016 -ОСНГТК; 4. Претърпени неимуществени вреди от лицата, претендиращи обезщетение. В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие на 08.09.2024 г., за което вината е на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застраховА. при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност, включващ датата на пътно-транспортното произшествие. Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата ( чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил смъртта на В. П.. Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на постраД. смърт. С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на основание чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които са в пряка и непосредствена последица от него. Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя. Не се оспорва наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ през периода, в който е реализирано пътно-транспортното произшествие. Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. Вреда по смисъла на параграф 1, т. 5 от ДР на КЗ е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психично състояние. Нормативната цел на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е да осигури обезщетение в полза на трети за застрахователното правоотношение лица, претърпели вреди от виновното и противоправно поведение на застрахования водач. Отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” е за репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Член 493, ал. 1 КЗ разпростира застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. Застрахователното събитие, настъпило в рамките на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се означава като пътно-транспортно произшествие. Съгласно легалната дефиниция в параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД. В исторически аспект генезисът на вземането за обезщетяване на неимуществените вреди се съдържа в римскоправния институт iniuria, чиято същност се свеждала до обезщетяване на неимуществените вреди от незаконно деяние, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и доброто име на увредения. В епохата на гражданските кодификации ( ХVІІІ в. – ХІХ в. ) се оформят два основни модела за обезщетяване на неимуществените вреди, условно наречени „френски“ и „немски“. Френската уредба се основава на т.н. „генерална клауза“ за присъждане на обезщетение за вредите от непозволено увреждане, като предвижда, че всяко човешко действие, което причинява вреда другиму, поражда задължение за делинквента да плати обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди – арг. от чл. 1382 от Френския Граждански кодекс. Германския Граждански законник възприема концепцията за обезщетяване на неимуществените вреди само в изрично посочените от закона случаи – параграф 253 във вр. с параграф 847 от първоначалната редакция на ГГЗ, параграф 253, ал. 1 ГГК, ред. 2002 г. Този подход е характерен за законодателствата на страните от германския правен кръг – параграф 1325 от Австрийския ГЗ, чл. 47 от Швейцарския федерален облигационен кодекс, чл. 2059 от Италианския граждански кодекс от 1942 г. Английското право се придържа към резервиран подход, като обособява отделни категории неимуществени вреди и поставя отделни изисквания към тях. В България развитието на вземането за обезщетяване на неимуществени вреди е повлияно френския правен модел – чл. 56 и чл. 57 ЗЗД ( отм. ) възпроизвеждат правилата на чл. 1382 и чл. 1383 ФГК и по този начин реципират генералната клауза за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане. Този подход дава израз на идеята за правна защита срещу накърняването на всеки признат правнозначим интерес, без оглед на неговия характер – имуществен или неимуществен, както и независимо от наказателноправната квалификация на деянието. В този период в доктрината и в практиката се оформят два възгледа за обезщетяване на неимуществените вреди и функцията на присъжданото от съда обезщетение в полза на увреденото лице – компенсационна или наказателна, повлияни от законодателните промени в Закона за углавното съдопроизводство и в Наказателния закон през 1922 г., 1934 г. и 1935, възприели по същество разрешенията на германското право за обезщетение на неимуществените вреди в изрично предвидените от закона случаи. Законът за задълженията и договорите от 01.01.1951 г. с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД потвърждава принадлежността на българското облигационно право към френския модел на „генералната клауза“ при уредбата на непозволеното увреждане, а чл. 52 ЗДД логично го допълва, предоставяйки правото на съда да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. По думите на френския цивилист Rene Savatier „неимуществените вреди са всяко човешко страдание, което не води до имуществени вреди“. Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права, което засягане няма парична оценка – ТР – 4 – 2012 - ОСГТК. Неимуществените вреди са неоценими в пари последици от засягането на защитени права и интереси. Делението на имуществени – неимуществени вреди не е приложимо към засегнатите блага, а към произтеклите от засягането последици. Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл. 6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство, добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода ( чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ), правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ), използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране, но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно отглеждане на неосиновено дете – храненик ). Друго деление на неимуществените вреди е свързано с т.н. „морален патримониум“ ( общност на всички нематериални блага, които нямат комерсиална стойност ), който се състои от две части – в едната попадат неимуществените вреди, свързани с емоционалния живот на засегнатото лице ( „афективната част на моралния патримониум“ ), а другата част – онези вреди, които засягат достойнството на постраД. в обществото ( „социалната част на моралния патримониум“ ). Първият вид неимуществени вреди са резултат от засягане на блага, свързани с вътрешния мир и психични преживявания на лицето, като накърняване на чувството на привързаност, скръб и болка при загубата на близък, вторият вид – от засягане на т. н. „блага на обозначение“, свързани с външния свят и отношенията на лицето с него накърняване на честта, доброто име, репутацията, свободата на религиозно убеждение и пр. Юридическият критерий за квалификацията на вредата като неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския оборот - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С. 2020, с. 366. Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК. В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. цит. съч., 366 – 367. Неимуществените са неоценими в пари последици от засягането на защитени права и интереси, а делението на имуществени и неимуществени вреди е приложимо към произтеклите от засягането последици. Неимуществената вреда е необратима и непоправима. Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова следващото се за тях парично обезщетение се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото възможно средство и най-подходящата форма за зачитане претърпяването на тези вреди и за компенсиране на засегнатото лице. Въпреки невъзможността неимуществените вреди да бъдат поправени, българското право придава на паричното плащане към постраД. компенсаторна функция. Функцията, която се придава на присъдената парична сума е да възстанови психичното раВ.есие на личността и да му даде възможност да компенсира отрицателните емоции. Парите се разгледат като сурогат на неприятните емоции, които лицето е принудено да преживее. Целта на обезщетението е чрез тези средства увреденият да получи облекчение след преживяното, да неутрализира отрицателните си емоции, да оздрави психиката си, да постигне усещане за удовлетворение и справедливост. Функцията на обезщетението е именно в това да възстанови чувството на засегнатото лице за справедливост, но не чрез възмездие и репресия, а чрез зачитане на факта и последиците от стореното противоправно деяние. Размерът на обезщетението се определя от Съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория. При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието, което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират, т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на действително преживените страдания. Справедливостта като метод за решаване на въпроса за обезщетяване на неимуществените вреди включва и следните задължения към Съда: 1. Да отчете наличието на особени обстоятелства ( принцип на специфичност на преценката на Съда ); 2. Да прецени цялата конкретна обстановка на случая ( принцип на цялостност на преценката на съда ); 3. Да третира еднаквите случаи по един и същ начин ( принцип на равно третиране при преценката на съда ); 4. Да формулира своето вътрешно убеждение отчетливо – по начин, който прави възможно подлагането му на обективен контрол, и обосновано – по начин, който го прави убедително и за остА.лите членове на обществото ( принцип на обоснованост на преценката Съда ). Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в живота на постраД., физическите и психологическите последици за увредения и други фактори. Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно. В българската правна система, основА. на върховенството на правото ( арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), Съдът е компетентен да разрешава спора по справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правнотехнически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като неимуществените последици от виновното противоправно поведение не могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на върховенството на правото. Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от противоправното деяние. Причиняването на смърт при пътно – транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на засегнатото лице за неимуществени вреди. Обективният критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно–следствена връзка между смъртта на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили правната му сфера на правоимащите лица. С ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила ППВС – 2 - 1984, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в ППВС – 4 - 1961 и ПВС – 5 - 1969. Според т. 1 от тълкувателното решение, "материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС – 4 - 1961 и ПВС – 5 - 1969, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди". От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява съществуването на изключително силна емоционална и духовна връзка между ищците и постраД., характеризираща с любов, хармония и разбирателство. Ищците са преживяли остра стресова реакция поради внезапната смърт на своя син. Гореизложените доводи дават основание на Съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди на 61 355.00 евро. за всеки един от ищците. В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от стрА. на пострадалото лице. Съпричиняването на вреди от постраД. е налице, когато за настъпване на вредата са допринесли най-малко две лица – деликвентът и увреденият. ПостраД.т съпричинява вредата, когато с поведението си допринася за настъпването на самото пътно произшествие или за собственото си увреждане. Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на постраД., 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на постраД., което е в противоречие с грижата на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Цит. съч. 397 - 401. Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които постраД.т е допринесъл за увреждането. Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на постраД. към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на постраД. не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си постраД.т е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963. Доказателствата по делото водят до извода за съпричиняване на вредоносния резултат от стрА. на постраД.. В разглеждания случай постраД.т е нарушил предписанията на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП ( забрА. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни А.лози) и чл. 80, ал. 1, т. 1-2 ЗДВП ( задължението на водача на велосипед да ползва светлоотразителна жилетка или светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост и да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение ). В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от стрА. на постраД. за основателно, като определя принос на постраД. при съпричиняване на вредата в размер на 16 % . Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства при които е настъпило пътно-транспортното произшествие, причинило смъртта на праводателя на ищците, психическите изживявания, изпитани от тях, свързани със загубата на майка им, изградената между ищците и майка им дълбока и емоционална връзка, негативните за ищците последици в емоционален и психологически план, породени от смъртта на техния родител, нейната възраст, здравословен и психически статус, обществено - икономическа обстановка в стрА.та към датата на настъпване на ПТП, нормативно определените лимити на застрахователните покрития към същия момент, съпричиняването на вредоносния резултат от стрА. на пострадалата, счита, че исковете на ищците за неимуществени вреди, се явяват основателни и доказани в размер на сумата от 51 129.19 евро ( 100 000.00 лв. ) всеки и следва да се уважат до този размер, като за разликата от присъдения размер от 51 129.19 евро ( 100 000.00 лв. ) до претендирания размер от 102 258.37 евро ( 200 000.00 лв. ) всеки следва да се отхвърлят. Акцесорните искове следва да се уважат до размер на сумата от 1 894.29 евро ( 3 704.91 лв. ) всеки, като за разликата от присъдения размер до претендирания следва да се отхвърлят. ІІІ. Относно разноските по делото: На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4 500.00 евро. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 3 000.00 евро и 500 евро съдебно-деловодни разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от 4 241.88 евро, представляваща държавна такса. С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД