Решение № 1383 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 18/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 47, ал. 3 от Закона за общинската собственост/ЗОС/ във вр. с чл. 28, т. 4 и чл. 30, ал. 4 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища. Депозирана е жалба от И. А. Ш. от [населено място], срещу Заповед № 17/05.01.2024 г., издадена от кмета на община Ардино, с която е наредено общински недвижим имот – самостоятелно обособено жилище, представляващо западната половина от едноетажна масивна сграда с частичен полуподземен етаж със застроена площ на жилищния етаж 61 кв.м., при граници на жилищния етаж: изток-жилищен етаж от източната половина на сградата; запад-пространство; север-УПИ •• с кадастрален № •• от квартал ••; юг-пространство и долу избени помещения, застроена площ на полуподземния етаж 56.20 кв.м., с отделен вход, обособен като самостоятелен обект, ведно с 100% идеални части от учреденото право на строеж, върху поземлен имот с кадастрален № ••, кв. ••, с площ 156.50 кв.м, да се продаде на В. Е. М.. Излага съображения за нищожност на заповедта и незаконосъобразност на същата като издадена при неспазване на законоустановената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че заповедта на кмета на община Ардино е нищожна поради невъзможен предмет, тъй като община Ардино не била собственик на недвижим имот с такова описание, каквото е посочено в заповедта. Сочи, че описанието на недвижимия имот е невярно, не съответства на регулационните планове на община Ардино, както и на описанието в документа, въз основа на който общината претендира да е собственик на имота. Излага доводи, че АЧОС бил издаден без наличие на валидно законово основание за това и незаконосъобразно материализирал несъществуващи права на общината. Като правно основание за издаване на АЧОС бил цитиран чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, без обаче да е посочено съответното предложение от законовата разпоредба, даващо яснота по въпроса как точно общината е придобила имота - чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Релевира съображения, че процесията заповед е незаконосъобразна поради нарушение па чл. 36, ал. 2 от ЗОС вр. чл. 33, ал. 1 от ЗС. Независимо, че в АЧОС, респ. в заповедта се сочело, че общината притежава самостоятелно обособено жилище, представляващо западната половина от масивната жилищна сграда с частичен полуподземен етаж, едноетажната масивна жилищна сграда, както и земята, върху която била построена, не били реално поделени. Сградата имала общ предаден зид и общ покрив. Липсвала деформационна фуга, която да разделя сградата на две динамично независими части. Общият преграден зид и общият покрив определяли две самостоятелни като жилищна площ части в една конструктивна цялост. За да могат да се отделят като самостоятелни обекти юридически и конструктивно, било необходимо наличието на деформационна фуга, която да преминава от кота горен ръб по цялата височина на сградата до покрива, като пресича всички етажи и стени, като следва е направата й да се оформи калканна стена. За имота същата липсва. В случая се касаело за една еднофамилна жилищна сграда, чиято западна част била присвоена от община Ардино чрез издаването на АЧОС. Наличието на една конструктивна цялост задължавала община Ардино да спази процедурата по чл. 33, ал. 1 от ЗС, а именно да предложи за изкупуване имота първо на останалите съсобственици. В случая това не е сторено, поради което процесната заповед, независимо че е издадена в изпълнение на решение на ОС, се явявала незаконосъобразна. Цялата процедура по вземане на решение на ОС за, продажба па имота, респ. издаването па заповедта на кмета, била опорочена. Моли съда да прогласи нищожността, алтернативно да отмени като незаконосъобразна оспорената Заповед № 17/05.01.2024 г., издадена от кмета на община Ардино. Претендира деловодни разноски. В депозирана уточняваща жалбата молба, жалбоподателката въвежда доводи, че цялата жилищна сграда е собственост на нея и наследниците на С. А. Ш., респ. тя е собственик на ½ идеална част от жилищната сграда, ведно с ½ идеална част от ПИ, в който е изградена същата. Жилищната сграда била еднофамилна и не съдържала две самостоятелни обособени жилища, които да отговарят на изискванията, установени в чл. 40 от ЗУТ и § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, както и на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Релевира съображения, че извършеното описание на жилището, предмет на процесната заповед, съществено се отличава от описанието на същото в АЧОС № ••/••• г. по отношение на разгъната застроена площ и припадащите се идеални части от правото на строеж. Счита, че жилищната сграда не съдържа „полуподземен етаж“ по смисъла на § 5, т. 49 от ДР на ЗУТ, който да е обособен като самостоятелен обект. Твърди, че дори и да се приеме, че по отношение на жилищната сграда и ПИ е налице съсобственост между нея, ведно с наследниците на С. Ш. и Oбщина Ардино, то съсобствеността е в идеални части, поради което при продажба на частта от имота от който и да е от съсобствениците на трето лице, приложим е разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС. В съдебно заседание, чрез адв. Д. Г. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли съда да прогласи нищожността на оспорената заповед на кмета на община Ардино, алтернативно, да отмени същата като незаконосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски по делото. Ответникът по жалбата – Кмет на община Ардино, чрез процесуалния си представител адв. М. С., оспорва изцяло подадената жалба като неоснователна. Моли съда да отхвърли оспорването, като в полза на ответника бъдат присъдени деловодни разноски. В предоставения от съда срок не е постъпила писмена защита от пълномощника на ответника. Заинтересованата страна В. Е. М. не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни И. Д. Щ., О. И. Щ. и Д. И. Щ., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от Записка за вписване на договор за продажба на недвижим имот № ••, т. II от ••• г. по описа на ••• околийски съд, със същата е вписан договор за продажба на недвижим имот от ••• г., съгласно който Т. И. Б. е продал на А. И. Ш. /наследодател на жалбоподателката – Удостоверение за наследници с изх. № •• от ••• г. – л. 120 / половината идеална част от парцели •• и •• в кв. •• по плана на [населено място], заедно със започната и довършена къща, построена от камъни и тухли/ л. 29 /. Към административната преписка е приложен Нотариален акт за покупка на недвижим [имот номер], том ••, дело № ••/••• г. на Районен съд – [община]/ л. 30 – л. 31 /, в който е материализиран договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който А. И. Ш. е продал на Ф. Р. У., чрез ОбНС [населено място], следния недвижим имот: ½ идеална част от масивна жилищна сграда с избено помещение, със застроена площ 42 кв.м.; ½ идеална част от полумасивна лятна кухня, със застроена площ 48.60 кв.м. и ½ идеална част от дворно място, съдържащо 418 кв.м., находящи се в [населено място], кв. ••, парцел •• - образуван от имот с пл.сн. № •• по регулационния план на [населено място]. С Решение № ••/••• г. постановено по гр. дело № ••/••• г. по описа на Районен съд – [община], образувано по предявен от наследниците на А. И. Ш. /И. А. Ш. и С. А. Ш./ иск, горния договор за покупка продажба е бил обявен за нищожен /недействителен/, в частта му за ½ идеална част от описания в него недвижим имот, поради липса на съгласие за сделката по Нотариален акт за покупка на недвижим [имот номер], т. ••, дело № ••/••• г. на PC – [община] / л. 33 – л. 34 /. С Решение № ••/••• г. постановено от Окръжен съд – [област] / л. 34, стр. 2 /, решението на Районен съд – [община] в частта му, в която искът е бил отхвърлен за ½ идеална част от недвижимия имот, представляващ ½ идеална част от масивна жилищна сграда с избено помещение и застроена площ от 42 кв.м. и ½ идеална част от полумасивна лятна кухня със застроена площ от 48.60 кв.м. и ½ идеална част от дворно място от 418 кв.м., находящи се в [населено място] в кв. ••, парцел ••, пл. ••., е било отменено и изцяло е бил уважен предявения иск за обявяване на нищожността на договора за покупка-продажба на описания имот. Видно от Заповед № ••/•• г. на Общински народен съвет – [община] / л. 35 – л. 39 /, на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.) и за изграждане на комбинирана сграда за нуждите на МВР, съд и прокуратура, е било разпоредено отчуждаването на недвижим имот с пл. № ••, •• и ••, собственост: 1. ½ от дворното място и реална част от жилищната сграда на М. Р. У., представляваща масивна жилищна сграда на един етаж с избено помещение с подобрения, с външна мазилка, с улуци и водосточнни тръби, с ел., В и К, телефонно и звънчева инсталация, построена през ••• г. и 2. ½ идеална част от дворно място и реална част от жилищна сграда собственост на наследниците на А. Ш. /С. А. Щ. и И. А. А./, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж с изба, външна мазилка, с улуци и водосточни тръби, с ел. и ВиК инсталации, построена през ••• г. Със Заповед № ••/••• г. на кмета на [община], на С. А. Ш. и И. А. Ш. е била възстановена собствеността върху имот, находящ се в парцел ••, кв. •• с пл.сн. № •• от регулационния план на [населено място] и представляващ къща, лятна кухня и стопанска постройка с дворно място от 807 кв.м. / л. 28 / Към административната преписка е приложен и Нотариален констативен акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство № ••, том ••, дело № ••/••• г. на Районен съд – [община] / л. 32 /, с който на С. А. Ш. /Щ./ и И. А. Ш. е било признато право на собственост придобито по наследство върху следните недвижими имоти, построени в парцел ••, кв. •• по регулационния план на [населено място]: ½ идеална част от източната половина от масивна жилищна сграда на един етаж с избено помещение, състоящ се от две стаи и салон, с обща застроена площ 84 кв.м.; полумасивна стопанска постройка на един етаж със площ 15.80 кв.м. с дървена конструкция; лятна кухня със застроена площ 44.80 кв.м., с тухлена зидария и дървена покривна конструкция. С Акт за частна общинска собственост № •• от ••• г. / л. 23 / е актуван като частна общинска собственост следния недвижим имот - самостоятелно жилище, представляващо западната половина от едноетажна масивна сграда с частичен полуподземен етаж, състоящо се от три стаи, баня и предверие, със застроена площ 60.48 кв.м., ведно с принадлежащите му три избени помещения с обща светла площ 31.32 кв.м. и с припадащите се 50% идеални части от общите части на сградата и 50% идеални части от правото на строеж в имот с кадастрален № ••, кв.•• по ПУП на [населено място], целият с обща площ 156.50 кв.м. Съгласно отразеното в АЧОС имотът е с граници: изток - имот на С. Ш. и И. Ш., запад - поземлен имот с кадастрален № •• от квартал ••; север – УПИ •• с кадастрален № •• от квартал ••; юг - [улица]. В акта са описани като съсобственици на описания ½ идеална част от поземления имот - С. А. Ш. и И. А. Ш.. На 19.05.2022 г. в община Ардино е постъпило искане, депозирано от В. Е. М. (В. Е. М./В. Е. М. – Удостоверение за идентично на лице с различни имена с изх. № •• от ••• г. – л. 77 ), за закупуване на общинска къща, находяща се в [населено място], [улица], на която бил наемател от ••• г. / л. 40 /. За недвижимия имот, актуван с Акт за частна общинска собственост № ••/••• г., Общински съвет – [община] е взел решение за приемане на изготвената от лицензиран оценител пазарна оценка на имота на стойност ••• лв. и е упълномощил кмета на общината да изготви заповед за прехвърляне на правото на собственост и да сключи договор за покупко-продажба с В. Е. М. / Решение № 31 от 21.12.2023 г. – л. 19 /. С оспорената Заповед № 17 от 05.01.2024 г. / л. 18 /, издадена от кмета на община Ардино, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗОС, чл. 28, т. 4 и чл. 30, ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, е наредено общинския недвижим имот, с административен адрес: [област], [община], [населено място], [улица], актуван с АЧОС № •• от ••• г., да се продаде на В. Е. М. за сумата от ••• лв. В заповедта процесния имот е описан като самостоятелно обособено жилище, представляващо западната половина от едноетажна масивна страда, с частичен полуподземен етаж със застроена площ на жилищния етаж 61.00 кв.м., състоящо се от външно стълбище, преддверие, три стаи и баня, при граници на жилищния етаж: изток - жилищен етаж от източната половина на сградата; запад - пространство; север - УПИ •• с кадастрален № •• от кв. ••; юг - пространство и долу - избени помещения, застроена площ на полуподземния етаж 56.20 кв.м., с отделен вход обособен като самостоятелен обект и представляващ три избени помещения (мазе № ••, мазе № •• и мазе № ••) с обща светла площ 31.32 кв.м., при граници на избените помещения: изток - избени помещения от източната половина на сградата; запад - поземлен имот с кадастрален № •• от кв. ••; север - УПИ •• с кадастрален № •• от кв. ••; юг - пространство; горе жилищен етаж и долу - основи, съответно с обща разгъната застроена площ 117.20 кв.м., ведно с припадащите 100 % идеални части от учредено право на строеж, представляващи 117.20 кв.м. върху поземлен имот с кадастрален № ••, кв. •• с площ 156.50 кв.м. по действащия регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № •• от ••• г. на ИК на ОНС [община]. В заповедта е отразено, че границите на поземлен имот с кадастрален № ••, кв. •• са: изток - имот на С. и И. Ш.; запад - поземлен имот с кадастрален № •• от кв. ••; север - УПИ •• с кадастрален № ••, кв. ••; юг - [улица]. По делото е приложена и приета като доказателство Скица /извадка/ с изх. № •• от ••• г. / л. 79 / за поземлен имот с кадастрален № ••, кв. ••, заемащ част от УПИ •• по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № •• от ••• г., в която като забележка е вписано, че горепосочения ПИ с кадастрален № •• е идентичен с УПИ •• с кадастрален № ••, кв. •• по отмения план на [населено място], одобрен със заповед от ••• г. За изясняване на делото е назначена съдебно техническа експертиза с вещо лице архитект. От заключението на вещото лице – ••• Т. Я./ л. 112 – л. 118 / и изложените в съдебно заседание отговори на поставените й въпроси, се установява, следното: Недвижимият имот, описан в процесната заповед представлява западната половина на едноетажна масивна сграда с полуподземен етаж със застроена площ на сградата 104.55 кв.м., построена в поземлен имот с кадастрален № ••, кв. •• по плана на [населено място], одобрен със Заповед № ••/••• г., целия с площ от 456.00 кв.м., като съгласно действащия ПУП на [населено място] посочения имот е предвиден за жилищно застрояване. Според експерта сградата е построена преди 1940 г., изградена с каменна и тухлена зидария, без стоманобетонови подови конструктивни елементи, изпълнен гредоред. Покривът е четирискатен, с дървена конструкция и покритие с керемиди. Обектът от западната половина на сградата е със самостоятелен достъп (външно стоманобетоново стълбище) и застроена площ от 65.65 кв.м., състоящ се от три стаи, коридор и санитарен възел с предверие, при граници: изток – жилищни помещения на И. Ш. и С. Ш.; север – ПИ с кадастрален № •• и долу – три броя складови помещения със светла застроена площ 32.75 кв.м. Достъпът до складовите помещения се осъществява от самостоятелен вход. Достъпът до другата част на жилищния етаж (източната половина на сградата) също е от самостоятелен вход на източната фасада на сградата. Тази част от етажа се състои от вестибюл и две стаи. От самостоятелен вход се стига до складови помещения, разположени в югоизточната част на полуподземния стаж. В заключението се сочи, че независимо от обстоятелството, че складовите помещения са със самостоятелни входове, те не представляват самостоятелни обекти, а са обслужващи такива, прилежащи към двете части на жилищния етаж. В съдебно заседание вещото лице уточнява заключението си, че в обектите на жилищния етаж няма обособена кухня или кухненски бокс, като в обекта от западната половина на сградата в дъното на коридора е пригодено за готвене и се ползва умивалник в предверието на банята. В източната половина на жилищния етаж липсва санитарен възел. Вещото лице е констатирало размивания в описанието на жилищната сграда и жилищата в нея, отразено в оспорената заповед, Решение № ••/••• г. Общински съвет – [община] и АЧОС № •• / ••• г. В трите документа са били посочени различни стойности на застроената площ на обекта, разположен в западната част на сградата – 61.00 кв.м. и 60.48 кв.м. Само в заповедта на кмета била отразена застроената площ на полуподземния етаж – 56.20 кв.м. Налице била и разлика в описанието на жилищния обект относно припадащи се идеални части от учреденото право на строеж, а именно в горецитираните АЧОС и решение на Общински съвет - [община] са били определени 50% идеални части от правото на строеж в имот с кадастрален № ••, кв. •• по ПУП на [населено място], целия с обща площ 156.50 кв.м., докато в заповедта на кмета припадащите се идеални части от правото на строеж върху имота са вписани като 100%, представляващи 117.20 кв.м. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 30, ал. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища /приета с Решение № 509 от 10.04.2019 г. на Общински съвет – [община]/, приложима съгласно препращането от чл. 47, ал. 3 от ЗОбС във вр. с чл. 45а, ал. 1 от ЗОС /жалбата е постъпила в съда на 12.01.2024 г., а оспорената заповед е издадена на 05.01.2024 г./, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В качеството си на наследник на А. И. Ш., жалбоподателката И. А. Ш. от [населено място] притежава идеални части от процесната едноетажна масивна сграда, част от която е предмет на продажбата, наредена с оспорената Заповед № 17/05.01.2024 г., издадена от кмета на Община Ардино. В това си качество Ш. притежава в съсобственост и идеални части от поземления имот, в който е построена жилищната сграда. Предвид изложеното, жалбоподателката се явява непосредствено засегната от извършената с обжалвания ИАА продажба на частта от имота, което обуславя и правния й интерес от оспорването й. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК, респ. преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата се явява основателна. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Заповед № 17 от 05.01.2024 г., издадена от кмета на община Ардино, с която е наредено недвижим имот, представляващ частна общинска собственост, да бъде продаден на В. Е. М. за сумата от ••• лева. Оспорената заповед, представляваща индивидуален административен акт, е издадена от компетентен орган – кмета на община Ардино, в предписаната от закона писмена форма, съдържаща фактически и правни основания за издаването й. В тази връзка издателят на заповедта се явява компетентен орган по смисъла на чл. 30, ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, като издадения от него акт е с изискуемото съгласно горецитираната разпоредба съдържание, включващо описание и местонахождение на имота, неговата цена, имената на купувача и други дължими плащания и условия. Обжалвания акт е издаден при спазване на изискванията на 47, ал. 1 от ЗОС и чл. 30 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, регламентиращи продажбата на общински жилища да се извършва след решение на общински съвет. В случая е налице такова прието решение на Общински съвет – Ардино за извършване на продажбата и определянето на продажната цена – Решение № 31 от 21.12.2023 г., въз основа на което е издадена и оспорената заповед на кмета на община Ардино. Съдът намира, че оспорената заповед на кмета на община Ардино е издадена в противоречие с материалния закона - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. В тази връзка съдът съобрази следното: По силата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, на общинския съвет е предоставено правомощието да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗОС, посочен като едно от основанията за издаване на оспорената заповед, общинските жилища, предназначени за продажба, могат да се продават след решение общинския съвет на лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1. В чл. 28, т. 4 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища /приета с Решение № 509 от 10.04.2019 г. на Общински съвет – Ардино/, са изброени лицата, в полза на които може да се извърши продажба на общински жилища, което се извършва след решение на общински съвет. По силата на чл. 30, ал. 4 от горепосочената наредба, въз основа на решението на общинския съвет и изготвената пазарна оценка, кметът на общината издава заповед, която съдържа: имената на купувача, местонахождение, описание и цена на имота, други дължими плащания и условия. Изготвянето на пазарната оценка се заплаща от кандидат – купувача. Следва да се отбележи, че в Заповед № 17/05.01.2024 г. са посочени като основания нормите на чл. 28, т. 4 и чл. 30, ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем. Наредба с такова наименование не е действаща на територията на Община Ардино, тъй като релевантният подзаконов нормативен акт е Наредба за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища /приета с Решение № 509 от 10.04.2019 г. на Общински съвет – Ардино, изм. с Решение № 324 от 22.02.2022 г., изм. и доп. с Решение № 464 от 30.11.2022 г., изм. и доп. с Решение № 49 от 14.02.2024 г./. Именно това е наредбата, регламентираща условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 в Община Ардино, приета на основание чл. 45а от ЗОС. В оспорената заповед е отразено, че наредения за продажба имот в полза на трето лице е актуван с Акт за частна общинска собственост № ••/••• г., вписан в Служба по вписванията към РС – [община] с вх. № ••/••• г. В жалбата и в хода на устните състезания са релевирани доводи, че община Ардино не е собственик на имота, нареден за продажба с процесната заповед, като това твърдение жалбоподателката основава на Заповед № ••/••• г. на кмета на [община], с която на нея и ••• била възстановена собствеността върху имот – къща, лятна кухня и стопанска постройка, ведно с дворно място от 807 кв.м. Изложени са и доводи, че АЧОС № ••/••• г., на който общината се позовава, че имота представлява частна общинска собственост, е издаден при липса на правно основание и при грубо нарушение на правата на действителните собственици на имота, каквито притежавали жалбоподателката и наследниците на починалата й сестра (заинтересовани страни по делото). В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 5 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост, като този акт е официален удостоверителен документ, съставен от посочени в закона лица по определен ред и установена форма и има установително (констативно) действие. Безспорно е, че като констативен акт АЧОС не създава в полза на общината право на собственост върху конкретния имот, а само удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното/чл. 5, ал. 3 от ЗОС/. В този смисъл, след като твърди, че е Община Ардино не е собственик на недвижимия имот, разпореждането с който е предмет на заповедта, то жалбоподателката следва да реализира правата си по общият ред, предявявайки иск/установителен или ревандикационен/ пред граждански съд. В настоящето производство не се разглеждат спорове за вещни права, респ. материалноправният спор за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, следва да се предяви по общия исков ред. Предвид това въведените от И. Ш. доводи за нищожност на процесната заповед, аргументирани с твърдения, че община Ардино не е собственик на недвижимия имот, актуван с АЧОС № ••/••• г. и бил налице невъзможен предмет на продажбата, се явяват неоснователни. За прецизност следва да се отбележи, че със Заповед № ••/••• г. на Общински народен съвет – [община], на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.) и за изграждане на комбинирана сграда •••, е било разпоредено отчуждаването на недвижим имот с пл. № ••, •• и ••, отразено като: 1. ½ от дворното място и реална част от жилищната сграда на М. Р. У., представляваща масивна жилищна сграда на един етаж с избено помещение с подобрения, с външна мазилка, с улуци и водосточнни тръби, с ел., В и К, телефонно и звънчева инсталация, построена през •• г. и 2. ½ идеална част от дворно място и реална част от жилищна сграда собственост на наследниците на А. Ш. /С. А. Щ. и И. А. А./, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж с изба, външна мазилка, с улуци и водосточни тръби, с ел. и ВиК инсталации, построена през •• г. С други думи отчуждената част, съсобствена на наследниците на А. Ш. /С. А. Щ. и И. А. А./, е ½ идеална част от дворното място и реална част от жилищната сграда. Последната очевидно е била в режим на съсобственост със М. Р. У.. С отмяната на отчуждаването при условията на чл. 4, изр. 3 от ЗВСВНОИ собствеността се реституира както за земята, така и за наличните върху нея сгради. В случая налице е Заповед № ••/••• г., която е с изключително непрецизно съдържание, от което не може да се установи с категоричност в какъв обем се възстановява собствеността върху посочената имот, представляващ къща, лятна кухня и стопанска постройка с дворно място от 807 кв. м., след като са било отчуждени ½ идеална част от дворното място и реална част от жилищната сграда. Съгласно т. 4 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. гр. д. № 6/2005 г. на ВКС, ОСГК, косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. Такъв косвен контрол би могъл да се осъществи пред граждански съд в спор относно правото на собственост върху процесния имот, но не и в настоящето производство, за което по-горе в решението са изложени мотиви. Независимо от горното, съдът намира, че заповедта се явява незаконосъобразна, респ. страда от съществени противоречия относно описания в нея общински имот, чията продажба е наредена, които водят до материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Във връзка с изложеното, по смисъла на чл. 47 от ЗОС подлежат на продажба тези общински жилища, които след решение на общинския съвет са предназначени за продажба. В правомощията на общинския съвет е да се разпорежда с общинската собственост - чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 47, ал. 1 от ЗОС, който орган в съответния подзаконови нормативен акт/наредба/ определя реда и условията, при които се извършва продажбата. Именно общинският съвет определя и параметрите на сделката и възлага на кмета на общината да предприеме необходимите действия по изпълнението й, т. е. да сключи самия договор. Кметът на общината действа при условията на обвързана компетентност и не може да излиза извън рамките на правомощията си и решението на общинския съвет. В конкретния случай, издателят на процесната заповед е описал недвижимия имот като самостоятелно обособено жилище, представляващо западната половина от едноетажна масивна сграда с частичен полуподземен етаж със застроена площ на жилищния етаж 61.00 кв.м., застроена площ на полуподземния етаж 56.20 кв.м. и обща разгъната застроена площ 117.20 кв.м., ведно с припадащи 100 % идеални части от учредено право на строеж, представляващи 117.20 кв.м. върху ПИ с кадастрален № ••, кв. ••, с площ 156.50 кв.м. В решението на Общински съвет – Ардино за продажбата на процесния имот и определяне на неговата продажна цена / Решение № 31 от 21.12.2023 г. – л. 19 /, е посочено, че жилището, състоящо се от три стаи, баня и предверие, е със застроена площ 60.48 кв.м., ведно с прилежащите му три избени помещения и с припадащите се 50% идеални части от правото на строеж в имот с кадастрален № ••, кв. •• по ПУП на [населено място], целият с площ 156.50 кв.м. Такова е и описанието на имота и в Акта за частна общинска собственост № •• от ••• г. Предвид горното, съдът намира, че описаните в заповедта параметри на сделката, респ. обема на вещните права, чието прехвърляне се нарежда, не съответстват по обем с тези, с които общината удостоверява с АЧОС № ••/••• г. Оспорената заповед в тази част е непрецизна и по отношение на решението на общински съвет от 23.12.2023 г., в чието изпълнение е и заповедта на кмета на общината. В тази връзка, както вече се посочи разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗОС предоставя компетентност на общинския съвет като орган на местното самоуправление да взема решения за продажба на общински жилища, а кметът на общината по силата и чл. 44, ал. 1, т. 7, пр. първо от ЗМСМА организира изпълнението на това решение. По аргумент от горното последващия акт от кмета на общината като част от производството по изпълнение на вече взето от общинския съвет решение за продажба, в т.ч. и заповедите издадени по реда на чл. 30, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, на което основание е издадена и оспорената заповед, не могат да съдържат волеизявление с различно съдържание от разпореденото с акта на общинския съвет. С други думи, необходимо е пълно съответствие между разпоредителния акт на общинския съвет и последващия го такъв по изпълнението му от кмета на общината, каквото в настоящия случая не е налице. Следва да се посочи, че фактическите констатации относно обема на вещното право на собственост върху процесния имот, които административния орган е направил в оспорената заповед, не могат да бъдат допълвани или променяни в хода на съдебното производство. Предвид това, доколкото констатираните пороци в оспорения акт не могат да бъдат санирани в настоящото производство, то заповедта се явява незаконосъобразна, респ. издадена в противоречие с материалния закон и на това основание следва нейната отмяна. На следващо място, съдът намира, че не е налице и друга предпоставка за продажбата на имота, описан в процесната заповед. Както бе описано по-горе, с нея е нередена продажбата на общински недвижим имот, описан като самостоятелно обособено жилище, представляващо западната половина от едноетажна масивна сграда с частичен полуподземен етаж. Във връзка с горното, законът установява какви следва да бъдат характеристиките на един обект, за да бъде жилище, като според определението на понятието „жилище“, дадено в § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В конкретния случай обаче, приетото от административния орган в заповедта обстоятелство, че западната половина от едноетажна масивна сграда, заедно с полуподземен етаж под нея, съставлява самостоятелно обособено жилище, което да е предмет на разпоредителна сделка, противоречи на горецитираните разпоредби и не се обосновава от наличните по делото доказателства. Видно от въведеното в АЧОС № ••/••• г. описания на процесния обект, предмет на оспорената заповед, същият представлява западната половина на едноетажна масивна сграда, състоящ се от три стаи, баня и предверие, а съгласно заключението на вещото лице Я., обектът е със самостоятелен достъп (външно стоманобетоново стълбище) и се състои от три стаи, коридор, санитарен възел и предверие, в което е разположен умивалник. Според експертизата и дадените отговори от вещото лице в съдебно заседание, в самата сграда няма обособена кухня или кухненски бокс. При тези технически характеристики, настоящия съдебен състав намира, че западната половина от сградата, в сегашните й характеристики, не се явява самостоятелно обособен жилищен обект, т.е. не е жилище, поради което в този си вид не изпълва изискването на чл. 47 от ЗОС. Отделно от гореизложеното, освен в противоречие с разпоредбите на ЗУТ, оспорената заповед е издадена и в несъответствие с нормите на ЗКИР. В оспорената заповед на кмета на община Ардино е посочено, че недвижимия имот, нареден за продажба, включва и полуподземен етаж, обособен като самостоятелен обект. Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР /Закона за кадастъра и имотния регистър/„самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфрастурктура“ е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. По силата на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. По аргумент от горното, за да се приеме, че дадена част от сграда съставлява недвижим имот - самостоятелен обект, тя трябва да има самостоятелно функционално предназначение и самостоятелно да бъде обект на собственост. В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че полуподземния етаж, намиращ се под процесния обект, представляващ западната половина на сграда, не представлява самостоятелен обект, така както е приел издателя на оспорената заповед. Видно от заключението на вещото лице, полуподземния етаж има самостоятелен вход, осигуряващ достъп до три складови помещения със светла застроена площ от 32.75 кв.м. Според експерта тези помещения са обслужващи, т.е. прилежащи към горния етаж. Описаният в заповедта частичен полуподземен етаж, с оглед неговите характеристики, не предполага определянето му като самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ и ЗКИР. Следва в тази връзка да се посочи, че в решението на общинския съвет от ••• г. и АЧОС № •• от ••• г., избените помещения са посочени като прилежащи към съответната част на сградата /в случая западната половина/, докато в оспорената заповед издателя й ги е определил като самостоятелен обект, което е още едно съществено несъответствие, водещо до материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената Заповед № 17/05.01.2024 г., издадена от кмета на община Ардино, с която е наредено общински недвижим имот – самостоятелно обособено жилище, представляващо западната половина от едноетажна масивна сграда с частичен полуподземен етаж със застроена площ на жилищния етаж 61 кв.м., при граници на жилищния етаж: изток-жилищен етаж от източната половина на сградата; запад-пространство; север-УПИ •• с кадастрален № •• от квартал ••; юг-пространство и долу-избени помещения, застроена площ на полуподземния етаж 56.20 кв.м., с отделен вход, обособен като самостоятелен обект, ведно с 100% идеални части от учреденото право на строеж, върху поземлен имот с кадастрален № ••, кв. ••, с площ 156.50 кв.м, да се продаде на В. Е. М., е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, респ. при наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена като такава. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 226, ал. 3 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1 660 лв., от които разноски в размер на 800 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита / л. 122 /, внесена държавна такса в размер на 10 лв. и внесен депозит за вещо лице в размер на 850 лв. В производството не е налице надлежно заявено от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е в размер, ненадвишаващ минимално посочения в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1000 лв./, поради което разноските от такъв характер следва да бъдат присъдени в посочения по-горе размер. Присъдените разноски следва да бъдат възложени в тежест на Община Ардино, в качеството й на юридическо лице със самостоятелен бюджет, в която община е орган на изпълнителната власт издателят на оспорената по делото заповед. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдът