Решение № 397 от 22.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 411/2026 г.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. И. З., С. В. А. и Й. В. Х. чрез адв. С. А. против Решение № 63/1.2.2026 г., постановено по гр.д.№ 1230/2024 г. по описа на РС Б.. Жалбоподателите сочат, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му. Считат, че от събраните писмени доказателства и експертизата се доказва, че имотът на праводателя на ищеца Х. Х. е възстановен в нарушение на ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане. Няма изготвен и одобрен по законовия ред помощен план. Не е съобразено от РС оспорването на издадената скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ от 11.09.2009 г. и удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, които не са издадени въз основа на помощен план съотв. в противоречие с цитираните в тях разпоредби за издаването им. Затова са оспорили и Решение Л203/01.10.2009 г. досежно възстановяването на имот в м. Л., относно площта която се застъпва с техния имот като незаконосъобразно. Възстановяването му е по неодобрен кадастрален план, който впоследствие отменен. Няма план за възстановяване на имот с пл. № 42. Твърдят, че доказателствата са тълкувани от първоинстанционния съд избирателно, а не съвкупно като тълкуването им е превратно. Съдът е обсъждал единствено изпълнена ли е процедурата за възстановяване на имота на праводателя на ищеца, а правото на собственост на ответниците, не е обсъдил. Първият нотариален акт на ответниците е от 1986 г., който доказва, че ответниците са признати за собственици, включително и на спорната част още от преди 1986 г., видно от посочените в него граници на имота. Със свидетелските показания на св. Стефан А., се доказва, че къщата в имота на ответниците е построена през 1975 г. и от тогава са в този имот. Доказа се също, че ограда между двата имота не е имало, както и спорове с първоначалният собственик. Споровете са започнали след закупуването на имота от ищеца в края на 2009 г., след като бащата на ищеца е поставил паянтова ограда между двата имота от тази страна, която възпрепятства влизането на ответниците от улицата към къщата. Твърдят, че РС не е взел предвид и възражението за недопустимост на предявения иск, наведено с отговора на исковата молба за наличието в хипотеза като настоящата на специален иск по чл. 109а ЗС за спор за граници. Сочат, че имотът е продаден на ищеца въз основа на издадена скица с посочена площ по несъществуващ /неодобрен/ план. На вещото лице при изготвяне на заключението не са му представени никакви планове, поради което той е ползвал преписката на ОСЗ С., съдържаща скицата, която не може да е годно доказателство. Имотът им попада в урбанизирана територия, но е извън регулацията на с.П.. На праводателя на ищеца е следвало да се възстанови само свободната площ. Освен това видно от заключението на експерта поставената ограда е криволичеща не е в права линия , за да е в съответствие с издадената скица. Сочат, че ответникът е направил кадастрална карта само на неговия имот по частен път и е одобрена със заповед18-11839/22.10.2021 г. на Началника на СГКК-Б., което обаче е без значение. Сочат, че РС е постановил решението си при нарушение на чл. 11 ал. 1 ,ал. 4; чл. 13 ал. 4 и 6; чл. 13а от ППЗСПЗЗ, след като приема като годно доказателство оспорените от тях скица и удостоверение по чл. 13 ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ от 11.09.2009 г., както и в нарушение на чл. 41 ал. 2, съгласно който помощният план не е източник на данни за границите на поземлените имоти при създаване на кадастрална карта, чл. 42, ал. 5 и ал. 8, чл. 70 до чл. 81а /включително/, и следващите от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. Посочената в проекта площ за новообразувания имот, съседен на ответниците, е взета от отменената Заповед № 376/06.08.2009 г. за допълване на кадастрален план на с.П. с границите на имот пл. 42, която заповед е издадена в нарушение на разпоредбите на чл. 54, ал. 4 ЗКИР и е отменена. Молят решението да се отмени и искът - отхвърли. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемият депозира отговор, в който оспорва доводите в жалбата. Сочи, че предявеният иск правилно е квалифициран по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като предмет на спора е не само определяне на гранична линия между съседни имоти, а установяване принадлежността на правото на собственост върху реална част, заснета към съседен имот, което разрешение е възприето и в ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, с което е прието, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, неправилно заснета като част от съседен имот, е допустим и без предварително провеждане на административната процедура по ЗКИР. Доводът за приложимост на чл. 109а ЗС неоснователен, защото разпоредбата е относима при спор единствено за границата между два имота, а в случая спорът обхваща собствеността върху реална част. Сочи, че законът не забранява създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти. Сочи, че РС е обсъдил подробно възраженията на ответниците по отношение на реституционното решение при извършения от него косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. Самото последващо отменяне през 2023 г. на заповед № 376/06.08.2009 г. счита, че не може да се възприеме като самостоятелно и достатъчно основание за отричане на вече възстановеното право на собственост и на последващата придобивна сделка на ищеца. Сочи като неоснователно и твърдението, че имот пл. № 42 „не съществува“, поради което не можело да има спор. Именно експертизата установявала пространствения обхват на имота на ищеца по документите за собственост и съпоставката с действащите кадастрални данни. В решение № 16/31.01.2019 г. по гр. д. № 1247/2018 г., I г. о., ВКС изрично се приемало, че липсата на техническо отразяване на границите на един имот в действащите планове и/или в кадастралната карта не прави имота негоден обект на правото на собственост, ако границите могат да бъдат определени въз основа на титула и останалите доказателства по делото. Доводът, че ответниците притежават по-стар нотариален акт, не изключва спора за материално право. Поддържа, че във въззивната жалба неправилно е интерпретирано заключението на вещото лице. Експертизата не изключва припокриване, а изрично установява такова между имот пл. № 42 по неодобрения кадастрален план и ПИ 57162.805.3 по действащата кадастрална карта. Вещото лице е установило, че старият план практически следва изградената на място ограда, докато действащата кадастрална линия е изместена на север, поради което се получава припокриването. Разликата между 44 кв.м. по скица-проект и 40 кв.м. по експертизата е обяснена от вещото лице като нормално геодезическо отклонение при паянтова ограда и попада в допустимата стойност. Това не елиминира нито припокриването, нито правото на собственост на ищеца върху спорната ивица, още повече че в решение № 26/21.03.2022 г. по гр. д. № 1903/2021 г., I г. о., стъпващо и на решение № 65/10.07.2018 г. по гр. д. № 1580/2017 г., I г. о., ВКС подчертава, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег при спора за собственост, а определящи са границите и пространственият обхват на правото. Сочи се още, че свидетелските показания на ответниците не опровергават заключението на вещото лице. Моли решението да се потвърди. БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е против подлежащ на атакуване съдебен акт, в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни. С атакуваното решение РС е: 1/ признал за установено по отношение на ответниците С. В. А., Й. В. Х. и С. И. З., че ищецът Б. С. Р. е собственик на реална част от 44 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 57162.805.3 по КК и КР на с.П., общ.С., одобрена със Заповед № № 18 11839-22.10.2021 г. на Началника на СГКК - Б., с площ 2 313 кв.м., с трайно предназначение на територията Урбанизирана, с НТП друг вид поземлен имот, без определено стопанско предназначение, при граници и съседи: ПИ 57162.119.480, ПИ 57162.124.69, ПИ 57162.805.113, ПИ 57162.805.29 2/ признал за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на ответниците С. В. А., Й. В. Х. и С. И. З., че е налице грешка в одобрената със Заповед № 18-11839-22.10.2021 г. на Началника на СГКК – Б., Кадастрална карта на с.П., общ.С., изразяваща се в това, че площта заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на скица-проект № 15-1197898/14.10.2022 г. по преписка за изменение на КК на с.П., с площ от 44 кв.м., представляваща реална част от ПИ с идентификатор 57162.805.3 по КК и КР на с.П., неправилно е заснета като част от поземлен имот 57162.805.3, по КК и КР на с.П., собственост на С. В. А., ЕГН ••••••••••, Й. В. Х., ЕГН •••••••••• и С. И. З., ЕГН ••••••••••, вместо към имот с проектен идентификатор 57162.805.8, собственост на ищеца Б. С. Р., ЕГН ••••••••••. Видно от петитума на исковата молба ищецът е поискал да бъде признат за собственик на реална част от 44 кв. м.от поземлен имот, заснет с идентификатор 57162.805.3 към датата на влизане в сила на кадастралната карта на с.П. - 22.10.2022 г., както и че в одобрената КК е налице грешка, изразяваща се, че площта от 44 кв. м.неправилно е заснета към имота на ответниците, вместо към имот с проектен идентификатор 57162.805.8. Пред въззивната инстанция е направено уточнение от пълномощника на ищеца, че са депозирали установителен иск за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реална част от имота, която реална част неправилно е отразена към имота на въззивниците съгл. действащата кадастрална карта; има грешка в кадастралната карта. БлОС счита решението за валидно. Същото е допустимо. РС се е произнесъл по предявения иск, който правилно е квалифицирал по чл. 124, ал 1 от ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Макар да е постановил два диспозитива, същите в своето логично единство представляват произнасяне по предявения един иск, предвид че съответстват на петитума на исковата молба и направеното уточнение от пълномощника на ищеца пред въззивната инстанция. БлОС съобрази, че при уважен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР в диспозитивна на съдебния акт следва да се установи както правото на собственост, така и да се посочи в какво се състои непълнотата или грешката в кадастралната карта, която се твърди от ищеца, с която аргументира правния си интерес от предявяването на иска. Произнасянето на РС, обективирано в двата диспозитива отговаря на посоченото за дължимо съдържание на диспозитива на предявения иск. Довода на ответниците, че правното основание на иска е по чл. 109а от ЗС е несъстоятелен, тъй като спорът между страните по настоящото дело няма за предмет иск за определяне на граници между съседни имоти, а има за предмет спор за право на собственост върху реална част от имота на ответниците, за която не се спори, че по кадастралната карта се включва в границите на имота на ответниците. За произнасяне по доводите в жалбата съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, БлОС като взе предвид поддържаните тези от страните, закона и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от представения нотариален акт № 142/2009 г., че на 03.12.2009 г. ищецът Б. С. Р. купува от Х. Р. Х. поземлен имот с планоснимачен № 42 по действащия към 2009 г. кадастрален план на с.П., допълнен със заповед № 376/06.08.2009 г. на кмета на община С., целия с площ от 627 кв.м, при граници: поземлен имот № 32, поземлен имот 31, улица и път, който имот е възстановен като земеделски имот с начин на трайно ползване Нива, с площ от 627 дка, находящ се в строителните граници на с.П., общ. С., в местността Л., съставляващ имот пл. № 42 по КП изработен със Заповед № 376/06.08.2009г. на Кмета на общ. С.. При изповядване на сделката продавачът Х. Х. се е легитимирал за собственик с нотариален акт № 12/2009 г., издаден в деня на продажбата - 03.12.2009 г. С нотариалния акт Х. Р. Х. е признат за собственик на имота по представени писмени доказателства, придобит на основание възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и наследство, като имотът е описан по идентичен начин, както в нотариалния акт за продажбата - представляващ поземлен имот с пл. № 42, по действащия КП на с.П., общ.С., допълнен със Заповед № 376/06.08.2009 г. на Кмета на общ. С., целия с площ от 627 кв.м, при съседи: поземлен имот № 31, поземлен имот 32, улица и път, който имот е възстановен като земеделски имот с начин на трайно ползване Нива, с площ от 627 дка, находящ се в строителните граници на с.П., общ. С., в местността Л., съставляващ имот пл. № 42 по КП изработен със Заповед № 376/06.08.2009 г. на Кмета на общ. С.. Измежду представените документи, удостоверяващи правото на собственост за издаване на нотариалния акт са посочени Решение № Л 1203 от 01.10.2009 г. на Общинска служба по земеделие-гр. С., скица на имота № 374/07.10.2009 г. и Заповед № 376/06.08.2009 г. Видно от заповед № 376/06.08.2009 г., издадена от кмета на Община С., че с нея е одобрено допълване /поправка/ на кадастралния план на с.П., с границите на имот пл.сн. № 42 с площ от 627 кв.м. по кафявия цвят на приложената към тази заповед скица, която е неразделна част от заповедта. Към заповедта обаче няма приложена скица. Заповед № 376/06.08.2009 г. е отменена със заповед № 245/23.03.2023 г. също издадена от кмета на община С.. Като мотиви за отмяната в заповедта е посочено, че е одобрено допълване по заявление от Х. Х. на неодобрен кадастрален план, с което е нарушен чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, съгласно който измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Страните не спорят, че поземленият имот, от който се претендира процесната част като неправилно заснета в кадастралната карта, е записан на ответниците като негови собственици. Това е видно и от представените документи за собственост. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на 16.04.1986 г. на основание обстоятелствена проверка по дело № 334/1986 г ., Васил Лазаров е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. П., представляващ дворно място от 1200 кв.м. при посочени в нотариалния акт съседи, ведно с построената върху същото място едноетажна жилищна сграда, състояща се от мазе и етаж, със застроена площ 72 кв.м. С нотариален акт № 99/2014 г. на 13.10.2014 г. ответницата С. З. дарява на дъщеря си, също ответник по делото - С. В. А. 600/2165 ид. ч. от поземлен имот с пл. № 332 по плана на с. П., целия с площ от 2165 кв.м., при граници и съседи на имота съгласно представена скица: имоти с пл. сн.№ № 328; 329, 330, 331, 413,335 и 333, които 600/2165 ид. ч. съответстват на ½ ид.ч. от дворно място от 1200 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построената в гореописания имот едноетажна жилищна сграда състояща се от мазе и етаж, със застроена площ 72 кв.м. С нотариален акт № 105/2015 г. на 14.08.2015 г. С. З. дарява на брат си, третия ответник по делото - Й. В. Х. 300/2165 ид. ч. от поземлен имот с пл. № 332 по плана на с. П., целия с площ от 2165 кв.м., при граници и съседи на имота съгласно представена скица: имоти с пл. сн.№ № 328; 329, 330, 331, 413, 335 и 333, ведно с 1/4 ид.ч. от построената в гореописания имот едноетажна жилищна сграда състояща се от мазе и етаж, със застроена площ 72 кв.м. На 07.01.2022 г. е издаден Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 1/2022 г., с който С. З. е призната за собственик на основание давностно владение на 1113/2313 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 57162.805.3, целия с площ от 2313 кв.м, находящ се в с. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 18-11839/22.10.2021 г. на Началника на СГКК-Б., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи на поземления имот с идентификатори 57162.119.480; 57162.124.69; 57162.124.113; 57162.124.29; заедно с построената в поземления имот сграда с идентификатор 57162.805.3.2, с предназначение Хангар, депо, гараж, със застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1, находящ се в с. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 18-11839/22.10.2021 г. на Началника на СГКК-Б.. ОСЗ - С. е предоставила преписката, по която е постановено решение Л1203/8.3.1994 г., землище с.П., образувана по заявление за възстановяване на земеделски имоти, находящи се в землището на с.П., собственост на наследниците на Р.Х.К.. Видно от т. 3 от решение Л1203/01.10.2009 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Р.Х.К. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имота правото на собственост е възстановено върху нива от 0.627 дка, находящ се в строителните граници на с.П. в м. Лозето - имот № 42 от кадастрален план, изработен и одобрен със заповед № 376/6.8.2009 г., съгласно удостоверение № 223/23.9.2009 г. и скица № 328/11.9.2009 г. на Общинска администрация. В решението не се сочат граници на имота . Според съдържанието на удостоверение № 223/23.9.2009 г., издадено по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ от Техническа служба при Общината, бившият имот с пл. № 42, по плана на с.П., одобрен със заповед № 376/6.8.2009 г. в разписния лист е записан на наследниците на Р.Х.К. и имотът е нанесен в Кадастралния план и ЗРП, одобрен със заповед. В скица, издадена на 11.09.2009 г. се сочи, че представлява извлечение за бившия имот 42 от изработения съгл. чл. 13а, ал. 1 от ПЗСПЗЗ помощен кадастрален план с нанесени граници и номера на бившите имоти на с.П.; че площта на бившия имот по графични данни е 627 кв.м. и че след изключване на застроената част от имота, която не се възстановява от бившия имот № 42 се възстановява 627 кв.м. по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Изрично в скицата е отбелязано, че тя не може да служи за снабдяване с нотариален акт и за извършване на сделки. Представя се протокол от 09.11.2023 г. за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот 57162.805.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 18-11839/22.10.2021 г. на Началника на СГКК-Б.. Към протокола е представена и скица-проект. О т заключението на вещото лице на база, извършени справки се установява че: За процесната местност има неодобрен кадастрален план от 27.05.2009 г., който обаче не се съхранява. Този несъхраняван план е допълнен с имот пл. № 42, въз основа на заповед № 376/6.8.2009 г. на кмета на Община С., която заповед впоследствие е отменена със заповед № 245/23.3.2023 г. отново на кмета на общината. За процесния обхват е одобрена кадастрална карта със заповед РД18- 190 от 27.3.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК. Експертът сочи, че по неодобрен кадастрален план имотът на ответниците е отразен под номер 32 като подхода към него е представен като път. Със заповед за одобрените КККР №18-11839-22.10.2021 г., издадена от началника на СГКК-Б. имотът им е отразен в кадастралната карта с идентификатор 57162.805.3. Вещото лице е констатирало припокриване на имот с пл. № 42 по неодобрения КП с имот с идентификатор 57162.805.3 по одобрения кадастрален план, представено със синьо оцветяване на Приложение № 1 към заключението, заключено между точки 1-3-4-6-9-10-в-г и е в размер на 40 кв.м. Разяснил е, че показаната площ, заключена между точки 1-3-4-6-9-10-11- 8-7-5 представлява подход /достъп/ до имот с пл. №32 по неодобрения кадастрален план. По действащата кадастрална карта площта е включена като част от имот с идентификатор 57162.805.3. По делото са разпитани свидетели. Св. Д. Илиева, съседка, сочи, че имотът на ищеца се е оградил като дошъл бащата на Б. –Р.; оградили имота откъм пътя; откакто е сложена оградата имотът не е променян и оградата не е местена изобщо; свидетелката сочи, че тя от 2 години ползва имота му, за да не пустее, коси тревата; Преди Б. да закупи имота, С. и другите собственици минавали оттам с колата, като ответниците и към момента минават по този път. Св. Ст. А. сочи, че преди закупуването мястото не било заградено, а след продажбата му имотът е заграден докато ответниците са били в чужбина. Според съда от показанията и на двамата свидетели се установява, че процесната спорна част е оградена от ищеца след като го е закупил. Правни изводи: Основателността на предявения на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 54, ал.2 от ЗКИР и с к за собственост върху процесната част от недвижимия имот на ответниците предполага ищецът да проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че правото му на собственост върху тази част към момента принадлежи към неговия патримониум, от което произтича и неправилното й отразяване в кадастралната карта в границите на имота на ответниците Видно от исковата молба, ищецът сочи, че е собственик по силата на нотариален акт № 142/2009 г., с който е закупил имота, в границите, на който се включва и процесната част. Ответниците са възразили праводателят му, от който черпи права да е собственик на процесната част, въз основа на земеделска реституция. В практиката си ВКС приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответниците (като трети лица, които не са участвали в административното производство по възстановяване на собствеността) могат да оспорват решението - валидността и материалната му законосъобразност, само ако имат правен интерес, произтичащ от факта, че правото на собственост, възстановено с решението, засяга техните собствени права. /В този смисъл са:Р. 95/9.2.2021 г. по гр. д. № 3066/2019 г. на I-во г. о., Р. 640/30.10.2024 г. по гр. д. № 4910/2022 г. на ІІ-ро г. о., Р. № 194/4.11.2016 г. по гр. д. № 2072/2016 г. на I-во г. о., Р. № 168/13.3.2024 г. по гр. д. № 865/2023 г. на I-во г. о.,Р€ 540/13.7.2010 г. по гр. д. № 1837/2009 г. на І-во г. о., Р. № 19/16.3.2022 г. по гр. д. № 2822/2021 г. на ІІ-ро г. о., както и задължителните разяснения по ТР –9/7.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК /. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС по своето естество решенията представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. С обособяването на обекта настъпва реституционния ефект . Решенията по чл. 18ж, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ независимо дали собствеността се възстановява в стари /възстановими/ реални граници или с план за земеразделяне, определят пространствените предели на правото на собственост на обекта на реституция. Правото на собственост върху земеделски земи, които са включени в границите на урбанизираните територии се възстановява само в стари реални граници, въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, които съдържат данни за номера и размера на имота според кадастралния план, размера на застроената, както и размера на свободната площ, информация дали върху имота е учредено право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, границите на имота съгласно кадастралния план и регулационното му отреждане. Разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ изискват в решението за възстановяване на собствеността да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОСЗ, а за имот в границите на урбанизираните територии и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост освен в случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСППЗ. В случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ следва към заявлението за възстановяване да се приложи удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, като удостоверението установява дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване и т.н., а скицата издадена от техническа служба на общината съдържа границите и номера на имота съгласно кадастралния план, регулационното отреждане на територията, в която попада имотът, границите и площите за възстановяване на правото на собственост По настоящото дело се представя удостоверение 223/23.9.2009 г., в което се цитира заповедта на кмета на община С. за допълване на кадастралния план с имот пл. № 42. Установява се от експерта, че одобряван кадастрален план няма, като и неодобрения кадастрален план също не се съхранява, макар експертът да приема, че такъв е имало. По делото е представена скица с дата 11.09.2009 г., издадена според съдържанието й от изработен съгл. чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ помощен кадастрален план с нанесени граници и номера на бившите имоти на с.П.. Както се отбеляза по-горе конститутивният ефект на възстановителните решения настъпва с индивидуализиране на имотите т.е. с решенията на ОСЗ, с които се обособява обектът, върху който се възстановява собствеността, в което се изразява конститутивното им действие /ТР 1/97 на ОСГК/. За целта законодателят в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е предвидил процедури за установяване идентичността на имотите, заявени за възстановяване в административното производство, включващи издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл.13, ал. 4 и скици по ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове п о чл. 3а от ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище, и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. И удостоверението и скицата към процесното решение на ОСЗ /необходимостта от които е за да се обособи обекта, върху който се възстановява собствеността/ са оспорени от ответниците. По повод оспорването ищецът не доказа, а доказателствата предвид несъхраняване на кадастралния план опровергават, че съдържанието на оспорените документи съответства на кадастралния план респ. на помощен кадастрален план, ако такъв има или е имало. В решението Л1203 от 1.10.2009 г. на ОбСЗ се сочи, че се възстановява правото на собственост на нива от 0.627 дка, находяща се в строителните граници на с.П. в м. Лозето имот № 42 от кадастрален план, изработен и одобрен със заповед № 376/6.8.2009 г., съгласно удостоверение № 223/23.09.2009 г. и скица № 328/11.09.2009 г. на Общинска администрация, гр. С. при граници, които обаче не се сочат. Със заповед 376/6.8.2009 г. видно от съдържанието й не се одобрява кадастрален план, както сочи, вещото лице при изслушването му в с.з., че е „…е бил изработен Кадастрален план, неодобрен, който е приет с тази заповед № 376/6.8.2009 г. , така ми отговориха в Общината. …. Не знам тази заповед дали е само за този имот или е за цялата махала, това ми казаха от общината“, а със заповедта според текстовата й част се допълва кадастралния план. В заповедта се сочи и че неразделна част от нея е скица, но такава няма. Следователно като се съобрази оспорването на удостоверението и скицата, цитирани в решението на ОСЗ, с които се индивидуализира имота върху който се възстановява правото на собственост, и предвид липсата на скица към заповед № 376/6.8.2009 г., макар и впоследствие заповедта да е отменена, съдът счита че ищецът не доказва, че във границите на възстановения на праводателя му /продавач/ имот се включва и процесната спорна част. От това следва, че не се установява тя да попада в обхвата на продадения му през 2009 г. имот. Водещ индивидуализиращ белег на имота са неговите граници, определящи пространствените предели на правото на собственост, докато площта и сигнатурата по даден план, които могат да претърпят изменение във времето, не са решаващи белези. От изложеното очевидно, че няма първичен документ за собственост, въз основа на който да се докажат местоположението на закупения от ищеца имот. Въззивният съд не споделя становището на първоинстанционния съд от осъществения косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, с което приема за законосъобразно проведена земеделска реституция. Според БлОС РС не е съобразил, тъй като не е изложил мотиви по повод оспорването от ответниците на документите, въз основа на които имотът, върху които е възстановена собствеността приема, че е индивидуализиран, като е приел без да е обсъдил експертното заключение във вр. с тезите на страните по отношение на документите, послужили за изготвянето му. Документи, съдържанието на които са оспорени от ответната страна, а отразените в тях обстоятелства не се установяват и се опровергават от останалия доказателствен материал. РС не се е съобразил, че не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице независимо от това дали то е „оспорено“ от страните, или не е „оспорено“. Той формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните опитните и логическите правила /вж. Решение № 75 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о./ Поради изложеното въззивният съд не споделя приетото от първоинстанционният съд, че към датата на влизане в сила на реституционното решение спорното материално право е принадлежало на наследниците на Радой Костадинов, следователно праводателя на ищеца Х. Р. Х. се явявал собственик на имот пл. 42 по действащия към 2009 г. КП на с.П., съотв. ищецът Б. Р. е собственик на този имот. Не се доказва обекта, върху който е възстановено правото на собственост да включва спорната част, заснета към имота на ответниците От недоказване на обекта, върху който е възстановена собствеността с решението на ОСЗ- гр. С., неоснователно се поддържа от ищеца, че част от него попада в границите на имота на ответниците по кадастралната карта, която част е неправилно заснета. Поради изложеното БлОС отменя атакуваното решение на РС и отхвърля иска за признаване ищеца за собственик на основание продажба на спорната част. По отношение на разноските С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият дължи на жалбоподателите за направените от тях разноски във въззивното производство сумата от 312,78 евро, от която12,78 евро за държавна такса и 300 евро за адвокатско възнаграждение. Той дължи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и разноските, направени от ответниците пред РС - С. А. и С. З., които възлизат в размер от 715,81 евро /1400 лв./ за адвокатско възнаграждение. Доказателствата установяват, че разноските пред двете съдебни инстанции са реално платени. Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС