Присъда № 3 от 16.1.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1571/2025 г.

мотиви към присъда № 3 / 16.01.2026г. по НОХД № 1571/2025г. по описа на Окръжен съд-Бургас Производството по делото е образувано по внесен от Окръжна прокуратура-Бургас обвинителен акт, с който на подсъдимия Т. Д. А. ЕГН •••••••••• е повдигнато обвинение за това, че на 21.10.2023г., около 10:30 часа на Главен път I-9, 209,1 км, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „•••“ с рег.№ * •••• ••, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като избрал скорост на движение от 63,2 км/час, която се явява несъобразена с характера и с интензивността на движението и след като е имал обективна възможност да възприеме пресичащият пътното платно пешеходец и при възникналата опасност за движението, не е намалил скоростта си и не е спрял, като е ударил вървящия от дясна страна на пътното платно пешеходец В. И. П. от гр.Пловдив, и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 01.11.2023г., в резултат на получените от удара травми - тежка телесна повреда, изразяваща се в: 1. лицева травма - контузно-разкъсна рана в дясната половина на лицето, кръвоизлив в дясната очна ябълка, счупване на дясната яблъчна кост, счупване на костите на горна и долна челюст вдясно, кръвоизлив в максиларния синус, сътресение на мозъка; 2. гръдна травма - счупване на второ, трето, пето и шесто ребра в дясно и второ, трето и четвърто ребра, вляво, охлузвания по кожата на гръдния кош и корема; 3. травма на таза - счупване на лонната кост /os pibus/ в дясно, счупване на седалищната кост /os ischii/ вляво; 4. травма на крайниците - многофрагментно счупване на бедрената кост и на десен крак и диафизарно счупване на бедрената кост на ляв крак, масивни кръвонасядания по кожата на двата долни крайника, охлузвания по кожата на дясна китка и дясно бедро, получените множествени травми /политравма/ са довели до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, като въпреки приложеното интензивно лечение, от получените травми състоянието се усложнило с развитие на възпалителен процес септично състояние и тежък анемичен синдром- престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП. В срока по чл.77, ал.3 от НПК Б. Я. П. ЕГН ••••••••••, чрез повереника си адв.Г.Толев от АК-Пловдив е депозирала молба и е конституирана в производството, като частен обвинител. Съдебното производство е проведено при условията на Глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие в първата инстанция“. Подсъдимият Т. Д. А. на основание чл.371, т.2 от НПК е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл.372, ал.4 от НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, и с определение е обявил, че при постановяване на присъдата си, ще ползва от това самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Според представителя на Окръжна прокуратура-Бургас, фактическата обстановка се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства, както и от самопризнанието на подсъдимия, като по безспорен начин е установено, че на 21.10.2023г. около 10:30 часа на Главен път I-9, 209,1 км подсъдимият, при управление на МПС „•••“ с рег. № * •••• ••, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия. От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост, при форма – небрежност, тъй като правоспособен водач, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди, и да предотврати пътнотранспортното произшествие, съобразявайки поведението си с пътната обстановка, избирайки една съобразена с това скорост на движение. Предлага на съда при определяне на наказанието на подсъдимия, да се вземат предвид множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, в т.ч. необремененото съдебно минало, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство и безупречното му процесуално поведение. Според прокурора деянието на подсъдимия е инцидентно, тъй като същият е с устойчиво правомерно поведение – социално активен в обществото и високо ценен, като работник и доброволец. Като единственото отегчаващо обстоятелство сочи, извършени като водач незначителни нарушения по ЗДвП. Моли съда да отчете съпричиняване от страна на пострадалия и при определяне на наказанието, да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че с оглед постигане целите на наказанието, на подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, с приложение на института на условното осъждане, като на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, предлага и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ да бъде определено за срок от три години. Взема отношение по разноските, като пледира същите да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Конституираната, като частен обвинител по делото Б. Я. П. – съпруга и законен наследник на пострадалото лице, призована за заседанието, не се явява. Повереникът и адв.Г.Толев от АК-Пловдив се солидаризира със становището на прокурора. Счита, че събраните множество доказателства по безспорен и категоричен начин доказват вината на подсъдимия Т. А.. Моли съда за справедлива присъда и присъждане на направените от частния обвинител разноски. В пледоарията си защитникът на подсъдимия адв.П.Димитров от АК- Бургас сочи, че е съгласен със становището на представителя на държавното обвинение и повереника. Счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства и липса на отегчаващи, тъй като наложените му административни наказания са за незначителни деяния. Акцентира върху доброто процесуално поведение на подсъдимия, оказаното съдействие от негова страна за разкриване на обективната истина, обществената му ангажираност, както и доброто име, с което той се ползва в обществото. Счита, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено за изпитателен срок от три години, и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от година и шест месеца ще постигнат целите на индивидуалната и генералната превенции. Подсъдимият А. заявява, че разбира обвинението и признава вината си. При дадената му възможност за лична защита изразява искрено съжаление за деянието. Моли съда за снизходителност и определяне на по-леко наказание. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Т. Д. А. е роден на ••••••••г. в гр.Б.. Той е •••, ••• гражданин, •••, •••, ••• образование, •••••••••••••, и е с постоянен адрес в гр.Несебър, ул. ••• № •••. Правоспособен водач е за категории В, М и АМ и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № •••••••••, издадено на ••••••••г., валидно до ••••••••г.. На 21.10.2023г., подсъдимият Т. А. управлявал лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ , с peг. № * •• •• ••, собственост на ••••••••• по Главен път I-9. Времето било ясно, слънчево и при добра видимост. Около 10.30 часа, автомобилът се намирал в частта на пътя 209,1 км, като се движел със скорост от 63,2 км/ час в посока изхода на к.к.„Слънчев бряг“ към гр.Свети Влас, при натоварен пътен трафик с образувана колона от автомобили. Пътят, по който се движел автомобилът, управляван от подсъдимия, бил двулентов, с обща ширина 7,2 метра, с две пътни ленти, всяка от които с ширина 3,6 метра, равен, без неравности и дупки, покрит със сухо асфалтово покритие. В участъка бил поставен пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на моторните превозни средства на 80 км/час. Автомобилът се движел на дистанция от около 20 метра от движещия се пред него автомобил. По същото време от десния банкет, от дясно наляво и под ъгъл от около 40 градуса спрямо надлъжната ос на пътя, срещу автомобила предприел навлизане в лентата за движение пешеходеца В. И. П.. Същият се движел с около 4,8 км/час. Последвал удар между автомобила и пешеходеца, като мястото на удара било в лентата за движение на лекия автомобил. Ударът бил осъществен с дясната страна на автомобила в предната дясна част на тялото на пешеходеца П.. В резултат на удара, тялото на пострадалия било изхвърлено в посока напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила и паднало в десния банкет на пътя, зад дясната мантинела. Подсъдимият продължил движението си напред, като след подал мигач и спрял в уширението на пътя вдясно. Веднага подал сигнал на тел.112 и се върнал при пострадалия. Пристигналите на място свидетели М. В. М. и А. И. Б., и двамата служители на РУ на МВР-Несебър, установили пострадалия в дясната канавка в съзнание. Според свидетелите от последния се носела миризма на алкохол. Свидетелите М. и Б. тествали водача на автомобила - подсъдимия А. с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510, с номер ARDN - 0065, което отчело нула промила алкохол в издишвания въздух, както и за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство дрегер „DRUG TEST 5000“ с № ARJJ - 0041, с касета ARSE - 0061, който отчел отрицателни резултати по всички показатели. Пострадалият им съобщил името и датата си на раждане, след което станал неконтактен. П. бил транспортиран в „УМБАЛ Бургас“ и настанен за лечение. Въпреки приложеното интензивно лечение, на 01.11.2023г. той починал. На 21.10.2023г. е извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол за оглед на местопроизшествие /т.1, л.40-41/. Не са иззети веществени доказателства. На 05.02.2024г. е извършен оглед на местопроизшествие на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ , с peг. № * •• •• ••, обективиран в приложения по делото протокол за това действие /т.1, л.50/. Видно от извършената съдебномедицинска експертиза № 17/2024г. /т.1, л.79-85/ на вещото лице д-р Стефани Шкетиева, непосредствената причина за смъртта на пострадалия В. И. П. е остра сърдечна и дихателна недостатъчност, развила се на фона на описани промени в белите дробове и сърцето, а именно – трахея и бронхиално дърво изпълнени с гъст, жилав жълтеникаво-белезникав секрет, наподобяващ гноевиден, в резултат на развил се болестен процес в тях, най-вероятно пневмония в резултат на залежаването в болнични условия. Промените в сърцето са болестен процес, развил се във времето и в комбинация с развилият се възпалителен процес, както и тежкото общо състояние са довели до леталния изход на пострадалия. Експертизата е приела, че настъпилата смърт на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Видно от назначената по делото тройна съдебномедицинска експертиза № 11 - 912/24г., извършена от вещите лица доц. д-р Емилия Каишева, доц. д-р Вилиам Доков и д-р Диана Господинова по писмени данни /т.2, л.12-26/, в резултат на пътнотранспортното произшествие, на пострадалия П. е била причинена съчетана травма, изразяваща се в множество увреждания в различни области на тялото, а именно: 1. лицева травма - контузно-разкъсна рана в дясната половина на лицето, кръвоизлив в дясната очна ябълка, счупване на дясната яблъчна кост, счупване на костите на горна и долна челюст в дясно, кръвоизлив в максиларния синус, сътресение на мозъка; 2. гръдна травма -счупване на второ, трето, пето и шесто ребра в дясно и второ, трето и четвърто ребра в ляво, охлузвания по кожата на гръдния кош и корема; 3. травма на таза - счупване на лонната кост /os pibus/ вдясно, счупване на седалищната кост /os ischii/ вляво; 4.травма на крайниците - многофрагментно счупване на бедрената кост и на десен крак и диафизарно счупване на бедрената кост на ляв крак, масивни кръвонасядания по кожата на двата долни крайника, охлузвания по кожата на дясна китка и дясно бедро. Съчетаната травма клинично е била изразена с картина на травматичен и следкръвоизливен шок, наложили многократни кръвопреливания, включване на изкуствена белодробна вентилация и комплексна медикаментозна терапия за поддържане на жизнените показатели и стабилизиране на състоянието с възможност да бъде проведена отложената оперативна интервенция за стабилизиране на фрактурираната многофрагментарно дясна бедрена кост. Получените множествени травми /политравма/ са довели до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, като въпреки приложеното интензивно лечение, от получените травми състоянието се усложнило с развитие на възпалителен процес септично състояние и тежък анемичен синдром. Всички описани по-горе травматични увреждания са в резултат от механизмите на действие на твърди тъпи предмети, чрез осъществени удари със значителна сила и е възможно да са получени в отделните етапи на пътнотранспортно произшествие - блъскане на пешеходец от моторно превозно средство. Непосредствената причина за смъртта на В. И. П. се изразява в тежък анемичен синдром и септично състояние, развили се след тежката съчетана травма в резултат на пътнотранспортно произшествие. Според вещите лица в случая са причинени множествени травми, или т.н. политравма, засягаща структури от лицевия череп, гръдната клетка, таза и долните крайници. Налице са множество фрактури в посочените области, придружени от изразен болков синдром и масивен кръвоизлив, характеризиращи се с клинични признаци на травматичен шок. Намаляването на количеството циркулираща кръв, едновременно с нарушената механика на дишане, поради фрактурите на гръдната клетка, възпрепятствали осъществяването на нормален газообмен в белите дробове и съответно недостатъчен приток на кислород към тъканите, като най-чувствителен на този недостиг бил мозъкът. По този начин допълнително се подтискала регулиращата му функция, вкл. и намиращите се в стволовата му част центрове на дишане и сърдечна дейност, което налагало чрез медикаменти и изкуствена белодробна вентилация да се поддържат основните жизнени функции на пострадалия, при което той остава на легло в статично положение. Допълнително при конкретния случай пострадалият е бил напълно обездвижен, предвид фрактурите на таза и двата долни крайника. Залежаването от своя страна допълнително е утежнило циркулацията и газообмена и са се създали условия за развитие на застойни процеси в организма и възпаление. Изложеното развитие на патологичните процеси определя пряката причинна връзка между получените травматични увреждания, в резултат на пътнотранспортното произшествие и смъртта на В. И. П.. Констатираните болестни процеси са усложнения от получените травми, които въпреки приложеното лечение не са могли да бъдат преодоляни. При тежка травма с множество фрактури на кости несъмнено се очаква продължителен период на възстановяване, от порядъка на месеци и във всеки един етап могат да се развият редица усложнения. В ранния постравматичен период усложненията обичайно са с животозастрашаващ характер. Видно от заключението на назначената по делото химическа експертиза – протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 497/24.10.2023г. /т.1, л.59/, в изследваната проба кръв от лицето В. И. П. се доказва съдържание на етилов алкохол в количество 0,46 промила. Според заключението на вещото лице инж.Петър Хараламбов Стоянов, по назначената повторна автотехническа експертиза /т.2, л.120-131/, техническите причини за пътнотранспортното произшествие се дължат на движението на автомобила със скорост, несъобразена с характера и интензивността на движението, както и с условията на видимост, като според вещото лице технически съобразената скорост в условията, при които е настъпило произшествието - колона от автомобили, дистанция от около 20 метра от предно движещия се автомобил възлиза на 31 км/ч., а тази, с която се е движел автомобилът, управляван от подсъдимия е била 63,20 км/ч.. Експертизата отчита и предприетото пресичане от страна на пешеходеца в зоната за движение на автомобила, като причината за възникване на произшествието приема за комплексна, зависеща от поведението на водача на лекия автомобил марка „•••“, модел „•••“, с peг. № * •• •• •• и на пешеходеца, който е навлязъл в опасната зона на автомобила, тъй като предприетото пресичане на платното за движение от негова страна може да се определи като внезапно. Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимия Т. Д. А. самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят изцяло, а именно: свидетелските показания на свидетеля М. В. М. и А. И. Б., обясненията на подсъдимия, обективирани в протоколите за разпит от досъдебното производство, заключенията по назначените повторна автотехническа експертиза /т.2, л.120-131/, тройна съдебномедицинска експертиза № 11 - 912/24г. /т.2, л.12-26/, химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 497/24.10.2023г. /т.1, л.59/, протоколите за извършените следствени действия, протокол за доброволно предаване, медицинска документация, справка за съдимост и останалите материали по делото. От показанията на свидетеля М. В. М. и А. И. Б. става ясно, че на 23.10.2023г. двамата са били на работа, като автопатрул. По повод получен сигнал около 10:15 часа от дежурния в ОДЧ са посетили мястото на настъпилото пътнотранспортно произшествие на Главен път I-9, 209,1 км.. При пристигането им на място двамата свидетели обезопасили местопроизшествието и запазили обстановката, такава каквато е била, до идването на дежурната оперативна група. Те установили, че произшествието е възникнало между лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с peг.№ * •• •• ••, собственост на •••••••••••, управляван от подсъдимия Т. Д. А. и пешеходеца В. И. П.. Тялото на последния било в канавката, отдясно на пътното платно, в свито положение. П. бил контактен, и когато го попитали, той им съобщил имената си и датата на раждане. При проведения разговор с него, свидетелят М. В. усетил миризма на алкохол. Запитан дали е употребил алкохол, пострадалият отговорил положително. Пристигналата линейка транспортирала пострадалия до „УМБАЛ Бургас“, където бил прегледан и настанен в отделение „Реанимация“. На пострадалия е била взета кръв за изследване. Подсъдимият А. е бил тестван на място за алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510, № ARDN-0065, което е отчело 0,00 промила в издишания въздух. Тестван с „Drug test 5000“ с № ARJJ-0041, с касета № ASEE – 0061, техническото средство е отчело отрицателни резултати по всички показатели. Двамата свидетели узнали от подсъдимия, че пострадалият се движел, като пешеходец отдясно покрай пътя в посока Бургас–Варна, като в последният момент тръгнал да пресича пътното платно или залитнал, непосредствено пред автомобила, управляван от подсъдимия. Показанията на посочените свидетели съдът кредитира изцяло, тъй като същите са обективни, непротиворечиви, последователни и житейски логични, кореспондират, както помежду си, така и с останалия доказателствен материал. Свидетелите И. В. П., М. В. П., Б. Я. П., Р. И. П. и И. Б. П., не са свидетели на пътнотранспортното произшествие и последиците от него. Същите са наследници на пострадалото лице В. И. П., поради което техните показания относно личността на пострадалия и отношенията с него, не са относими към релевантните за обвинението факти и механизма на настъпилото произшествие, поради което съдът не счете за необходимо да ги обсъжда поотделно. Обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, освен гласно доказателствено средство са и средство за защита. Същите кореспондират отчасти с установената фактическа обстановка. Прави впечатление, че подсъдимият не може да даде подробности за движението на пешеходеца. Причините за възприемането на пострадалия от негова страна в последния момент, несвоевременно, не са от обективен характер при наличие на ясно време, добра видимост и прав участък на пътя, а от субективен. Съдебната практика приема, че наличието на пешеходец на пътя, всякога представлява усложнение в пътната обстановка, което нараства в зависимост от близостта му до лентата за движение, което задължава водача да преценява възможно отклонение от неговото движение. Късното възприемане на пешеходеца, като опасност, при наличие на обективна възможност за това, ангажира отговорността на дееца. В заключение, всички събрани по делото доказателства са напълно еднопосочни и взаимнодопълващите се. Приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, кореспондират помежду си по отношение на изложената в обвинителния акт и възприетата от съда фактическа обстановка, авторството на деянието, механизма на извършване и формата на вината, поради което съдът им дава вяра. Същите съответстват на направеното от подсъдимия самопризнание, като не се установяват доказателства, които да противоречат на това самопризнание, дадено при разяснени от съда права по чл.371, т.2 във вр. с чл.373, ал.3 от НПК. Назначената повторна автотехническа експертиза, извършена от вещото лице инж.Петър Хараламбов Стоянов /т.2, л.120-131/, съдът кредитира изцяло. Същата е аргументирана, научно и технически обоснована и ясна. Вещото лице е изложило подробни съображения за формираните изводи относно причината и механизма за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Неговите изводи в заключителната част кореспондират, както с обективните находки от местопроизшествието, така и с останалата доказателствена съвкупност. По тази причина при постановяване на крайния си съдебен акт, съдът кредитира изцяло заключението по повторната автотехническа експертиза, изготвена от посоченото вещо лице. Липсва основателна причина да не бъдат ценени изготвените съдебномедицинска експертиза № 17/2024г. /т.1, л.79-85/ и тройна съдебномедицинска експертиза № 11 - 912/24г. /т.2, л.12-26/, от заключенията на които се установяват телесните увреждания и причините за смъртта на пострадалия. Това се отнася и за протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 497/24.10.2023г. /т.1, л.59/, която чрез газхроматографски метод на изследване е установено наличието на етилов алкохол в кръвта на пострадалия В. И. П., в количество 0,46 промила. Същите са обективни, незаинтересовани и мотивирани, изготвени от вещи лица със съответната професионална квалификация и опит. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така изготвените експертни заключения, поради което чрез прочитането на съответните протоколи, съдът ги приобщи към доказателствената съвкупност. Протоколите за извършени огледи на местопроизшествие от 21.10.2023г. и от 05.02.2024г. /т.1, л.40-41, л.50/ са изготвени по предвидения в НПК ред и обективират описаните в тях процесуалноследствени действия, поради което бяха ценени от съда. Доказателствената съвкупност по делото обосновава извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, като на 21.10.2023г., около 10:30 часа на Главен път I-9, 209,1 км, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „•••“ с рег. № * •••• ••, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като избрал скорост на движение от 63,2 км/час, която се явява несъобразена с характера и с интензивността на движението и след като е имал обективна възможност да възприеме пресичащият пътното платно пешеходец и при възникналата опасност за движението, не е намалил скоростта си и не е спрял, като е ударил вървящия от дясна страна на пътното платно пешеходец В. И. П. от гр.Пловдив, и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 01.11.2023г., в резултат на получените от удара травми - тежка телесна повреда, изразяваща се в: 1. лицева травма - контузноразкъсна рана в дясната половина на лицето, кръвоизлив в дясната очна ябълка, счупване на дясната яблъчна кост, счупване на костите на горна и долна челюст вдясно, кръвоизлив в максиларния синус, сътресение на мозъка; 2. гръдна травма - счупване на второ, трето, пето и шесто ребра в дясно и второ, трето и четвърто ребра, вляво, охлузвания по кожата на гръдния кош и корема; 3. травма на таза - счупване на лонната кост /os pibus/ в дясно, счупване на седалищната кост /os ischii/ вляво; 4. травма на крайниците - многофрагментно счупване на бедрената кост и на десен крак и диафизарно счупване на бедрената кост на ляв крак, масивни кръвонасядания по кожата на двата долни крайника, охлузвания по кожата на дясна китка и дясно бедро, получените множествени травми /политравма/ са довели до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, като въпреки приложеното интензивно лечение, от получените травми състоянието се усложнило с развитие на възпалителен процес септично състояние и тежък анемичен синдром. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и начинът на осъществяването му. Подсъдимият А. при управление на моторно превозно средство е нарушил нормативно установените правила за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца В. И. П.. При управление на лек автомобил марка „•••“ с рег.№ * •••• ••, подсъдимият нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, според който „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“. В случая подсъдимият, като водач е избрал скорост на движение от 63,2 км/ч, която се явява несъобразена с характера и с интензивността на движението, и след като е имал обективна възможност да възприеме пресичащият пътното платно пешеходец и при възникналата опасност за движението, не е намалил скоростта си и не е спрял. Описаните обстоятелства са налагали скоростта да е не само разрешена, но и да е безопасна и съобразена, т. е., такава, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, което подсъдимият не е сторил. Скоростта на автомобила преди пътнотранспортното произшествие е била 63,2 км/ч. и е била несъобразена, както с характера и интензивността на движението, така и с условията на видимост. Технически съобразената скорост на лекия автомобил марка „•••“, модел „•••“ , с peг. № * •• •• •• при условията, при които е настъпило произшествието е 31 км/ч.. Деянието е извършено при форма на вината непредпазливост - несъзнавана непредпазливост /небрежност/. Това е така, тъй като подсъдимият не е предвиждал, като възможна или сигурна последица от управлението на автомобила в нарушение на посочените в ЗДвП правила, настъпването на смъртта на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да предвиди този престъпен резултат. Той е имал представи за обстановката, в която е управлявал моторното превозно средство и е бил длъжен и е имал субективната възможност да предвиди настъпването на престъпния резултат, който е във връзка с неговото поведение. Съзнавал е, че е трябвало да следи непрекъснато и с внимание платното за движение, за да може да реагира адекватно. Налице е причинна връзка между поведението на подсъдимия А., като водач на моторното превозно средство и нарушаването на чл.20, ал.2 от ЗДвП и настъпилите общественоопасни последици. Следствие на неговото противоправното поведение е настъпил вредоносният резултат - смъртта на В. И. П.. Пострадалият В. И. П. с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Смъртта му е настъпила вследствие не само и единствено на неправомерното поведение на подсъдимия, а и на неговото собствено поведение, тъй като същият, като пешеходец е предприел пресичане на платното за движение, като е навлязъл внезапно в опасната зона на автомобила, което е допринесло за настъпването на фаталния инцидент. От кредитираното от съда заключение по назначената повторна автотехническа експертиза може обосновано да се заключи, че произшествието не би настъпило, ако пострадалият В. И. П. не е предприел такова внезапно навлизане в опасната зона на автомобила, а се е движел максимално вдясно на пътната лента. По делото в достатъчна степен е изяснено, че в причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, освен поведението на подсъдимия А., се намира и поведението на пострадалия П., като в този смисъл той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което съдът отчете съпричиняване от негова страна. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП понастоящем, като санкция е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет до осем години /ДВ бр.61/2025г. от 29.07.2025г./, а към инкриминираната в обвинението дата на извършване на деянието, наказанието „лишаване от свобода“ е от три до осем години, /ДВ бр.67/2023г. от 04.08.2023г./, която редакция следва да се приложи, съгласно чл.2, ал.1 от НК, както и че последвалата се явява понеблагоприятна за дееца. При индивидуализацията на наказателната отговорност, съдът обсъди степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и действията на пострадалия, с които е създал предпоставки за настъпване на вредоносния резултат. При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А. съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които доведоха до извод за приложение на чл.55, ал.1 от НК и при определяне на наказанието приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, съдът прецени ниската степен на обществена опасност на неговата личност, изразеното от него искрено съжаление за извършеното престъпление, признанието на вината, оказаното съдействие при разследваното, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудова и социална ангажираност. Обществената опасност на конкретното деяние е типична за този вид престъпления, като в тази връзка съдът съобрази и вида и тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата и обстоятелството, че нарушената норма от ЗДвП е само една. Посочените смекчаващи обстоятелства съдът прие за многобройни. При тяхното наличие и най-лекото, предвидено наказание за престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП се оказва несъразмерно тежко. В случая са налице условията на чл.55 от НК, който се явява поблагоприятен за подсъдимия от чл.58а, ал.1 от НК. Наказанието „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП има специален минимум и с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи този вид наказание под най-ниския предвиден предел. Настоящият съдебен състав прецени, че адекватно на извършеното престъпление и на целите на наказанията се явява наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Налице са материалноправните предпоставки за отлагане изпълнението на така наложеното наказание, доколкото същото е определено за срок под три години. Подсъдимият не е осъждан, има добри характеристични данни, семеен е, трудово ангажиран, и поради тези причини, съдебния състав прецени, че за поправянето му не е наложително да търпи ефективно наложеното наказание „лишаване от свобода“, като на същия следва да се даде възможност да упражнява трудовата си дейност и да не бъде изолиран от обичайната си среда, поради което спрямо него приложение следва да намери институтът на чл.66 от НК. От друга страна съдът взе предвид, че деянието е с висока степен на обществена опасност, поради което макар и да не трябва да търпи ефективно наложеното наказание „лишаване от свобода“, следва да бъде определен достатъчно дълъг изпитателен срок, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, поради което изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години бе отложено за срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. С оглед постигане целите на това наказание и обстоятелство, че подсъдимият все пак е санкциониран по ЗДвП, макар и за незначителни по тежест нарушения, съдът реши срокът на това наказание, да бъде три години. Според съдебния състав, така наложените наказания на подсъдимия са справедливи, съобразени с изискванията на чл.36 от НК и с тях в оптимална степен ще бъдат постигнати целите, заложени от законодателя. Предвид изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати сумата от 2155,10 евро, съгласно чл.12 от ЗВЕРБ представляваща направени разноски в досъдебното производство, в полза и по сметка на ОД на МВР-Бургас, както и да заплати на частния обвинител Б. Я. П. разноски по делото в размер на 766,94 евро, съгласно чл.12 от ЗВЕРБ. Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата. Председател: