Решение № 592 от 6.8.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 9210/2025 г.

Образувано е по искова молба от Л. А. Х., с ЕГН: ••••••••••, със съдебен адрес: гр. П., ул. „••••, срещу “ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК: •••••, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “••••” ••••, с която се иска на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 от КЗ осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 1120 /хиляда сто и двадесет/ лева, представляваща лихва върху сумата от 4781,42 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, съставляващи разликата над 3000 лева до 7781,42 лева за периода от 05.06.2023 г. до 25.02.2025 г. в резултат на причинени повреди на л.а. „•••••” модел „•••••“ с регистрационен № ••••• при ПТП от 02.01.2023 г. Направено е искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски. Предявен е и обратен иск от “ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК: •••••, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “••••” ••••, срещу третото лице помагач Т. З. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. К., общ. К., ул. „•••••, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Ищецът твърди, че на 02.01.2023 г., на път Е 79 км 387+600 настъпва пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „••••”, модел „••••" с рег. № •••• и л.а. марка „•••••“, модел „•••••" с рег. № •••••. Сочи се, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на описания по-горе л.а. „••••“, за което е налице и влязла в сила присъда на 14.12.2024 г. на Районен съд-Б. по НОХД 20241210201219. Посочва се, че водачът на лек автомобил марка „••••”, модел „••••" с регистрационен № •••• действа в противоречие с предписанията на чл. 5 ал. З т.1, чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като при движението си от гр. С. към гр. К. е навлязъл в лента за насрещно движение по такъв начин, че е станал причина за настъпване на произшествието, като блъснал правомерно движещия се в този момент в обратната посока, но в собствената си лента л.а.“•••••“ описан по-горе, собственост на ищеца. В исковата молба е направено подробно описание на имуществените вреди, които са били причинени върху л.а. марка „•••••“, модел „•••••“ с рег. № ••••• собственост на ищеца. Посочено е, че за лек автомобил марка „••••”, модел „••••" с регистрационен № •••• към момента на ПТП - 2.01.2023г. е сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за който „Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК ••••• е издало застрахователна полица валидна за периода от 6.6.2022 г. до 5.6.2023 г., видно от справка на Гаранционен фонд и съгласно протокола за ПТП от 11.1.2023г. В тази връзка ищецът е завел преписка/щета № ••••• на 25.01.2023г. при застрахователя на виновния водач - „Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК •••••. Твърди се, че с искова молба до Районен съд-П. по гр.д. 20231720102454 ищецът Л. Х. е заявил вземанията си за обезщетение за имуществени вреди за повреди по автомобила си първоначлно за обезщетение в размер на 3000 лева като част от вземане в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, с която е сезиран съда. С изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК в съдебно заседание от 26.02.2025г. е предявено изменение на иска чрез неговото увеличение от 3000 лева на 8000 лева. Поради практиката на Върховния касационен съд и поради възраженията на застрахователя върху сумата над 3000 лева законна лихва върху увеличената част на иска е претендирана от датата на предявяване на увеличението на иска т.е. от 26.02.2025 г. Излага се, че с решение по гр.д. 20231720102454 Районен съд-П. е присъдил законна лихва върху разликата над 3000 лева до 7781,42 лева от датата 26.02.2025 г. до датата на окончателното плащане. С искане за лихва за разликата над 3000 лева до 7781,42 лева съдът не е бил сезиран. Твърди се, че от датата на предявяване на увеличението на иска до постановяване и влизане на решението на Районен съд-П. в сила по гр.д. 20231720102454 „Застрахователно дружество Евроинс"АД, ЕИК ••••• не е изплатило дължимата лихва в размер на законната лихва върху главницата/сумата над 3000 лева до 7781,42 лева за времето от 05.06.2023 г. до 25.02.2025 г., която ищецът счита, че му се дължи в размер на 1120 лева върху сумата 47842 лева, представляваща разликата над 3000 лева до 7781,42 лева. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се поддържа допустимост и основателност на предявения иск в неговата цялост. Направено е искане за произнасяне с решение при признание на иска в случай, че ищецът направи искане в този смисъл. Претендират се сторените по делото разноски, като се прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок ответникът е предявил обратен иск срещу Т. З. М., ЕГН: ••••••••••, който е конституиран по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК като трето лице помагач по делото. Направено е искане същият да бъде осъден да заплати на ищеца по обратния иск сумата в размер на 1 120,00 лв. 1572,65 евро /представляваща лихва за периода от 05.06.2023 г. до 25.02.2023 г. върху сумата от 4 781,42 лв. - обезщетение за претърпени от Л. А. Х., ЕГН •••••••••• имуществени вреди, при условие, че „ЗД Евроинс“ АД бъде осъдено да заплати тази сума на пострадалия от настъпилото застрахователно събитие, описано в исковата молба, с която е предявен искът на пострадалия срещу застрахователя на причинителя на вредите. Правният интерес от завеждане на обратния иск е обоснован с това, че процесното ПТП е било посетено от съответните контролни органи, които са тествали всеки един от участниците за наличие на концентрация на алкохол в кръвта, като резултатът от кръвната проба на Т. З. М. е бил положителен, доколкото направеният му кръвен анализ е установил, че същият е управлявал превозното си средство с 1,22 промила алкохол в кръвта. Изследването е било отразено в протокол за химическа експертиза № 8 от 06.01.2023г. и в констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1046-5 от 11.01.2023 г., съставен от младши автоконтрольор А.Д.К., служител на РУ – Б.. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на предявения обратен иск от Т. З. М.. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С доклада по делото, приет за окончателен с протоколно определение от 14.07.2026 г., съдът е отделил като безспорни по делото следните обстоятелства: че на 02.01.2023 г., на път Е 79 км 387+600 е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „••••”, модел „••••" с рег. № •••• и л.а. марка „•••••“, модел „•••••" с рег. № •••••; че виновен за настъпване на произшествието е водачът на описания по-горе л.а. „••••“ Т. З. М., за което е налице и влязла в сила присъда на 14.12.2024 г. на Районен съд-Б. по НОХД 20241210201219; че за лек автомобил марка „••••”, модел „••••" с регистрационен № •••• към момента на ПТП - 2.01.2023г. е сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за който „Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК ••••• е издало застрахователна полица валидна за периода от 6.6.2022 г. до 5.6.2023 г.; че има влязло в законна сила решение по гр.д. 20231720102454 Районен съд-П.. От приетото като писмено доказателство влязло в законна сила решение № 193/28.02.2025 г. по гр.д. № 2454/2023 г. по описа на Районен съд – П., се установява, че съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: •••••, да заплати на Л. А. Х., ЕГН: ••••••••••, сумата от 7781,42 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на настъпило на 02.01.2023 г. пътнотранспортно произшествие по щета № ••••• от 25.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лв. /първоначално заявена главница/ за периода от 05.06.2023 г. до 25.02.2025 г. и ведно със законната лихва върху разликата над сумата от 3000 лв. до 7781,42 лв. /главница след изменение на размера на иска/ за периода от 26.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 7781,42 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв. заявен като частичен иск от 8000 лв. от пълния размер на вземането от 13 100 лв. като неоснователен и недоказан. Доколкото се установява, че за периода от 05.06.2023 г. до 25.02.2025 г. съдът не е присъдил обезщетение за забава в размер на законната лихва върху част от главницата в размер на 4781,42 лева /разликата над първоначално предявените 3000 лева до 7781,42 лева/ , то следва, че главният иск се явява основателен. Следва да се има предвид и направеното в отговора на исковата молба признание на иска. Дължимата законна лихва за периода от 05.06.2023 г. до 25.02.2025 г върху главницата в размер на 4781,42 лева, изчислена с лихвения калкулатор на НАП възлиза на 1120 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло. Поради уважаването на главния иск се осъществява условието за произнасяне по обратния иск на застрахователя срещу деликвента по чл. 433 т.3 вр. чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ за платените на пострадалото лице суми, който следва да бъде уважен. Първата разпоредба урежда, че застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице - в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог. Съгласно чл. 500 ал.1 т. 1 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Страните не спорят, че е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към момента на ПТП, както и че е било налице валидно застрахователно правоотношение спрямо управлявания от ответника по обратния иск автомобил. Установено е осъществяването на фактическия състав на деликта и началния момент на задължението за законна лихва. От приетата като писмено доказателство влязла в законна сила присъда № 64/28.11.2024 г. по НОХД 1219/2024 г. по описа на РС-Б., се установява, че Т. З. М. е признат за виновен че е извършил престъпление, шофирайки с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Тъй като е настъпило събитие, пораждащо отговорността на ответника спрямо ищеца, съответно задължение на застрахователя да покрива отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, свързани с ползването на МПС, обратният иск следва да бъде уважен за сумата от 1120 лева, представляваща лихва върху сумата от 4781,42 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, съставляващи разликата над 3000 лева до 7781,42 лева за периода от 05.06.2023 г. до 25.02.2025 г. При този изход на делото разноски се следват на ищеца по първоначално предявения иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК такива се следват в размер на 25,56 евро, представляващи държавна такса, както и 204 евро за адвокатско възнаграждение. В молбата от 14.07.2026 г. от ответника “ЗД ЕВРОИНС” АД е релевирано възражение за прекомерност на договореното адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, тъй като възнаграждението е в минимален размер. Разноски се следват и на ищеца по обратния иск, като такива се следват в размер на 25,56 евро за държавна такса по обратния иск и 100 евро за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, съдът