Решение № 249 от 15.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 976/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е и е образувано по въззивна жалба вх. № 109113/22.11.2023 г., от „ЕРДЖЕСТ“ С.п.а., с данъчен номер и номер на вписване 01613650819, със съдебен адрес в РБ: адв. С. П., гр. София, ул. „Бачо Киро“, № 5, вх. А, ет. 2, ап. 9 срещу Решение № 1354/08.11.2023 г., по т.д.н. № 1251/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 с., с което е отхвърлена молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на „ВИАЛ ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕАД, ЕИК 204909877, (предходно наименование „ТАЯРАН ДЖЕТ“ ЕАД ), със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“, № 134.

Въззивникът счита постановеното решение за неправилно и необосновано. Счита, че в хода на производството са събрани доказателства, установяващи качеството му на кредитор с изискуемо парично вземане срещу длъжника. Излага коментар на събраните доказателства и фактите, които се установяват от тях. Твърди, че издадените фактури са били достъпни за длъжника, предвид установената практика за издаване, изпращане и достъп до издадените фактури и изискуемите задължения, посредством системата за електронен обмен на документи в Република Италия. Представя разменена кореспонденция между страните и сочи, че от нея ставало ясно, че длъжникът периодично е уведомяван за задълженията му и са му изпратени издадените и поискани от него фактури. Видно от кореспонденцията било и предложението на длъжника задълженията му да бъдат изплащани на вноски, което било прието от въззивника, но плащания не последвали. Сочи, че от страна на длъжника оспорвания в хода на производството не са налице. Навежда оплаквания, че съдът не му бил указал, че не сочи доказателства, по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Оспорва извода на съда за необходимостта от апостил на представените временно изпълнително разпореждане, заповед за принудително изпълнение, изпълн. Лист и доказателства за връчването им на длъжника и сочи, че същите са представени във връзка с твърдения за предприети действия по събиране на вземането. Счита, че съдът е следвало да даде указания по представянето им с апостил, а не директно да отрече доказателствената им стойност. Счита, че вземането му се установява и от събраните специални знания, посредством заключението на ССЕ. Твърди, че длъжникът е извършвал частични плащания по някои от издадените фактури по негова преценка. Моли представените писмени доказателства да бъдат приети в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2 ГПК. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде уважена.

В границите на срока по чл. 613а, ал. 1 ТЗ, длъжникът „Виал Интернационал“ ЕАД, депозира отговор вх. № 113198/04.12.2023 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна. Сочи, че не е налице ликвидно и изискуемо вземане на кредитора, тъй като между страните е налице спор за вземането в Италия, съдебното производство по който било насрочено за 14.02.2023 г. и, който счита за преюдициален по отношение на производството в България. Сочи, че доказателства за висящността на спора били вече представени. Счита, че правото на кредитора да представи нови доказателства за преклудирано. По същество моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Доказателствени искания, обосновани по съответния начин, не са направени.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат изложените във въззивната жалба и отговора доводи съображения и твърдения.

Съставът на САС по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по молба вх. № 64358/06.07.2023 г., с която молителят ЕДЖЕСТ С.п.а., учреден съгласно законодателството на Република Италия, вписан в ТР на Търговско-промишлена, занаятчийска и селскостопанска камара на Трапани, с номер на вписване и данъчен номер 01613650819, в качеството на кредитор, е отправил искане да бъде постановено решение, с което да бъде обявена неплатежоспособността на длъжника „ТАЯРАН ДЖЕТ“ ЕАД, ЕИК 204909877, с начална дата – 01.03.2021 г., да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника и да бъде определена дата на първото събрание на кредиторите.

Молителят твърди, да са налице парични задължения на ответника към него, произтичащи от търговска сделка с предмет предоставяне на летищни услуги във връзка с управление на въздушни линии, чиито размер към момента на молбата възлиза на сумата 199530.81 евро. Излага, че му е предоставена концесия за цялостно управление на летище Трапани, Италия и е единствен доставчик на услуги по наземно обслужване на летището. По силата на възлагане на обществена поръчка твърди ответника да е получил правото да упражнява на изключителна основа редовна въздушна линия по маршрутите Трапани – Триест и обратно, Трапани – Анкона и обратно, Трапани –Перуджа и обратно, за периода 18.12.2020 г. – 03.10.2023 г. Твърди за периода 01.01.2021 г. 24.10.2021 г. ответникът да е изпълнил множество полети по посочените направления, които са били обслужвани от молителя в качеството му на концесионер на летище Трапани. От посочено са възникнали задължения за летищни такси, установени със закон, съгл. Министерско постановление № 44/07.02.2013 г., такси за обслужване на полети, съгл. сключено между страните Стандартно споразумение за наземно обслужване от 15.12.2020 г., такси, дължими на осн. Договор за преотдаване на концесия на летищно пространство за ползване на офис и склад за резервни части и поддръжка и допълнителни летищни услуги, съгл. действащия тарифен график на летище Трапани.

Предоставените от молителя услуги в полза на ответника били остойностени в посочените в молбата фактури, издадени през периода 31.01.2021 г. – 30.09.2021 г. От страна на ответника били извършени частични плащания на 31.12.2021 г. в размер на 12346.42 евро, по фактура № 24/31.01.2021 г., остатъкът от която останал неплатен и на 03.05.2021 г., в размер на 1767.57 евро, по фактура № 136/03.05.2021 г., остатъкът от която също останал неплатен. След извършените частични плащания общия размер на задълженията възлизали на посочената сума – 199530.81 евро., които не били заплатени дори и след изпратените множество напомнителни писма по ел. поща. Твърди, че считано от 24.10.2021 г. ответникът е преустановил дейността си и полетите в Италия като бил неоткриваем. Посоченото принудило молителя да предприеме действия по принудителното събиране на вземането си посредством иницииране на производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение, като на 03.12.2021 г. било издадено изпълнително разпореждане от Граждански съд на гр. Трапани и на 15.12.2021 г. му била издадена изпълнителна заповед, които били връчени на ответника по реда на Регламент № 1393/2007.

Твърди още невъзможността на ответника да изпълни задълженията си да е трайно състояние, чиято начална дата съвпада с падежа на първата издадена фактура – 01.03.2021 г. В границите на срока по чл. 131 ГПК, длъжникът „ТАЯРАН ДЖЕТ“ ЕАД, ЕИК 204909877, не депозира отговор по молбата.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази представените доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

След извършена служебна справка по партидата на търговеца в ТР воден при АВ съдът установи, че дружеството „ВИАЛ ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕАД, ЕИК 204909877 е регистрирано с вписване № 20171218111554, с наименование „ТАЯРАН ДЖЕТ“ ЕАД към момента на регистрацията. От партидата на дружеството се установява, че последния обявен ГФО на дружеството е за 2019 г. Представени по делото са Стандартно споразумение за наземно обслужване, сключено между молителя и ответника, на 15.12.2020 г. и отнасящо се за периода 01.12.2020 г. – 31.10.2023 г. и Субконцесия на летищно пространство на гражданското летище в Трапани за ползване на офис и склад за резервни части за поддръжка, сключено между страните по делото на 30.10.2020 г. Представени по делото са процесните фактури, издадени за ползвани от ответника услуги, придружени от превод на български език. (т. II, стр. 257- 505, от делото на СГС).

Представени по делото, придружени от превод на български език, са искова молба до Граждански съд на Трапани за издаване на разпореждане за предварително изпълнение от молителя като ищец (т. I, стр. 160-171), Изпълнително разпореждане № 853/2021/03.12.2021 г. (стр. 172-174), Изпълнителна заповед от 15.12.2021 г. (стр. 175 - 177), изпълнителен лист (стр. 178-182) и Удостоверение от 13.07.2022 г. за връчване или невръчване на документи по Регл. 1393/2007, издадено от СРС (стр. 183-187).

От постъпилата по служебен път справка от централна база на АИС- КАТ за МПС, регистрирани на името на „Таяран Джет„ ЕАД са 9 бр. МПС.

От постъпилата по служебен път Справка за банкови и платежни сметки и сейфове, изходяща от Българска народна банка, се установява, че към 18.07.2023 г. ответникът е титуляр на банкови сметки разкрити в „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Юробанк България“ АД, върху които са наложени множество запори.

От страна на Национална агенция по приходите е предоставена информация, че за периода 2019 – 2022 г. е налице подадена ГДД за 2020 г. като е представено заверено с КЕП копие.

От служебно изготвената Справка от 07.07.2023 г. в АВ се установява, че по ЕИК на дружеството ответник, не са налице вписвания, отбелязвания или заличавания в ИИС за кадастър и имотен регистър.

По делото е постъпило писмо от НАП, вх. № 72389/03.08.2023 г., с което на вниманието на вещото лице са представени справки за задълженията на ответника към НАП, както и справка за актуалното състояние на действащите трудови договори. От справката за общи задължения към НАП (т. II, стр. 596 - 613), се установява че най-старите неплатени задължения към НАП са с падеж и изтекъл срок на доброволно плащане през 2020 г., а са налице и неплатени закъснителни лихви върху задължения с падеж и изтекъл срок за доброволно плащане през 2019 г. От справката за състоянието на трудовите договори се установява, че на 08.11.2022 г. е прекратено последното ТПО.

По делото е постъпило писмо от НАП вх. № 72426/03.08.2023 г., от което се установява, че след извършена проверка са установени издадени Ревизионни актове от 23.12.2019 г., 18.11.2020 г. и 06.08.2021 г. Установено е и образувано производство за принудително изпълнение с общ размер на задълженията 963545.20 лв., по което са наложени обезпечителни мерки „Запор“ върху леки автомобили, движими вещи и банкови сметки.

Пред първоинстанционния съд е допуснато събирането на специални знания, посредством заключение на ССЕ, което като компетентно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните се цени от въззивната инстанция като пълно и обективно.

При тази фактическа установеност, съдът като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и приложимия закон, достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Разпореждане № 193/26.01.2024 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл. 625 ТЗ, поради което решението в обжалваната му част е и допустимо.

По останалите въпроси, съобразно разпоредбата на чл. 269 ал. 1 ГПК и при съобразяване на коректива, съдържащ се в разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, въззивния съд е ограничен от наведените с въззивната жалба доводи.

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативни предпоставки, подлежащи на разглеждане в посочения ред:

1. Длъжникът да е от кръга на лицата, по отношение на които може да бъде открито производство по несъстоятелност – търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ (търговско дружество, едноличен търговец и кооперация); юридическо лице с нестопанска цел (сдружение и фондация), съгл. чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ; неограничено отговорен съдружник, съгл. чл. 610 ТЗ; починал/заличен от търговския регистър неограничено отговорен съдружник, съгл. чл. 611, ал. 2 ТЗ; починал/заличен от търговския регистър едноличен търговец, съгл. чл. 611, ал. 1 ТЗ и скрит съучастник, съгл. чл. 609 ТЗ.

2. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност да е подадена до компетентния съд, съобр. разпоредбата на чл. 613 ТЗ – окръжния съд по седалището на търговеца, от легитимирано лице, съобр. разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжника, съответно ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и ИА "ГИТ" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

3. Длъжникът да е в състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост, съобр. чл. 607а ТЗ.

В конкретния случай, не е било спорно между страните, че длъжникът е от кръга на лицата, спрямо които може да бъде откривано производство по несъстоятелност, а именно търговец по см. на чл. 1 ТЗ – търговско дружество, чиято правно-организационна форма е ЕАД.

Не е било предмет на спор и обстоятелството, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност, макар и подадена от търговско дружество, което твърди да е чуждестранен кредитор, е подадена пред компетентния съд по седалището на търговеца – СГС. Не е налице колизия между разпоредбата на чл. 613 ТЗ и разпоредбите на Регл.

2015/848/20.05.2015 г., уреждащи международната компетентност на съдилищата на държавите членки. В този смисъл служебна проверка е била извършена и от страна на сезирания СГС, по силата на чл. 4 от Регламента.

Спор между страните не е бил повдиган и по въпроса за приложимото към производството право, а именно – българското, по силата на чл. 7 от Регламента.

Настоящото производство е образувано по молба на лице, което твърди да е носител на качеството кредитор по търговска сделка на ответника, което качество да го легитимира да отправи искане за откриване на производство по несъстоятелност. В тази хипотеза на изследване подлежи наличието или липсата на материалноправна легитимация на молителя да иска откриване на такова производство, доколкото процесуалната такава се извлича от твърденията в сезиращата молба.

Въпросът за процесуалния ред, по който подлежи на разглеждане молба по чл. 625 ТЗ, е разрешен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТР № 1/03.12.2018 г., тълк.д. № 1/2017 г., на ВКС, ОСТК, като е посочено, че Процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 ТЗ, депозирана от кредитор, при подготовката й за разглеждане в открито съдебно заседание, е редът, предвиден в специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, а не редът, предвиден в общите норми на чл. 131 - 133 ГПК. В мотивите към посочената точка, върховните съдии са разяснили, че доколкото процесуалните норми, съдържащи се в Част Четвърта „Несъстоятелност“ на ТЗ, в т.ч. чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, са специални спрямо нормите в ГПК, което следва от препращането в чл. 621 ТЗ. Поради това, общият ред по чл. 131 - 133 ГПК се прилага, доколкото специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ не предвиждат нещо различно. В този смисъл, при прилагане на специалните процесуални норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, след преценка за редовност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съдът по несъстоятелността следва да изпрати препис от молбата и приложенията към нея на длъжника и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание в 14-дневен срок. Срещу подадената молба длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да поиска събиране на доказателства както преди провеждане на първото съдебно заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по- късно от приключването му. След приключването на това заседание правото за възражения и доказателства се преклудира. Преклузията обаче настъпва единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства, касаещи активната легитимация по молбата (за несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане - по давност, чрез плащане, прихващане и др.), но не и за възраженията и доказателствата, касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо – състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата.

В случая въззивникът, той и молител в първоинстанционното производството, е основал твърденията си, че е носител на законоустановеното в разпоредбата на чл. 625 ТЗ, качество на кредитор на длъжника по търговска сделка, основано на представените по делото Стандартно споразумение за наземно обслужване, сключено между молителя и ответника, на 15.12.2020 г. и отнасящо се за периода 01.12.2020 г. – 31.10.2023 г. и Субконцесия на летищно пространство на гражданското летище в Трапани за ползване на офис и склад за резервни части за поддръжка, сключено между страните по делото на 30.10.2020 г. До приключване на първото по делото съдебно заседание на 18.09.2023 г., доказателствата не са били оспорени от длъжника. Не е имало спори по въпроса, че сделката между страните е търговска, доколкото е свързана с предмета на осъществяваната от тях дейност.

Представени по делото са и издадени във връзка с посочените договори фактури, които също не са били оспорени от ответника в границите на процесуалните срокове. Видно от фактурите е, че същите не са двустранно подписани между страните и не са налице други доказателства за надлежното им връчване на ответника. Налице са твърдения от страна на молителя, че по две от фактурите ответникът е извършил частични плащания, а именно: - по фактура № 24/31.01.2021 г., на 31.12.2021 г. в размер на 12346.42 евро като остатъкът останал неплатен и - по фактура № 136/03.05.2021 г., на 03.05.2021 г., в размер на 1767.57 евро, остатъкът също останал неплатен. Посочените твърдения отново не са били оспорени от страна на ответника, но и се подкрепят от събраните специални знания, посредством заключението на ССЕ. От заключението се установява, че по фактура № 24/31.01.2021 г., издадена за сумата 16165.24 евро, е извършено частично плащане в размер на сумата 12346.42 евро, след което неплатената сума по фактурата възлиза на 3818.82 евро. По фактура № 136/03.05.2021 г., издадена за сумата 4403.72 евро, е извършено частично плащане в размер на 1767.57 евро, след което неплатената сума по фактурата възлиза на 2636.15 евро. Извършените плащания не са оспорени и по реда на чл. 301 ТЗ. Отделно от посоченото, видно е от постъпилата справка за задълженията на ответника към НАП (т. II, стр. 533-538) е, че от страна на ответника пред НАП са декларирани други фактури, издадени между страните, задълженията по които са били надлежно заплатени (стр. 534 – горе).

Изложените обстоятелства и това, че от страна на ответника наличието на договорни правоотношения с ищеца по представените договори не е било оспорвано, не е било оспорвано и извършването на частични плащания по две от процесните фактури, водят до извод за възникването и наличието на вземане на доставчика на услугите по договора, той и молител в производството към получателя на услугите по същия – ответника и в този смисъл качеството кредитор на молителя по търговска сделка, следва да бъде прието за доказано.

Посоченият извод не може да бъде разколебан и от обстоятелството, че представените пред първоинстанционния съд Изпълнително разпореждане № 853/2021/03.12.2021 г. (стр. 172-174), Изпълнителна заповед от 15.12.2021 г. (стр. 175 - 177), изпълнителен лист (стр. 178-182) и Удостоверение от 13.07.2022 г. за връчване или невръчване на документи по Регл. 1393/2007, издадено от СРС (стр. 183-187), доколкото представляват актове на съд, не са били представени заверени с апостил, съобразно изискванията на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 05.10.1961 г., ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на РБ на 25.05.2000 г. (ДВ, бр. 47/09.06.2000 г.). Това е така, защото посочените не са представени като влезли в сила актове на съд, не са били налице и твърдения, че вземанията на молителя са установени по основание размер по този начин. Същите са представени за удостоверяване твърденията на молителя, че е предприел действия пред съдилищата в Италия за принудително събиране на вземанията си, които са останали неплатени.

Направените в предходните абзаци изводи досежно наличието на предпоставките за откриване на производството, налагат разглеждане и на последната предпоставка, залегнала в разпоредбата на чл. 607а ТЗ – търговецът, за когото е отправено искане за откриване на производството по несъстоятелност, да е неплатежоспособен/свръхзадължен, като молителят е основал искането си на първото от посочените състояния.

В разпоредбата на чл. 608 ТЗ са установени оборими презумции за неплатежоспособност: - ал. 1 - търговецът да не е в състояние да изпълни парични задължения, произтичащи от търговска сделка, публични или частни държавни или общински задължения, задължения за изплащане на трудови възнаграждения; - ал. 2 – състоянието по ал. 1 се предполага да е налице ако преди подаване на молбата търговецът не е заявил за обявяване н ТР ГФО за последните три години; - ал. 3 – търговецът да е спрял плащанията или плащания да са налице спрямо определени кредитори; - ал. 4 – ако по изпълнително производство образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора подал молбата по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 м. от получаване на ПДИ.

Разбира се предвид сериозността на последиците от откриване на производството, следва да бъде извършена преценка на цялостното финансово състояние на търговеца. С оглед на това в хода на производството, освен писмени доказателства, са събрани и специални знания посредством заключение на ССЕ. От заключението се установява, че след изследване на счетоводните записвания при молителя размера на задълженията на ответника към молителя възлиза на сумата 468834.39 евро, в това число главница и лихви към 06.07.2023 г. (датата на молбата). Касателно задълженията към НАП, експертът сочи, че към 02.08.2023 г. задълженията възлизат на сумата 965216.03 лв., в това число главница и лихви. Експертът сочи, че от страна на длъжника счетоводна информация не е била получена, въпреки направените опити в тази насока, поради което и не могат да бъдат установени други задължения, както и не може да бъде установено наличното имущество като са налице данни за дадени като обезпечение на НАП активи и МПС.

Експертът сочи, че не разполага с данни за финансовия резултат на ответника за 2023 г., но отчитайки, че на 08.11.2022 г. е прекратено последното ТПО, на 18.11.2022 г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС и на 15.11.2022 г. е отнет оперативния лиценз на въздушен превозвач, издаден на 03.08.2018 г., извежда че след м. 11.2022 г. и през 2023 г. ответникът не осъществява дейност и не формира финансов резултат. От заключението се установява и, че за финансовата 2019 г. дружеството е отчело 37891. 03 лв., печалба, а финансовата 2020 г. е отчетена 3100797.55 лв., загуба. Към 31.12.2020 г. капитала на дружеството е отрицателна величина и същото е декапитализирано. Поради липса на документация, експертът не е можал да установи дали ответника има вземания, техния размер и падеж.

След извършване на анализ на показателите за ликвидност експертът сочи, че за периода 2019 – 2022 г. коефициента на обща ликвидност е под препоръчителните стойности, което се дължи на това, че през 2019 г. краткосрочните активи са почти равни на задълженията, а за 2020 г. задълженията вече превишават краткосрочните активи с 2415 хил. лв., поради което и стойностите на коефициента за обща ликвидност от 1.0411 пада до 0.8027. Коефициентът за бърза ликвидност е в препоръчителни стойности за 2019 г. и под тях към 31.12.2020 г. Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са под препоръчителните стойности за 2019 и 2020 г. За 2021 г. и 2022 г. експертът счита, че предвид запорирането на сметките на дружеството на 17.03.2020 г. и липсата на подадени ГДД за тези години, коефициентите за ликвидност само са се влошавали, а към момента на експертизата са със стойност 0.0000, тъй като не са установени краткосрочни активи, а само задължения.

По отношение на показателите за автономност, експертът сочи, че през 2019 г. дружеството не е било финансово автономно, а към 31.12.2020 г., в резултат на падане на собствения капитал до нула, коефициентът е отрицателна величина. Коефициентът на задлъжнялост за 2019 г. показва зависимост от основни кредитори, а към 31.12.2020 г. е отрицателна величина. Финансово устойчиво дружеството не е било през нито една от двете години. За периода 2021 г. и 2022 г. макар и да не е разполагал с информация за балансовите стойности на актива и пасива, съобразявайки запорирането на сметките на дружеството на 17.03.2020 г. и липсата на подадени декларации за 2021 и 2022 г., експертът изразява становище, че за периода след 31.12.2020 г. е продължило влошаване на коефициентите за автономност.

Експертът сочи, че имуществото и банковите сметки на дружеството са предмет на наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК с 9 бр. Постановления, издадени през периода 13.03.2020 г. – 18.02.2021 г., по изп.д. № 200854591/2020 г., образувано за събиране на изискуеми публични вземания.

Обсъдените във фактическата установеност писмени доказателства и фактите установени, посредством събраните специални знания в хода на производството, дават основание да бъде прието, че е налице презумцията за неплатежоспособност, установена в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ - търговецът не е в състояние да изпълни парични задължения, произтичащи от търговска сделка, както и публични държавни задължения. Все в същата посока е и установеното, че последния обявен в ТР по партидата на ответника ГФО е за финансовата 2019 г., т.е. за финансовите 2020, 2021 и 2022 г. (трите години предхождащи подаването на молбата за откриване на производство ) не са налице заявления за обявяване на ГФО, което сочи на наличието и на хипотезата на ал. 2 от чл. 608 ТЗ.

За трайния и необратим характер на състоянието на неплатежоспособност свидетелстват, освен влошаването на коефициентите на ликвидност и автономност, което е налице към 31.12.2020 г., още и обстоятелствата настъпили през м. ноември 2022 г. – прекратяването на последното ТПО, дерегистрацията на дружеството по ЗДДС и отнемането на оперативния лиценз за въздушен превозвач, издаден през 2018 г. на ответника.

За оборване на посочените презумции и за установяване на временен характер на затрудненията, от страна на ответника твърдения и кореспондиращите им доказателства не са ангажирани.

По отношение началната дата на състоянието на неплатежоспособност по аргумент от разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че това е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида, посочен в този законов текст. Доколкото обаче самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата следва да бъде съобразен този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение от видовете посочени в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер. Както бе вече посочено неплатени закъснителни лихви върху публични задължения са налице още от 2019 г., а неплатени публични задължения са налице през 2020 г. Същевременно от събраните специални знания се установи, че през 2020 г. краткосрочните задължения вече превишават краткосрочните активи с 2415 хил. лв. като към 31.12.2020 г. всички показатели за ликвидност са под референтните стойности, а показателите за автономност и задлъжнялост са отрицателни величини. Налага се извода, че след като към 31.12.2020 г. дружеството не е разполагало с парични средства и бързоликвидни активи за удовлетворяване на съществуващите задължения и е било зависимо от кредиторите си, то това е първият момент, в който е налице съвпадане на двата елемента на неплатежоспособността – спиране на плащанията и невъзможност за плащане. Поради което и съдът приема тази дата за начална на неплатежоспособността.

В заключение, обжалваното решение ще следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ да бъде обявена неплатежоспособността на "Виал Интернационал" ЕАД, с начална дата 31.12.2020 г.; да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството; да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника. За временен синдик съдът намира, че следва да назначи В. П. М., със служебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“, № 32, ет. 2, ап. 4, тел. ••••••••••, ел. поща: ••••••••••, включен под № 39 в утвърдения от Министъра на правосъдието Списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, който отговаря на изискванията на чл. 655 ТЗ като датата на встъпване в длъжност бъде определена на 5 дни от вписване на решението в Търговски регистър. На временния синдик следва да бъде определено с месечно възнаграждение в размер на 1500.00 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл. 630, ал. 1, т. 5 ТЗ на кредиторите на "Виал Интернационал" ЕАД следва да бъдат указани сроковете за предявяване на вземанията, съгл. чл. 685, ал. 1 ТЗ.

Разноски на молителя не се присъждат предвид липсата на подобно искане.

По изложените съображения Софийски Апелативен Съд,