Решение № 93 от 12.7.2024 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 89/2024 г.

производство първоинстанционно решение, като краен резултат, е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. По частната жалба против постановеното по реда на чл. 248 от ГПК първоинстанционно Определение № 107/23.01.2024г. на Районен съд-К..: Частната жалба като подадена в срок и от имащи правен интерес от това лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Противно на твърдяното от жалбодателите, безспорно в производството предявената от ищците искова претенция съставлява обективно съединени четири иска, поради което и на основание чл.2, ал.5, във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така присъденият общ размер от 2000 лв., определено не е прекомерен, доколкото адвокатските възнаграждения се определят съобразно вида и броя на предявените искове. Що се касае до довода за дължимата се в производството държавна такса, следва да се посочи, че първоинстанционният съд чрез осъдителния си диспозитив е преодолял този пропуск. И при този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски изрично са поискани от въззиваемия, но извършването им не се доказва, не му се и следва присъждане на такива. Предвид изложеното, въззивният съд