Решение № 3 от 8.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 594/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 на ГПК. Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Топаз трейд“ ООД, с която обжалва решение № 534 от 21.04.2023 г., постановено по т.д.№ 1 548/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Топаз трейд“ ООД да заплати на „Инд-еко” Д.О.О. (IND-EKO d.o.o.), на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 88 260.35 евро, представляваща част от обшия размер на задължението от 882 603.48 евро, по договор за услуги от 29.01.2018 г, и издадените въз основа на него: фактура 38-01-91/07.02.2019 г. на стойност 51 150 евро: фактура 12-01-91 15.01.2019 г. на стойност 25 636.38 евро: фактура 109-01- 91 19.02.2019 г. на стойност 23 365.52 евро; фактура 112-01-91/19.02.2019 г. на стойност 23 426.70 евро; фактура 659-01- 91 30.07.2018 г. на стойност 152 672.52 евро; фактура 926-01-91 12.11.2018 г. на стойност 101 972.64 евро; фактура 944-01-91 19.11.2018 г. на стойност 75 896.37 евро; фактура 958- 0191 27.11.2018 г. на стойност 75 558.78 евро; фактура 971-01-91 10.12.2018 г. на стойност 50 444.13 евро; фактура 975-01-91 14.12.2018 г. на стойност 25 237.41 евро; фактура 976-01- 91 14.12.2018 г. на стойност 50 689.65 евро; фактура 997-01-91 17.12.2018 г. на стойност 25 575 евро; фактура 1000-0191 18.12.2018 г. на стойност 50 751.03 евро; фактура 1002-01-91 21.12.2018 г. на стойност 23 835.90 евро; фактура 1005-01-91 27.12.2018 г. на стойност 50 658.96 евро; фактура 1006-01-91 27.12.2018 г. на стойност 75 732.69 евро; ведно със законната лихва върху главницата от 88 260.35 евро, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 6 904.89 лева - държавна такса и 2 547.48 евро - разноски за процесуално представителство, дължими на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че изводът за основателността на претенцията почива на непълен и едностранчив анализ на събраните по делото доказателства. В тази връзка твърди, че съдът правилно е определил страните по договора, но неправилно е възприел пълната основателност на претенцията. Навежда доводи, че съдът неправилно не е обсъдил и възприел за основателни, всички наведени от ответниците доводи. Твръди, че съдът е следвало да прецени дали договорът за дружество е прекратен и едва след това да приема как се уреждат взаимоотношенията между съдружниците. Твърди, че ищецът е признал, че с договора за дружество се урежда друг начин на разпределение на печалбите, поради което докато гражданското дружество съществува, не е налице изискуемост на каквото и да е вземане на съдружник. По отношение на уважената претенция по чл.79 от ЗЗД твърди, че съдът не е изследвал в цялостен обем изпълнението на насрещните задължения. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно. С въззивна жалба „Аеон-БС“ ЕООД оспорва решение № 534 от 21.04.2023 г., постановено по т.д.№ 1 548/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Аеон-БС"ЕООД да заплати на „Инд-еко” Д.О.О. на основание чл. 79 от 33Д сумата от 132 390.52 евро, представляваща част от общия размер на задължението от 882 603.48 евро, по договор за услуги от 29.01.2018 г. и издадените въз основа на него: фактура 38-01-91/07.02.2019 г. на стойност 51 150 евро; фактура 12- 0191/15.01.2019 г. на стойност 25 636.38 евро; фактура 109-01-91/19.02.2019 г. на стойност 23 365.32 евро; фактура 112-01-91/19.02.2019 г. на стойност 23 426.70 евро; фактура 659-01- 91/30.07.2018 г. на стойност 152 672.52 евро; фактура 926-01-91/12.11.2018 г. на стойност 101 972.64 евро; фактура 94401-91/19.11.2018 г. на стойност 75 896.37 евро; фактура 958-01- 91/27.11.2018 г. на стойност 75 558.78 евро; фактура 971-01-91/ 10.12.2018 г. на стойност 50 444.13 евро; фактура 975-01-91/14.12.2018 г. на стойност 25 237.41 евро; фактура 976-01- 91/14.12.2018 г. на стойност 50 689.65 евро; фактура 997-0191/17.12.2018 г. на стойност 25 575 евро; фактура 1000-01-91/18.12.2018 г. на стойност 50 751.03 евро; фактура 1002-01- 91/21.12.2018 г. на стойност 23 835.90 евро; фактура 1005-01-91/ 27.12.2018 г. на стойност 50 658.96 евро; фактура 1006-01-91/27.12.2018 г. на стойност 75 732.69 евро, ведно със законната лихва върху главницата от от 132 390.52 евро, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане считано от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумите 10 357.33 лева - държавна такса и 3 430.09 евро - разноски за процесуално представителство, дължими на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществена нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Наведени са твърдения, че постановеното решение е недопустимо, с оглед предявяването на недопустим иск, тъй като гражданското дружество не е прекратено. Инвокирани са доводи за нарушение на процесуалните правила. В тази връзка твърди, че дадената от съда правна квалификация е неправилна. Твърди, че решаващите мотиви на съда почиват на решение № 34/01.03.2013 г., постановено по т. д. № 94/12 г. по описа на ВКС, ТК, Второ ТО, но позоваването на това решение е неоснователно, а мотивите на цитираното решение са обратен на възприетия принцип. Развива доводи, че преобладаващата практика приема, че внесените или придобити в резултат на дейността вещи могат да бъдат разпределени чрез уреждане на имуществените отношения между съдружтиците след прекратяване на дружеството. Развива доводи относно това за какво е допуснато до касационен контрол, обективиран в цитираното решение акта на въззивния съд, като твърди, че развитите мотиви в него могат да имат значение по отношение на евентуания иск, но не и по този, които е уважен от съда. Прави анализ на практика на ВКС, от която извежда извод, че съдружник в гражданско дружество не може да иска разноските, които е направил, средствата, които е вложил, защото това съставлява неговото участие в дружеството, неговия дял в общата собственост, преди пракряатяването му или преди излизането му. Твърди, че съдът е дал неправилна квалификация на предявенят иск като тава по чл.79, ал.1 от ЗЗД, но фактическите твърдения сочат на такава по чл.258 и следв. от ЗЗД. Твърди, че дадената квалификация изисква да се посочи яьсен източник на задължението, а събраните по делото доказателства нямат нищо общо с предмета на дейност. Твърди, че за да се разглежда неизпълнение на задълженията по договор, различен от договора за гражданско дружество следва да се даде отговор на въпроса кой е този договор, както и вазвива доводи относно индивидуализацията на всеки един договор. Твърди, че не е налице и признание на задължението, а воденото на отделно счетоводство не може да обоснове извод за признание на задължението. В тази връзка твърди, че от значение за признанието е воденото на счетоводството на всяко едно от дружествата, поради кото инводикира довод, че не е имало причина за допускане на ССЕ. Твърди, че не е доказано изпълнението на договора за услуги, които следва да бъде квалифициран като такъв за изработка. В тази връзка твърди, че не е ясно защо съдът е приел, че е налице изпълнение по този договор и приемане на работата, и оспова приложението на презумпцията на чл.264 от ЗЗД. Твърди, че следва да се приложи правилото на чл.98 от ЗЗД, както и че съдът е следвало да изложи мотиви защо приема за доказан размера на предявеният иск и дължимостта му само след приемане на работата. Твърди, че ако съдът уважи жалбата в осъдителната част и отмени решението, то следва да се произнесе и евентуалния такъв. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест. Ищецът е следвало да докаже размера на разноските, които е направил, който следва да се извлече от разпоредбата на чл.2 от договора от 29.01.2018 г. Твърди, че съдът правилно е указал на ищеца, че не сочи доказателства, а ангажираните такива не са относими. По отношение на нарушението на материалния закон твърди, че нормата на чл.79 от ЗЗД предоставя на кредитора две възможности, а от наведените такива в исковата молба не може да се направи извод за коя от двете се отнася. В тази връзка твърди, че исковата молба е следвало да бъде оставена без движение. Разива доводи относно кои обстоятелства следва да бъдет установени главно от ищеца, както и навежда твърдения, че не са ангажирани доказателства относно изпълнението. По отношение на изпълнението на поетите задължения инвокира твърдения, че не са ангажирани доказателства относно спазването на Базелската конвенция, ратифицирана от Р България. Прави анализ на представените докементи и извод, че същите не установяват кой е износителя, предмета на общата еднократна информация, вид транспорт, информация относно специалните изисквания, количества (тегло и обем) декларация на производителя или износителя. Твърди, че мястото на обезвреждането не може да бъде променяно, а представините документи не установяват изпълнение в цялост, като част от материалите са превозени до Арну/Франция/Аркема, което е селище в южна Франция и е с 387 км по-близко от посоченото в договора. Развива доводи относно основателността и доказаността на евентуалния иск. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да обезсили атакуваното като постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани, като претендира разноски за всички инстанции. Въззиваемата страна „ Инд-еко“ д. о.о. оспорва подадената от „Топаз трейд“ ООД въззивна жалба. Твърди, че задълженията на към него произтичат от договор за изпълнение на услуги по транспортиране и обезвреждане на отпадък, като всички плащания към него са извършени по издадените фактури. Твърди, че с отделен анекс към договора за дружество всички съдружници са се уговорили, че джоставките на стоки и услуги относно дейността на консорциума ще се заплащат по фактурите издадени от съответния съдружник. Твърди, че цитианото решение на ВКС изрично допуска даовори между отделните съдружници и консорциума. Твърди, че към всяка от 16 фактури е приложил доказателства за изпълнението на задълженията, вкл. приемателно-предавателни протоколи, а изпълнението е прието с приемането на изпълнението на цялостната обществена поръчка от възложителя Община Варна. Твърди, че договорът за услуги е годно правно основание за възникване на задължения и плащане на договорената цена. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно. Оспорва и жалбата на „Аеон-БС“ ЕООД. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Развива доводи, че с цитирани абзаси от отговора и допълнителия отговор на исковата молба ответникът не е оспорвал изложените в исковата молба факти относно сключването на отделен договор за услуги. Твърди, че квалификацията по чл.79 от ЗЗД е извършена правилно и коректно от съда Твърди, че твърдяната квалифкация показва неразбиране и смесване на договора за обществена поръчка и договора за услуги, тъй като в настоящия случай не става въпрос за извършването на определен овеществен резултат е аизпълнението на поръчка за извозване на стоки. Твърди, че чл. 260 от ЗЗД е неприложим, тъй като не са необходими материали и проекти. Развива доводи относно неприложимостта на другите текстове на закона, регламентиращи правата и задълженията на страните по договора за изработка. Твърди, че некоректно не е посочено в жалбата, че свободата на договарянето дава възможност на страните да сключват договори, които не са изрино регламентирани от закона. В тази връзка акцентира и на правата и задълженията по договора за обществена поръчка. Твърди, че договорът за услуги е годно правно основание за възникване на задълженията, а по отношение на пасивната легитимация твърди, че исковете следва да бъдат насочени към всеки един от участниците в консорциума. Твърди, че наведените твърдения във въззивната жалба противоречат на становището на същия ответник в първоинстанционното производство. Развива доводи относно приложението на чл. 301 от ТЗ, както и че съгласието може да се извлече от допълнителното споразумение към договора за консорциум. Твърди, че ССЕ е установила по безспорен начин осчетоводяването на процесните 16 бр. фактури и прави изводи относно значението на осчетоводяването им. Твърди, че към всяка от фактурите са прпиложени доказателства относно изпълнението от негова страна на поетите с договора задължения. По отношение на наведените твърдения за недоказаност и свързани с прилогане на изискуеми документи съобразно Базелската конвенция твърди, че същите са преклудирани ш не следва да се обсъждат. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски. Въззиваемата страна „Ви Пи екосолюшънс“ ЕООД редовно уведомено не подава отговор и не взима становище по депозираните въззивни жалби. Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 534 от 21.04.2023 г., постановено по т.д.№ 1 548/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Аеон-БС"ЕООД да заплати на „Инд-еко” Д.О.О. на основание чл. 79 от 33Д сумата от 132 390.52 евро, представляваща част от общия размер на задължението от 882 603.48 евро, по договор за услуги от 29.01.2018 г. и издадените въз основа на него: фактура 38-01-91/07.02.2019 г. на стойност 51 150 евро; фактура 12-0191/15.01.2019 г. на стойност 25 636.38 евро; фактура 109-01- 91/19.02.2019 г. на стойност 23 365.32 евро; фактура 112-01-91/19.02.2019 г. на стойност 23 426.70 евро; фактура 659-01-91/30.07.2018 г. на стойност 152 672.52 евро; фактура 926-01- 91/12.11.2018 г. на стойност 101 972.64 евро; фактура 94401-91/19.11.2018 г. на стойност 75 896.37 евро; фактура 958-01-91/27.11.2018 г. на стойност 75 558.78 евро; фактура 971-01- 91/ 10.12.2018 г. на стойност 50 444.13 евро; фактура 975-01-91/14.12.2018 г. на стойност 25 237.41 евро; фактура 976-01-91/14.12.2018 г. на стойност 50 689.65 евро; фактура 997- 0191/17.12.2018 г. на стойност 25 575 евро; фактура 1000-01-91/18.12.2018 г. на стойност 50 751.03 евро; фактура 1002-01-91/21.12.2018 г. на стойност 23 835.90 евро; фактура 1005- 01-91/ 27.12.2018 г. на стойност 50 658.96 евро; фактура 1006-01-91/27.12.2018 г. на стойност 75 732.69 евро, ведно със законната лихва върху главницата от от 132 390.52 евро, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане считано от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумите 10 357.33 лева - държавна такса и 3 430.09 евро - разноски за процесуално представителство, дължими на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, осъдил е „Топаз трейд“ ООД да заплати на „Инд-еко” Д.О.О. (IND-EKO d.o.o.), на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 88 260.35 евро, представляваща част от обшия размер на задължението от 882 603.48 евро, по договор за услуги от 29.01.2018 г, и издадените въз основа на него: фактура 38-01- 91/07.02.2019 г. на стойност 51 150 евро: фактура 12-01-91 15.01.2019 г. на стойност 25 636.38 евро: фактура 109-01- 91 19.02.2019 г. на стойност 23 365.52 евро; фактура 112-01- 91/19.02.2019 г. на стойност 23 426.70 евро; фактура 659-01-91 30.07.2018 г. на стойност 152 672.52 евро; фактура 926-01-91 12.11.2018 г. на стойност 101 972.64 евро; фактура 944- 01-91 19.11.2018 г. на стойност 75 896.37 евро; фактура 958-0191 27.11.2018 г. на стойност 75 558.78 евро; фактура 971-01-91 10.12.2018 г. на стойност 50 444.13 евро; фактура 975-01- 91 14.12.2018 г. на стойност 25 237.41 евро; фактура 976-01-91 14.12.2018 г. на стойност 50 689.65 евро; фактура 997-01-91 17.12.2018 г. на стойност 25 575 евро; фактура 1000-0191 18.12.2018 г. на стойност 50 751.03 евро; фактура 1002-01-91 21.12.2018 г. на стойност 23 835.90 евро; фактура 1005-01-91 27.12.2018 г. на стойност 50 658.96 евро; фактура 1006- 01-91 27.12.2018 г. на стойност 75 732.69 евро; ведно със законната лихва върху главницата о т 88 260.35 евро, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 6 904.89 лева - държавна такса и 2 547.48 евро - разноски за процесуално представителство, дължими на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и е осъдил „Ви Пи екосолюшънс“ ЕООД да заплати на „Инд-еко” Д.О.О. (IND- EKO d.o.o.) сумата от 264 781.04 евро, представляваща част от общия размер на задължението от 882 603.48 евро по договор за услуги от 29.01.2018 г. и издадените въз на него: фактура 38-01-91/07.02.2019 г. на стойност 51 150 евро: фактура 12-01-91 15.01.2019 г. на стойност 25 636.38 евро: фактура 109-01- 91 19.02.2019 г. на стойност 23 365.52 евро; фактура 112-01-91/19.02.2019 г. на стойност 23 426.70 евро; фактура 659-01-91 30.07.2018 г. на стойност 152 672.52 евро; фактура 926-01-91 12.11.2018 г. на стойност 101 972.64 евро; фактура 944-01-91 19.11.2018 г. на стойност 75 896.37 евро; фактура 958-0191 27.11.2018 г. на стойност 75 558.78 евро; фактура 971-01-91 10.12.2018 г. на стойност 50 444.13 евро; фактура 975-01-91 14.12.2018 г. на стойност 25 237.41 евро; фактура 976-01-91 14.12.2018 г. на стойност 50 689.65 евро; фактура 997-01-91 17.12.2018 г. на стойност 25 575 евро; фактура 1000-0191 18.12.2018 г. на стойност 50 751.03 евро; фактура 1002-01-91 21.12.2018 г. на стойност 23 835.90 евро; фактура 1005-01-91 27.12.2018 г. на стойност 50 658.96 евро; фактура 1006-01-91 27.12.2018 г. на стойност 75 732.69 евро; ведно със законната лихва върху главницата от от 264 781.04 евро, считано от датата на подаване на исковата - 30.05.2021 г, до окончателното й изплащане, както и да заплати на Инд-еко” Д.О.О. сумите от 20 714.67 лева - държавна такса и 6 077.90 евро - разноски за процесуално представителство, дължими на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 734 от 07.03.2022 г., съдържащо доклада по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства, с оглед съвпадащите изявления на страните, както следва: че на 25.11.2016 г., „Ви Пи екосолюшънс“, „Инд-еко“, „Топаз трейд“ ЕООД и „Аеон-БС“ ЕООД са сключили договор за създаване на Консорциум „Ви Пи-Инд еко“ с БУЛСТАТ: 177154072; че консорциумът е участвал в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Транспортиране и екологосъобразно третиране чрез крайно оползотворяване/ обезвреждане на отпадък с код и наименование 070107• халогенирани остатъци от дестилации и остатъци от реакция (тежки фракции) от метален резервоар (вертикален метален цилиндър) FA 502-В и метален резервоар FA- 501-В, находящи се в ПИ № 20482.505.534 по БСК и БСР на гр. Девня, Промишлена зона - юг, с уникален номер в РОП 00985- 2016-0001, с възложител Областна администрация - Варна; че за водещ член и представляващ консорциума е определен „Ви Пи екосолюшънс" ЕООД; че консорциумът е избран за изпълнител на Обществената поръчка и в тази връзка е сключен договор за обществена поръчка № 1/16.05.2017 г. между Областна администрация - Варна и Консорциума; че дяловете на съдружниците в консорциума са определени с анекс към Договора за консорциум, както следва: „Ви Пи екосолюшънс” - 30 %; „ИНД-ЕКО” - 45 %; „Топаз трейд“ ЕООД - 10%; „Аеон-БС“ ЕООД - 15%; че с отделен анекс от 30.11.2016 г. към договора за консорциум, съдружниците уговарят, че всички доставки на стоки и услуги относно дейността на консорциума, включително относно задълженията на съдружниците по чл. 8 от договора за консорциум ще бъдат извършвани срещу възнаграждение и ще се заплащат по фактурираните от съответната страна - доставчик, цени; че на 29.01.2018 г. е сключен договор за услуги с предмет транспортиране и третиране чрез крайно обезвреждане на отпадъка, предмет на обществената поръчка и същият е с цена в размер на 1 023 евро на тон, без ДДС; както и че договорът за обществена поръчка № 1/16.05.2017 г. е изпълнен точно от консорциума, както е описано в обявлението за приключване на договора за обществена поръчка. Не се спори, а се установява и от съдържанието на представения по делото договор за създаване на консорциум от 25.11.2016 г., че обединението е създадено с цел участие в описаната в същия договор обществена поръчка на Областна администрация - Варна, както и при изпълнение на сключения договор за тази обществена поръчка. В чл. 2. ал. 5 от Договора е посочено, че „Всяка от страните, заедно или поотделно, е отговорна за изпълнението на сключените договори от името на консорциума и отговаря пред останалите страни, съгласно разпоредбата на чл. 12 от Договора." Не се спори, а се установява и от разпоредбата начл. 3 от договора, че страните са предвидили хипотези, при които консорциумът се прекратява: при изпълнението на обществената поръчка, разплащането от страна на възложителя и разпределението на печалбата между страните; в случай на прекратяване, ликвидация или откриване на производство по несъстоятелност на някоя от страните. Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 6, ал. 4, че страните са постигнали съгласие, всички решения относно дейността на консорциума, включително, но не само, отнасящи се до участието му в обществената поръчка, ценовата оферта, сключването на договора с възложителя и изпълнението на обществената поръчка, ще се взимат с единодушие от страните. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (чл. 8. 2) от договора, че на ищеца е възложено изпълнението на: оглед на площадката я изготвяне на авариен план за извършване на дейностите на място, както и изготвяне на подробна оценка на риска за персонала, критичната инфраструктура и съседните предприятия и населени места, при нормална работа по проекта и при евентуална аварийна ситуация; изготвяне на нотификационни документи и получаване на съгласия от компетентните органи от страната - износител, транзитните държави и страната - вносител; натоварване и превоз на опасните отпадъци до съответното съоръжение за крайно оползотворяване/обезвреждане, включително пробовземане и анализ на отпадъците, оползотворяване на отпадъка и издаване на сертификат; всички останали дейности, които по единодушно решение на консорциума могат да бъдат най-целесъобразно извършени от тях, както и осигуряване на ключови експерти и цялото техническо оборудване съгласно документацията на обществената поръчка. Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от договора, че страните са постигнали съгласие, „всяка от тях ще получи за изпълнението на договора за обществена поръчка възнаграждение, подробно описано в отделен анекс към договора.”, съгласно чл. 12, ал. 3 са постигнали съгласие, „всяка от страните да поеме разходите по изпълнението на задълженията, които е поела по силата на настоящия договор, с изключение на общите разходи на консорциума, които се поемат съгласно разпределението на дяловете между страните." Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че консорциума е изпънил обществената поръчка. Видно от доказателствата по делото, предметът на сключения договор за обществена поръчка № 1/16.05.2017 г. включва извършването на всички необходими подготвителни действия, транспортиране и предаване за обезвреждане/оползотворяване на 2 640 тона опасен отпадък с код 07 01 07• "халогенирани остатъци от дестилации и остатъци от реакция (тежки фракции), находяши се на територията на "Полимери" АД - в несъстоятелност гр. Девня, чрез износ до финална дестинация и обезвреждане/оползотворяване на отпадъка. Видно от договора за поръчка общата цена е в размер на 12 001 440 лева без ДДС и 14 401 728 лева с ДДС, като съгласно чл. 2. 1. 2, плащането за всяко количество транспортиран и обезвреден отпадък (извън уговорения първоначален аванс) се извършва чрез акредитив, издаден в полза на изпълнителя по договора, след представяне на данъчна фактура, CMR (товарителница) и подписан от инсталацията за обезвреждане/оползотворяване анекс ГО от Регламент 1013/2006 относно превози на отпадъци. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че акредитивът е издаден от „Интернешънъл Асет Банк“ АД - РЕФ. 30. 00119, като плащанията на пената по договора постъпват в откритата на името на консорциума банкова сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с номер ••••••••••, след представяне на изискуемите документи по акредитива - фактура, товарителница (CMR), застрахователна полица, Анекс ГО от Регламент 1013/2006. Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 29.01.2018 г., между Консорциум „Ви Пи-Инд ЕКО“ в качеството му на възложител и „Инд-еко“ д.о.о., в качеството му на изпълнител е сключен договор за изпълнение на услуги по „Транспортиране и обезвреждане на отпадък". Не се спори, а се установява и от съдържанието на чл. 6 от договора, че заплащането на услугата ще се извършва последователно за съответното обезвредено количество отпадък и ще бъде извършено от възложителя в евро, по посочена в същия член от договора сметка, веднага след представяне на подробно описаните документи, доказващи реалното изпълнение. От приетите като доказателства 16 комплекта документи, включващи документи, описани в чл. 6 от договора за услуги, 16 бр. фактури, издадени от ищеца към консорциума, към които са приложени приемо-предавателни протоколи от площадката на "Полимери" АД в гр. Девня, в които е отбелязано, че отпадъците се предават именно на ищеца; анекси ГО за приемане на отпадъка от инсталацията за оползотворяване/обезвреждане; товарителници; разписки за изпращане на гореизброените документи към представителя на Консорциума се установява, че възложената с договора за услуги работа е изпълнена. Не се спори, а се установява и от обявление за приключване на договора за обществена поръчка с изх. № 2 от 10.01.2019 г., че договорът за обществена поръчка е изпълнен в пълен обем и в срок, с крайна дата на изпълнението 20.12.2018 г., като в същото е отразено, че във връзка с изпълнението на договора не се дължат и не са платени неустойка, а изплатената сума по договора е 12 001 440 лева, без ДДС. Не се спори, а се установява и от представеното с отговора на исковата молба решение за откриване на процедура РД-19-1290-331 от 30.67-2019 г. на областния управител на Областна администрация Варна, че със същото е открита нова поръчка с предмет, съответстващ на основния предмет, в изпълнение на който е възложена първоначалната поръчка, като в заповедта е предвидено да бъде изпратена покана за участие в процедурата по договаряне без предварително обявление, каквато покана е изпратена до консорциума от 30.07.2019 г., в която се съдържат условията за участие в процедурата. Не се спори, а се установява и от представения по делото анекс 3 към договор за консорциум от 25.11.2016 г., подписан на 06.08.2019 г., че съдружниците са постигнали съгласие, че по силата на договора и анекса, обединяват своите усилия и възможности да участват във втората обществена поръчка, както и да изпълняват заедно и с общи усилия сключения договор при избора им на изпълнител. Видно от съдържанието на анекса, поради сходството на новата обществена поръчка с вече изпълнената такава, са постигнали съгласие всички останали уговорки в договора за консорциум да останат непроменени. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че консорциумът е избран за изпълнител на втората обществена поръчка с решение № РД-19-7710- 10/27.08.2019 г., на областния управител на Областна администрация Варна. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 29.08.2019 г., е сключен договор за обществена поръчка № 22/29.08.2019 г., за изпълнение на втората обществена поръчка с предмет „Транспортиране и екологосъобразно третиране чрез крайно оползотворяване обезвреждане на отпадък с код и наименование 070107• халогенирани остатъци от дестилации и остатъци от реакция (тежки фракции) от метален резервоар, с възложител Областна администрация Варна. Видно от разпоредбата на чл. 2, ал.1 от договора е уговорено заплащане от страна на възложителя на възнаграждение съобразно действително приетите и обезвредени количества, по единична цена за елин тон, включваща транспортиране и предаване за обезвреждане на опасен отпадък с код 070107• „халогенирани остатъци от дестилации и остатъци от реакция (тежки фракции)”, нахолящи се на територията на „Полимери” АД (н), чрез износ и оползотворяване обезвреждане, в размер на 1 245 604 лева без ДДС. а с включен ДДС - 1 494 724, 80 лева. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с обявление за приключване на договор за обществена поръчка № 00985-2019-0005, договор за обществена поръчка № 22/29.09.2019 г. е изпълнен в срок, с дата на приключване – 30.10.2019 г., в пълен обем и във връзка с изпълнението на договора не се дължат неустойки. Не се спори, а се установява и от представените по делото доказателства, че инщовото дружество е предприело действия във връзка с подготовката и изпълнението на втората обществена поръчка, като е посочило три лица, оправомошени да представляват дружество: И. Ш.. С. Ш. и Ж. Ш., които са подписали на 08.08.2019 г. с електронен подпис Единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), представляващият дружеството Ж. Ш. е подписал на 05.08.2019 г. декларация-приложение № 2 относно задължени лица по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗОП. Не се спори, а се установява и от протокол-решение на общото събрание на консорциума от 04.07.2017 г., че същото е взело решение за сключване на договор за заем с „Ви Пи екосолюшънс” ООД в размер на заема до 3 500 000 лева, както и че с договор за заем от 10.09.2018 г., че консорциумът се е съгласил да предостави заем на „Ви Пи екосолюигьнс” ООД в размер до 1 500 000 лева, с годишен лихвен процент в размер на 6%, със срок за връщане на заетата сума - 10.09.2020 г. Така представения протокол-решение е подписан от представителите на всяко едно от дружествата, влизащи в консорциума, а договорът за заем е подписан от П. И. Т., от една страна като представляващ заемодателя „Ви Пи Инд - Еко” ДЗЗД, а от друга страна като представляващ заемателя „Ви Пи Екосолюшънс” ООД. Не се спори, а се установява и от приетото като доказателство писмо, изпратено на 19.08.2019 г. по електронна поща от адвокат на "Ви Пи Екосолюшънс" ЕООД до управителя на ИНД-ЕКО д.о.о. - Ж. Ш., че е налице признание на дълга на консорциума в размер на 882 603.62 евро и предложение между ищеца и консорциума да бъде подписано споразумение, посочващо неизплатените суми. В предлогжението е посочено, че с цел по- голяма сигурност за ищеца преди подписване на споразумението П. Т., управител на "Ви Пи Екосолюшънс" ЕООД, както и на консорциума, да изготви имейл, в който да потвърди, че има неплатена сума в размер на 882 603.62 евро, което да бъде обвързващо доказателство, в случай че възникнат спорове. Видно от доказателствата на 19.08.2019 г., управителят на ищеца в писмо по електронната поща, изпратено до адвокатската кантора и до П. Т. е потвърдил съгласието си за подписване на споразумение за наличие на неплатени задължения на консорциума към ищеца в размер на 882 603.62 евро. От представеното допълнително споразумение към Договор за обществена поръчка № 22/29.08.2019 г., подписано от представители на Областна администрация Варна и водещия член на Консорциума "Ви Пи екосолюшънс" ЕООД, страните са постигнали съгласие за промяна размерът на възнаграждението за изпълнение на предмета на договора по единична цена за един тон - 1 211 078.48 лева без ДДС, а с ДДС - 1 453 294.18 лева. Променено е и мястото на обезвреждане на отпадъците, а именно инсталацията Инсинератор INCINER8 18-1000, находящи се в гр. Девня, Промишлена зона - запад. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че във връзка с договор за обществена поръчка № 1/16.05.2016 г. възложителят Областна администрация - В арка е заплатил, а по разплащателна сметка на консорциума „Ви Пи - Инд Еко” ДЗЗД е постъпила сумата 14 400 427.36 лева, като са удържани разноски за нередовни документи в размер на 1 572.64 лева, а общо е осчетоводен приход в размер ма 14 402 000 лева, в т.ч. аванс от 1 440 200 лева. В заключението си вещото лице е отразило, че ищцовото дружество е издало към консорциума „Ви Пи-Инд Еко" ДЗЗД фактури, вкл. процесиите, със записано основание „Транспорт и обезвреждане на опасни отпадъци, събиране и обезвреждане на опасни отпадъци" на обща стойност 2 713 681.41 евро е левова равностойност 5 307 499.52 лева, както и че е получило плащания в общ размер на 1 831 077.94 евро с левова равностойност 3 581 277.16 лева. Плащанията, получени и осчетоводени при ответното дружество „Ви Пи Екосолюшънс" ООД от консорциума „Ви Пи-Инд Еко" ДЗЗД по издадени към последното фактури със записано основание аванс или по договор, са общо в размер на 6 202 065.33 лева. Вещото лице е констатирало, че плащанията към ответното дружество „Аеон-БС" ЕООД от консорциума „Ви Пи-Инд Еко" ДЗЗД, по издадени към последното фактури със записано основание „по договор", са общо в размер на 2 045 937.09 лева, а плащанията към ответното дружество „Топаз трейд" ЕООД от консорциума „Ви Пи-Инд Еко" ДЗЗД, по издадени към последното фактури със записано основание „по договор", са общо в размер на 1 440 172.80 лева. В заключението си вещото лице е констатирало, че освен горните плащания към участниците в консорциума, са преведени суми за предоставени заеми, както следва: на „Ви Пи екосолюшънс" ООД - 440 000 лева и на „Ееофото системс" ЕООД - 750 000 лева, както и че не са констатирани възстановяване от „Ви Пи Екосолюшънс" ООД и от „Ееофото системс" ЕООД на предоставените им в заем суми. В заключението си вещото лице е отразило, че липсват доказателства за плащания от страна на консорциума „Ви Пи-Инд Еко" ДЗЗД към участниците в консорциума на база определяне на счетоводна печалба, която е разпределяна съгласно дяловете на съдружниците. От правна страна: При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е предявил субективно и обективно съединни при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, евентуално съедени с искове с правно основание чл. 364 от ЗЗД. С атакуваното решение № 534 от 21.04.2023 г., постановено по т.д.№ 1 548/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Аеон-БС"ЕООД да заплати на „Инд-еко” Д.О.О. на основание чл. 79 от 33Д сумата от 132 390.52 евро, представляваща част от общия размер на задължението от 882 603.48 евро, по договор за услуги от 29.01.2018 г. и издадените въз основа на него: фактура 38-01-91/07.02.2019 г. на стойност 51 150 евро; фактура 12-0191/15.01.2019 г. на стойност 25 636.38 евро; фактура 109-01-91/19.02.2019 г. на стойност 23 365.32 евро; фактура 112-01-91/19.02.2019 г. на стойност 23 426.70 евро; фактура 659-01-91/30.07.2018 г. на стойност 152 672.52 евро; фактура 926-01-91/12.11.2018 г. на стойност 101 972.64 евро; фактура 94401-91/19.11.2018 г. на стойност 75 896.37 евро; фактура 958-01-91/27.11.2018 г. на стойност 75 558.78 евро; фактура 971-01-91/ 10.12.2018 г. на стойност 50 444.13 евро; фактура 975-01-91/14.12.2018 г. на стойност 25 237.41 евро; фактура 976-01-91/14.12.2018 г. на стойност 50 689.65 евро; фактура 997-0191/17.12.2018 г. на стойност 25 575 евро; фактура 1000-01-91/18.12.2018 г. на стойност 50 751.03 евро; фактура 1002-01-91/21.12.2018 г. на стойност 23 835.90 евро; фактура 1005-01-91/ 27.12.2018 г. на стойност 50 658.96 евро; фактура 1006-01-91/27.12.2018 г. на стойност 75 732.69 евро, ведно със законната лихва върху главницата от от 132 390.52 евро, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане считано от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумите 10 357.33 лева - държавна такса и 3 430.09 евро - разноски за процесуално представителство, дължими на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, осъдил е „Топаз трейд“ ООД да заплати на „Инд-еко” Д.О.О. (IND-EKO d.o.o.), на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 88 260.35 евро, представляваща част от обшия размер на задължението от 882 603.48 евро, по договор за услуги от 29.01.2018 г, и издадените въз основа на него: фактура 38-01-91/07.02.2019 г. на стойност 51 150 евро: фактура 12-01-91 15.01.2019 г. на стойност 25 636.38 евро: фактура 109-01- 91 19.02.2019 г. на стойност 23 365.52 евро; фактура 112-01-91/19.02.2019 г. на стойност 23 426.70 евро; фактура 659-01- 91 30.07.2018 г. на стойност 152 672.52 евро; фактура 926-01-91 12.11.2018 г. на стойност 101 972.64 евро; фактура 944-01-91 19.11.2018 г. на стойност 75 896.37 евро; фактура 958- 0191 27.11.2018 г. на стойност 75 558.78 евро; фактура 971-01-91 10.12.2018 г. на стойност 50 444.13 евро; фактура 975-01-91 14.12.2018 г. на стойност 25 237.41 евро; фактура 976-01- 91 14.12.2018 г. на стойност 50 689.65 евро; фактура 997-01-91 17.12.2018 г. на стойност 25 575 евро; фактура 1000-0191 18.12.2018 г. на стойност 50 751.03 евро; фактура 1002-01-91 21.12.2018 г. на стойност 23 835.90 евро; фактура 1005-01-91 27.12.2018 г. на стойност 50 658.96 евро; фактура 1006-01-91 27.12.2018 г. на стойност 75 732.69 евро; ведно със законната лихва върху главницата от 88 260.35 евро, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 6 904.89 лева - държавна такса и 2 547.48 евро - разноски за процесуално представителство, дължими на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и е осъдил „Ви Пи екосолюшънс“ ЕООД да заплати на „Инд-еко” Д.О.О. (IND-EKO d.o.o.) сумата от 264 781.04 евро, представляваща част от общия размер на задължението от 882 603.48 евро по договор за услуги от 29.01.2018 г. и издадените въз на него: фактура 38-01-91/07.02.2019 г. на стойност 51 150 евро: фактура 12-01-91 15.01.2019 г. на стойност 25 636.38 евро: фактура 109-01- 91 19.02.2019 г. на стойност 23 365.52 евро; фактура 112-01-91/19.02.2019 г. на стойност 23 426.70 евро; фактура 659-01-91 30.07.2018 г. на стойност 152 672.52 евро; фактура 926-01-91 12.11.2018 г. на стойност 101 972.64 евро; фактура 944-01-91 19.11.2018 г. на стойност 75 896.37 евро; фактура 958-0191 27.11.2018 г. на стойност 75 558.78 евро; фактура 971-01-91 10.12.2018 г. на стойност 50 444.13 евро; фактура 975-01-91 14.12.2018 г. на стойност 25 237.41 евро; фактура 976-01-91 14.12.2018 г. на стойност 50 689.65 евро; фактура 997-01-91 17.12.2018 г. на стойност 25 575 евро; фактура 1000-0191 18.12.2018 г. на стойност 50 751.03 евро; фактура 1002-01-91 21.12.2018 г. на стойност 23 835.90 евро; фактура 1005-01-91 27.12.2018 г. на стойност 50 658.96 евро; фактура 1006-01-91 27.12.2018 г. на стойност 75 732.69 евро; ведно със законната лихва върху главницата от от 264 781.04 евро, считано от датата на подаване на исковата - 30.05.2021 г, до окончателното й изплащане, както и да заплати на Инд-еко” Д.О.О. сумите от 20 714.67 лева - държавна такса и 6 077.90 евро - разноски за процесуално представителство, дължими на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Решението е атакувано само от ответниците „Аеон-БС"ЕООД и „Топаз трейд“ ООД, поради което в частта, в която съдът е осъдил ответника „Ви Пи екосолюшънс“ ЕООД същото е влязло в сила. По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби: По отношение на допустимостта на подадените жалби съдът намира, че същите са процесуално допустими, като подадена от лица с представителна власт и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо в атакуваните части. Релевираните от въззивниците основания са свързани с твърдението, че атакуваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск. Посочени са и основания за незаконосъобразност на атакуваното решение свързани с твърдения за допуснати процесуални нарушения и необоснованост, както и неправилност на изводите на съда по отношение на основателността на предявените искове. По отношение на допуснатите процесуални нарушения инвокира довод относно неправилната правна квалификация на предявеният като главен иск. По отношение на допуснатите нарушения на материалния закон и необосноваността са релевирани твърдения за липсата на доказателства обосноваващи основателността на предявеният главен иск, поради което изводите на съда относно основателността на претенциите са оспорени. Така наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения: По отношение на релевираното твърдение за недопустимост на атакуваното решение, изхождащо от твърдение за произнасяне по недопустим иск съдът намира същото за неоснователно. Основанията въведени за това са свързани с неправилната интерпретация на цитираното от първоинстанционния съд № 34/01.03.2013 г., постановено по т. д. № 94/12 г. по описа на ВКС, ТК, Второ ТО, предвид липсата на доказателства, че създадения консорциум не е прекратен, което изключва възможността участникът в такъв да претендира заплащане на направени разходи и част от печалбата. Договорът за дружество или т.н. „гражданското дружество" е форма за сдружаване на лицата за осъществяване на стопанска дейност, чиято правна уредба е установена в чл. 357- чл. 364 от ЗЗД. Съгласно легалната дефинизия на закона, с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Когато участниците в гражданското дружество притежават търговско качество, договорното обединение между тях може да се разглежда и като консорциум, по смисъла на чл. 275 от ТЗ. Договорът за дружество е консенсуален и неформален. Трайната и непротиворечива практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и обективирана в решение № 78 от 17.06.2009 г., постановено по т.д. № 756/08 г., по описа на Второ т.о. приема, че съгласно чл. 358, ал. 2, ЗЗД внесените пари, заместими вещи и вещите, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Разпределяне на паричните средства, внесени за извършване на общата дейност, или придобити в резултат на осъществяването й, може да бъде извършено чрез уреждане на имуществените отношения между съдружниците след прекратяване на договора за гражданско дружество по реда на чл. 359, ал. 3 ЗЗД и след цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност. В този см. решение № 60 166 от 21.12.2021 г., постановено по т. д. № 1 803/20 г., по описа на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС. Това разрешение на въпроса се споделя напълно и от настоящия състав, доколкото е в съответствие с разпоредбата на чл. 359, ал. 1 ЗЗД, според която всичко което е придобито за дружеството е обща собственост на съдружниците, което следва от това, че при договора за гражданско дружество страните обединяват дейността си за постигане на обща стопанска цел. Общата стопанска цел определя еднаквостта и взаимността на съдържанието на правата и задълженията на съдружниците. От друга страна, практиката на ВКС, обективирана в решение № 34 от 06.03.2013 г., постановено по т. д. № 94/12 г., по описа на ВКС, Второ т.о. изрично приема, че " няма пречка, при уреждане на отношенията по повод на едно гражданско дружество, за постигане на общата цел, съдружниците да сключат и друг договор, който да урежда вътрешните отношения между съдружниците по повод участието им в гражданското дружество, и отношенията, създадени между съдружниците въз основа на този договор са от типа "насрещни", което не променя съществуването на договора за гражданско дружество, в изпълнението на който се сключва вторият договор, и не отпада необходимостта вторият договор да не противоречи, а да е в съответствие с характера и задълженията на съдружниците, поети с договора за гражданско дружество и посочени в закона". Точно такъв тип договор, по своето съдържание, се явява и Анекс от 30.11.2016 г., сключен към договора за консорциум, с който между съдружниците е уговорено, че всички доставки на стоки и услуги относно дейността на консорциума, включително относно задълженията на съдружниците по чл. 8 от договора за консорциум ше бъдат извършвани срещу възнаграждение и ще се заплашат по фактурираните от съответната Страна - доставчик, цени. По делото липсва спор между страните, че на 29.01.2018 г. между ищецът - като изпълнител и консорциума - като възложител, е сключен и договор за услуги с предмет транспортиране и третиране чрез крайно обезвреждане на отпадъка, предмет на обществената поръчка и същият е с цена в размер на 1 023 евро на тон. без ДДС. В този смисъл, съгласно уточненията от ищеца, с протоколно определение от 06.06.2022 г. в първото ОСЗ, съдът е приел, че е сезиран с главен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 364 от ЗЗД. От направените уточнения от ищеца се установява, че същият основава претенцията си по главния иск именно на неизпълнението на задълженията от ответниците, като участници в консорциума по сключеният допълнителен договор, наименован за услуги, чиито предмет е предмет транспортиране и третиране чрез крайно обезвреждане на отпадъка, предмет на обществената поръчка. В конкретния случай съдът е сезиран и разгледал не иск за заплащане на направени разходи или заплащане на част от печалбата преди прекратяването на дружеството (консорциума), който по своята природа би бил недопустим преди прекратяването на консорциума, а основава претенцията си за заплащане на възнаграждение за извършени от него услуги, възложени от дружеството. Обстоятелството, че съдружниците запазват икономическата и юридическата си самостоятелност, им дава възможност да влизат, както помежду си, така и със самия консорциум и в двустранни отношения, извън отношенията в рамките на дружеството, респ. да поемат насрещни права и задължения. Гражданското дружеството не предполага насрещни права и задължения между съдружниците и ако такива са налице, то те са различни от отношенията в рамките на дружеството. В настоящия случай насрещни права и задължения са договорени и са възникнали, но това са отношения между съдружник и самия консорциум във връзка с постигане на общата на дружеството цел, съдържаща се в договора за консорциум. Именно неизпълнението на тези насрещни права и задължения са източник на претенциите на ищеца, които намират своята правна опора в сключения договор от 29.01.2018 г. за услуги. Ето защо и съобразявайки се с практика на ВКС, настоящият състав намира, че въведеното възражение за недопустимост на атакуваното решение, като постановено по недопустим иск е неоснователно. Атакуваното решение е валидно и допустимо. По отношение на законосъобразността и основателността на постановеното решение в жалбите са наведени твърдения, че че за да се разглежда неизпълнение на задълженията по договор, различен от договора за гражданско дружество следва да се даде отговор на въпроса кой е този договор, да се индивидуализира същия. Оспорени са изводите на съда относно признанието на задължението, основаващо се на счетоводните записвания, оспорва се изпълнението на договора (приемането на работата, както и размера на задължението), както и са релевирани доводи относно непредставянето на доказателства, относно спазването на Базелската конвенция. Неведени са доводи относно неизследването от страна на първоинстанцинния съд на всички задължения и права, съобразно регламентацията на договора за изработка. Така наведените доводи занезаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения: В практиката си ВКС многократно подчертава, че съдът е длъжен да обсъди всички искания, възражения, оплаквания и доводи на страните, които имат значение за решаването на делото. В този смисъл са решение № 388/17.10.11 г. по гр. д. № 1975/10 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/10 г. на ВКС, №І ГО и решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/14 г. на ВКС, ІІІ ГО, но и други - решение № 802 от 23.02.11 г. по гр. д. № 1783/09 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 283/14.11.14 г. по гр. д. № 1609/14 г. на ВКС, ІV ГО. В последното решение е подчертано, че дори и препращането към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението и да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК. В определени случаи въззивният съд има задължението да се произнесе служебно по дадени въпроси, дори те да не са повдигнати в жалбата, с която е сезиран. Част от тези въпроси са изброени в т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. Освен това въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, съгласно чл. 269 ГПК. Въззивното производство се развива в рамките на обжалваната част от първоинстанционното решение и заявените в срок от въззивника оплаквания. Тъй като въззивният съд е такъв по съществото на спора, посочването на оплаквания, обуславящи порочността на първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната жалба (арг. чл. 262, ал. 1 ГПК), но очертава предмета на въззивното обжалване. Жалбоподателят трябва да посочи конкретните фактически доводи на първата инстанция, които смята за неправилни, както и основанията за това - процесуални нарушения, включително доказателствена и/или фактическа непълнота, резултат от тези нарушения и искания във връзка с това, необоснованост, неточно приложение на материален закон. Въззивният съд не е ограничен от оплакванията в жалбата само, когато служебно проверява допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част, правилността в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, както и за точното приложение на императивните материалноправни норми и за правната квалификация на спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство. Съобразявайки с тази задължителна и константна практика на ВКС, както и предвид факта, че по своята същност договорът за предоставяне на услуги е разновидност на договора за изработка, регламентиран в чл. 258 - чл. 269 ЗЗД, то от произтичащите от него основни права и задължения за страните следва, че целта на този договор е съответно: за възложителя - да получи услугите, предлагани от другата страна, а за изпълнителя - да получи възнаграждение за тях. В този см. решение № 170 от 15.10.2013 г., постановено по т. д. № 595/12 г., по описа на Т.К., ІІ Т. О. на ВКС и др. С оглед на това настоящият състав намира, че следва да се произнесе по отношение на наличието на установине по делото факти, обосноваващи изпълнението на задълженията по този договор от страните по него. По отношение на индивидуализацията на този договор съдът намира, че с оглед безспорния между страните факт, че на 29.01.2018 г. между ищецът, в качеството му на изпълнител и консорциума, в качеството му на възложител, е сключен и договор за услуги с предмет транспортиране и третиране чрез крайно обезвреждане на отпадъка, предмет на обществената поръчка. С оаглед на това договорът, въз основа на който се претендира изпълнение на задълженията може да бъде индивидуализиран чрез страните по него – ищецът и ответниците, като членове (съдругници) в консорциума. В този договор е уговорената и цената на извършваната услуга, която е в размер на 1 023 евро на тон, без ДДС. В тази връзка за неоснователно следва да се възприеме наведеното твърдение за подписването на договора от лице без представителна власт. Липсва спор, а от разпоредбата на чл. 5 от договора за дружество се установява, че водещия член, подписал договора от името на консорциума ще представлява същият пред трети лица, като с разпоредбата на чл. 6 от същия договор водещия член ще ръководи, както и на същия са делегирани правомощия да извършва всякакви регистрации, необходими да учредяването и дейността по изпълнение на обществената поръчка, т.е. постигането на целта, за които е създадено дружеството. Съдружникът, който по силата на чл. 360, ал. 2 от ЗЗД има право да управлява и представлява гражданското дружество може да задължава пред трети лица останалите съдружници, ако в договора няма клауза, с която изрично да се изключва тази възможност, но единствено при положение, че е действал при условията на пряко или косвено упълномощаване. Възможно е един от съдружниците да е определен за представител, но в този случая, той действа от свое име и като пълномощник на всеки един от останалите съдружници. С оглед на това и предвид цитираните разпоредби от договора настоящият състав намира, че сключвайки договора от името на консорциума, водещия съдружник е действал от свое име и като представител на останалите съдружници, доколкото в договора липсва клауза, изрично изключваща възможността. Не на последно място, видно от отговора на исковата молба ответникът „Аеон БС“ ЕООД не оспорва и е признал за съществуването на такъв договор. Неоснователно е и второто наведено твърдение за незаконосъобразност на изводите на съда, свързани с изводите за признаване на задъжението. В жалбата се твърди, че воденето на отделно счетоводство е само с оглед на данъчните цели. Безспорно, гражданско дружество не е самостоятелен правен субект, възникващ с договора за учредяване. Въпреки липсата на качеството юриридическо лице, същите се разглеждат в теорията и практиката на съдилищата като отделни стопански субекти, тъй като се образуват, за да осъществяват стопанска дейност. От съдържанието на разпоредбата на чл.9, ал.2 от ДОПК, приравняваща в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества на юридически лица не може да обоснове законосъобразен извод, че ефекта на редовно воденото счетоводство от едно неперсонифицирано образувание следва да се отнася само и еденствено за целите ноа административното производство. Представеният и неоспорен от страните договор за консорциум предвижда всички решения да се взимат от участниците единодушно. Тези решения се разпрострират не само върху изпълнението на задълженията по договора за обществена поръчка, но се отнасят и до воденето на счетоводните книги, които по същество представляват елемент от дейността на неперсонифицирания сулект. В отговора на исковата молба ответникът не е релевирал възражения, че отразяването в счетоводните ригистри и най- общо воденото на счетоводство от страна на водещия партньор не е извършвано след взимане на такова единодушно решение. Не на последно място следва да се отбележи, че с оглед на общата цел и предвид сключеният договор, в който са изрично установени „дяловете“ на всеки един от участниците не е налице основание за осчетоводяване на всяко задължение, поето от консорциума в счетоводството на всеки един от съдружниците. Този извод се подкрепя и от новелата на чл. 359 от ЗЗД съгласно която всичко, придобито от гражданското дружество, е обща собственост на съдружниците и няма какта да бъде отразено счетоводно при отделните дружества, до момента на прекрятаването на дейността на консорциума. Неоснователен е и наведеният довод за незаконосъобразност свързан с пиемането на работата. Безспорно основнозадължение на възложителя по договора за изработка е да приеме изработеното, като при приемането същият може да направи възражения относно качеството на изработеното. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си (предоставил е услугите по транспортиране и утилизация) по договора за услуги. Косвено доказателства за точното изпълнение и приемането на работата е приемането на изпълнението по договора за обществена поръчка и разплащането на договорените с него суми от страна възложителя. Правно и житейски нелогично е да се приеме, че предвид липсата на изрично волеизявление от всеки един от съдружниците относно приемането на работата същата следва да се счита за неприета. Още повече, че възложителят няма механизми (извън уговорените за издаването на фактури) чрез които да задължи възложетиля (вкл. и участниците в консорциума) да направят такова изрично волеизявление за приемането на работата. Фактът, че предметът на договора за услуги се припокрива изцяло с предмета на договора за обществена поръчка, по които има изрично волеизявление от страна на възложителя за приемането, предпоставя и законосъобразен извод, че е налице приемане на работата по договора за услуги. Следва да се посочи, че като индиция за наличието на такова приемане е и изплащане на част от задълженията по предходни издадени фактури от ищеца. Неоснователен е и наведения довод за липсата на установеност на претенцията. Видно от исковата молба, както и от направените уточнения от страна на ищецът претенцията срещу всеки един от съдружниците се основава на уговореното в договора за учредяване на консорциум и неоспореното от страните дялово участие на всеки един в дружеството. Размерът се установява както от неоспорените фактури, така и от заключението на ССЕ, съобразно която резмерът на претенциите по всяка една от фактурите, съотвества на дяловото участие на всеки един от съдружниците, а общия им сбор е в съотвествие с неразплатената част от печалбата. Като неоснователно следва да се възприеме и наведения довод относно липсата на установеност на изпълнение на дълженията от страна на ищеца. В съответствие с разпоредбата на чл. 6 от Договор за услуги, процесиите фактури са придружени и със съответните им приемо- предавателни протоколи от площадката на "Полимери" АД в гр. Девня, Анекси IB за приемане на отпадъка от инсталацията за оползотворяване/обезвреждане, товарителници, както и разписки за изпращане на изброените документи към представителя на консорциума. Точното и най-общо казано изпълнението на услугите, възложени на ишеца въз основа на договора за услуги се потвърждва и от факта, че спорел обявлението за приключване на договора за обществена поръчка № 1/16.05.2017 г., (чиито предмет в основната си част съвпада с услугите, възложени именно на шцепа по смисъла на договора за услуги), работата е приета без забележки като отговоряша на възложеното. Настоящият състав намира, че не следва да се обсъжда въведеното с въззивната жалба възражение относно липсата на доказателства за изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, вменени с Базелската конвенция. От една страна такова възрежение е преклудирано, което лишава ищеца от възможността да ангажира доказателства пред настоящата инстанция, както и съда да го разглежда, а от друга страна липсата на такива изискуеми документи не може да обоснове неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, а би могло да обоснове неговата отговорност към регулаторните органи, следящи за спазване на правилата, установени с Конвенцията. В останалата част и на основание чл.272 от ГПК следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното решение, в частта, в която е оспорено е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и предвид направените изявления за присъждане на разноски във въззивното производство, настоящият състав намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 3 520.50 лв., представляваща разноски за един адвокат пред въззивната инстанция. Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд