Решение № 38 от 12.3.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 925/2025 г.

Производството е по гл. ХХ1 за въззивен контрол, инициирано с жалба против

осъдителната част на присъда № 4 / 14.10.2025г., постановена по НЧХД № 169/2024г. по описа на РС П..

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия Н. Й. Н. - роден на ............г. в гр.С., живущ в с.Б., С.. област, българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан /реабилитиран/, ЕГН ••••••••••, както следва:

ЗА НЕВИНЕН в това, че:

1. За времето от 01.03.2024 год. до 15.04.2024 год. нееднократно е разпространявал устно

и писмено позорни обстоятелства за тъжителя В. С. Щ., като е твърдял, че тъжителят е

управлявал мотоциклет без да има свидетелство за МПС, че мотоциклета не е

регистриран, че нощно време форсира мотоциклета пред неговия дом и по този начин

смущава подсъдимия, и го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

ЗА ВИНОВЕН в това, че:

2. На 14.04.2024 год. около 14.00 ч. в с. Б. се е заканил на тъжителя В. С. Щ. „че ще го

набие, че ще му съсипе живота и ще го пребие“ и това заканване би могло да възбуди

основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено при многобройни смекчаващи обстоятелства и на основание чл.144, ал.1 НК, във вр. чл. 55,

ал.1, т.2, б „б“ от НК, му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните

пробационни мерки :

1. По чл.42а, ал.2, т.1 от НК - „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ

АДРЕС”, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на споразумението в законна

сила.

На основание чл.42б, ал.1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ явяването и подписването

подсъдимия Н. Й. Н. пред пробационния служител, или определеното от него длъжностно лице, да е с периодичност два пъти седмично.

2. По чл.42а, ал.2, т.2 от НК - “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С

ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане

на споразумението в законна сила.

Със същата присъдата съдът е осъдил на осн. чл. 52 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД, подсъдимия Н. Й. Н., ЕГН ••••••••••, да заплати на гражданския ищец В. С. Щ., ЕГН •••••••••• от гр.С., ж.к. „Л.“, бл..., вх. .., ет...., ап..., сумата от 1000.00 /хиляда лева/ - обезщетение за неимуществени вреди за престъплението по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 14.04.2024г. до окончателното й изплащане; като е отхвърлил предявения граждански иск от В. С. Щ., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл.,,,, вх....., ет...., ап.... срещу Н. Й. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: с.Б., С.. област, за разликата над уважения размер до предявения пълен размер от 5 000.00 /хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди за престъплението по чл.144, ал.1 от НК.

Отхвърлил е, предявения граждански иск от В. С. Щ., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл.,,,, вх....., ет...., ап.... срещу Н. Й. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: с.Б., С.. област в размер на 5000.00 /пет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди за престъплението по чл.147,ал.1 от НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

В тежест на подсъдимия Н. Н. са възложени направените по делото разноски.

Присъдата е атакувана от подсъдимия Н. Н., чрез защитника му - адв. Д. Н. с въззивна жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната и. В жалбата се навеждат конкретни доводи за необоснованост- изграждане на фактически изводи в противоречие с доказателствата, ограничаване правото на защита на подсъдимия в хода на производството. Фактическите изводи на съда са формирани при невярна интерпретация на доказателствата, при която са приоритетно кредитирани показанията на лица от непосредствено тесния приятелски кръг на тъжителя- свидетелите С. и В.. В същото време, без внимание са останали показанията на двамата свидетели очевидци П. Н. и и Л.Б., показанията на които са ключови за изясняване на релевантните обстоятелства по делото. В жалбата защитникът предлага собствен анализ на доказателствата. В заключение, моли въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда, като постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и да постанови нова такава по силата на която признае подсъдимия Н. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото против него обвинение с тъжбата за извършено престъпление по чл.144,ал.1 НК, както и да отхвърли изцяло предявения граждански иск от тъжителя..

С жалбата не са заявени доказателствени искания.

В съдебно заседание по същество на делото жалбоподателят- подсъдим не се явява. Същият се представлява от защитника си- адв. Д. Н.. В пледоарията си по същество на делото адв. Д. Н. твърди, че делото е приключило при непълнота на доказателствата след като не е назначена съдебно- психиатрична експертиза, изготвила заключение, че тъжителят, възприемайки инкриминираните закани, в действителност е изпитал основателен страх от осъществяването им. Обратното- по делото се установява, че тъжителят В. Щ. не е потърсил психологична специализирана помощ, не е променил в никаква степен начина си на живот и навиците си и това поведение според защитника е несъвместимо с психологичния профил на лице, изпитващо страх. По- нататък в пледоарията си по същество защитникът отправя упрек спрямо логическо оценъчната дейност на съда по преценка на доказателствата и формиране на вътрешно убеждение. Релевират се оплаквания за едностранчив подход и двоен стандарт спрямо гласните доказателствени източници, тъй като в основата на фактическите изводи в мотивите на РС П. за случилото се, са поставени пок.св. Н. С. и И. В., които са близки приятели на тъжителя. Същевременно съдът е отказал да кредитира с доверие пок.св. П. Н. и Л.Б.- които са преки очевидци на конфликта между страните на инкриминираната дата. Липсва обективен анализ на доказателствата. В обобщение- съдът е изградил извод за осъществяване на престъплението по чл.144,ал.1 НК от страна на подсъдимия, спрямо тъжителя в разрез с материалния закон, който не санкционира конфликт между страните, а престъпно деяние- обосновано с всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна.

В заключение процесуалния представител на жалбоподателя поддържа

искането си за отмяна на присъдата и в двете и части – и в гражданската и в наказателната и част, като вместо нея да бъде постановена от настоящата инстанция нова присъда, по силата на която подсъдимият Н. Н. да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение от частния тъжител и да бъде изцяло отхвърлен гражданският иск.

Частният тъжител и повереникът му не се явяват в заседание по същество на делото.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на релевираните основание и сам осъществи цялостен, самостоятелен служебен контрол по отношение на присъдата в обжалваната и част по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:

Първият съд е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия Н. Й. Н. по чл.144, ал.1 НК.

Липсват основания да бъдат споделени оплакванията за непълнота на доказателствата. В хода на съдебното следствие съдът е събрал всички доказателства, имащи отношение към релевантните за обвинението факти.

Доказателствата, залегнали като фундамент на фактическите изводи са процесуално годни- събрани по реда и в съответствие с изискванията на НПК за тяхното събиране и проверка, при стриктно съблюдаване на процесуалните права на привлеченото към отговорност с частна тъжба лице, както и на неговия защитник.

Фактическите изводи са в кореспонденция и основани на доказателствата, поради което въззивният съдебен състав споделя почти изцяло възприетото от първия съд на инкриминираната дата и място между страните, а именно:

Тъжителят В. С. Щ. и подсъдимият Н. Й. Н. са роднини - тъжителят е племенник на подсъдимия, бащата на тъжителя Стоян Й. Щ. и подсъдимият Н. Й. Н. са братя и от години между тях отношенията са влошени по повод имотни спорове, което довело и до лоши отношения между тъжителя В. Щ. и чичо му - подсъдимия Н. Н.. Между двамата имало спорове и от друг характер, и по други поводи, на различни места в село Б. и един път на центъра в село М., подсъдимият спирал с автомобила си и заплашвал тъжителя „че ще го бие и ще го пребие“ в присъствието на други лица.

На 14.04.2024 г. около 14:00 часа тъжителят се намирал при училището в село Б., заедно с компания от 5-6 човека. В този момент подсъдимият спрял при компанията с автомобила си, свалил стъклото на прозореца и започнал да вика на В. „че ще го набие, че ще му съсипе живота и ще го пребие“ След като отправил тези реплики, подсъдимият слязъл от автомобила си и се нахвърлил срещу тъжителя, като го хванал за дрехите, започнал да го дърпа, като се опитвал да му нанесе удари. В конфликта и физическата саморазправа спрямо тъжителя се намесила и съпругата на подсъдимия – св. П. Н., която помагала на съпруга си и също дърпала пострадалия- тъжителя, като при това му нанесла няколко драскотини. След намесата на лицата- приятели и познати на тъжителя, които възприели пряко действията на подсъдимия, конфликтът бил предотвратен, а подсъдимият и съпругата му се качили в автомобила и си потеглили, напускайки мястото на произшествието. По – късно на същия ден, по сигнал за извършено престъпление, подсъдимият и съпругата му били посетени в дома си от служители на РУП – П. – гл. комисар Н. Н. и колегите му, присъстващ на инцидента предал на служителите видеозапис за случилото се. По отношение на подсъдимия и съпругата му полицейските служители съставили предупредителни протоколи. За посещението и установените обстоятелства съставили докладни записки. След случилото се тъжителят бил доста изплашен, не смеел да излиза сам в село Б. и винаги излизал само с приятели. По този повод тъжителят В. Щ. депозирал жалба в Районна прокуратура - Е. П., ТО - П. на 29.04.2024г. и била образувана пр. пр. № 650/ 2024 г. Видно от приложената прокурорска преписка, че е била извършена проверка за изясняване на фактическата обстановка по случая, снети са били обяснения от лицата Щ., Н. Й. Н., К. С. С., М. Т. Т., Г. В.К. - Щ.а, П. С. Н., изготвени са докладни записки, съставени са предупредителни протоколи, приложени са и жалби от Н. Н. и П. Н. срещу В. Щ.. С постановление от 20.08.2024г. прокурор в РП - Е. П., ТО - П. е постановил отказ да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и е прекратил пр. пр. № 650/ 2024 г. на РП - Е. П., ТО - П. с мотиви, че за престъпления по чл. 144, ал. 1 от НК и чл. 146, ал. 1 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съда. /л.30-л.65/

Видно от справка за съдимост от 29.11.2024 г. на Бюро „Съдимост“ при Районен съд - П., че подсъдимият има пет минали осъждания, по които е реабилитиран по чл. 88а от НК./л.69,л.70/

Видно от справка - характеристика за личността на подсъдимия, че същият има данни да нарушава обществения ред, няма данни да употребява системно алкохол или наркотични вещества и няма други данни за личността.

Описаната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от доказателствата в това отношение показанията на разпитаните свидетели – очевидци – Н. С. и И. В., които пряко и непосредствено възпроизвеждат отправените закани, придружени с физическа саморазправа спрямо тъжителя, която благодарение само на намесата на първия свидетел, не е довела като резултат причиняване на по- сериозни физически увреждания на пострадалия.

Въззивният съдебен състав, не съзира основания да бъдат споделени упреците отправени от защитата спрямо обективността и безпристрастността на тези двама свидетели, само по причина, че се касае за приятели на частния тъжител.

Не би могло да се приеме отнапред, че даден свидетел е заинтересован, необективен само въз основа на връзката му с една от страните, като в конкретния случай дори родствена връзка не е налице , а свидетелите-очевидци се намират в приятелски отношения с една от страните- с тъжителя..

Обявяването на едно доказателство за недостоверно, априори, без да се изследва съдържанието му в дълбочина, както и връзката му с другите доказателства е процесуално недопустим отказ от правосъдие, както и навлиза в противоречие с основния принцип в наказателния процес – забрана доказателствата и доказателствените средства да се ползват с предварително определена сила- чл.14,ал.2 НПК.

Близостта между свидетелите, както и отношенията им с някоя от страните е само едно от обстоятелствата, които следва да се вземат под внимание, при преценка на обективността на показанията. Другите са – качеството и съдържанието на неговите показания, наличието на празноти и отказ да даде пълни показания въз основа на поставените му въпроси, вътрешните противоречия, в които изпада, подкрепата или противоречието на съдържанието на свид. показания с останалите свидетели и с останалите доказателствени източници по делото. В т. смисъл е и константната практика на ВКС – Р № 160/25.01.2022г. на ВКС, по н.д. №144/2021г. на Трето НО : „Добросъвестността, както и заинтересуваността и предубедеността на един или друг свидетел не могат да се

предполагат отнапред. Те се извеждат след преценка на редица обстоятелства: отношения на свидетеля със страните по делото, логическа последователност на твърденията му, наличие на непълноти в показанията му и причините за тях /не/съответствие на заявеното от него с други доказателствени средства и др.“

Обстоятелството, че свидетелите очевидци са приятели помежду си и с В. Щ., не ги лишава от свидетелска годност – правилно да възприемат фактите от действителността и да дават правдиви показания за случилото се. В действителност – показанията им частично се подкрепят, а не се опровергават от показанията на съпругата на подсъдимия П. Н., която пряко установява физическата саморазправа между подсъдимия и тъжителя /премълчавайки ролята на съпруга си за започването и/, като признава, че се е наложило намесата на лице от присъстващите да ги разтърве.

Показанията път на св. Л.Б. нямат никакво отношение с конкретния инцидент и релевантните за обвинението факти, поради което и с основание са оставени без внимание от страна на решаващия съд.

Вярното тълкуване на разпоредбата на чл.144,ал.1 НК и константната практика по приложението на закона, приема трайно, че без значение е в конкретния случай дали пострадалият- адресат на заканите е изпитал страх или не, за състава на чл.144 НК е необходимо естеството на заканата да бъде такова, че да е в състояние да предизвика основателен страх от осъществяването и.

В тази насока- а именно за годността на заканата да формира основателен страх у жертвата са налице многобройни доказателствени източници и факти: пристъпването към физическа саморазправа от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, несмущавано от публичното място и от множеството присъстващи лица, в чийто компания се намира жертвата, необходимост от намесата на присъстващите лица, за разтърваване на тъжителя, наличието на драскотини по тялото му / установено от приложената към прок.преписка докладна записка от 25.07.2024г., изготвена от служител на РУП- П. – Н. Н.- на л.37 от делото/, фонетичната част на съд.техническата експертиза, в заключението на която са възпроизведени конкретните изрази- закани и не на последно място- данните за личността на подсъдимия – извлечени както от справката за съдимост, така и от характеристичната справка по делото. По този начин, макар и пестеливо мотивиран, крайният извод на РС П. за обективна и субективна съставомерност по чл.144,ал.1 НК на действията на подсъдимия, извършени на инкриминираната дата- 14.04.2024г. е верен и съответен на материалния закон. По изложените съображения присъдата на РС П. следва да бъде потвърдена в атакуваната и част- както по отношение на наказателната част, така и касателно осъждане на подсъдимия да заплати обезщетение за неимуществени вреди, представляващи непосредствена последица от деянието по граждански иск.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т.6, вр.чл.338 НПК въззивният съд