Решение № 2343 от 19.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4139/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 663/16.01.2023 г. по гр. д. № 50782 /2022 г. по описа на СРС, 40 с- в, „С.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 111, 45 лв., представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в полза на „Б.“ ЕООД по имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ за увреждането на лед огледало с размери 90х70см., изпратено чрез ответника на 14.09.2021 г. до адрес в с. Трудовец, за което при ищеца е образувана щета № 0700077488/2021 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 19.09.2022 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9, 60 лв., представляваща мораторна лихва върху главното вземане за периода 13.11.2021 г.- 18.09.2022 г. Подадена е въззивна жалба от 14.02.2023 г. от ответника „С.“ АД против решението. Излага във въззивната жалба, че неправилно съдът е приел, че ответникът в случая отговаря за действителния размер на вредата в противоречие със залегналото в чл. 72, 5 ОУ, според който при пратки с необявена стойност като процесната се дължи обезщетение от 15 лв., което е заплатено извънсъдебно. Сочи, че ЗПУ е специален спрямо ЗЗД и по см. на чл. 85, ал. 4 ЗПУ с разпоредбата на чл. 72, 5 ОУ на въззивника е въведена горна граница за отговорността му за пратки като процесната. С писмен отговор ЗД „ЕВРОИНС“ АД оспорва въззивната жалба. Излага, че ответникът не подал отговор на исковата молба и не е оспорил, че пратката е пристигнала напълно повредена, както и че фактурната й стойност е от 126, 45 лв. без ДДС. Поддържа посоченото в исковата молба, че в ОУ на ответника не са разграничени хипотезите и е налице празнота относно размера на дължимото обезщетение, като в случая се дължат именно 126, 45 лв. без ДДС, според общите правила за неизпълнение; касае за се пряка загуба непосредствена последица от неизпълнението. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. По делото не се твърди и установява провеждането на същинско рекламационно производство. По силата на чл. 86, ал. 1 ЗПУ право на писмена рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на пощенската пратка или пощенския паричен превод. Съгласно ал. 4 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да отправи писмено искане пред КРС за становище по спора. КРС се произнася по направеното искане в 30-дневен срок от постъпването му и уведомява писмено страните по спора за взетото становище в тридневен срок от датата на решението, а съгласно ал. 5 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да предяви иск пред съда, без да е необходимо да спазва преди това разпоредбата на ал. 4. Иск пред съда за решаване на спора може да се предяви и след прилагане на разпоредбата на ал. 4. С оглед горното съдът намира, че провеждането на рекламационно производство е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск на подателя на пратката срещу превозвача. В случая обаче е предявен иск не от подателя на пратката, в който случай провеждането на рекламационно производство би имало значение за допустимостта му, а от застрахователя по имуществена застраховка "Товари по време на превоз", изплатил застрахователно обезщетение на подателя на пратката и встъпил в правата на последния по отношение на причинителя на вредата, произтичаща от договорно неизпълнение. Провеждането на рекламационно производство от страна на подателя на стоката не е процесуална предпоставка за предявяване иска на застрахователя. Такова изрично предвидено изискване не е разписано в закона. Също така обстоятелството дали застрахованото лице подател има вземане към превозвача за вреди по сключения договор е от значение за основателността на иска на застрахователя. С оглед изложеното настоящият иск е допустим. За пълнота – с покана от 08.11.2021 г. ищецът е поканил ответника да заплати сумата извънсъдебно и съгласно отговор от 16.11.2021 г. куриерът дължи във връзка с пратката сумата от 15 лв., но не и претендираната горница. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното. Между страните не е било спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че между застрахователя – ищец, и „Б.“ ЕООД сключен валиден договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ съгласно полица № 10700100000533 с период на действие и покритие от 19.06.2021 г. до 18.06.2022 г. Съгласно чл. 24 от ОУ на застрахователя застрахователното обезщетение е равно на действителния размер на загубата или повредата към датата на настъпване на събитието. Не е било спорно, а и се установява от товарителница № 61512038963-141, уведомление по щета № 0700077488 и двустранно подписан между ответника – пощенски оператор, и получателя двустранен констативен протокол, че между изпращача и ответника като пощенски оператор е сключен договор за куриерска услуга, по силата на който ответникът се задължил да превози стоката / лед огледало с размери 90х70см./ от Бургас до с. Трудовец, като при получаването на товара се установило, че огледалото е със спукано стъкло. Не е спорно, че в този вид стоката е била напълно негодна за използване, както и че стоката е на стойност 126, 45лв. /изрично отделено като безспорно в първо заседание по делото при приемане на доклада за окончателен без възражения/. На 13.10.2021 г. в срок и в съответствие с ОУ на ищеца застрахованият е подал уведомление за щета пред него, с което е поискал изплащане на обезщетение за повредената вещ. Застрахователят е образувал преписка по искането под № 0700077488, като на 28.10.2021 г. е съставил доклад по щетата и е приел, че застрахованият има право на застрахователно обезщетение в размер от 126, 45лв., която сума му е изплатена с платежно от 28.10.2021 г. С покана изх. № 8177/2/08.11.2021г., получена на 12.11.2021 г., ищецът е поканил ответника да му изплати сумата от 126, 45лв. Според отговор на ответника от 15.11.2021 г. съгласно т. 72 от ОУ към договора размерът на дължимото обезщетение за повредена, унищожена или загубена пратка, за която не е заявена и заплатена допълнителна услуга „Обявена стойност“, бил ограничен до размера от 15 лв. На 18.11.2022 г. ответникът е превел на ищеца тази сума. Ищецът претендира сумата от 111, 45 лв. – горницата над 15 лв. до действителната стойността на товара от 126, 45лв., по доводи, че в ОУ на ответника е налице празнота. Също така с чл. 85, ал. 4 ЗПУ не уреждал нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване вреди. По делото не е подаден отговор на исковата молба. В първо заседание се е явил представител на ответника, който оспорва иска единствено по размер. Сочи, че за пратки с необявена стойност като процесната се дължи обезщетение от 15 лв. според чл. 72, 5 ОУ на ответника, приети във вр. с чл. 85, ал. 4 ЗПУ. По този начин ответникът не оспорва процесният товар - лед огледало с размери 90х70см., да е бил повреден напълно по време на превоза по причина, за която отговаря; не оспорва и по силата на валиден застрахователен договор по застраховка „Товари по време на превоз“ ищецът да е изплатил обезщетение в размер на действителната стойността на товара от 126, 45лв. Единствено оспорване на ответника е сведено до размера на дължимото обезщетение. Ответникът се позовава на т. 72 от собствените си ОУ, според който за пратки без „Обявена стойност“ е дължимо обезщетение от 15 лв. Ответникът е пощенски оператор съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПУ и извършва пощенски услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУ. Съгласно товарителница № 61512038963-141 той се е задължил да извърши куриерска услуга по см. на § 1, т. 18 ЗПУ. Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение за загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. Съгл. чл. 85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на договорите с потребителите. В тази връзка ответникът се позовава на чл. 72 от собствените си ОУ На първо място в случая се установява, а и не е било оспорено в срока по чл. 131 ГПК, че процесната пратка, за която е съставена товарителница № 61512038963-141 и която представлява лед огледало с размери 90х70см., е била с обявена стойност по см. на чл. 48 ОУ на ответника. Видно от неоспорения двустранно подписан протокол за увредена пратка № 13040733/15.09.2021 г., то огледалото е доставено на получателя спукано, като е с обявена стойност /зачеркнато „да“ срещу конкретен въпрос/. Съгласно 72, 4 ОУ то в тези случаи се дължи обезщетение в размер на действителната стойност на нанесената щета или в случая 126, 45лв., поради което искът за сумата от 111, 45 лв. е основателен. На второ място, пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите за загубени, ограбени и повредени пощенски пратки, а съгласно чл. 85, ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на договорите с потребителите. Законовата делегация обаче не урежда нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване вреди. Според чл. 72, 5 ОУ за всички останали пратки включително пратки с необявена стойност се дължи обезщетение в размер на 15 лв. Така отговорността на оператора е уредена в ОУ единствено с посочването на конкретния й размер, без обозначаване на характера на вредите, които подлежат на обезвреда, както и предпоставките за пораждане и обхвата на задължението за възстановяването им. Поради това предвид наличието на валидно договорно правоотношение между страните приложение намират общите правила при договорно неизпълнение - обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението /чл. 82 ЗЗД/. Също така според чл. 89, ал. 1 от ЗПУ подателите на пощенски пратки носят отговорност пред пощенските оператори за всички повреди, причинени от съдържанието на техните пратки на други пощенски пратки. В ОУ на ответника е извършено едностранно предварително ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на пратката, каквато не е целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Противно на законодателната логика в редица закони е потребителят на услугата да отговаря в по-голям обем, отколкото самият изпълнител. С покана, получена на 12.11.2021 г., ответникът е бил поканен да заплати сумата за главница и по този начин е поставен в забава. Правилно е било присъдено обезщетение за забава в горепосочения размер. Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод решението следва да бъде потвърдено. За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.03.2023 г. въззиваемият е заплатил по банкова сметка на процесуания представител сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Софийски градски съд