Решение № 50 от 18.2.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 564/2025 г.

Производството е по чл.258 – 273 от ГПК. ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр.София е останал недоволен от Решение № 87 от 24.03.2025 год., постановено по гр.д. № 1340 / 2024 год. по описа на Районен съд - Димитровград, поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което да отхвърли иска за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, предявен на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането. При условията на евентуалност прави искане размерът на присъденото застрахователно обезщетение да бъде намален, след отчитане принос на ищеца за настъпване на ПТП, от което са настъпили имуществените вреди – предмет на обезщетяване. Твърди се, че въпреки направеното своевременно искане за назначаване на САТЕ, РС- Димитровград не се е произнесъл, поради което моли въззивният съд, на основание чл. 195 от ГПК, да бъде допусната CATE, която да отговори на поставените задачи. Твърди,че първоинстанционният съд не е установил действителната стойност на настъпилите вреди. Претендира и за присъждане на съдебно-делеводните разноски във въззивното и първоинстанционното производства. ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – М. Я. М. – оспорва жалбата. Оспорва всички възражения, изложени от процесуалния представител на въззивника. Твърди, че след като с влязлото в сила решение на РС-Димитровград, с което е уважен предявения частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен размер, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Настоява, че предвид изложеното в Тълкувателно Решение № 3/2016 г. на ОСГТ на ВКС и доколкото с Решението по ВГД 136/2024 г. на Окръжен съд – Хасково е прието, че „....стойността на нанесените на автомобила, собственост на ищеца, вреди възлиза на 5 176 лева, с ДДС ...", то това е дължимият размер на обезщетение, който следва да се присъди на ищеца. Това изявление по влязлото в сила решение очертавало размера на дължимото обезщетение, съгласно задължителното прилагане на Тълкувателното Решение. Счита, че правилно първоинстанционния съд не е допуснал друга съдебна-автотехническа експертиза. Счита, че обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно, а подадената срещу него въззивна жалба е допустима, но по същество неоснователна, поради което моли съда да остави същата без уважение. Претендира и за присъждане на съдебноделеводните разноски, сторени пред двете инстанции, включително и адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство, защита и съдействие на въззиваемия пред двете съдебни инстанции. Подадена е и частна въззивна жалба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр.София против Определение № 609 / 12.05.2025 г. по гр. д. № 1340 / 2024 г. по описа на РС - Димитровград, с което е оставено без уважение искането им да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. дружество "Г. и М.", респективно след като е при режима на чл. 38 от ЗА, да не се присъжда ДДС, със следните съображения: В хипотезата на чл. 38 от ЗА не следвало да се присъжда ДДС върху адвокатското възнаграждение, тъй като се касаело за безвъзмездна доставка на услуга. В този смисъл била разпоредбата на чл. 2 пар. 1, буква „в от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Безвъзмездното осъществяване на процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА не можело да се приеме за облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и цитираната директива. Сочи съдебна практика. Дължимата сума за адвокатската услуга била прекомерна, с оглед извършената правна защита от пълномощника на ищцовата страна в светлината на фактическата и правна сложност на делото. Справедливият размер на адвокатското възнаграждение, който следвало да бъде определен е максимум до сумата от 200, 00 - 300, 00 лева. Моли съда да не присъжда ДДС и да намали определеното адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност и неправилност. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от М. Я. М., чрез адв. М. Х., с който счита частната жалба за процесуално допустима, но по съществото неоснователна. Въззиваемият се позовава на практика на ВКС, която приема, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 от ЗА основание, не представлявало безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. § 2 а от Наредба № 1/2004 г. следвало да включва ДДС. Не можело да се твърди и приеме, че съдебно производство, по което са проведени 3 /три/ открити съдебни заседания, не се отличава с фактическа и правна сложност. Определянето и присъждането на адвокатски възнаграждения по НЗПП и по HMPAB № 1/2004 г., на ВАДС, касаело съвсем различни производства и хипотези. В тази връзка присъждането на адвокатско възнаграждение по НЗПП не било приложимо в производството. Предвид гореизложеното въззиваемият счита, че в настоящия случай определено от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение е напълно законосъобразно и съобразено с материалния интерес, както и с фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде редуцирано. Моли съда да остави без уважение частната жалба и да потвърди първоинстанционното определение. Хасковският окръжен съд, като обсъди доводите на страните, запозна се със събраните по делото доказателства и извърши съвкупна проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Производството по гр.д. № 1340 / 2024 год. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от М. Я. М. против „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг:Живот и Здраве“ АД – гр.София, с претенция за присъждане на сума в размер на 3411,82 лева, представляваща разликата между заплатеното обезщетение и действителния размер на причинените вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 12.09.2022 г. в •••, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане. Безспорно по делото е установено, че на 12.09.2022 год. около 15.15 часа в ••, ищецът М. М. е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ по дясната лента на платното за движение на •••, в посока от запад на изток. През това време в района пред блок № ••, на маркиран паркинг за перпендикулярно паркиране на •• се е намирал лек автомобил „Хонда Сивик“, с предна част на юг. В момента, когато лек автомобил „БМВ Х5“ се е намирал на около 11 – 11.5 м., водачът на лек автомобил „Хонда Сивик“ е потеглил на заден ход в посока от юг на север, от дясно на ляво пред лек автомобил „БМВ Х5“, при което е последвал удар в задната част на лек автомобил „Хонда Сивик“ и в предната дясна част на лек автомобил „БМВ Х5“. Лек автомобил „Хонда Сивик“ е потеглил на заден ход 1.2 секунди преди удара. Безспорно е установено, че причина за настъпилото произшествие е поведението на водача на лекия автомобил „Хонда Сивик“ – К. А., който при излизане от паркомястото е навлязъл в лентата, по която се е движел лек автомобил „БМВ Х5“, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е преди да пропусне лек автомобил „БМВ Х5“. В подкрепа на изложените обстоятелства, съдът цени и приетия като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 12.09.2022 год., обективиращ признание, направено от водача К. Х. А. за това, че с поведението си, отнемайки предимството на другия водач, е станал причина на настъпване на ПТП. Посоченият документ е приет като писмено доказателство и не е оспорен от въззивника. Безспорно по делото е и това, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – ПТП, станало на 12.09.2022 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между ответника и собственика на лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег.№ ••• обективиран в застрахователна полица № BG/30/122000419247. Безспорно е и обстоятелството, че на 05.10.2022 год. застрахователното дружество е изплатило извънсъдебно в полза на пострадалия М. сума в размер на 792.18 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от станалия на 12.09.2022 год., пътен инцидент, видно от приложеното по делото извлечение от сметка. Пред Районен съд — Димитровград е било образувано ГД № 271/2023 г., с което пострадалият М. М. е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди. По делото е постановено Решение № 379/27.11.2023 г., което е потвърдено с Решение № 333/01.08.2024 г. по ВГД № 136/2024 г. по описа на ОС-Хасково. При така постановените две съдебни решения на първа и въззивна инстанция, застрахователното дружество е осъдено да заплати на пострадалия М. М. сумата от 972 лв. /предявена като частична от 8 708.82 лв. /, представляваща разликата между заплатеното обезщетение и действителния размер на причинените вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 12.09.2022 г., в ••, ведно със законната лихва за забава от 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е влязло в законна сила на 01.08.2024 г. ХОС прие, че с недопускането на САТЕ първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Съгласно приетото по ТР № 1/2013 г. по Тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част, каквото в настоящия случая е налице с подадената въззивна жалба. съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо с Определение №839/28.08.2025г. на съдебния състав по въззивното дело е назначена съдебно-автотехническа експертиза със задача: Вещото лице да се запознае с материалите по делото, включително приобщеното гр.д. № 271/2023 година на РС-Димитровград и в.гр.д. № 136/2024 година на ХОС), след което да отговори на въпросите, формулирани от ответника в отговора на исковата молба (по гр.д. № 1340/2024 година по описа на РС-Димитровград). От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установи че стойността за ремонта на уврежданията (за всеки реално увреден детайл) на МПС марка „БМВ", модел „Х5", с рег. № •• по средни пазарни цени за труд и на части от алтернативни доставчици и такива от официалния за марката ( овехтени с КК = 0,4) възлиза на 3862,43 лв. с ДДС. При установената по делото фактическа обстановка и събран доказателствен материал, съдът достигна до следните изводи: Предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането е основателен, предвид наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвидени в нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, а именно - противоправно поведение на водача на застрахования приответника автомобил, вреда и причинна връзка помежду им. Безспорно в тази насока по делото се установи, че от страна на водача на застрахования при ответника автомобил са допуснати нарушения на правилата за движение, регламентирани в чл. 25, ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например…да излезе от реда на паркираните превозни средства…, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, и в чл.37, ал.3 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия като…..паркинг…, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път“. Спорен е въпросът възниква ли СПН по отношение на установените по ВГД № 136/2024 г. по описа на ХОС имуществени вреди и техният размер от 5 176 лв. с ДДС така, както са установени в назначената по въззивното дело повторна съдебна авто-техническа експертиза или те следва да бъдат предмет на самостоятелно доказване във всяко следващо производство, по което се претендират. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2019 г. по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, при уважаване на частичен иск се формира сила на пресъдено нещо (СПН) относно съществуването на вземането до присъдения размер, но не и относно пълния размер на претендираното обезщетение, когато то не е било предмет на разглеждане. Следователно, в настоящото производство съдът не е обвързан от констатации в първото дело относно общия размер на дължимото обезщетение, извън вече уважената част. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, включително Решение № 12/26.04.2017 г. по гр. д. № 3547/2016 г., IV г.о. Няма спор, че СПН се формира относно основанието, въз основа на което се претендират вреди, т.е. ПТП-то, механизмът на извършване, противоправността на деянието и виновността на водача, но не и относно вида и размера на претърпените вреди, тъй като по отношение на тях могат да бъда всякога релевирани правопреклудиращи възражения /давност, плащане, прихващане и др./, които не са скрепени със СПН. Предвид приетото заключение на извършената в настоящото въззивно производство САТЕ, ХОС приема за установено и доказано, че стойността за ремонта на уврежданията (за всеки реално увреден детайл) на МПС марка „БМВ", модел „Х5", с рег. № •• по средни пазарни цени за труд и на части от алтернативни доставчици и такива от официалния за марката ( овехтени с КК = 0,4) възлиза на 3862,43 лв. с ДДС. В същото време, общият сбор на изплатената извънсъдебно в полза на въззиваемия от страна на застрахователното дружество сума от 792.18 лева, плюс сумата от 972 лв. /предявена като частична от 8 708.82 лв. /, присъдена по ГД № 271/2023 г. по описа на РС-Димитровград, потвърдено с Решение № 333/01.08.2024 г. по ВГД № 136/2024 г. по описа на ОС-Хасково, се равнява на 1764,18 лева. От общия дължим размер по щетата (3862,43 лв. с ДДС) следва да се приспадне този сбор от вече заплатената и присъдената суми, следователно искът се явява основателен и доказан за сумата от 2098.25 лева. За разликата до пълния предявен размер от 3411,82 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Не до тези изводи е стигнал РС-Димитровград, поради това атакуваното решение следва да бъде отменено в частта за горницата над сумата 2098.25 лева до пълния размер, в който искът е уважен. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на въззивника за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Въззивникът е направил разноски, както следва: 68,24 лева – ДТ за въззивното обжалване и 1281,78 лева възнаграждение за вещо лице по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд съдебно- автотехническа експертиза. Представя и списък по чл. 80 ГПК. Предвид горното, в полза на въззивника следва да бъде присъдена сума в размер на 519,76 лева - съдебно-деловодни разноски и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на действително извършената от адвоката работа – подаване на отговор на въззивната жалба, отговор на частна жалба и участие в едно съдебно заседание, по правилото по чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 38 от ЗАдв на упълномощения от въззиваемия адвокат следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. Предвид частичното уважаване на въззивната жалба, въззиеваемият има право и на разноски за първоинстанционното производство в размер на 83,94 лева – ДТ за първоинстанционното производство. Подадена е и частна въззивна жалба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр.София против Определение № 609 / 12.05.2025 г. по гр. д. № 1340 / 2024 г. по описа на РС – Димитровград. Съгласно §2 а от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В нормата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата са уредени случаите, когато адвоката оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, а именно на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според ал. 2 на чл.38 от Закона за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл. 2, т.1 от ЗДДС във вр. чл. 8 от ЗДДС и предвид обстоятелството, че предоставилият правна помощ адвокат на въззиваемия е регистриран по ДДС, върху определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС и същото да се присъдите с него. С първоинстанционното решение е присъдено 769,42 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“, което с определение по чл. 248 от ГПК районният съд е отказал да намали. Предвид изхода на спора, частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, като на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“ се присъди 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за оказаната безплатна правна помощ и процесуално представителство пред първоинстанцонния съд. Мотивиран така, съдът