Решение № 1858 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1741/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по жалба от Н. Т. О. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Решение №13-286-РД/122 от 20.10.2025г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ , с което е отказано изцяло финансиране на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане №26/Д.3/01/000063 по интервенция „II.Д.З. Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027г. Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради издаването му в несъответствие с материалния закон. Оспорва приетото от административния орган, че е започнал дейност през м.юли 2023г. като твърди, че въпреки наличието на договор за наем на земеделски земи от 2023г., е започнал да осъществява дейност през 2024г. и в тази връзка счита, че не е пропуснал едногодишния срок за подаване на заявление. Счита за неправилно и приетото, че не отговаря на условието по т.4 от подраздел I „Условия за допустимост на дейностите/инвестициите“ на раздел 9 от условията за кандидатстване. Твърди, че поддържа размер на стопанството, по-висок от този, с който кандидатства, измерен в СПО, което било допустимо. Недопустимо било поддържането на по-нисък размер на стопанството, а настоящата хипотеза била обратната, поради което административният орган неправилно тълкувал и прилагал закона. Предвид изложеното, жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения за отмяна на оспореното решение се развиват в писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в съдебно заседание и в писмено становище, чрез процесуален представител, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното: На 12.02.2025г. Н. Т. О. с УРН 797301, е подал чрез СЕУ на ДФЗ Заявление за подпомагане по интервенция „II.Д.З. Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ (интервенция II.Д.З.) от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027г. (СПРЗСР 2023-2027г.), регистрирано в И. с №26/Д.3/01/000063. По подаденото заявление са били извършени административна проверка на представените документи, заявените дани и др. обстоятелства, свързани със същото, както и две посещения на място - на 29.04.2025г. и на 14.07.2025г., за които са съставени контролни листове. Видно от контролните листове, проверките при посещенията на място са били извършени в присъствието на кандидата за финансиране. В контролния лист от 29.04.2025г. , в частта „Култури, заявени в намерение за засяване/засаждане през текущата към датата на кандидатстване стопанска година, за доказване на минимално изискуемия СПО“ , в графата „забележки“ след таблицата с описани култури, имоти и периоди на засаждане е отразено: „Не са представени документи за ползване на имоти №84036.56.5 и №84036.108.5“. След забележката ръкописно е посочено констатираното на място и е отбелязано, че за имотите, описани в „забележки“ е представен договор за наем на земеделска земя. От приложените към преписката документи се установява, че това е Договор от 04.04.2024г. за наем на земеделска земя, сключен между „Балджиеви – 91“ООД и Н. Т. О. за срок от една стопанска година считано от 01.10.2024г. до 01.10.2025г. Видно от същия контролен лист, във връзка с проверка на СПО, формирано от намерения за засяване/засаждане през текущата стопанска година и крайния срок на засяване/засаждане, не са констатирани несъответствия , което се потвърждава и от вписаната забележка. От представената кореспонденция в СЕУ се установява, че контролният лист от посещението на 29.04.2025г. е изпратен на Н.О. на 30.05.2025г. и по същия не са постъпили възражения. Видно от вписаната забележка в контролния лист от проверката , извършена при посещение на място на 14.07.2025г., кандидатът е представил договор за наем от 04.04.2024г. за имоти с номера 056005, 108005, 067008 [рег. номер] в землището на [населено място], общ.Свиленград, обл.Хасково за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2024г. до 01.10.2025г. (горепосоченият Договор от 04.04.2024г. за наем на земеделска земя, сключен с „Балджиеви – 91“ООД), както и два броя договори от 21.01.2025г. за отдаване под наем за имоти № 067008 и № 078006 за срок от една стопанска година , считано от 01.09.2024г. до 30.09.2025г. От приложените към преписката документи се установява, че с последните два договора ЗП Н. Т. О. е преотдал под наем [имот номер], съотв. [имот номер] (с номера по КККР 67.8 , съотв. 78.6 ), в землището на [населено място], общ.Свиленград, на ЕТ „М. Сребрев“ – Свиленград, съотв. на Д. М. П., за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2024г. до 30.09.2025г. Видно от представената кореспонденция в СЕУ, контролният лист от посещението на 14.07.2025г. е изпратен на Н.О. на 15.07.2025г. и по същия не са постъпили възражения. Във връзка с установени липси на документи и нередовности по заявлението, на основание чл.12, ал.5 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви "а", "в" – "е" и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент (за краткост Наредба № 4/25.10.2024г.) до Н. О. е било изпратено писмо № 13-286-6500/147 от 15.07.2025г. С писмото му е указано в 14-дневен срок от изпращане на писмото чрез СЕУ, да представи липсващи документи и писмена обосновка по конкретни обстоятелства, необходими за отстраняване на констатираните липси и нередовности. Указани са и последиците по чл.13, ал.1, т.7 от Наредба № 4/25.10.2024г. при неотстраняване в дадения срок на нередовности, непълноти и неясноти и/или липси. Във връзка с дадените с писмо № 13-286-6500/147 от 15.07.2025г. указания , от Н. О. на 19.07.2025г. е постъпил отговор. В отговора, във връзка с указанията по посоченото писмо, последният е дал разяснения и е представил доказателства, а именно: по т.1 е обяснил, че с ПИ: 84036.61.13, 84036.105.25, 84036.51.12,84036.100.5 и 84036.61.3, наети с [възраст] договор и включени в Приложение А1, доказва необходимото СПО от 4000 евро; по т.2 е представил Договор за имоти, сред които и № 84036.56.5 и № 84036.108.5 , а именно Договор от 04.04.2024г. за наем на земеделска земя, сключен с „Балджиеви – 91“ООД за стопанската година 01.10.2024г. – 01.10.2025г.; по т.3: относно имоти 84036.39.7, 84036.71.2 е представил Договор от 21.01.2025г. за преотдаване под наем на земеделска земя, сключен с Х. М. Д. за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2024г. до 30.09.2025г. За тези имоти се установява, че са наети от жалбоподателя от Д. В. О. с Договор за наем на земеделски земи от 24.07.2023г. , вписан в Служба по вписванията при РС – Свиленград с вх.рег.№2677/24.07.2023г. , с право на преотдаването им (т.2 от раздел V на договора); относно имоти 84036.67.8 и 84036.78.6 е представил два броя договори от 21.01.2025г. за преотдаването им под наем на ЕТ „М. Сребрев“ – Свиленград, съотв. на Д. М. П., за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2024г. до 30.09.2025г. За тези имоти се установява, че са били наети от „Балджиеви – 91“ООД (съгласно по-горе упоменатия в т.2 договор от 04.04.2024г.) без право на преотдаване, освен с изричното съгласие на наемодателя (чл.13 от същия договор). по т.4 е разяснил, че [ПИ] е наследствен и не се обработва, приложил е Договор за наем на нови имоти, които стопанисва след подаване на проектното предложение – Договор за преотдаване под наем на земеделска земя от 15.02.2025г. , за имоти №108.4 и №108.3 в землището на [населено място], общ. Свиленград, видно от който посочените в същия имоти жалбоподателят е наел от ЕТ „М. Сребрев“ – Свиленград; по т.5 е представил Декларация – Приложение №6 към Условията за кандидатстване ; по т.6 е представил Декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП; по т.7 е представил писмо изх.№ПД-407(1)/14.02.2025г.; по т.8 и т.9. е дал разяснения. На 20.10.2025г. е издадено оспореното в настоящото производство решение №13-286-РД/122, с което на основание чл.13, ал.1, т.1 и т.5 от Наредба № 4/25.10.2024г., т.2.2 във вр. с т.3 от раздел 7 “Допустими кандидати/бенефициенти“: I „Критерии за допустимост на кандидатите“, т.4 / I „Условия за допустимост на дейностите/инвестициите“, раздел 9 от Условията за кандидатстване по Интервенция II.Д.З., е отказано изцяло финансиране на подаденото от Н. Т. О. по Интервенция II.Д.З. от СПРЗСР 2023-2027г. заявление за подпомагане №26/Д.3/01/000063. Според мотивите на решението, кандидатът не отговаря на условието по т.3 вр. т.2.2 от част I „Критерии за допустимост на кандидатите“ на раздел 7 “Допустими кандидати/бенефициенти“ от Условията за кандидатстване (УК). След като е цитирал текста на т.2.2 от критериите за допустимост, административният орган е посочил, че тези условия „ се считат за изпълнени , когато заявлението за подпомагане е подадено не по-късно от 12 месеца, считано от датата, на която е настъпило първото от посочените в т.2.2 събития“. Посочил е, че от кандидата е представен многогодишен договор с вх. №26677/24.07.2023г. на Агенция по вписванията, който влиза в сила от 24.07.2023г. и е с [възраст] срок на действие като с имотите – предмет на същия доказва икономическия си размер, измерен в стандартен производствен обем (СПО) не по-малко от 4000 евро СПО. Анализът на посочените данни показвал, че е налице неизпълнение на изискването за спазване на регламентирания 12-месечен срок между цитираните събития, а именно: заявлението за подпомагане било подадено на 12.02.2025г., а стопанисването на площи с цел производство на земеделска продукция, видно от договора за наем на земеделска земя, започвало значително по-рано – през юли 2023г. На следващо място административният орган е приел, че не е изпълнено условието на т.4 от част I на раздел 9 от УК. Посочил е, че Н. О. кандидатства с начален икономически размер, измерен в СПО, от 22403, 37 евро като за първата стопанска година СПО е 22403, 37 евро, а за втората, третата, четвъртата и петата стопански години е 24573, 39 евро. В тази връзка след извършена административна справка в И., регистър „Директни плащания“ , до кандидата било изпратено писмо № 13-286-6500/147 от 15.07.2025г. В отговор кандидатът посочил, че се е появила последваща възможност и е наел два нови имота с кадастрални номера 84036.108.4 и 84036.108.3, които е очертал по ДПП 2025г. с култура пъпеши. Във връзка с последното, административният орган е приел, че началният икономически размер на стопанството, измерен в СПО, се увеличава на 27 828,17 евро, което значително надхвърля СПО на стопанството за следващите стопански години. По административната преписка липсват данни кога Решение №13-286-РД/122 от 20.10.2025г. е съобщено на адресата си. Жалбата срещу решението е подадена на 30.10.2025г. чрез ССЕВ директно до Административен съд-Хасково, където е заведена с вх.№12332 от същата дата. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени заверени копия от Анкетни карти за регистрация на земеделски производител от 05.03.2024г. и от 09.12.2024г., ведно с анкетни формуляри №325/05.03.2024г., съотв. №42/05.12.2024г., както и заверени копия от справки за дейността на Н. Т. О. за стопанската 2023 – 2024г. и за стопанската 2024 - 2025г. От същите се установява, че последният е с регистрация като земеделски производител от 05.03.2024г. като описаните в анкетните формуляри земеделски имоти са предмет на Договор за наем на земеделски земи от 24.07.2023г., вписан в Служба по вписванията при РС – Свиленград с вх.рег.№2677/24.07.2023г. При така установената фактическа обстановка, се налагат средните правни изводи: Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт. Независимо от липсата на доказателства за съобщаване на оспореното решение на адресата му, с оглед датата на издаването му – 20.10.2025г. и датата на депозиране на жалбата - 30.10.2025г., следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения срок. Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.48, ал.1 от ЗПЗП, Министерството на земеделието и храните разработва Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. и неговите изменения в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2021/2115. Според чл.50, ал.1 от ЗПЗП, Министерският съвет с решение определя Управляващия орган на Стратегическия план в рамките на структурата на Министерството на земеделието и храните. А..4 от разпоредбата предвижда възможността Управляващият орган, след одобрение от министъра на земеделието и храните, да делегира чрез договор на Държавен фонд "Земеделие" функции по изпълнението на Стратегическия план. Не е спорно, че на ДФЗ са делегирани такива функции, вкл. и по отношение на процесната интервенция, за подпомагане по която е кандидатствал жалбоподателя. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Същото е подписано от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – И. И., избрана за такава с Решение по т.4.3 от Протокол № 228/07.05.2024г. от заседание на Управителния съвет, приложен към административната преписка, а съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и представлява фонда. Оспореното решение е обективирано в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. Доколко същите обосновават направените от административния орган изводи, е въпрос на материална законосъобазност на оспорения акт. При проверка относно спазването на административопроизводствените правила се установява, че производството по издаване на оспореното решение е започнало по заявление на жалбоподателя, подадено в срока, определен със заповедта по чл.3, ал.2 от Наредба №4/25.10.2024г., а именно Заповед №РД09-1224/29.11.2022г. на Ръководителя на Управляващия орган на СПРЗСР 2023-2027г. (публично достъпна на сайта на ДФЗ: Схеми и мерки за подпомагане /СПРЗСР 2023-2027/Приключили процедури за подпомагане). В срока по чл.12, ал.1 от Наредба №4/25.10.2024г. по заявлението на жалбоподателя са извършени административна проверка, както и две посещения на място в негово присъствие. Не се установява от данните по преписката кандидатът да е възразил по направените консатации от проверките при посещение на място. Спазено е и изискването по чл.12, ал.5 от Наредба №4/25.10.2024г. за уведомяване на кандидата за установени липси на документи и нередовности по заявлението му, като му е дадена възможност за отстраняването им в срок, съобразен с визирания в разпоредбата. При преценка за съответствието на оспореното решение с материалния закон, съдът намира следното: Редът и условията за предоставяне на бевъзмедна финансова помощ по Интервенция II.Д.З. от СПРЗСР 2023-2027г. са регламентирани в Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви "а", "в" – "е" и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент (Наредба № 4/25.10.2024г.). В чл.13, ал.1 от Наредба №4/25.10.2024г. са посочени хипотезите, при които заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ от финансиране като в случая административният орган е приел да са налице тези по т.1 и т.5 от разпоредбата, а именно: т.1 - несъответствие с критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на интервенцията, както и на условията, при които се предоставя подпомагане и/или освобождаване от задължения; и т.5 - несъответствие с целите или изискванията към кандидатите, дейностите или разходите, определени в условията за кандидатстване. Наличието на тези хипотези е обосновал с неспазване на условието по т.3 във връзка с т.2.2 от критериите за допустимост на кандидатите, регламентирани в част I на раздел 7 от Условията за кандидатстване по интервенция II.Д.З. (за краткост - УК) , съотв. с неспазване на условието по т.4 от условията за допустимост на дейностите/инвестициите, регламентирани в част I на раздел 9 от същите УК. Според т.3 от част I „Критерии за допустимост на кандидатите“, раздел 7 от УК, условията по т.2.1 и т.2.2 се считат за изпълнени, когато заявлението за подпомагане е подадено не по-късно от 12 месеца , считано от датата, на която е настъпило първото от посочените в т.2.1 и т.2.2 събития. Съгласно т.2 от част I „Критерии за допустимост на кандидатите“, раздел 7 от УК, към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатите трябва да: т.2.1 са регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба №3 от 1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (обн. Д.В. р.10 от 1999г.) ; т.2.2 са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производство на земеделска и животинска продукция. Във връзка с първото основание, на което е отказано финансиране следва да се отбележи, че фактическите съображения са непрецизно изложени (в решението се коментира настъпването на „… първото от посочените в т.2.2 събития“), но доколкото административният орган е посочил, че заявлението за подпомагане е подадено на 12.02.2025г., а стопанисването на площи с цел производство на земеделска продукция е започнало значително по-рано – през юли 2023г. , като е коментирал Договор за наем на земеделски земи с вх.рег.№2677/24.07.2023г. (рег. № на договора е погрешно изписан като „26677“), става ясно, че приетият за неспазен от жалбоподателя 12 – месечен срок по т.3 от част I на раздел 7 от УК е изчисляван от настъпване на събитието по т.2.2 от част I на раздел 7 от УК, респ. , че именно този договор е бил взет предвид при преценката отговаря ли кандидатът за подпомагане на критериите за допустимост. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод кога жалбоподателят е започнал да стопанисва площи с цел производство на земеделска продукция, вкл. и че това е станало още през м.юли 2023г. Договорът за наем на земеделски земи с вх.рег.№2677/24.07.2023г. доказва единствено, че жалбоподателят е станал наемател на земеделски земи, но не доказва момента, в който е започнал реално да ги ползва т.е. да ги стопанисва с цел производство на земеделска продукция. Същевременно, в подадената Декларация – Приложение № 6 към УК, жалбоподателят изрично е посочил, че е започнал да стопанисва земя с цел производство на земеделска продукция на 05.03.2024г., но така декларираното не е обсъдено в мотивите на оспореното решение. При наличие на различни данни относно момента на започване на стопанисването на площите с горепосочената цел, административният орган е бил длъжен преди да издаде акта си, да изясни посоченото обстоятелство, но в случая това не е сторено. Така в нарушение на чл.35 от АПК административният орган не е изследвал в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, а последното обосновава и недоказаност на извода му, че заявлението за подпомагане на жалбоподателя е подадено извън срока по т.3 от вр. т.2.2 от част I на раздел 7 от УК. Във връзка с второто основание, на което е отказано финансиране, а именно неизпълнение на условието на т.4 от част I на раздел 9 от УК, административният орган е изложил съображения, че Н. О. кандидатства с начален икономически размер, измерен в СПО (стандартен производствен обем), от 22403, 37 евро като за първата стопанска година СПО е 22403, 37 евро, а за втората, третата, четвъртата и петата стопански години е 24573, 39 евро, и след вземане предвид, че кандидатът е наел два нови имота с кадастрални номера 84036.108.4 и 84036.108.3, очертани в ДПП 2025г. с култура пъпеши, началният икономически размер на стопанството, измерен в СПО, се увеличава на 27 828,17 евро, което значително надхвърля СПО на стопанството за следващите стопански години. Съдът счита, че така приетото не води до извод за неспазване на условието на т.4 от част I на раздел 9 от УК. Съгласно т.4 от част I „Условия за допустимост на дейностите/инвестициите“, раздел 9 от УК, Бизнеспланът трябва да показва, че кандидатът ще поддържа най-малко размера на стопанството, с който кандидатства, измерен в СПО, за периода от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на срока на административния договор. От представения Договор за преотдаване под наем на земеделска земя от 15.02.2025г. , сключен с ЕТ „М. Сребрев“ – Свиленград се установява, че имоти с кадастрални номера 84036.108.4 и 84036.108.3 са наети от жалбоподателя след подаване на заявлението за подпомагане т.е. не са участвали при изчисляване на икономическия размер на стопанството, с който е кандидатствал, а именно спрямо този размер е посочването в бизнесплана на СПО за следващите стопански години. Следва да се отбележи, че самият бизнес-план (като част от проектното предложение), не е представен по делото, независимо от двукратните указания до ответника да представи в пълнота административната преписка. Независимо от последното, следва да се има предвид, че вписаните в решението стойности на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, с който се кандидатства, както и посочените такива на СПО, за които е заявено, че ще се поддържат през следващите стопански години, не се оспорват от жалбоподателя. В случая, след като е приел да е увеличен началния икономически размер на стопанството, измерен в СПО, административният орган е изискал разяснения от кандидата в тази връзка, съотв. такива са дадени от последния. Според съда, по аргумент от посоченото в т.23 от част I на раздел 7 от УК, разяснения като изисканите по т.8 от писмо № 13-286-6500/147 от 15.07.2025г., се дължат от кандидата в случаите, когато заявление за подпомагане по интервенциите за директни плащания е било вече подавано преди кандидатстването по процесната интервенция. Настоящият случай не е такъв, тъй като имоти № 84036.108.4 и № 84036.108.3 жалбоподателят е наел след подаване на заявлението за подпомагане по интервенция II.Д.З. от СПРЗСР 2023-2027г. т.е. налице е хипотеза, обратна на визираната в т.23 от част I на раздел 7 от УК. Административният орган не е съобразил, че декларираните в заявлението за подпомагане стойности на СПО на стопанството, дължими за поддържане за следващите стопански години, са изчислявани спрямо икономическия му размер, при определяне на който имоти № 84036.108.4 и № 84036.108.3 не са участвали. В тази връзка съдът счита, че неправилно заявените за поддържане стандартни производствени обеми на стопанството за следващите стопански години са сравнявани с възприетия от органа увеличен икономически размер на стопанството, вместо със заявения такъв при кандидатстването. УК не съдържат забрана площта на земеделското стопанство да се увеличава след подаване на заявлението за кандидатстване по процесната интервенция. Предвид горното, се налага извод, че жалбоподателят е изпълнил условието по т.4 от част I на раздел 9 от УК. Приетото от административния орган неспазване на това условие, респ. постановеният на това основание отказ за финансиране, противоречи на материалния закон. По изложените съображения процесното решение следва да бъде отменено, тъй като е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя. При новото произнасяне, при спазване на изискването по чл.35 от АПК, административния орган следва да изясни обстоятелството кога жалбоподателят е започнал да стопанисва площи с цел производство на земеделска продукция, като съобрази всички налични данни доказателства в тази връзка, едва след което да формира извод отговаря ли или не последният на условието по т.3 вр. т.2.2 от част I „Критерии за допустимост на кандидатите“ на раздел 7 “Допустими кандидати/бенефициенти“ от Условията за кандидатстване. При този изход на спора, съдът намира за основателно искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 525,11 евро, от които 5,11 евро внесена дължима държавна такса за образуване на делото и 520 евро заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 09.01.2026г. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, като счита, че в договорения и изплатен размер адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът