Решение № 92 от 6.3.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 855/2022 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 12.11.2021г., постановена по НОХД №1980/2019г. на 19 - ти състав при Специализираният наказателен съд (СНС - закрит), е признал подсъдимия П. М. С., ЕГН••••••••••, роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, жив. в гр. •••, ул.“•••“ № •••, ЗА ВИНОВЕН, в това че, за периода от неустановена дата през месец ноември на 2016 г. до 02.06.2017 г. в гр. •••, в условията на продължавано престъпление - с осем деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза, на негово име и на името на различни лица - Е. П. М., Н. С. И., С. Б. Т., З. Р. И., С. В. Д., М. В. М., К. Д. Б., парични суми и с това причинил на М. Г. имотна вреда общо в размер на 5 794, 50 лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство /при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан с определение на СГС, НО, по НЧД 3534/13г. влязло в сила на 30.09.2014г. по НОХД № 8220/2011г. по описа на СРС, НОХД № 1980/12г. по описа на СГС и по НОХД 3912/2012г. по описа на СГС, с което му е било определено едно общо наказание от 8 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл.24 от НК е било увеличено с 1 година, а именно на 9 години и 6 месеца лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, изпълнението на които не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, както следва:

1.На неустановена дата през ноември 2016 г. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване - казал, че „ако не му изпрати сумата от 150 лева, ще бъде залята с киселина, ще бъде изкормена и детето ще изчезне, както и че ще се обади на д-р А. да предостави информация във вреда на пострадалата“, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза, на името на Н. С. И. парична сума в размер на 150 лева, като на 18.11.2016 г. М. Г. превела на името на Н. С. И. парична сума в размер на 150 лв., и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 150 лева;

2.На неустановена дата в началото на декември 2016 г. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване – казал, че „ще разчлени детето, ще разчлени майка, както и баща “, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза, на името на Н. С. И. парична сума в размер на 200 лева, като на 05.12.2016 г. М. Г. превела на Н. С. И. паричната сума от 200 лв. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 200 лева;

3.На 08.12.2016 г. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага принудил М. В. Г. чрез заплашване - казал, че „ще я дебне, •••..“, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза на негово име и на името различни лица парични суми, както следва: на същата дата пострадалата направила три броя парични превода на различни суми на различни лица, а именно - превела сумата от 1000 лева на негово име, сумата от 489, 10 лева на името на С. В. Д. и сумата от 489, 10 лева на името на Е. П. М. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на общо 1978, 20 лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство/при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/;

4.На 20.12.2016 г., в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване - казал, че „ще я пресрещне пред болницата, •••.“, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза на името на различни лица парични суми, както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 50 лева на името на З. Р. И., както и на 27.12.2016г. превела сумата от 50 лева на името на М. Д. М., вследствие на отправената спрямо нея заплаха от 20.12.2016г. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на общо 100 лева;

5.На 16.01.2017 г. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване - казал й, че „ще я •••“, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза на името на К. Д. Б. парични суми, както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 250 лева на името на К. Д. Б., както и на 24.01.2017г. превела сумата от 250 лева на името на името на К. Д. Б., вследствие на отправената спрямо нея заплаха от 16.01.2017г. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на общо 500 лева;

6.На 24.03.2017 г. в гр. •••, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване - казал й, че „ще изчезне и •••“, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза, на негово име и на името на С. Б. Т. парични суми, както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 300 лева на негово име, както и сумата от 480 лева на името на С. Б. Т., и на 31.03.2017г. превела сумата от 100 лева на името на С. Б. Т., вследствие на отправената спрямо нея заплаха от 24.03.2017г. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на общо 880 лева;

7.На 25.04.2017г. в гр. ••• с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване - казал й, че „ако не му изпрати парична сума, •••“, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза на името на Н. С. И. сумата от 493, 15 лева и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на 493, 15 лева;

1. На 22.05.2017г. в гр., ••• с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г. чрез заплашване - казал ѝ, че „ако не му преведе пари, •••“, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза на негово име и на името на С. Б. Т. парични суми както следва: на същата дата пострадалата превела сумата от 493, 15 лева на името на С. Б. Т. и на 02.06.2017г. превела сумата от 1000 лева на името на С., вследствие на отправената спрямо нея заплаха от 22.05.2017г. и с това причинил на М. Г. имотна вреда в размер на общо 1493, 15 лева, поради което и на основание чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал.2, т.1, алт. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“, вр. чл. 54 от НК го ОСЪДИЛ, като му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 /ОСЕМ/ ГОДИНИ и „ГЛОБА“ в размер на 300/триста/ лв. за изтърпяване при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС.

Със същата присъда, съдът го оправдал, В ЧАСТТА от обвинението, че отделните деяния на продължаваното престъпление осъществяват един и същ състав на престъплението по чл. 214 от НК, както и по обвинението по т. 7, в частта, деянието да е било придружено със заплаха за убийство, по квалификацията му по чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК.

С оглед осъдителния характер на присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. М. С. е бил осъден да заплати разноските по делото (сумата от 304, 98 лв. за разноски, направени в досъдебното производство, са присъдени за изплащане по сметка на СДВР, а сумата от 120 лв. за направени разноски в хода съдебното производство, за плащане по сметка на първоинстанционния съд.

Срещу така постановения съдебен акт са депозирани въззивни жалби от подсъдимият П. М. С. и служебният му защитник адв.В. К., както и допълнение към жалбата на защитника, които са били подадени в законния срок по чл.319 ал.1 НПК. С жалбите се претендира, че първоинстанционната присъда е неправилна, че съдът безкритично е възприел обвинителните факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, че едностранчиво се доверил на твърденията на пострадалото лице – свидетеля М. Г., които били изложени пред съдът непълно и противоречиво.

Според защитата, съдът е постановил обжалвания съдебен акт, при противоречиви, непълни и превратно установени доказателствени факти, като се твърди, че част от изводите били формирани на основата на предположения. Сочи се, че едностранчиво, съдът възприел заключенията на съдебно психиатричната експертиза на Б. и К., в отговорите на която нямало категоричен извод за наличие на причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и установеното психично състояние на свидетеля Г.. Според защитата, общата житейска логика сочела, че след като са възникнали и са се установили отношения с личен и интимен характер между подсъдимия и пострадалата Г., следователно извършените парични преводи, инкриминирани в обвинението били доброволни, а твърденията за принуда и заплахи, били измислени и мотивирани от Г., поради ревността на Г. от свидетеля А. Д. и като реакция след разрив в отношенията им, повлияна от заявеното нежелание на подсъдимия да продължава отношенията си с Г.. В пледоарията на защитника, се навеждат същите доводи, въз основа на които се иска да бъде отменена атакуваната присъда и подс. С. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата, което според защитата означавало, че липсват мотиви за съществена част от фактите по делото.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.София (АП София) оспорва жалбата срещу присъдата на СНС и иска въззивният състав да потвърди първоинстанционния акт в цялост като правилен, обоснован и законосъобразен. Излагат се съображения, относно претендираните от защитата процесуални нарушения, като се възразява, че такива не са били допуснати, поради което не се налагало отмяна на съдебния акт. Представителят на прокуратурата, пледира, че съдът е положил нужните усилия за събирането на доказателствата, въз основа на които е направил правилен и задълбочен анализ, взел е правилно и обосновано решение по въпросите на чл.301 НПК, спазвайки принципите за разкриване на обективната истина и правилно е осъществил оценъчна дейност, поради което е бил постановен законосъобразен съдебен акт. Посочва, че в мотивите към присъдата, съдът е подложил на подробен и задълбочен анализ доказателствените източници, както по отделно, така и при съвкупната им съпоставка, с оглед преценка за достоверността им, като е формирал правилни изводи. Акцентира, че присъдата не се основана само на показанията на пострадалото лице, нито на предположения, както се твърди във въззивните жалби. Настоява да се приеме, че на възраженията на защитата и изложените защитни доводи е даден аргументиран и изчерпателен отговор.

В частта за наложеното наказание и решаване на въпроса за наказанието на подсъдимия, според прокурора, съдът е отчел както смекчаващите, така и отегчаващите обстоятелства. Претендира, че съдът не бил забелязал и не е отчел и други отегчаващи такива, които и без да са били отчетени, наказанието е било определено справедливо и не следва да бъде смекчавано. Като допълнителни отегчаващи обстоятелства се посочва това, че деянията включени в единното продължавано престъпление за много на брой, че са били осъществявани в продължителен период, че психично здраве на пострадалата е било засегнато в значителна степен, че принудата била упражнявана многократно. Като изразява несъгласие с наведените съображения и направените искания от защитата и подсъдимият, предлага въззивните жалби да бъдат оставени без уважение. Представителят на държавното обвинение, изразявайки пълно несъгласие със заявените във въззивните жалби възражения за пороци и нарушения, счита присъдата на СНС за правилна и законосъобразна и пледира да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени изложените в жалбите доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното.

Производството пред настоящият въззивен състав е проведено в отсъствието на подсъдимия П. С. по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, комуто е известно, че съдебният акт на първата съдебна инстанция не е влязъл в сила. В съдебните действия пред първия съд е участвал лично. Бил е призован от всички известни по делото адреси, включително и чрез негови близки родственици от въззивният състав. Подсъдимия е с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото производство. По делото е приложена справка от сектор „Издирване“ на О“ПКП“ - СДВР за това, че е обявен за издирване от 30.05.2022 г. с телеграма № 13401/30.05.2022 г. на ГД“НП“ и бюлетин № 150/31.05.2022г. във връзка с настоящото наказателно производство, че до момента не е установено местопребиваването на лицето, нито има данни да е напускал пределите на страната. Посочва се, че издирването му продължава и при неговото установяване, съдът ще бъде своевременно уведомен.

Въззивните жалби от подсъдимият П. М. С. и служебният му защитник адв.В. К., както и допълнение към жалбата на защитника, са били подадени в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани. Доколкото въззивната жалба на подсъдимият С., подадена самостоятелно, съдържа единни по съществото си възражения срещу атакувания съдебен акт, с тези изложени от неговия служебен защитник, допълнени подробно в пледоарията му по същество, то и съдът при взимане на отношение по конкретно наведените доводи и направени възражения от защитникът, имплицитно ще даде отговор и на всички поставени от подсъдимия в жалбата въпроси по фактите и доказателствата по същество, с които оспорва първостепенният съдебен акт.

След извършване на проверка от страна на настоящият въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивните жалби, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Преценявайки доводите развити във въззивните жалби и допълнението към жалбата на защитникът, аргументите от страните изложени по реда на чл.333 НПК, както и след като служебно прецени обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, настоящият съдебен състав намери искането на защитата за неоснователно.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил детайлно и задълбочено, събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като при формиране на изводите си по фактите, първият съд правилно е отчел, че така събраните по делото гласни доказателствени средства са в основни линии единни, еднопосочни, взаимодопълващи се и непротиворечиви, а констатираните противоречия, където са налични са били обсъдени подробно и задълбочено, след което ясно и мотивирано, съдът е посочил в коя част кредитира доказателствата, кои от тях и причините за това. Изложил е подробни мотиви по индивидуализацията на наказанието и се произнесъл по разноските.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Относима доказателствена информация по предмета на доказване по делото, се съдържа както в гласните доказателства, така и в писмените доказателства и доказателствени средства, както следва:

Гласни доказателства Гласните доказателства се съдържат в обясненията на подсъдимия, давани многократно в съдебното производство, а именно: в о.с.з. на 11.10.2019г. ( л.97-л.99 в т.1 на съдебното производство); в о.с.з. на 30.06.2020г. ( л.270 – гръб – до 271 гръб т.1 СП); В показанията на свидетеля М. Г. пред съдът, както следва: в о.с.з. на 05.12.2019г. (т.1 л.173 – л.176 СП), прочетените показания по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК от 23.04.2018г. приложени по ДП (т.1 л.135-л.136); в от о.с.з. на 12.11.2021 г. (т.2 л.737 – гръб – 741 – гръб) и от показания от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК (т.1 л.181 – л.182 ДП) и потвърдени от нея в съдебното производство, както и при проведената очна ставка, между подсъдимия С. и М. Г. в открито съдебно заседание на, 30.06.2020 (л. 273 л.275 гръб т.1 СП), както и в показанията на останалите свидетели: св. К. Б., депозирани в о.с.з. на 05.12.2019г., (л.172 т.1 СП), на свидетеля В. Б. в о.с.з. на 17.01.2020г. (л.214 гръб от т.1 СП); на свидетеля М. Д. М. дадени в о.с.з. на 05.12.2019г., (л.177 т.1 СП), като и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от ДП от 18.10.2018г., (т.1 л.145 от ДП); н а свидетеля С. В. Д. депозирани в о.с.з. на 05.12.2019г. ( л. 178 т.1 СП), както и приобщените чрез прочитането на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК показания от ДП депозирани на 09.11.2018г. (на л.146 ДП); на свидетелят М. М., разпитан в о.с.з. на 05.12.2019г. (л.179 (гръб) и л.180 от т.1 СП); на свидетелят Ю. М. М. – разпитан в о.с.з. на 17.01.2020г. (л.211 – гръб – л.213 т.1 СП), и от показания от 25.04.2018г. пред разследващ орган от досъдебното производство (л.140- л.141 т.1 ДП), които са приобщени чрез прочитането им, на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК; на свидетелят В. М. С., сестра на подсъдимия С., разпитана в о.с.з. на 17.01.2020г. (л.213 – л.214 т.1 СП); на свидетеля З. Р. И., разпитана в о.с.з. 30.06.20г. (л.272 т.1 СП ); на свидетеля Р. Р. С., разпитан в о.с.з. на 17.01.2020г.( т.1 л.210 – л.211 СП); на свидетеля Р. Т. П., разпитана в о.с.з. на 04.08.2020г. (л.297 т.1 СП); на с видетеля Л. Н. И., е разпитан в о.с.з. на 29.09.2020г. (л.356 т.2 СП); на свидетеля С. Б. Т., разпитан в о.с.з. на 09.02.2021г. (л.482 гръб – л.483 т.2 СП); на свидетеля Н. С. И., разпитана в о.с.з. на 16.11.2020г. (л.427 т.2 СП); на свидетеля В. Х. В., разпитан в о.с.з. на 12.01.2021г. (л.448 т.2 СП); на свидетел Х. М., разпитан в о.с.з. на 16.07.2021г (л.659 т.2 СП). съпруг на свидетеля З. И.. Съдът е пропуснал да посочи и показанията на разпитания свидетел И. М. дадени в о.с.з. на 16.07.2021г. (л.658 т.2 – л.660 СП), но същите са били обсъдени и ползвани при постановяване на съдебния акт. (л.18 в мотивите.). Без информационно значение са разпитите на свидетелите В. Г. И., разпитан по искане на защитата в о.с.з. 17.01.2020г. (л.209 гръб СП) и на М. А. Д. – разпитана в о.с.з. на 05.12.2019г. (л.180 т.1 СП) Изключени от доказателствената съвкупност при постановяване на съдебния акт са показанията на свидетеля А. Д., разпитана в о.с.з. 04.08.2020г. (л. 295 – л.296 СП), макар да са били включени в списъка на ползваните гласни доказателства (л.760 т.2 СП) от първостепенния съд. Настоящият съдебен състав се съгласява с тяхното изключване, поради експертно установената свидетелската негодност на свидетеля Д.. В тази връзка първостепенният съдебен състав правилно се доверил на изводите на назначената съдебно психиатрична експертиза на д-р Е. Т. С. (л.645 – л.654 т.2 СП), която е била изслушана и приета в о.с.з. на 16.07.2021г. (л.656 – л.658 т.2 СП).

Способи за доказване От приетите по делото способи за доказване, освен съдебно психиатрична експертиза на д-р Е. Т. С. (л.645 – л.654 т.2 СП) за свидетелската годност на Д., са изводите на приетото заключение на съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица Л. С. Б. и Л. С. К., (л. 148-161 от том 1 ДП), и отговорите по експертизата на вещите лица в открито съдебно заседание на 17.01.2020 – (л.208 – л.209 от СП).

Писмени доказателства Вносна бележка от М. Г., за преведена на 27.12.2016г. парична сума от 50лв. през Банка ОББ АД, по сметка в СЦЗ на М. Д. М. (л.99 т.1 ДП) Вносна бележка от М. Г., за преведена на 08.12.2016г. парична сума от 1000лв. през Банка ОББ АД, по сметка в СЦЗ на П. С. (л.100 т.1 ДП) Вносна бележка от М. Г., за преведена на 24.03.2017г. парична сума от 300лв. през Банка ОББ АД, по сметка в СЦЗ на П. С. (л.101 т.1 ДП) Вносна бележка от М. Г., за преведена на 02.06.2017г. парична сума от 1000лв. през Банка ОББ АД, по сметка в СЦЗ на П. С. (л.102 т.1 ДП) Разписка на Изи Пей за преведени на 24.01.2017г. на К. Б. сумата от 250лв. (л. 103, т. 1 от ДП) Разписка на Изи Пей за преведени на 16.01.2017г. на К. Б. сумата от 250лв. (л. 104, т. 1 от ДП) Разписка на Изи Пей за преведени на 31.03.2017г. на С. Б. Т. сумата от 100 лв. (л. 105, т. 1 от ДП) Разписка на Изи Пей за преведени на 25.04.2017г. на Н. С. И. сумата от 493.15лв. (л.

106, т. 1 от ДП) Разписка на Изи Пей за преведени на 22.05.2017г. на С. Б. Т. сумата от 493.15 лв. (л.

107, т. 1 от ДП) Фискални бележки за преводите на парични средства л.108 т.1 ДП лице и гръб, които поради нечетливостта на мастилото им, са дублирани с конкретна Справка от „Български пощи“ – четлива, с данни за всички преводи, които са извършени от М. Г. към посочените лица, приложена на лист 331-333 от делото.

Съответните фискалните бележки, макар и слабо видими, могат да бъдат разчетени като подредени на л.108 т.1 лице и гръб, както следва:

Първата от ляво на дясно на л.108 т.1 ДП е за превода на сумата от 489.10лв. на Е. М. на 08.12.2016г.

Втората от ляво надясно на л.108 т.1 ДП е за превода на сумата от 150 лв. на 18.11.2016г. на Н. С. И.

Третата от ляво надясно на л.108 т.1 ДП е за превода на сумата от 200 лв. на 05.12.2016г. на Н. С. И.

На л.108 гръб, първата касова бележка, от ляво надясно, е за превода на сумата от 480лв. на 24.03.2017г. към С. Б. Т. На л.108 гръб, втората касова бележка, от ляво надясно, е за превода на сумата от 50 лв. на 20.12.2016г. към З. Р. И.

На л.108 гръб, третата касова бележка, от ляво надясно, е за превода на сумата от 489.10 лв. на 08.12.2016г. към С. В. Д.. Справка Български пощи /т. 1 от съдебното дело, л. 227/, за единствен паричен превод за периода от 2016г. до 2019г., извършен на 12.12.2016г. от В. С. към М. Г., за паричната сума от 200лв..

Справка за търпяното наказание лишаване от свобода от С. и приложени документи за изплатени суми от неговата сметка в затвора към негови близки (л.75 т.1 СП), както следва:

• копие на РКО №1130/ 16.12.2016г. за изплатена сума от 500лв. на М. Г. от П. С.. (л.76 т.1 СП) - копие на РКО №312/ 03.04.2017г. за изплатена сума от 200лв. на М. Г. от П. С.. (л.78 т.1 СП) Билети за общо 6 броя проведени свиждания на свидетеля Г. със подсъдимия С. /т. 1 от съдебното дело, л.80-82/, както следва:

– на 20.11.2016 г., 04.12.2016 г., 18.12.2016 г., удължено свиждане на 29.12.2016г. с М. Г. за 4 часа (т.1, л. 228 от съдебното дело), както и свиждания на 19.02.2017 г. и 19.03.2017г., със С., където свидетеля Г., е била вписана като негова приятелка.

Заповед №1182 / 27.12.2016г. на Началника на затвора, за удължено свиждане на 29.12.2016г. на П. С. от М. Г. - л.228 т.1 СП Справка от А1, за времето, през което телефонните номера в запитването са ползвани от „Боряна“ ЕООД и Л. Н. И. от 10.03.2015г. до момента (т.1 л.343 СП). Справка от Търг. регистър (т.1 л.453 СП) за посоченото дружество.

Писма от БТК и Теленор, видно от които номерата, за които е направено запитване, телефонните номера, не са били абонати на тези дружества, (л. 327 и 330 т.1 СП).

Справка от А1, за СИМ карта 8935901990826551195, мобилен номер ••• (л. 334 т.1 СП), видно от която мобилен телефон ••• е по предплатена карта „Прима“, която е била регистрирана на името на М. В. Г. и към момента на справката тази карта не е активна. Отказана е информация за обажданията и СМС, поради това, че не се съхранявала повече от 6 месеца съгласно чл. 251 от ЗЕС Справка от А1 за телефонни номера •••••••••• и ••••••••••, посочени от подсъдимия (л.126 и л.343 от т.1 СП).

Справка от ГДИН – (л.293 т.1 СП) за иззета от килията на С. сим карта на А1 с № 8935901990826551195, съответна на мобилен номер •••, който е закупен от М. Г.. Справка от затвора и приложени към нея приемо-предавателен протокол (т. 1 от СП, л. 131-133), Писмо от затвора ••• (т. 1 л. 287СП), Писмо от СЦЗ, находяща се на лист 335-342 т. 1 от съдебното дело, с което се изпраща копие от два протокола за иззети вещи два мобилни телефона, а именно на 13.12.2016 г. телефон „Нокиа“ и на 08.04.2017 г. телефон „Купър“, при личен обиск, претърсване на П. С. и писмо от началника на СЦЗ тези телефони са били предадени на ДПФЗД – ТП София.

Справка от ГДИН затвора ••• от която се установява, че не са постъпвали сигнали от М. Г. срещу С.. (т. 2 л. 442 СП), Писмо от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр. Перник (т. 1 л. 244 СП), Определение на съдът от 21.07.2020 г., с което задължава „Вайбър медия България да предостави данни и документи ( л.290, 344-347 т.1 СП), Справки за съдимост и др. писмени документи по делото.

По фактите Пред настоящата съдебна инстанция не се проведе въззивно съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. Правилно СНС е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са в основни линии непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и категоричен начин авторството и механизма на инкриминираното деяние. След цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, настоящият въззивен състав възприе както фактическите констатации, така и правните изводи на решаващия първоинстанционен съд, по съществените факти и обстоятелства.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд, правилно е приел за установено, от фактическа страна следното:

На първо място въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към личността на подсъдимия П. М. С., с ЕГН: ••••••••••, роден на •••••••• г. в •••, българин, български гражданин, неженен, адресно регистриран в гр. •••, ул. „•••“ № •••, както и доказателствата свързани с неговото съдебно минало, от което се установява, че е осъждан многократно:

По НОХД 4761/1998 г. на СРС му е наложено наказание за кражба /престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК/ - лишаване от свобода за срок от 3 месеца;

По НОХД 10922/2001 г. на СРС му е наложено общо наказание за грабеж/престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК/ и за блудство с лице, навършило 14 години /чл. 150, ал. 1 от НК/ - лишаване от свобода за срок от 3 години;

По НОХД 1022/2002 г. на СГС му е наложено наказание за грабеж, придружен със средна телесна повреда/престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК/ - лишаване от свобода за срок от 5 години, което е увеличено с Решение на САС №1770/02.07.03г. на 7 години;

По НОХД 8418/2005 г. на СРС му е наложено наказание за кражба, чрез използване на техническо средство/престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК/ - лишаване от свобода за срок от три месеца;

По НОХД 826/2007 г. на СРС му е наложено наказание за кражба, при опасен рецидив/престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29 от НК/ - лишаване от свобода за срок от осем месеца;

По НОХД 101/2007 г. на СГС му е наложено наказание за грабеж при опасен рецидив, придружен със средна телесна повреда/престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29 от НК/-лишаване от свобода за срок от 4 години и 8 месеца;

По НОХД 500/2007 г. на СГС му е наложено наказание за грабеж при опасен рецидив/престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29 от НК/-лишаване от свобода за срок от 4 години;

По НОХД 2239/2007 г. на СГС му е наложено наказание за грабеж при опасен рецидив/престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29 от НК/-лишаване от свобода за срок от 4 години;

По НОХД 2464/2008 г. на СРС му е наложено общо наказание за изнасилване при опасен рецидив /престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 29 от НК/ и за блудство с лице, навършило 14 години /чл. 150 от НК/ - лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца;

По НОХД 776/2008 г. на СГС му е наложено общо наказание за грабеж, при опасен рецидив/престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК/ и грабеж придружен със средна телесна повреда, при опасен рецидив /престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29 от НК/ - лишаване от свобода за срок от 4 години и 8 месеца;

По НОХД 1782/2009 г. на СГС му е наложено наказание за грабеж при опасен рецидив, придружен със средна телесна повреда /престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29 от НК/-лишаване от свобода за срок от 4 години;

По НОХД 3912/2012г. на СГС, му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години и шест месеца за престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 т.4 вр. чл.129 ал.2 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б.А“ и б.“Б“ НК.

По НОХД 22669/2012 г. на СРС му е наложено наказание за лека телесна повреда по хулигански подбуди /престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК/ - лишаване от свобода за срок от 1 година;

Към момента на инкриминираното деяние е изтърпявал наказание – лишаване от свобода за 9 години и шест месеца, наложено с Определение на СГС, НО, по НЧД 3534/13г., (л.42 от съдебното дело по ВНОХД 57/22г. на АСНС (закрит), изменено с определение на САС, НО, 6-ти състав по ВНЧД 1088/2013 г., влязло в сила на 04.12.2013 г. С определението са кумулирани наказанията, наложени на С. по НОХД 3370/2011 г. на СГС, НОХД № 8220/2011г. по описа на СРС, НОХД № 1980/12г. по описа на СГС и по НОХД 3912/2012г. по описа на СГС за извършени грабежи при условията на опасен рецидив, включително и придружени със средни телесни повреди.

Настоящият състав сподели, приетото по фактите от първостепенния съдебен състав, които представени в хронологична последователност са следните:

Свидетелят М. В. Г. през 2016 г. е работела на длъжност „психолог“ към „Психиатрично отделение“ на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник, откъдето познавала А. Н. Д., като пациент в болницата. Д. била настанена през 2016г. на лечение в психиатричното отделение, във връзка със заболяване - параноидна шизофрения. При контактите си с нея в двора на болницата, Г. забелязала, че Д. провежда продължителни телефонни разговори, с видим ефект върху настроението и поведението и което често променяла, при воденето на тези разговори. Според Г. тези разговори влияели неблагоприятно върху провежданото лечение и общото състояние на психичното и здраве. Г. преценила, че следва да и отнеме възможността да говори по телефона за известно време, което съгласувала с ръководителя на отделението. Изключила телефона и го оставила в дежурната стая на отделението. След известно време го върнала на Д., която възобновила провеждането на разговори, които в повечето случаи били продължителни. На неустановена дата през септември 2016г., при едно от излизанията на пациентите в двора, Д. докато отново говорела по телефона, уведомила Г., че лицето, с което разговаря поискало да говори в този момент с Г. по телефона, защото имало въпроси към нея, свързани с провежданото лечение на Д.. Г. като медицински служител, ангажиран с лечението на пациента си изразила съгласие и по предоставения телефон чула мъжки глас, който се представил с името „П.“, като приятел на А., който се интересувал дали може да бъдат спрени лекарствата давани на Д., поради намеренията им да имат деца. Г. отговорила отрицателно и съобщила, че лечението и налагало непрекъснат прием на предписаните медикаменти, с което разговора им приключил.

Инициативата за провеждане на телефонните разговори с Г. била на С., който виждал възможност, по подобие на връзката си с Д., да се опита да създаде нова емоционално ангажирана връзка с и Г., за да си осигури допълнителен източник на парични средства, докато изтърпява наказание в затвора. За целта, след разговора в двора, получил от Д. телефонния номер на Г. и позвънил към края на работния ден. Представил се като приятеля на Д., с който Г. разговаряла при посочените по – горе обстоятелства и отново поискал да разговарят за състоянието и лечението на Д., поискал разяснения, защо не могат да бъдат спрени лекарствата и, за определен период. Г. в този момент шофирала, поради което му предложила да и звънне по – късно. С. отново се обадил на Г. в късните часове, под предлог, че иска да разбере подробности за заболяването на Д. и перспективите за лечението и. След проведения разговор получил съгласието на Г., да го информира периодично за лечението на Д., поради което С. започнал да и звъни, от различни телефонни номера и предимно в по- късните часове на деня. При провеждането на тези разговори, Г. била манипулирана от него, както успял да направи в контакта си с Д., при което у Г. възникнали същите емоционални чувства към лице, което не познавала лично, с което целта на С. за установяване на близки и интимни отношения с пострадалата, с цел получаване на парични средства и от нея, се увенчала с успех. Чрез разговорите с Д., С. успял да научи подробности за личността на Г., за детайли за дрехите, с които се обличала за работа, за вида и цвета на колата, с която пътувала до работното си място, за навиците и предпочитанията и, информирал се и за колегите и в работната среда на болницата. Подсъдимият използвал тази информация, за да демонстрира личния си интерес към нея, за да постигне интимна близост с пострадалата при така провежданата комуникация. Подсъдимият продължил да прикрива името си, представял се като П. С. П., с което бил известен и на Д., прикривал и мястото, на което изтърпявал наказанието си, съобщавайки на Г., че се намира в ТПО „•••“.

Д. не знаела истинските имена на подс.С., с когото разговаряла продължително по телефона. С него се запознала чрез социалните мрежи, в неустановен период преди м. септември 2016г. и никога не се била срещала с него. Истинското име на С. научила по – късно, когато и било съобщено от Г.. От общуването със С., у Д. възникнало интимно чувство към него, което било привидно споделено от С.. Така С. можел да получава парични средства от Д., а по късно и от Г., без да е необходимо да разкрива истинската си самоличност. А. Д. била убедена, че между тях съществуват истински любовни чувства, поради което убедила и майка си, свидетеля П., че изпращаните пари са превеждани съзнателно и доброволно, водена от желание да му помага. Д. превеждала периодично парични средства от личната си банкова сметка, към лицата посочени от него, което се потвърждава и от свидетеля П., нейна майка.

В разговорите с Г. отново обсъждал семейното съжителство, брак и децата, с което целял задълбочаването на връзката с Г., воден единствено от користна цел, такава, каквато постигнал с Д.. За манипулативния характер на създадените „лични отношения“ съдът съди и от противоречивите му обясненията му пред съдът, за наличие на трайна семейна връзка и деца, която нямал желание и намерение да прекъсва. Пред първоинстанционният съд в съдебно заседание на 30.06.2020г. (л.270 – гръб – до 271 гръб т.1 СП), когато говори за отношенията си с М., твърди следното: „……влюби се в мен много, но аз имам деца, имам жена, които не мога да ги оставя заради М.…“. Подсъдимият С., поддържал телефонна връзка и с Д. като се стараел, да поддържа емоционален характер на връзката си с нея, за което бил улеснен от здравословното и състояние. На основата на тази връзка, получавал периодично парични преводи от Д., която му ги превеждала, мотивирана единствено от възникналите у нея интимни чувства към лице, с което никога не се е срещала. Превежданите от Д. суми, също както тези превеждани по – късно от Г., били изпращани към различни лица, чрез които подсъдимият ги получавал или погасявал парични задължения към тях. За всеки превод, съобщавал на Д., а по-късно и на Г., съответните лични данни на предпочетените от него посредници, с оглед изискуемия набор от тях от съответния търговец, предоставящ платежни услуги. За разлика от Д., Г. успяла да разбере действителната самоличност на С. и мястото, на което изтърпявал наказанието си. Според настоящият състав това е станало непосредствено преди първото и посещение в затвора през м. ноември. Г. решила да го посети, водена от лично любопитство, както и от желание да види лично лицето, на което е предоставила заем от 200лв. за който се надявала, че някога ще и бъде върнат. По посочените причини, С. и съобщил истинските си имена, както и че се намира в СЦЗ. Свидетелят Г. веднага споделила тази информация с Д., с което предизвикала прояви на ревност към лицето, което вече считала за свой интимен партньор във водените телефонни разговори, провокирано било психическото и емоционалното и състояние като под влияние на преживяваното емоционално разстройство споделила всичко с майка си - свидетеля П.. Свидетелят П., която е депозирала показанията си пред съдът, не прикрива явното си неодобрение към поведението на Г., възприемайки лично емоционалните реакции на дъщеря си и отчасти нейните представи за фактите, свързани с поведението на Г.. Настоящият състав се довери на твърденията на пострадалата, че в края на октомври и началото на ноември предоставила на С. паричен кредит, в размер на 200лв, от поискани от него 500 лв., без да е била заплашвана. Парите му превела чрез друго лице, със съзнанието, че му предоставя кредит, за който С. поел ангажимент, че парите ще и бъдат върнати. Надявал се, че поради манипулативно възбудените у Г. емоционални и интимни чувства, тя няма да настоява за неговото връщане.

През ноември 2016г. С., в един от разговорите с нея, поискал отново да му изпрати пари, без да е изпълнил обещанието си, за връщане на получения заем от 200лв., при което Г. му отказала. След като разбрал, че възникналото у Г. лично и интимно отношение, не е достатъчно, за да я мотивират да му изпрати отново пари, подсъдимият С. я заплашил че „ако не му изпрати пари, ще бъде залята с киселина, ще бъде изкормена и детето й ще изчезне, както и че ще се обади на д-р А. да й предостави информация във вреда на пострадалата“. Така лицето, към което Г. имала емоционални чувства, с отправените заплахи с престъпление срещу нея и детето и, предизвикало уплаха и реален страх у нея, че може да бъде обект на престъпно посегателство от него. С отправените заплахи С. демонстрирал користните си подбуди и действителните цели на провежданата телефонна комуникация, което от този момент станало известно и на пострадалата Г.. Пострадалата възприела заплахата като реална и възможна за осъществяване, въпреки че подсъдимият се намирал в затвора, доколкото пребиваването му в среда с криминално проявени лица, е достатъчен аргумент, за да възбуди у нея реален страх, от посегателство върху нея или близките, макар и чрез друго лице, намиращо се извън затвора. Пострадалата предпочела да се подчини на искането му, за да предотврати риска да бъде изпълнена заканата, поради което му превела сумата от 150 лв. чрез „Български пощи“. Това направила на 18.11.2016г., чрез свидетеля Н. С. И., по указания и данни за лицето, предоставени от С.. В последствие И. предала сумата на брат си, свидетеля И. С. М., който също като С. се намирал в СЦЗ, с което С. уредил финансови задължения към него. Свидетелят М. се познавал със С. от затвора, били в един отряд, на един етаж в СЦЗ през октомври, ноември 2016г. и знаел, че парите, които са били преведени на сестра му, са изпратени по искане на С., който му обяснил, че са били преведени от негова приятелка, за да заплати получените от М. храна и цигари. М. знаел от С., че тази приятелка му идвала по късно на свиждане, включително четиричасово. За действително извършения превод, поради нечетливост на приложения фискален бон, съдът е приобщил приложена на лист 331-333 от съдебния том, справка от „Български пощи“. Така лицето, към което били възникнали емоционални и интимни чувства у Г., предизвикал у нея реален страх, че може да посегне на физическата неприкосновеност на нея и близките и, било и демонстрирано, че целта на контакта с нея, за С. имал друга прикрита користна цел, за набавяне на парични средства, чрез изнудване. За посочената користна цел, Г. се убедила и след като узнала от Д. и майка и, че С. получавал парични преводи и от Д.. Пострадалата Г. решила, че след изпращането на сумата от 150 лв., на 18.11.2016г. и с посещение при С., (за първи път на 20.11.2016г. в СЦЗ), ще може да се справи самостоятелно, със заплахите от вербалната му агресия, с риска от реално посегателство срещу нея и детето и, както и с риска от публично разпространяване на позоряща информация, пред колеги и ръководството на болницата, което било заявено от С. в първите случаи на отправяне на заплахи с думите „…че ще се обади на д-р А. да й предостави информация във вреда на пострадалата…„, която съзнавала, че това може да я злепостави, включително, ако информацията за връзката им придобие публичност. „…Смятах, че мога да овладея ситуацията, но тя излезе извън моя психически контрол…. Не съм подала сигнал, защото мислех че мога да се правя със ситуацията...“. През ноември или декември, по искане на С., го снабдила с телефонен апарат „нокиа“ червен, и СИМ карти, включително и СИМ карта на свое име, с предплатени импулси, като по негово искане му купувала ваучери за зареждане на предплатената СИМ карта. Това обстоятелство следва хронологически от справка от ГДИН (л.293 т.1 СП), от която се установява, че на 13.12.2016 г., при претърсване на килията на С. бил иззет телефон „Нокиа“ и сим карта на А1 с № 8935901990826551195, съответна на мобилен номер •••, който е закупен от М. Г.. Пострадалата не подала веднага оплакване до правозащитните и правораздавателните органи, за което пред съдът заявява „… Аз много късно подадох жалба точно заради това да не се стигне до службата ми…. Публичното излагане до тоя момент ми е било много важно, като съответно бях предприела мерки за детето си…“ Свидетелят знаела от С., че Д. му предоставила данни и телефони на всички лекари в клиниката, съзнавала е, че контакта и със С. е непрофесионален, доколкото формално е с лице, представящо се за приятел на пациент, която го възприемала за такъв, че съобщила лична и служебно конфиденциална информация, свързана с лечението на Д., на лице което не познава лично, нито се уверила, че това е лице, на което може да предоставя информирано съгласие за лечението и.

Същевременно, в началото на декември 2016 г. С. отправил нови искания за изпращане на парични суми, които Г. отказала да изпълни. Заплахите които били отправени, променили отношението и към него. Първоначално възникналите интимни чувства били заменени от страх от възможно посегателство от него лично или други лица, под негово влияние. У пострадалата възникнали страх и депресивни състояния, колебаела се в избора си на поведение, с което едновременно да се предпази от заплахите и конфиденциално да се справи с възникналата ситуация.

В сравнение с периода, в който от провокирана емоционална привързаност и чувство на съпричастност, Г. се съгласила да му предостави в заем сумата от 200лв., вместо поисканите от него 500лв. при обещание за връщането и, този психологически способ прилаган от С., за получаване на парични средства вече не бил в състояние да мотивира Г., за да му изпрати поисканите пари, поради което решил да постигне същия финансов резултат, чрез заплашване - казал й, че „ще •••“. С така отправените заплахи, предизвикал реален страх у нея, което я принудило да се подчини и извърши нещо противно на волята си - да преведе в негова полза, на името на Н. С. И. на 05.12.2016г. сумата от 200лв. Преди да преведе сумата от 200лв., Г. отново го посетила, за да разговаря с него на 04.12.2016г. в СЦЗ, в контролирана среда, през стъкло, с намерение да го убеди да престане със заплахите и искането на пари, като се надявала, че с тази среща ще успее да го мотивира, да и върне някаква част от вече дадените суми. Въпреки това посещение, на 08.12.2016г. отново я заплашил, че „„ще я дебне, •••..“, като Г. отново предпочела да се подчини, за да си подсигури сигурност и спокойствие, че няма да реализира заплахите си, за което му превела на посочената дата, парични суми общо 1978.20лв., както следва: на негово име 1000лв., изпратила чрез С. Д. сумата от 489.10лв., а чрез Е. М. сумата от 489.10лв. (сумите не са цели, поради удържаните от тях такси при преводите).

При свижданията в СЦЗ, Г. настояла да изпълни обещанието си и да върне кредита от 200лв, при което на 12.12.2016г., В. С., сестра на подсъдимия, по указания на С., с паричен превод по „Български пощи“, и върнала сумата от 200лв. на Г., /т. 1 от съдебното дело, л. 227/. Този паричен превод, между С. и Г. е единствен за периода от 2016г. до 2019г., въпреки твърденията на подсъдимият и С., че били изпращани няколко пъти от нея, парични преводи към Г.. На 16.12.2016г. поради това, „ че се държала добре“, доколкото Г. съобщава, че решила да се подчинява на исканията му, за да си „подсигури спокойствие и сигурност“ и едновременно с това, случая да остане конфиденциален за работодателя и, С., решил да я поощри, като и върне част от получените до този момент парични средства. За целта превел на Г. от сметката си в затвора сумата от 500лв., (РКО №1130/ 16.12.2016г. за изплатена сума от 500лв. (л.76 т.1 СП) Пострадалата го посетила отново на 18.12.2016г., в СЦЗ, като се надявала, че при посещението си, ще може да разреши проблема си сама, че ще може да го убеди, да спре да и се обажда и да я заплашва и изнудва за превеждането на различни парични суми. „…Не съм подала сигнал, защото мислех че мога да се правя със ситуацията. …Не прекратих контакт още от първата заплаха, защото мислех, че нещата ще приключат от самосебе си. Те се задълбочиха, защото аз реших, че мога да приключа нещата, докато не съсипах себе си. …“.

Въпреки това, заплахите срещу нея не спрели и на 20.12.2016г., в разговор по телефона С. отново поискал да му изпрати пари и когато отказала я заплашил, че „ще я пресрещне пред болницата, •••..“, поради което, на същата дата Г. му превела, чрез З. И. сумата от 50лв., а на 27.12.2016г. отново 50лв., чрез М. М.. Пострадалата Г., се опитвала при всяко изнудване за превеждане на парични суми, под различен предлог да иска намаляване размера на сумата, „…Сумата, която ми се искаше винаги беше много голяма и аз максимално намалях с пазарлъци. Ако нямаше откъде да намеря парите той ми казваше: „Заложи си компютъра. Ти трябва да имаш компютър. Продай нещо.“.

Подсъдимият С. поискал да го посети в стая за интимно четиричасово свиждания в затвора, като я уверявал, че след това свиждане нямало да я тормози повече за пари, че всичко щяло да свърши, дори на 16.12.2016г., и превел обратно сумата от 500лв., която била част от изпратените от Г. парични средства, като това удължено свиждане с М. Г. се осъществило на 29.12.2016г., Въпреки изпълнението на всички желания на С. през 2016г., още на 16.01.2017г. отново поискал от Г., да му преведе 500лв., като поради несъгласието и я заплашил, че ако не му се подчини, „ще я •••“, с което принудил М. В. Г. да се подчини и извърши нещо противно на волята й - да преведе в негова полза на името на К. Д. Б. паричната сума от 500лв., която Г. превела на два транша от по 250лв., от които първият на същата дата, а вторият на 24.01.2017г.

Пострадалата решила, че след като е изпълнявала всичките му искания до момента, ще успее го убеди, да не я търси повече, поради което на 29.02.2017г., и на 19.03.2017г. го посетила при обикновено свиждане, където контакта с него бил през стъкло в СЦЗ. Това не променило нищо и на 24.03.2017 г., няколко дни, след последното и посещение в СЦЗ, подсъдимия С., с цел да набави за себе си имотна облага, заплашил М. В. Г., че „ще изчезне •••“, като отново я принудил да му преведе сумата от 880лв., на негово име и на името на С. Б. Т.. Поради страха у Г., че заканата му може да бъде изпълнена и да доведе до реално посегателство срещу здравето и живота и, или този на нейни близки, Г. се подчинила и на същата дата 24.03.2017г. му превела сумата от 300 лева, както и сумата от 480 лева на името на С. Б. Т., а на 31.03.2017г. по същите причини превела сумата от 100 лева, отново на името на С. Б. Т.. В началото на март 2017г., Г. решила да не отговаря повече на позвъняванията на С.. На 03.04.2017г., около 21ч. свидетелят Г. получила позвъняване от непознат номер и след като отговорила, разбрала, че обаждането е от подс.С.. Той и заявил, че ако иска да приключи всичко и да спре да я изнудва за пари, трябвало да се съблече гола пред камерата на телефона. Г. му отказала, но С. я заплашил, че ще я •••, като я ••• докато спи и после ще запали къщата и. Заплашил я да внимава как кара автомобила си, тъй като можело да и случи нещо. Г., по искане на С. се съблякла няколко пъти пред камерата на телефона си като в един от случаите С. успял да и направил клип, който в последствие и изпратил, по приложението „месинджър“, за да я убеди, че притежава компрометиращи материали за нея. На същата дата, за да направи по убедително „обещанието“ си, че всичко щяло да приключи, подсъдимият С. превел на М. Г. сумата от 200лв., (РКО №312/ 03.04.2017г. - л.78 т.1 СП).

На 24.03.2017 г., няколко дни, след последното посещение на Г. при С. в СЦЗ, отново с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият С. заплашил М. В. Г., че „ще изчезне •••“, като отново я принудил да му преведе сумата от 880лв., на негово име и на името на С. Б. Т.. Поради страха у пострадалата, че заканата му може да бъде изпълнена и да доведе до реално посегателство срещу здравето и живота и, или на нейни близки, Г. на същата дата му превела сумата от 300 лева, както и сумата от 480 лева на името на С. Б. Т., а на 31.03.2017г. по същите причини превела сумата от 100 лева, отново на името на С. Б. Т.. Г. решила да си смени телефона, за да не може подсъдимият да се свързва с нея, но С. придобил от профила на Г. във фейсбук, телефонните номера на част от колегите и в клиниката, на които започнал да се обажда с искане да уведомят Г., че ако продължава да се укрива от него, че ако не му се обади, ще разпространи нейни голи снимки и клип в интернет. Обадил се на свидетелите Ю. М. и М. М., както и на пациенти, с които тя работела. При двукратно обаждане на свидетеля М., С. предложил да му изпрати „порнографски“ материали, на Г., която наричал с вулгарни изрази. С.. В този смисъл, от фактите не следва извод, в подкрепа защитните доводи на адв. К., че Г. си измислила изнудването, водена от ревност към Д., за да отмъсти за прекратяването на „връзката им“, именно от С.. Напротив, подс.С. използвал всякакви средства, включително издирване на телефони на нейни колеги и обаждане до тях, предявявал искане от колегите и, да и предадат да му се обади, отправял закани за разпространяване на позорящи Г. обстоятелства, предлагал да им изпрати такива и разпространил такива, на нейни пациенти, за да придобие фактическа възможност, да продължи да я изнудва за още пари.

Г. била уведомена от М., за това искане на С., поради което осъществила контакт с него на 25.04.2017г., и поискала да не изпълнява заканите си, да не праща на различни лица в интернет записания от него видеоклип, на който била заснета гола, за което С. поискал да му изпрати пари, а когато му отказала, отново я заплашил, че „ако не му изпрати парична сума, •••“. Принудена от заплахите му и противно на действителната си воля, превела в негова полза сумата от 493.15лв. (л. 106, т. 1 от ДП), за което по делото е налично писменото доказателство - разписка на „Изи Пей“ за преведени на 25.04.2017г. 493, 15 лева. на Н. С. И.. На 04.05.2017г. Г. подала жалбата в прокуратурата, след което като се надявала, че вече всичко е приключило, като си изключила телефона. С. продължил да я търси, което разбрала след като си включила отново телефона и установила множество пропуснати повиквания и съобщения от него.

На 22.05.2017г., подсъдимият С. отново принудил М. В. Г., чрез заплашване, че „ ако не му преведе пари •••“, с което я принудил да му се подчини, да нареди паричен превод от 1500лв., противно на волята й, в негова полза на негово име в СЦЗ, поради което, тя превела сумата от 1000 лева на С. в СЦЗ, а на 02.06.2017г., превела по указание на С. сумата от 493, 15 лева на името на С. Б. Т.. За съдът е несъмнено, че процесните събития са оставили траен отпечатък в съзнанието на пострадалото лице, поради изключително сериозното накърняване на правната му сфера. Продължителния период на отрицателно психологическо въздействие върху Г., чрез периодичните заплахи за живота и здравето на нея и близките и, са довели до възникване на психологическите предпоставки, за да се подчинява и приема исканията на С.. Този извод несъмнено кореспондира със заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета като доказателство по делото съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица Л. С. Б. и Л. С. К.. ( л. 148-161 от том 1 ДП) и отговорите на вещите лица в открито съдебно заседание на 17.01.2020г. (л.208 – л.209 от СП).

Свидетелят е приемал за реални и възможни заканите на подсъдимия, доколкото е бил респектиран и от твърденията на подсъдимия, които не се нуждаели от доказване, че познава много лица от затвора, които могат да изпълнят вместо него заплахите му. На основата на тези процесни събития, при психическото отработване, модела на собствено поведение, жертвата е отчитала всички рискови фактори и за дълъг период е избрала да преодолява проблемите, като се подчини на исканията му, като превеждала исканите суми, като го посетила на удължено свиждане, като му подарила тениската и демонстрирала поведение „да бъде добра“. Това довело до натрупване на психологически предпоставки, които заедно с отправяното от С. манипулативно „обещание“, че ако се сдобие с нейни голи снимки, всичко щяло да приключи, е в основата на решението и, да се подчини и на това искане, като се съблече пред камерата на телефона си, при комуникация с подсъдимия. В този смисъл, за разлика от защитната теза, за съдът не възникна съмнение, че Г. е била под влияние на конкретната неблагоприятна ситуация, продължила няколко месеца, която е формирала форма на виктимност в поведението и, което не може да бъде преценявано като „житейски“ необосновано. Общоприети стандарти и шаблони, свързани с обичайната житейска гледна точка, за стандартно поведение на жертва на изнудване, в случая са неприложими. В този смисъл настоящият състав не възприе защитните доводи, основани на модела на „типичната“ жертва, поради несъответствието им със съвкупният анализ на доказателствата и по – скоро с онези фактически детайли, които обясняват в дълбочина случилото се. Това е още едно основание за съдът да приеме, като правдиви показанията на този свидетел, въз основа на които се установиха изложените факти.

Анализ на доказателствата и доказателствените средства Настоящият състав на апелативния съд се съгласява изцяло с правилността на изводите на първостепенния съд, за безспорна доказателствена обезпеченост на обвинителните твърдения, за фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт. Първият съд, правилно е кредитирал събраните по делото писмени доказателствени средства, които са напълно единни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се с установените гласните доказателства в кредитираните им части, подкрепени от изводите на двете експертизи. Непротиворечиво и в цялост са изяснени по делото всички факти, относно конкретните парични преводи, датите на тяхното изпращане, размера на паричните суми, бенефициенти по тях. За настоящата инстанция не се установи пречка, така събраните доказателствени източници да бъдат ползвани при формиране на изводите на инстанциите по същество по отношение на обсъжданата категория факти и обстоятелства, а именно: .

Гласни доказателства Показанията на свидетеля М. Г., преценени в цялост, съдържат съществена доказателствена информация, на която настоящият състав се довери, поради това, че са напълно единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства и доказателствени средства, събрани по делото. От тях, както първостепенният съд, така и настоящият въззивен състав установи фактите по делото, изложени по – горе. Не се спори, че през 2016 г. пострадалата е работела на длъжност „психолог“ към „Психиатрично отделение“ на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник. Познавала А. Н. като пациент в болницата, която била настанена през 2016г. на лечение в психиатрично отделение, във връзка със заболяването си - параноидна шизофрения. С подсъдимия С. се запознала при разговор по телефон, предоставен и от Д.. Той бил познат на св. Д., която постоянно разговаряла по телефона с него. С. искал да постави въпроси на Г. като част от болничния персонал с отношение към заболяването на Д.. Въпросите, за които поискал да разговаря с Г. били свързани с нейното лечение и възможността да бъде прекъснато, за да имали деца. Комуникацията между Г. и С. продължила по негова инициатива, използвайки темата за лечението на Д., като Г. се съгласила да му предоставя сведения за лечението и заболяването на Д., за което се съгласила да отговаря на позвъняванията му, включително и след работно време. С. започнал да се звъни на Г., включително в късните часове на деня, като разговорите, от темата за болестта на Д., преминали на лични теми, като постепенно се превърнали в лични за Г., която била емоционално привлечена от С.. В началото подсъдимият продължил да се представя с името, което бил съобщил на Д.. В последствие, в неопределен момент Г. разбрала истинското му име - П. М. С., което споделила пред Д.. След като отношенията им придобили интимен характер и Г. била емоционално привлечена от него, подсъдимия С., на неустановена дата през октомври - ноември 2016г. поискал да му предостави паричен заем от 500лв. Тя му отказала, защото сумата била голяма, при което С. се съгласил и на по- малка, в размер на 200лв. С. поискал да му изпрати телефон и сим карта за да разговарят и тя предала личния си телефон Нокия и сим карта на лице посочено от него пред СЦЗ.

Свидетеля не отрича, че била емоционално увлечена от С., в началото на водените разговори с него, че именно поради това се съгласила да му предостави кредит от 200лв., без гаранции за връщането му, само въз основа на уверенията му, за това. В този смисъл и настоящият състав, приема изводите на първостепенния съд, че между двамата е имало връзка, с интимен характер, осъществяваща се чрез разговори по телефона, но с отбелязването, че за С. тя не е била с такъв характер. С. е създавал такива контакти, на които придавал вид, че е привлечен емоционално към съответното лице от женски пол, с което се стараел да поддържа и да задълбочи връзката си, с користна цел. В първоначалния период, на връзката му по телефона с Г., както и при други връзки, С. се опитвал да достигне до такова ниво на емоционални отношения, при което съответното лице от женски пол, да му изпраща при поискване парични средства. Понеже, това при Г. се случило първия път, в пред криминалния период, а при следващите не се случило по същия начин, подсъдимият решил да я принуди, с отправяне на заплахите, инкриминирани с обвинителните твърдения.

В подкрепа на обвинението и заявеното от свидетелката Г. – че не е дала по своя воля парите на подсъдимия, са показанията на св. М. М. в съдебно заседание на 5.12.2019 /т. 1, л. 176-177/ - че практика на С. е било да се свързва с жени по телефона от затвора и да ги мами за да му изпращат пари, като от показанията му е ясно, че е знае за модел на поведение на подсъдимия, с което бил известен в местата за лишаване от свобода, за негово неправомерно облагодетелстване от жени. Свидетелят Р. П. също дава информация, че подсъдимият се е възползвал от заболяването ѝ за облагодетелстване като я карал да превежда пари на различни лица, които ѝ сочил. Съдът кредитира изцяло твърденията на свидетелката Г. и въз основа заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещите лица К. и Б./т.1, л. 148-161 от досъдебното производство/.

Разговорите между двамата продължили и след първоначално доброволно предоставения кредит от 200лв., като през ноември С. отново поискал от Г. да му изпрати пари, при което тя му отказала. Предходния кредит, който му предоставила доброволно не бил върнат. Подсъдимият разбрал, че няма да може да получи парични средства, на основата на формираното у Г. привличане към него, каквото успял да постигне в контакта си с Д., поради което я заплашил, че „ако не му изпрати сумата от 150 лева, ще бъде залята с киселина, ще бъде изкормена и детето й ще изчезне, както и че ще се обади на д-р А. да й предостави информация във вреда на пострадалата“. Г., се уплашила, че може да изпълни заканата си, подчинила се и му превела сумата от 150 лв. чрез „Български пощи“ на 18.11.2016г., чрез свидетеля Н. С. И., която не познавала, като изпълнила указания на С., който и предоставил нейните лични данни.

В началото на декември 2016г. последвало ново искане към Г. да изпрати на името на Н. С. И. парична сума от 200лв., но същата първоначално му отказала. Последвали нови заплахи от подсъдимия, „ще •••“, поради което респектирана и уплашена от отправените и заплахи, свидетеля се подчинила, доколкото се страхувала да не изпълни заплахите си и виждала в подчинението на исканията му единствения начин да си осигури сигурност, че няма да изпълни заканата си.

Свидетелят изпитвала страх от заканите на С., доколкото си давала сметка, че ако не се подчини и не му преведе исканите суми, ще настъпи период, в който ще напусне затвора, след изтърпяване на наказанието, когато ще може да изпълни заканата си. При позвъняване на 08.12.2016г., за да поиска да му преведе 2000лв. я уверил, че „„ще я дебне, •••..“, ако не изпълни искането му. Пострадалата отново предпочела да се подчини, вместо да изложи на риск живота и здравето си и това на близките и, както и опасността да бъде злепоставена пред работодателя си, поради което му превела общо 1978.20лв., от поисканите 2000лв., от които по сметка на подсъдимия в СЦЗ - 1000лв., а чрез всяко от лицата С. Д. и Е. М. му изпратила по 489.10лв., (сумата не била цяла, поради таксите за преводите) за което по делото са налице и съответните писмени доказателства.

Свидетелят твърди, че превела сумите, уплашена от отправените и заплахи от подсъдимия, че „… Аз ще изляза от затвора, ще те •••. Година, две, три мога да мизерствам, да живея в мизерията, но ще те •••. Ти си моята цел.“. За степента на въздействие на отправените заплахи свидетелят излага следните твърдения: “ …Разговорите се влошиха. Почна от този период до месец Април, започна едно всяческо звънене по телефона нон стоп, ако не се вдигне телефона почваше да ме обижда, да се крещи, да се заплашва как ще ••• детето ми, как ще върне баща ми в ковчег от чужбина – защото баща ми работи в чужбина, Как ще ме отвлекат и ще ме направят •••. Заплахите са едни и същи всеки път – като се почне от мърша и се стигне до боклук. Постепенно почнаха многократни обиди, заплахи, искания на пари, искане на това да се съблека гола пред камера. Това се използва и във времето срещу мен. Звънеше се със заплахи, че ще звънне на директора, който ми е прекия началник – ще ме злепостави и от там ще си загубя работата….“.

Съдът се довери на изложеното от свидетеля, за естеството и степента на психологическото въздействие, за действителното отражение на отправяните срещу нея заплахи, поради вътрешната им последователност и непротиворечивост, както и поради единството им с други относими гласни доказателства, като показанията на свидетелите М., М., М. (прочетените показания) и отчасти с показанията на Р. П., родител на Д., за която не може да бъде направен извод, че е положително настроена към Г., а така също и с експертните изводи на съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица Л. С. Б. и Л. С. К.. Дори твърденията на свидетеля Р. С., на които се позовава защитата, не могат да послужат в подкрепа на защитните твърдения, защото съобщеното от него, че не бил ставал свидетел на заплашителни действия на подсъдимия спрямо пострадалата, не изключва по безспорен начин да е извършвал това, което е било правилно съобразено от първостепенния съд. На второ място, става ясно, че свидетелят твърди, че слушал две – три години, такива разговори. Твърденията му, ако се отнасят до разговори на С. с Г., са обективно неверни, защото противоречи на всички факти за срока, на контакта на С. с М., което произтича дори от обясненията на подсъдимия. Обективно отношенията им са започнали през септември 2016г. и завършват през юни 2017г., т.е. около 9 месеца, което не е спорен факт по делото.

Така с изявленията на свидетелят С., че слушал 2 (две) – 3 (три) години, такива лични разговори на С. с лице от женски пол, обективно подкрепят и твърденията на свидетеля М. М., че С. имал модел на поведение, забелязан от други лишени от свобода, за създаване на случайни връзки с лица от женски пол, с които провеждал разговори по телефон в СЦЗ и създавал привидно интимни отношения с жени, с користна цел, за да му изпращат пари. В този смисъл показанията на този свидетел, в обсъжданата част, не съдържат изтъкваните от защитата доводи, че на основа на тези показания, следва да се приеме, че връзката му с Г., била безпроблемна и безконфликтна.

Ето защо и като се е доверил изцяло на тази категория свидетели и ги е поставил в основата на изводите си по фактите, СНС не е допуснал превратен или едностранчив анализ на доказателствената съвкупност, в каквато насока са възраженията на защитата.

Съдът кредитира както описаното от свидетеля Г. пред първоинстанционния съд, така и твърденията и пред разследващия орган, в прочетените и показания от досъдебното производство. Съдът се довери на съобщеното от нея в прочетените показания, поради по – голямата им близост със случилото се, а така също и поради твърденията и за времето на преводните нареждания и бенефициентите, за които свидетеля е съобщила, с предоставяне на съответните писмени доказателства. В тези показания, Г. е съобщила подробно за конкретно отправените и заплахи, за страха от посегателство върху нея и близките и, което я мотивирало да се подчини и нареди съответните парични средства на съответните дати, посочени в обвинението.

Обстоятелството, че свидетелят не може да възпроизведе фактическите детайли, за събития, които са се случвали в различни периоди, в продължение на около осем, девет месеца, включително и последващия изминал период, от поне две години до разпита и пред съда, не водят непременно до извод недобросъвестност на свидетеля, поради заинтересованост. При този анализ на доказателствените източници, въззивният съд споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд, да се довери на показанията и в досъдебното производство от 23.04.2018г., където са изложени по подробни и конкретни твърдения за случилото се при по ясен спомен за преживяното, с точните дати на извършените преводи и за съдържанието и смисъла на конкретно оправените заплахи от С.. От показанията на този свидетел пред първоинстанционният състав, може да се установи, че по – трайни следи в съзнанието и са останали психологически мотивираните преживявания и спомени, реакцията и към заплахите, както и съжденията и мотивите за поведението и съобразно разбиранията си, за личните възможности за съпротива, в инкриминирания период, . Липсата на конкретно посочване на датата на всяка заплаха, датата на която се подчинила и изпратила парите, бенефициентите на всеки превод, не може да доведе до извод, че свидетелят е недобросъвестен, само защото е пострадал от инкриминираните действия на подсъдимия или има поради други изцяло лични мотиви, изтъкнати от защитата, като отмъщение, мотивирано от ревност или подобни.

Свидетелят, не е потърсила защита от надлежните органи на държавата в продължителен период от време, след като е било изнудвана, за което свидетеля обяснява с решението си да се справи сама, разчитайки на собствения си ресурс от знания и психическа устойчивост, за да „овладее ситуацията“, вкл. чрез личен контакт с него в контролирана среда, чрез подчиняване и превеждане на исканите суми. Не на последно място е обстоятелството, че заплахите и агресията са имали конкретна причина, а не са били на основата на немотивирана агресия. Съдът прецени като логични, последователни и правдоподобни, твърденията на свидетеля, с които обяснява причините за направените в затвора свиждания със С.. Свидетелят заявява, че се опитвала да прикрива страха си, „никога не съм дала повод да се разбере, че се страхувам“, поради което и посещението в затвора е било мотивирано от желанието и да проведе разговор с него, за да „овладее ситуацията“, а изпълнението на поредното искане на С. и давало временно спокойствие и надежда, че този цикъл от заплахи и преводи на пари, ще приключи. Свидетелят се надявала, че свиждането на безопасно за нея място, ще доведе до прекратяване системно отправяните към нея заплахи, че ще преодолее неблагоприятните имуществени последици, които настъпвали при всяко изпращане на парични средства, с които намалявала доходите за себе си и семейството си, за да задоволява претенциите на подсъдимия С., че ще предпази от публично разгласяване, включително и пред работодателя си, проявите на непрофесионално поведение.

Мотивирана от този комплекс от фактори, пострадалата взела решение да се подчини на исканията му като в периода ноември – декември мислела, че ако изпълнява исканията му, ще си осигури спокойствие, ще се предпази от посегателството, за което е заплашвана и това ще се случи, без последици за работата и в болницата. Свидетелят съобщава и за допълнителен мотив, за осъществяване на първото свиждане на 20.11.2016г. /т.1 от съдебното дело, л.80-82/, в СЦЗ, а именно: за да се увери в самоличността на лицето, на което изпраща пари. При посещението му занесла цигари, а по указания на С., пред СЦЗ предала личния си телефон „Нокия“ със СИМ карта, на указано от него лице, за внасянето му в затвора. Последвало ново посещение в затвора на 04.12.2016г., но към пострадалата били отправени нови заплахи, заради които на 05.12.2016г. се подчинила на исканията на С. и му изпратила нов паричен превод от 200лв.

Исканията за пари от С. не спирали да се повтарят през известни периоди, при което свидетелят мотивирана от заплахите му се подчинявала. Стараела се да изпълни всички искания на С., за „да бъде добра“, като по същите причини, в началото на 2017г. се съблякла пред камерата на телефона си, от което С. се възползвал и направил видеоклип. Не отрича, че му казвала, че иска да бъде с него, и че „дава крила да лети“, като се надявала, че така ще си подсигури спокойствие занапред. Изнудването продължило през кратки периоди, като Г. по описаните причини му, се подчинявала и му изпращала поредните пари. Заплахите били прецени от пострадалата, че са пряко и непосредствено свързани с отказа и да изпраща пари на С., а не от проява на безпричинна агресия, която не е можело да бъде спряна с изпращането на съответната сума. С всяко поредно подчинение, респективно изпращане на исканата сума, пострадалата била временно убедена, че е защитила себе си и близките си, което също обяснява отлагането на жалбата и срещу поведението на С.. На 29.12.2016г. М. Г., се съгласила на искането му за провеждане на удължено свиждане със С. за 4 часа (т.1, л. 228 от съдебното дело), като се надявала, че това ще допринесе за приключване на повтарящият се цикъл от заплахи за посегателство срещу живота и здравето и на близките и. Свидетеля твърди, че като се подчинявала и изпращала парите, които искал или на част от тях, успявала да си осигури период на сигурност, без това да стане достояние на ръководителите на болницата и колегите и. Решението и, да се подчинява, „да бъде добра“, след превода на съответната сума и подсигурявали „…временно спокойствие.., “ което имала до следващия случай на искане на пари със заплахи. По същата причина се подчинила и на искането му, за четиричасово свиждане в затвора, за което С. я уверявал, че всичко можело да приключи и повече нямало да бъде обект на посегателство и заплахи, ако се подчини на искането му и го посети за такова свиждане. Г., решила, че „ ще се справи със ситуацията“, „…понеже подсъдимият има една реплика: „Ще те оставя на мира, ако дойдеш и правим секс.“ „…Нямаше накъде да се злепоставя повече в града ми и поради тази причина. Мислех, че може да приключи след като направя всичко, но изглежда, че съм била в грешната посока. Свиждането свърши по-рано, не продължи 4 часа...“.

През 2017г. продължили заплахите и изнудването от С., а Г., за да си подсигури спокойствие отново се подчинявала и изпращала цялата или част от поисканата сума, Посетила го още два пъти на 29.02.2017г., и на 19.03.2017г. по същите заявени причини, но това не променило нищо и на 24.03.2017 г., с цел да набави за себе си имотна облага, С. отново я заплашил че „ще изчезне •••“, с което я принудил да му преведе сумата от 880лв., на негово име и на името на С. Б. Т.. На 03.04.2017г., около 21ч. свидетеля Г. получила позвъняване от непознат номер и след като отговорила, разбрала че обаждането е от подс. С.. Той и заявил, че ако иска да приключи всичко и да спре да я изнудва за пари, трябвало да се съблече гола пред камерата на телефона. Г. му отказала, но С. я заплашил, че ще я •••, като я ••• докато спи и после ще запали къщата и. Заплашил я, да внимава как кара автомобила си, тъй като можело да и случи нещо. Г. била готова да изпълни отново исканията му, поради опасенията и от реални посегателства срещу нея и семейството. Освен, че изпитвала системен страх от такива посегателства, решила да се подчини като се надявала, че ако удовлетвори искането му, това ще допринесе за спиране на изнудването. Подсъдимият С. се възползвал от това обстоятелство и записал клип и снимки на Г.. От показанията на свидетеля Г., не се установява, да е очаквала или предполагала, че докато е гола пред камерата на мобилния си телефон, С. ще запише клип и снимки с нея.

След като подчинението и за превеждане на исканите суми, дори събличането и пред камера не довело до прекратяване на изнудването, Г., решила първо да не отговаря на повикванията, а в последствие сменила и телефонния си номер. С. се ядосал на това, че не може да се свърже с нея, успял да намери телефони на нейни колеги и употребявайки вулгарни изрази срещу нея, ги предупредил, че ако не и кажат, че я търси и не му се обади, ще разпространи записания клип и снимки, с нейни голи снимки. Подс. С., се обадил на нейни колеги - св. М. и М., които я уведомили за това позвъняване, което към М. било няколко пъти. Свидетелите и съобщили, че лицето което я търси е раздразнено от невъзможността да говори с нея, а М. я уведомил за употребените вулгарни изрази към нея и за ултимативното му настояване да му се обади, съобщил и за отправените заплахи, че ще разгласи в социалните мрежи нейни видео и снимки със злепоставяща я информация, дори предложил на М. да му изпрати такива, за да бъде по-убедителен в исканията си да се свърже с него.

Свидетелят Г., след като разбрала от посочените свидетели за намеренията му се свързала с подсъдимия на 25.04.2017г. при което, той поискал да му изпрати 500лв., заплашвайки я, че „ако не му изпрати парична сума, •••“, на което пострадалата се подчинила и превела отново, в негова полза, на името на Н. С. И. сумата от 493, 15 лева (от сумата от 500лв. били удържани такси за превод на парите) За подбудите на свидетеля Г., да не подаде жалби до правозащитните органи в началото на извършеното срещу поведението на С. пред органите на полицията или прокуратурата, Настоящият състав се довери на съобщеното от свидетеля, че не желаела контакта и със С. да стане известен на работодателя и каквито заплахи и били отправени още при първите заплахи. След като пострадалата Г. се убедила, че няма да може сама да преустанови изнудването, че не може да избегне контакта с подсъдимия по телефон, дори чрез смяна на ползвания телефонен номер, свидетелят се уверила, че дори да се подчини и да продължи да превежда парични суми, информацията за връзката и с него е станала общоизвестна в близкото и обкръжение, колеги, пациенти и др. нейни близки, тя била и позоряща, поради което не имала никакви основания да продължава да се стреми, тази информация да не бъде разгласявана. Случващото се с нея нямало вече конфиденциален характер, доколкото придобил известност всред близки и колеги, вкл. била информирана, че С. разпространил видео и снимки с позорящо съдържание. Това довело до решение да подаде жалба до прокуратурата. На 04.05.2017г. Г. подала жалба в Районна прокуратура гр.Перник, която възложила на съответното полицейско управление да извърши проверка на описаното от нея. За подаването на жалбата до районната прокуратура на гр.Перник, на 04.05.2017г., съдът възприе като обективни и логични твърденията на свидетелят, че това е свързано с действията на С. за публикуване в интернет или за изпращане на нейни колеги на позорящи видео и снимки.

Същевременно не се установяват никакви доказателства, че пострадалата е подала молбата до районната прокуратура на гр.Перник, на 04.05.2017г., мотивирана да „отмъщава“ на С., чрез „клеветническо“ излагане на фактите в жалбата си до прокуратурата, поради ревност от Д. и поради това, че С. предпочитал връзката с Д., че С. уж я бил пренебрегнал заради Д., каквито доводи бяха изтъкнати от защитникът.

Напротив, свидетелят М. и М., ясно описват времевия период и причините, заради които подсъдимият им се обаждал. Свидетелите единно твърдят, че същият искал да му съдействат, за предоставяне на информация или за да и предадат, че иска да има директен контакт с Г., който в този момент не можел да осъществи, доколкото нямал достъп до новия и телефонен номер, за може да продължи да я изнудва. За това и отправял открити закани за разгласяване на позорни обстоятелства за Г., която информация искал да стигне до нея. Изложените факти от тези свидетели, особено от свидетеля М., обективно илюстрират модела на поведение на подс. С., активността, насоките и методите му на действие за постигане на престъпните си цели.

След като подала жалбата на 04.05.2017г. до Районна прокуратура, свидетеля Г., установила множество повиквания от С. на стария номер на телефона си и гласови съобщения. Била информирана и за намеренията му да разпространи позоряща я информация в публичното пространство от свидетелите М. и М.. По тези причини, контакта по телефона между тях бил възстановен, като Г. се надявала да предотврати разпространението на позорящата я видео информация, а С. подновил на 22.05.2017г., изнудването си, с заплахи че „ако не му изпрати парична сума, •••“, с което я принудил да му преведе исканите от него парични средства. Г. отново се подчинила и изпълнила поисканото от него, като се надявала, че това ще го възпре да изпълни отправената заплаха и позорящите я клип и снимки, да не бъдат излъчвани в социалните мрежи или изпращани на нейни контакти.

Съдът намери изложените твърдения на свидетеля, с които обяснява за преживения реален страх, вследствие на отправяните заплахи, за опасенията от разгласяване информация пред ръководството на болницата за естеството на отношенията и с него и то по начин, който той реши да ги интерпретира като напълно последователни и вътрешно непротиворечиви, препокриващи се по смисъл и насоченост с показанията на свидетелите М. М. и Ю. М., както и частично с тези на Р. Т. П., с изводите на съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица Л. С. Б. и Л. С. К.. Предвид посоченото, за настоящият съдебен състав съдът не възниква съмнение в тяхната искреност и обективност, макар да изхождат от пострадало лице.

Съдът кредитира като правдиви изявленията на свидетелят, пред първоинстанционния съд, с които е отговорил на въпросите, за доминиращото въздействие на психическото състояние, в което се намирала, което определяло начина на вземане на решения, които в инкриминирания период определяли поведението и. Свидетелят приемал за реални и възможни заканите на подсъдимия, била е респектирана от твърденията му, че познава много лица от затвора, които могат да ги изпълнят вместо него заплахите, което очевидно не се нуждаело от доказване. Свидетелят се подчинявала, убедена, че е налице реална възможност, подсъдимият да изпълни заплахите си, като обмисляла както риска да откаже да изпълни искането му, така и рискът, да разпространи за нея позоряща информация, която да доведе до неблагоприятни последици за работата и професията и. Решенията си да превежда всяка от сумите, за които е била изнудвана, обяснява, че е с цел, да си „…подсигури спокойствие и сигурност…“.

Настоящият състав, кредитира с доверие изложените пред първостепенният съд твърдения, с които информира за психическото си състояние и взетите под негово влияние решения и за свързаните с тях действия. “…Исканията на подсъдимия ги изпълнявах, защото когато живееш под страх не мислиш. Не ползваш логическото си мислене. Когато не си вдигна телефона – се звъни многократно, даже последните пъти оставих телефона така включен, защото нито можех да работя, нито можех да слушам повече заплахи и обиди. Когато си в това състояние не можеш да разсъждаваш правилно. Тогава спиш и ядеш механично. Единствената мисъл, която ти е в главата е как да приключи всичко това. Парите ми подсигуряваха временно спокойствие, което обаче ми навреди физически на мен. В началото не го познавах, впоследствие се запознах с лицето. Научих, кой е реалния човек „, “„…Никога през живота си не съм изпадала в степен дебилност, освен сега. През този период когато ми казваше: направи това, направи онова, аз го правех. Ако ми беше казал „яж лайна“ и това щях да го направя. Клипът не беше еднократен, а се случи няколко пъти. Този последния клип, е клипа, който ми показаха. Впоследствие разбрах от А., че и тя е правела такива клипове, пращала е и голи снимки. Нейните клипове са пуснати в медийното пространство – ФЕЙСБУК или нещо от сорта…“ За въззивният съд, в този му състав, се налага еднозначният и напълно категоричен извод, че показанията на този свидетел не са изолирани, както твърди защитата, нито са останали непроверени посредством съпоставката им с други доказателствени източници, напротив – същите са анализирани изключително подробно и задълбочено и то не само с оглед евентуални вътрешни противоречия и несъответствия, а и в контекста на останалите доказателствени източници, като първият съд е достигнал до правилни и обосновани изводи, че следва да се довери напълно на съобщеното от пострадалата и да постави показанията и в основата на изводите си по фактите.

За свидетеля С. Д. се установява, че е близка и съжителства със сестрата на подсъдимия В. С., която е майка на мъжа, с който съжителствала на семейни начала - К. М.. С. казал на С., а тя съобщила на Д., че ще бъдат преведени пари по Български пощи на нейно име от непозната жена, които трябвало да изтегли и да и ги предаде, защото били предназначени за С.. Сумата от 489.10лв. била преведена на Д. на 08.12.2016г., през системата на „Български пощи“, от свидетеля Г., за което са налице писмените доказателства, обсъдени по – горе в потвърждение на това обстоятелство.

Съдът кредитира изявленията на свидетеля отразени в прочетените на Д., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания от ДП, /т. 1, лист 146 от ДП/, Тя заявява, че М. Г. не е всред нейните познати, не отрича да е получавала пари от нея, доколкото твърди, че не си спомня да е получавала от нея паричен превод. За конкретния превод, посочен по – горе от „Български пощи“, съдът кредитира писмените доказателства. В този период си спомняла да е получавала пари от „ИЗИ ПЕЙ“, но само от нейни познати.

За свидетеля В. М. С., се установява, че е сестра на подсъдимия и майка на мъжа, с който свидетелят С. Д. живеела на семейни начала. С. я уведомил, че на името на С. Д. ще бъдат преведени пари за него по Български пощи от непозната жена и С.а поискала от Д. да изтегли парите от „Български пощи“ и да и ги предаде, защото са предназначени за брат и – подсъдимия С., което направила и ги предала на С.. Първостепенният съд е кредитирал частично показанията на С., като е изложил мотиви, защо кредитира, онази част от нейните твърдения, в които общо съобщава, че получавала пари от М. Г. за да напазарува за брат си и да му ходи на свиждане, както и че тя самата е превеждала пари на Г.. С. твърди, че познава свидетеля Г., но се били виждали се само веднъж, като заедно отишли на свиждане, но Г. останала в колата да я изчака и не влязла на свиждането. Първостепенният съд правилно е кредитирал, показанията в тази част, защото ги проверил, чрез изискване на допълнителна информация от „Български пощи“ и „Изипей“ за да установи времето и броя на преводите между В. С. и Г., за които твърди свидетеля в показанията си от 17.01.2020г. /т. 1, л. 213-214/ В този смисъл, основателно съдът се доверил на писмените доказателства – документи за извършените преводи, докато показанията е приел в косвена подкрепа. Настоящият съд се солидаризира с направения доказателствен анализ на тези показания и ги приема в кредитираните им части, в които съответстват на писмените доказателства приобщени по делото. В справка на „ИзиПей“ /т. 1 от съдебното дело, л. 225/ се установи, че няма извършвани преводи между В. С. и Г. в периода 2016 г. – 2019 г., а от справка Справка Български пощи /т. 1 от съдебното дело, л. 227/, се установява единствен паричен превод за периода от 2016г. до 2019г., извършен на 12.12.2016г. от В. С. към М. Г., за паричната сума от 200лв. Съдът при съпоставяне с показанията на Г. приема, че това е сума, която съответства да предоставен от нея кредит, без да е била заплашвана, доколкото тази сума и пострадалата я изважда от инкриминираните по делото. Първостепенният съд, основателно е приел, че това са парите, върнати по нейно настояване и доколкото С. не обяснява за основанията поради които Г. ги е предоставила С., съдът основателно е съобразил, че са парични средства предоставени като кредит са извън обвинителните факти, предшестват инкриминираните, които в хронологията на фактите са последващи парични преводи, които са направени след заплашване, за което пострадалата съобщава в разпита и пред съдът от 05.12.2019г..

От показанията на свидетелката Р. П. /т. 1, л. 297-298 от съдебното дело/, съдът установи, че свидетелят е майка на А. Д. и прие, че същата, при разпита и от съдът, е била съпричастна и сходно ангажирана с възприятията и емоционалните реакции на свидетеля Д., към поведението на М. Г. при разпита. При такива обстоятелства, свидетелят съобщава, че Г. искала телефона на С., за да говори с него, поради това, че дъщеря и постоянно разговаряла по телефона си и променяла често настроенията си при тези разговори. От показанията на свидетеля, може да се заключи, че е приела за укоримо, неприемливо и очевидно непрофесионалното поведението на Г., която демонстративно съобщавала на Д. за провеждането на разговори със С., които започнали като служебни, но се превърнали в лични. В момент, когато установила истинската самоличност на С., уведомила Д., което според настоящият състав е направила, за да съобщи за неговата неискреност, да разколебае чувствата и към него, без да отчете болестното психологическо отработване на тази информация, което логично я разстроило допълнително и настроило негативно към Г. включително и свидетеля П.. В показанията си свидетелят П. не крие отрицателното си отношение към Г., доколкото е забелязала, че поведението на Г. е влошило емоционалното състояние на Д. и довело до отрицателно развитие на процеса за овладяване на проблемните моменти в болестната симптоматика у Д.. За заболяването на Д. съдът съобрази и отговорите на вещото лице – д-р С. по приемането в о.с.з. на 16.07.2021г. на назначената Съдебно психиатрична експертиза. (л.645 – л.654 т.2 СП).

Настоящият състав прие, че показанията на П. са депозирани от лице което е субективно и негативно настроено към свидетеля Г., поради прояви на непрофесионално отношение към лечението на дъщеря и, но въпреки това, за част от фактите, съобщени от свидетеля, съдът не установи основания да не ги кредитира, доколкото са единни и с показанията на пострадалата, въпреки, че не са в интерес на същата. Това са твърденията на П., че дъщеря и се запознала случайно със С., чрез приложение за социална комуникация, чрез интернет, че след продължително общуване, включително такова с интимен характер, у Д. възникнала привързаност, чувства, привидно споделени с нея от С.. Съдът кредитира твърденията на свидетеля П., като прецени, че за информацията, че Д. превеждала различни суми към С., или към лица посочени от него, за които С. и предоставял лични данни, П. няма основания за депозиране на неверни или субективно променени твърдения, доколкото твърди, че преводите от дъщеря към С. са били направени доброволно, отричайки да е била оказана, каквато и да е форма на принуда върху нея.

Съдът намери единство в твърденията на свидетеля П. и тези на Г., че подсъдимия се представял пред Д. с неистинските си имена, съобщени като П. Р. Т., че Г. е установила неговото име, което съобщила на Д.. Съдът прецени, че при описание на личните си възприятия за естеството на отношенията и контакта на дъщеря си със С., няма данни свидетелят да е заинтересован от предоставянето на невярна, непълна или превратна информация за фактите, относими към емоционалното отношение на Д. към С.. Свидетелят няма лични възприятия, дали парите, които Г. претендирала от С., са му били превеждани, след отправени заплахи към Г. за живота и здравето на пострадалата и/или нейни близки и/или за разгласяване на позорни обстоятелства, поради което съдът прие, че показанията на този свидетел не съдържат доказателствена информация относима към съответните съставомерни части на повдигнатото обвинение срещу подс.С.. Твърденията на свидетеля П., че Г. е споделяла с А. Д. за всички интимни подробности, че П. С. ѝ е обещал да сключат брак, с цел да предизвика ревност у нея, съдът намери за недоказани и неподкрепени от други доказателства. При анализа за правдивостта им, съдът съобрази, че тези конкретни твърдения с интимен характер са депозирани от свидетел с негативни нагласи към Г. и очевидно повлияни от разговорите с дъщеря и, които са в противоречие и с възприетата от свидетеля П. категорична нагласа у Г., да направи всичко необходимо за да реши съществен проблем в отношенията си със С., да си върне предоставените му парични средства, включително чрез ангажиране на правораздавателните органи, което очевидно не е израз на сътрудничество и единни интереси с подсъдимия.

От естеството на доказателствената информация се установява репликиран модел на поведение на подсъдимия, за изграждане на близки и привидно споделени интимни чувства с лица от женски пол, случайно подбрани при преднамерено установен контакт, за провеждане на комуникация с тях по телефон и интернет. В основата на мотива за такива контакти, е да си осигурява парични средства докато изтърпява наказание в пенитенциарно заведение. Фактите, за укриване на истинските си имена, се установява и от обстоятелството, че искал от Д., да му изпраща парите, чрез други, непознати за нея лица, с което се обезпечавал от евентуални последващи претенции на пострадалите лица. Подсъдимия е имал възможност лично да получава парични преводи и по негова сметка в затвора, която обаче подлежала на проследяване и контрол от администрацията на затвора. Това се установява от писмените документи, с които Г. му превеждала лично на него, по тази сметка няколко пъти по 1000лв. В този смисъл, от показанията на П. се констатира, повтарящ се поведенческия модел, с признаци на манипулативно и измамливо поведение, с цел незаконно обогатяване и опит, да бъде приложен и по отношение на пострадалата Г.. Поради това, че пострадалата не се съгласявала да му превежда поисканите от него пари, подсъдимия е предприел действия да я принуди, като употребявал заплахи, за да получи съответната сума. При връзката си с Д., за постигането на същите користни цели, бил улеснен от психиатричното и заболяване, доколкото се съгласявала „доброволно“ да му превежда съответната сума.

Свидетеля Р. Р. С. е разпитан на 17.01.2020 г. /т. 1, л. 210-211 от съдебното дело/. От показанията му се установява, че е бил в една килия със С. през инкриминирания период. Чувал е разговори на С., с лице, което С. наричал М. и знаел за провеждани четиричасови свиждания с нея и според възприетото от него, те били в добри отношения, обичали се, чувал е тя да го пита дали има нужда от пари и не ги е чувал да се карат, нито заплахи. С. говорил от неговия телефон, но поставял в него собствената си карта. Чувал само разговори проведени в килията им, но не и навън. Според първостепения съд от показанията на този свидетел се потвърждава наличието на интимни отношения между подсъдимия и пострадалата. Първостепенният съд се на показанията на този свидетел, доколкото е приел, че няма интерес от изхода на делото и при показанията си е съобщил само за факти, които лично е възприел, като е изразил резерви единствено по изводите, преувеличено представени от него като факти от лични впечатления, че „…С. говореше с М. в продължение на 2-3 години от моя апарат…“ Същевременно допуска, че „…Той може и да е говорил и от друг телефонен апарат, но не мога да съм сигурен, че …“. Мотивиран от посоченото, съдът е приел с резерви единствено това обстоятелство, като е приел, че заявеното от свидетеля, не води до изключване на възможността, същият да не е присъствал при отправянето на заплахите към Г.. Според настоящият състав, показанията на този свидетел следва да не бъдат кредитирани в цялост, а само с приетите резерви от първостепенния съд по следните причини:

Свидетелят твърди, че С. е продължил да разговаря именно с М., в продължение на две – три години, което е обективно невярно, доколкото познанството им датира от края на септември 2016г. и е продължило до началото на юни 2017г., за което по делото са установени множество други доказателствени източници. На следващо място, за свидетеля водещо в изводите, които прави, изразени от него като възприети факти е обстоятелството, че знаел за лице с имена М., с която С. е правел множество четиричасови свиждания, което също не е вярно, поради кредитираната официална информация предоставена от ГД „ИН“, че са имали само едно такова свиждане.

От друга страна, свидетелят твърди, че присъствал на всички разговори в този две – три годишен период и то именно с лице с имена М., като същевременно в същия разпит отрича собствените си твърдения, да е присъствал лично на всички разговори. Твърди че, „…Аз чувах разговорите само в килията, но извън нея не мога да кажа….Не знам дали С. е звънял от друг телефон с неговата СИМ карта. Не съм сигурен, защото в затвора ние сме по цял ден отворени, не стоим само на едно място, не стоим по цял ден в една килия. Излизаме на разходки, обикаляме по килиите.“.

Съдът прие, че свидетелят е присъствал на лични разговори на С. с лица от женски пол, с които подсъдимият флиртувал, но не кредитира твърденията на свидетеля, този разговор да е бил в продължение на две – три години с пострадалата М. Г., както твърди свидетелят С.. Напротив, с оглед този времеви период, посочен от свидетеля, съдът намира, че тези показания са в синхрон със заявеното от свидетеля М. М., който също е бил лишен от свобода и изтърпявал наказание в СЦЗ, където С. е бил известен, че е измамник, имал информация, че изтърпява наказание за измами, че го познавал като лице, което мами различни жени. „Знам, че П. е измамник и мами различни жени, като си избира жертвите посредством приложението „Вайбър“, изписва произволен номер и като види снимката на жена, започва да и пише и след това си говорят.“ Настоящият състав отчете, че извън вниманието на първостепенния съд е останало наличието на очевидната вътрешна противоречивост в показанията на този свидетел и неговата пристрастност към процесуалната съдба на подсъдимия. Свидетелят, от една страна твърди убедено, че С. е разговарял именно с М. в продължение на две три години, като прави собствен повърхностен извод, че между тях отношенията са били изцяло положителни и интимни, а същевременно посочва че „…П. С. говореше и със сестра си и родителите си. Аз не мога да застана до него и да го питам с кой точно говори. Не съм сигурен, с кой точно е говорил. Сигурен съм, че е говорил с тази жена, защото пак казвам те направиха четири часа, ние сме в една килия и постоянно се споменава: „М., обичам те!...“.

Доколкото от показанията на Р. П. и свидетеля М. М., дадени на досъдебното производство и потвърдени от свидетеля, след прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, се установява по естеството си съвпадаща информация, за изграден модел на поведение от С., в период предхождащ познанството му с Г.. Двамата свидетели съобщават за еднакви по съдържание факти, от които се установява, че С. преди познанството си с Г., успявал с някои от тях да създаде близки и интимни доверени отношения с лица от женски пол, чрез набиране на произволно избрани номера чрез „Вайбър“ или социалните мрежи и ангажирането им под различен предлог за провеждане на продължителни разговори, в които в подходящия момент, споделял за възникнали у него привидно силни лични чувства, породени от този контакт, което в действителност имало за цел получаването на парични средства от тези лица, по указан от него начин. Като отчете всички тези доказателствени данни, в тяхната взаимна връзка, настоящият състав не се довери на показанията на пози свидетел, за това, че С. не е отправял заплахите към свидетеля Г., че в продължение на две три години е разговарял приятелски и интимно само с М., че именно тя го питала, дали има нужда от пари, или друго нещо, с което да ме помага, че след като не е чувал С. да е отправял заплахи, значи такива изобщо не са били отправяни. Показанията му не подкрепят и твърденията на подсъдимия, че чрез М. е получавал и търгувал в затвора медикамента „Ривотрил“.

Първостепенният съд е обсъдил и правилно е съобразил показанията на свидетеля М. М., дадени в съдебно заседание на 05.12.2019г., (л.177 т.1 СП), като и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК показанията от ДП, депозирани пред разследващ орган 18.10.2018г., (т.1 л.145 от ДП). Същите са потвърдени от свидетеля след прочитането им, като обективни на личните му наблюдения за поведението на С., прочетени са със съгласието на страните, поради което доказателственото им съдържанието им е част от доказателствената маса. Преценени от гледна точна на доказателственото им значение, съдът ги намира са съществени и правдиви, доколкото изясняват трайни навици и метода на поведение на С., които практикувал установяване на случаен принцип контакти с непознати жени, чрез запознанство с тях по „Вайбър“ или социалните мрежи, след което провеждал продължителни разговори, започнати под различен предлог, при който се опитвал да изгради близки и доверителни отношения, прерастващи в интимни, с цел да мотивира тези лица, да му изпращат парични средства, по указан от него начин. Съдът установява сходни по белези действия и по отношение на Д., на Г., със сходен мотив. От друга страна, съдът намери, че показанията му са правдиви и следва да бъдат кредитирани и поради тяхното пълно съответствие със съответното съдържание на писменото доказателство - документ вносна бележка от М. Г., за преведена на 27.12.2016г. парична сума от 50лв. през Банка ОББ АД, по сметка в СЦЗ на М. Д. М. – л.99 т.1 ДП. Настоящият съд, прецени, че показанията му са обективни, за това че се запознал със С., когото посочва включително с прякора, с който бил известен в затвора София, затова че е изтърпявал наказание в периода от 2015 до 02.03.2018 г., а поради пребиваването им в близост са имали възможност и за чести контакти, че получил по затворническата сметка превод от 50лв. от М. Г., за които С. му обяснил, че с тях заплаща получени назаем цигари от него, че познава С. като измамник, имал информация, че изтърпява наказание за измами, че го познавал като лице, което мами различни жени. „Знам, че П. е измамник и мами различни жени, като си избира жертвите посредством приложението „Вайбър“, изписва произволен номер и като види снимката на жена, започва да и пише и след това си говорят..“ От показанията на свидетеля М. М., дадени в съдебно заседание на 05.12.2019 г./т. 1, л. 179-180/ се установява, че през 2017 г. непознат мъж му се е обадил на телефона му и го е попитал дали го интересуват мръсотии за М., на което свидетелят заявил, че няма интерес. Свидетелят не поддържа близък контакт с М., срещали се служебно, приблизително по веднъж годишно, не работели в една и съща болница, но информацията, който получил от М. е, че има проблеми с това лице, без да му съобщи подробности. Това позвъняване било от непознат мъж, извършено в „началото на 2017г.“, т.е. съвпадащо с периода на позвъняване, със същото предложение до свидетеля Ю. М., припокриващо се с фактите от показанията на пострадалата Г. за време и за обстоятелства, при които С. я заплашвал с разпространяване на позорни обстоятелства, до лица, които я познават, заради работата и или близкото и социално и семейно обкръжение. От показанията на този свидетел и на свидетеля М. се установява и факта, че подсъдимия С. е издирвал и успял да се добере до личните телефони на лице в служебни отношения с нея, което доказателство обективира съответната част от описанието на обвинителните факти, по отношение на пункт т.7 и т.8 от обвинението срещу С.. Свидетеля Ю. М. е разпитан на 17.01.2020 г. /т. 1, л. 210-211/. Показанията му са допълнени с информацията съдържаща се в прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля от досъдебното производство/т.1, л. 140-141 от досъдебното производство/. От показанията му се установява, че е колега на Г., че се запознавал с нея от 2015г., че неизвестен мъж му се обаждал около март 2017 г. и после му звънял още няколко пъти, при което М. не му отговорил на обажданията. След около месец, отново му звъннал, но от друг телефон и отново, както и при първото обаждане му съобщил, че има компрометиращи материали, като поискал от него да уведоми М. Г. да си вдига телефона, да му се обади и да не се криела, защото в противен случай, щял да разпространи притежавани от него снимки и видеоклипове с порнографско съдържание, в което тя участвала. И в двата случаи употребил спрямо нея вулгарни изрази. Заплашил, че в противен случай, ще ги разпространи в интернет и да злепостави нея и болницата. М. била уплашена, притеснена и стресирана, казала му, че получавала от този мъж заплахи, че се запознала и се сближила първоначално с това лице по телефона, докато изтърпявал наказание в Софийския затвор, както и че има проблем, защото лицето успял да влезе в профила и в интернет в социалните мрежи, от където получил, без нейно знание и съгласие достъп до телефони на колегите и. Няколко месеца по – късно, свидетелят се видял лично с М., която му споделила, че мъжът, който му се обаждал я изнудвал, като искал да му даде 2000лв., за да не разпространява порнографско съдържание с нейно участие и обещавал, че след това, няма да я тормози повече.

От показанията на свидетелите съдът прецени, че твърденията на подсъдимия, че Г. е търсила контакт с подсъдимия и е подала жалбата до прокурора от ревност, поради желанието му да прекрати връзката си с нея, не съответстват на фактите, а са единствено израз на правото на защита на подсъдимия. В случая става ясно, че именно той е търсел контакт с нея като отношението му към нея, както и това, че предлагал на М. да му изпрати клип с позоряща информация, не може да бъде възприето, в подкрепа на обясненото от подсъдимия, че се опитвал да прекъсне връзката си с М.. Те потвърждават заявеното от свидетелката, че се е съпротивлявала на изнудването, на което е била систематично подложена.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели – М. и М.. Приема, че колегиалното отношение с Г. не могат да се приемат за основание за отхвърляне на показанията им, като преднамерени и неверни, като съдът не установи признаци за подготовка, свидетелите да желаят или съзнателно да представят неверни показания. Свидетелите са заявили, че не помнят подробни детайли от тези обаждания, което е обяснимо предвид изминалия период от време и естеството на съобщаваната информация. Липсата на конкретен спомен, не дава основание да се приеме, че показания им са преднамерено манипулативни или неверни. На следващо място, не са налице съществени противоречия в показанията на тези свидетели в различните фази на делото. Смисълът на дадените показания е един и същ. Разлика в показанията на единия от тях-св. М., е налице единствено в детайлите, които свидетелят си спомня, което се обяснява с двугодишната разлика между двата разпита. Ето защо съдът кредитира и приема за достоверните показания и на двамата свидетели, дадени пред съдебния състав и тези на св. М., дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК, които той потвърждава.

Като недостоверни бяха оценени от съдът обясненията на подсъдимия, относно снабдяване за незаконна търговия с „Ривотрил““ в затвора. Те се опровергават, както от показанията на свидетеля М., който отрича да е издавал рецепти за лекарството на Г., така и от съдържанието на информацията в писменото доказателство - писмо от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр. Перник / т. 1 от съдебното дело, л. 244/, от чието съдържание се установява, че доктор М. е служител в отделението по психиатрия, а в лечебните заведения за болнична помощ не издавали зелени рецепти.

Без значение по делото са показанията на свидетеля Л. И., дадени в открито съдебно заседание на 29.09.2020 г./т. 2, л. 355-356 от съдебното дело/ и тези на свидетеля В. Х., дадени в съдебно заседание на 12.01.2021 г./т. 2, л. 448-449/, доколкото в тях не се съдържа доказателствена информация по делото. Свидетелите са разпитани предвид твърденията на С., че освен предадената по делото СИМ карта, която е установена като собствена на Г., тя му е внесла в затвора и други карти, регистрирани на името на свидетелите. От справка от А1 за телефонни номера •••••••••• и ••••••••••, посочени от подсъдимия/т. 1 от съдебното дело, л. 126/ се изясни, че първият телефони е регистриран на името на ЕТ „Б. - С. Х.“, впоследствие пререгистрирана като „Боряна“ ЕООД, а вторият – на името на св. Л. И.. С. А., която е била регистрирана като ЕТ „Б. - С. Х.“ се установи като майка на св. В. В., която основателно съдът е преценил, че няма как да бъде разпитана, доколкото по делото е представен документ, че е със ментални дегенеративни изменения /деменция / (т. 1 от съдебното дело, л. 348-352). Не се установи някаква връзка на горепосочените телефони със С., не се установи, по някакъв начин лицата и внесените карти да имат отношение към свидетеля Г. и фактите, по предмета на делото, което опровергава обясненията му по този въпрос. Свидетеля М. Д. е разпитана на 05.12.2019 г. /т. 1, л. 180/, но от показанията ѝ не се установяват факти от значение за делото.

Обясненията на подсъдимият С.

Известно е, че обясненията на всеки подсъдим са както доказателствено средство, така и способ да се защити, чрез излагане на нова доказателствена информация или интерпретиране на наличната, с изразяване на своето отношение към обвинението, за да го отхвърли и да изясни истината за своята дейност, да защити своите права и законни интереси. Правото му да не дава обяснения или да избере момента, в който да депозира такива е неотменимо и гарантирано.

В конкретния случай, подсъдимият С. е давал два пъти обяснения пред първостепенният съд - на 11.10.2019г. и на 30.06.2020г. И в двата случая, С. се възползвал от правото си да дава обяснения. За част от изложените твърдения от подсъдимия, които са в резултат на лични възприятия, съдът при техния анализ и съпоставка, с други доказателствени източници, прие, че са достоверни, поради което ги кредитира. Както първостепенният съд, така и настоящият се довериха, на незначителна част от съобщените от подсъдимият факти и обстоятелства и това са твърденията на подсъдимия, че провеждал многобройни телефонни разговори с М. Г., че са провеждани, включително лични и интимни такива по съдържание, че му донесла на свиждане тениска със синьо сърце (при негово настояване), че и превеждал пари (относно единствения превод от 500лв.), че негови близки са превеждали пари (относно единствения превод от 200лв. от сестра му, св.С.а), че му предоставила, докато работела в МБАЛ „Рахила Ангелова“ през 2016г. телефон в затвора, че му плащала ваучери, за да имат телефонна и интернет връзка през мобилни приложения като Месинджър, че се съблекла пред камерата на телефона си, при разговор с него.

В останалата част от фактическите твърдения на подсъдимия се твърдят неверни факти и обстоятелства, поради което съдът не им се довери и не ги кредитира, поради обстоятелството, че не намират никаква доказателствена подкрепа, както в кредитираната част от гласните доказателства, така и в неоспорените от подсъдимия и защитата писмените доказателства. Тези изявления на подсъдимия, съдът прие единствено като израз на гарантираното му от закона право защита.

Съдът, не кредитира твърденията на подсъдимият, че се бил запознал в затвора с М., като не помнел точна дата, но било през 2016г. докато М., работела от една година в затвора като стажантка, че тя махнала наказанията и му уредила 4 часово свиждане с нея, че С. я ухажвал, като и правил „жестове, подаръчета“ и така установил личен контакт с нея, че по този начин възникнали близки отношения, че тя го привиквала всеки ден в служебно помещение, че искала да се срещат по този начин. Че му споделяла, че толкова е влюбена, че искала да живее с него. Съдът не кредитира твърденията му, че с поведението си непрекъснато показвал на Г., че е резервиран към нейните чувства и отказвал да ги сподели и нямал същите към нея, защото не се познавали достатъчно като не кредитира обстоятелството, да е поддържал този контакт, воден от каквито и да било лични чувства към Г.. Съдът не кредитира твърденията му, че Г. му купила телефон, марка „ХУАУЕЙ“ - черен, с карта № ••••••••••, който му дала при среща по стълбите в СЦЗ, като разпоредила на надзирател „Прибирай го тоя, защото да си ляга, защото е пил доста хапчета.“ На телефона, вече имало изпратен СМС - „Много те обичам“., на който отвърнал „Благодаря. Също и аз, но не знам, дали те обичам, ще се разбере с течение на времето“. Съдът не кредитира разказа на С., че когато решил да прекъсне един от многобройните продължителни разговори, тогава М., която работела в СЦЗ, му изпратила дежурния за да му вземе телефона заедно със слушалките. Като неверни прие твърденията на С., че използвала за контакт в затвора лице с прякор „Г.“, който да му предаде, че чакала за свиждане близо до затвора, магазин на „Кенар“ на бул.“Сливница“, че искала свиждане с него, на което С. отказал, воден от чувствата си към Д.. Съдът не кредитира твърденията му, че като отказал свиждането, Г. започнала да го заплашва, че ще направи престоя му в затвора черен, а при следващото свиждане, целувала стъклото пред него и се била разревала, за да демонстрира любовта си към него. С. отново и отказал повече да се срещат, резервиран от чувствата си към А. Д.. „Ще живея само с А.. Тя е сама. Не искам да се занимавам с теб. Към А. имам чувства“, при което М. използвала връзките си в затвора и понеже не отвръщал на чувствата и, заявявала, че няма да позволи да бъде освободен. Твърденията му, че от ревност, Г. е взела телефона на А., за да не говори с него.

Съдът не кредитира твърденията му, че направил три парични превода към М. Г., за да я подпомогне, за заплащането на консумативите на жилището и в •••, за което не успявала да си плаща тока. Съдът не кредитира твърденията му, че не е изнудвал Г., както и тези, че я подпомагал с парични средства, които и били необходими за сина и. Не са верни и твърденията му, че с молба до касиерката на затвора и превеждал 2 000лв., 1 000лв., (Съдът кредитира факта на единствения превод в края на декември 2016г. от 500лв.), Че С. превеждал различни суми на М., защото тя го заплашвала с думите, че няма да излезе от затвора, ако откаже да продължат връзката си. Че имали с М. обща „търговия“, че след като се сдобил в затвора с четири таблета, ги изпратил, за да ги продаде и да си разделят парите. Че след това започнали заедно търговия на психотропни медикаменти „ „Ривотрил“, като тя го снабдявала в затвора, закупувала лекарството, което се изписвало при специален режим, което набавяла чрез познати лекари в МБАЛ „Рахила Ангелова“, където работела. Съдът не кредитира твърдения му, че рецептите пишел свидетеля д-р М., че му ги доставяла за ги продава, при което от 10 опаковки да получи 3 000лв., като на нея плащал 1 000лв., за себе си оставал по 2 000лв. Според подсъдимия, таблетките М. носела като ги укривала в двойно дъно на обикновена пазарска чанта, където се изсипвали хапчетата. Налице е и вътрешна противоречивост за това твърдение, между първоначалните му обяснения и съобщеното от него в хода на очната ставка, в която твърди, че Г. вкарвала лекарството „ „Ривотрил““ за да бъде търгувано от него в затвора, чрез поставянето му в кутии с цигари „Дънхил“, които му носела в затвора, Съдът не кредитира и твърденията му, че от септември до декември 2016г. продавал в затвора внесения от М. в затвора „Ривотрил“, който му бил заплащан, чрез други лица близки на лишените от свобода, чрез М. и чрез сестра му извън затвора. Купувача изпращал хора, които са извън затвора, които заплащали на М. и на сестра му, продадения от него в затвора „Ривотрил“, като М. с получените средства плащала за покупката на медикамента. Вътре в затвора не получавал пари за продажбите на „Ривотрил“.

Настоящият състав намира за съществено, особено в настоящият случай, да бъдат разграничени изявленията на обвиненото лице в съдебно заседание, относно изразяване на съмнение за достоверност на свидетелски показания, от другите му изявления, с които се твърди за факти и обстоятелства с доказателствено значение. В първия случай изявленията му са единствено способ за защита, а във втория имат и, добавено доказателствено значение, което следва да бъде подложено на сравнителен доказателствен анализ. В частта от обясненията си, в която С. излага аргументи и възражения, свързани с достоверността на свидетелските показания и не се възпроизвеждат непосредствено възприети от него конкретни факти от действителността, твърденията му не могат да представляват доказателствено средство, а представляват единствено защитни изявления и оценки на други доказателствени източници.

Такива са изводите на подсъдимия, направени по част от събраните доказателства, изложени смесвайки мнението си по тях, с някои от направените фактически твърдения, в хода на проведената очна ставка между подсъдимия С. и М. Г. в открито съдебно заседание, на 30.06.2020 (л. 273 л.275 гръб т.1 СП). В нея подсъдимият излага своите аргументи срещу твърденията на пострадалата, за отправяни заплахи, отрича извършеното с аргумент, че нямало как да я заплаши с детето и защото и той имал деца, че ако кажел нещо заплашващо, то било логично тя да се оплаче веднага. Прави извод, че поведението и било лишено от житейска логика, след като в продължение на година и половина (изявлението му за срока, също е невярно и без доказателствено основание), не се оплакала на правозащитните органи.

Такива са и изложените му разпокъсано изводи, направени в обясненията си на 30.03.2020г. за естеството на възникналата връзка с М., като твърди, че имал деца и жена, които не можел да остави заради М., а същевременно твърди, че имал обвързващата лична връзка с Д., от която искал да има деца. Подсъдимият съобщава, не желаел да поддържа връзката си с М., защото тя го ревнувала от Д. и го увещавала да се откаже от контактите си с нея, поради заболяването и. Убеждавала го, да се откаже от Д., защото нямало да може да има здрави деца с нея. Според подсъдимият М. искала да бъде с него, казвала му, че ще го поддържа в затвора, че емоцията от връзката и „давала криле“, поради което му уредила четиричасовото свиждане, на което му подарила тениска със синьо сърце. Аргументира се, че не можел да си позволи да я заплашва, защото е в затвора и можело да бъде наказан лесно, а нямало как да изпълни заканите, ако такива е отправял, защото изтърпявал наказание в затвора. Според него, М. го ревнувала от А. и за това пуснала жалбата в полицията, че е изнудвана.

В почти целия обем на обясненията на подсъдимият, се твърдят неверни обстоятелства и факти, но от начина, по който се излагат пред съдът, следва да се отчете следното:

Прави впечатление, че подсъдимият използва в своя защита, измислени събития, които описва с множество детайли, за да внушават правдоподобност като например, че Г. работела в затвора, поради което го привиквала в служебно помещение, където го ухажвала, че продавали „Ривотрил“ и др., включително, че му предоставила телефон на стълбите в СЦЗ, и разпоредила на надзирател да го прибира, с думите. „Прибирай го тоя, защото да си ляга, защото е пил доста хапчета.“ и др. От начина на излагане на неверни факти и от комбинативното им конструиране им в привидно правдиви разкази, натрапчиво се откроява субективната увереност на С. в собствените способности за успешно манипулиране на слушателите си и извличане на полезни последствия са себе си.

В обясненията си от 11.10.2019г. пред първоинстанционният състав, подсъдимият заявява следното: „…При вас имам документи и бележки, където съм и превеждал пари. От затвора могат да ви дадат и другите. Какво е това изнудване. Аз изнудвам нея, тя мен…“ Тези твърдения, според настоящият състав, са свидетелство за интелектуалните му представи, за естеството на извършеното и открояват разбирането му, за правната същност на акта за доброволно връщане на част от сумите, които са получени чрез изнудване. Съдът отчете това връщане на пари, не като акт на разкаяние, така както ги е преценил първостепенният съд и ги отчел като смекчаващо обстоятелство, а като предварително обмислено и съзнателно извършено действие от подсъдимия, с цел създаване на доказателства, с които да може да се защити и оневини, в случай че жертвата на изнудването, с която се стараел да поддържа интимен контакт, реши да подаде жалба за извършеното от него пред надлежен орган, а старанието му за интимен характер на поддържания контакт е именно, за да му бъдат изпращани пари от жертвата, за да има защитни аргументи за тези факти и минимизира риска от евентуално сезиране на правозащитните органи. При цялостна преценка на поведението му, съдът възприе тези два парични превода, като пресметлив, съзнателен и преднамерен акт, извършен именно с такава цел.

По писмените доказателства Настоящият състав на апелативния съд се съгласява изцяло с правилността на изводите на първостепенният съд, за безспорна доказателствена обезпеченост на обвинителните твърдения за фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт, относно конкретните парични преводи, датите на тяхното изпращане, размера на паричните суми и бенефициенти им, които са формирани на базата на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно:

По пункт 1 - За превода на сумата от 150 лв. на 18.11.2016г. на свидетеля Н. С. И., относимата и и непротиворечива информация се съдържа в приобщените писмени доказателства – фискален бон – втория от ляво надясно, приложен на л.108 т.1 ДП, за превода на сумата от 150 лв. на 18.11.2016г. на Н. С. И., което поради нечетливост се установява и от справка от „Български пощи“ приложена на лист 331-333 от делото.

По пункт 2 - За превода на сумата от 200 лв. на 05.12.2016г. на свидетеля Н. С. И. се удостоверява от фискален бон – третия от ляво надясно на л.108 т.1 ДП и справка от „Български пощи“ приложена на лист 331-333 от делото. Писмените доказателства са подкрепени и от показанията на свидетеля Н. С. И. – о.с.з. на 16.11.2020г. л.427, която въпреки, че не познавала подсъдимия С. и свидетеля Г., потвърждава фактите за получавани парични преводи, чрез Български пощи към края на 2016г., за които твърди, че са и били изпращани от непознати лица, за да пазарува за някой „съкилийник“ на брат, на свидетеля И. С. М., който изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Свидетелят И. свързва получаваните парични преводи с ангажимента си за предаването им на И. М. в СЦЗ, поради което му ги носела в затвора при свиждания или му пазарувала продукти с тях.

По пункт 3 - За преводите на инкриминираните парични суми на 08.12.2016г. се установяват следните писмени доказателства:

За превода на сумата от 1000 лв. към сметка на подсъдимия С., по делото, съдът цени приетото по реда на чл.283 НПК писменото доказателство – оригинален банков документ, вносна бележка за извършен превод на 08.12.2016г. през Банка ОББ АД на паричната сума от 1000лв. от М. Г. по сметка в СЦЗ на П. С. ( л.100 т.1 ДП) За превода на сумата от 489.10 лв., от Г. към свидетеля С. В. Д., съответното писменото доказателство, прието по реда на чл.283 НПК, е приложено на л.108 гръб, което е третата от ляво надясно касова бележка, която удостоверява паричен превод на 08.12.2016г. на сумата от 489.10 лв. с бенефициент свидетеля С. В. Д.. Поради нечетливост, това обстоятелство намира потвърждение в Справка от „Български пощи“ приложена на лист 331-333, ред трети в таблицата в т.1 от съдебното производство от делото. Тези доказателства се допълват непротиворечиво и от показанията на свидетеля С. В. Д. депозирани в о.с.з. на 05.12.2019г. (л. 178 т.1 СП), в които свидетелят потвърждава за получавани парични преводи, а именно на сумата от 498.10лв., които предала на В. М. С., сестра на подсъдимия С.. Съдът цени и приобщените чрез прочитане на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК показания на свидетеля Д., депозирани на 09.11.2018г., (на л.146 ДП).

Пострадалата Г. е превела на 08.12.2016г. към свидетеля Е. М. и сумата от 489.10лв., инкриминирана в пункт 3 от обвинението. От разпита на свидетелят И. М. в о.с.з. на 16.07.2021г. (л.658 т.2 СП), се потвърждава информацията, че докато е изтърпявал присъда, заедно с подсъдимия в затвора, сестра му Н. И. е била бенефициент на парични преводи през 2016г., които му предавала, а той трябвало да ги предаде на С.. Конкретно за паричния превод на сумата от 489.10 лв. от Г. към свидетеля Е. П. М., съдът цени доказателствената информация от приобщеното писменото доказателство, представляващо фискален бон, първия от ляво на дясно на л.108 т.1 ДП, за паричен превод на 489.10лв. нареден на 08.12.2016г. от Г. към Е. М. като поради трудна четливост същото обстоятелство е потвърдено и от справка от „Български пощи“ приложена на лист 331-333 от делото. Тук следва да се отбележи, че по делото е изяснено, че свидетеля Н. И. е сестра на свидетеля И. М. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, по едно и също време в затвора със С., а свидетеля Е. М. е негова майка.

По пункт 4 Обвинителните твърдения на държавното обвинение, описващи фактите и обстоятелствата за действително извършени парични преводи от М. Г. на 27.12.2016г. към различни свидетели по делото, намират доказателствено потвърждение от следните доказателства:

За извършен на паричен превод на сумата от 50 лв. към бенефициента - свидетеля З. Р. И., съдът цени приложената на л.108 гръб, касова бележка - втората от ляво надясно, която е приобщена към доказателствата по реда на чл.283 НПК. Паричният превод, размера на сумата, датата и страните по транзакцията се потвърждава от справка от „Български пощи“ приложена на лист 331-333 от делото. Еднопосочни са и твърденията на свидетеля З. Р. И., депозирани пред съдът в о.с.з. 30.06.20г. ( л.272 т.1 СП ), в които потвърждава, че е получавала парични суми заради съпруга си Х. М., който лежал в затвора от девет години, но не може да конкретизира от кои лица и какви суми е получавала.

За извършен на паричен превод на сумата от 50 лв. към бенефициента - свидетеля М. Д. М. правдива доказателствена информация съдът установи от приложената в оригинал вносна бележка за преведена на 27.12.2016г. от М. Г., парична сума от 50лв. през Банка ОББ АД, по сметка в СЦЗ на М. Д. М. – л.99 т.1 ДП, както и показанията на свидетеля М. Д. М. дадени в съдебно заседание на 05.12.2019г., (л.177 т.1 СП), както и от съдържанието на приобщените, чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК на показанията от 18.10.2018г., (т.1 л.145 от ДП), потвърдени от свидетеля.

По пункт 5 – За превода на сумата от 250 лв. от свидетелят Г. към свидетеля К. Д. Б. на 16.01.2017г., съдът кредитира писмените доказателства, а именно: Разписки от Изи Пей на л. 104, т. 1 от ДП за превод на 16.01.2017г. на парични средства, а именно на сумата от 250лв. с получател свидетеля К. Б., както и втори превод на същата сума от 250лв., от 24.01.2017г., към Б., за което е прието писменото доказателство - разписка на Изи Пей на л.103, т. 1 от ДП за осъществения превод. Допълнителни непротиворечиви доказателства за паричния превод на същите парични средства от свидетеля Г. и техен бенефициент св. К. Б., са депозирани в о.с.з. на 05.12.2019г., (л.172 т.1 СП). Свидетеля не познавала наредителя на паричните средства, нито причините за превода им, но посочва, че получаването на паричните суми, било по уговорка със съпруга и, свидетеля В. Б., който изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. В. Б. потвърждава, че е поискал от съпругата си, да приема изпратени чрез дружество за бързи разплащания „Изи пей“, парични средства, което същата направила два - три пъти, без да е била информирана конкретно за основанията на паричните преводи. Получаването им от К. Б. било по инициатива и молба на лишения от свобода Б.. В разпита на свидетеля В. Б. извършен в о.с.з. на 17.01.2020г. (л.214 гръб от т.1 СП), се потвърждават фактите, за това че, предоставял за употреба цигари на подсъдимия П. С. в затвора, за които подсъдимият поел ангажимент, да му бъдат заплатени, чрез паричен превод да съпругата му К. Б.. Б. съобщава, че предоставил данните и имената на съпругата си, които С. предал на пострадалата Г.. По пункт 6 - За превода на парични суми от пострадалата Г., съдът цени следните доказателства, както следва:

На 24.03.2017г. Г. е превела на подсъдимия С., парична сума от 300лв. през „Банка ОББ“ АД, по сметка в СЦЗ на П. С. сумата от 300лв., за което по делото е приобщено съответното писмено доказателство - Вносна бележка от М. Г., за преведена на 24.03.2017г. сума от 300 лв. с бенефициент подсъдимия С. (л.101 т.1 ДП) На 31.03.2017г. Г. е превела на свидетеля С. Б. Т. паричната сума от 100лв., за което обстоятелство съдът цени приложеното и прието писмено доказателство – разписка на „Изи Пей“ за преведена на 31.03.2017г. парична сума от 100 лв. към С. Б. Т.. (л. 105, т. 1 от ДП) На 24.03.2017г. Г. е превела на свидетеля С. Б. Т. паричната сума от 480лв., за което обстоятелство съдът цени приложеното писмено доказателство на л.108 гръб, първата касова бележка, от ляво надясно, за превод на 24.03.2017г. на сумата от 480лв. към С. Б. Т., като поради трудна четливост същото обстоятелство е потвърдено и от справка от „Български пощи“ приложена на лист 331-333 от делото.

По пункт 7 - За превода на сумата от 493, 15 лева на 25.04.2017г. към свидетеля Н. С. И. - Разписка на „Изи Пей“ за преведени на 25.04.2017г. на Н. С. И. сумата от 493.15лв. (л. 106, т. 1 от ДП) По пункт 8 – За превода на парични суми от пострадалата Г., съдът цени следните доказателства, както следва:

На 22.05.2017г. Г. е превела на свидетеля С. Б. Т. паричната сума от 493.15 лв., за което обстоятелство съдът цени приложеното и прието писмено доказателство - Разписка на „Изи Пей“ за преведен на 22.05.2017г. към С. Б. Т. сумата от 493.15 лв. (л. 107, т. 1 от ДП).

В разпита на свидетеля Т., са налице твърдения, които са косвено относими към получаваните парични преводи, доколкото са били превеждани от лице което не познава, както и това, че паричните суми били от порядъка на 300-400лв., които след това предавал по уговорка с приятеля си, свидетелят В. Б. изтърпяващ присъда „Лишаване от свобода“, на негова приятелка, която свидетелят познавал с името Х.. Показанията му кореспондират с твърденията на разпитаните свидетелите В. Б. и съпругата му К. Б., доколкото се установява относима и съответна доказателствена информация, която косвено допълва и не противоречи на съдържанието на съответните писмени доказателства, удостоверяващи извършените парични преводи и страните по тях.

На 02.06.2017г. свидетелят Г. е превела на подсъдимия С., парична сума от 1000лв., за което по делото е приобщено съответното писмено доказателство - Вносна бележка от М. Г., за преведена на 02.06.2017г. парична сума от 1000лв. през „Банка ОББ“ АД, по сметка в СЦЗ на П. С. (л.102 т.1 ДП) Така събраните гласни и писмено доказателствени средства са напълно единни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и настоящата инстанция прецени, че няма пречка да бъдат ползвани при формиране на изводите на инстанциите по същество по отношение на обсъжданата категория факти и обстоятелства.

Способи за доказване Съдът е дал вяра и на заключенията на назначените и приети като доказателства по делото експертизи, като е преценил, че са изготвени от лица, притежаващи изискуемите се специални знания и са обективни и безпристрастни.

От приетите по делото способи за доказване, съдът съобрази заключението на съдебно психиатрична експертиза на д-р Е. Т. С. (л.645 – л.654 т.2 СП) за свидетелската годност на Д.. Първостепенният съд, правилно се позовал на съдебно психиатрична изготвена от вещото лице Е. С., с която експертизата изключва свидетелската годност на А. Н. Д., доколкото вещото лице е установило, че лицето страда от параноидна шизофрения с изразена промяна на личността и възможността правилно да възприема факти и да дава достоверни показания е трайно и невъзвратимо загубена. Предвид на този експертен извод, съдът правилно не е включил в доказателствената съвкупност информацията, която се съдържа в показанията на този свидетел.

Правилно, първостепенният съд се доверил на изводите на приетото заключение на съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица Л. С. Б. и Л. С. К., (л. 148-161 от том 1 ДП), по отговорите на вещите лица изложени в открито съдебно заседание на 17.01.2020 – (л.208 – л.209 от СП), като констатираното от тях за наличието на психическата травма на основата на преживения стрес, от заплахите на подсъдимия и продължителния период на тяхното въздействие, установява доказателствена подкрепа за заявеното от свидетелката Г.. На база на психологическото интервю на пострадалата те са констатирали в нея признаци на смесено тревожно-депресивно разстройство, което се характеризира едновременно със симптоми на депресия и тревожност, ниско самочувствие, ниско самочувствие и усещане на безполезност. Описаните доказателства подкрепят заявеното от св. Г., че е била заплашвана, поради което съдът приема и кредитира показанията ѝ, че е била заплашвана от подсъдимия, че отношенията между тях и извършените парични преводи, не са в резултат на маниакално девиантно поведение на пострадалата, не са извършвани доброволно от любов или в конкуренция с Д. от ревност, какъвто е прочита на доказателствата от защитата и подсъдимия С.. В експертизата се твърди за формирана психична травма, която не е възникнала от несподелена любов към лице, което реално я е заплашвало с насилие и разгласявало позорни и унизителни видео и снимки, публично в интернет пространството и колеги и близки на пострадалата, поради което съдът приема, че изводите на експертизата допълват убедителността на изложеното по фактите в показанията на свидетеля Г.. По възраженията на адв. К., като защитник на подсъдимия С.. На първо място, съдът следва да отбележи, че не установиха допуснати процесуални нарушение при събиране на доказателствата. На следващо място, че не се установи да е допуснато процесуално нарушение при обсъждане и проверка на доказателствата от първия съд. Действително, при формиране на изводите си по фактите, първоинстанционният съд, се ползвал от доказателства и доказателствени средства, включително и от показанията на пострадалата Г., но решаващият първоинстанционен съд е положил необходимите процесуални усилия за попълване на доказателствената маса с всички относими доказателствени източници и не е допуснал превратно или едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност. Напротив, същата е анализирана внимателно и задълбочено, без да игнорира някои от събраните доказателства за сметка на други. В мотивите на присъдата си съдът е изложил по ясен и убедителен начин изводите си по фактите и тяхната правна оценка, и е направил подробен и задълбочен анализ на доказателствените средства – кои от тях кредитира и кои – не, както и по какви съображения. Следва да се отбележи, че пред въззивния съд, не е провеждано въззивно съдебно следствие, нито от страните е поискано събирането на нови доказателства.

Доводите на защитата се свеждат до оспорване на субективната съставомерност на инкриминираното с обвинителния акт деяние, за което е била ангажирана наказателната отговорност на подс. С.. Според защитата, съдът се позовал безкритично на показанията на крайно заинтересованата свидетелка М. Г., което не се споделя от настоящият състав.

Настоящият състав, не се съгласява с изложените защитни доводи, че първостепенният съд безкритично се доверил единствено на свидетеля М. Г., за да приеме, че е била упражнена принуда върху нея, посредством вербално мотивационно въздействие, в резултат на което, се подчинила на исканията му и противно на волята и, се разпоредила многократно със собствени парични средства. Доколкото в защитните доводи не се оспорват паричните преводи и страните по тях, бенефициентите и датите на които са извършени, то и съдът намери за нужно да вземе отношение единствено по доводите на защита.

Първостепенният съд е обсъдил подробно и в цялост показанията на свидетеля М. Г., както депозираните в съдебното заседание, така и тези от досъдебното производство, като е обосновано и правилно е приел, че съдържат съществена доказателствена информация. Настоящият състав се довери на тези показания, поради това, че са напълно единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства и доказателствени средства, събрани по делото. От тях, както първостепенният съд, така и настоящият въззивен състав установи фактите по делото, изложени по – горе.

Вярно е, че в хода на настоящото наказателно производство св. М. Г. е пострадала, макар и да не е конституирана в процесуалното качество на частен обвинител. Това обстоятелство, обаче, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за не обективност или недобросъвестност на показанията на свидетеля, респ. да доведе до изключването на показанията и от доказателствената съвкупност. Преценката по отношение на обективността и безпристрастността на показанията на свидетеля не следва да се прави с оглед на евентуално негово процесуално качество или въз основа на процесуалното му поведение въобще, а след съпоставката им с останалите, събрани по делото, гласни и писмени доказателствени средства.

Защитата, се позовава на факта, който не се отрича и от пострадалата Г., че е била емоционално увлечена от С., в началото на създадената по телефона лична връзка. Свидетелят потвърждава, че именното поради това, се съгласила да му предостави заем от 200лв., за което не твърди да е била заплашвана. От неоспорените показания на свидетеля за случилото се, в периода, септември - октомври и началото на ноември пострадалата не оспорва, че била емоционално увлечена от С.. Същевременно, свидетелят ясно обяснява за последващото развитие на отношенията и с подсъдимия, от края на м.ноември и следващите месеци, при отправените заплахи срещу нея, когато тя не била съгласна да му повече, да му предоставя парични средства.

Връщането на дадената като кредит сума 200лв., от сестрата на подсъдимия С., станало на 12.12.2016г., и този факт не се оспорва от пострадалата. В периода преди да бъде върната, пострадалата трикратно ( инкриминираните епизоди от 1 до 3) е била заплашвана и в резултат е превеждала парични средства, които общо възлизат на 2300лв. (с удръжките за преводите). При поставянето на въпроса от свидетеля за приключване на тези отношения, С. и обещал, че всичко ще приключи, ако му отиде на четиричасово свиждане, дори на 16.12.2016г., и превел обратно сумата от 500лв., която била част от изпратените от Г. парични средства.

По начина на възникване на контакта, настоящият състав споделя оценката на доказателствата и приетите, въз основа на правилната им съпоставка факти, доколкото се потвърждават в съответната част от показанията на свидетелката Р. Т. П. /т. 1, л. 297-298 от съдебното дело/, в която свидетеля съобщава, че от разговор с Г. знае, че дъщеря – А. Д. е дала номера на личния и телефон на С.. Тези доказателства са допълнени и от проведената очна ставка / л. 273-276, т. 1/, в която по същите факти, подсъдимият е променил първоначално заявеното от него за начина на тяхното запознаване – заявил е, че Д. ги е свързала по телефона, а не че са се запознали в затвора. Също така от Справка от Софийския затвор/т. 1 от съдебното дело, л. 127/ се установява по безспорен начин, че М. Г. не е работила в затвора, което опровергава първоначалните обстойни обяснения на подсъдимия.

За причините за посещението на пострадалата за удължено лично свиждане на 29.12.2016г. с М. Г., съдът се довери на твърденията и пред съдът, в които описва психическото си състояние, което към този момент било доминирано от заплахите към нея и риска да бъдат реално изпълнени, включително и от други лица, ангажирани от подсъдимия извън затвора, което, очевидно не се нуждаело от доказване. Свидетелят твърди, че осмисляла риска да откаже да изпълни искането му, заедно с риска от разпространение на позоряща информация, която да доведе до неблагоприятни последици за работата и професията и, като взела решение, че ако се подчинява и превежда парите, които искал, можела да си „…подсигури спокойствие и сигурност…“. Всеки път, след като ги превеждала, се надявала, че сама може да се „справи“ със системно отправяните от С. заплахи с искания за парични преводи. Съдът се довери и на твърденията и че преди да отиде на лично свиждане, е получила уверения от С., че ако изпълни и последното му искане, за провеждане на лично удължено свиждане, на което да му донесе нещо, което да му остане спомен от нея, то „всичко ще приключи“. Свидетелят приела, че след като изпълни и това искане на подсъдимия, ще успее да се справи с възникналите си проблеми, без да изложи на риск близките и себе си и без да бъде разгласена информация всред професионалната и среда, за възникналата и по телефона връзка, с лице близко на нейна пациентка.

Изложените доводи на защитата, че в интимната стая Г. му позволява да я снима гола и да направи видеоклип с нея без дрехи, да му подари блузата си като интимен жест и да му позволи да разпространява този видеоклип сред другите затворници е фактически неверен. Вярно е, че Г. се съблякла пред камерата на телефона си, пред него, но от доказателствата не следва, че е позволявала да я снима, нито да разпространява клипа между останалите лишени от свобода или където и да е другаде. Твърдението, че с предоставянето на блузата е искала да му направи интимен жест е несъстоятелно, макар формално да съдържа такова послание. Твърдението е несъстоятелно, защото когато волята за извършването му не е действителна, това не е акт на интимен жест.

От доказателствата се установява, че видеофайла, в който пострадалата е без дрехи е направен през пролетта на 2017г., когато пострадалата се подчинила на направено искане на С., да застане по този начин пред камерата на нейния телефон, което съдът прецени като резултат от психологическия натиск от случващото се с нея до този момент, от взетото в предходен момент решение, че с подчинение пред исканията му, ще се справи с проблема, така както илюзорно се справяла и си подсигурявала измамно „спокойствие“ и привидна сигурност, между отделните актове на изнудване, с превеждането на исканите паричните средства. Надявала се, че с поредното си подчинение С., ще преустанови да я заплашва и да я принуждава, да му изпраща пари. Свидетелят, не е искала нито се съгласила да бъде записана без дрехи. С. и направил видеоклип, който в последствие за да я убеди, че притежава такъв и го изпратил.

Настоящият състав, не се съгласи с доводите на защитата, че последващото поведение на пострадалата е било продиктувано от ревност, към Д., доколкото подложи на анализ професионално - социалните, нравствени и психическите особености на жертвата и нейното поведение в съответния период. Показанията на свидетеля са убедителни и правдиви. Възприетото от защитата, за поведението на пострадалата е едностранчиво, без да се отчитат в необходимата степен сложното взаимодействие в предкриминалната и криминалната ситуация, в която подсъдимият я поставил, създавайки привидно лични и интимни отношения с нея, общувайки по телефона и социалните мрежи. Съдът не приема защитната версия, с която се тълкува поведението на пострадалата, от гледна точка на общоприетите норми на поведение, от „житейска“ гледна точка, доколкото в случая редица обстоятелства разграничават поведението на пострадалата от „обичайното“ поведение на „типичната“ жертва, които фактически белези и детайли, следва да бъдат отчетени в цялост и в тяхната взаимна връзка.

Настоящият състав, не се съгласи с доводите на защитата, при оценка на факта, че свидетелката Г. твърде дълго не се оплакала в полицията, а го е направила, според защитата едва когато се е убедила, че С. предпочитал друга жена. Според настоящият съд, защитата в защитните си изводи, не отчита обстоятелството, че пострадалата е съзнавала, че нарушава основни професионални и етични правила, като установила толкова близки отношения с лице, което и се представяло като интимно с нейна пациентка. Дори повода за техния контакт бил под претекст за търсен от С. професионален съвет и консултация от специалист, който получава заплата в болнично заведение, за лечението на настанената там психично болна Д., което пострадалата очевидно, ясно е съзнавала. Пострадалата била приела, че начина да се справи сама, следва да съдържа проявление на подчинение и изпълнение на това, за което е била обект на заплахи, а именно за претендираните от подсъдимият парични суми, които свидетелят не желаела и се съпротивлявала в провежданите разговори да превежда. С превеждането на всяка от сумите, свидетелят си въобразявала, че така си подсигурявала спокойствие и сигурност, за което нееднократно съобщава в разпитите си. Всеки път, след като ги превеждала, свидетелят се надявала, че така сама можела се „справи“ с отправяните от С. заплахи, а именно, като удовлетворява исканията му, заради които била заплашвана. Свидетелят не е била заплашвана изобщо, а конкретно, заради отказите си, да преведе всяка от поредната претендирана от подсъдимият сума.

От друга страна, подсъдимия и пострадалата си давали сметка, че този контакт между тях се явява постоянно застрашаващ професионалната длъжност на Г.. В тази връзка подсъдимият, в самото начало на отправяните заплахи и заявил, че ако не му се подчини и преведе исканите пари, ще намери начин да информира и интерпретира естеството тяхната връзка пред ръководството на болничното заведение. Подсъдимия знаел, че това е още един способ, за да я принуди, заедно с останалите заплахи да извърши имуществено разпореждане с парични средства в негова полза, против волята и, с което можел да подчини нейното поведение на собствените си користни претенции и нужди.

Пострадалата си давала сметка, че информация за начина и естеството на създадения контакт, може да стигне до работодателя и. Пострадалата е искала да приключи отношенията с подсъдимия конфиденциално, а това не включвало подаването на сигнал в прокуратурата, поради предполагаемото му разгласяване при неговото изясняване от правозащитните органи.

Фактическите белези за установяване на контакт от професионалното и обкръжение, с цел да получи телефонен контакт с пострадалата, която се опитвала да прекъсне връзката си с него се установява и от съобщеното от свидетелите М. и М.. Именно подсъдимият, а не пострадалата търсел активно по всички възможни начини да получи отново контакт с нея. За да се случи това, намерил телефони на нейни колеги и провел по негова инициатива разговори с тях. С М. провел двукратно разговор и за да го мотивира, да уведоми Г., че иска да му се обади, заплашил, че в противен случай ще публикува в интернет нейни голи снимки. Предложил на М. да му предостави видео и снимки с позорящо съдържание за нея. Подсъдимият си давал ясна сметка, че използването на това обстоятелство, ще доведе до целения резултат, че при тези заявени пред М. намерения и с оглед техните последици, пострадалата ще му се обади, за да поиска иска от него да не разпространява притежаваната позоряща информация. Подсъдимият съзнавал, че заплахата с разпространение на позорящата информация е ефективен способ за принуда върху нея, с използването, на който, подсъдимият реално е получил инкриминираните суми посочени в последните два инкриминирани епизода.

Тази доказателствена информация по естеството си изключва обобщената версия на наведените защитни доводи, че пострадалата искала да спечели чувствата му от Д., че се оплакала в прокуратурата, поради това, че искала да му отмъсти, защото подсъдимия С. отказвал да отговори на „чувствата“ и че и отказал, защото много „харесвал“ Д., с която „планирали“ да имат деца. Съдът се позовава и на противоречивите и неубедителни изявления на подсъдимия в обясненията му от 30.06.2020г. „… влюби се в мен много, но аз имам деца, имам жена, които не мога да ги оставя заради М.….“, От изявленията му не става ясно, с Д. ли „иска“ да бъде, или с жената и децата, които имал, поради които отказвал да „отговори“ на чувствата на Г., която пък търсела способи да „го спечели“.

В случая, тази версия изтъквана и от подсъдимият е неубедителен опит, за използване на преднамерено създаден с психично болно лице, контакт за осъществяване на користни му цели, описани ясно в показанията на свидетеля М. М. - „Знам, че П. е измамник и мами различни жени, като си избира жертвите посредством приложението „Вайбър“, изписва произволен номер и като види снимката на жена, започва да и пише и след това си говорят..“. От доказателствената информация, в показанията на свидетелите Р. П. и М. М., които не могат да бъдат упрекнати като пристрастност към пострадалата Г., съдът установи, че подсъдимия успявал преднамерено да създава близки и доверителни отношения с различни жени, чрез случайни контакти с тях, чрез приложения за телефонна или интернет комуникация и в социалните мрежи с користна цел, които в последствие мотивирал да му изпращат парични средства, по указан от него начин. Сходни по белези на такова поведение, може да бъде установено и в създадените по същия начин и същите цели, отношения с психично болната Д., за което съобщава нейния родител – свидетеля П.. Не на последно място защитната хипотеза, за поведението на пострадалата се оборва и от заключението на СПЕ на вещите лица К. и Б., за смесено депресивно разстройство, не е в подкрепа на защитните доводи, че поведението на Г. е било продиктувано от желание да „спечели“ подсъдимия, а подаването на жалбата в прокуратурата е акт на отмъщение, поради ревност. Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СНС е формирал по същество правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт.

От изложеното, следователно, не е допуснато твърдяното от защитата процесуално нарушение, изразяващо се във фактическа липса на мотиви към атакувания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият състав, не се съгласи с доводите на защитата, относно непълнотата на показанията на свидетеля Г., пред съдът, добре се обяснява с изминалия изключително продължителен период от време от датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства, а не с евентуална недобросъвестност на тези свидетели, каквато настоящият съдебен състав не констатира.

Обстоятелството, че свидетелят не може да възпроизведе фактическите детайли, за събития, които са се случвали в различни периоди, в продължение на около осем, девет месеца, включително и последващия изминал период, от поне две години до разпита и пред съдът, не водят непременно до извод недобросъвестност на свидетеля, поради заинтересованост. Свидетелят, логично не помни и датите на конкретните преводи, въпреки че сама е предоставила част от писмените доказателства за тях. Свидетелят е запазил ярък спомен за преживените унижение и заплахи, за принудата, страха и последвалите психологически преживявания, които са били в основата на взетите тогава решения и извършеното от нея.

Напротив, ако свидетелят изцяло и дословно беше възпроизвел описаното в обвинителния акт и в показанията и дадени преди това в хода на досъдебното производство от 23.04.2018г. или тези от 15.03.2019г., съдът би се усъмнил в обективността им, в случай, че показанията на свидетеля пред съдебния състав на СНС (закрит), години след датата на възприемане на процесните факти, са изчерпателно изложени, така както тези от досъдебното производство, в каквато насока се аргументира служебният защитник адв. В. К.. Не е налице и основание за отмяна на присъдата на СНС, с оглед доводите на защитата, че са налице противоречия и непълноти по фактите и тяхната правна оценка при излагане мотивите от първостепенния съд, респективно поради съществени процесуални нарушения, в какъвто смисъл е искането на защитата на подс. С.. В тази насока настоящият съдебен състав намира за необходимо да поясни, че не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с липса на изчерпателност при събирането и оценката на доказателствата и при формирането на правните изводи, изложени са ясно и последователно кои доказателства и поради какви причини са допринесли за формирането на вътрешното убеждение на съдът, не се установява превратно тълкуване на събраните доказателства. Съдът е формирал правилни изводи, които е обосновал в достатъчна степен, обсъдил е доводите на защитата на подсъдимия и в този смисъл е изпълнил задълженията си, като е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

ПРАВНА СТРАНА Предварителни бележки Изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК е престъпление с комплексен непосредствен обект. От една страна, с престъплението се засягат отрицателно обществените отношения, в рамките на които се осигурява свободното формиране на воля и вземане на решение за разпореждане с имущество, като за разлика от измамата, адресата на престъпното въздействие не се заблуждава, а принуждава, като опорочаване волята на пострадалия за имуществено разпореждане, не е на етапа на нейното формиране (както при измамата), а на етапа на нейната изява. От друга страна се засягат обществените отношения, гарантиращи свободното и необезпокоявано упражняване на право на собственост и други имуществени права. „Подобно на положението при грабежа, и за изнудването е характерно, че засягането на личността е условие, начин или метод за увреждане на собствеността. Именно тази връзка между двата вида отношения определя насочеността на това престъпление, поради което и неговото систематично място е именно в Глава пета от Особената част на НК“ (вж. Стойнов, Ал. Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността, С., Сиела, 2003, с. 178). Предмет на изнудването по чл. 213а ал.1 от НК е лицето, по отношение на което се осъществява заплашването с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни. Оттук и изводът, че предмет на посегателство по този законов текст може да бъде само физическо лице.

За съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст е необходимо деецът да е упражнил мотивационно въздействие (чрез употреба на психическа принуда) върху пострадалия, с цел да го мотивира да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение – поведение, което би рефлектирало върху имуществената му сфера (в противен случай деянието би било квалифицирано като принуда, по смисъла на чл. 143 от НК). „Изпълнителното деяние на изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК е от такова естество, че то може да бъде осъществено само чрез действие. То представлява заплашване, т.е. става въпрос за застрашаване с бъдещо деяние. Средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно посочени в закона: насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за жертвата или за нейни ближни“ (вж. Стойнов, Ал. Цит. съч., с. 186).

По-конкретно при заплашването с насилие, деецът довежда до знанието на пострадалия, че „…в бъдеще ще бъде упражнена някаква форма на физическо въздействие върху личността – причиняване на телесна повреда или смърт, отвличане и противозаконно лишаване от свобода или друго посегателство срещу физическата неприкосновеност или свободата на личността. Разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от НК не уточнява срещу кого деецът заплашва, че ще упражни насилие. Насилието е вид противозаконно действие с тежки последици, а заплашването с такова действие може да бъде насочено срещу изнудвания или негови ближни. Поради това и насилието, с което деецът заплашва, може да бъде насочено срещу пострадалия или срещу негови ближни, по смисъла на чл. 93, т. 10 от НК…“ (пак там). Престъплението по чл. 213а ал.1 от НК е уредено като формално, или още на просто извършване, като единствената обществено опасна последица, визирана в състава му, е осъществяване на изпълнителното деяние, за отправяне на заплашване по отношение на пострадалия, с изясненото по-горе съдържание.

Престъплението по чл.214 вр. чл.213а НК е присвоително престъпление от посочените в Глава пета – Престъпления против собствеността, т.е. това е престъпление, което защитава обществените отношения свързани със собствеността на гражданите. Чрез изнудването по чл.214НК се уврежда личната собственост на гражданите, като то е резултатно престъпление и за да е довършено следва да е настъпил резултатът - да е причинена имотна вреда на изнудвания или на трето лице.

От обективна страна това престъпление, се осъществява чрез формите на изпълнителното деяние – чрез принуда спрямо изнудваното лице чрез физическо и/или психическо въздействие, като му се внушава страх и го мотивира към определено поведение, насочено е към определена цел – да го мотивира да вземе решение да осъществи акт на имуществено разпореждане, като следва да е налице и причинна връзка между упражнената принуда и акта на имуществено разпореждане, с които се причинява имотна вреда.

За престъплението, за което е била ангажирана наказателната отговорност на С., в случая по чл.214 НК, за довършеността на престъплението, е необходимо пострадалият да е предприел исканото от дееца поведение. В случая, доколкото е налице такова действие от пострадалата, което в пряка причинна връзка с отправените заплахи, както за причиняване на смърт, така и за разгласяване на позорящи обстоятелства (пункт 7 и 8), от което е настъпил пряко целения от подсъдимият С. престъпен резултат, е осъществено съответното престъпление по чл. 214 НК, поради което и наказателната отговорност на подсъдимия П. С. е била ангажирана за изнудване по чл.214 НК, като осъществено резултатно престъпление.

Обществено опасният резултат е постигнат, чрез способите на психическо въздействие върху пострадалата, с което свободната воля за разпореждане със собственото си имущество е била опорочена на етапа на нейната изява, чрез престъпния способ на принуда, осъществена след отправени заплахи, от естеството на които е достатъчно да се установи, че поведението на дееца е създало основателен страх у изнудваното лице, че деянието съдържащо се в заплахите може да бъде осъществено.

Причиненият резултат се изразява в увреждане личната собственост на физическото лице М. В. Г., като престъплението е довършено с настъпилия престъпен резултат, в случая с причинената имотна вреда на изнудваната Г., която по принцип може да бъде причинена и на трето лице.

Субект на изнудването по чл.213а, ал.1 от НК, респективно чл.214 ал.1 НК е всяко наказателноотговорно лице.

От субективна страна, изнудването по чл. 213а, ал. 1 или чл.214 ал.1 НК, може да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл. Умисълът на дееца следва да включва представи, че пострадалият не желае да се разпореди със своя вещ или имущество, нито да поеме имуществено задължение, и заплашването се осъществява по отношение на същия именно с цел преодоляване на несъгласието на пострадалия. Деецът следва да съзнава общественоопасните последици от деянието си, да предвижда тяхното настъпване и пряко да ги цели. Наред с това, деецът действа и със специална съставомерна цел, а именно да принуди пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение.

Изнудването е квалифицирано по чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК, когато е придружено със заплаха с убийство или тежка телесна повреда. В случая такова поведение, свързано със заплахи за убийство, като по – тежък вид съставомерно посегателство от съпътстващите в заплахите, включително, телесни повреди, се установява, по отношение на фактите от епизодите на продължаваното единно престъпление от пункт №1 до пункт №6 включително.

В този случай въздействието върху личността на пострадалата включва довеждане до знанието на пострадалия информация, че в бъдеще ще и бъде причинена, на нея и/или нейни близки смърт, включително, чрез описанието на телесни увреждания, несъвместими със живота, която е сведена до знанието на пострадалата със заплаха, с такава интензивност, че ако не предприеме поведението, към което противоправно я мотивирал С., ще претърпи последиците на заявените от подсъдимият към нея заплашителните престъпни действия отправени, както по отношение на нея, така и/ или по отношение на нейни близки.

Въз основа на така събраната и анализирана доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е достигнал и до правилни и законосъобразни изводи от правна страна, а именно, че с деянието си, подсъдимият П. М. С., за периода от неустановена дата през ноември на 2016 г. до 02.06.2017 г. в гр. •••, в условията на продължавано престъпление (с осем деяния), с цел да набави за себе си имотна облага, принудил М. В. Г., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза, на негово име и на името на различни лица - Е. П. М., Н. С. И., С. Б. Т., З. Р. И., С. В. Д., М. В. М., К. Д. Б., парични суми и с това причинил на М. Г. имотна вреда общо в размер на 5 794, 50 лева, като деянието е било придружено със заплаха за убийство /за случаите от 1 до 6 вкл., при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като бил осъждан с определение на СГС, НО, по НЧД 3534/13г. влязло в сила на 30.09.2014г. по НОХД № 8220/2011г. по описа на СРС, НОХД № 1980/12г. по описа на СГС и по НОХД 3912/2012г. по описа на СГС, с което му е било определено едно общо наказание от 8 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл.24 от НК е било увеличено с 1 година, а именно на 9 години и 6 месеца лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, изпълнението на които не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, е всички признаци от обективна и субективна страна състава на престъплението на квалифицираното изнудване по чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал.2, т.1, алт. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“, за което е била ангажирана наказателната му отговорност.

За съдът не възникна съмнение в авторството на С. по отношение на инкриминираното деяние. Изводите си в този смисъл въззивният съд изгради въз основа на анализа на показанията на свидетелите, неговите обяснения, въз основа на писмените доказателства и отговорите на назначените експертизи. За съдът е несъмнено, че пострадалото лице е обект на инкриминираното престъпно посегателство, което е довело до сериозно накърняване на правната му сфера. Така събраната доказателствена съвкупност съдът прецени за достатъчна по своя обем и категоричност, за да позволи еднозначни изводи по фактите.

В конкретния по делото случай, първостепенният съд е приел, че безспорно се установява, от обективна страна, че подсъдимият П. М. С., за периода от неустановена дата през ноември на 2016г. до 02.06.2017 г. в гр. •••, в условията на продължавано престъпление (с осем деяния), умишлено, при условията на пряк умисъл е упражнил противоправно мотивационно въздействие върху пострадалата, с цел да я принуди да поеме имуществено задължение в посочения по-горе размер, която принуда би рефлектирала именно върху имуществената му сфера, т.е. с цел да набави за себе си имотна облага. Това въздействие по отношение на М. В. Г. е осъществено чрез заплашване, с посегателство срещу живота и, включително на нейни близки (в случаите от 1 до 6), както и че ••• (в случаите 7 и 8). С описаните форми на заплаха я принудил да извърши нещо противно на волята - да преведе в негова полза, на негово име и на името на различни лица - Н. С. И., С. В. Д., Е. П. М., З. Р. И., М. В. М., К. Д. Б. и С. Б. Т., парични суми, с което причинил на М. Г. имотна вреда общо в размер на 5794, 50 лева, като деянието е било придружено със заплаха за убийство /за случаите от 1 до 6 вкл., при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК/, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като бил осъждан с определение на СГС, НО, по НЧД 3534/13г. влязло в сила на 30.09.2014г. по НОХД № 8220/2011г. по описа на СРС, НОХД № 1980/12г. по описа на СГС и по НОХД 3912/2012г. по описа на СГС, с което му е било определено едно общо наказание от 8 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл.24 от НК е било увеличено с 1 година, а именно на 9 години и 6 месеца лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, изпълнението на които не е било отложено по реда на чл. 66 от НК.

В конкретния по делото случай безспорно се установява, че от обективна страна, че подсъдимият е упражнил мотивационно въздействие спрямо пострадалата, за да му бъдат преведени общо парични суми в размер на 5794, 50 лева, но същевременно, по делото ясно се установява, че подсъдимият е изпратил два пъти пари към М. Г., съответно с РКО №1130/ 16.12.2016г. – ( л.76 т.1 СП) била изпратена сумата от 500лв. а с РКО №312/ 03.04.2017г. – (л.78 т.1 СП) сумата от 200лв.

Тези суми са върнати на Г. преди образуването на делото и не могат да бъдат отнесени конкретно към който и да е отделен епизод от продължаваното престъпление. С тях, обективно се намалява общия размер на причинената имотна вреда и това намаляване, следва да бъде отнесено към общо причинената имуществена вреда от престъплението, без значение какви са били мотивите на подсъдимият, за да ги преведе обратно на Г., което следва да се подчертае, че не се отразява на квалификацията на деянието, доколкото не се отнася към нито един от конкретните инкриминирани епизоди на единното продължавано престъпление, за което била ангажирана наказателната отговорност на С.. В този смисъл, настоящият състав не се съгласява с приетото от първостепенният съд, че „…размера на вредата е равна на размера на преведената вследствие на предизвикания страх сума…“, доколкото обективно, тази вреда е била намалена с връщането на двете суми от 500лв., на 16.12.2016г. и на 200 лв. на 03.04.2017г., По отношение изпратената сума от 200лв., преведена на 12.12.2016г. от В. С. към М. Г., (Справка Български пощи /т. 1 от съдебното дело, л. 227/, съдът прие, че с нея е уредено задължение по предоставена като кредит сумата от 200лв., за който свидетелят Г. изрично съобщава, че не е била заплашвана, че не е била употребена каквато и да е форма на принуда, при което този факт е извън обема на обвинението по настоящото дело и предхожда отделните епизоди на инкриминираните деяния.

Подсъдимия е осъществил отрицателното мотивационно въздействие, на описаните в обвинението дати, срещу пострадалата, отправени и в разговори по телефон, докато същата се намирала в гр.•••, а отправените искания да поеме имуществено задължение и да му предостави паричните средства, в упоменатите размери, са функционално свързани и са в причинна връзка с отправените заплахи за живота на пострадалата като в последните два случая, това е било свързано с разгласяване на позорящи обстоятелства. В пряка причинна връзка с посоченото е настъпила и имуществената вреда като нежелан имуществен акт, за имуществено разпореждане в полза на подсъдимия, против волята на пострадалата.

Съдът правилно е заключил, че подсъдимият е осъществил деянието виновно, при условията на пряк умисъл и специална цел – собственото му облагодетелстване извършено и в условията на продължавано престъпление, като е съзнавал, че пострадалата не превежда по собствена воля паричните суми, на посочените от него лица, съзнавал е, че това е в резултат на създадения у нея страх, възникнал от отправените от него закани, с което изцяло е съзнавал противоправния характер на деянието.

Квалифицираният признак на изнудването по чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК е налице, когато деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Този квалифициращ признак е наличен за всичките осем случая, включени в единното продължавано престъпление по см. на чл.26 ал.1 НК.

Правилни са корекционните изводи на съдът по отношение теоретичната част от обвинението за приложението на чл.26 ал.1 НК, доколкото е съобразил, че част от отделните дейния, които са включени в единното престъпление по см. на чл.26 ал.1 НК съставляват различни състави на единното престъпление съобразно съществените характеристики на продължаваното престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК. В тази връзка, основателно е обсъдил и правилно е заключил, че една част от тях са квалифицирани, като извършени и при условията на чл. вр. чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал.2, т.1, алт. 1 от НК, а други само във връзка с основния състав на чл. 214, ал. 1 от НК. В този смисъл, макар и всички да са извършени при условията на опасен рецидив /чл. 214, ал. 3, т. 2 от НК/, тези в т. 7 и т.8 се различават, доколкото не е осъществена, чрез заплаха с убийство, а с разгласяване на позорно обстоятелство, което не съдържа квалификацията с вр. чл. 213а, ал.2, т.1, алт. 1 от НК.

Настоящият състав, прие за правилно и оправдаването на подсъдимия и за това, че квалификацията на деянието по т. 7 от продължаваното престъпление не следва да съдържа квалификацията „придружено със заплаха за убийство“ т.е. с връзка по чл. 213а, ал.2, т.1, алт. 1 от НК, , доколкото обвинителните твърдения са, че изнудването е осъществено със заплахата, че „ако не му изпрати парична сума, •••“. В този смисъл, повдигнатото обвинение не съдържа, словесен израз, който може да бъде отнесен, в конкретния случай към квалификацията за заплаха за убийство, т.е. деянието не е извършено при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 от НК.

По наказанието Първостепенният съд е съобразил законоустановеността на наказанието, доколкото за престъплението изнудване по чл. 214, ал. 3, т. 2 НК, извършено при условията на опасен рецидив, законодателят е предвидил наказание – лишаване от свобода от 5 до 15 години лишаване от свобода и глоба до 500 лева, като съдът може да постанови и конфискация.

При индивидуализацията на наказанието съдът е съобразил всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства за определяне на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване, като е наложил справедливо по размер наказание при условията на чл.54 НК, В случая съдът е съобразил, че са налице смекчаващите отговорността обстоятелства, изходящи от поведението на пострадалата, която е установила личен и интимен контакт с лице, със заявени от пациент лични и интимни отношения с него, че е осъществявала по телефон контакт с лице, изтърпяващо наказание в затвор, на което е забранено ползване на такива средства за комуникация, че лично му осигурила такова средство и е способствала с противоправни действия да се сдобие в затвора с него, че се поставила в зависимост от подсъдимия, която той използвал за постигане на престъпните си цели, вместо да уведоми веднага съответния надлежен орган.

По отношение на възстановените суми от 700лв., от подсъдимият, настоящият състав не счете, че следва да бъдат възприети като смекчаващо обстоятелство, така както са били възприети от първостепенния съдебен състав, който е приел, че са демонстрация на признаване на вредите и акт на доброволно възстановяване на част тях, поради което, това обстоятелство е било възприето като признак за разкаяние от подсъдимия и желание да поправи стореното. На първо място, тази сума е незначителна част от общата имуществена вреда. На второ място, съдът отчете действителните мотиви за превеждането на коментираните парични средства, като съобрази заявеното от него, на 11.10.2019г. пред първоинстанционният състав, : „…При вас имам документи и бележки, където съм и превеждал пари. От затвора могат да ви дадат и другите. Какво е това изнудване. Аз изнудвам нея, тя мен…“. От съдържанието на тези изявления, съдът придоби представа за причините за извършеното от подсъдимия, което според собствените му представи го оневинява, за това да е изнудвал. Според съдът, превеждането на посочените средства, е преднамерен способ за създаване на доказателства, с които да се обезпечи и защити, в случай че жертвата на изнудването, с която се старае да поддържа интимен контакт, реши да подаде жалба за извършеното от него пред надлежен орган. В този смисъл, превеждането на посочените суми, не съставлява акт на признание или разкаяние, а е съзнателно предприето действие, с което подсъдимия да си осигури възможност да се защитава при нужда. Подсъдимия си давал сметка, че след като продължително време е налагал волята си над друго лице, на което причинява системно имуществена вреда, вероятността да се наложи да се защитава за извършеното от него е твърде голяма, независимо от усилията му, всичко да бъде сведено до лични и/или интимни отношения.

Правилно, като отегчаващи отговорността обстоятелства, при индивидуализацията на деянието са били отчетени, онези предходни осъждания, които не са послужили за определяне на правната квалификация на деянието, т.е. за това, деянието да е извършено при условията на опасен рецидив. Като утежняващо е прието и и следва да се яви обстоятелството, че престъплението е извършено по време на изтърпяване от подсъдимия на наказание „лишаване от свобода“, в нарушение на правилата за изтърпяване на наказанието, в пенитенциарно заведение, чиято цел е именно, да превъзпита лицето към спазване на законите и добрите нрави.

При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, настоящата инстанция прие, че е налице висока степен на обществена опасност на извършеното деяние и на самия подсъдим, но поради превес смекчаващите обстоятелства, размерът на наказанието определено в закона, за осъществен състав на престъпление по посочения законов текст, следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК по съображения, които вече бяха изложени, а по размер наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.

Ето защо макар да не е преценил правилно едно от приетите индивидуализиращи обстоятелства, които следва да се вземат предвид като смекчаващи при определяне на наказанието, в крайна сметка първият съд правилно е индивидуализирал следващото се на подс. С. наказание като му наложил такова, в размер на 8 /осем/ години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, т. 2, б. а от ЗИНЗС е постановил, да се търпи при първоначален строг режим. Съдът справедливо е наложи и кумулативното наказание – глоба, в случая определена в размер към средния - 300/триста/ лв., за този вид предвидено наказание. Настоящият състав споделя, като обосновани и правилни мотивите, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, не е необходимо по отношение на подс. С. да бъде наложено и алтернативно предвиденото в разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от НК наказание конфискация, което би било репресия, ненужна от гледна точка постигане целите на наказанието. Не е налице нито една от предпоставките по чл.55 ал.1 НК, доколкото по отношение на подсъдимия не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито така определеното наказание се явява несъразмерно тежко. Доказателствата, които характеризират престъплението и неговия автор, в случая подс.С., не могат да обосноват по – ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. Приложението на чл.55 ал.1 НК, ще бъде незаконосъобразно, без констатиране на посочените условия, в какъвто смисъл е Решение №63/1983г. на II н.о, на ВКС. С оглед посоченото първостепенният съд правилно, не е наложил наказанието на подсъдимия по този ред. Така наложено, наказанието се явява едновременно необходимо, заслужено и законосъобразно, в съответствие с целите на индивидуалната и генералната превенция и постигане на целите му по чл.36 НК.

С оглед тежестта на престъпното деяние и индивидуализиращите го обективни и субективни признаци, и при отчитане личната обществена опасност на извършителя му, наложените му наказания от първостепенният съд, се явяват справедливи и съответни на обществената опасност на деянието и дееца и ще изпълнят целите на чл.36 НК Правилно са присъдени на подсъдимия направените разноски по делото, доколкото съдебният акт е осъдителен и същите са направени изцяло във връзка с наказателния процес, за престъпленията по повдигнатото обвинение, в което признат за виновен.

Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната на атакувания съдебен акт. Прие, че същият следва да бъде потвърден, с изключение размера на така на причинените имуществените вреди, които от 5 794, 50 лева, следва да бъдат намалени със сумата от 700лв., която обективно е била върната от подсъдимия на пострадалата, преди да бъде образувано настоящото наказателно производство, което намаляване не се отразява на квалификацията на деянието, по изложените по – горе причини.

Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 и чл.337 ал.1 т.2 НПК, Х-ти наказателен състав при Софийски апелативен съд