Решение № 6184 от 9.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1096/2026 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на А. С. П., с постоянен адрес в [населено място], срещу Заповед № 3286з-1291/06.04.2026г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГД „НП“) при МВР, с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 1102/03.09.2010г. по описа на 01 РУ на МВР Бургас, извършена на жалбоподателя. Твърдят се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон и с целта на закона и се иска отмяна на оспорената заповед. Заявена е претенция за разноски.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването – Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът не се явява и не изпраща представител. Жалбата се оспорва чрез писмено становище, подадено от пълномощник – главен юрисконсулт Г. Р., в което се развиват подробни съображения относно законосъобразността на оспорената заповед. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 20.11.2025г. А. П. подал заявление с вх. № 251005-124/20.11.2025г до Директора на ОД на МВР Бургас с искане за издаване на заповед, с която да бъде снета полицейската му регистрация, респ. ако има такава, да бъде заличена (лист 29).

По повод постъпилото искане била извършена проверка от ОД МВР Бургас, в хода на която било установено, че на жалбоподателя са извършени две полицейски регистрации:

1. Полицейска регистрация № 199/24.07.2008г. на Регионална служба „Военна полиция“ (РСВП) Сливен по ВПДП № VІІІ-58/2008г. за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК и

2. Полицейска регистрация № 1102/03.09.2010г. по описа на Първо РУ Бургас при ОДМВР Бургас по Досъдебно производство (ДП) № 1497/20.08.2010г. по описа на Първо РУ Бургас при ОД на МВР Бургас, образувано за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК.

По отношение на Полицейска регистрация № 199/24.07.2008г. била уведомена ГД“НП“ за вземане на отношение по компетентност (лист 16).

С писмо Директорът на ОДМВР Бургас изискал от Районна прокуратура Бургас информация за движението и приключването на ДП № 1497/20.08.2010г. по описа на Първо РУ Бургас при ОД на МВР Бургас (лист 18).

От отговорите на Административните ръководители на РП Бургас и на РС Бургас се установява, че след приключване на ДП е внесен обвинителен акт за извършено от жалбоподателя престъпление по чл.296, ал.1 от НК, въз основа на който е образувано НОХД №4195/2010 г. по описа на РС Бургас, което приключило с присъда № 2309/10.12.2010г., влязла в сила на 26.12.2010г., с която на подсъдимия П. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. (лист 21). Предоставено е и копие от постановената присъда (листове 22-25), видно от която подсъдимият А. С. П. е признат за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като е оправдан по повдигнатото обвинение, че деянието е извършено чрез осуетяване изпълнението на съдебно решение № 256/11.02.2010г., постановено по гражданско дело № 7232/2009г. по описа на PC Бургас.

На 16.12.2025 г., с писмо рег. № УРИ 251р-64021 (лист 9), Директорът на ОД на МВР Бургас изпратил подаденото от П. заявление до Директора на ГД "НП", ведно с документи от извършена проверка – предложение № УРИ251р – 64020/16.012.2025г. (листи 10-12), докладна записка № УРИ251р – 64017/16.12.2025 г. (листи 13-15) и копия от документите, въз основа на които било изготвено предложението.

Изготвена е електронна справка за съдимост, в която е посочено, че лицето е осъждано два пъти, както следва :

1. С решение № 23/30.09.2008г., постановено по АНД № 23/2008г. на Военен съд Сливен, в сила от 16.10.2008г., е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание глоба, платена на 01.07.2023г.

2. с присъда № 2309/10.12.2010г., постановена по НОХД № 4195/2010г. на РС Бургас, в сила от 26.12.2010г., с която му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева за извършено на 08.07.2010г. престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Налично е отбелязване, че глобата е платена на 01.07.2013г. и лицето е реабилитирано по право на основание чл.86 от НК, считано от 02.07.2014г. (листове 26-27).

В Предложение № УРИ251р – 64020/16.12.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас (листове 10-12) е посочена събраната информация относно водените срещу П. досъдебни производства и постановени присъди.

Анализирана е присъдата по НОХД № 4195/2010г. по описа на РС Бургас – че престъплението по чл.296, ал.1 от НК е извършено при пряк умисъл; че с престъплението са нарушени чувствителни обществени отношения, регулирани със ЗЗДН, като жалбоподателят нарушил издадена срещу него заповед за защита; отегчаващите отговорността обстоятелства (че е извършено престъпление срещу правосъдието) и смекчаващи такива (младежката възраст на подсъдимия), взети предвид от съда при определяне на вида и размера на наказанието при условията на чл.54, ал.1 от НК.

Анализирана е и справката за съдимост, описана по – горе, и е изведено заключение, че настъпилата реабилитация не е сред лимитативно изброените основания, предвидени чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, за снемане на полицейската регистрация. В заключение е предложено да бъде постановен отказ за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя.

Изготвена е от Началника на сектор ДФСД Справка № 3286р-20437/06.04.2026г. (листове 58-59), в която е посочено, че при извършена проверка в автоматизираните информационни фондове на МВР е установено, че за А. П. са налични данни, както следва:

1. „извършител“ по ЗМ № 2350/15.12.2004г. на 01 РУ Бургас, за деяние по чл. 144, ал. 1 от НК;

2. „извършител“ по ЗМ № 1639/24.08.2004г. на 01 РУ Бургас, за деяние по чл. 325 от НК;

3. „извършител“ по ЗМ № 1997/15.12.2007г. на 05 РУ Бургас, за деяние по чл. 130 от НК;

4. „извършител“ по ЗМ № 719/29.05.2008 г. на 01 РУ Бургас, за деяние по чл. 325, ал. 1 от НК;

5. „извършител“ по ЗМ № 1839/29.12.2008г. на 01 РУ Бургас, за деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, вр. с пр.пр. № 149/2008 г. на РП Бургас;

6. „извършител“ по ЗМ № 717/17.04.2009 г. на 01 РУ Бургас, за деяние по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК;

7. „извършител“ по ЗМ № 1952/22.10.2009 г. на 01 РУ Бургас, за деяние по чл. 325, ал. 1 от НК;

8. „извършител“ по ЗМ № 1497/20.08.2010 г. на 01 РУ Бургас, за деяние по чл. 296, ал. 1 от НК, вр. с пр.пр. № 8291/2010 г. на РП Бургас, вр. с полицейска регистрация № 1102/03.09.2010 г. на 01 РУ Бургас;

9. „предварително производство: обвиняем“ по сл. дело № C-14G3/06.12.2004 г. на ОСС Бургас;

10. „наказателно производство: освобождаване от наказателна отговорност“ - присъда № 23/2008 г. на Военен съд - Сливен, по дело № 23/2008 г., наложено наказание по чл. 78а от НК;

11. „задържане от полицейски орган“ със Заповед № 360/01.10.2007 г. на 01 РУ Бургас, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по причина: извършил престъпление;

12. „задържане от полицейски орган“ със Заповед peг. № 123/05.06.2009 г. на 01 РУ Бургас на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВМР, по причина: чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК;

13. „задържане от полицейски орган“ със Заповед peг. № 238/08.07.2010 г. на 01 РУ Бургас на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по причина: чл. 270, ал. 1 от НК;

14. „задържане от полицейски орган“ със Заповед peг. № 426/11.10.2023 г. на 01 РУ Бургас на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по причина: чл. 130, ал. 1 от НК.

Приложена е и Справка картон на водача от извършена проверка в АИС АНД, съгласно която А. П. е установен и като нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата, като на същия са издадени общо 3 броя АУАН, 3 броя наказателни постановления и 3 фиша по ЗДП за различни по вид и тежест нарушения, вкл. за причиняване на ПТП с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Сочи се, че за извършените от П. административни нарушения са му наложени различни по размер глоби/санкции, вкл. „отнемане на контролния талон“ (листове 60-61).

С обжалваната по настоящото дело Заповед № 3286з-1291/06.04.2026г., като възприел фактите и изводите, установени при извършените проверки, ВПД Директор на ГД „НП“ отказал снемането на полицейска регистрация № 1102 от 03.09.2010г. по описа на Първо РУ Бургас при ОДМВР Бургас, като е приел, че П. има профил на извършител на множество престъпления от общ характер, част от които извършени след осъждането му по НОХД № 4195/2010 г. по описа на PC Бургас и настъпилата реабилитация. Отделно се сочи, че П. е нарушител и на правилата за безопасност на движението по пътищата, вкл. за причиняване на ПТП с налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, а извършените от него административни нарушения се допълват към установеното незачитане на правовия ред от негова страна. Изложени са мотиви, че от извършения анализ на поведението на А. С. П. в периода 2004 - 2023 г. се установявало, че същият осъществява състави на различни по вид и тежест престъпления от общ характер, като деецът е съзнавал всички обективни характеристики от състава на извършените от него престъпления, искал е или е допускал настъпването на общественоопасните последици от същите и пряко ги е целял. Направен е извод, че тежестта на извършените престъпления определят личността на П. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Според административния орган, е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, които били необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Позовавайки се на това, че прекратяване на делото при сключване на споразумение, не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително при реабилитация, органът е постановил оспорения отказ.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 15.04.2026г., видно от направеното върху същата отбелязване (лист 67) и е била оспорена от жалбоподателя чрез административния орган с жалба вх. № 328600-34333/07.05.2026г., изпратена по пощата на 29.04.2026г. (лист 7).

Същия ден ВПД Директор на ГД „НП“ е издал и Заповед № 3286з-1290/06.04.2026г., с която разпоредил да се снеме от всички информационни фондове на МВР полицейска регистрация № 199/24.07.2008г., извършена в РСВП Сливен, вкл. и карта за полицейска регистрация, снимки, ДФ 29-97879/32-77685, с позоваване на мотивираното предложение на служба “Военна полиция“, поради което заявлението в тази му част е прието за основателно.

Разгледана по същество, жалбата се явява не/основателна:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, по чието искане е започнало административното производство, съобразно чл.19, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г. (НПИСПР). Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът установи, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган. Според чл.21, ал.1 от НПИСПР, полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Оспорената по делото заповед е издадена при условията на делегирана компетентност, установима от Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която директорът и заместник-диреторите на ГД“НП“ са оправомощени да издават заповеди за снемане или отказ на полицейска регистрация.

Не са допуснати нарушения на изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК, тъй като заповедта съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й.

Съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени е разписаната в раздел ІІІ от Наредбата процедура – извършена е проверка по искането и е изготвено мотивирано предложение до Директора на ГД „НП“ за отказ, придружено със събраните по време на проверката документи.

Относно съответствието на заповедта с материалния закон :

Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като тези целите полицейските органи събират за лицата : 1/личните им данни, посочени в чл.18 от ЗБДС (имена, дата и място на раждане, пол, ЕГН, друго гражданство, физически данни (цвят на очите и ръст), постоянен адрес, телефон, електронна поща); 2/дактилоскопират и фотографират лицето; 3/изземват образци за ДНК профил.

Съхранението на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива (ЕС) 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите-членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите-членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

В националното законодателство основанията за снемане на полицейската регистрация са посочени в чл.68, ал.6 от ЗМВР : когато регистрацията е извършена в нарушение на закона; наказателното производство е прекратено с изкл. на случаите по чл.24, ал.3 от НПК; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; лицето е починало, в който случай искането може да се направи от наследниците му.

В чл.2 от издадената на основание чл.68, ал.7 от ЗМВР НПИСПР се сочи, че целта на полицейската регистрация е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Според чл.27 от ЗМВР, данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл.68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения живот.

В решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. СЕС е дал следното задължително тълкуване в следния смисъл: чл.4, §1, б. "в" и "д" от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и чл.10, чл.13, §2, б."б" и чл.16, §2 и 3 от тази Директива в светлината на членове 7 и 8 от ХОПЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Предприети са законодателни промени и според чл.7, ал.1 от Инструкция № 8131з-1280 от 07.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в МВР (изм, ДВ, бр.114 от 2025г., в сила от 24.12.2025г.), когато сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи, срокът за съхранение е 50 години от започване на обработването, а срокът за периодична проверка е 5 години.

Изложената правна регламентация, отнесена към фактологията на настоящия случай налага извод, че административният орган неправилно е отказал заличаване на полицейската регистрация. Внимателният прочит на справката с рег. № 3286р-20437/06.04.2026г. сочи, че регистрациите по пунктове от 1 до 13 са извършени в периода от 2004г. до 2010г. Само последната регистрация отразява задържане на жалбоподателя за срок от 72 часа поради данни за извършено по чл.130, ал.1 от НК престъпление (лека телесна повреда). Жалбоподателят е бил признат за виновен да е извършил две престъпления – за едното е бил освободен от наказателна отговорност, а за другото е бил осъден на наказание глоба. По осъждането по НОХД № 4195/2010г. е настъпила на 02.07.2014г. реабилитация по право и за период от 12 години липсват данни за противообществени прояви с висока степен на обществена опасност. Вярно е, че през 2023г. е бил задържан поради данни да е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК, но пък от друга страна липсва информация дали тази заповед е била обжалвана и дали е влязла в сила. Вярно е, че престъплението по чл.130, ал.1 от НК е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия, но ако жалбоподателят беше осъден за това престъпление, осъждането щеше да е отразено в справката за съдимост.

Недопустимо административният орган е направил извод за завишена лична опасност на жалбоподателя, позовавайки се на нарушения по ЗДП, посочени в справката, според която на жалбоподателя, в битието на водач на МПС от 2005г., са съставени три електронни фиша и три наказателни постановления.

В мотивите на посоченото по – горе решение СЕС е посочил, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението "престъпление от общ характер", рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. С оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум предвиден в чл. 4, § 1, б. В от Директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл. 4, § 1, б. Д от тази Директива. Прието е също, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост.

В съответствие със задължителното тълкуване в решението на СЕС административният орган не е изложил конкретни мотиви защо личните данни на жалбоподателя трябва да продължават да се обработват и как обработването им може да се използва за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, при положение че през последните 12 години жалбоподателят има извършени шест административни нарушения по ЗДП – по чл.25, ал.1 от ЗДП (извършване на маневра), чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП (не установил какви са вредите от местопроизшествие на пътя), чл.101, ал.3, т.8 от ЗДП (т.8 липсва, поради което е неясно за какво нарушение е наказан), чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП (не носи свидетелство за управление на МПС), чл.100, ал.4, т.2 от ЗДП (не поддържа устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти, видими, регулирани и в изправност), чл.70, ал.3 от ЗДП (движил се през деня без включени светлини) и чл.21, ал.2 от ЗДП (движил се с превишена скорост, сигнализирана с пътен знак).

Позоваването в заповедта на целите на противодействие на престъпността е бланкетно и декларативно и представлява превратно упражняване на власт, тъй като жалбоподателят се очертава като спорадичен нарушител на правилата на движение на пътищата и нарушението на ЗДП е по – скоро изключение, отколкото устойчиво поведение.

Отделно от горното, недопустимо и в разрез с изискването на чл.3, ал.1 от НРИСПР в обжалваната заповед са коментирани наложени на жалбоподателя административни наказания. В този ред на мисли и ако се приеме, че извършените административни нарушения пряко рефлектират върху преценката по чл.68, ал.6 от ЗМВР, то е логично да се постави въпроса защо не са събрани данни и за други извършени от жалбоподателя административни нарушения, освен по ЗДП. В заповедта липсва коментар защо именно нарушенията на ЗДП са приети като определящи обществената опасност на жалбоподателя, а не нарушения по ЗДДС, напр. Единственото логично за съда обяснението е, че лицата, извършващи проверката, имат достъп до тази информация и са я ползвали за мотивиране на предложението.

В този контекст е необяснимо защо на същия ден същият административен орган е заличил друга полицейска регистрация, снета от РС „ВП“ и в Заповед № 3286з-1290/06.04.2026г. е прието, че са налице основанията за снемането на полицейската регистрация. Липсва обяснение защо в обжалваната по делото заповед е прието, че жалбоподателят има профил на извършител на разнородни престъпления от общ характер, а в другата заповед такива констатации няма. Това разминаване е обяснимо единствено с предложенията, изходящи от различни длъжностни лица от различни структури на МВР. Така административният орган е допуснал нарушение на чл.8, ал.2 от АПК, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.

В обобщение, обжалваната заповед следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението за сваляне на полицейски регистрация, при съобразяване с мотивите на решението.

По разноските :

В жалбата е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер 255.11 евро, от които 5.11 евро държавна такса и 250.00 евро платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност, релевирано от ответника, съдът оставя без разглеждане, тъй като не е мотивирано, съобразно изискванията на чл.78, ал.5 от ГПК.

Предвид изхода на делото, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,