Решение № 678 от 28.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2647/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С решение № 3964/24.06.2025 г., постановено по гр. д. № 2846/2024 г. по описа на СГС, І ГО, 21 състав, С. К. И. е осъден да заплати на „РОМАВЕНТИ“ ЕООД, сумата от 20 000 лв. – неустойка по чл.10 от мениджърски (импресарски) договор от 21.03.2023 г., за нарушение на чл.9 от същия договор, забраняващ сключване на договор със същия или сходен предмет с трети физически или юридически лица, като е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД, в частта му над посочената сума до предявения размер от 100 000 лв. поради прекомерност. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 552, 60 лв. – разноски според уважената част от иска, а ищецът е осъден да заплати на ответника 9 520 лв. – разноски според отхвърлената част от иска. Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника С. К. И.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че решаващият съд не е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, не е анализирал фактите, от значение за спорното право, както и не е обсъдил заявените от него възражения. Неправилно решаващият съд е приел, че ответникът е имал договорни отношения с други лица. Съдът не е изложил мотиви как е достигнал до този извод въз основа на разменената кореспонденция между страните. Не е посочено също така с кои трети лица ответникът е встъпил в договорни отношения, нито е посочил какви са тези договорни отношения и по какъв начин нарушават клаузата за ексклузивитет в договора, което е породило неговото задължение за заплащане на неустойка. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява сключването на мениджърски договор от ответника с трети лица. Поддържа, че решаващият съд не е обсъдил показанията на свидетелката Л. Г.. За участието на ответника в два хотела е платено на ищеца, а не на ответника, за което по делото е представена фактура. Извършеното плащане по фактурата е отразено в счетоводството на ищеца. Представено е по реда на чл.192 ГПК удостоверение от „Миро Мюзик“ ЕООД от 07.10.2024 г., че няма сключени договори с ответника. Счита, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че добросъвестно и навременно е изпълнил задълженията си по договора. Същевременно ищецът не е доказал наличие на нарушение на клаузата за ексклузивитет. Макар съдът обосновано да е приел, че договорът е развален считано от 27.02.2024 г. поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, не е изложил мотиви с кое поведение ответникът нарушава клаузата за ексклузивитет преди тази дата. На основание чл.90, ал.1 ЗЗД неизпълнението на едната страна по двустранен договор е основание другата страна да може да отказва своето изпълнение. Счита, че при доказано неизпълнение на договора от страна на ищеца, претенцията му е в разрез с правилата за добросъвестност, регламентирани в чл.63 ЗЗД. Излага съображения, че решаващият съд не е обсъдил възражението му за нищожност на клаузата за ексклузивитет. Неправилно съдът е приел, че договорът е сключен между равнопоставени страни, тъй като едната страна е търговец, а другата страна е физическо лице. Счита, че предметът на договора е неясен. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза е установено по делото, че ищецът е получавал възнаграждение от концертите на ответника, но последният не е получавал следващото му се възнаграждение. Така ответникът е поставен в пълна зависимост от бизнес възможностите, активността и организационния капацитет на ищеца, което сочи на нарушаване на добрите нрави и нищожност на клаузата. Поддържа, че без анализ на съдържанието на процесиня договор и на задълженията на страните по него, съдът е достигнал до необоснования извод, че не е налице твърдяното от ответника неравновесие между правата и задълженията на двете страни. Срещу задължението на артиста да не сключва договори със същия или сходен предмет не е налице насрещна престация на ищеца. В мотивите на обжалваното решение не е обсъдено възражението му за нищожност на клаузата за заплащане на неустойка. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „РОМАВЕНТИ“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че решаващият съд е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, както и доводите на страните. От показанията на Л. Г. е установено, че ответникът е бил неин клиент, представлявала го е пред трети лица като негов мениджър по време на действие на процесиня договор, както и че е уреждала на ответника участия. Счита, че е обоснован изводът на съда, че ответникът е встъпвал в договорни отношения с други лица, тъй като по делото е установено наличието на облигационно отношение между ответника и „Миро Мюзик“ ЕООД, което е възникнало по време на действие на процесния договор. В мотивите на обжалваното решение не е посочено, че договорът между страните е развален, считано то 27.02.2024 г., а съдът е посочил, че договорът би се риел за развален, ако ответникът не беше осъществил недобросъвестното си поведение, довело до неизпълнение на договорните му задължения. Обосновано решаващият съд е приел, че договорът е сключен между равнопоставени субекти. Макар договорът за предвижда възможност за участия да бъдат организирани от трети лица, тази възможност не изключва приложението на клаузата за ексклузивитет и заплащане на уговореното възнаграждение на мениджъра. Твърди, че ответникът не го е уведомил за работата му със свидетелката Г., нито е заплатил дължимия процент от поетите участия, организирани от „Миро Мюзик“ ЕООД. В полза на ответника е уговорено получаване на 50 % от печалбата, ако има такава и 70 % от договорения хонорар за всяко негово участие извън концертите. Излага съображения, че клаузата за ексклузивитет е обичайна в търговската практика и не противоречи на утвърдените обществени норми за поведение. Счита, че клаузата за неустойка е действителна. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски. Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че решаващият съд не е посочил ясни критерии и аргументи за намаляване размера на претендираната от ищеца неустойка. Неправилно съдът е счел, че организирането само на едно турне за период от 5 месеца, заедно с неизготвянето на график за концертни участия на ответника, е достатъчно основание за драстично намаляване размера на нестойката с 80 %. Твърди, че след осъщественото лятно турне на ответника е организирал публични изяви на същия, но те не са осъществени изцяло по вина на артиста, който недобросъвестно е отказал тези участия, доколкото към този момент е имал договорни отношения с новия си мениджър „Миро Мюзик“ ЕООД. След като ответникът отказва участия, ищецът не може да изготви график за тях. Счита, че неустойката не е прекомерна, тъй като нейният месечен размер възлиза на 1 666, 67 лв., а на артиста е предложено организиране на участия с уговорен хонорар от 7 000 лв. Твърди, че за лятното турне на ответника от 2023 г. е разходвал над 250 00 лв. Отказът на ответника от съвместна работа още една година поставило дружеството в неравнопоставено положение, което му коствало значителни загуби. Излага съображения, че решаващия съд не е съобразил как е определен размерът на неустоечната клауза. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че цялата сума по предоставения на ищеца кредит в размер на 97 003 лв., е изразходвана за ответника и финансиране на неговото лятно турне. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Твърди, че от организираното от ищеца лятно турне в няколко града не е получил възнаграждение. по делото е установено, че ответникът не е договорил и не е осигурил нито една платена изява на изпълнителя. В нарушение на чл.19 вр. с чл.85 ЗАПСП не е получавал възнаграждение за участията в концерти, организирани от ищеца. Последният не е изпълнил задължението си да го информира за постигнатите резултати и реализирана печалба след всяко конкретно събитие. Липсват доказателства за реално организирани събития с участието на ответника, които да е отказал. При преценка дали уговорената неустойка е прекомерна от значение е какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите, като положи грижата на добрия търговец. размерът на неустойката, съпоставен с платеното възнаграждение е 100 000 лв. към 0 лв. Поддържа, че по делото не се установява връзка между сключения от ищеца договор за кредит и сключения между страните мениджърски договор. Счита, че ищецът не е имал принос в популяризирането на ответника. моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СГС е сезиран с иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 21.03.2023 г., в качеството му на мениджър, е сключил договор с ответника, в качеството на артист, за срок от 5 години. В клаузата на чл.9 от договора страните са предвидили, че мениджърът е ексклузивен представител на артиста за срока на действие на договора, като артистът няма право за сключва договор със същия и/или сходен предмет, с трети физически и юридически лица. Изпълнението на това задължение на артиста е обезпечено чрез уговаряне на неустоечна клауза в чл.10, съгласно която при нарушаване на ексклузивитета артистът дължи на мениджъра неустойка в размер на 100 000 лв. Твърди, че не повече от 6 месеца след сключване на договора и приключване на организираното турне с участия от страна на дружеството, ответникът рязко ограничил комуникацията си и започнал все по – често да отказва участия. През есента на 2023 г. ответникът отказал две предложения за участия, които отправил ищеца, за датите 30.12.2023 г. и 31.12.2023 г. в хотел „Бонония Естейт“ - Видин. По същото време – на 26.12.2023 г. в хотел в гр. Казанлък, на 30.12.2023 г. в хотел „Роял и Спа“, Велинград и на 31.12.2023 г. в ресторант „Лаура“ – НДК, гр. София, ответникът е имал участия, които не са били договорени с ищеца. В периода 21.10.2023 г. – 07.01.2024 г. ответникът имал редица публични изяви, писани в исковата молба. На 10.01.2024 г. ищецът изпратил писмено предложение за участия чрез имейл, на което ответникът отговорил, че за бъдещите му ангажименти да се обърне към г-жа Л. Г.. След проведен разговор с посоченото от ответника лице и отправено писмено запитване, е получил отговор, че „Миро Мюзик“ ЕООД представлява ответника. Ищецът уговарял участие на ответника в хотел „Кингс Вали“ в гр. Казанлък, което той отказал, а в същото време е уговорил това участие чрез „Миро Мюзик“. На 28.12.2023 г. ответникът учредил дружеството „Естиайел“ ЕООД. Предвид предмета на това дружество, ответникът е сключил или ще сключи договор с това дружество в нарушение на договора между страните. Така ответникът възпрепятства ищеца да осъществява задълженията си по договора – да договаря участия на ответника и да менажира цялостната дейност около публичните му изяви. Поддържа, че при уговаряне размера на дължимата от ответника неустойка са взели предвид съотношението между размера на неустойката и очакваните от кредитора вреди при евентуално неизпълнение на задължението. Тази сума е съобразена и с договора за целеви кредит, който ищецът сключил с „ББР Микрофинансиране“ ЕАД с цел да финансира дейността си по промотиране, менажиране и финансиране на участия на ответника. Тези дейности били част от бизнес плана, представен на банката и въз основа на който бил отпуснат кредита. Твърди, че ищецът инвестирал достатъчно средства и усилия за добросъвестно изпълнение на поетите договорни задължения. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща неустойка по мениджърски договор от 21.03.2023 г. В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по сключения между страните договор и не е представил график с бъдещите му изяви съгласно чл.1, ал.1 от договора. Оспорва твърдението, че е отказвал ангажименти, организирани от ищеца. Липсват доказателства, че представените по делото оферти до ответника са приети от него. Неизпълнението на задължението на мениджъра да организира участия на ответника води до лишаването му от доходи. Непредставянето на график сочи на липса на стратегия за развитие на артиста. Оспорва твърдението, че турнето на ответника е организирано със средства на ищеца. Концертите са били организирани чрез спонсорства, на база личните контакти на ответника. Общият размер на разходите за турнето, които е направил ответникът, възлизал на 10 000 лв. Твърди, че ищецът не е платил никакви средства на ответника от продажбата на билетите от турнето и от спонсорствата. Дейността на ответника не е популяризирана от ищеца, който бил познат на широката публика много преди подписване на процесния договор. Ищцовото дружество е създадено и вписано в Търговския регистър на 06.02.2023 г. – около месец преди подписване на процения договор и нямало никакъв опит в менажирането на артисти. Твърди, че не му е предоставена информация за приходите от турнето, за продадените билети и др. С едностранно изявление от 19.02.2024 г., изпратено чрез нотариална покана, е развалил сключения между страните договор. Нотариалната покана била получена на 27.02.2024 г. Неизпълнението на договора от страна на ищеца е довело до отпадане на правния интерес от договорната връзка. С разваляне на сключения между страните договор е отпаднало и задължението за заплащане на неустойка. Счита, че право да претендира неустойка има изправната страна по договора, каквато ищецът не. Твърди, че не е налице неизпълнение на клаузата за ексклузивитет. Описаните в исковата молба изяви на ответника не разкриват неизпълнение на посочената клауза. Не са представени и годни доказателства, които да установяват тези изяви на ответника. Твърди, че през време на действие на договора не е сключвал договори със същия и/или сходен предмет с трети лица. Счита, че въз основа на представените разпечатки от електронна кореспонденция между ищеца и „Миро Мюзик“ ЕООД не може да се направи извод в тази насока. Не е доказано авторството на тези изявления. Част от кореспонденцията няма връзка с ответника, а въз основа на останалата част не може да се заключи наличието на сключен договор между ответника „Миро Мюзик“ ЕООД. Представеният по делото проект на договор не е подписан от ответника. описаното в проекта за договор събитие е за дата, която следва прекратяването на процесния договор – 12.03.2024 г. От съдържанието на договора, сключен между страните, не може да се направи извод, че артистът няма право сам да организира участията си или пък трето лице да ги организира. Липсва забрана за участие на ответника в публични събития. По силата на чл.8, ал. 4 ал.5 от договора се допуска възможността участията да бъдат организирани от трети лица. Излага съображения, че клаузата на чл.9 от процесния договор е нищожна поради противоречието й със закона и нарушаване на добрите нрави. Ответникът е артист – изпълнител. Това била неговата основна дейност, неговата професия, за която имал професионална квалификация и образование. С оспорената клауза се нарушава конституционното му право на труд. С посочената клауза счита, че е нарушен принципа на справедливост, тъй като е налице неравновесие между правата и задълженията на двете страни. Отделно от това счита, че клаузата е формулирана твърде общо и неясно, като нямало обективен критерий за ограниченията, наложени на ответника. Задълженията на мениджъра са предвидени в договора общо, неясно и противоречиво, без да се посочват срокове и санкции за неизпълнени. Излага съображения, че клаузата за заплащане на неустойка е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави. Счита, че в договора липсват ориентири относно очакваните за дружеството вреди и съответно съотношението им с размера на неустойката не могат за бъдат установен. Представеният по делото договор за кредит е сключен няколко месеца след сключване на процесния договор между страните и размерът на този кредит не може да служи като ориентир за размера на вредите на ищеца. Не са представени и доказателства, че сумата по кредита е използвана за дейността по промотиране, менажиране и финансиране участията на ответника. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на уговорената неустойка. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. На 21.03.2023 г. между страните в производството е сключен договор, по силата на който ищецът – мениджър се е задължил да организира, популяризира със свои средства и за своя сметка всички концерти, публични изяви, участия, частни корпоративни събития на ответника – артист, да осигурява материално-техническото им обезпечаване в страната и чужбина при условията на договора. Мениджърът се е задължил да сключва договори, с които да осигурява участия, интервюта и всякакви други изяви, които спомагат за популяризиране дейността на артиста, рекламира изявите и дейността на артиста, консултира и направлява кариерата на артиста, като осигурява всички негови бъдещи изяви по предварително одобрен от страните График – Приложение № 1 от договора. Страните са постигнали съгласие, че мениджърът сключва договори, с които осигурява местата за провеждане на концерти, публични изяви, частни и корпоративни събития, като предварително съгласува същите пред компетентните органи, осигурява всички задължителни условия за организирането и реализирането на тези събития, охрана, оборудвани медицински екипи, линейки и други условия, съпътстващи провеждането на тези мероприятия. Мениджърът сключва договори, с които организира разпространяването и продажбата на билети за всички бъдещи концерти и публични изяви на артиста в страна и чужбина и осигурява хонорарите за частни корпоративни събития. Мениджърът е поел задължение да информира артиста за всяко договорено участие в страната и чужбина, а след одобрението му от артиста, включва същото в графика на артиста. В чл.1, ал.5 е уговорено, че структурата, организацията на работата, адреса, работното време, финансирането на материално - техническата база и обезпеченост за повеждане на всички концерти, публични изяви и събития, на обслужващия и помощен персона, както и всички други условия, касаещи всяко участие, публична изява на артиста, са за сметка на мениджъра и са предмет на допълнителни договори, сключени от мениджъра с организаторите на конкретното събитие. Договорът е сключен за срок от 5 години, като влиза в сила, считано от датата на подписването му. По силата на чл.3, ал.2 от договора за осъществяване предмета на договора мениджърът се е задължил да заплати всички предварително калкулирани разходи за всяко участие на артиста, както следва: транспорти разходи, разходи за самолетни билети, хотели на музиканти и участници, обслужващ и помощен персонал, включени в екипа на артиста, трансфери, наем на терени, охрана, медицински екипи, оборудване и консумативи, медийно отразяване и маркетинг и др., за които разходи ще има издадени съответните разходно-оправдателни документи фактури. Предвидено е тези суми да са за сметка на мениджъра и да се заплащат авансово, в пълен размер от него. В 4.1.4. от договора мениджърът се е съгласил да дава предварителна информация на артиста за условията, реда и начина на провеждане на всяко едно събитие, публична изява, участие, частно корпоративно събитие за целия период на действие на договора. Артистът се е задължил да информира своевременно мениджъра за всички пречки, възникнали в хода на изпълнението на конкретни условия, участия, включени в предмета на договора, да предложи начин за отстраняването им, като поиска от мениджъра указания и/или съдействие за отстраняването им. В чл.4.2.7. е предвидено, че артистът няма право да дава публични изявления и съобщения, да разкрива или разгласява каквато и да е информация, която е получил във връзка с изпълнение предмета на договора, независимо дали е въз основа на данни и материали на мениджъра или на резултат от работата на артиста, без предварително писмено съгласие на мениджъра, което съгласие няма да бъде безпричинно отказано или забавено. В чл.8.1 е уговорено, че печалбата (ако има такава), от всяко реализирано участие, публична изява, концерт, частно или корпоративно събитие, предмет на договора, се изплаща по допълнителна договорка на страните, след реализиране на приходите от концерти, други публични изяви, частни или корпоративни събития, в изпълнение предмета на договора. По взаимно съгласие на страните част от приходите или пълния размер на реализираните приходи остават на разположение на мениджъра за финансиране на бъдещи участия, концерти или проекти на артиста. Нетната печалба по договора се формира като от общия размер на приходите, реализирани от концерти, други публични изяви и частни корпоративни събития, в изпълнение предмета на договора, се извадят всички направени от мениджъра разходи при и по повод изпълнение на договора и след приспадане на всички дължими преки и косвени данъци на мениджъра. Нетната печалба от реализираните концерти, предмет на договора, се разпределя и изплаща на страните в 14-дневен срок за всеки договорен период – по 50 % на всяка от страните; нетната печалба от реализираните участия на артиста в частни или корпоративни събития, уговорени и произлезли от дейността на мениджъра по договора се разпределя, както следва: 30 % за мениджъра, 70 % - за артиста. В чл.8, ал.6 от договора мениджърът се е задължил да заплаща всички уговорени суми изцяло по банков път по посочена в договора сметка. В чл.9 от договора е предвидено, че мениджърът е ексклузивен представител на артиста за срока на действие на договора, като за този период артистът няма право да сключва договори със сия или със сходен предмет с трети физически и юридически лица. В чл.10 страните са се съгласили, че при нарушаване на клаузата на ексклузивност на чл.9 от договора артистът дължи на мениджъра неустойка в размер на 100 000 лв., както и пълния размер на всички причинени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на чл.9 от договора. С имейл от 10.01.2024 г. ищецът е уведомил ответника за постъпили две запитвания за предстоящи събития, на които искат да участва – 12.03.2024 г. в хотел „Кингс Вали“ (Казанлък) и на 02.06.2024 г., сватба в хотел „Мидалидаре“ (Стара Загора). В отговор на запитването ответникът е заявил, че по повод постъпилите запитвания за ангажименти и бъдещи такива, да се обръща към г-жа Л. Г., с посочен телефонен номер. На същата дата е отправено запитване от управителя на ищцовото дружество до Л. Г. във връзка с посочените събития, като е отправена молба за информация за хонорара на ответника, продължителност на музикалната програма и други изисквания на изпълнителя. На 11.01.2024 г. е даден отговор от А. С. на направеното запитване, като е посочено, че на заявените дати ответникът е свободен и има възможност да поеме ангажимент за участие при описани условия. На 11.01.2024 г. управителят на ищцовото дружество е поискал да му бъде изпратен договор за първото събитие, което е на 12.03.2024 г. Разменена кореспонденция относно параметрите на самото събитие и организационни въпроси. На 12.01.2024 г. на ищеца е изпратен проект на договор, в който ищецът е посочен като възложител, а изпълнител е „Миро Мюзик“ ЕООД, в качеството на представител на С. И.. Липсват подписи на страните. Представени са изпратени по имейл заявка за концерт на ответника за 10.08.2024 г.; заявка за концерт за 07.08.2024 г. в Летен театър Варна. На 23.05.2023 г. е сключен договор за кредит № 1336, по силата на който „ББР Микрофинансиране“ ЕАД – кредитор, се е задължил да предостави на „Ромавенти“ ЕООД – кредитополучател кредит за оборотни средства в размер на 97 000 лв. за дейността на дружеството, с цел плащане на наеми за концертни зали, такси, заплати, хонорари и др., срещу насрещното задължение да ползва сумата съобразно уговореното с договора предназначение и да я върне при условията и сроковете, посочени в погасителния план. Като съдлъжник се е задължил управителят на ищцовото дружество А. Ц. А.. Уговорено е, че кредитополучателят има право да ползва суми от кредита след изпълнение на определени условия – кредиторът е получил искане да усвояване на средства от кредита; задължаване на съдлъжника по договора; кредитополучателят е представил разходнооправдателни документи, удостоверяващи целевото използване на кредита, чиито реквизити трябва да отговарят на относимата нормативна уредба. Крайният срок за погасяване на кредита е м.05.2027 г. Изготвен е погасителен план. В представения по делото бизнес план за ползване на финансиране ищцовото дружество е посочило първо самостоятелно турне през 2023 г. на ответника, като средствата ще се използват за популяризиране на концертите и закупуване на билети, за първоначално финансиране на наеми на зали, техника, охрана и др. Договорената сума по кредита се предоставя въз основа на одобрени от банката искания за усвояване. Във връзка с депозирани искания за усвояване банката е превела на ищеца следните суми: 5 940, 95 лв.; 4 775, 60 лв.; 61 128 лв.; 6 530 лв.; 12 296 лв.; 3 843 лв.; 2 486, 45 лв. На 21.03.2023 г. е сключен договор № 38 между ОП „Летен театър, фестивали и концерти“ при Община Бургас и ищовото дружество, по силата на който общинското предприятие се е задължило да предостави на дружеството за временно и възмездно ползване на Летния театър на 26.06.2023 г. в часовете от 10.00 до 01.00 ч. или до приключване на събитието. Уговорената цена възлиза на 2 300 лв. с ДДС По силата на договор за наем № 1971/05.06.2023 г. Община Стара Загора се е задължила да предостави на ищцовото дружество за временно и възмездно ползване за организиране и провеждане на концерт на певеца С. И. на 27.06.2023 г. с начален час 21.00 ч. в общинска база Летен театър, срещу заплащане на наем в размер на 2 980 лв. с ДДС. На 09.06.2023 г. е сключен договор между Община Велико Търново и ищцовото дружество, по силата на който Община Велико Търново се е задължила да предостави на насрещната страна за временно възмездно ползване Летен театър в гр. Велико Търново за периода от 24.06.2023 г. до 24.06.2023 г. за провеждане на концерт на С. И., срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1 323 лв. за едно денонощие. На 05.04.2023 г. е сключен договор, по силата на който „Дворец на културата и спорта“ ЕАД се е задължила да предостави на ищцовото дружество сцената на Летен театър – Варна за провеждане на концерт на С. И. на 23.06.2023 г. , срещу заплащане на възнаграждение в размер на 4 000 лв. По силата на договор Х-00-234/04.04.2023 г. „Национален дворец на културата – конгресен център“ ЕАД се е задължил да предостави на ищцовото дружество зала № 1, без блок 12 и правителствената ложа, на 07.10.2023 г. то 08.00 ч. до 24.00 ч. срещу заплащане на възнаграждение в размер на 23 056, 80 лв. с ДДС. По делото е представена диплома за висше образование, съгласно която ответникът е придобил образователно – квалификационна степен: бакалавър, специалност: класическо пеене. Съгласно представените по делото имейл от 16.02.2023 г. , потвърждение на резервация за хотел „Мираж“, искане за извършени разходи, фактура от 26.06.2023 г., платежно нареждане се установява наемане и заплащане от трето за процеса лице на 16 стаи в хотел „Мираж“ за концерт на ответника. На 30.05.2023 г. и сключен договор за спонсорство между „Болкан Холидейз Сървисис“ ЕООД – спонсор и ищеца – спонсориран, по силата на който спонсорът се е задължил да окаже финансова подкрепа на спонсоририания за осъществяване от последния на проект – шест концерта на С. И. през периода 20.06.2023 г. – 07.10.2023 г. Общата стойност на финансовата подкрепа е 10 000 лв. На 25.05.2023 г. и сключен договор за реклама между „Минстрой Холдинг“ АД – възложител и ищеца – изпълнител, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя всички ангажименти, описани в приложение № 1 към договора, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 40 000 лв. без ДДС. В Приложение № 1 са описани концертите на ответника, организирани от ищеца за горепосочения период. С нотариална покана, връчена на 27.02.2024 г., ответникът е уведомил ищеца, тъй като не е изпълнил нито едно от задълженията по сключения на 21.03.2023 г. мениджърски договор и не е получил график за одобрение, нито е била организирана и платена изява, въпреки уверението, че чрез този договор ще получи възможност за включване в артистичти продукции, които ще доведат да професионалното му и творческо израстване и поради уговорения ексклузивитет няма право да търси други изяви, от които да получава средства, разваля сключения между страните договор. Определен е 7-дневен срок за заплащане на сумата от 10 000 лв. – заплатени с лични средства на ответника разходи за турнето от 20.06.2023 г. – 07.10.2023 г. Във връзка с искане, направено от ищеца по реда на чл.192 ГПК, „Миро Мюзик" ЕОО“ да представи договорите, сключени с ответника, е постъпил отговор, съгласно който между "Миро Мюзик“ ЕООД и С. К. И. няма двустранно сключени договори, поради което няма договори, които да представи по делото. От заключението на вещото лице Ц. Й. В. по изслушаната пред СГС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно счетоводните данни на ищеца приходите от концертите, организирани от ищеца за ответника от сключени договори за реклама и продажби на билети, възлизат общо на 148 624, 57 лв. Постъпилите суми от банков кредит възлизат на 10 000 лв. Вещото лице е анализирало счетоводните данни относно разходите за концертите на ответника, като е пояснило, че не може да раздели разходите за концерти, тъй като те са фактурирани по договори и разделени по вид услуга да период. Общият размер на разходите възлиза на 256 186, 24 лв., които са описани по имуществени пера. В Таблица1 вещото лице е отразило данни от счетоводството на ищеца за приходи от концерти, организирани от „Ромавенти“ ЕООЗ за ответника, от договори за реклама и продажба на билети. В нея е посочена фактура № 12/06.11.2023 г. на стойност 9 000 лв., издадена от „Миро Мюзик“ ЕООД, за музикална програма на 26.12.2023 г. и 30.12.2023 г. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е ползвало всички материали по делото. В МРРБ – Микрокредитиране има договор за кредит и искане за усвояване, но няма налични извлечени от сметка за постъпила сума по сметка. По тази причина вещото лице не е описало кредита в експертното заключение. Кредитът не е осчетоводен в счетоводството на ищеца. Описаните разходи са осчетоводени. В първичните счетоводни документи не е описано, че разходите са само за ответника. От счетоводството е предоставена информация, че ищцовото дружество работело само за ответника и през изследвания период нямало други участия. Затова цялата заплата на управителя е включена като разход за ответника, тъй като ищецът нямал друга дейност. Вещото лице е направило проверка на данните, предоставени в НАП. В счетоводството няма аналитичност за ответника и за други събития. В първичните документи липсва отбелязване дали разходите са за ответника или не. При липса на няма разделяне по фактурите и аналитичност в счетоводството, вещото лице не може да направи разчет на разходите за ответника. Вещото лице е съобразили приложение № 6 към становище от 30.08.2024 г. в счетоводството на ищеца описаните в това приложение суми не фигурират. И по тази причина не ги е отнесла в двата баланса. Възможно е тези суми да са получавани на ръка или да не са получавани. Такива суми не са описани като приход в счетоводството на ищеца. Кредитът на ищеца не е осчетоводен и има изкривяване на финансовия резултат. Вещото лице се е запознало с представените по делото фактури, които са съставени конкретно за ответника. Не се е запознало с всички издадени фактури от трети лица, които са описани в заключението. От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка Л. К. Г. се установява, че познавала ответника, който бил част от личните й приятели повече от 12 години. Свидетелката била музикален и театрален продуцент, менажирала над 200 артиста в България. Ответникът бил част от листата на компанията й. А. С. била нейна служителка. Нямала сключени договори с артистите. Обичайно те разчитали нейната компания да придвижи договор, логистика, репетиция, звукова репетиция и всичко, което е свързано с едно участие. Подготвяли всички документи, уточнявали репетиционния проект, за което получавали много малко възнаграждение. Много артисти публикували в личните си страници в Инстаграм, Фейсбук или сайт контакт пряко с тях. Разполагали с ясен график на артистите и можели коректно да подадат информация за това. Работела повече от 25 години като театрален и музикален процуцент. Един продуцент задължително инвестирал огромна сума в продукцията, в артиста, в концерта, в издаването на албуми, на клипове и по тази причина можело да има договор с артиста, който да е ексклузивен, доколкото финансирането на тези дейности, които са свързани с успеха на артиста, ги поемал лично продуцента. Клиенти на свидетелката били хотели, общини, тъй като организирала много общински събития. Имала маркетинг отдел, който постоянно поддържал контакт и подписвал договори с хотели, с общини и поддържали база данни и портфолио на над 200 и повече артисти, които работели. „Роял Спа“ – Велинград и „Кингс Вали“ били клиенти на свидетелката. Тя изготвяла мениджмънта на програмите им за цялата година – предлагала артисти, които те одобрявали. От одобрените артисти уточнявала кои могат да присъстават на съответната дата. В случая ответникът е можел да бъде на конкретните дати в двата хотела. Попитала ответника с кого ще сключи договора и той обяснил, че ще изпрати данни да сключи договора с ищеца. Когато получили данните, изпратили договор. Извършили плащане по банков път. По – късно се срещнала с ответника и той споделил, че нямал финансов план, пренасочил лични приятели като спонсори на ищцовото дружество, за да дадат свои пари и да може да финансира летните концерти. Няма докуументи относно организирането на турнето – наем на зали, реклами, екипи, транспорти разходи, фактури. Обяснили му, че бил на голяма загуба. По повод участието на ответника в „Кингс Вали“ и „Роял Спа“ е превела сума на „Ромавенти“ ЕООД, която включва и хонорара на ответника. Съдът възприема показанията на разпитаната пред СГС свидетелка, които са логични и последоватени, както и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, а насрещната въззивна жалба – в срока по чл.263, ал.2 вр. ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на ответника е основателна, а насрещната въззивна жалба е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо. От ангажираните по делото доказателства се установи, че страните са обвързани от мениджърски (импресарски) договор от 21.03.2023 г., по силата на който ищецът – мениджър, се е задължил да организира, популяризира и финансира със свои средства и за своя сметка всички концерти, публични изяви, участия, частни корпоративни събития на ответника – артист, да осигурява материално-техническото им обезпечаване в страната и чужбина. Относно правната същност на мениджърския (импресарски) договор е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 251 от 03.05.2009 г. по гр. д. № 173/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО. С него е разяснено, че предмет на тези договори са отношенията, които се създават между двете страни във връзка с представляването и сключването на договори от името на едната за сметка на другата те са разновидност на мандатните отношения, страни са изпълнителя и мениджъра. За него важат разпоредбите на ЗЗД, ЗАПСП, както и тези от общата част на ТЗ. Жалбоподателят – ответник поддържа, че клаузата за ексклузивитет е нищожна, поради нарушаване на закона и на добрите нрави. Липсва законова забрана за уговаряне на клауза за екслузивитет в мениджърски (импресарски) договор, а и това е обичайна в търговска практика. Въззивинят съд счита, че с оспорената клауза страните не са въвели значително неравновесие между правата и задълженията на всяка от тях. На задължението на артиста да не сключва договори с трети лица със същия или със сходен предмет кореспондира задължението на мениджъра да организира, популяризира и финансира със свои средства всички концерти, публични изяви, участия, частни корпоративни събития, които да спомагат да популяризиране дейността на артиста. Така не е нарушен принципът за еквивалентност на престациите на страните. Същевременно само значителната нееквивалентност на престациите има значение за валидността и действието на съответната клауза. Уговореният между страните ексклузивитет е ограничен във времето, като се прилага през времето на действие на договора – 5 години. Не е уговорена абсолютна забрана за артиста за изяви, извън организираните от мениджъра, като в чл.8, ал.5 от договора е предвидено възнаграждение от 30 % за мениджъра от нетната печалба от реализираните участия на артиста в частни или корпоративни събития, уговорени и произлезли от дейността на мениджъра по договора. Действително страните не са постигнали конкретни уговорки как се организират такива участия и събития от трети за правоотношението лица или лично от ответника, но липсата на такива уговорки не води до нищожност на оспорената клауза. С постигнатата между страните уговорка за екслузивитет и допускането на възможност за организиране на участия и изяви от трети лица артистът не е лишен от възможност за изяви, които да му носят и доходи, поради което оплакванията на жалбоподателя – ответник в тази насока се явяват неоснователни. Жалбоподателят - ответник поддържа, че страните по правоотношението не са равнопоставени. Макар договорът да е сключен между равнопоставени гражданско - правни субекти, които не се намират в отношения на субординация, следва да се отчита обстоятелството, че мениджърът е търговец, професионалист, а артистът е физическо лице, което е икономически по-слабата страна. Това обстоятелство също пряко не рефлектира върху валидността и действието на оспорената клауза. Правно релевантно е дали е налице значително неравновесие между правата и задълженията на страните, поради злоупотреба на търговеца със своята икономически по – силна позиция. В разглеждания случай обаче страните са уговорили взаимни и насрещни права и задължения. Дали мениджърът е изпълнявал точно поетите договорни задължения, дали е осигурявал очакваните от артиста ангажименти и изяви, както и дали е заплащал дължимото възнаграждение за това, е въпрос на изпълнение на договорните задължения на мениджъра, а няма значение за валидността на оспорената уговорка. По изложените съображения въззивният съд счита, че клаузата на чл.9 от договора е валидна и е произвела правна действие, като обвързва страните по правоотношението. Жалбоподателят – ответник поддържа, че необосновано решаващият съд е приел, че е имал договорни отношения с други лица и така е нарушил клаузата на чл.9 от договора. Участието на ответника в описаните в исковата молба събития за периода 21.10.2023 г. – 07.01.2024 г. е своевременно оспорено от ответника с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба. За установяване на тези обстоятелства ищецът е ангажирал извлечения от Фейсбук страниците на ответника, на хотел „Кингс Вали“ - гр. Казанлък, хотел „Роял и Спа“ – Велинград, ресторант „Лаура“ – НДК, ресторант „Фантазия“. Други доказателства във връзка с осъществяване на сочените участия, извън участието в посочените хотели, не са ангажирани по делото. Независимо от това липсват доказателства дали тези участия са организирани лично от ответника или от трето за правоотношението лице по силата на сключен между тях договор, както и съдържанието на договора, за да се извърши преценка дали той е със същия и/или сходен предмет като процесния договор от 21.03.2023 г. Същевременно на основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да проведе доказване в тази насока – същият следва да установи твърдяното в исковата молба нарушение на договорното задължение на ответника. Обосновани изводи в тази насока не могат да се формират и въз основа на представения проект за договор между ищеца и „Миро Мюзик“ ЕООД, в качеството му на представител на С. И., доколкото същият не е подписан от нито една от страните и съответно не удостоверява постигнато съгласие между тях. Отделно от това във връзка с отправено искане по реда на чл.192 ГПК за представяне по делото на подписаните между „Миро Мюзик“ ЕООД и С. И. договори по делото е постъпил отговор от посоченото дружество, че няма сключени договори със С. К. И.. Действително във връзка с отправено запитване за участие от 10.01.2024 г. ответникът е заявил да се обръщат към г-жа Л. Г.. Въз основа на това обаче не може да се направи извод, че последната е организатор на всички описаните в исковата молба събития в лично качество или като управител на „Миро Мюзик“ ЕООД, по силата на сключен договор с ответника, нито че този договор е със същия и/или сходен предмет като договора от 21.03.2023 г. По делото се установи участието на ответника на събитие в хотел „Кингс Вали“ – гр. Казанлък“ на 26.12.2023 г., както и в хотел „Роял Спа“ – Велинград на 30.12.2023 г., организирани от „Миро Мюзик“ ЕООД, но за тези участия хонорарът на ответника е платен на ищцовото дружество, в съответствие с постигнатите уговорки по чл.8, ал.5 от процесния договор. По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с изготвения по реда на чл.146 ГПК доклад на делото, да установи сключване на договор от ответника със същия и/или със сходен предмет с трети физически или юридически лица през време на действие на процесния договор от 21.03.2023 г. С оглед на това основателен се явява довода на жалбоподателя – ответник за необоснованост на извода на решаващия съд, че ответникът е встъпил в правоотношения с други лица. Проведената електронна кореспонденция между управителя на ищцовото дружество и Л. Г. не установяват нито сключване на договор на ищеца с трето за правоотношението лице, нито неговия предмет. Липсата на нарушение на клаузата на чл.9 от процесиня договор води до липсата и на основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника по чл.10 от същия договор – за заплащане на неустойка. Основателно е оплакването на жалбоподателя – ответник, че решаващият съд не е обсъдил възражението му за нищожност на клаузата на чл.10 ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави. Това възражение е своевременно въведено в спорния предмет с депозирания по делото в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.3 на ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Разяснено е също така, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. При извършването й следва да се съобрази естеството на обезпеченото с неустойката задължение, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В разглеждания случай размерът на уговорената неустойка не е съобразен с тежестта на неизпълнението, за което е предвидена. Неустойката е уговорена в размер на 100 000 лв. за неизпълнение на договорно задължение на ответника, като не се прави разлика в кой момент от развитие на правоотношението между страните е допуснато неизпълнението от страна на ответника – дали в началото на изпълнение на договорните задължения или в края на уговорения срок. Това обстоятелство има значение за определяна за какъв период от време договорът е изпълняван от страните и съответно какъв би бил размерът на очакваните вреди за мениджъра. По този начин формата и тежестта на неизпълнението на договорното задължение от страна на ответника, както и размерът на очакваните вреди, не влияят върху обема на договорната отговорност на ответника. С оглед на това не е отчетено съотношението между размера на неустойката и очакваните от кредитора вреди от неизпълнението. Неоснователен е доводът на жалбоподателя – ищец, че размерът на вредите следва да се калкулира помесечно за общия срок на договора, като общият размер се раздели на броя на месеците от уговорения срок, доколкото този способ за преценяване на нейната валидност не кореспондира нито с постигнатите уговорки, нито с обема на очакваните вреди за ищеца. Отделно от това тази аритметична калкулация не отчита периода, за който се твърди, че договорът е изпълнен и не е налице основание за носене на отговорност за неизпълнение от страна на ответника. Жалбоподателтя – ищец поддържа, че размерът на неустойката е определен съобразно договорения целеви кредит № 1336/23.05.2023 г., сключен с „ББР – Микрофинансиране“ ЕАД с цел финансиране на дейността му по промотиране, менажиране и финансиране на участията на ответника. Договорът за кредит е сключен за финансово обезпечаване изпълнението на поетите договорни задължения от страна на ищеца, свързани с предмета на договора от 21.03.2023 г. В представения по делото бизнес план за ползване на финансиране ищцовото дружество е посочило първо самостоятелно турне през 2023 г. на ответника, като средствата ще се използват за популяризиране на концертите и закупуване на билети, за първоначално финансиране на наеми на зали, техника, охрана и др. Същевременно това турне на ответника не изчерпва задълженията на ищеца по процесния договор. Ето защо не би могло да се приеме, че очакваните от ищеца вреди от неизпълнение на договорно задължение от ответника за целия срок на договора следва да се определят единствено и само във връзка с разходите за организиране на първото самостоятелно турне на ответника. Отделен е въпросът, че страните са уговорили, че нетната печалба по договора се формира като от общия размер на приходите, реализирани от концерти и други публични изяви и частни корпоративни събитие, в изпълнение на предмета на договора, се извадят всички направени от мениджъра разходи при и по повод изпълнение на договора и след приспадане на всички дължими преки и косвени данъци. При преценка валидността и действието на клаузата на чл.10 от процесния договор следва да се съобрази и обстоятелството, че не е предвидена договорна отговорност в тежест на ищеца при неизпълнение на договорните му задължения. Също така в чл.10 е предвидено, че при неизпълнение на клаузата за ексклузивитет на чл.9 ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 100 000 лв., както и пълния размер на всички причинени вреди, настъпили в резултат от неизпълнението на чл.9. Същевременно посредством неустойката страните по договора предварително определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди, които съобразно разпоредбата на чл.92 ЗЗД не е нужно да се доказват. Постигането на уговорка за едновременното заплащане на неустойката в посочения размер, заедно с всички претърпени от ищеца вреди от неизпълнението, сочи, че клаузата за неустойка е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. По изложените съображения въззивният съд счита, че уговорената между страните неустойка в чл.10 от договора, сключен на 21.03.2023 г. е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Ето защо същата не е произвела правно действие. Доколкото въпросът дали уговорената неустойка е прекомерна или не се поставя само за валидно уговорена неустойка, каквато в случая не е налице, не следва да се обсъждат оплакванията на жалбоподателя – ищец, че неустойката не е прекомерна. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 20 000 лв., като искът следва да се отхвърли в тази му част. Решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 20 000 лв. до 100 000 лв. следва да се потвърди. По разноските по производството: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на жалбоподателя – ищец следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски, които възлизат на 3 272, 28 евро. Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ответника са възложени разноски на ищеца в размер на 2 552, 60 лв. Ответникът има право на разноски в размер на още 3 243 лв. На основание чл.3 и чл.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, при съобразяване изискванията на чл.12 и чл.13 от същия закон, заплатените от ответникаразноски следва да се присъдят в тяхната равностойност в евро – 1 658, 12 евро. Воден от гореизложеното, съдът