Решение № 875 от 5.6.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 90/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за МВР (ЗМВР). Образувано е по жалбата на С. И. Н. от [населено място], * * в група „*-* *“, сектор „О. п.“ на РУ-С. при ОД на МВР-С. Оспорва Заповед № 1862з-97/18.02.2026г., издадена от началник РУ-С., с която е наложено наказание „мъмрене” за срок от 1 месец, на основание чл.204 т.4, чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.1 и чл.198 ал.1 и ал.3 от ЗМВР.Твърди се в жалбата,че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила на ЗМВР. Прави се възражение, че служителят не е извършил дисциплинарно нарушение. Сочи за безспорно, че на 06.10.2025г., след осъществено посещение на адрес в [населено място], служителят не е изготвил Доклад за осъществено посещение на сигнал за домашно насилие (Приложение № 1 към Методически указания, утвърдени със Заповед № 8121з-78/19.01.2024г. на министъра на ВР), както и Въпросник (Приложение 2 от същите указания). Според жалбата служителят не е имал такова задължение, както неправилно приел наказващият орган, тъй като де факто липсвал сигнал за домашно насилие, а се касаело до неправомерно набиране на телефон 112. Установено било както при проверката на място, така и от последващата такава, че липсва осъществен акт на домашно насилие, поради което за служителя не е възникнало задължение, дори било невъзможно да попълни цитираните по-горе документи - Формулярите по Приложение № 1 и Приложение № 2. Твърди се още, че попълването на такива документи при категорична и безспорна липса на акт на домашно насилие, би било в несъответствие с целта на закона. На следващо място в жалбата се прави оплакване, че при издаване на заповедта не е извършена преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР за съответствието между тежестта на нарушението и размера на наказанието. Според жалбата липсва обсъждане на формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. Това обстоятелство сочи липса на мотиви на наказващия орган. Освен това според жалбоподателя се опорочава приложението на принципа на съразмерност при индивидуализация на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна. За да бъде едно нарушение квалифицирано като дисциплинарно, следва да бъде доказано и че то е извършено виновно. Нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, задължава наказващия орган, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено деянието, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. В конкретното дисциплинарно производство въпросът за вината е изследван, но според жалбата наказващият орган е достигнал до погрешни изводи за наличие на виновно поведение у служителя. На следващо място според жалбата, наложеното наказание не съответства и на целта на закона, по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Дисциплинарната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа на съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на наказанието. Съгласно чл. 4 ал.2 от Инструкция № 8121з-877 от 6 юли 2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, дисциплинарните наказания се налагат с цел да се въздейства възпитателно и превантивно на извършителя на дисциплинарното нарушение и на останалите служители. В изпълнение на тази ръководна идея предвидените в закона наказания са съобразени с характера на видовете нарушения, а видът и размерът на определяното от наказващия орган наказание за конкретното нарушение се съобразява с неговите индивидуални особености. Това не бил сторил началникът на РУ-Смолян, който не е взел предвид тежестта на нарушението, конкретните обстоятелства, при което е извършено, както и цялостното поведение на служителя, който през периода на службата си е награждаван 3 пъти, поради което се поддържа, че определеното със заповедта наказание противоречи на целта на закона. Според жалбата наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.209 т.1 ЗМВР и да прекрати образуваното дисциплинарно производство, тъй като деянието не е дисциплинарно нарушение, но вместо това е наказал служителя за нарушение, което счита, че не е извършил. При така изложените оплаквания в жалбата се предлага заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Пред съда жалбоподателят чрез процесуалния си представител адвокат М. О. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Ответникът - началник РУ-Смолян към ОД на МВР-Смолян, чрез пълномощник юрисконсулт Ш. оспорва жалбата и предлага да бъде отхвърлена като неоснователна по подробни доводи в представени писмени бележки. Административен съд-Смолян, втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата,становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие следното: Не е спорно между страните по делото,че към момента на издаване на процесната заповед, жалбоподателят *.* С. Н. е заемал длъжност „* *“ в група „*-* *“, в сектор „О. п.“(ОП) на РУ-С. към ОД на МВР-С.. Със Заповед № 1862з-97 от 18.02.2026г. на Началника на РУ-С. спрямо жалбоподателя е реализирана дисциплинарна отговорност за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 06.10.2025 г. около 18:30 часа, докато е бил назначен в състава на * на РУ - С., при посещение на сигнал в [населено място], [улица], предаден чрез ЕЕН 112 от М. Я. Р. на * години и съдържащ данни за извършен акт на домашно насилие (че баща му Я. Р. бие съпругата си, която е *), не е изпълнил задължението си да изготви Доклад за осъществено посещение на сигнал за домашно насилие (приложение № 1 към Методически указания, утвърдени със заповед № 8121з-78/19.01.2024 г. на министъра на вътрешните работи) и Въпросник (приложение № 2 към Методически указания, утвърдени със заповед № 8121з-78/19.01.2024 г. на министър на вътрешните работи). В заповедта е прието, че с поведението си служителят не е изпълнил разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 11 и чл. 10, ал. 1. т. 2 от Раздел III към глава Втора на Методическите указания за действия на служителите на МВР по ЗЗДН, утвърдени със Заповед № 81213-78/19.01.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР - „Неизпълнение на ... заповедите ... на министъра на вътрешните работи;", съставомерно по чл. 200. ал. 1, т. 11 от ЗМВР „.Неизпълнение на ... заповеди ... на министъра на вътрешните работи:", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание". Наказващият орган е преценил въз основа на конкретните обстоятелства,че в случая с Н. отклонението от изискванията е незначително, извършено е маловажно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.198 ал.1 във връзка с ал.2 от ЗМВР. Затова и на основание чл.194 ал.2 т.1 във връзка с чл.198 ал.1,ал.2 и чл.204 т.4 от ЗМВР е наложил на С. Н. дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец. Най-напред в приложена към преписката Справка рег.№345р-18037 от 03.12.2025г. до директора на ОД на МВР-Смолян по повод извършена тематична проверка във връзка с извършваната дейност по линия на домашното насилие в районните управление на ОДМВР-Смолян се съдържат данни, че във връзка с постъпил сигнал за домашно насилие на 06.10.2025г. и извършено посещение на място от екип на РУ-С., не е изготвен Доклад за посещението /Приложение №1 към МУ/ и няма попълнен Въпросник /Приложение №2 към МУ/, с който да бъде потвърдено или отхвърлено наличието на домашно насилие. Последвало е издаване на Заповед № 1862з-721/9.12.2025г.от началника на РУ-С. на основание чл.205 ал.2 от ЗМВР за извършване на проверка по данни за извършено дисциплинарно нарушение, съдържащи се в Справка рег.№345р-18037 от 3.12.2025г. Проверката е възложена на комисия с персонално определен състав, който да изготви писмена справка в срок до 07.01.2026г. Жалбоподателят е уведомен на 23.12.2025г. за заповедта. С нарочна Покана от 18.12.2025г. назначената комисия е поканила мл.инспектор С. Н. в срок до 06.01.2026г. да даде писмени обяснения и/или да бъде изслушан от проверяващата комисия, както и да представи доказателства за твърдяните от него факти.Жалбоподателят не е представил писмено обяснение в този срок, нито е поискал изслушване от комисията. Със Справка рег. №1862р-377 от 7.01.2026г. за извършена проверка по реда на чл.205 ал.2 от ЗМВР проверяващата комисия предлага да началника на РУ-Смолян спрямо *.* С. Н. да бъдат предприети действия по дисциплинарен ред за неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, съставомерно по чл.198 ал.2 от ЗМВР. На 15.01.2026г. на жалбоподателя Н. е връчено копие от справката и е поканен с Покана рег.№1862р-1020/15.01.2026г. да даде писмени обяснения. В писмено обяснение от 19.01.2026г. до дисциплинарнонаказващия орган началника на РУ-С. жалбоподателят заявява, че е изпълнил добросъвестно и точно служебните си задължения при отработване на процесния сигнал, без да е нарушил или неизпълнил заповед на министъра на вътрешните работи. Изразява несъгласие с констатациите и предложението на проверяващата комисия по Справката от 07.01.2026г. и моли проверката да бъде приключена от дисциплинарнонаказващия орган с мотивирана резолюция за прекратяване поради липса на нарушение. Последвало е издаване на процесната Заповед от 18.02.2026г. за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец на *.* С. Н.. При така установеното, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок от адресат на заповедта, което я прави процесуално допустима. При разглеждането на жалбата по същество, съдът приема,че е неоснователна, по следните доводи и съображения: Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, съгласно чл.204 т.4 от ЗМВР, от служител на ръководна длъжност, началник РУ-С. – за наказание по чл. 197, ал. 1, т. 1 от същия закон. В производството пред дисциплинарно-наказващия орган не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Жалбоподателят е поканен писмено на 15.01.2026г. да даде обяснение по случая и е дал писмено обяснение на 19.01.2026г. преди налагането на дисциплинарното наказание. Оспорената заповед съдържа изложение на фактическите обстоятелства, които са релевантни по случая. По делото са приобщени като писмени доказателства приложените към преписката документи. Самият жалбоподател не оспорва, че не е изготвил Доклад и не е попълнил Въпросник във връзка с посещението на сигнала за домашно насилие на 6.10.2025г., но твърди,че в случая не е имало акт на домашно насилие, поради което не било възникнало задължение за полицейския служител да попълва формуляри, които са неразделна част от Методическите указания. Според Протокол на РУ-С. за запознаване на служителите от група ППД сектор ОП на РУ-С., *.* С. Н. се е запознал със Заповед № 8121з-78/19.01.2024г. относно утвърждаване на Методически указания за действия на служителите в МВР по Закона за защита от домашното насилие срещу подпис на 30.01.2024г. Видно от Методическите указания, с чл. 9, ал. 1, т. 11 се въвежда изискване полицейските служители, изпратени за проверка на сигнал, да изготвят доклад за осъщественото посещение по сигнала за домашно насилие, съгласно Приложение №1. Според чл. 10, ал. 1. т. 2 от същите Методически указания, полицейските служители проявяват тактичност в общуването като запазват честта и достойнството на пострадалото лице и попълват въпросник, съгласно Приложение №2, който потвърждава или отхвърля наличието на домашно насилие. При условие, че е потвърден сигнала за домашно насилие, се активира протокол-процедура, съгласно Приложение №3. Методическите указания за действия на служителите в МВР по Закона за защита от домашното насилие са утвърдени със Заповед №8121з-78 от 19.01.2024г. на министъра на вътрешните работи /л.65 от делото/. Дисциплинарната отговорност по глава Осма от ЗМВР е лична и виновна отговорност, а за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 194, ал. 4 ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В тежест на дисциплинарнонаказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарно нарушение. В настоящия случай жалбоподателят С. Н., в качеството му на служител в МВР, е наказан за това,че не е изпълнил задължението си да изготви Доклад и Въпросник при посещението на сигнала от 6.10.2025г. за домашно насилие.Тези задължения произтичат пряко от посочените по-горе текстове на чл.9 ал.1 т.11 и чл.10 ал.1 т.2 от Методическите указания за действия на служителите в МВР по Закона за защита от домашното насилие, утвърдени със Заповед №8121з-78 от 19.01.2024г. на министъра на вътрешните работи. Съдът приема за установено въз основа на събраните писмени доказателства, че ДНО се е справил с доказателствената тежест да установи задълженията на * служител С. Н. при посещение на сигнал за домашно насилие, както и неговото бездействие да изготви Доклад и попълни Въпросник, които представляват Приложение №1 и Приложение №2 към Методическите указания. На следващо място, ДНО правилно е квалифицирал деянието на С. Н. като дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Методическите указания за действия на служителите в МВР по ЗЗДН /Закона за защита от домашното насилие/. По-нататък ДНО е приел с оспорената заповед, че дисциплинарното нарушение на С. Н. е „маловажно дисциплинарно нарушение“ по смисъла на чл.198 от ЗМВР, за което е наложил наказание „мъмрене“ в минималния размер от 1 месец. При това положение съдът намира,че жалбоподателят С. Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на вмененото му дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.1 във връзка с чл.198 ал.1 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и при спазване на административно-производствените правила, както и при съобразяване с целта на закона. Ето защо жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли. Неоснователни са оплакванията за немотивираност на заповедта, като същата съдържа изложение на фактическите и правни основания, както се посочи по-горе. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че изготвянето на доклад и попълването на въпросник не били задължителни, когато нямало установен акт на домашно насилие. Подобно изключение няма в утвърдените от министъра на вътрешните работи Методически указания. В този смисъл е и разпоредбата на чл.10 ал.1 т.2 от МУ, според която полицейските служители попълват въпросник, съгласно Приложение №2, който потвърждава или отхвърля наличието на домашно насилие. Предвид изхода на делото и на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят ще следва да заплати на ответника разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 103 евро, на основание чл.24 от НЗПР. Мотивиран от гореизложеното, Административен съд- Смолян, втори състав,