Решение № 286 от 8.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 187/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от 2.02.2024 г. на ответника Национална агенция за приходите против решението от 10.01.2024 г. по търг. дело № 872/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-10 състав, в частта, с която е признато за установено на осн. чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, че не съществуват публичните държавни вземания към ищеца „Еф Ем Джи Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/ по ревизионен акт № Р-22221020006254-091-001/29.06.2021 г. за сумите: 1) 494 314, 91 лв. – главница с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.6 от ТЗ; 2) 93 212, 03 лв. – лихва за забава върху главницата от 494 314, 91 лв., начислена до 29.03.2021 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; 3) законната лихва до окончателното погасяване, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, включени в списъка с приети вземания, одобрен с определение № 260824/19.04.2023 г. по т. дело 2289/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав, с което е изменен по възражение на НАП обявения на 2.02.2023 г. в търговския регистър списък на неприетите вземания на кредиторите на длъжника, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ. В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че за процесните публични вземания са приложими сроковете за предявяване по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, като дори към този момент да не са установени по реда на ДОПК, е следвало да се включат под условие. Твърди се, че не били съобразени императивните разпоредби на чл. 164, ал. 4 ДОПК и чл. 687, ал. 2 ТЗ, които забраняват оспорването на установени по реда на ДОПК публични вземания в производството по несъстоятелност, като синдикът е длъжен да ги включи служебно в списъка на приетите вземания. Сочи се, че когато публичното вземане е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, предявяването му не е ограничено с преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, тъй като подлежи на служебно приемане по реда на чл. 687, ал. 2 ТЗ, като моментът на установяването с влязъл в сила акт бил ирелевантен. Не бил съобразен и специфичният двуфазен ред за установяване на данъци, дължими по ЗДДС, като първата фаза е чрез справка-декларация от данъчно задълженото лице, които следва това се проверяват и коригират от НАП чрез ревизионен акт. Не било съобразено и, че до влизането в сила на процесния ревизионен акт от 29.06.2021 г. публичните вземания по него не са окончателно установени и не могат да бъдат предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, а забавянето в установяването им се дължало и на действия на длъжника, изразяващи се в недеклариране на пълния размер на дължимия данък по реда на ЗДДС. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените разноски по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемият „Еф Ем Джи Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/ – ищец по исковете – в писмен отговор оспорва жалбата. От синдика на „Еф Ем Джи Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/ не е заявено становище на жалбата. Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Еф Ем Джи Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/ с искова молба от 3.05.2023 г., с която срещу Национална агенция за приходите са били предявени искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на следните публични вземания: 1) възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност – сумата 494 314, 91 лв., представляваща главница по ревизионен акт № Р- 22221020006254-091-001/29.06.2021 г., и сумата 93 212, 03 лв., представляваща законна лихва за забава върху същата главница за периода до 29.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата до окончателното погасяване; 2) възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност – сумата 86 649, 35 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 494 314, 91 лв. за периода 30.03.2021 – 20.12.2022 г. В исковата молба се твърди, че спрямо ищцовото дружество било открито производство по несъстоятелност с решение от 29.03.2021 г. по т.д. № 2289/2020 г. на СГС, като процесните вземания били предявени от НАП с молба от 4.01.2023 г. след срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и били включени от синдика в списъка на неприетите вземания, но възражението на НАП било уважено с определението от 18.04.2023 г. на съда на несъстоятелността и вземанията били приети. Твърди се, че приемането на същите било неправилно, тъй като не било ясно на коя дата ревизионният акт е влязъл в сила, а предхождащият го ревизионен доклад не бил връчен на синдика, което било условие за издаване и влизане в сила на ревизионния акт, поради което не можела да се приложи разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК. Поддържа се и, че вземанията били погасени по давност съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, а и тези вземания, които били възникнали преди откриването на производството по несъстоятелност, не можели да бъдат предявени след срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Не е спорно, а и от вписванията в електронния търговски регистър се установява, че по молба от 25.11.2020 г. на кредитора „Джи Ви Ай“ ООД с решение от 29.03.2021 г. по т.д. № 2289/2020 г. на СГС, VІ-20 състав, на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на ищеца „Еф Ем Джи Груп“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособност 14.08.2019 г., постановено е прекратяване на дейността му, обявен е в несъстоятелност и е спряно производството по несъстоятелност. Решението е обявено в ТР на 29.03.2021 г. и не е обжалвано. Не е спорно и, че към молбата по чл. 625 ТЗ е било приложено уведомление с вх. № 53-03-3101/12.11.2020 г. до ТД на НАП съобразно чл. 78 ДОПК. С решение от 2.04.2021 г., обявено в ТР на 5.04.2021 г., производството по несъстоятелност е възобновено и е назначен временен синдик. На 13.05.2021 г. е обявен в ТР списък на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, а на 12.07.2021 г. е обявен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. На 30.07.2021 г. е обявен в ТР списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, в който са включени единствено част от предявените на 5.07.2021 г. от НАП публични вземания, а друга част от тях не са приети. С определение от 9.09.2021 г., обявено в ТР на 9.09.2021 г., по реда на чл. 692 ТЗ СГС е изменил и одобрил списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ, одобрил е списъка по чл. 688, ал. 1 ТЗ и е изменил и одобрил списъка по чл. 688, ал. 3 ТЗ, като е приел всички предявени от НАП публични вземания. Приел е, че всъщност не се касае до вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, а до такива по чл. 688, ал. 1 ТЗ, тъй като НАП е подала молбата си в последния ден на този срок – 5.07.2021 г., доколкото срокът е започнал да тече на 5.04.2021 г. на осн. чл. 632, ал. 3 ТЗ. С молба с вх. № 260244/4.01.2023 г., подадена по пощата на 22.12.2022 г., уточнена с молба от 17.03.2023 г., от НАП са предявени публични вземания в общ размер на 678 145, 66 лв., от които: 1) 494 314, 91 лв. – главница по ревизионен акт № Р-22221020006254-091- 001/29.06.2021 г.; 2) 93 212, 03 лв. – лихва за забава върху същата главница за периода до 29.03.2021 г.; 3) 86 649, 35 лв. – лихва за забава върху същата главница за периода 30.03.2021 г. – 20.12.2022 г.; 4) 641, 82 лв. – главница за данък по ЗДДФЛ по декларация обр. 6 за м. 04.2021 г. и за сумата 102, 34 лв. – лихва за периода 25.05.2021 г. – 20.12.2022 г.; 5) 401, 02 лв. – главница за данък по ЗДДФЛ по декларация обр. 6 за м. 06.2021 г. и за сумата 57, 04 лв. – лихва за периода 26.07.2021 г. – 20.12.2022 г.; 6) 1 319 лв. – главница за осигурителни вноски по декларация обр. 6 за м. 04.2021 г. и за сумата 210, 32 лв. – лихва за периода 25.05.2021 г. – 20.12.2022 г.; 7) 1 083, 69 лв. – главница за осигурителни вноски по декларация обр. 6 за м. 06.2021 г. и за сумата 154, 14 лв. – лихва за периода 26.07.2021 г. – 20.12.2022 г.; и 8) законната лихва върху главниците от датата на предявяване до датата на окончателното погасяване. Синдикът е включил тези вземания в допълнителен списък № 3 на неприетите вземания, публикуван в ТР на 2.02.2023 г. Посочил е, че част от вземанията, които са възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, са предявени след срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, а лихвите върху тях са неправилно изчислени. За другите вземания е посочено, че декларациите обр. 6 за м. 04 и м. 06.2021 г. не са подадени от синдика или упълномощено от него лице, а след съдебното решение от 29.03.2021 г. са прекратени правомощията на органите на длъжника. От НАП е подадено възражение срещу неприемането с вх. № 265423/14.02.2023 г., подадено по пощата на 9.02.2023 г., С определение от 18.04.2023 г. на СГС, публикувано в ТР на 19.04.2023 г., по реда на чл. 692 ТЗ съдът частично е уважил възражението на НАП, като е приел следните вземания: 1) 494 314, 91 лв. – главница по ревизионен акт № Р-22221020006254-091-001/29.06.2021 г. с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; 2) 93 212, 03 лв. – лихва за забава върху същата главница за периода до 29.03.2021 г. с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; 3) 86 649, 35 лв. – лихва за забава върху същата главница за периода 30.03.2021 г. – 20.12.2022 г. с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; 4) законната лихва върху главницата до окончателното погасяване с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. Съдът е приел, че до приключване на ревизионното производство НАП не може да знае налице ли са и в какъв размер публични задължения, поради което не може да се откаже приемането на същите, ако са за периода преди откриване на производството по несъстоятелност, но са установени с ревизионен акт, влязъл в сила след това. Освен това е прието, че ако ревизионният акт е влязъл в сила, то приемането на вземанията са извършва служебно съгласно чл. 687, ал. 2 ТЗ и без възможност за промяна съгласно чл. 164, ал. 4 ДОПК, като и двата закона не предвиждат разграничение според това кога са възникнали вземанията и кога е съставен и влязъл в сила ревизионният акт. В останалата част възражението на НАП е оставено без уважение, а именно – в частта относно вземанията за главница и лихви по декларации обр. 6 за м. 04 и м. 06.2021 г. Прието е, че тъй като в производството по чл. 625 ТЗ е установено, че дейността на дружеството е преустановена през м. 05.2020 г., а с решението от 29.03.2021 г. дейността на предприятието е и прекратена, то не може да се направи извод, че през м. 04 и м. 06.2021 г. лицата, за които са подадени декларациите, са полагали труд и са получили трудови възнаграждения или са им били дължими такива, което пък е условие за дължимост на данъка по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски по КСО. Представен е ревизионен акт № Р-22221020006254-091-001/29.06.2021 г., с който на ищцовото дружество са установени задължения по ЗДДС за периода 1.06.2017 г. – 30.11.2019 г. за сумата 494 314, 91 лв. – главница и за сумата 105 845, 53 лв. – лихва за забава върху главницата за периода до 29.06.2021 г. В акта е посочено, че е съставен въз основа на ревизионен доклад № Р-22221020006254-092-001/4.06.2021 г., връчен на 10.06.2021 г. на електронен адрес •••@mail.bg, като срещу констатациите в същия не е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 ДОПК. Според приложения ревизионен доклад ревизията е била възложена със заповед № Р-22221020006254-020-001/14.10.2020 г., изменена със заповеди № Р-22221020006254-020-002/22.12.2020 г. и № Р-22221020006254-020- 003/26.01.2021 г., като тя е обхванала задълженията по ЗДДС за периодите 1.06.2017 – 30.11.2017 г. и 1.08.2019 – 30.11.2019 г. Според представеното удостоверение за връчване по електронен път в ИС Контрол, връчването на РА е извършено чрез електронно съобщение до електронен адрес •••@mail.bg, като е изтеглено на 6.07.2021 г. От уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на ел. адрес от 18.01.2019 г. се установява, че ищцовото дружество чрез управителя Р. М. е упълномощила „Счетоводна къща МК“ ЕООД да представлява дружеството пред НАП, като е посочено, че от датата на подаване на уведомлението електронни изявления на органите на НАП във връзка с подадени документи ще се осъществява на адрес •••@mail.bg. Други доказателства не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. І. По предмета на делото и допустимостта на обжалваното решение Предмет на въззивното производство са уважените с обжалваното решение отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ относно сумите 494 314, 91 лв. /главница/ и 93 212, 03 лв. /лихви до 29.03.2021 г./ и законната лихва върху главницата до окончателното погасяване, спрямо които искове се отнася настоящата въззивна жалба на ответника. Не е предмет на въззивното производство отхвърления с първоинстанционното решение отрицателен установителен иск за сумата 86 649, 35 лв. /лихва за периода 30.03.2021 – 20.12.2022 г./, което в тази част е влязло в сила поради липса на подадена въззивна жалба от ищеца. Самите искове имат за предмет установяване на несъществуването на публични държавни вземания, които са били предявени от НАП и приети от съда по несъстоятелност с определението по чл. 692 ТЗ. По принцип публични вземания не могат да бъдат допустим предмет на гражданския исков процес, тъй като той е насочен към защита на права с частноправен характер. Публичните вземания се установяват по административноправен ред. В производството по несъстоятелност обаче могат да се събират частни и публични вземания, които са подчинени на единен режим на предявяване и приемане, част от който може да бъде и искова фаза по приемане или оспорване, в който случай и публични вземания могат да бъдат предмет на искова защита. Така, ако публичното вземане не е прието по реда на чл. 692 ТЗ, то предявилата го НАП може да заведе положителен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ с цел това вземане да бъде прието в производството по несъстоятелност, тъй като друг ред за приемането му не съществува. Ако публичното вземане е прието по реда на чл. 692 ТЗ, то длъжникът или друг кредитор може да оспори неговото приемане чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 1 и 3 ТЗ. Единствената специфика при подобни установителни искове /положителни или отрицателни/ е ограничението по чл. 164, ал. 4 ДОПК, а именно – съдът не може да проверява материалноправното съществуване, основанието и размера на публичното вземане, ако то е установено чрез съответен акт /административен или съдебен/, който акт обвързва съда в производството по чл. 694 ТЗ. Дори и този акт да не е влязъл в сила, то съдът следва да го зачете, но като приеме вземането под условие – чл. 164, ал. 5 ДОПК. Ако такъв постановен акт не е налице, подобно ограничение за съда не съществува и в производството по чл. 694 ТЗ може да се проверява и по същество възникването на публичното вземане. Наличието на подобен постановен акт, с който се установява публичното вземане, обаче не е пречка в рамките на производството по чл. 694 ТЗ /независимо от вида на иска – положителен или отрицателен установителен/ да се оспорва правото на принудително изпълнение на вземането в конкретното производство по несъстоятелност поради неспазване на формалните условия за неговото приемане – редовността и допустимостта на тяхното предявяване, вкл. от гледище на спазване на преклузивни срокове за предявяването, ако такива са приложими. Спазването на тези процесуални условия за предявяването се проверяват служебно от съда в производството по чл. 694 ТЗ и ако те не са налице, правото на принудително изпълнение на вземането в производството по несъстоятелност се отрича от съда с решението по същество – или положителният УИ се отхвърля или отрицателният УИ се уважава. По тази причина ограничението по чл. 164, ал. 4 ДОПК не касае допустимостта на установителния иск, а е относимо към неговата основателност. Всъщност, при прието по реда на чл. 692 ТЗ вземане, което не е предявено в срок, единствената защита на длъжника или на друг кредитор е чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 694 ТЗ – в този смисъл определение № 310/31.07.2020 г. по ч.т.д. № 433/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. Такъв именно е и настоящият случай, тъй като предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдението, че процесните публични вземания не са предявени в преклузивните срокове за това и не следва да се удовлетворяват в това производство по несъстоятелност. Ето защо доводите в жалбата срещу допустимостта на исковете, а от там и на обжалваното решение, са неоснователни. ІІ. По правилността на обжалваното решение Както бе посочено по-горе: 1) спрямо ищеца процесното производство по несъстоятелност е открито с решение от 29.03.2021 г. по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, а с решение от 2.04.2021 г. по чл. 632, ал. 2 ТЗ производството е било възобновено, което е обявено в ТР на 5.04.2021 г.; 2) първоначалният срок за предявяване на вземанията по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 5.05.2021 г., а срокът за допълнително предявяване по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 5.07.2021 г.; 3) процесните публични държавни вземания са за дължими данъци по ЗДДС за периодите 1.06.2017 – 30.11.2017 г. и 1.08.2019 – 30.11.2017 г. и за лихвите за забава върху тях за периода до 29.03.2021 г.; 4) тези вземания са предявени от НАП с молба с вх. № 260244/4.01.2023 г., подадена по пощата на 22.12.2022 г., т.е. близо година и половина след изтичане на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Единственият спорен въпрос по настоящото дело е правен – дали спрямо процесните публични вземания са приложими сроковете за предявяване по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ или тяхното предявяване не е ограничено със срок. По този въпрос въззивният съд намира следното: Общ принцип в производството по несъстоятелност е, че вземанията на кредиторите, които са възникнали преди откриване на производството, следва да се предявят в определени преклузивни срокове – 1-месечен за първоначално предявяване /чл. 685, ал. 1 ТЗ/, течащ от вписване в ТР на решението за откриване или възобновяване на спряното производство, и 2-месечен за допълнително предявяване /чл. 688, ал. 1 ТЗ/, течащ от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. За вземанията, които са възникнали след откриване на производството, предявяването не е ограничено със срок – чл. 688, ал. 3 ТЗ. Това се прилага за всички кредитори, като израз на тяхното процесуално равенство в производството. Единственото изключение от този принцип законодателят е предвидил за тези вземания, които подлежат на служебно вписване от синдика и поради това за тях не е нужно предявяване, макар и да няма забрана за такова. Според чл. 687 ТЗ тези вземания са две групи: 1) вземания на работници или служители, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение, и 2) публични вземания, които са установени с влязъл в сила акт. Именно защото са изключения от принципа, двете хипотези следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. Първата хипотеза не е приложима в настоящото дело, а е от значение втората. Тази втора хипотеза /чл. 687, ал. 2 ТЗ/ е била предмет на тълкуване в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, което тълкуване настоящият въззивен състав споделя, като добре обосновано /за разлика от много друга практика на ВКС/ и съответстващо на цялостния правен режим на публичните вземания, както и на принципите на производството по несъстоятелност – решение № 4/21.07.2022 г. по т.д. № 2475/2020 г., решение № 50181/3.02.2023 г. по т.д. № 1777/2021 г. на ВКС, І т.о., и др. Разяснено е в тази практика, че: „Публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване, на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл. 688 ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ, респ. чл.688 ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал.1, изр. 1 ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685 ал.1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ.“. Горният извод се извлича преди всичко от режима на публичните вземания, съдържащ се в ДОПК, имащ характера на специален закон спрямо част ІV от ТЗ в частта относно предявяването на вземанията. Няколко разпоредби от ДОПК са относими към темата: 1) чл. 125 ДОПК, според който „когато ревизионният акт е връчен на синдика от органа по приходите в срока по чл. 685 или чл. 688 от ТЗ, вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски се смятат за предявени в срок, независимо дали актът е обжалван“; 2) чл. 164, ал. 2, според която „публичните вземания се предявяват от НАП пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго“; 3) чл. 164, ал. 4, изр. 1, според което „в случай, че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено“; и 4) чл. 164, ал. 5, според която „в случай, че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от ТЗ, освен ако в закон е предвидено друго“. От систематичното тълкуване на тези разпоредби недвусмислено следва, че публичните вземания подлежат на предявяване от НАП и без такова предявяване те не могат да бъдат приети служебно от синдика – най-малкото ще му бъдат неизвестни, ако актовете за установяването не са му връчени. Самото връчване на тези актове на синдика обаче се приравнява на предявяване на вземанията, независимо от влизането в сила на актовете, в което се състои отклонението от общия режим на предявяването, според чл. 125 ДОПК. Упоменаването в тази разпоредба на сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ е показателно, че тези срокове са преклузивни и за предявяване на публичните вземания, в противен случай би било безсмислено те да се сочат изрично от закона. Поради това разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ следва да се тълкува в синхрон със специалната уредба по ДОПК, като предвиденото в нея „служебно вписване на установеното с влязъл в сила акт публично вземане“ следва да се разбира като задължение на синдика да не подлага на проверка по същество съществуването на подобно публично вземане, ако то е предявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ и са спазени другите формалности по предявяването. Алогично е да се приеме, че „установеното с влязъл в сила акт публично вземане“ не е ограничено със срокове за предявяване в производството по несъстоятелност, но подобни срокове да важат за публични вземания, които не са установени с никакъв публичен акт или пък този акт не е влязъл в сила /доколкото за последните чл. 687, ал. 2 ТЗ не се прилага/. Влизането в сила на акта за установяване е последващо събитие спрямо възникването на публичното вземане и издаването на акта за установяването му, поради което би било парадоксално вземането до един момент от съществуването си да е било ограничено със срок за предявяване, а в бъдещ момент за същото вземане подобно ограничение вече да не съществува. Подобна „двойственост“ в режима на публичните вземания /а и на което и да е вземане/ в рамките на производството по несъстоятелност не може да се допусне, а и не следва по никакъв начин от правната уредба. Аргументът, че до влизането в сила на акта за установяване за НАП било неизвестно налице ли са и в какъв размер публични задължения, не може да бъде споделен. От една страна, подобен аргумент може да се изтъкне и за частните вземания, вкл. на държавата, за които обаче никой не поддържа, че за тях също не се прилага срок за предявяване. От друга страна, законът е предвидил достатъчно гаранции и „привилегии“ за органите по приходите своевременно да установят и предявят публичните вземания. Държавата е единственият кредитор, който още преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ следва да бъде уведомен за предстоящото подаване на искане за откриване на производство по несъстоятелност, като условие за допустимост на това искане – чл. 78 ДОПК. Средната продължителност на производството по чл. 625 ТЗ в първа инстанция е около шест месеца, а след това има общо три месечен срок за предявяване на вземанията, т.е. близо девет месеца. В рамките на този значителен срок органите по приходите имат достатъчно време да извършат нужните проверки и ревизии, да издадат съответния акт за установяване на публичните вземания и да предявят същите в преклузивните срокове за производството по несъстоятелност, без да е нужно да чакат влизането в сила на акта – чл. 164, ал. 5 ДОПК. Бавността на приходната администрация не може да бъде аргумент за отклонение от общия режим на предявяване на вземанията в частта относно преклузивните срокове за това. Тези преклузивни срокове са поставени с оглед защита на интересите на всички кредитори, а и на длъжника – с цел да се изясни своевременно какъв е пасивът в имуществото на длъжника, какви класове и привилегии вземания съществуват и така всеки кредитор да прецени какви са шансовете му за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, дали си струва да поема и какви разходи по производството, вкл. по водене на искове по чл. 694 ТЗ или за попълване на масата на несъстоятелността. Като прибавим към това и, че в полза на държавата е установена и привилегията да продължи започнато по реда на ДОПК принудително изпълнение /чл. 193 ДОПК/, вкл. и въз основа на невлязъл в сила акт за установяване на публичното вземане, става ясно, че държавният интерес е защитен в максимално голяма степен, а чиновническата бавност не може да обоснове и още привилегии. В настоящия случай уведомлението до НАП по чл. 78 ДОПК е било подадено на 12.11.2020 г., а срокът за предявяване по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 5.07.2021 г., т.е. държавата е имала общо 7 месеца на разположение, за да установи какви публични задължения има длъжника. Това държавата е узнала на 29.06.2021 г. с издаването на ревизионен акт № Р-22221020006254-091-001/29.06.2021 г., като е разполагала с още 1 седмица до изтичане на срока за предявяване на 5.07.2021 г. За въззивния съд е необяснимо защо НАП не е предявила тези вземания в посочения срок при условията на чл. 164, ал. 5 ДОПК, а е чакала актът да влезе в сила. Отделен е въпросът, че по твърдения на НАП ревизионният акт е бил връчен на 6.07.2021 г., но вземанията не са предявени веднага след влизането в сила на акта /ако е връчен на тази дата/, а е предявяването е извършено едва на 22.12.2022 г. – след година и половина. Очевидно се касае до несвършена работа и до недоглеждане на приходната администрация, което не може да се санира чрез превратно тълкуване на закона в частта относно сроковете за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност. Ето защо процесните вземания не са надлежно предявени в сроковете за това, поради което и те не могат да се удовлетворят в рамките на процесното производство по несъстоятелност. При това положение предявените отрицателни установителни искове по чл. 694 ТЗ са изцяло основателни. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено в обжалваната част. Ищецът не е претендирал присъждане на разноски за въззивното производство и не е представил доказателства за такива. Въпреки разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът не следва да бъде осъждан да заплати държавната такса за въззивното обжалване, предвид нормата на чл. 84, ал. 1 ГПК. Така мотивиран Софийският апелативен съд,